Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 27.01.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, XII-ти въззивен
наказателен състав, в публично заседание на десети януари две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ
КЕХАЙОВА
ПАВЕЛ ПАНОВ
с участието на секретаря Таня Георгиева и в
присъствието на прокурора Росица Чернева, като разгледа докладваното от съдия
Захариева ВНОХД № 5226/2019 г., и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С Присъда от 06.06.2019 г. по НОХД № 6393/2018 г. на СРС,
НО, 13 състав, подсъдимата И.Б.Ф. е призната за виновна за извършено
престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК и е осъдена на наказание „Пробация“ с пробационни
мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ два пъти седмично за срок от
десет месеца и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок
от десет месеца.
С присъдата подсъдимата Ф. е призната невиновна по обвинение
за извършено престъпление по чл. 212, ал. 1 на 26.03.2005 г и по чл. 26 , ал. 1
от НК.
С присъдата подсъдимата е призната за виновна за
извършено престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 от НК
и осъдена на наказание „Пробация“ с пробационни мерки „Задължителна регистрация
по настоящ адрес“ два пъти седмично за срок от десет месеца и „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от десет месеца, като е
оправдана по обвинението и по чл.26, ал.1 от НК.
С присъдата подсъдимата е призната за невиновна и
оправдана по обвинението за извършено престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал.
3 вр. ал. 2 вр. ал.1 от НК вр чл.26, ал.1 от НК.
С присъдата на основание чл.23,ал.1 от НК е определено
общо наказание на подсъдимата Ф. измежду наложените й наказанията, а именно
„Пробация“ с пробационни мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ два
пъти седмично за срок от десет месеца и „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от десет месеца.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата е осъдена
да заплати разноските по делото.
Срещу Присъдата, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е
постъпила жалба от защитата на подсъдимата с искане за отмяна в осъдителната й
част като неправилна и незаконосъобразна и постановяване на нова от въззивната
инстанция, с която Ф. да бъде призната за невиновна и оправдана. В жалбата се
посочва, че събраните доказателства установяват по категоричен начин, че
подсъдимата не е извършила престъпленията, за които е призната за виновна. След
запознаване с мотивите към присъдата е постъпило и допълнение към жалбата с
изложени в нея подробни съображения в подкрепа на искането за отмяна на
първоинстанционната присъда.
В жалбата не се прави искане за събиране на доказателства
от въззивната инстанция.
В
разпоредително заседание на 20.12.2019 г.,
въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК, прецени, че обжалваната присъда е от
категорията актове, подлежащи на въззивен контрол по съответния ред, поради
което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание, и прие, че за
изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото не се налага
разпит на подсъдимата, свидетели
и изслушване на експертизи.
В съдебно заседание пред въззивния съд защитникът на
подсъдимата – адв. Ц. поддържа жалбата и допълнението към нея и моли съда да
отмени обжалваната присъда. Твърди наличие на вътрешно противоречие, касаещо
оправдаването на подсъдимата за това да е използвала фалшива лична карта и
осъждането ѝ за това да е използвала договор с невярно съдържание.
Оспорва заключението на изготвената допълнителна експертиза с твърдение, че
доколкото основната е изключена от доказателствената съвкупност, същата няма
самостоятелно значение и не би могла да бъде ползвана при формиране на изводите
на съда. Пледира за необоснованост на постановената присъда, непълнота на
мотивите и липса на всеобхватно и пълно изследване на обстоятелствата, свързани
с отношенията между финансовите институции и авторството на деянието от
подсъдимата.
Представителят на СГП намира жалбата за неоснователна,
а присъдата на СРС - за постановена при изяснена фактическа обстановка и
обосновани правни изводи. Счита, че не са допуснати процесуални нарушения при
изготвяне на мотивите: посочено е въз основа на които доказателства съдът е
изградил изводите си, направен е подробен анализ, взето е отношение по
възраженията на защитата. Намира за правилни изводите на първата инстанция за
несъставомерност на деянието по пункт първи на чл. 212, ал. 1 НК за дата
26.03.2005 г., доколкото се касае за изначално повдигнато неправилно обвинение
в хода на ДП, като пледира за наличие на достатъчно доказателства за извършено
от подсъдимата на тази дата престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 3 от НК. Изразява
несъгласие с доводите на защитата за негодност на назначената в хода на
съдебното следствие експертиза и счита за доказано по категоричен начин
извършването от подсъдимата на престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК на
05.04.2005 г. Прокурорът намира обжалваната присъда за изключително прецизна и
моли същата да бъде потвърдена в цялост.
В реплика защитата оспорва изводите на съда, че именно
подсъдимата е лицето, представило договор или лична карта пред служителките Ц.И.,
Р.Т.и И.П., отрича възможността допълнителната експертиза да се цени като годно
доказателствено средство и моли за отмяна на присъдата.
Подсъдимата Ф. твърди, че не е извършила
престъплението, в което е обвинена и моли съда да отмени присъдата в осъдителната
ѝ част.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата
и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните
и след като в съответствие с правилата на чл. 313 и чл. 314 от НПК, провери
изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери, че не са налице
основания за неговата отмяна или изменение, поради следните съображения:
С определение от 23.11.2018
г. съдът на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, вр.
чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК (поради изтекла абсолютна давност
за наказателно преследване) е прекратил наказателното производство срещу
подсъдимата И.Ф. в частта, касаеща обвинението по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 от НК. Производството по делото е протекло по реда на съкратеното съдебно
следствие съгласно разпоредбата на чл. 371, т. 1 НПК, като при провеждане на
съдебното следствие не е извършван разпит на свидетелите и вещите лица, за
които страните са дали съгласие, а съответните протоколи са прочетени по реда
на чл. 283 от НПК.
Присъдата си контролираната съдебна инстанция е
постановила при изяснена фактическа обстановка, която безспорно се установява
въз основа на доказателствата, събрани и проверени по време на съдебното
следствие. Първоинстанционният съд е анализирал последователно и задълбочено
цялата доказателствена съвкупност и мотивирано е направил своите фактически
изводи. След като прецени всички доказателства по делото, настоящият съдебен
състав не намери основания за промяна на фактическата обстановка, която е
следната:
Подсъдимата И.Б.Ф., ЕГН: **********,
е българска гражданка, има висше образование, разведена е, работи като
управител на магазин в „Г.Ф.“ ООД, живее в гр. София, ул. „******. Не е
осъждана.
На 26.03.2005 г. подсъдимата И.Ф.
посетила магазин „Технополис България” ЕАД, находящ се в гр. София, ж.к.
„Люлин”. Там във връзка със закупуване на стоки на кредит, била обслужена от
свидетелките Ц.И. И.и Р.А.Т.- служители на „Технополис България” ЕАД. В тяхно
присъствие подсъдимата И.Ф. съставила молба-декларация за отпускане на
потребителски кредит от 26.03.2005 г. на името на Г.Л.М.(без да познава и без
да е упълномощена от това лице), адресирана до „Обединена Българска Банка” АД,
като положила подписа си в графа „декларатор-кредитоискател” от името на Г.Л.М.;
запис на заповед от 26.03.2005 г., който подсъдимата подписала срещу „издател“
от името на Г.Л.М.; уведомление за подписан договор между „Обединена Българска
Банка” АД и Г.Л.М., който също подписала; положила подписа си и в проформа
фактура от 26.03.2005 г. с посочен получател Г.Л.М.. Подсъдимата И.Ф. подписала
и договор за потребителски кредит от 26.03.2005 г. между „Обединена Българска
Банка” АД и Г.Л.М., на който придала вид, че е подписан от свидетелката Г.Л.М..
След като представила на свидетелките Ц.И. и Р.Т.горепосочените документи,
както и лична карта, на която бил придаден вид, че е лична карта № ******,
издадена от МВР-София на името на Г.Л.М., подсъдимата получила телевизор на
стойност 2999,00 лева.
На 05.04.2005 г. подсъдимата И.Ф.
отишла в офис на „Българска пощенска банка” АД, находящ се в гр. София, ж.к. „*****”,
Бизнес парк-София. Там представила пред служителката на офиса - свидетелката И.Д.П.неистински
частен документ - договор за потребителски кредит № FL 25334 от 05.04.2005 г., сключен между „Българска
пощенска банка” АД и Г.Л.М., на който бил придаден вид, че подписа в графа
„кредитополучател” е положен от свидетелката Г.Л.М., но всъщност бил подписан
от подсъдимата И.Ф.. Подсъдимата подписала пред свидетелката И.П. съгласие за
незабавно инкасо, след което същата ѝ изплатила от името на „Българска
пощенска банка”АД сумата 4800,00 лева.
Горната фактическа обстановка първоинстанционният съд
е приел за безспорно установена въз основа на доказателствата, събрани и
проверени по време на съдебното следствие, както следва: обясненията на
подсъдимата; показанията на свидетелите Г.Л.М., Р.А.Т., Е.Г.С., Г.Х.П.,
разпитани непосредствено от съда, вкл. в частта им, приобщена по реда на чл.
281, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приетите по реда на чл. 371, т. 1
вр. чл. 283 НПК показания на свидетелите Х.Г.И., Ц.И. И., С.Д.С., К.Г.Н., В.Г.Г.,
П.С.С., К.Х.Б., И.Д.П.; заключенията на изготвените съдебно-графическа
експертиза; съдебна комплексна експертиза и допълнителна съдебно-графическа
експертиза; писмените доказателства: молба-декларация за отпускане на
потребителски кредит от 26.03.2005 г.; запис на заповед от 26.03.2005 г.;
уведомление от 26.03.2005 г.; проформа фактура от 26.03.2005 г.; договор за
предоставяне на потребителски кредит от 26.03.2005 г.; касови бележки; молба за
потребителски кредит от 29.03.2005 г.; договор за потребителски кредит от
05.04.2005 г.; запис на заповед от 05.04.2005 г.; съгласие за незабавно инкасо;
3 бр. бордера; касови бележки; копие на лична карта № ******, издадена от
МВР-София на името на Г.Л.М.; медицински документи на Ф.; допълнително споразумение
към трудов договор № РД-18-250/09.11.2004 г.; справката за съдимост на
подсъдимата и др.
Спазвайки принципа за преценка достоверността на
доказателствата, Софийски районен съд е коментирал достатъчно задълбочено и
прецизно целия доказателствен материал по делото. Настоящият съдебен състав
споделя доказателствения анализ, даден в мотивите към първоинстанционната
присъда, поради което намира за безпредметно цялостното му обсъждане,
преповтаряне и допълване в настоящото решение.
Противно на доводите в жалбата и в съответствие с
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, в мотивите към присъдата подробно са
посочени установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени
материали и какви са правните съображения за взетото решение. Изложени са обосновани
съображения защо едни от доказателствените материали се приемат, а други се
отхвърлят. Събраната по делото доказателствена съвкупност е последователна,
като от нея с пълна категоричност се установяват времето, мястото и авторството
на извършените деяния.
Правилно съставът на СРС, разгледал делото като първа
инстанция, е основал изводите си за времето, мястото и начина на осъществяване
на инкриминираните деяния на показанията на свидетелите Х.Г.И., Ц.И. И., Г.Л.М., Р.А.Т.и И.Д.П., които въззивният състав също
намира за обективни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си и с другите
доказателства. От тях се установяват обстоятелствата, свързани с механизма на
отпускане на потребителски кредити „Българска пощенска банка“ АД и „ОББ“ АД,
извършваните проверки и необходимите документи, сключването на конкретните
договори, както и узнаването от Галина Лазарова, че данните от нейната лична
карта са били неправомерно използвани в процесните случаи. Преценени в
съвкупност с писмените доказателства по делото, показанията на свидетелите
Иванов, П. и Миткова безспорно доказват усвояването на кредит в размер на 4800
лв., сумата по който е изплатена на каса в брой от свидетелката П., а заявеното
от свидетелите И., Трайкова и Миткова – представянето на неистински официален
документ – лична карта, на която е придаден вид, че е лична карта № ******, издадена от МВР - София на
името на Г.Л.М.. Поради това въззивният съд намира за неоснователни
възраженията на защитата, касаещи липса на доказателства за сключване и
представяне на договора за кредит в „Българска пощенска банка“ АД, получаване
на сумата по кредита, както и тези за неизяснени отношения между „Технополис“ и
„ОББ“ АД.
Въззивният съд, подобно на
първостепенния, прецени показанията на свидетелите С., Н., Г., С., Б., С.и П.като
неотносими към предмета на доказване в настоящото производство. Действително
свидетелите С.и П.излагат данни за бременност на подсъдимата в инкриминирания
период, но нито един от двамата не твърди здравословното състояние на Ф. да е пречело
на придвижването ѝ. Напротив, и двамата сочат, че усложненията са били
свързани с наличието на предишни аборти и невъзможността на подсъдимата да
задържи плода, във връзка с което Ф. непрекъснато е правела изследвания. Това
обстоятелство се подкрепя от приложената медицинска документация, в която не се
съдържат предписания за хоспитализация или постелен режим. Същевременно,
независимо от преценката на двамата свидетели, че бременността е започнала да
ѝ личи отрано, към инкриминираните дати същата е била в начален етап и е
напълно възможно да не е направила впечатление на служителите в банката и
магазина. Не могат да бъдат споделени и доводите на защитата, че наличието на
данни за участие на друго лице в извършеното престъпление в магазин
„Технополис“ и подпомагане от служител на училището, в което работи Г.М.разколебават
изводите за виновността на подсъдимата. От показанията на разпитаните служители
се установи, че пред тях се е явило лице от женски пол, което обективно няма
как да е свидетелят Б., което води до заключение, че показанията на С. и Б.
касаят друг случай. Обосновано районният съд не е обсъждал въпроса за начина,
по който подсъдимата се е снабдила с документите от трудовото досие на Г.М.,
като същият би имал отношение към евентуално противоправно поведение на трето
неустановено по делото лице, но не и към съставомерността на извършеното от Ф..
Неоснователни са възраженията на защитата за
недопустимост на заключението на изготвената в съдебната фаза допълнителна
съдебно-графическа експертиза. Настоящият състав не намира, че в случая е
налице пречката по чл. 234, ал. 7 НПК, тъй като същата намира приложение само
към доказателства и действия, които не биха могли да бъдат събрани и извършени
наново. В случая се касае за експертиза, която съдът може да назначи и за пръв
път в съдебна фаза по силата на чл. 107, ал. 2 НПК, като липсва пречка отново
да назначи вече изготвена такава, която да възложи на същото вещо лице, независимо
от срока по чл. 234 НПК. С назначаването на последваща експертиза съдът е
отстранил допуснатия в досъдебното производство недостатък и в мотивите си се е
позовал именно на експертизата, назначена в съдебното заседание, в което не
действат посочените ограничения.
Също като районния съд, настоящият състав се довери на
съдебно-графическа експертиза, изготвена в хода на съдебното следствие, преценявайки
същата като ясна, обективно изготвена и даваща компетентен и добре обоснован
отговор на поставените задачи. В съдебно заседание вещото лице разяснява
механизма на провеждане на експертното изследване, причините за констатираните
несъответствия в подписите, както и елементите, на база на които е извършена
идентификацията и които са ясно онагледени в писменото заключение. Поради това
и предвид факта, че вещото лице е предупредено за наказателната отговорност по
чл. 291 от НК, въззивният съд намира за неоснователни съмненията на защитата за
неточно или невярно заключение.
С оглед заключението на експертизата, че изследваните
ръкописни текстове са написани от подсъдимата и изследваните подписи са
положени от нея, авторството на инкриминираните деяния е установено по
категоричен начин. Обстоятелството, че първоинстанционният съд в мотивите си не
е коментирал подробно приложеното копие от лична карта и заключението на
технико-документната експертиза не опорочава формирането на вътрешното му
убеждение по въпросите, които подлежат на обсъждане с присъдата, нито нарушава
изискванията за съдържанието ѝ. Изводите и на двете съдебни инстанции за
авторството на престъпленията са формирани въз основа на заключението на
графическа експертиза, а не на визуални прилики между подсъдимата и лицето на
снимката от представеното копие на лична карта. Освен това в хода на
досъдебното производство не са били извършени разпознавания на подсъдимата, а
до започване на съдебната фаза е изминал значителен период от време, в който освен
логичното избледняване на спомените на свидетелите, е възможно да са настъпили
и промени във външния вид на лицата, което е препятствало извършването на
такива на по-късен етап. Поради това обсъждането на физическите белези на
извършителя и съответствието на подсъдимата с лицето от снимката на личната
карта не е било необходимо, като според настоящия състав то не влиза в
противоречие с доказателствата, послужили за формиране на фактическите изводи
на съда.
Обосновано районният съд е кредитирал представените по
делото писмени доказателства, които имат преобладаващо значение и допринасят за
изясняването на обективната истина. В тази връзка въззивният съд не споделя
доводите на защитата за възможна съпричастност на Г.М.към извършените деяния,
като се установи, че приложената към банковите документи касова бележка за
използвана електроенергия е подправена, а ръкописните текстове и подписите в
инкриминираните документи не са изписани, съотв. положени от Г.М..
Въззивният съд прецени обясненията на подсъдимата с
оглед естеството им на важно доказателствено средство, както и на основно
средство за защита и им даде вяра в частта, че е била бременна в този период,
тъй като се подкрепят от представената медицинска документация. По отношение на
обстоятелствата от предмета на доказване настоящият състав ги прие като защитна
версия, която се опровергава от събраните по делото доказателствени материали и
най-вече от заключението на допълнителната графическа експертиза.
Въз основа на така установената и приета фактическа
обстановка, правилно първоинстанционният съд е обосновал своите правни изводи
за осъществен от подсъдимата състав на престъпленията по чл. 212, ал. 1 от НК и
по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 3, вр. чл. 2, вр. ал. 1 от НК, които въззивният съд
споделя изцяло.
По отношение на престъплението по чл. 212, ал. 1 от НК
се установи от обективна страна, че на 05.04.2005 г. в клон на „Българска Пощенска Банка” АД, находящ се в гр. София, Бизнес
Парк-София, ж.к. *****, подсъдимата Ф. използвала пред банковата служителка И.Д.П.неистински
документ - договор за потребителски кредит № FL25334 от 05.04.2005 г., сключен между „Българска Пощенска Банка” АД и Г.Л.М.,
на който бил придаден вид, че подписът в графа „Кредитополучател” е положен от Г.Л.М.,
в следствие на което получила без правно основание чуждо /на „Българска
Пощенска Банка” АД/ движимо имущество – сума в размер на 4800,00 лв.
Неоснователни са възраженията на
защитата за неяснота във формулировката на
обвинението, като липсва съмнение за това, че полученото имущество е именно
парична сума в размер на 4800 лв. Не биха могли да бъдат споделени и доводите,
че извършителят не е получил никакви пари на инкриминираната дата, както и
тези, че размерът на щетата не е 4800 лв., тъй като безспорно се установи, че именно
тази сума е била изплатена в брой на каса от свидетелката П.. По категоричен
начин от заключението на графическата експертиза се доказа и обстоятелството,
че използваният от подсъдимата договор е неистински документ по см. на чл. 93,
т. 6 от НК, тъй като му е придаден вид, че изхожда от Г.М., а в действителност
е бил съставен от подсъдимата И.Ф.. Независимо, че молбата за отпускане на
кредит е била подадена в друг офис, именно чрез използването на договора за
потребителски кредит е било получено чуждото имущество, поради което следва да
бъде отхвърлено и възражението на защитата за несъответствие на времето и
въведените в заблуждение лица с установената фактическа обстановка.
От субективна страна подсъдимата Ф. е извършила деянието
си при форма на вината „пряк умисъл“. Подсъдимата е съзнавала, че създава
неверни представи в съзнанието на свидетелката П. чрез използване на неистински
документ, предвиждала е, че в следствие на това ще бъде извършено имуществено
разпореждане в нейна полза, от което банката ще претърпи вреди и е целяла
извличането на имотна облага за себе си.
Настоящият състав, също като първия, намира, че от
обективна страна подсъдимата е осъществила и състава на престъплението по чл.
316 вр. чл. 308, ал. 3, вр. чл. 2, вр. ал. 1 от НК: на 26.03.2005 г. подсъдимата Ф. си е послужила пред служителите на „Технолис
България” ЕАД Ц.И. И.и Р.А.Т.с неистински официален документ - български
документ за самоличност - лична карта, на която е придаден вид, че е лична
карта № ******, издадена от МВР-София на името на Г.Л.М., за да удостовери
самоличност и да се представи за друго лице. Правилно първоинстанционният съд е
приел, че за съставянето на неистинския документ за самоличност не може да се
търси наказателна отговорност от подсъдимата, тъй като по делото липсват
доказателства за това, а и няма повдигнато обвинение.
От субективна страна подсъдимата
е действала при форма на вина „пряк умисъл“, като е съзнавала, че ползва неистински
документ за самоличност пред трето лице с цел да получи неследваща ѝ се
имотна облага.
Въззивният съд споделя и изводите
на районния, че от събраните по делото доказателства не се доказва на
26.03.2005 г. в магазин „Технополис“ подсъдимата да е получила без основание
сума в размер на 2999 лв., с което да е причинила имотна вреда „Обединена
Българска Банка” АД, както и извършването на престъпление по чл. 316 вр. чл.
308, ал. 3, вр. чл. 2, вр. ал. 1 от НК на 29.03.2005 г. и 05.04.2005 г., по
начина, по който е формулирано в обвинителния акт, поради което правилно е
оправдана по повдигнатите ѝ обвинения за престъпления по чл. 212, ал. 1 вр.
чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 3, вр. чл. 2, вр. ал. 1 вр.
чл. 26, ал. 1 от НК. Тук е моментът да бъде отбелязано, че доколкото въззивното
производство е образувано единствено по жалба на защитата срещу осъдителната
част на присъдата и липсва протест на прокурора срещу частта, с която Ф. е
призната за невиновна, за настоящия
състав не съществува възможност да постанови друго, освен да потвърди
оправдаването ѝ, тъй като би нарушил забраната за влошаване на правното
положение на подсъдимия, без наличието на съответен протест.
При преценка на така определените от
първоинстанционния съд наказания, настоящата инстанция не намери основание за
изменение на същите. Въззивният съдебен състав намира, че при
индивидуализацията им първостепенният съд правилно е преценил като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимата и дългият
срок на протичане на наказателното производство, значително надвишаващ рамките
на разумния, който има характер на изключително такова. Като отегчаващо
отговорността обстоятелство за престъплението по чл. 212, ал. 1 от НК резонно е
отчетена високата стойност на причинената вреда – 4800 лв.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че
правилно първоинстанционният съд е заменил на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК предвидените
в закона наказания „лишаване от свобода“ и е наложил на подсъдимата И.Ф. поотделно
за всяко от извършените от нея престъпления наказание „пробация“ при
задължителните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК - задължителна регистрация по
настоящ адрес и по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК - задължителни срещи с пробационен
служител, всяка от тях за срок от по десет месеца. Така определените наказания
въззивният съд намира за справедливи, необходими и достатъчни за постигане на
обявените в чл. 36 от НК цели, поради което споделя изводите на първия за липса
на необходимост от налагане на кумулативно предвиденото наказание „конфискация“
за престъплението по чл. 212, ал. 1 от НК.
В
съответствие с разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК, първата инстанция е определила на подсъдимата едно общо най-тежко наказание за
извършените от нея престъпления, а именно „пробация“ при следните пробационни
мерки: 1) Задължителна регистрация по настоящ адрес, с явяване и подписване на
осъдената пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице,
два пъти седмично, за срок от десет месеца; 2) Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от десет месеца.
Законосъобразно на основание чл. 189, ал. 3 от НПК
съдът е осъдил подсъдимата да заплати направените по делото разноски в размер
на 281,60 лв. по сметка на СРС.
При
извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира
наличието на основания, налагащи нейното изменяване или отмяна, поради което и
с оглед горепосочените съображения, постанови своето решение.
Водим от
всичко изложено и на основание чл. 334‚ т. 6 от НПК вр. чл. 338 от НПК‚
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от
06.06.2019 г., постановена по НОХД № 6393/2018 г. по описа на СРС, НО, 13
състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.