Р Е Ш Е Н И Е
№ 80
гр. Г.О., 25..02.2015г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Горнооряховският
районен съд, втори състав, в публично заседание на двадесет и трети февруари през
две хиляди и петнадесета година, в състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при участието на секретаря М.К. и в присъствието на
прокурора …………………..., като разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№45/2015г. по
описа на Горнооряховския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове
по чл.127 ал.2 от СК.
Ищецът И.Г.Б.,
представляван от адв.М.С. от ВТАК, твърди в исковата
си молба, че с К.С.Г., са родители на Г.И. Б. с ЕГН**********.
Живели са заедно в жилището на родителите на бащата в гр.Г.О. до 06.01.2015г., когато ответницата си събрала
багажа и е напуснала жилището, като се установила в дома на сестра си/с
неизвестен адрес/. Твърди се, че през дните на фактическата раздяла между родителите, бащата завел детето на среща с майка му, която среща е приключила
по-рано от предвиденото, поради желанието на майката за това. Бащата счита,. че
детето е спокойно в така установилата се житейска ситуация. В отглеждането
му разчита и на помощ от своите
родители, с които живее в едно домакинство. Бащата твърди, че разполага с
необходимите средства за издръжка на сина си(работи като държавен служител и
получава отлично възнаграждение), а също така е предоставил отлични битови
условия. Майката споделяла, че няма да се върне, тъй като възнамерява да
продължи живота си сама. Ищецът заявява, че има огромно желание да отглежда и
възпитава сина си. Към момента не било постигнато споразумение между родителите
относно това при кого от тях да живее детето, кой да упражнява родителските
права и каква издръжка да заплаща другият родител. Моли съда да постанови
решение, с което: -да се постави детето Г.И. Б. с ЕГН**********, да живее
при бащата И.Г.Б. ***; -да му бъдат предоставени за упражняване
родителските права по отношение на детето;
-да бъде определен подходящ режим на лични контакти на майката с детето:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца, считано от 10h00min. в съботния ден до 18h00min. в неделния ден,
както и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск; -да бъде осъдена майката да заплаща за детето месечна издръжка в минимално регламентиран размер, считано от
датата на депозиране исковата молба – 15.01.2015г., ведно със законната лихва
за всяка просрочена вноска. Претендира направените по делото разноски.
Ответницата К.С.Г., представлявана от адв.Д.Б.
от ВТАК, оспорва изложените твърдения(факти и обстоятелства) в исковата молба,
като счита иска за неоснователен. Действително, напуснала жилището на
03.01.2015г., като причина за това било
отношението на бащата на детето и неговите родители и създадената нетърпима
обстановка. Твърди, че била подложена на непрекъснато обидно третиране
и пренебрежително отношение към
личността и. Трябвало да се съобразява изцяло с техните навици и порядки, без
да има право на лично пространство(за да излезе от дома трябвало да получи
разрешение). След като напуснала
жилището на ищеца се установила в дома на сестра си М.Г., но при нея условията
за момента не били подходящи за пребиваване на малко дете. Затова не взела
детето със себе си, тъй като не разполагала с обичайните удобства. Счита,
че като майка ежедневно е полагала грижи
и е дарявала обич на детето си. Отнасяла се към него с нежността, необходима за
възрастта му и му е осигурявала закрила и сигурност, както и необходимите
условия за правилното му възпитание, за неговото физическо и психическо
развитие. Желае да се грижи за детето и да създаде условия, при които то ще се
чувства комфортно от материална гледна точка. Детето е на крехката възраст – 3г.
и имало нужда от майка. Ответницата твърди, че
започнала работа в склад, като разчитала на помощ от майка си и сестра
си. От друга страна, ищецът работел в гр.Долна Митрополия на дежурства, при
които отсъствал по 24 часа. Заявява, че
бащата ограничавал контактите с детето и осуетявал срещите и с него.
Моли да бъде отхвърлена исковата претенция. Моли съда да
постанови решение, с което: -да и бъдат
предоставени за упражняване родителските права по отношение на детето; -да бъде определен подходящ режим на лични
контакти на бащата с детето; -да бъде
осъден бащата да заплаща за детето
месечна издръжка в размер на по 120.00лв., считано от датата на постановяване
на решението на съда до настъпването па законни основания за
изменението и/или прекратяването и,
ведно със законната лихва върху
всяка просрочена месечна вноска. Алтернативно, счита, че ако се предоставят за
упражняване на родителските права на ищеца, желае да бъде
променен режима на лични контакти с детето, като моли същият да бъде: всяка
събота и неделя от месеца, считано от 15h00min. на съботния ден до 18h00min. на
неделния ден, както и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск. Оспорва
претендирания размер издръжка с оглед факта, че получава нетно възнаграждение
около 300.00лв. месечно и това би създало затруднение за нея да я
изплаща. Докато бащата получавал значително
по-голямо възнаграждение и живеел при
родителите си. Моли да бъде изменено определението за привременните мерки от 03.02.2015г., като
се определи режим на лични отношения между майката и детето до влизане на
съдебното решение в сила: всяка
събота и неделя от месеца, считано от 15h00min. на съботния ден до 18h00min. на
неделния ден, както и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск. Претендира
направените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно
разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:
Видно от приложения по делото
заверен препис от удостоверение за раждане, издадено, въз основа на акт за
раждане №…. от Община Г.О., Г.И. Б. – роден на ***г. в гр.Г.О., с ЕГН**********, като негови родители са: К.С.Г. с ЕГН********** и И.Г.Б. с ЕГН**********.
Родителите и детето са живели са заедно в жилището на родителите на бащата в
гр.Г.О. до началото на м.януари.2015г.,
когато К.С.Г. напуснала жилището, като се установила в дома на сестра си в
гр.Г.О..
Според издадената служебна бележка
от 14.01.2014г., Г.И. Б. е записан и посвещава първа група в ОДЗ”Е...” гр.Г.О.
за учебната 2014г./2015г.
Според изискания социален доклад по
чл.15 ал.6 от ЗЗДетето ввр.
чл.127 ал.3 от СК, издаден от Д”СП” гр.Г.О.,
социални работници са се срещнали с родителите на детето, както и са
посетили двата адреса(гр.Г.О. и гр.Г.О. ул….). Установило се, че детето живее при своя баща
на адрес: гр.Г.О. в жилище, собственост на родителите на И.Г.Б., при много
добри хигиенно-битови условия. За детето имало обособен детски кът, осигурени
са подходяща храна, дрехи според сезона, тоалетни принадлежности, играчки и
други необходими неща за неговото правилно развитие. Майката К.С.Г. живее на
адрес: гр.Г.О. ул… при своята сестра М.Г. и нейния
съжител С. С.. Според проведените социални анкети бащата работи на смени във военно формирование …. гр.Д.М.,
на длъжност „охранител в охранително отделение” с месечно трудово
възнаграждение към 900.00лв. В помощ на бащата при отглеждането на детето са
неговите родители(баба и дядо на детето по бащина линия). Майката работи в
склад за дрехи втора употреба на длъжност „пълнач и редач”
с месечно трудовото възнаграждение към 390.00лв. В проведените разговори и двамата родители
заявява, че желаят да се грижат за детето и да упражняват родителските права.
По реда на чл.176 от ГПК И.Г.Б.
заявява, че работи на смени във военно
формирование …. гр.Д.М., на длъжност „охранител в охранително отделение” по
графици, като работното му време през седмицата е 16h, а в събота и неделя 24h.
От своя страна, К.С.Г. заявява, че работи в склад за дрехи втора употреба на
длъжност „пълнач и редач” с работно време: сутрин от
08h00min. до 17h00min., а в събота от 08h00min. до 14h00min., kaто понякога по нареждане на работодателя се налагало да
работи и през неделния ден. И двамата родители представят удостоверения за
месечните си доходи, като брутното месечно възнаграждение на бащата И.Г.Б. е около 808.00лв., а на майката
К.С.Г. е около 390.00лв.
В съдебно заседание
на 23.02.2015г. и от двете страни са били ангажирани гласни
доказателства. Св.В. Ив.И. (съседка на страните) твърди, че за детето се
грижили бабата, дядото и бащата, които били отдадени на детето. Условията за
живот били отлични. Според свидетелката
детето било добре гледано и много привързано към дядо си. Свидетелката рядко
виждала майката, но се виждала с дядото
и баба на детето, които и споделяли своите впечатления от майката, в т.ч. и за
„липсата на някои навици” у нея. Св.Г. Ст.Б.(баща на И.Г.Б.) твърди, че непосредствено след раждането на детето, той и неговата
съпруга поели грижите над него. „В
определени моменти” майката К.С.Г. също
помагала. Твърди, че майката „не умеела да върши домакинските работи” – да
готви, пере и т.н. Влияние върху майката оказвали нейните сестри. След като
майката напуснала жилището детето започнало да плаче и да я търси. Постепенно
посвикнало. Случвало се да прави забележка на
майката по повод къпането. Свидетелят счита,че майката не обгрижвала
детето(не го целувала, не го прегръщала). Св.В. К.В.твърди, че бащата се грижил
повече за детето, докато за майката нямала наблюдения. Бащата, бабата и дядо му
вземали детето от детската градина.
Бабата на детето и се обадила да
види в какво състояние „връщали детето – то беше като клошар”.
Св.М. Ст.Г.(сестра на К.С.Г.) твърди, че сестра и не се разбирала с родителите
на бащата на детето и след като напуснала техния дом дошла да живее при нея на
03.02.2015г. Твърди, че докато сестра и била по майчинство се грижила за детето
като истинска майка. Не взела детето със себе си, тъй като условията не
позволявали да осигури небходимия конфорт
за детето. Твърди, че бащата на детето препятствал контактите на майката с
детето. При първата среща с детето след раздялата се наложило майката да го върне по-рано, тъй като на другия
ден-неделя следвало да се яви на работа. Св.Т. Г.П. твърди, че К.С.Г. му
споделяла, че между нея и родителите на бащата на детето имало проблеми и тя
търпяла всякакви ограничения. Разбрал, че родителите на бащата не давали на майката да си вижда детето. В
съботния ден, когато К.С.Г. взела детето в видял за първи път щастлива от много време.
Показанията на свидетелите в голяма степен са едностранчиви, породени от
личните си пристрастия и от казаното от тях чувства намерението им да помогнат
на тази страна, която ги е довела в съдебно заседание) и следва да се преценят
през призмата на чл.172 от ГПК с оглед
тяхната заинтересованост от изхода на делото. Свидетелите В. Ив.И., В.К.В. и Т.Г.П.
изразяват не свои впечатления, а преразказват споделеното от дядото и бабата на
детето и респ. неговата майка. Предметът
на делото изисква изследване влошените
отношения между майката и родителите на бащата на детето, а при кого от тях да
живее детето и произтичащите от това фактически последици, свързани с текущото
осъществяване на родителските функции(материални грижи, възпитание, надзор),
поради което съдът счита за ненужно да изследва отношенията им по време на
общото им съжителство, а и след това, което прозира в по-голяма степен в
показанията на свидетелите.
При тази безспорно установена фактическа обстановка бащата И.Г.Б. е предявил иск чл.127 ал.2 от СК – детето Г.И. Б. да бъде оставен при него за отглеждане и възпитание, т.е. той да упражнява родителските права.
Разпоредбата на чл.124 ал.1 от СК установява задължение за родителите да се грижат за детето си, като полагат ежедневни грижи както за физическото, така и за духовното му развитие. Съгласно чл.123 ал.1 от СК родителските права и задължения се упражняват от двамата родители, заедно и поотделно. При разногласие между тях, спорът се решава от районния съд след изслушване на родителите, а ако е необходимо, на детето. С този иск се цели да се разреши спор за конкретни права по отношение на детето, а не спор относно упражняването на родителските права цялостно. Този иск е спор между родители, които са в брак. Различно е положението на децата, родителите на които не са в брак, какъвто е настоящият случай. Страните не са в брак и са разделени. Oт временното им съжителство имат родено дете Г.И. Б. с ЕГН**********. Установи се, че от началото на м.януари.2015г. родителите живеят разделени, като детето е останало при своя баща. При разделеното живеене на родителите, те нямат възможност ежедневно да вземат решения, относно упражняването на конкретно право на детето, както и относно цялостното упражняване на родителските права. Според чл.126 aл.1 от СК ненавършилите пълнолетие деца са длъжни да живеят при родителите си освен ако важни причини налагат да живеят другаде. В такъв случай възниква спорът, при кого ще живее детето. След като се определи при кой от двамата родители ще живее то, този родител ще упражнява и родителските права, тъй като нуждите му ще налагат това. Това неудобство, засягащо пряко интереса на детето, се разрешава с иск по чл.127 ал.2 от СК.
Според Постановление№1/1974г. на
Пленума на ВС под „интереси на децата” по смисъла на действащия чл.127 ал.2 ввр. чл.59 ал.4 от СК следва да се разбират всестранните
интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание, създаване на трудови
навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането
на всяко дете като съзнателен гражданин. В понятието „интереси на децата” по
смисъла на закона се включват необходимостта от правилно отглеждане и
възпитание на децата, създаване на трудови навици и дисциплинираност,
подготовка за общественополезен труд. В това понятие влизат и материалните
интереси на детето - обезпечаване на жилище, битови условия, управление на
имуществото и грижи за съхранението му, представителство и др. Решаващо
значение за интересите на детето има така изложената съвкупност от интереси в
нейната цялост. Пак според цитираното ППВС решението за предоставяне
упражнението на родителските права спрямо децата на единия родител следва да се
основава на интересите на децата, преценени с оглед и на следните
обстоятелства: родителски качества; полагане грижи и умения за възпитание;
подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др.; морални
качества на родителя; социално обкръжение и битови условия; възраст и пол на
децата; привързаност между деца и родители и между децата; помощ на трети лица
и др.
Събраните по делото доказателства мотивират съда да приеме, че бащата разполага
с възможности(и с помощта на своите родители – дядо и баба на детето по бащина
линия) да полага необходимите грижи за израстването и правилното възпитание на
детето. От приетия по делото социален доклад, се установява, че детето Г.И. Б. се
чувствал добре в семейната среда на бащата, подпомагана от своите близки. В
приложения социален доклад и липсват точни данни относно реалните
възможности на майката да поеме грижите за детето. Понастоящем, самата тя
изпитва затруднения от жилищен и финансов характер като не би могла да осигури необходимите условия за отглеждане на детето.
В случая бащата И.Г.Б.
е без алтернатива при предоставяне упражняването на родителските права,
най-малкото предвид възрастта на детето. Съдът счита, че в интерес на детето Г.И.
Б., на този етап от съдебното производство, е то да живее при своя баща И.Г.Б. и той да упражнява родителските права
спрямо него. До този извод съдът стигна и след като взе предвид, че това е
семейната среда, в която детето живяло преимуществено и с която е свикнало, а
изваждането на детето от тази семейна среда и обстановка, и трайното му
установяване да живее в друга семейна среда и обстановка, би поставило същото в
стресова ситуация, която според настоящата инстанция, не е в интерес на
малолетното дете на този етап от неговото физическо и психическо развитие. Ноторно известен факт за всички родители е, че в
изключително крехката и ранна възраст, в която се намира детето Г.И. Б.(3г. и 9м.),
предвид липсата на достатъчно физическа и психическа зрялост, детето се нуждае
от спазване на точно определен режим на хранене, почивка, сън, игри и
занимания, при нужда - съобразен с препоръките на съответния педиатър, като
именно последователното спазване на този режим да му осигури спокойствие и
сигурност в средата, в която се отглежда. Противното обуславя нарушаване на
спокойствието на детето и представлява отрицателен фактор за неговото правилно
отглеждане и възпитание, а времето, през което детето е принудено да посещава и
да пребивава в различни домове, да контактува непрекъснато с различни хора и да
спазва различни правила за хранене, сън, почивка и игри, би могло да бъде
използвано за реална пълноценна почивка, постепенно изграждане на нови навици,
съобразени с възрастта на детето, или за свободни занимания на детето и др.
В тази връзка следва да бъдат определени и мерки
относно личните отношения между майката К.С.Г.
и детето Г.И. Б.. От една страна, с оглед задължителния
характер на разпоредбата на Закона, и от друга – да не се отчужди детето от рождения
си родител – в случая майката, личните отношения и контакти следва да бъдат
определени предвид възрастта на детето, както и с оглед възможността за запазване
на духовната връзка майката и детето. При решаването на въпроса за личните
отношения между детето и родителя, при когото то не е оставено за отглеждане и
възпитание, съдът изхожда от интересите на детето и особеностите на конкретния
случай.
Възрастта на детето предполага упражняването на
непосредствени майчини грижи. Следва да се приеме, че бащата, с изключение на воденето и вземането
на детето от детска градина, престоя вкъщи и разходката му, разчита предимно на
грижите на своите родители(дядо и баба на детето по бащина линия). Пълната
подкрепа на бащата и добрите грижи от страна на дядото и бабата по бащина линия
не бива да изместват ролята на майката, нейните функции и близост за детето.
Необходимо е да се излезе от обичания режим на лични отношения и да се
определят по-разширени мерки за лични контакти, като се съобрази нуждата на
детето от по-пълноценна връзка с майката, предвид неговите нужди и възраст,
както и обстоятелството, че от раждането
си детето винаги е живяло при майката, като от началото на 2015г. то е отделено
от нея. Следва да се отчетат влошените
отношения между родителите, между
майката и дядото и бабата на детето по
бащина линия, с които то живее, затруднените контакти на майката с детето.
Въпреки това, за краткия период на
раздяла детето следва да запази положително отношение към майката, което с
определения от съда разширен режим ще
спомогне да се съхрани емоционалната и духовна връзка между двамата, а детето
ще бъде предпазено от проява на синдрома на родителско отчуждение. Детето има
нужда да усеща любовта и грижата и на двамата си родители, като не бъде
настройвано против който и да е от тях от страна на възрастните. По-разширеният
режим на лични контакти не би довел до
ограничаване възможностите на другия родител пълноценно да упражнява
родителските права. Ако този режим бъде изпълняван точно, той удовлетворява
интереса на детето за съхраняване на
връзката между майка и син и
възможността за пълноценното му личностово развитие
под грижи и от двамата родители. Това не би било в противоречие с приетото в
Раздел IV от Постановление№1/1974г. на Пленума на ВС, според което при определяне на
личните отношения между децата и родителите, съдът изхожда от обстоятелствата
на конкретния случай, които имат значение за интересите на детето, като начинът
и формата на поддържане на тези отношения могат да бъдат най-разнообразни.
Следва да се изтъкне, че режимът следва да е
съобразен с работното време на майката и с нейните възможности към
настоящия етап за създаване на условия за отглеждането на детето. Съдът приема,
че в настоящия случай е целесъобразно да се определи следния режим на лични
контакти между майката и детето: всяка
първа и трета събота и неделя от
месеца, считано от 15h00min. в съботния
ден до 18h00min. в неделния ден; всяка втора и четвърта събота от месеца,
считано от 15h00min. до 18h00min., както
и един месец през лятото, когато бащата И.Г.Б. не е в платен годишен отпуск(вземането и
връщането на детето Г.И. Б. следва да се извършва от и в дома, където живее той).
Ответницата К.С.Г. е майка
на детето Г.И. Б. и с оглед разпоредбата
на чл.143 ал.1, ал.2 от СК и дължи издръжка независимо дали същата е
трудоспособна и дали може да се издържа от имуществото си.
Също според чл.142 ал.1 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите
на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я
дължи. По правната си същност издръжката
представлява задължение за доставяне на средства за съществуване на нуждаещия
се от издръжка. Ето защо нуждите на детето от издръжка следва да се ограничат
до обикновените условия на живот и обикновените потребности, а не с оглед на
стандарта, който е поддържало или който иска да поддържа. При определяне
размера на издръжката съдът следва да
вземе предвид обстоятелството, че полагането на непосредствени грижи по
отглеждането и възпитанието на малолетното дете не могат да бъдат изразени
стойностно в паричен еквивалент. Що се касае до размера на предявения иск,
съдът намира, същият за основателен /по реда на
чл.162 от ГПК/ до размер на
90.00лв. месечно. По отношение на възраженията на ответницата, свързани със
завишения размер на претендираната издръжка, то следва да се има предвид
разпоредбата на чл.143
ал.2 СК - родителите дължат издръжка на своите непълнолетни деца, независимо от
това дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си/, както
и утвърденото положение в трайната съдебна
практика /т.11 и т.12 от ППВС№5/1970г./.
От Постановленията на Пленума на ВС/ППВС№5/1970г.
и ППВС№5/1981г./, които не са загубили
сила и са приложими и към настоящия случай е видно, че се извеждат като значими
критерии при преценката на съдебния орган относно размера на издръжката преди
всичко дали дължащият издръжка е в трудоспособна възраст и е в същото време е
трудоспособен, т.е. не страда от някакво съществено общественозначимо
заболяване, което би го възпрепятствало да осъществява пълноценно трудова
дейност. Въпреки, че същият размер издръжка не би могъл да задоволи нуждите на
детето, то той е съобразен и с общата разпоредба на чл.142 ал.1 от СК ввр. чл.1 от ПМС№1/10.01.2009г. за определяне нов размер на
минималната работна заплата за страната, като минималната издръжка да е равна
на една четвърт от размера на минималната работна заплата. От 01.01.2015г. размерът на минималната работна заплата е
360.00лв., съгласно ПМС№419/17.12.2014г.
Мотив за това дава разпоредбата
на чл.143 ал.2 ввр.
чл.142 ал.1 от СК, съобразно която съдът съобразява доходите на съответния родител, като това не би следвало
да го затрудни. Съгласно 146 ал.1 от СК
паричната издръжка се плаща ежемесечно и при забава се дължи лихва. Формата на плащане на издръжката, която е в
парични платежи, определя иска за присъждане на издръжка и за изменение на
присъдената издръжка като осъдителен за повтарящи се задължения. За да се уважи такъв иск, първото плащане е
трябвало да стане изискуемо, а изискуемостта на следващите платежи настъпва
след постановяване на осъдителното решение в зависимост от срока - в случая
месечния срок. С оглед периодичността на вземането, законната лихва се дължи от
датата, когато е следвало да се заплати всяка вноска поотделно и това плащане е
забавено.
При този изход на делото на основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответницата К.С.Г. следва да бъде осъдена да заплати по сметката на ГОРС:
сумата 129.60лв., представляваща ДТ върху иска за издръжка по Тарифата за ДТССГПК, както
и сумата 5.00лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист.
При този изход на делото на основание
чл.78 ал.1 от ГПК, К.С.Г. следва
да бъде осъдена да заплати на И.Г.Б. сумата
325.00лв., представляваща направените по делото разноски/заплатена ДТ и
адвокатско възнаграждение/.
На основание чл.242 ал.1 от ГПК, съдът следва да
допусне предварително изпълнение на решението в частта, относно присъдената
издръжка.
Водим от изложените съображения и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7
ал.2 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ПОСТАНОВЯВА Г. И. Б. – роден на ***г. в гр.Г.О., с ЕГН**********, с родители: К. Ст.Г. с ЕГН**********
и И. Г. Б. с ЕГН**********, ДА ЖИВЕЕ при своя баща И.Г. Б. с ЕГН**********,***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху детето Г.И.Б. с ЕГН**********, на бащата И. Г. Б. с ЕГН**********,***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения и контакти на майка К. С. Г. с ЕГН**********,***, с детето Г.
И. Б. с ЕГН**********, както
следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, считано от 15h00min. в съботния ден до 18h00min. в неделния ден;
всяка втора и четвърта събота от месеца, считано от 15h00min. до 18h00min., както и един месец през лятото,
когато бащата И.Г.Б. не е в платен
годишен отпуск(вземането и връщането на детето Г.И.Б. следва да се извършва от
и в дома, където живее той).
ОСЪЖДА К.С. Г. с ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАЩА за детето Г.И.Б. с ЕГН**********,
чрез неговия баща и законен
представител И.Г. Б. с ЕГН**********, - двама от гр.Г.О., месечна
издръжка в размер на 90.00лв./деветдесет лева/, считано от датата на завеждане на исковата молба –
15.01.2015г. до настъпване на законни основания за изменяването
или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, считано от датата на изискуемостта до окончателното и
изплащане.
ОСЪЖДА К. С. Г. с ЕГН**********,***, да заплати на И.Г.Б.
с ЕГН**********,***, сумата 325.00лв./триста
двадесет и пет лева/, представляваща
направените разноски по делото.
ОСЪЖДА К. С. Г. с ЕГН**********,***, да заплати
по сметката на Горнооряховския районен
съд: сумата 129.60лв./сто двадесет и девет лева и шестдесет стотинки/, представляваща
ДТ върху
иска за издръжка по Тарифата за ДТССГПК;
сумата 5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ за служебно издаване на
изпълнителен лист.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в
частта, относно присъдените издръжки.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Великотърновския окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и
обявено.
Препис
от решението да се изпрати на страните.
Районен съдия: