РЕШЕНИЕ
№ 698
гр. Русе, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20214520105691 по описа за 2021 година
Е.К., процесуален представител на „Енерго - Про Продажби“ АД твърди, че ЕТ
„Даниел Николов“ е абонат на дружеството с клиентски номер *********, във връзка с
продажба на ел. енергия за обект на потребление, заведен с абонатен номер №1221103, в гр.
Русе, ж.к. „Ч.“, стол, училище.
Поддържа, че облигационните правоотношения между дружеството и клиента са
регламентирани от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия,
приети от Управителния съвет на електроразпределителното дружество и одобрени от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Сочи, че потребителят на енергийна
услуга е краен клиент, който купува енергия от доставчик, предоставящ услуги от
обществен интерес по смисъла на §1, т.41 Б от ДР на ЗЕ.
Пояснява, че цената за достъп е компонент от цената за електроразпределение и
отразява правото и възможността във всеки един момент клиентите да ползват
предоставената им мощност и задължението на ЕРП „Север“ да осигурява същата без оглед
на искания от други клиенти. В утвърдената от КЕВР структура на цената за
електроразпределение през мрежите на електроразпределителните дружества съществувала
цена за достъп, която се заплащала от клиентите за всеки киловатчас пренесена
електрическа енергия. Цената за достъп се начислявала независимо дали в обекта е
консумирана или не електрическа енергия през съответния период. Отразявала правото и
възможността във всеки един момент клиентите да ползват предоставената им мощност, и
задължението на ЕРП „Север“ да осигурява същата без оглед на потенциалните искания от
други клиенти. Този начин на калкулиране на цената за достъп бил приложим само за
1
небитовите клиенти на ЕРП „Север“ и „Енерго – Про Продажби“ АД. Цената за достъп до
електроразпределителната мрежа била регулирана и утвърдена от КЕВР.
Съобразно разпоредбата на чл.30, ал.1, т.13 ЗЕ цената за достъп и/или пренос през
електроразпределителните мрежи се регулирала от КЕВР. С Решение №Ц-29/01.07.2020г.
КЕВР определила за периода 01.07.2020 – 30.06.2021г. цена за достъп за небитови клиенти
на „Енерго – Про Продажби“ АД в размер 0.02053 лева kW/ден без ДДС. На това основание,
за времето от 11.08.2020г. до 29.04.2021г. електроразпределителното дружество издало 10
фактури на обща стойност 930 лева, които ответникът не заплатил. Предвид забавеното
изпълнение кредиторът начислил мораторна лихва от падежа на всяко задължение до
02.07.2021г. в общ размер – 46.98 лева.
За събирането на вземането си, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и
се снабдил със заповед за изпълнение №2035/13.07.2021г. издадена по ЧГД №3915/2021г. по
описа на РРС срещу ЕТ „Даниел Николов“. В срока по чл.414 ГПК, длъжникът е депозирал
възражение, с оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото
производство) възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на
вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
Е.К. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ЕТ
„Даниел Николов“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ж.к. Ч. –
юг, бл. ....., вх.“В“, ет.6, представлявано от Даниел Петров Николов дължи на „Енерго - Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. Варна, район
„Владислав Варненчик“, Варна Таурс - Г, бул. „Владислав Варненчик“№258 сумите: 930
лева - главница за консумирана енергия по фактури, издадени за периода 11.08.2020г. -
28.04.2021г.; 46.98 лева – мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до
02.07.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.07.2021г. до
окончателното изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение
№2035/13.07.2021г., издадена по ЧГД №3915/2021г. по описа на РРС.
Претендира направените в заповедта и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ЕТ „Даниел Николов“ е депозирал отговор на исковата
молба, в който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Намира за неясна правната легитимация на ищеца, тъй като последният се позовава
на ОУ касаещи Електроразпределение „Север“ АД и ОУ на „Енерго – Про Продажби“ АД.
Счита, че в случая намира приложение разпоредбата на чл.327, ал.1 ТЗ, съгласно
която с договора за продажба купувачът се задължава да плати цената при предаване на
стоката, а продавачът се задължава да предаде стоката. Позовавайки се на практика на ВКС
приема, че мрежовите услуги се заплащат от клиентите върху фактурираните количества
електрическа енергия в съответствие със СТИ и/или предоставена мощност в местата на
измерване, определени в съответствие с ПИКЕЕ. Сочи, че таксата за достъп до
електроразпределителната мрежа има за цел да компенсира електроразпределителното
предприятие за загубите на електрическа енергия по тази мрежа и за дейностите по
поддръжката и ремонта й. В случая ищецът не генерирал тези разходи по
електроразпределителната мрежа, тъй като търговецът не ползвал имота от дълго време.
2
Поддържа, че с претендираната сума, ищцовото дружество ще се обогати неоснователно за
негова сметка. В тази връзка визира и разпоредбата на чл.18г от Правилата, съгласно която
цената за достъп се заплаща въз основа измереното количество консумирана електрическа
енергия в местата на измерване, определени с ПИКЕЕ. Прави извод, че дължимостта на тази
цена е пряко обвързана от консумираната от потребителя електрическа енергия, а при липса
на такава, не се дължи.
Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на
производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът
прие за установено от фактическа страна, следното:
На 04.07.2019г. служители на „Електроразпределение Север“ АД демонтирали СТИ
на обект в гр. Русе, „Ч.“ с клиент ЕТ „Даниел Николов“ и монтирали нов електромер, чиито
показания са вписани в протокол №********* от същата дата. В протокола е вписано, че
подмяната на електромера е извършена по инициатива на ЕРП „Север“ АД. За двата
електромера е отразено: „изключен от ВЛДК“.
Установено е, че за 2020г. и 2021г. ответникът не е подал годишни данъчни
декларации по чл.50 ЗДДФЛ. Наемните правоотношения между ЕТ „Даниел Николов“ и ОУ
„Никола Обретенов“ с административен адрес: гр.Русе, ул.“Никола Табаков“№4, корпус А и
корпус В, основани на договори за наем, сключени през 2006г. са прекратени през 2011г. На
28.06.2017г. ОУ „Никола Обретенов“ отдало под наем на „Шогун“ ЕООД сутерена на
корпус А, като договорът е със срок на действие до 28.06.2022г.
След извършена проверка в информационната система на „Енерго – Про Продажби“
АД е констатирано, че ЕТ „Даниел Николов“ е титуляр на обект – стол училище с абонатен
№1221103 на адрес: гр.Русе, Ч.. На 26.02.2013г. снабдяването с електрическа енергия за
обекта било преустановено, поради наличие на неплатени задължения, но до настоящия
момент партидата не била закрита.
Съгласно извлечение от сметка по партида с кл. №......., аб. №......за обект в гр. Русе,
ж.к. „Ч. - юг“, бл. ....., вх. „В“, ет.6 към 23.09.2021г., задължението на клиента (ответник в
настоящото производство) възлиза на 930 лева - главница, по фактури, издадени в периода
11.08.2020г. - 28.04.2021г. и 46,98 лева - мораторна лихва.
От „справка за потреблението през последните 12/24/36 м“ е видно, че в периода
01.08.2018г. – 28.04.2021г. ответникът не е консумирал електроенергия, но за времето от
01.07.2020г. до 28.04.2021г. за обекта са начислявани различни суми.
Електроразпределителното дружество е приложило фактурите, издадени в процесния
период, с които установява задължението на потребителя. Като основание за начислените
суми се сочи: „достъп до разпределителна мрежа на база предоставена мощност“.
За събирането на вземането, ищецът депозирал заявление, въз основа което в РРС е
образувано ЧГД №3915/2021г. и се снабдил със заповед №2035/13.07.2021г. за изпълнение
на задължения по чл.410 ГПК срещу ЕТ „Даниел Николов“ за сумите: 930 лева - главница
за консумираната ел. енергия по фактури, издадени в периода 11.08.2020 - 28.04.2021г.;
46.98 лева - мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до 02.07.2021г.,
считано от 12.07.2021г. до окончателното изплащане; 75 лева държавна такса и адвокатско
3
възнаграждение.
В срока по чл.414 ГПК длъжникът депозирал възражение, с оглед което заповедният
съд указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 930 лева -
главница за консумирана енергия по фактури, издадени за периода 11.08.2020г. -
28.04.2021г.; 46.98 лева – мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до
02.07.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.07.2021г. до
окончателното изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение
№2035/13.07.2021г., издадена по ЧГД №3915/2021г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство гражданско дело №3915/2021г. по описа
на РРС е видно, че длъжникът е депозирал възражение по реда на чл.414 ГПК, с оглед което
заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в
едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване на
вземането си и последиците от непредявяване на иска. Съдът намира претенцията за
допустима, тъй като е предявена от взискателя в законоустановения срок, при наличие на
правен интерес – запазване действието на заповедта за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява основателен.
Релевираните в хода на производството доказателства, обосновават извод, че между
страните по делото е възникнало облигационно правоотношение във връзка с доставяне
електрическа енергия за обект в гр.Русе, заведен с абонатен номер №1221103, клиентски
номер ********* - стол в училище „Н.Обретенов“.
Не е спорно, че за процесния период ЕТ „Даниел Николов“ не е потребявал
електрическа енергия и цена за такава не е начислявана. Установено е, че след 2011г.
договорът за наем, въз основа който ответникът е ползвал процесното помещение е
прекратен, а електроподаването към обекта е преустановено на 26.02.2013г. Липсват
убедителни доказателства за времето и основанието, на което облигационната връзка между
страните е прекратена.
„Енерго – Про Продажби“ АД осигурява снабдяването с електрическа енергия при
Общи условия на потребители, присъединени към електрическата мрежа на
„Електроразпределение Север“ АД и доколкото никоя от страните не твърди наличието на
сключен индивидуален договор, то възникването и прекратяването на правоотношенията
им, правата и задълженията им се регулират от ОУ, които са публично известни.
Прекратяване продажбата на електрическа енергия по искане на потребителя е
регламентирано в чл.22, т.3 от ОУ. Съгласно чл.23, ал.2 от ОУ, ако потребителят има
намерение да прекрати отношенията си за продажба, но не е уведомил „Енерго – Про
Продажби“ АД по реда на ОУ, той продължава да изпълнява задълженията си на потребител
до изпълнение изискванията по ал.1. Ответникът не е релевирал доказателства в подкрепа на
твърдението, че е закрил партидата.
4
Спорен е въпросът дали стойността на услугата за достъп до
електроразпределителната мрежа е обусловена от потребление на електрическа енергия в
обекта или не зависи от наличието на консумация.
Според легалната дефиниция в § 1, т.15 от ДР на ЗЕ, „достъп“ е правото за използване
на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или
природен газ срещу заплащане на цена, т.е. цената за достъп се заплаща за поддържането на
мрежата и принципната готовност за престиране на електрическа енергия. Разходите за
поддръжка и управление на мрежата зависят от ангажирания за нуждите на всеки отделен
клиент капацитет в мрежата в съответствие със заявената от него мощност. Всеки небитов
клиент заплаща цена за поддръжката на резервирания от него капацитет от мрежата,
независимо от моментната консумация при наличието на присъединяване към мрежата.
Стойността на услугата достъп до разпределителната мрежа зависи от предоставената
мощност, която може да бъде увеличавана или намалявана по искане на клиента до
прекратяване на договора за присъединяване отново по негово искане. В този смисъл цената
за достъп до разпределителната мрежа не зависи от ползваното количество електрическа
енергия, а от договорената за обекта предоставена мощност, независимо дали е доставяна
електрическа енергия или не. Освобождаване от задължението за заплащането на тази
мрежова услуга след присъединяването към електроразпределителната мрежа може да
настъпи само при прекратяване на облигационната връзка или при преустановяване достъпа
до електроразпределителната мрежа.
С решение от 01.07.2020г. на КЕВР са утвърдени нови цени за клиенти на
„Електроразпределение Север“ АД за достъп и пренос на електроенергия през
електроразпределителната мрежа, като цената за достъп до нея се дължи от всички
присъединени клиенти, независимо от реалното ползване на електрическа енергия.
Заплащането на „такса“ достъп до разпределителната мрежа отделно от цената на
потребената електроенергия е предвидено от месец юли 2020г. за небитови клиенти на
ищцовото дружество и е независимо от реалното потребление на електрическа енергия.
Дължимостта й предполага наличието на валидна облигационна връзка между страните и
реално предоставяне на услугата от електроразпределителното дружество на клиента, който
във всеки един момент може да потреби енергия със заявената мощност.
В случая не се спори относно размера на тази мощност и дължимата за нея цена.
Претендираната сума не е за доставена и потребена електроенергия, а за осигурена
възможност за това през процесния период.
С оглед изложеното съдът намира, че стойността на услугата достъп до
електроразпределителната мрежа за времето от 11.08.2020 - 28.04.2021г., възлизаща на 930
лева е дължима, а главният иск – основателен.
Предвид забавеното изпълнение, ответникът дължи обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за периода от падежа на всяко задължение до
02.07.2021г. в размер на 46.98 лева.
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който
разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
5
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.
В хода на заповедното производство, ищцовото дружество е направило разноски в
размер на 75 лева, които следва да се поемат от ЕТ „Даниел Николов“.
На същото основание се дължат и разноските направени в настоящото производство
– 435 лева. Неоснователно е релевираното от ответника възражение по 78, ал.5 ГПК, тъй
като заплатеното от ищеца възнаграждение за процесуално представителство е в минимален
размер, съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 ГПК, че ЕТ „Даниел
Николов“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ж.к. Ч. – юг, бл.
...., вх.“В“, ет.6, представлявано от Д. П. Н. дължи на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр. Варна, район „Владислав Варненчик“,
Варна Таурс - Г, бул. „Владислав Варненчик“№258 сумите: 930 лева – незаплатена мрежова
услуга по фактури издадени за периода 11.08.2020г. - 28.04.2021г.; 46.98 лева – мораторна
лихва, за периода от падежа на всяко задължение до 02.07.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 12.07.2021г. до окончателното изплащане, предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение №2035/13.07.2021г., издадена по ЧГД
№3915/2021г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА ЕТ „Даниел Николов“, ЕИК ********* да заплати на „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК ********* направените по ЧГД №3915/2021г. по описа на РРС
разноски в размер на 75 лева.
ОСЪЖДА ЕТ „Даниел Николов“, ЕИК ********* да заплати на „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК ********* направените в настоящото производство разноски в размер
на 435 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6