Р Е Ш Е Н И Е
№ 38
гр. Тутракан, 12.09.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Тутраканския районен съд в публично съдебно заседание
на осми април, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СПАС СТЕФАНОВ
при секретаря Людмила Петрова, като разгледа
докладваното от Председателя АНД № 409 по описа за 2018 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 26/12.11.2018 год. Директорът
на Регионална здравна инспекция /РЗИ/ гр. Силистра, за нарушение на чл. 58 и чл. 209, ал. 3 от Закона за здравето във
връзка с чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 15/12.05.2005 г. за имунизациите в Р
България, на основание чл. 231 от Закона за здравето е наложил на С.К.К. ***, ЕГН **********, административно наказание „глоба” в
размер на 100 лв.
Недоволна от издаденото наказателно постановление е
останала жалбоподателката С.К.К.,
която лично се явява в съдебно заседание. Чрез процесуалния си представител адв. Т.заявява, че поддържа жалбата и моли съдът да отмени
изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно.
Административно-наказващия орган Директорът на
Регионална здравна инспекция гр. Силистра, редовно призован, не се явява,
представлява се от редовно упълномощен процесуален представител адв. Н.Б. ***, която изразява становище, че жалбата е
неоснователна и моли съдът да потвърди атакуваното наказателно постановление.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, доводите и становищата на страните, прие за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателката С.К.К. е **** на Я. А. Ч. с
ЕГН **********.Личен лекар на детето е св.Ю.В.М..Жалбоподателката
К. редовно посещавала датската консултация. В родилния дом на детето била
поставена ваксина срещу „Хепатит Б” и „БЦЖ,а впоследствие лекуващия лекар е
извършил следващата имунизация с шествалентна
ваксина.Поради чести респираторни заболявания,останалите имунизации на детето,не
са били приложени съгласно имунизационния календар.
Към 05.06.2018г. на детето не са били поставени ваксини против дифтерия, тетанус,
коклюш, полиомелит, хепатит Б, хемофилус
инфлуенца тип Б, пневмококи, морбили,паротит и рубеола.
На 05.06.2018г. при поредната детска консултация,св.М.,след
преглед от педианър, констатирала,че детето Я.е
здраво и майката не съобщава за заболявания.Поставянето на ваксини е било
възможно за което е била уведомена майката. Жалбоподателката
К. отказва имунизации на детето си,което св.М. отразила в амбулаторния лист с
бланков № 002997.Отказа си жалбоподателката удостоверила с личния си подпис в
графата „анамнеза” на амбулаторния лист.За отказа на жалбоподателката,св.М.
уведомила РЗИ.
На 06.08.2018 г., актосъставителят В.Д.У. – инспектор в отдел ПЕК на Дирекция „Надзор на
здравните болести“ в РЗИ – Силистра, извършила проверка на „АПМП – ИП Д-р Ю.М. ***
по повод имунизационния обхват на децата от
пациентската й листа. При проверката е било установено, че жалбоподателката
К. е отказала провеждането на задължителни профилактични имунизации на детето
си Я.. Към датата на извършване на проверката 06.08.2018 г. на детето не са
извършени имунизации съгласно Имунизационния календар
на РБългария и съобразно възрастта на детето, а
именно: ваксина против дифтерит, тетанус, коклюш, полиомелит,
хепатит Б и хемофилус инфлуенце
Б – I и II прием; против
пневмококи – I, II, III и IV прием; против
морбили, паротит и рубеола. Актосъставителя установил,че отказа е бил удостоверен с
личния подпис на жалбоподателката,поставен върху амбулаторния лист от 05.06.2018г.
След като приела,че
жалбоподателката е осъществила административно нарушение,св.У. отправила
чрез „М и БМ експрес„ покана изх. № ПД -01-4890/03.09.2018г. до жалбоподателката К., да се яви на 12.09.2018г. в РЗИ
–Силистра,стая № 306, за съставяне на АУАН.Жалбоподателката
отказала приемането на пощенската пратка.
На 03.10.2018г. главен инспектор У. съставила
АУАН № 000042/03.10.2018 г.,в
присъствието на св.М..В същия посочила нарушената от жалбоподателката
К. разпоредба-чл.58 ал. 1 и ал. 2 т. 1 от Закона за здравето във връзка с чл.2
ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 15/12.05.2005г.
за имунизациите в Р България.АУАН е бил надлежно връчен на жалбоподателката на
22.10.2018г.
След като възприел изцяло констатираната с АУАН фактическа
обстановка, АНО – Директорът на Регионална здравна инспекция гр. Силистра, е
издал Наказателно постановление № 26/12.11.2018 год., с което на основание чл. 231
от Закона за здравето, е наложил на жалбоподателката „Глоба” в размер на 100
лв., за извършено нарушение на чл. 58 и чл. 209, ал. 3 от Закона за здравето
във връзка с чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 15/12.05.2005 г. за имунизациите
в РБългария. НП е било надлежно връчено на
жалбоподателя на 15.11.2018 г.
Горната фактическа обстановка съдът извежда от
приложените в административно-наказателната преписка копия от: АУАН №
000042/03.10.2018 г. изх. № ПД-01-4890/18.10.2018 г.; Разписка за връчен АУАН
от жалбоподателя; Протокол от извършена проверка от В.У. на АПМП-ИП д-р Ю.М.;
Амбулаторен лист 002997/05.06.2018 г., издаден от д-р Ю.М.; Покана до С.К. за
съставяне на АУАН и известие за доставяне; Писмо до кмета на с. Зафирово, обл.
Силистра за връчване на АУАН № 000042/03.10.2018 г. и известие за доставяне;
Писмо изх. № 116/22.10.2018 г. от
Кметство с. Зафирово; Възражение от С.К.К.; НП №
26/12.11.2018 г. на Директора на РЗИ - Силистра з. к. Амбулаторен лист №
2316/12.05.2017 г. издаден от „АПМП – ИП Д-р Ю.М.“***; з. к. Амбулаторен лист №
3355/06.07.2017 г. издаден от „АПМП – ИП Д-р Ю.М.“***; з. к. Амбулаторен лист
4326/08.09.2017 г. издаден от „АПМП – ИП Д-р Ю.М.“***; з. к. Амбулаторен лист №
5650/01.11.2017 г. издаден от „АПМП – ИП Д-р Ю.М.“***; з. к. Амбулаторен
лист 1166/01.03.2018 г. издаден от „АПМП
– ИП Д-р Ю.М.“*** и з. к. Имунизационен календар на
Република България; Констативен протокол
на Я. А. Ч. от 21.12.2018 г. издаден от ЕТ „АСМП – ИП Д-р Д.Б.“*** в оригинал.
При така установената от съда фактическа обстановка се
налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, което е страна в
административното производство и в срока, визиран в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и
като такава е допустима. Разгледана по същество, тя е частично основателна, но
не по посочените в жалбата,в съдебно заседание и в писмените бележки на
процесуалния представител на жалбоподателката,причини.
На базата на целия доказателствен материал, събран по делото, съдът намира за
категорично установено описаното в АУАН и наказателното постановление
нарушение. Така съгласно чл. 58, ал.1 от ЗЗ е предвидено, че за предпазване на
гражданите от заразни болести се правят задължителни имунизации, като съгласно
ал.2, т.1 на същия законов текст, Министърът на здравеопазването определя с
наредба лицата, които подлежат на имунизации, както и реда, начина и сроковете
за извършване на задължителни планови имунизации и реимунизации, включени в имунизационния календар на Република България. В Наредба №
15 от 12.05.2005 г. за имунизациите в Република България е посочено, че
задължителни планови имунизации и реимунизации са тези срещу туберкулоза,
дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, морбили,
епидемичен паротит, рубеола, вирусен хепатит тип В, хемофилус инфлуенце тип В(ХИБ) и пневмококови инфекции, както и че задължителните планови
имунизации и реимунизации се извършват съгласно Имунизационния
календар на Република България (приложение № 1) от Наредбата. Същевременно
разпоредбата на чл. 209, ал.3 от ЗЗ, въз основа на който именно закон е
издадена цитираната Наредба, предвижда наказание за родители или настойници, които не осигуряват провеждането на
задължителните имунизации на децата си. В конкретния случай е установено именно
такова поведение от страна на жалбоподателката К.., като по отношение на детето й
Я.,
родено на *** г. е било констатирано, че е
налице непълен имунизационен статус – без поставени ваксина против дифтерит, тетанус, коклюш, полиомелит, хепатит Б и хемофилус
инфлуенце Б – I и II прием; против
пневмококи – I, II, III и IV прием;
против морбили, паротит и рубеола. В конкретния
случай, както е видно от представения амбулаторен лист, а това се потвърждава и
от свидетелските показания по отношение на датата на извършения разяснителен
разговор и отказа на майката, не е
съществувало основание по смисъла на чл. 20 от Наредба № 15, състоящо се в
медицинско противопоказание по Приложение № 10 от
Наредбата, което да налага отлагане на имунизацията. Освен това не е било
налице и такова искане от страна на родителя на детето, подлежащо на
имунизация, а напротив същият е заявил категоричен отказ пред лекуващия лекар, детето да бъде имунизирано,
с което на практика е изпълнил фактическия състав на разпоредбата на чл. чл.
209, ал.3 от ЗЗ. Нарушението е извършено виновно и затова правилно наказващият
орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя .
Относно твърдението за
противоречие на изискването на закона и издадената въз основа на него Наредба с
Конвенцията за защита на правата на човека и на човешкото достойнство във връзка
с прилагането на постиженията на биологията и медицината, съдът намира и него
за неоснователно. Съгласно чл. 5 от Конвенцията всяка интервенция, свързана със
здравето, се извършва само със свободно и съзнателно изразеното съгласие на
заинтересованото лице. Това лице получава предварително необходимата информация
за целта и естеството на интервенцията, както и за произтичащите от нея
последствия и рискове. Заинтересованото лице може свободно да оттегли
съгласието си във всеки момент. Този текст е относим
към посочените чл. 87-89 от ЗЗ, но не и къма чл. 58
от ЗЗ, който се намира в глава ІІ от Закона и в Раздел V "Надзор за
заразните болести". Тук относим е чл. 26, ал.1
от Конвенцията, съгласно който упражняването на правата и разпоредбите за
защита, съдържащи се в нея, не подлежат на никакви ограничения, освен на тези,
установени от закона и необходими в едно демократично общество в интерес на
обществената сигурност за предотвратяване на престъпления за защита на здравето
или правата и свободите на другите. Българският законодател, както и редица
други законодателства, е счел и приел в чл. 58 от ЗЗ, че е необходимо и в
интерес на обществото за предпазване на гражданите от заразни болести да се
правят задължителни имунизации и с Наредба № 15 е определен и реда на
задължителното имунизиране. В такъв случай не съществува противоречие между
Конвенцията и ЗЗ, за да се прилагат разпоредбите на първата относно този
подзаконов нормативен акт, като се изключи действието на чл. 58 от Закона за
здравето. В този смисъл е налице и произнасяне на ВАС в решения с № 10423/11 г. и № 3229/12 г.
Необосновано и несъответстващо на обективната
действителност е твърдението на процесуалния представител на жалбоподателката
за допуснато съществено процесуално нарушение,водещо до отмяна на атакуваното
НП,тъй като АУАН,с който е започнало административно-наказателното
производство,е бил съставен от главен инспектор У. в отсъствието на
жалбоподателката и без тя да е поканена за съставянето му, което произтича от
разпоредбите на чл.40 ал. 1 и 2 от ЗАНН. След като констатирала извършеното
от жалбоподателката
административно нарушение, св.У. отправила чрез „М и БМ експрес” покана изх. №
ПД -01-4890/03.09.2018г. / л.9-11/до нея, да се яви на 12.09.2018г. в РЗИ
–Силистра,стая № 306, за съставяне на АУАН.Жалбоподателката
отказала приемането на пощенската пратка.
Неоснователно е и твърдението на процесуалния
представител на жалбоподателката за допуснато особено съществено процесуално
нарушение,поради непосочване в АУАН и НП на конкретна дата на извършване на
нарушението както и липса на точно и подробно описание на обстоятелствата,при
които е било извършено,с което е била нарушена разпоредбата на 42 т. 3 предл.1 и чл.57 ал. 1 т. 5 предл.2
от ЗАНН. Съдът намира,чуе както в АУАН,така и атакуваното НП извършеното от
жалбоподателката административно нарушение са описани в необходимата
достатъчност,щото тя разбере в какво е обвинена и съответно наказана.В
конкретния случай деянието е осъществено чрез бездействие,което е започнало на
05.06.2018г. с отказа на жалбоподателката да бъде имунизирано детето Я. и
продължава включително и по време на провеждане на настоящия процес. В тази
насока правилно процесуалния представител на жалбоподателя посочва,че съгласно разпоредбата
на чл.209 ал. 3 от ЗЗ,всяко неявяване от страна на подлежащото на
имунизация/реимунизация лице,представлява административно нарушение. В
конкретния случай главен инспектор У. е констатирала изтичане на сроковете за
поставяне на определени ваксини, посочени по-горе,липса на медицински основания
за отлагане на имунизациите и отказ на родителя да бъде извършена имунизация.В
тази насока следва да се отбележи,че съществуващата възможност да бъдат
поставени някои ваксини след отказа и дори след изтичане на сроковете,посочени
в имунизационния календар, не изключва административно-наказателната
отговорност на субектите, досежно задължението за осигуряване на съответното
лице за задължителните имунизации.Необосновано е и становището,че
административното нарушение е довършено от съответния задължен субект,едва след
като изтекат определените в имунизационния календар
срокове за имунизации.Предвидената в чл.209 ал. 3 от ЗЗ санкция има за основна цел
да приведе в съответствие със законовите изисквания поведението на съответния
административно-отговорен субект и да предотврати настъпването на вредните
последици от незаконосъобразно поведение на субекта,а не да го наказва само
след като вече е станало невъзможно провеждането на съответната задължителна
медицинска интервенция.
Несъответстващо на събраните по делото доказателства е
и твърдението на процесуалния представител на жалбоподателката,че по делото не
бил приложен имунизационния календар като
доказателство. Извадка от същия,касаещ задължителните
за извършване имунизации за детето Я. съобразно неговата възраст към датата на
отказа на жалбоподателката, е представен и приет от съда като доказателство.Съдът
намира,че доколкото имунизационния календар за Р
България по Наредба 15 е публично достъпен,то неговото представяне като
доказателства не е задължително, тъй като следва да се приеме като ноторно известно обстоятелство.
Във връзка с твърдените от жалбоподателката и нейния
процесуален представител,допуснати процесуални нарушения при съставянето на
АУАН и издаването на атакуваното НП, следва да се посочи още,че по принцип
административно-наказателното право е формално и този формализъм е установен от
закона най-вече за защита правата и интересите на гражданите,но в същото време
формализмът не следва да се абсолютизира.Винаги,във
всеки конкретен случай следва да се извършва преценка доколко допуснати
процесуални нарушения при установяване на съответното административно нарушение
са особено съществени и водят до отмяна
на атакуваното НП.Такива обикновено са процесуалните нарушения свързани с
нарушаване на правото на защита и възпрепятстване на съдебния контрол на
актовете на АНО.В тази насока е и разпоредбата на чл.53 ал. 2 от ЗАНН.
При извършената и служебна
проверка съдът не установи да са били допуснати нарушения на процесуалните
правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице.
С оглед вида на извършеното нарушение, което
се отнася до особено съществени обществени отношения, предмет на защита със ЗЗ,
нарушението не може да бъде определено като маловажен случай.
Чл.209 ал. 3 от ЗЗ предвижда едно по вид наказание „глоба” чийто размер
е от 50 до 100 лв.В конкретния случай АНО е наложил наказанието в максималния предвиден от закона
размер.Липсват мотиви на АНО за това му решение и съдът е поставен пред невъзможност
да обсъди същите. Едновременно с това съдът не вижда основания за налагане на
предвидената от закона санкция в нейния максимален размер.Не са приложени
доказателства за други нарушение на ЗЗ,извършени от жалбоподателката.Не са
приложени и доказателства за настъпили каквито и да са други,съпътсващи деянието вредни последици.
Ето защо съдът намира,че атакуваното НП следва да бъде изменено в
частта с която е наложено предвиденото от закона наказание „глоба” в
максималния размер,като бъде определен такъв в размер на минималния, предвиден
от закона и потвърдено в останалата му част,като законосъобразно и обосновано.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 26/12.11.2018 год. на Директора
на Регионална здравна инспекция /РЗИ/ гр. Силистра,с което, за нарушение по чл.
58 и чл. 209, ал. 3 от Закона за здравето във връзка с чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от
Наредба № 15/12.05.2005 г. за имунизациите в Р България, на основание чл. 231
от Закона за здравето, е наложил на С.К.К. ***, ЕГН **********,
административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. в частта за размера на
наложеното наказание,като определя размер 50 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 26/12.11.2018 год.
Директора на Регионална здравна инспекция /РЗИ/ гр. Силистра,в останалата му
част като законосъобразно и обосновано.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано и/или протекирано пред Административен съд гр. Силистра в 14-дневен срок от датата
на съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………….