№ 5076
гр. София, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20211110143519 по описа за 2021 година
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 26,ал.1 ЗЗД –
сочи се противоречие с добрите нрави – ал.1, пр.3, при довод, поради заобикаляне на
разпоредбата на чл.33,ал.1 ЗПК; противоречие със закона ал.1, пр.2– неравноправност
предвидена в чл.143,т.5 ЗЗП; заобикаляне на закона разпоредбата на чл.19,ал.4 ЗПК, във
връзка са чл.22 ЗПК .
Ищецът ИВ. СТ. ТР. основава претендираните от него права въз основа твърденията, че
е страна по договор за заем, сключен на 27.11.2018г. с ответнинка, като оспорва
разпоредлата на чл.4,ал.2 от договора, като нищожна, поради противоречие с добрите нрави.
Предявява установителен иск, за признаване за установено, че разпоредбата на чл.4,ал.2 от
договора е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, противоречие със закона и
заобикалянето му.
Ответникът, в срока за отговор, оспорва основателността на иска, с доводи, че
предвидената неустойка е договорна, служи за обезпечение на договорно неизпълнение на
договора и обичайните вреди, като сочи, че ако заемателят е предоставил обезпечение, то и
кредиторът е щял да събере вземането си.Счита, че с подписването на договора, ищцата се е
съгласила с условията, поради което е приела, че може да изпълни задължението за
предоставяне на обезпечение. Счита, че разпоредбата на чл.19,ал.3,т.1 ЗПК му дава
възможност за начисляване на разходи на потребителя при неизпълнение на договора,
разпоредбата на чл.33,ал.1 ЗПК не намира приложение, като изискването на чл.11,ал.1,т.10
ЗПК е спазено. Оспорва се твърдението, че неустойката е добавък към договорната лихва,
като се сочи, че към момента на сключване на договора не е имало ограничение на
1
максимален размер на цената на услугата. За периода, за който се начислява неустойка, не се
претендира и обезщетение за забава. Не е налице нарушение на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира от фактическа и правна страна следното: С определението по чл.140
ГПК, обявено за доклад по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че
на 27.11.2018г страните са сключили писмен договор за заем,по силата на който ответникът
предоставил на ищцата сумата 2000лева главница, при срок за връщане на сумата 26
седмици, посочен фиксиран годишен лихвен процент от 35 %, посочен ГПР 40,70 %,
размерът на уговорената неустойка по чл.4,ал.2 от договора. Безспорно е, че ответникът е
финансова институция по смисъла на чл.3,ал.2 ЗКИ. Безспорен е и размерът на законната
лихва към датата на сключване на договора – 10 %.
Видно от представения договор за кредит, на ищеца е предоставена в заем главница
от 2000лева, при условието, да я върне на 13 седмични вноски от по 168,73 лева с посочени
падежи, при посочен фиксиран годишен лихвен процент от 35 %, ГПР 40,70 %. С
разпоредбата на чл.4,ал.1 от договора, ищецът е задължен в 3 – дневен срок да предостави
на ответника обезпечение, в противен случай и на основание чл.4,ал.2 от договора, дължи
неустойка в размер 903,89 лева, която се заплаща заедно с погасителните вноски, като към
тях се добави и сумата от по 69,53 лева. Същата вноска, в погасителния план е вписана като
„оскъпяване в случай на непредоставяне на обезпечение”.
Договорът е сключен при действието на ЗПК, като по делото няма доказателства,
нито твърдение, физическото лице да е получило заемната сума за търговска или
професионална дейност, поради което и ищецът има качеството „потребител“ по смисъла на
закона, на основание § 13, т.1 ДР на ЗЗП.
Относно твърденията, направени в исковата молба – действително, разпоредбата
заобикаля закона. Разпоредбата на чл.24 ЗПК препраща към чл.143 до 148 ЗЗП.
Неравноправна е всяка клауза в договор, сключен с потребител, която: 1.е неиндивидуално
уговорена и в негова вреда; 2.не отговаря на изискванията за добросъвестност и 3.води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца, и тези на
потребителя. Клаузата, въпреки че е включени в договора, са типизирани, следователно не
може да се приеме, че са били индивидуално уговорени с ответника. Тази неустойка – съдът
намира, че взеането е за неустойка, а не „оскъпяване” – термин, непознат за правото,
доколкото уговорката отговаря на всички предвидени в чл.92 ЗЗД белези – предварително
изготвена разпоредба, предвиждаща отговорност за договорно неизпълнение, на конкретно
задължение. Разпоредбата на чл.4,ал.2 от договора, не отговаря и на изискването за
добросъвестност, тъй като кредиторът не предлага насрещна престация. ВКС е разгледал
въпроса за наличието на противоречие с добрите нрави при сключване на договор, като
постановките са приложими и при разглеждането на отделните разпоредби на един
двустранен договор. Така например, с решение № 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485/2011
г., Г. К., I г. о. ВКС постановява: „Противоречие с добрите нрави е налице, когато
2
сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала.
Съдебната практика приема, че значителната липса на еквивалентност в насрещните
престации при двустранните договори може да се приеме за противоречие с добрите
нрави доколкото те са опредени като граница на свободата на договаряне, предвидена в
чл. 9 от ЗЗД. Свободата на договарянето пък е рамкирана и от императивните разпоредби
на закона. Така при преценка действителността на двустранните възмездни договори
относно това дали са накърнени добрите нрави следва съдът да преценява
действителната воля на страните, защото нормата на чл. 20 от ЗЗД го задължава при
тълкуване на договорите да установява действителната обща вола на страните,
формирана от всичките им уговорки, да се отчита взаимната им връзка и целта на
договора. Доколкото възмездните сделки и в частност продажбата е каузална сделка, то
следва да се съобразява при преценката на действителността й целта, а тя най-често е
свързана с удовлетворяване на допустим от закона интерес за страните. Преценката дали
нееквивалентността е значителна следва да се извършва именно при съобразяване на
преследваната от страните цел, т. е. удовлетворяване на значим допустим от закона
интерес“.
Неизпълнението на задължението на ответника да предостави обезпечение на
кредитора, може да доведе до намаляване на възможността на кредитора да се удовлетвори
на крайния падеж на договора. Тази неустойка се следва заедно с обезщетението за забава,
като същата неустойка увеличава задължението на заемателя с малко над 1/3 , като не
предвижда насрещно задължение за кредитора. Поради изложеното, неустойката не
удовлетворява значим законов интерес, нито изпълнява обезпечителната си функция, поради
което и нищожна, защото води до неоснователно обогатяване на кредитора.
Поради изложеното искът за признаване нищожността на разпоредбата е основателен.
По разноските. Ищецът претендира заплащането на разноски от 50 лева държавна
такса и определяне на адвокатско възнаграждение, по реда на чл.38 ЗАдв, което следва да се
определи, въз основа чл.7,ал.2, т.1 НМРАВ, на сумата от 300 лева.
При тези мотиви Софийски районен съд,
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че разпоредбата на чл.4,ал.2 от договор за кредит №
3382893, сключен между ИВ. СТ. ТР. ..... с адрес ...... и ..... със седалище и адрес на
управление .. е нищожна, на основание чл. 26,ал.1 ЗЗД – поради противоречие с добрите
нрави – ал.1, пр.3 във връзка с чл.143,ал.1ЗЗП.
ОСЪЖДА ..... със седалище и адрес на управление .. да заплати на ИВ. СТ. ТР. ..... с
адрес ...... сторените по делото разноски от 50 лева за държавна такса.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца по делото от 300 лева.
ОСЪЖДА ..... със седалище и адрес на управление .. да заплати на адвокат М.В. М.
ЕГН **********, ПАК, с адрес на кантората ...... сумата 300 лева възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4