Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 16.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о, 5 състав, в публично съдебно заседание на единадесети
юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА Я.
и секретар К.Георгиева, като разгледа докладваното от председателя гражданско
дело № 12108 по описа за 2016 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от И.А.М. против К.Л.И. иск с правно основание чл.
59, ал.1 от ЗЗД. Ищецът твърди, че с договор за покупко-продажба от 26.02.2009г. придобил
правото на собственост върху апартамент №51, находящ се в жилищна сграда в
гр.София, район „****************С влязло в сила решение № 128/22.02.2016г. по гр.д. № 931/2015г. на ВКС бил
признат за собственик на апартамента и ответницата била осъдена да му предаде
владението. През периода 01.10.2011г.-01.04.2016г. ответницата ползвала имота,
без да има основание за това. Ищецът
поканил ответницата с нот.покана
от 29.08.2011г. да му предаде владението и определил размер на дължимото
обезщетение за ползването на имота по 500лв. на месец. Едва на 01.04.2016г.
ответницата предала владението на имота. Поради изложените доводи, моли съда да
осъди ответницата да му заплати обезщетение за ползването на имота през периода
01.10.2011г.-01.04.2016г. в размер на 27 000лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Ответницата
оспорва иска, като прави следните възражения: ищецът не бил собственик на
имота, тъй като договорът за покупко-продажба бил нищожен; ищецът разполагал с
ключ и ползвал имота от датата на подписване на договора за покупко-продажба;
нотариалната покана не й била връчена; поддържа възражение за изтекла
погасителна давност.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната вазимна
връзка, достигна до следните фактически и правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл.59,
ал.1 от ЗЗД:
За
да бъде уважен този иск, следва да е установен следният ФС: 1/обедняване на
кредитора – намаляване на неговото имущество; 2/обогатяване на длъжника; 3/да
съществува връзка между обогатяването и обедняването; 4/да не съществува
основание за разместването на благата; 5/ищецът да няма друга правна възможност
за защита.
Ищецът
твърди, че е бил лишен от правото да ползва собствения си апартамент № 51,
находящ се в жилищна сграда в гр. София,
район „********** през периода 01.10.2011г.-01.04.2016г., през който ищцата е ползвала апартамента, без да му
заплаща обезщетение за това.
Спорни
въпроси по делото са: дали процесният апартамент е собственост на ищеца и дали
ответницата е ползвала имота през процесния период, връчена ли е покана за
заплащане на обезщетение, погасено ли е вземането по давност.
По
делото по категоричен начин е установено, че ищецът е собственик на процесния
имот. Представен е нотариален акт № 21/26.02.2009г., том първи, рег. № 1087,
дело № 18/2009г. на нотариус Е. *** действие – районът на СРС, от който се
установява, че ответницата е продала процесния апартамент на ищеца. Представено
е и решение №128/22.02.2016г. по гр.д. № 931/2015г. на ВКС, с което е прието за установено по отношение на
ответницата, че ищецът е собственик на процесния апартамент № 51 от жилищна
сграда, находяща се в гр. София, район „********, вх.В въз основа на придобивно
основание - договор за продажба на апартамента от 26.02.2009г., обективиран в
нотариален акт № 21/26.02.2009г., том първи, рег. № 1087, дело № 18/2009г. на
нотариус Е. *** действие – районът на СРС, и ответницата е осъдена да предаде на
ищеца владението върху процесния апартамент.
От
представена по делото искова молба вх. № 70667/29.06.2012г., решение от
19.02.2014г. по гр.д. № 9225/2012г. на СГС, I ГО, 4 състав и решение № 2183/27.11.2014г. по гр.д. № 1796/2014г. на
САС, IІ състав, се установява, че искът с правно основание
чл.108 от ЗС е предявен на 29.06.2012г., като ответницата е оспорвала иска при
първоинстанционното и второинстанционно разглеждане на делото, както и пред
ВКС, т.е през периода 29.06.2012г. до 22.02.2016г. между страните е бил спорен
въпросът кой е собственик на процесния имот и дали ответницата следва да
предаде владението върху него.
На 07.04.2016г. ищецът се е снабдил с
ИЛ въз основа на влязлото в сила решение
128/22.02.2016г. по гр.д. № 931/2015г. на ВКС.
По
искане на страните по делото са събрани гласни доказателствени средства. От
показанията на св.Е. се установява, че познава страните по делото. Ответницата
го помолила през 2009г. да потърси купувач за притежаван от нея апартамент в жк.Борово.
Свидетелят свързал ищеца с ответницата и му било известно, че сключили договор
за продажба на апартамента. След продажбата ищецът му се оплакал, че
ответницата не го допуска до имота. От него узнал, че едва през миналата
година/2017г./ успял да влезе във владение на апартамента.
От
показанията на св.С., разпитан по искане на ответницата, се установява, че му е
известно, че И. е продала апартамента през 2009г. Поканила го заедно с други
нейни познати да пренесат багаж от жилището на 09.03.2009г. Дори била
ангажирала микробус. Споделила със свидетеля, че трябва спешно да освободи апартамента и да го предаде на мъжа, на който
го продала, тъй като му дължала пари. Обяснила, че се разбрала с купувача след
време да й върне апартамента срещу някаква сума. Бързала да изнесе всичко и да извади
ключове, за да ги предаде на купувача. След като изнесли багажа, свидетелят не
я бил виждал в квартала. Ответницата споделила със свидетеля, че води дела с
мъжа, на който продала апартамента. Свидетелят не е видял ответницата да предава ключовете на купувача.
Представена
е нотариална покана от 29.08.2011г., връчена на ответницата на 01.09.2011г., с
която е поканена да предаде владението на апартамента в двуседмичен срок от
връчваето и да заплати обезщетение на ищеца за пропуснати ползи за периода
26.02.2009г. до 29.08.2011г. в размер на 15 000лв., както и да заплаща обезщетение
в размер на 500лв. месечно, платими до 10-число на текущия месец, считано от датата на връчване на поканата до
окончателното предаване на владението.
Видно
от декларация от 01.04.2016г. ответницата е декларирала, че няма никакви лични
вещи, оставени в жилището, находящо се в гр. София, ул.”*******ет.*******
Така
събраните доказателства установяват, че процесният апартамент е собственост на
ищеца от датата на продажбата му с нот. акт № 21/26.02.2009г., том първи, рег.
№ 1087, дело № 18/2009г. на нотариус Е. *** действие – районът на СРС, като
между страните е съществувал съдебен спор през периода 29.06.2012г. до 22.02.2016г.
кой е собственик на апартамента и дали да бъде предадено владението върху него
от ответницата на ищеца. Спорът е разрешен на 22.02.2016г. с влязло в сила
решение по гр.д.№ 931/2015г. на ВКС.
Недоказани
останаха твърденията на ответницата, че ищецът е имал достъп до апартамента
през процесния период. Ангажираният от нея св.С. установява единствено, че е изнесла
багаж от апартамента през 2009г. и е заявила, че възнамерява да извади ключове
за купувача, но не е установено да е предала ключовете на ищеца. Напротив,
представените по делото съдебни решения и показанията на св.Е. установяват, че е оспорвала правото на собственост на
ищеца и е отказвала да му предаде владението.
В тежест на ответницата бе да
установи, че е предала ключовете от апартамента на ищеца, както и конкретната
дата, на която това е сторено. Тъй като липсват доказателства, установяващи, че
е предала ключовете преди 01.04.2016г., съдът приема за доказани твърденията на
ищеца, че не имал достъп до имота до посочената дата.
От представената по делото
нотариална покана, връчена на ответницата на 01.09.2011г., се установява, че
ищецът е определил двуседмичен срок, изтичащ на 15.09.2011г. за предаване на
владението на апартамента и за заплащане на обезщетение за ползването до
окончателното предаване.
Независимо от поканата, ответницата
не е предала владението на имота през периода 01.10.2011г.-01.04.2016г., като по този начин се е обогатила неоснователно, тъй като
не е заплащала обезщетение за ползването, макар да е лишила е собственика от възможността той да използва имота по
предназначение.
От заключението на счетоводната
експертиза, което съдът приема, се установява, че средният пазарен наем за
процесния апартамент за периода 01.10.2011г.-01.04.2016г. възлиза на 26 500лв., в какъвто размер следва да бъде
определено обогатяването на ответницата за сметка на ищеца.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Възражението е частично основателно.
Правото на обезщетение по чл.59 от ЗЗД се погасява с изтичането на общата
петгодишна давност. Съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. Вземането за обезщетение по чл.59 от ЗЗД е
изискуемо от деня на разместването на благата. Ответницата е следвало да
предаде владението върху имота веднага след сключването на договора за продажба
на 26.02.2009г. Ищецът претендира обезщетение за периода
01.10.2011г.-01.04.2011г., като исковата молба е подадена на 05.10.2016г. Тъй
като вземането за обезщетение по чл.59 от ЗЗД се погасява с изтичане на общия
давностен срок от 5 години, то претенцията в частта за периода 01.10.2011г. до
04.10.2011г. е погасена по давност към датата на подаване на ИМ – 05.10.2016г.,
но не и за периода 05.10.2011г. до 01.04.2016г.
От заключението на счетоводната
експертиза, което съдът приема, се установява, че за периоода 05.10.2011г. до 01.04.2016г.
размерът на средния пазарен наем за имота възлиза на 26 435.76лв., поради което
предявеният иск за обезщетение за лишаване от право на ползване на имота следва
да бъде определен на 26 435.76лв., до който размер искът е основателен, а
в останалата част до пълния предявен размер от 27 000лв., следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
Ответницата следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 2623.99лв., съобразно уважената част от иска.
Ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответницата, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото
разноски в размера на 2.08лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА К.Л.И., ЕГН **********, съдебен
адрес: *** да заплати на И.А.М., ЕГН **********,***, на основание чл.59, ал.1
от ЗЗД, сумата от 26 435.76лв./обезщетение за ползване без правно основание
през периода 05.10.2011г.-01.04.2016г. на апартамент № **находящ се в жилищна сграда в гр. София, район „***************ведно
със законната лихва, считано от 05.10.2016г. до окончателното изплащане, като
иска в останалата част, до пълния предявен размер от 27 000лв. и за периода
01.10.2011г.-04.10.2011г., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ. ОСЪЖДА К.Л.И. да заплати на И.А.М., на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 2623.99лв.,
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА
И.А.М. да заплати на К.Л.И., на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по
делото разноски в размер на 2.08лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: