О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
Гр.
София, 18.02.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСТИНА
ДАНАИЛОВА
ВЛАДИМИР
ВЪЛКОВ
като
разгледа докладваното от съдия Костадинова ч.гр.д.
№ 1113/2021 г., установи от фактическа и правна страна следното:
Производството
е по реда на 32а ПВп.
Образувано
е по жалба на „Т.Т.К.” АД, „М.Х.” ООД и „Т.П.” ООД срещу отказ на съдия по
вписванията при СРС, обективиран в
определение № 1969/30.12.2020 г., да впише удостоверение от
Агенция по вписванията-търговски регистър и договор от 23.03.2018 г. за
преобразуване по чл. 262в ТЗ относно недвижимите имоти, правата върху които
преминават с отделянето. Отказът е мотивиран с липсата на представени към
заявлението данъчни оценки по чл. 264, ал. 1 ДОПК по партидата на отчуждителя
за 2020 г. за имотите, предмет на вписването, удостоверяващи липсата на непогасени
данъчни задължения.
Жалбоподателите посочват, че праводателят „Т.Т.К.”
АД е декларирал по реда на чл. 264, ал. 1 ДОПК липсата на непогасени задължения
за данъци, мита и осигурителни вноски към момента на преобразуването и
отчуждаването на имотите, както и е представил удостоверения за данъчни оценки по
чл. 3, ал. 2 от Приложение № 2 към ЗМДТ от 07.08.2018 г., с което била
постигната целта на закона за удостоверяване липсата на публични задължения. Удостоверенията
по чл. 264, ал. 1 ДОПК за 2020 г. били издадени на името на правоприемниците М.Х.”
ООД и „Т.П.” ООД, тъй като именно те подали декларациите по чл. 14 ЗМДТ в
двумесечния срок от придобиване на имотите.
Жалбата е основателна.
От
вписванията по партидите на жалбоподателите в търговския регистър се
установява, че е извършено преобразуване на „Т.Т.К.“ АД чрез отделяне и
преминаване на имущество към правоприемниците „М.Х.“ ООД и Т.П.“ ООД. Тъй като
към правоприемниците преминават и права върху недвижими имоти, е поискано
вписване в имотния регистър на основание чл. 263и, ал. 6 ТЗ. Към заявлението са
представени удостоверение за вписване на преобразуването в търговския регистър и
договорът за преобразуване, с което се явяват изпълнени законовите изисквания
на чл. 263и, ал. 6 ТЗ. Наред с това е представено и доказателство за внесена
държавна такса, определена въз основа на по-голямата стойност измежду
балансовата стойност на имотите и данъчната им оценка съгласно т. 3 на ТР
7/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Неправилен
е изводът на съдията по вписванията относно необходимостта от представяне на
декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК от прехвърлителя относно липсата на
непогасени публични задължения. Съгласно сочената разпоредба такава декларация
е необходима при „прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими
имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на
недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в
капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог“. Последицата
от нарушаване на изискването за деклариране или за неизвършване на действието е
непротивоставимостта му спрямо държавата/общината съгласно чл. 264, ал. 5 ДОПК.
Съгласно
Определение № 218/15.07.2020 г. по ч. т.
д. № 828/2020 г. на ВКС, ТК, І т.о.,„удостоверението за вписване не е акт
за прехвърляне на собственост по смисъла на чл. 4 б. „а“ от ПВ, нито е акт,
който може да бъде приравнен на някои от описаните в чл. 4 б. „б-з“ ПВ актове“.
Впрочем, това е прието и в ТР № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Ето защо е направен
изводът, че „липсва основание за разширително тълкуване на чл. 264, ал. 1 ДОПК
…. Всички визирани хипотези касаят разпореждане с вещни права или учредяването
на вещни тежести, а не универсално правоприемство в правата и в задълженията на
разпореждащия се, каквото е налице при преобразуването на търговско дружество
чрез вливане. Това е и логично изводимо от целта на установяването на
посочените обстоятелства …. Целта на удостоверяването е да се гарантира
събирането на тези задължения, което с напускането патримониума на длъжника на
недвижимото му имущество или обременяването му с вещни тежести би се оказало
компрометирано, каквато опасност преобразуването на търговско дружество не предпоставя“
с оглед установените разпоредби в защита на кредиторите – съгласно чл. 263л ТЗ
възниква солидарна отговорност за преобразуващите се дружества за
задължения, възникнали до датата на преобразуването.
Цитираната
съдебна практика е постановена в хипотеза на заявено вписване на вливане като
форма на преобразуване, но мотивите му, изведени от наличието на осигурена защита на
кредиторите на преобразуващото се дружество в специалните разпоредби на
ТЗ, следва да се приложими и при другите форми на преобразуване (съгласно чл.
263л, ал. 1 ТЗ при разделяне/отделяне всички участващи в преобразуването
дружества, освен прекратените, отговарят солидарно за задълженията, възникнали
до датата на преобразуването).
Ето
защо и доколкото са изпълнени останалите изисквания за извършване на
вписването, такова следва да бъде разпоредено.
Така мотивиран,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ отказ на съдия по вписванията при СРС, обективиран в определение № 1969/30.12.2020 г., за вписване на удостоверение от Агенция по вписванията-търговски
регистър и договор от 23.03.2018 г. за преобразуване по чл. 262в ТЗ относно
недвижимите имоти, правата върху които преминават върху правоприемниците, и УКАЗВА на съдията по вписванията при СРС да извърши вписването съгласно заявление вх.
№ 80440/30.12.2020 г.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.