Р Е
Ш Е Н И Е
№ 65/28.4.2017 г. гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.ЯМБОЛ
,ПЪРВИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ
На тринадесети април 2017 год.
В публично съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ :
ВАНЯ СТОЯНОВА
ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА
Секретар Р.Т.
Прокурор Р.Лефтерова
като разгледа докладваното от съдия
Д.ПЕТКОВА
кан.дело № 35 по описа на 2017 г.
За да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.185
ал.2 във вр. с чл.186 ал.2 АПК.
Образувано е по протест от
ОП-Ямбол,подаден от Зам.административния ръководител-Зам.окръжен прокурор против Наредбата за определяне и
администриране на местните такси и цените на услугите на територията на Община
Ямбол,приета с решение по т.3 от ХІV то заседание на Общински съвет Ямбол проведено
на 29.11.2016 год., в сила от 1.01.2017 год.Наред с това се оспорват при
условията на евентуалност начина на
определяне на ТБО,текстовете на чл.21 ал.3,чл.25 ал.2 т.1,чл.51,чл.54 и чл.55
от Наредбата.Иска се отмяна на цялата Наредба като приета при съществени
нарушения на административно-производствените правила и евентуално ако не се
уважи това искане отмяна на посочените текстове от Наредбата.
В с.з. протеста се поддържа
изцяло.Претендират се направените съдебни разноски в размер на 20 лв.
Към производството по настоящото дело
е присъединено производството по адм.д.№59/2017 год.
образувано по жалба от П.Т.З. *** против разпоредбите на чл.51 ал.1 т.4-11 от Наредбата.С
допълнителна молба същия се и присъединил към протеста на ОП-Ямбол,в частта
касаеща разпоредбата на чл.51 от Наредбата.
В с.з. жалбоподателят П.З. чрез
процесуалният си представител поддържа изцяло жалбата си както по изложените в
нея възражения,така и поддържа протеста
на ОП-Ямбол в частта касаеща разпоредбата на чл.51 от Наредбата.Претендира
присъждане на разноски.
Ответната страна-Общински съвет
Ямбол,чрез процесуалният си представител оспорва изцяло протеста на ОП-Ямбол и
жалбата на П.З..Поддържа становището изложено в депозираните пред съда писмени
отговори.Счита,че при приемането на наредбата са спазени всички законови
изисквания,а посочените текстове от същата са в пълно съответствие с
разпоредбите на нормативни актове от по-висока степен.Иска протеста на
ОП-Ямбол,както и жалбата на П.З. да бъдат отхвърлени.
Представителят на ОП-Ямбол участващ в
производството на осн.чл.192 АПК взема становище за
основателност на направеното оспорване както от ОП-Ямбол, както и от
жалбоподателят З..Позовава се на съображенията изложени в протеста.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, приема за
установено следното:
На 14.10.2016 год. на електронната
страница на Община Ямбол, раздел Общински съвет, подраздел
Документи, секция Проекти на нормативни документи е публикуван проект на
Наредба за определяне и администриране на местните такси и цените на услугите
на територията на Община Ямбол/Наредба/.Видно от Обявление рег. № 0529/14.10.2017
год. одобрено от секретаря на Община Ямбол
заедно с проекта са публикувани и мотивите към същата, съдържащи
причините наложили приемането й, целите които се поставят, финансовите и
другите средства, необходими за прилагането й,очакваните резултати, включително
и финансови, както и анализ за съответствието с правото на ЕС. В същото е
посочено, че в 14-дневен срок всички заинтресовани
лица могат да направят предложения и изложат становища по проекта.По делото са
представени копия от електронната страница на Община Ямбол , както и протокол, подписан
от Директор на Дирекция „Административно обслужване и логистика” и Директор на
Дирекция ”Правни дейности” при Община Ямбол удостоверяващи обявяването на
Проекта за наредба и мотивите към нея на
електронната страница на общината.В указания в обявлението срок са постъпили
предложения за промяна на разпоредби от Наредбата от Директора на ОП”Туризъм и култура”, Директора
на Регионален исторически музей-Ямбол и Директора на ОП”Комунални и обредни
дейности”-Ямбол.На 15.11.2017 год. е постъпило и предложение от Директора на
Регионална библиотека ”Г.С.Р.”-Ямбол за прецизиране на текста на чл.51 ал.1 т.1 и чл.51 ал.1 т.5 от Наредбата, както
и за създаване на нова ал.2 на чл.51.На 22.11.2016 год. Кмета на Община Ямбол
внася в Общински съвет-Ямбол Предложение вх.№ В-0420 относно приемане на наредбата,
заедно с Проекто-наредбата, мотивите към същата и постъпилите предложения
от заинтересованите лица.С резолюция от 23.11.2016 год. на Председателя на ОбС-Ямбол предложението е изпратено на ПК БФ за разглеждане
и становище.На проведено на 25.11.2016 год. заседание на комисията
предложението на Кмета на Община Ямбол за приемане на наредбата е гласувано с 8
гласа”за” и по 0 гласа „против” и „въздържали се”.Проекта за Наредба е внесен
за разглеждане на заседание на Общински съвет Ямбол насрочено на 29.11.2016
год.и е включен по т.3 от дневния ред.Видно от Протокол №ХІV на заседанието на
Общинския съвет-Ямбол са присъствали 35 от общо 37 общински съветници.За приемане
на Наредбата са гласували „за”-19
общински съветници, ”против”-9 и” въздържали се”-5.По делото е представен и
поименен списък на гласувалите общински съветници по т.3 ,с посочване на
имената и начина на гласуване.
По делото са приобщени като доказателства
Правилник за организацията и дейността на Общински съвет-Ямбол,неговите комисии
и взаимодействие с общинската администрация на Община-Ямбол,Устройствен
правилник на Регионална библиотека-Ямбол и Правилник за обслужване на читателите в Регионалната библиотека.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Протестът на ОП-Ямбол е процесуално
допустим, като подаден от надлежна страна, имаща право и интерес от
оспорването.Предмет на протеста е подзаконов нормативен акт-Наредба на Общински
съвет Ямбол, както и отделни нейни разпоредби.Съгласно чл.185 ал.2 АПК
подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни
негови разпоредби.А съгласно чл.186 ал.2 АПК прокурорът може да подаде протест
срещу акта, като съгласно чл.187 ал.1 АПК упражняването на процесуалното право
на протест не е обвързано с преклузивен срок.
Жалбата на П.З. е процесуално
допустима, като подадена от надлежна страна, имаща право на оспорване, срещу
акт подлежащ на съдебен контрол.Предмет на жалбата са разпоредбите на чл.51
ал.1 т.4-11 от Наредбата, като същия с молба от 21.03.2017 год.на осн. чл.189 ал.2 АПК се присъединява към протеста на
ОП-Ямбол и в частта по чл.51 ал.1 т.1,подт.5.1.Оспорените
от З. текстове уреждат видовете услуги предлагани от РБ”Г.С.Р.”-Ямбол и тяхната
цена.Жалбоподателят е ползвател на библиотечните услуги на Регионалната
библиотека видно от чл.карта №19727/17 год. и няма постоянен адрес на
територията на гр.Ямбол.При това положение и с оглед чл.186 ал.1 АПК е лице
засегнато пряко от разпоредбите на оспорените текстове.
Разгледан по същество протеста на ОП-Ямбол е
частично основателен.Жалбата на П.З. е основателна.
На първо място настоящия състав намира
,че оспорената Наредба е издадена от материално и териториално компетентен
орган-Общински съвет Ямбол,който съгласно чл.8 от ЗНА притежава правомощия да
издава наредби,с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока
степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение.Наред с това
съгласно чл.21 ал.1 т.7 от ЗМСМА на Общинския съвет е предоставено правото да
определя размера на местните такси,като
в изпълнение на това си правомощие приема правилници, наредби, инструкции,
решения, декларации и обръщения.Конкретно правото на Общинския съвет да
определя размера на таксите е регламентирано в чл.9 от ЗМДТ,според която ОбС приема наредба за определяне и администрирането на
местните такси и цени на услуги,каквато хипотеза е налице в случая.Съдът счита
че при приемането на Наредбата са спазени и
процесуално-правните разпоредби относно приемането на нормативни
административни актове.Съгласно чл.26 ал.2 ЗНА,в действащата към датата на
откриване на процедурата по приемане на наредбата/14.10.2016 год./,преди
внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентен
орган,съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на
съответната институция заедно с мотивите,съответно доклада,като на
заинтересованите лица им се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения
и становища.Съгласно чл.28 ал.2 ЗНА мотивите,съответно доклада съдържат
причините които налагат приемането,целите които се поставят,финансовите и други
средства,необходими за прилагането на новата уредба,очакваните резултати от
прилагането,включително и финансови такива и анализ на съответните норми на ЕС.Изброените
по-горе задължения на съставителя на проекта са императивно предвидени,с оглед
гарантиране принципите на обоснованост,стабилност,откритост и съгласуваност.
От доказателствата по делото се
установява,че проекта за наредбата заедно с мотивите е публикуван на интернет
страницата на Община Ямбол на 14.10.2016 год., раздел Общински съвет.В
обявлението изрично е указано на заинтересованите лица че могат да направят
възражения и изразят становища в 14-дневен срок.Такива са постъпили от няколко
общински предприятия.Съдът,счита че мотивите макар и лаконични отговарят на
изискването на чл.28 ал.2 ЗНА.Съдът счита, че е
спазена и разпоредбата на чл.28 ал.1 ЗНА, като проекта за наредбата, заедно
с мотивите към нея и предложенията са внесени за разглеждане и приемане от ОбС-Ямбол на 22.11.2016 год. т.е.след изтичане на срока по
чл.26 ал.2 ЗНА/в действащата към него момент редакция/.След внасянето на
проекта същия е предоставен за становище на водещата ПК ,а именно тази по
Бюджет и финанси,която на свое заседание от 25.11.2016 год. я приема
единодушно.Заседанието на ОбС-Ямбол е проведено при необходимия по чл.27 ал.2 ЗМСМА
кворум-повече от половината от общия брой общински съветници.Видно от Протокол
№ХІV от 29.11.2016 год. на заседанието са присъствали 35 от общо 37 броя
общински съветници,а към момента на гласуване по т.3 са присъствали 33 общински съветници.Решението
на Общинския съвет за приемане на наредбата е взето след проведена дискусия и
направени изказвания.Наредбата е приета с мнозинство от 19 общински
съветника,което е повече от половината от общия брой съветници и е в
съответствие с чл.27 ал.4 ЗМСМА и чл.8.2 от Правилника за организацията и
дейността на Общински съвет,неговите комисии и взаимодействието им с общинската
администрация на Община Ямбол/Правилника/.Решението е взето с поименно
гласуване, което изрично е отразено в представения протокол за електронно
гласуване със списък на гласувалите общински съветници и начина на гласуването
им,така както изисква чл.27 ал.5 ЗМСМА и чл.8.3 от Правилника.Следователно
Общински съвет-Ямбол е действал в компетентен числен състав,като е приел своето
решение при спазване на законовия необходим за това кворум.
При това положение ,съдът следва да
извърши съдебен контрол за законосъобразността на оспорените отделни разпоредби
от Наредбата.Този контрол се състои в проверка на съответствието им с текстове
от акт от по-висока степен-закон или Конституция/чл.8 ЗНА/ в рамките на
регулираните обществени отношения.
Съгласно чл.22 Закона за управление на
отпадъците/ЗУО/ Общинския съвет приема наредба,с която определя условията и
реда за изхвърлянето, събирането транспортирането, претоварването,
оползотворяването и обезвреждането на битови отпадъци на своя територия, както
и заплащането на съответните услуги по реда на ЗМДТ.С разпоредбата на чл.14 от
Наредбата общински съвет Ямбол е
определил начина за определяне размера на ТБО и производните вземания от
тази такса.А именно-таксата за сметосъбиране и сметоизвозване,както
и таксата за обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоражения
се определя в левове според количеството на битови отпадъци в зависимост от
вида,броя и честотата на извозване на декларираните от лицата съдове за битови
отпадъци/ал.1/и само ако не може размерът да се установи по този начин таксите
се определят пропорционално върху основа,определена след решение на общинския
съвет/ал.2/.По отношение таксата за поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване ,размерът й се определя в левове пропорционално върху
данъчната оценка,съгласно ЗМДТ.Така приетата разпоредба е в съответствие с разпоредбите на чл.67 във вр. с чл.66 и чл.62 ЗМДТ,който нормативен акт императивно
сочи начина за определяне на размера на ТБО.В своята ежедневна работа правните
субекти създават вещества или предмети които §1т.17 от ДР на Закона за
управление на отпадъците,определя като отпадък.За целите на ЗМДТ законодателят
е дал изрична дефиниция на понятието битови отпадъци-§1 т.4.Независимо от вида
на отпадъка чл.7 ал.1 ЗУО задължава всяко лице,от чиято дейност се образуват
отпадъци,да ги третира самостоятелно или да ги предоставя за
събиране,транспортиране и третиране в съответствие със ЗУО.Тази разпоредба
отразява основния принцип в управлението на отпадъците-„замърсителят
плаща”.За гарантиране на този принцип
законодателят с разпоредбата на чл.67 ал.1,ал.2 и ал.4 ЗМДТ е регламентирал
начина на определяне на размера на таксата.Съпоставяйки тези разпоредби с
разпоредбите на чл.14 ал.1 и ал.2 от Наредбата,съдът счита че Общинския съвет е
спазил принципа за евентуалност при строго определена последователност т.е.
начините по ал.2 са възможни само когато се установи невъзможност за прилагане
на начина по ал.1.Но що се касае до предвидените в ал.2 на чл.67 ЗМДТ начини-на
ползвател или пропорционално върху основа определена от общинския съвет,то те
се намират в условията на алтернативност.Законодателят
не е определил задължителна поредност на тяхното
установяване,а е предоставил на органа дискрецията да
прецени кой от двата,равностойни от законова гледна точка начини да избере.В
случая Общинския съвет е избрал по ал.2 на чл.14 от Наредбата определянето на
размера да става пропорционално на основа определена от органа.Същото е
положението и по чл.14 ал.3 от Наредбата.С разпоредбата на чл.67 ал.4 по
отношение на един от компонентите на таксата за битови отпадъци-таксата за
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване определянето става
на ползвател или пропорционално на основа определена от Общинския съвет.И в
случая Общинския съвет е приел втория от посочените алтернативно начини
–пропорционално ,като за основа е определил данъчната оценка на съответния имот
определена по реда на ЗМДТ.
С оглед на изложеното,съдът приема че
оспорената разпоредба на чл.14 от Наредбата не противоречи с разпоредба на нормативен
акт от по-висока степен-чл.67 ЗМДТ и като такава е законосъобразна.
Съдът счита протеста на ОП-Ямбол за
основателен в частта по оспорването на чл.21 ал.3 от Наредбата.Съгласно
сочената разпоредба се въвежда изискване при поставяне на павилиони и
слънцезащитни съоражения-сенници,чадъри,тенти и др.
да се заплаща еднократен депозит/при получаване на разрешението за поставяне/ в
размер на 150 лв. за разноски за премахване на обектите.Поставянето на
преместваеми обекти за търговска и друга дейност-павилиони е уредено в чл.56
ал.1 ЗУТ.В същото време чл.6 ал.1 б”б” от ЗМДТ се сочи че за ползване на
тротоари,площади,улични платна Общинския съвет събира местна такса,а по-нататък
в чл.72 и чл.73 се регламентира по-подробно тази такса.От анализа на сочените
разпоредби на чл.56 ал.1 ЗУТ и чл.72 ЗМДТ следва да се направи извода,че
заявителят за поставяне на преместваемо съоръжение ,освен да заплати
съответната такса за поставяне няма други парични задължения.В случая освен съответната такса
лицата по силата на чл.21 ал.3 от Наредбата дължат обезпечителен депозит за
разноски по принудително премахване.Съдът счита,че принудителното премахване на
преместваем обект неправилно е приравнено с предоставяне на услуга от общината,
тъй като както ЗМДТ ,така и ЗУТ не съдържат основание за събиране на такса за
принудително премахване.Принудителното изпълнение е сурогат и замества
липсващото доброволното изпълнение и възможността за налагане на обезпечителни
мерки по реда на чл.279 АПК/каквато мярка е внасянето на депозита от 150 лв./е
обусловена от влязло в сила изпълнително основание.Недопустимо е с подзаконов нормативен
акт да се предвижда основание за налагане на обезпечение при принудително
изпълнение още преди да е образувано производството по издаването на
административния акт за премахване.Нормативните административни актове се
издават по прилагането на закон или нормативен акт от по-висока степен.Поради
това и подзаконовия нормативен акт не може да допълва или изменя предпоставките
или процесуалните изисквания,дадени в законовия институт по повод на който се
издава съответния подзаконов акт.Неоснователно е позоваването от страна на
ответника на разпоредбата на чл.19 от Наредбата за разполагане на преместваеми
обекти на територията на Община Ямбол/НРПОТОЯ/,която е в сила и действа към момента.Съгласно сочения
текст/Наредбата е публикувана на електронната страница на Община Ямбол,раздел
Общински съвет/ разрешението за поставяне на павилиони и слънцезащитни съоражения се издава
след внасяне на депозит и един месечен наем,в размери определени в Приложение 2
от оспорената по настоящото дело наредба.Преди всичко както се посочи по-горе
преценката на съда е за съответствието на разпоредбата на подзаконов нормативен
акт с разпоредби от нормативен акт от по-висока степен.Възражението на
представителя на ответната страна касае уредба в нормативен административен акт
от същата степен.Обстоятелството че последния не е оспорен и е действащ в тази
си редакция не прави текста на чл.21
ал.3 от Наредбата законосъобразен,при положение че е в противоречие с
разпоредби от ЗУТ и ЗМДТ.За прецизно следва да се посочи и наличието на
противоречие между разпоредбите на чл.19 НРПОТОЯ и чл.21 ал.3 от Наредбата.В
първия от посочените текстове е уредено че разрешението за поставяне се издава
след внасяне на депозит и един месечен наем,а в оспорената по настоящото
производство разпоредба се предвижда че депозита се заплаща при получаване на
разрешението.Разликата е значителна и създава несигурност за заявителите за
получаване на разрешение за поставяне.
Съдът,в
настоящи си състав счита за основателно оспорването на чл.25 ал.2 т.1 от
Наредбата.
Съгласно чл.6 ал.1 б”в” ЗМДТ общините събират
местни такси за ползване на детски ясли, детски кухни, детски градини, специализирани
институции за предоставяне на социални услуги, лагери, общежития и други
общински услуги.Наред с това чл.81 ЗМДТ определя че за ползването на детски
ясли и детски градини се събират от родителите или настойниците месечни
такси.Тази такса съобразно чл.86 ал.1 ЗМДТ е в размер на съответстващата реална
издръжка на едно лице ,а ал.2 на същия член регламентира че реалната издръжка
на едно лице включва месечните разходи за храна,постелен
инвентар и облекло,перилни и хигиенни материали,транспортни разходи за
разнасяне на храната,както и съответната част от общите разходи за ел. и
топлинна енергия,вода,канализация и битови отпадъци,с изключения на даренията и
завещанията от местни и чуждестранни физически и юридически лица.В същото време
в разпоредбата на чл.30 ал.4 от Правилника за приложение на Закона за народната
просвета е предвидено че за времето през което детето не е посещавало детското
заведение не се заплаща такса.Съгласно ал.2 на чл.25 от Наредбата таксата по
ал.1 т.1 и т.2/ за ползване на детска ясла или яслена
група към детската градина и за ползване на детска градина от дете,неподлежащо
на задължителна подготовка за училище/се определя сумарно от постоянна част-10
лв.независещи от броя на присъствените дни на детето и пропорционална част-1.30
за всеки присъствен ден от месеца.Изключения от плащането на таксите по ал.1 са
само за времето в което детските заведения не работят поради ремонт,аварии карантини
или други обективни причини.Следователно с оспорената по настоящото
производство разпоредба за заплащане на такса в размер на 10 лева независимо
дали детето е посещавало или не детското заведение,се въвежда абонаментна такса
при неползване на услугата по чл.6 ал.1 б”в ЗМДТ, макар и тя да е уредена като
единия компонент на общата месечна такса.Такава такса не е законова
регламентирана нито в чл.6 ал.1 б”в” във вр. с чл.7
ал.1 ЗМДТ вр. с чл.86 ЗМДТ и 30 ал.1 ППЗНП от една страна,а от друга влиза в противоречие
с разпоредбата на чл.30 ал.4 ППЗНП.Последния е подзаконов нормативен акт с
по-висока степен в йерархията на нормативните актове спрямо Наредбата съгласно
чл.7 ал.1 и ал.2 ЗНА.
С оглед на изложената съдът счита че
оспорената разпоредба се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Съдът счита за основателни оспорванията на ОП-Ямбол и жалбоподателя П.З. на разпоредбата на чл.51 от Наредбата.
Съгласно чл.6 ал.1 б”к” ЗМДТ общините
събират и други местни такси определени със закон.Заплащането на такива такси е
предвидено в чл.52 ал.2 от Закона за обществените библиотеки/ЗОБ/,като в ал.3
на същия текст е посочено, че размера им се определя с акт на общинския съвет, като
постъпленията остават в съответната обществена библиотека.Тук следва да се
посочи че заплащането на такса,касае специализираните библиотечни услуги
предвидени в чл.52 ал.1 т.1-т.6 ЗОБ.Наред с тях законът в чл.51 ал.1 т.1-т.3
сочи основните библиотечни услуги,които съгласно ал.2 на същия текст се
предоставят безвъзмездно.
По делото не се спори ,че РБ”Г.С.Р.”-Ямбол,а и
видно от Устройствения й правилник, е общинска
библиотека и съответно обществена такава.Видно от разпоредбата на чл.51 ал.1 от
Наредбата,Общински съвет-Ямбол е изброил в 12 точки,някои от които с подточки
услугите които се предоставят от библиотеката,без обаче да разграничи същите на
основни и специализирани.По делото не е
представена и заповед по чл.4 от правилника за обслужване на читателите ,с
която се определят видовете платени услуги.При това положение съдът следва да
отговори посочените в чл.51 ал.1 от Наредбата услуги представляват ли
специализирани или основни библиотечни дейности.
Настоящия състав не споделя твърденията
на жалбоподателя П.З.,че посочените в чл.51 ал.1 т.4 подточки 1- 6 от Наредбата
библиотечни услуги съставляват основни такива по чл.51 ал.1 т.1 от ЗОБ.Съгласно
сочената законова разпоредба основна библиотечна услуга е ползването на
библиотечните колекции в и извън библиотеката.В §1 т.2 от ДР на ЗОБ е дадено
определение на библиотечна колекция,а именно сбирка от документи организирана
на основата на обща характеристика.Безспорно,с оглед на даденото определение,
изброените в т.4 подточки 1-6 на чл.51 ал.1 от Наредбата услуги не могат да бъдат квалифицирани като предоставяне на
библиотечни колекции.Ползването на интернет предвиден в чл.51 ал.1 т.6 от
Наредбата също не може да се приеме като основна библиотечна услуга,тъй като
такава е уредена в чл.52 ал.1 т.4 от ЗОБ като специализирана библиотечна
услуга.
Съдът обаче споделя възраженията ,че
оспорената разпоредба противоречи на чл.52 ал.3 от ЗОБ.Както се посочи по-горе
законът изисква заплащане на такса за ползването на специализираните библиотечни
услуги.В същото време чл.51 от Наредбата попада в Глава трета”Цена на услуги и
права” и сочи цени на предоставените
услуги.Безспорно между „такса” и „цена”е налице разлика,която
законодателят е направил и в чл.6 ал.1 и ал.2 ЗМДТ.Основният разграничителен
белег между тях е доброволността на
предоставените дейности.В първия случай законът изрично задължава общините за
извършването на съответните услуги да събират такси,а във втория доброволността
е налице,тъй като общините по собствено усмотрение приемат да извършват
определени услуги.След като в специалния закон-ЗОБ е предвидено че услугите по
чл.52 ал.1 се извършват възмездно и за тях се събира такса определена от
общинския съвет,то е налице хипотезата на чл.6 ал.1 б”к ЗМДТ.Следователно
определянето от Общински съвет-Ямбол на цени на услугите предоставяне от
РБ”Г.С.Р.”-Ямбол в чл.51 от Наредбата,вместо „такса” е довело до приемането на
разпоредба в противоречие със закона,тъй като урежда по различен начин вече
уредени със ЗОБ обществени отношения.Нещо повече,съгласно чл.162 ал.3 ДОПК
общинските такси установено по основание със закон съставляват публични вземания,.Останалите вземания визирани в
чл.162 ал.4,включително и тези по чл.6 ал.2 ЗМДТ съставляват частни
вземания.Приемайки че за предоставянето
на Библиотечните услуги следва да се заплаща „цена”,а не „такса” е подменена
законодателната воля,тези вземания да съставляват публични такива.
Наред с посочените противоречия ,съдът счита
че разпоредбата на чл.51 ал.1 т.1,подточка 5 от наредбата е незаконосъобразна и
на друго основание.Съгласно сочената разпоредба се предвижда заплащане на
депозит от 20 лева за читатели без постоянен адрес в гр.Ямбол.Както се посочи
по-горе за специализираните библиотечни услуги се заплаща такса,която се определя
в случая от общинския съвет.Преди всичко,никъде както в ЗОБ,така и в чл.6 от ЗМДТ не се въвежда изискването за
депозит.Освен това,с въвеждането на тази разпоредба се създават условия за
неравно третиране на ползвателите на библиотечните услуги в зависимост от
адресната им регистрация.Това влиза в противоречие с принципа заложен в чл.3 от
ЗОБ за равноправен и свободен достъп до библиотечно-информационното обслужване.Като
критерий за заплащане на такса е направено разграничението между основни и
специализирани библиотечни услуги,а не качествата на субектите.Налице е и друго
основание за незаконосъобразно на чл.51 ал.1 т.5 подточки 1 и 2 и ал.3.Видно от
Проекта за Наредбата публикуван на електронната страница на Община Ямбол на
14.10.2016 год. и този внесен за
разглеждане от Общински съвет-Ямбол налице е разлика в текста на чл.51 ал.1 т.5
подточки1-2,както и създаването на нова разпоредба на ал.3 .Това безспорно
съставлява в тази част нарушаване на административно-производствените правила
,тъй като между обявения за обществено обсъждане проект за подзаконов
нормативен акт и този внесен за разглеждане в Общински съвет-Ямбол не следва да
има разлика.В противен случай се оказва че част от разпоредбите предложени на
обсъждане в Общинския съвет не са били подложени на обществено обсъждане
съобразно разпоредбите на ЗНА.
С оглед на изложеното,съдът приема че
разпоредбата на чл.51 от Наредбата следва да бъде отменена.
Настоящата инстанция намира за
основателен протеста на ОП-Ямбол и в частта в която са оспорени като
незаконосъобразни чл.54 и чл.55 от
Наредбата.Съгласно първия от посочените текстове за нарушение разпоредбите на
тази наредба виновните лица се наказват с глоба от 50 до 500 лв.,а едноличните
търговци и ЮЛ с имуществена санкции от 100 до 500 лв.Тази разпоредба в частта
касаеща административно-наказателната
отговорност на физическите лица влиза в противоречие с разпоредбата на чл.127
ал.1 от ЗМДТ,според която за неспазване на разпоредбите на този закон на
виновните лица се налага глоба в размер от 20 до 200 лв.Както се посочи по-горе
общинските съвети са овластени от разпоредбите на чл.21 ал.2 ЗМСМА и чл.8 от
ЗНА да издават нормативни актове-правилници и наредби,с които да уреждат
обществени отношения от местно значение,но при всички случаи те са ограничени в
тези свои правомощия от поставените от нормативните актове от по-висока степен
изисквания, включително и когато с тези наредби се приемат и административно
–наказателни разпоредби.Предвидените в тях наказания като вид и размер следва да
са в съответствие с нормативни актове от по-висока степен, които в своите норми
регламентират и уреждат същите
обществени отношения респ.съдържат идентични административно-наказателни
разпоредби, както е в конкретния случай. При това положение разпоредбата на
чл.54 в частта касаеща налагането на наказание глоба на виновните лица, както и
в частта”ако в друг нормативен акт не е предвидено по-тежко наказание” следва
да се отмени.
По изложените по-горе съображения
съдът, счита че следва да се отмени чл.55
от Наредбата в двете си алинеи.Съгласно ал.1 лице което ползва /и/ други
освен заявените съдове за битови отпадъци се наказва с глоба от 100 лв. до 500
лв.,а ЕТ и ЮЛ-с имуществена санкция от 200 лв. до 1000 лв.Сочената разпоредба е
в противоречие с разпоредбата на чл.123 ал.3 ЗМДТ ,тъй като в същност с
ползването на други освен заявените
съдове е постига заплащане на по-малка такса,както и с тази на чл.155 ал.1
Закона за управление на отпадъците.
По същите съображения съдът счита ,че следва
да се отмени и разпоредбата на чл.55
ал.2 от Наредбата съгласно която за деклариране на по-малко от необходимите
съдове за битови отпадъци или неизхвърляне на битовите отпадъци в определените за целта съдове лицата заплащат
пълния размер такса.Т.е. при допускане
на сочените нарушения санкцията е определена в размера на дължимата такса.При
това положение разпоредбата влиза на първо място в противоречие с чл.13 ЗАНН,който изчерпателно изброява видовете административни наказания.Законът не
предоставя възможност административно-наказващия орган да налага административно наказания извън и
различни по вид от посочените.Освен това разпоредбата на чл.55 ал.2 пр.1 от
Наредбата е в противоречие с чл.123 ал.3 ЗМДТ, който съдържа уредба на
санкциите свързани с нарушения отнасящи се до отклонения от правния режим
относно таксата,постановяваща че който декларира неверни данни и обстоятелства
водещи до намаляване или освобождаване от такса се наказва с глоба от 50 лв. до
200 лв.,а ЕТ и ЮЛ- с имуществена санкция в размер от 100 лв. до 500 лв.А
разпоредбата на чл.55 ал.2 пр.2 от Наредбата
от своя страна противоречи на чл.133 ал.1 т.1,т.4,т.6 от Закона за
управление на отпадъците,които уреждат санкциите при изхвърляне на битови
отпадъци на неразрешени или не на определените за това места.
По изложените съображения,настоящия
съдебен състав счита че следва да бъдат отменени като незаконосъобразни
разпоредбите на чл.21 ал.3,чл.25 ал.2 т.1,чл.51,чл.54,в посочените части и
чл.55 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени
на територията на Община-Ямбол.При този изход на делото и в съответствие с
направените искания,следва ОбС-Ямбол да бъде осъден
да заплати на ОП-Ямбол разноски в размер на 20 лв., и на П.З. разноски в общ
размер на 1010 лв. от които 10 лв. д.т. и 1000 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение.По делото няма направено възражение от процесуалният
представителна ответника за прекомерност на разноските.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ като незаконосъобразни чл.21
ал.3,чл.25 ал.2 т.1,чл.51,чл.54, в частта”виновните лица се наказват глоба от
50 лв. до 500 лв.”и „ако в друг нормативен акт не е предвидено по-тежко
наказание” и чл.55 от Наредба за определянето и администрирането на местните
такси и цените на услугите на територията на Община-Ямбол,приета с Решение по
т.3 от проведеното на 29.11.2016 год. Четиринадесето заседание на Общински
съвет-Ямбол,в сила от 1.01.2017 год.,като в Протеста на ОП-Ямбол в останалата
му част-отхвърля.
ОСЪЖДА Общински съвет-Ямбол да заплати
на ОП-Ямбол направените по делото разноски в размер на 20/двадесет / лв.
ОСЪЖДА
Общински съвет-Ямбол да заплати на П.Т.З.,*** разноски в размер на 1010/хиляда и десет/
лв.,от които 1000/хиляда/ лева изплатено адвокатско възнаграждение и 10/десет/
лева д.т.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на
чл.138 АПК.
Решението съгласно чл.194 да се
обнародва по начина по който е бил обнародван акта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ не се чете ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ не се чете
2.
/п/ не се чете