МОТИВИ към присъда по НОХД  № 485 по описа на Карловския районен съд за 2011год.

 

Районна Прокуратура – Карлово е повдигнала обвинение против подсъдимия З.Т.С. за  това, че през периода месец декември 2010г. до 07.03.2011г. в землищата на с. К. и с. С., обл. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, чрез използване на технически средства -чук и каруца, е отнел чужди движими вещи, а именно:

-през месец декември 2010г. в землището на с. К. е отнел чужда движима вещ- метална вана с вместимост 3000литра на стойност 120.00лв от владението на П.Г.П., ЕГН ********** ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои;

-през месец януари 2011г. в землището на с. С., е отнел чужди движими вещи-26 броя метални колове с дължина 2.20м. ф.40мм, на стойност 130.00лв. от владението на Х. Х. М., ЕГН:********** ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои;

-на 07.03.2011г. в землището на с. С. е отнел чужди движими вещи- 17 броя метални колове с дължина 2.5метра ф45мм на стойност 102.00лева и 35 бр. метални колове с дължина 3.00метра ф.45мм., на стойност 227.00лв от владението на К.Н.Т., ЕГН:********** ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, всички вещи на обща стойност 579.50лв., без тяхното съгласие с намерение противозаконно да ги присвои- престъпление  чл.195 ал.1 т.4 пр. второ   вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура – Карлово поддържа изцяло така повдигнатото обвинение и предлага на подсъдимия С. да се определи наказание за престъплението в размер на десет месеца лишаване от свобода, при условията на чл. 58а ал. 1 от НК, чието изтърпяване да бъде отложено с тригодишен изпитателен срок.

Подсъдимият З.Т.С. се е признал за виновен по обвинението, като при условията на чл. 371 т.2 от НПК изцяло е признал фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е заявил, че не желае да се събират доказателства за тях. На основание чл. 372, ал. 4 от НПК съдът е обявил, че така направеното самопризнание ще се ползва при постановяване на присъдата, без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В последната си дума подсъдимият моли за минимално наказание. Защитникът на подсъдимия  – адвокат П.Е. Т. моли за наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да бъде отложено с тригодишен изпитателен срок.

Съдът като обсъди на основание чл. 14 и чл. 373, ал. 2 и 3 от НПК всички събрани по делото доказателства – самопризнанието на подсъдимия, дадено в съдебно заседание, обясненията на подсъдимия от досъдебното производство, подкрепено от прочетените и приети на основание чл. 283 от НПК протоколи за разпит на свидетелите Ц. С.Т., М. Т.С., И.И. С., М. Г. М., Х.Х.М., К.Н.Т. и П.Г.П., разписка от 18.04.2011г., характеристична справка и справка за съдимост на подсъдимия, заключение на съдебно- стокова, изготвена от вещото лице Л.Б., намери за установено следното:

Подсъдимият З.Т.С.,  ЕГН-********** е роден на  ***г***. Жител е и живущ ***. **** образование е ***. ***

В края на месец декември 2010г. подсъдимият С. отишъл за дърва за огрев, в землището на с. К., обл. Пловдивска, във вилната зона на селото, в местността „***”. Там отишъл с кон и каруца. В непосредствена близост до вила на пострадалия П.П., подсъдимият видял метална вана с вместимост 3000 литра и с тегло около 250-300 кг. Тъй като имал нужда от средства,  решил да открадне ваната и да я предаде за скраб. За целта С. закарал дървата, които били натоварени в каруцата, след което се върнал до вилата, където се намирала металната вана. Тъй като била тежка, той я претърколил и по този  успял да я натовари на каруцата си, след което я закарал в дома на родителите си в с. К.. Там С. я деформирал с чук, тъй като била обемиста. Отнетата вещ подсъдимият оставил в двора на баща си, тъй като бил в края на с. К. и ограден с висок каменен зид, който препятствал видимостта откъм улицата. Докато собствения му двор бил ограден с мрежа и към намиращото се в него имало видимост от улицата.

В началото на месец януари 2011г. подсъдимият С. отишъл за дърва  с кон и каруца в землището на с. С., обл. Пловдивска. Минавайки през вилната зона на селото в местността „**”, видял че до вила, собственост на пострадалия Х.М., има лозе с метални колове. Подсъдимият С. решил да ги открадне и за тази цел закарал дървата, които били натоварени в каруцата до дома си, след което се върнал до вилата и лозето с металните колове на М.. От лозето С. извадил 26 броя метални колове с дължина 2.20метра с Ф40мм. Натоварил ги на каруцата си и тръгнал по заобиколните пътища за с. К.. Наред с това се обадил на свидетеля М.ов от с. А. и го помолил да дойде с буса си до ж.п. прелеза на с. К.. М.ов пристигнал и подсъдимият С. го помолил да транспортира 26 броя метални колове до бащината му къща в с. К.. Прехвърлили коловете в буса на М.ов, а подсъдимият потеглил след него с коня и каруцата. В с. К., от бащината къща на С. в буса на свидетеля М.ов била натоварена и металната вана, предмет на кражбата от вилата на пострадалия П.. Подсъдимият помолил М.ов да транспортира натовареното количество желязо в буса си в с. А., където да го продаде в някой изкупвателен пункт. С. казал на св. М.ов натовареното желязо да бъде продадено за цена от 30ст. на килограм. М.ов не знаел, че желязото е предмет на кражба, тъй като пред него подсъдимият заявил, че го е намерил в гората, докато събирал дърва.

В началото на месец март - на 07.03.2011г. подсъдимият отишъл вечерта с коня и каруцата си в землището на с. С., обл. Пловдивска, във вилната зона, тъй като  вече знаел, че там има вили, оградени с мрежа и метални колове. Този ден той отишъл до вила, собственост на пострадалия К.Т. и от оградата, с която била заградена вилата, С. свалил 52 броя метални колове с дължина 2.50-3.00м. и тегло около 20 кг. Натоварил металните колове на каруцата си и тръгнал по заобиколните пътища за с. К.. Попът, той се обадил на свидетеля М.ов и отново го помолил да транспортира вещите до изкупвателен пункт в с. А., но М.ов му отказал, тъй като бусът бил повреден. Подсъдимият закарал с каруцата си металните колове до бащината си къща в с. К. и ги разтоварил в двора. Същата вечер се свързал със свидетеля С. и го помолил да транспортира железата в изкупвателен пункт, той като знаел че свидетелят притежава микробус „*** с ДК № РВ 1364 МА. На 08.03.2001г. С. пристигнал с микробуса си в с. К. и натоварил металните колове. Подсъдимият поискал от С. натовареното желязо да бъде продадено на цена от 30ст. на килограм. На С. подсъдимият не казал, че  желязото е предмет на кражба.

След като пострадалите П., М. и Т. констатирали липсата на предмети от вилите си, сигнализирали РУП-Карлово. В резултат на проведените оперативно-издирвателни мероприятия от органите на реда, като извършител на престъплението бил установен подсъдимият.

В хода на досъдебното производство С. заплатил на пострадалия П. стойността на отнетата метална вана от вилата му в  местността „***”.

Според заключението на вещото лице по назначената в хода на досъдебното производство съдебно- стокова експертиза стойността на отнетите вещи е  579.50лв.

Така описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно и категорично установена от събраните по делото в хода на досъдебното производство доказателства, съгласно разпоредбата на чл.374, ал.4 от НПК, като на базата на тези доказателства съдът приема за напълно установени изложените в обвинителния акт обстоятелства. Съдът кредитира напълно свидетелските показания на свидетелите Ц. Т.С., М. Т.С., И.И. С., М. Г. М.ов, Х.Х.М., К.Н.Т. и П.Г.П.. Показанията на тези свидетели съдът възприема като логични, последователни и в съответствие помежду си и със събраните по делото писмени доказателства. Съдът  възприема обясненията на подсъдимия С. от досъдебното производство, доколкото същите са в съответствие с кредитираните от съдебния състав доказателства. В съдебно заседание прави пълно признание на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, което е съответно на цялата съвкупност от доказателства, събрани в рамките на досъдебната фаза на процеса. Така признанието на подсъдимия намира опора, както в гласните , така и писмени доказателства - разписка от 18.04.2011г., характеристична справка и справка за съдимост на подсъдимия, заключението на съдебно- стоковата експертиза, изготвена от вещото лице Л.Б., което заключение съдът намира за изготвено с необходимите професионални знания и го кредитира.

В рамките на събрания доказателствен материал не се установяват такива противоречия и непълноти, които да водят до извод, различен от този, който е приет с внесения в съда обвинителен акт относно наличието на характеризиращите деянията, за които е повдигнато обвинение, белези.  Ето защо и съдебният състав напълно приема фактическите констатации на същия, като обосновани и правилни. При тези доказателства по делото съдът приема, че с деятелността си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 194 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, тъй като през периода месец декември 2010г. до 07.03.2011г. в землищата на с. К. и с. С., обл. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, е отнел чужди движими вещи, а именно:

-през месец декември 2010г. в землището на с. К. е отнел чужда движима вещ- метална вана с вместимост 3000литра на стойност 120.00лв от владението на П.Г.П., ЕГН ********** ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои.

-през месец януари 2011г. в землището на с. С., е отнел чужди движими вещи- 26 броя метални колове с дължина 2.20м. ф.40мм, на стойност 130.00лв. от владението на Х.Х.М., ЕГН ********** ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

-на 07.03.2011г. в землището на с. С. е отнел чужди движими вещи- 17 броя метални колове с дължина 2.5метра ф45мм на стойност 102.00лева и 35 бр. метални колове с дължина 3.00метра ф.45мм., на стойност 227.50лв от владението на К.Н.Т., ЕГН ********** ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, всички отнети вещи на обща стойност 579.50лв., без тяхното съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

Подсъдимият е извършвал отнемане на вещи, върху които е установил своя трайна фактическа власт, като е отнел  възможността на владелеца да се ползва от тях, отдалечавайки ги от местопрестъплението. Не е налице квалификацията на деянието по т.4 предл.2-ро, на ал.1 на чл.195 от НК да е извършил престъплението чрез използване на технически средства – чук и каруца. За да е налице квалификация на деянието по чл. 195 ал. 1 т. 4 предл. 2-ро е необходимо деецът да използува произведение на техниката, с което чрез привеждане в действие и ползуване на естествени природни закони той да достигне до откраднатата вещ и (или) да установи владение върху нея. В случая чукът не е използван от подсъдимия за отнемане на инкриминираната вана, а същият след довършване на престъплението и установяване на трайна фактическа власт върху нея, в дома на баща си го е използвал за деформирането й с цел по-лесно реализиране на продажба. Според практиката на ВКС ( в този смисъл Решение № 130 от 13.05.1999 г. на ВКС по н. д. № 90/99 г., I н. о., Решение № 250 от 3.VI.1997 г. на ВКС по н. д. № 134/97 г., III н. о., Решение № 727 от 18.XII.1995 г. по н. д. № 427/95 г., II н. о.) не представлява техническо средство и каруцата, използвана от подсъдимия за извозването на отнетите вече вещи от местопрестъплението, тъй като ако законът има предвид, че всяко превозно средство е едновременно и техническо, отделното им посочване в един и същи текст, макар и с конкретизацията моторно превозно средство би загубило основанието си. Ето защо съдът призна подсъдимият за невинен в това да е извършил престъплението чрез използване на технически средства – чук и каруца и на основание чл. 304 от НПК го оправда по първоначално повдигнатото му обвинение по т. 4 предл. 2-ро на ал. 1 на чл. 195 от НК.

С оглед наличието на няколко отделни деяния, които осъществяват състава на деянието кражба, извършени в кратък период от време и при сходни обстоятелства и еднородност на вината, налице е и  правната квалификация на деянието по отношение на подсъдимия по чл.26, ал.1 от НК като продължавано престъпление.

От субективна страна престъплението подсъдимият е извършил умишлено със съзнавани и целени общественоопасни последици.

Предвид изложените съображения съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл. 194 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК.

Относно определяне на наказанието от подсъдимия, съдът, с оглед приложението на процедурата по чл.372 ал.4 от НПК и предвид императивността на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, определи същото при условията на чл.58а, вр с чл.54 НК. Досежно индивидуализацията на наказанието съдът се съобрази с конкретно вмененото на подсъдимия деяние, като взе предвид размера на причинените от деянието щети, както и обстоятелството, че при наличие на престъпна дейност, която се определя като продължавано престъпление, законът принципно предполага и завишено наказание.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът взе предвид, че за престъплението по чл. 194 ал. 1 от НК е предвидено налагането на наказание лишаване от свобода до осем години.

С оглед спазване принципа на индивидуализация на наказанието съдът отчете степента на обществена опасност на деянието и дееца.

Престъплението  е “тежко” по смисъла на закона престъпление, с висока степен на обществена опасност. Подсъдимият С. не може да се счете за личност с висока степен на обществена опасност. Същият не е осъждан и е с добри характеристични данни, признава вината си, изразява съжаление за извършеното, възстановил е част от инкриминираните щети, оказал е активно съдействие за разкриване на обективната истина . Затова съдът за това престъпление определи на подсъдимия наказание в близък до минималния предвиден размер при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно четири месеца лишаване от свобода. При приложението на чл.58а, ал.1 от НК следва да бъде извършено намаляване на наказанието с една трета, но предвид обстоятелството, че при такава редукция полученото наказание би паднало под предвидения в чл. 39 ал. 1 от НК минимален размер от три месеца, което е недопустимо,  съдът осъди подсъдимия С. на три месеца лишаване от свобода. Така определеното наказание съдебният състав счита за справедливо и способстващо за изпълнение целите на наказанието, визирани в чл.36, ал.1 от НК и по-специално ще се въздейства превъзпитателно и възпиращо спрямо подсъдимия към извършване на престъпни деяния  в бъдеще.

По отношение изтърпяването на  така определеното наказание съдебният състав е на становище, че не следва да постанови реалното изтърпяване за подсъдимия. Същият не е бил осъждан към момента на извършване на престъплението и са налице формалните основания на чл.66, ал.1 от НК, като съдът счита, че не се налага за поправянето му да се постанови реално изтърпяване на това наказание. Ето защо и същото бе отложено с изпитателен срок от три години.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия  Съдът  възложи направените по делото разноски в размер на 35.00лева.

По изложените мотиви  Съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

А.П.