РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 14.06.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
касационен състав в публично заседание на тридесет и първи май две хиляди и двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА
ЦАНКОВА
Членове: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
при секретар Татяна Тотева
и с участието на прокурор Кирил Петров
сложи за разглеждане
докладваното от съдия ПАВЛОВА
к.н.а.д. № 61 по описа за 2022 година, и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
С решение № 38 от 14.03.2022 година,
постановено по наказателно административен характер дело № 620 по описа за 2021 година на Ловешкият районен съд, осми състав е
изменил наказателно
постановление № 562721-F580492 от
23.02.2021 година на Началника на
Отдел „Оперативни дейности” Велико Търново в ЦУ на НАП, оправомощен със Заповед
№ ЗЦУ-ОПР -1149 от 25.08.2020 г., с което е наложено на „***” ЕООД с ЕИК ***,
гр. Ловеч, представлявано от Г.Д.С., ЕГН ********** на основание чл.53 във вр.
с чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.185, ал. 1, пр.2 от ЗДДС
административно наказание имуществена санкция в размер на 600,00 лева, за
нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-8/13.12.2006 на МФ, като намалил
размера на имуществената санкция на 500,00 лева, оставил без уважение искането на процесуалния представител на
ответника за присъждане на направените по делото разноски, като неоснователно и
осъдил ТД на НАП - Велико Търново да заплати на „***“
ЕООД с ЕИК ***, гр. Ловеч, представлявано от Г.Д.С., ЕГН ********** сумата от
300 /триста/ лева разноски по делото, представляваща договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение.
Срещу така постановеното решение е
постъпила касационна жалба от ТД на НАП – гр.Велико Търново, чрез юрисконсулт
Д. И., в частта за разноските с искане да бъде присъдено съразмерно
възнаграждение или присъдено възнаграждение изцяло в полза за НАП. Излага, че разноските е следвало да бъдат
присъдени по правилата на НПК, доколкото е безспорно доказано извършеното
нарушение.
Срещу посоченото решение е постъпила
касационна жалба и от „***” ЕООД, чрез адв. С.Л. от ЛАК, в частта с която е изменено
наказателно постановление №
562721-F580492 от 23.02.2021 год. на
Началника на Отдел „Оперативни дейности” Велико Търново в ЦУ на НАП и е
намалена имуществената
санкция от 600 лева на 500,00 лева, с искане да бъде отменено в обжалваната
част, с отмяна на НП, тъй като изложили доводи за отмяна на наказателното
постановление, като искането за намаляване на санкцията направили при условията
на евентуалност с доводи, че наложеното наказание не е съобразено с чл.27, ал.2
и ал.5 от ЗАНН. Касационният жалбоподател твърди, че извършеното нарушение е
маловажно и АНО не е приложил правилно разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, че при
съставяне на АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение, както и че
дадената правна квалификация на деянието е неточна.
В съдебно заседание касаторът ТД на НАП, Велико Търново не се
представлява, като е представено писмено становище вх. № 1769/05.05.2022 г.,
чрез юрк. Д. И. с което поддържа касационната
жалба.
В съдебно заседание касаторът „***” ЕООД се
представлява от адв. Л., която поддържа касационната жалба. Излага съображения
в писмена защита.
Ответника ТД на НАП гр. Велико
Търново в съдебно заседание не се представлява, като е депозирано писмено
становище вх. № 1769/05.05.2022 г., чрез юрк. Д. И. за неоснователност на
касационната жалба на „***” ЕООД с молба да бъде отхвърлена.
Ответника „***” ЕООД, чрез пълномощник в съдебно
заседание и в писмена защита дава становище за неоснователност на КЖ на ТД на
НАП гр.Велико Търново. Счита, че разноските следва да останат за страните така,
както са направени, или да бъдат присъдени в размер, който съответства на
намаления размер на санкцията.
Участващият в касационното
производство прокурор от ОП-Ловеч
дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.
Административен съд Ловеч, в
настоящият касационен състав, обсъди събраните по делото доказателства,
наведените от жалбоподателите касационни основания, доводите на страните и като
извърши служебна проверка за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с
материалния закон, прие за установено следното:
Касационните жалби са подадени в срока по
чл.211 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, от надлежни страни, съгласно чл.210
ал.1 от АПК, срещу съдебен акт подлежащ на касационно обжалване, поради което
са процесуално допустими.
Разгледана по същество, настоящият състав
намира касационната жалба на ТД на НАП – гр.Велико Търново за основателна, а
касационната жалба на „***“ ЕООД за неоснователна
по следните съображения:
В съответствие с разпоредбата на чл. 220
от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз
основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното
решение.
Въз
основа на редовно събраните по делото писмени и гласни доказателства,
първоинстанционният съд приел за установено, че на 23.11.2020г. от служители на
ТД на НАП Велико Търново бил съставен АУАН № F580492 срещу „***“ ЕООД,
гр.Ловеч, представлявано от Г.Д.С., затова, че при проверка в търговски обект
по смисъла на §1 т.41 от ДР на ЗДДС – автомивка, находящ се в гр.Ловеч,
експлоатиран от дружеството, не за всяка извършена покупка, заплатена в брой се
издава фискална касова бележка. При извършено плащане от проверяващият екип в
13:42 ч. на 07.11.2020г. за един брой ароматизатор
за автомобил „Ванилия“ и 1 бр.
ароматизатор за автомобил „Океанска вода“, на обща стройност 2.50 лв., заплатени в брой на работник в обекта,
който приел плащането, не издал фискална касова бележка от наличното и работещо
фискално устройство модел „Датекс DP 150 “ с ИН на ФУ: DT822408. Проверката е документирана с Протокол
за извършена проверка № 0292981/07.11.2020 г., като е установена положителна
разлика на касовата наличност в размер на +117.60 лева.
Актосъставителят приел, че горното деяние
представлява административно нарушение на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/2006
година на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. По
съставения акт жалбоподателят, касатор в настоящото производство не е подал
писмени възражения в срок. Въз основа на цитирания АУАН било издадено
обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.25 ал.1 т.1
от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г, за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин на МФ и на основание чл.185 ал.1 пр.2 от ЗДДС
на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 600 лева.
При така установеното от фактическа страна,
районният съд приел, че акта за установяване на административното нарушение и
наказателното постановление са издадени от компетентни лица, нарушението и
неговия автор са безспорно установени от доказателствата по делото и правилно
административно-наказващият орган /АНО/ е привлякъл дружеството към
административно-наказателна отговорност за извършеното от нарушение, като отхвърлил
възражението за дадена непълна правна
квалификация на същото. Доколкото в наказателното постановление липсват доказателства,
че нарушението е повторно, Съдът е приел размера на наложената имуществена
санкция от 600 лева за необоснован. С горните мотиви решаващият състав изменил
оспореното пред него НП, като намалил размера на наложената санкция до минимума
на 500 лева, като приел, че при определяне размера на санкцията от 600,00 лева,
са нарушени изискванията на чл.27 от ЗАНН. Счел е, че не са налице
предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като фактическите
обстоятелства, свързани с конкретния случай, не указват на маловажност по
смисъла на чл.28 от ЗАНН.
С
решението решаващият съд е оставил без уважение искането на процесуалния
представител на касатора за присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение, като неоснователно и присъдил в полза на ответника „***“ ЕООД сумата от 300 /триста/ лева разноски по
делото, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. В тази
връзка РС приел въпреки, че не е отменил, а е изменил НП в частта относно
размера на наложената имуществена санкция, то с оглед обстоятелството, че
именно неправилно определеното от наказващия орган наказание е причина за
съдебното производство, поради което уважил
претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото
разноски в претендирания размер от 300 лева, съгласно представения договор за
предоставяне на правни услуги, пълномощно и оставил без уважение искането на ПП
на ТД на НАП за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият състав намира
посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя „***” ЕООД за неоснователни,
а решението, в частта за изменението на санкцията, за валидно, допустимо и
постановено в съответствие с материалния закон.
Според ангажираната от
наказващият орган разпоредба на чл.25 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 година
на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин независимо от
документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална
касова бележка от фискалното устройство или касова бележка от ИАСУТД за всяка
продажба на лицата в случаите по т.1-по чл.3 ал.1-за всяко плащане с изключение
на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод
или пощенски паричен превод по чл.3 ал.1 и по т.2-по чл.3 ал.2-за всяко
плащане, включително за платените чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или
пощенски паричен превод по чл.3 ал.1.
Доколкото административното нарушение „неиздаване на касова бележка” се
извършва чрез бездействие, за доказването му следва безспорно да бъде
установено наличието на задължение на наказаното лице да издаде касова бележка.
Такова задължение възниква при извършване на продажба, при която плащането е
извършено в брой.
По делото е безспорно
установено нарушението и неговият извършител. Видно от събраните по делото доказателства, в автомивка на дружеството „***“ ЕООД , в деня на
проверката е извършено плащане в брой, за което не е издадена фискална касова
бележка от наличното и работещо фискално устройство. При това същият е бил
санкциониран по текста на чл.185, ал.1 от ЗДДС, предвиждащ налагането на
имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева за юридическите лица и
едноличните търговци, които не издават документ по чл.118, ал.1, в случая фискална
касова бележка от фискално устройство /фискален бон/.
Във
връзка с последното касационният състав намира за законосъобразни изводите в оспореното
съдебно решение, че при определяне размера на имуществената санкция наказващият
орган не се е съобразил с изискванията на чл.27, ал.1 от ЗАНН за
индивидуализацията на административните наказания и неправилно е наложил на
дружеството санкция в размер на 600 лева, над минимума. В случая доколкото по
делото АНО не е ангажирал писмени доказателства от които да се установява, че
нарушението се явява такова с по - висока степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид, за това
нарушение издаденото и атакувано НП правилно е изменено към минимума съобразно
разпоредбата на чл.185, ал.1, пр.2 от ЗДДС на 500.00 /петстотин/ лева. Така
наложеното се явява достатъчно за постигане целите на наказанието по смисъла на
чл.12 от ЗАНН.
От касационният състав не бяха
констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от
първоинстанционния съд, а и такива не се твърдят в касационната жалба.
При постановяване на решението си
районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното
следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване
на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. Обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по
закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на
база събраните доказателства, като съдът е изпълнил задължението си,
разглеждайки спорът по същество, да установи дали е извършено нарушение и
обстоятелствата, при които е осъществено.
При реализираната проверка за съответствие
на решението с материалния закон, съобразно въведеното касационно основание,
настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по
делото, първоинстанционният съд е изградил правилни изводи за законосъобразност
на наказателното постановление.
Напълно
се споделят и доводите на съда че с оглед тежестта на извършеното
административно нарушение, същото подлежи на санкциониране с имуществена
санкция към минималния предвиден от законодателя размер.
Правилно решаващият съд е констатирал, че
в случаят не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като
фактическата установеност не сочи на маловажност. За да се достигне до извод за
маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН, следва да се разкриват особени
обстоятелства, които да отличават конкретното деяние от общите случаи на тези
нарушения, а такива данни не са налични.
Обосновано решаващият състав е приел, че административно наказателното
производство е протекло при липса на съществени нарушения на административно
производствените правила. Актът за установяване на административно нарушение е
съставен от компетентен орган, при спазване на изискванията на чл.40 от ЗАНН,
притежава изискуемите от чл.42 от ЗАНН реквизити и е подписан от съставителя,
един свидетел и лицето, представляващо санкционирания търговски субект.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган и притежава
изискуемите от чл.57 от ЗАНН реквизити. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН
за съставяне на акта и издаване на НП. Предвид
това правилно
районният съд е приел, че не са допуснати нарушения в
процедурата по издаване на санкционния акт.
С оглед на
изложеното, съдът намира касационната жалба на „***” ЕООД за неоснователна, а
решението на Районен съд Ловеч в обжалваната част за валидно, допустимо и
постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в
сила.
Настоящият касационен състав намира касационната жалба на ТД на НАП –
гр.Велико Търново за основателна. Изводите относно присъждането на разноските
по делото с оглед изхода на спора и на своевременно предявените претенции от
двете страни, формирани от районния съд в тази връзка, не се споделят от настоящата
инстанция.
Съгласно чл.63д, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалването
на наказателните постановления, страните имат право на разноски по реда на АПК.
В случая пред РС и двете страни са поискали присъждането на такива.
Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/ не предвижда хипотезите при които се присъждат разноски, а препраща към Административно
процесуалния кодекс /АПК/. Именно в чл. 143 от АПК са уредени хипотезите при
които възниква задължение на административният орган да възстанови направените
по делото разноски от страна на жалбоподателя. На първо място - когато е налице отмяна на обжалваният
административен акт – чл. 143, ал. 1 от АПК, каквато хипотеза в настоящият
случай не е налице. Обжалваното наказателно постановление не е отменено изцяло,
нито частично. Единствено е намален размерът на наложената санкция, като същата
е определена в предвидения в чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС минимален
размер. Втората хипотеза, в която жалбоподателят има право на разноски е
когато, оспореният административен акт е оттеглен и производството по делото е
прекратено на това основание. Тази хипотеза също не е налице в случая.
Наказателното постановление не е оттеглено. С него е санкционирано
неправомерното поведение на търговското дружество. Именно крайния резултат от
съдебното обжалване следва да бъде съобразен при определяне на направените
разноски от страните в хода на производството. В случая наказателното
постановление не е отменено като незаконосъобразно.
Разноски се дължат в полза на административнонаказващия орган, доколкото
е установено, че жалбоподателят е извършил вмененото нарушение, а окончателният
размер на санкцията, определена от съда е ирелевантен. По правната си същност
наказателното постановление представлява правораздавателен административен акт,
с който се ангажира и реализира административнонаказателната отговорност на
лице, извършило административно нарушение, като водещ факт е извършеното
нарушение, а не вида и размера на наложеното наказание.
Поради тези съображения с оглед доказването в настоящия случай на
извършеното от страна на „***“ ЕООД административно нарушение, е следвало
същият да бъде осъден да заплати изцяло направените от наказващия орган
разноски. При това неправилно РС е отхвърлил искането на ПП на ТД на НАП за
присъждане разноски за юрисконсултско възнаграждение и присъдил такива на ЕТ.
В
административнонаказателното производство по аналогия намират приложение
разпоредбите на НПК, като към тях изрично препраща нормата на чл.84 от ЗАНН. В
този смисъл, общото правило на чл.189, ал.3 от НПК гласи, че след като деецът е
признат за виновен, то той дължи сторените в производството разноски, без
значение какво наказание му е наложено и дали въобще му е наложено наказание
/напр. в случаите на чл.183, ал.3 от НК/. Налага се изводът, че осъждането за
разноските е обвързано единствено с установяване на противоправно поведение от
страна на дееца /престъпление по НК или административно нарушение по ЗАНН/, което в крайна сметка е
станало причина за образуване на производството и съответно за сторването на
разноски от страна на съответния орган. Без значение за произнасянето по
разноските е какво наказание ще се наложи или изобщо дали такова ще бъде
наложено, доколкото основанието за възлагане на разноските не е наложеното
наказание, а извършеното престъпление /нарушение/. Допълнителен аргумент в този смисъл са и мотивите на ТР № 3 от
08.04.1985 г. по н.д.№ 98/1984 г., ОСНК на ВС, където е прието, че ако
наказателното постановление бъде изменено и ако в производството има сторени
разноски от страна на съда /за възнаграждения на вещи лица, изплатени пътни на
свидетели и т.н./, то те се възлагат изцяло на жалбоподателя. Поради тези
съображения съдът счита, че с оглед доказването в обсъждания тук случай на
извършеното от страна на „***“ ЕООД
административно нарушение, то дружеството следва да бъде осъдено да
заплати изцяло сторените от наказващия орган разноски.
Доколкото
по своята правна природа наказателното постановление представлява
правораздавателен административен акт, с който се ангажира и реализира
административнонаказателната отговорност на лице извършило административно
нарушение, водещ факт е извършеното нарушение, а не вида и размера на
наложената санкция. Основание затова се черпи и от разпоредбата на чл.13 от ЗАНН, която визира видовете административни наказания. Като такива законът
предвижда освен глоба /имуществена санкция за ЮЛ/, то и обществено порицание и
временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.
Затова и в случаи като процесния, които не са уредени в АПК, по отношение на
разноските, по силата на чл.84 от ЗАНН субсидиарно приложение намира НПК.
Ето защо решението на РС в обжалваната част
относно разноските е неправилно и следва да бъде отменено и на основание чл.63д
ал.4 от ЗАНН на ТД на НАП Велико Търново
да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ /ЗПП/, съгласно препращащата
разпоредба на чл.63д, ал.5 от ЗАНН. В тази връзка следва да се съобрази
реализираното процесуално представителство пред РС и това, че делото не се
отличава със значителна фактическа и/или правна сложност, поради което го
определя, в минимално предвидения в чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ /НЗПП/, размер от 80.00 /осемдесет/ лева.
Мотивиран
така, Ловешки административен съд, в настоящият касационен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
решение №38 от 14.03.2022 година, постановено по наказателно административен
характер дело № 620 по описа за 2021
година на Ловешкият районен съд, в частта, с която ОСЪЖДА ТД на НАП -
Велико Търново да заплати на „***” ЕООД с ЕИК ***, гр. Ловеч, представлявано от
Г.Д.С., ЕГН ********** сумата от 300
/триста/ лева разноски по делото, представляваща договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „***” ЕООД с ЕИК ***, гр. Ловеч,
представлявано от Г.Д.С., ЕГН **********, да заплати на ТД на Националната
агенция за приходите Велико Търново сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство пред Районен съд Ловеч.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 38 от 14.03.2022
година, постановено по наказателно административен характер дело № 620 по описа
за 2021 година на Районен съд Ловеч в останалата част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.