№ 45
гр. Враца, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на тридесети май през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Търговско дело №
20221400900158 по описа за 2022 година
Съдебното производство е образувано по искова молба вх.№
5647/03.10.2022 г. на Б. П. П., ЕГН **********, с адрес: ***, подадена чрез
пълномощника му адв.В. Д., с която е предявен осъдителен иск срещу ЗАД
„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, за сумата 29 863,68 лв., представляваща неизплатено застрахователно
обезщетение по щета № 0304/21/727/500233 за настъпило на 03.11.2021 г.
застрахователно събитие „ПТП с друго МПС“ на лек автомобил марка
„БМВ”, модел „Х6 ХDrive 40D”, с рег.№ СВ *** СА, със сключена
автомобилна застраховка „Моята кола“ – Застрахователен пакет „Макс“, с
покритие „Пълно каско“, с номер на полицата 20-0304/354/5000407, ведно със
законната лихва върху главницата, претендирана от датата на постановяване
на отказа от застрахователя – 09.12.2021 г. до окончателното й изплащане.
Претендират се и сторените разноски по делото.
В исковата молба се твърди, че на 26.11.2020 г. ищецът Б. П. П. е
сключил застрахователен договор със ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД по
застраховка „Моята кола“ – Застрахователен пакет „Макс“, с покритие
„Пълно каско“, с номер на полицата 20-0304/354/5000407, със срок на
действие от 27.11.2020 г. до 25.11.2021 г. Посочва се, че по силата на този
договор ищецът е застраховал собствения си лек автомобил марка „БМВ”,
модел „Х6 ХDrive 40D”, с рег.№ СВ *** СА, цвят: черен, рама №
WBAFH010X0L853938, произведен през 2012 г. Описаното МПС е
застраховано с покритие „Пълно каско“ за застрахователна сума в размер на
45 000 лв., която е определена от застрахователя като действителна стойност
на застрахованото МПС, съгласно представената полица. Твърди се, че
застрахователната премия е била определена в размер на 3142,51 лв. и
разсрочена на четири премиални вноски, които са заплатени от ищеца
1
съгласно квитанция към приходен касов ордер от 26.11.2020 г. за сумата от
785,63 лв., квитанция към приходен касов ордер от 09.03.2021 г. за сумата от
785,62 лв., квитанция към приходен касов ордер от 11.06.2021 г. за сумата от
785,62 лв. и квитанция към приходен касов ордер от 28.06.2021 г. за сумата от
785,64 лв.
В исковата молба се сочи, че на 03.11.2021 г. около 20:50 ч. в гр.София
на Околовръстен път и бул. „Ботевградско шосе“, със застрахованото МПС е
настъпило ПТП, съгласно Протокол за ПТП № 1787780, издаден от органите
на КАТ – „Пътна полиция“, за което застрахователят е бил своевременно
уведомен съгласно Уведомление за щети по МПС от 05.11.2021 г.,
Приложение към щета от 05.11.2021 г. и Приложение към щета от 28.01.2022
г. Въз основа на уведомлението е образувана щета № 0304/21/727/500233 по
описа на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД-гр.София и автомобилът е
представен за оглед от експерт на застрахователя, за което са съставени
Списък за констатирани увреждания от 09.11.2021 г., Списък на констатирани
увреждания на МПС от 02.12.2021 г. и Списък за констатирани увреждания на
МПС от 03.12.2021 г.
Ищецът твърди, че с молба от 27.01.2022 г. е уведомил ответника, че
освен описаните в исковата молба щети - аербеци – допълнително има
увреден и централен /управляващ/ модул на аербеци, закопчалки – лява и
дясна на предни колани и пиропатрон акумулатор, които е поискал да му
бъдат добавени в описите на увредените части.
В исковата молба се сочи, че с писмо изх.№ 2-101-4101-13069 от
09.12.2021 г. застрахователят е уведомил ищеца, че отказва да изплати
застрахователно обезщетение по заявената претенция, тъй като
декларираното събитие не отговаря на действителната фактическа обстановка
и са открити множество несъответствия, както при степента и вида на
уврежданията на превозните средства, които са участвали в произшествието,
така и при специфични елементи в дизайна и оборудването на застрахования
автомобил. Ищецът счита, че този отказ е неоснователен, бланкетен и
немотивиран. Развива доводи, че последният не съдържа точно и конкретно
изложение на фактическите и правни основания за неговото постановяване,
не е подкрепен с доказателства и не са посочени кои конкретни декларирани
обстоятелства не отговарят на действителната фактическа обстановка. Счита,
че по случая няма извършена реална проверка, още повече такава, която да
ангажира отговорност на ищеца, даваща право на застрахователя да откаже
изплащане на застрахователно обезщетение. Навежда доводи, че в настоящия
случай не е налице нито една от визираните в разпоредбата на чл.408, ал.1 КЗ
хипотези, в които застрахователят може да откаже плащане на обезщетение.
Ищецът посочва още, че е отправил запитване до „МиН Партс“ ООД за
установяване стойността на настъпилите увреждания по автомобила, предвид
отказа на застрахователя. Съгласно предоставената Оферта № SO03320 от
31.01.2020 г. от „МиН Партс“ ООД общата стойност за отстраняване на
настъпилите увреждания по автомобила е в размер на 29 863,68 лв., която
включва: 28 405,68 лв. за доставка на нови оригинални части по опис, 842,40
лв. за труд и 615,60 лв. за консумативи и материали.
Развиват се съображения, че съгласно установената съдебна практика
застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на
действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в
2
застрахователната полица застрахователна сума, като се позовава и на
разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ. Съгласно разпоредбата на чл.400 КЗ за
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество, а за
възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на имуществото
с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи, без
прилагане на обезценка. Изтъква, че добавеният текст „ново“ в отклонение на
дефиницията на понятието по чл.203 КЗ (отм.) е съответен на вече
установената съдебна практика, че при определяне на възстановителната
стойност при ремонт на МПС или друго застраховано имущество от значение
е цената на необходимите за подмяна части като нови, а не на части втора
употреба и алтернативни части.
Счита, че постановеният отказ е неправомерен и поражда правен
интерес от търсене защита на правата му по съдебен ред.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК ответникът ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“
АД е е подал отговор вх.№ 6434/08.11.2022 г., в който оспорва исковата
претенция по основание и по размер.
На първо място твърди, че спрямо ищеца не е налице покрит риск по
застрахователния договор, тъй като процесното пътно-транспортното
произшествие е настъпило и поради допуснати от страна на водача И. Д. В.
нарушения на редица правила за движение по пътищата, което представлява
груба небрежност и на основание чл.395, ал.4 КЗ е предвидено като изрично
изключение в Общите условия към полицата.
На следващо място ответникът поддържа, че обстоятелствата по
настъпване на процесното произшествие не са изяснени, вкл. поведението и
отношението на двамата участници към настъпване на събитието, като видно
от протокола за ПТП и двамата са санкционирани от органите на МВР.
Същевременно в уведомлението за щети по МПС застрахованото лице е
заявило следния механизъм на ПТП: „Буса пред мен нямаше стопове
габаритни светлини и не го видях в последния момент“. Според ответното
застрахователно дружество анализът на писмените доказателства и заявените
фактически твърдения води до обоснован извод за управление на
застрахования автомобил с превишена и несъобразена скорост и неспазване
на необходимата дистанция от движещото се отпред МПС – нарушения на
чл.20 и чл.23, ал.1 от ЗДвП.
Ответникът посочва, че съгласно т.2.2.1 от Наръчника за ползите за
застраховка „Моята кола“, съдържащ ОУ по застрахователната полица, при
застраховка „Каско“ не се покриват вреди, причинени от и при груба
небрежност на застрахования. Навежда доводи, че грубата небрежност не се
отличава по форма от небрежността в гражданското право, а по степен, тъй
като грубата небрежност също представлява неполагане на грижа, но според
един различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-
небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия.
Най-сетне ответникът счита, че не дължи изплащане на
застрахователно обезщетение по щетата на основание чл.408, ал.1, т.3 КЗ и
т.2.5.5 от Наръчника за ползите за застраховка „Моята кола“, тъй като
застрахователното събитие е настъпило като последица от извършени от
страна на застрахования закононарушения, които са значителни с оглед
интереса на застрахователя. В случай че водачът на застрахования автомобил
3
го е управлявал със съобразена скорост и при спазване на необходимата
дистанция от движещия се пред него автомобил, то щети по автомобила е
нямало да настъпят или да са били в значително по-лека степен.
При условия на евентуалност се релевира възражение за допринасяне
на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД и намаляване на застрахователното
обезщетение със съответния процент.
Ответникът твърди, че е отказал изплащане на застрахователно
обезщетение на основание т.2.2.1 от Наръчника за ползите за Застраховка
„Моята кола“, съдържащ ОУ по договора, тъй като след извършените три
огледа и заснемане на процесния автомобил, е установено явно
несъответствие между вида и степента на претендираните увреждания и
декларираното от застрахования събитие в уведомлението за щетата. Предвид
изложеното счита търсената сума от 29 863,8 лв. за необосновано завишена и
несъответстваща на действително нанесените щети на автомобила.
Предвид твърденията за неоснователност на главното вземане,
ответникът оспорва като неоснователна и претенцията за заплащане на
законна лихва, считано от 09.12.2021 г.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК ищецът Б. П. П. е подал допълнителна
искова молба вх.№ 7187/06.12.2022 г., в която оспорва твърденията и
възраженията на ответника относно механизма на ПТП, за проявена груба
небрежност и съпричиняване от страна на водача на процесното МПС.
Изразява несъгласие с твърденията на ответника, че застрахователното
събитие не би могло да настъпи по начина и при обстоятелствата, посочени в
исковата молба, като сочи, че в тяхна подкрепа ответното дружество не
представя никакви доказателства. Счита за голословни и недоказани и
твърденията за предоставяне на неверни данни и въвеждане в заблуждение на
застрахователя, тъй като органите на КАТ са установили и отразили
механизма на настъпване на ПТП в съставения протокол от 03.11.2021 г., като
участниците не са изложили възражения във връзка с настъпването на ПТП и
начина на настъпването му.
Според ищеца, освен че не се представят доказателства за извършена
проверка по конкретния случай, твърденията на ответника навеждат на
извършено престъпление „застрахователна измама“, което обаче следва да
бъде установено с влязла в сила присъда или по реда на чл.124, ал.5 ГПК, а
ответникът не представя доказателства в тази насока. За гражданския съд,
пред когото се развива производството за заплащане на застрахователно
обезщетение, не е допустимо по реда на инцидентния контрол да установи
наличие на състав на престъпление и на това основание за освободи
застрахователя от отговорност. В тази насока се позовава на практика на
ВКС.
Счита за недоказано и твърдението на ответника, че водачът на
процесното МПС е карал с превишена скорост и е нарушил правилата за
движение по пътищата и то по какъв начин, че твърдяното нарушение да бъде
квалифицирано като груба небрежност. Посочва, че ако водачът е бил карал с
превишена скорост, то тези факти и обстоятелства биха намерили своето
отражение в съставените от органите на КАТ протокол за ПТП и АУАН.
Ищецът оспорва като неоснователни и недоказани и възраженията на
ответника относно размера на предявения иск. Счита, че предвид настъпилите
многобройни щети по автомобила, съгласно изготвения застрахователен опис,
4
оферта и сметка-калкулация, размерът на предявения иск е обоснован и
доказан.
Поддържа заявеното в исковата молба становище, че
застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на
действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в
застрахователната полица сума, както и че при определяне на
възстановителната стойност при ремонт на МПС или друго застраховано
имущество е от значение цената на необходимите за подмяна части като нови,
а не на части втора употреба и алтернативни такива с прилагане на
коефициент на обезценка, предвид възрастта на автомобила.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК ответникът е подал допълнителен отговор
вх.№ 7603/23.12.2022 г., в който поддържа всички свои възражения за
неоснователност на исковата претенция.
В допълнителния отговор ответникът изтъква, че именно в
представения към исковата молба протокол за ПТП е посочено, че на водачът
И. Д. В., управлявал процесния л.а. марка „БМВ Х6 Х Драйв 40Д”, е съставен
акт за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП поради управление на автомобила с
несъобразена скорост.
Поддържа възражението си за прекомерност на исковата претенция,
като в негова подкрепа представя изготвена от застрахователя калкулация на
щетата, според която евентуално дължимото към ищеца обезщетение за
имуществени вреди, е 7718,97 лв.
С постановеното по реда на чл.374 ГПК Определение № 9/16.01.2023 г.
съдът на основание чл.219, ал.1 ГПК е допуснал привличането на ЗАД
"ДаллБогг: Живот и Здраве" АД като трето лице-помагач на страната на
ответника.
От третото лице-помагач е депозирано писмено становище, което
поддържа и в открито съдебно заседание и в което не се оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите", сключена по отношение на
МПС марка "Мерцедес", модел "Спринтер 314", рег.№ КН *** ВВ,
управляван по време на инцидента от В. Б. И.. Оспорва фактическите
твърдения на ответника, на които се основава привличането на дружеството,
като поддържа, че изключителна вина за настъпване на процесното ПТП има
водачът, чийто автомобил е със застрахователно покритие при ЗАД "Алианц
България" АД. Оспорва по основание и размер предявения иск и твърденията
за вина и противоправност на действията на водача В. Б. И., както и
наличието на причинно-следствена връзка между действията му и
настъпилите щети по автомобила на ищеца.
По делото са събрани писмени доказателства и са приети
първоначално и допълнително заключение на съдебна авто-техническа
експертиза /САТЕ/.
След като обсъди доказателствата, поотделно и в тяхната пълнота,
във връзка с наведените от страните доводи, настоящият съдебен състав
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се
установява, че между ищеца Б. П. П. и ответника ЗАД „АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ“ АД е бил сключен застрахователен договор по застраховка
„Моята кола“ – Застрахователен пакет „Макс“, с покритие „Пълно каско“,
5
обективиран в застрахователна полица № 20-0304/354/5000407, със срок на
действие от 27.11.2020 г. до 25.11.2021 г. По силата на този договор ищецът е
застраховал собствения си лек автомобил марка „БМВ”, модел „Х6 ХDrive
40D”, с рег.№ СВ *** СА, цвят: черен, рама № WBAFH010X0L853938, за
застрахователна сума в размер на 45 000,00 лв. Уговорената застрахователна
премия е в размер на 3142,51 лв., като заплащането й е разсрочено на четири
премиални вноски. От представените квитанции към приходен касов ордер от
26.11.2020 г., 09.03.2021 г., 11.06.2021 г. и 26.08.2021 г. се установява, че
ищецът е заплатил посочените в договора 4 бр. премиални вноски.
В договора е посочено, че застрахователният пакет "Макс" включва
следните застрахователни покрития: Правни разноски; Автоасистанс
"Разширено покритие"; Злополука на местата "Разширено покритие" и Каско.
В застрахователното покритие Каско се включват: Природни бедствия,
Пожар, Експлозия, Имплозия, Удар с животно, Кражба и грабеж на МПС,
Стъкла, Злоумишлени действия на трети лица, вкл.вандализъм, ПТП и
Паркинг. В договора е отразено, че неразделна част от същия е Наръчник за
ползите за Застраховка "Моята кола". Посоченият Наръчник е приложен по
делото и от него е видно, че съгласно т.2.2.1 по Каско не се покриват вреди на
МПС, причинени от или при умишлени злонамерени действия или груба
небрежност на застраховащия/застрахования.
От представения по делото Протокол за ПТП № 1787780, съставен на
03.11.2021 г. от мл.автоконтрольор при СДВР, е видно, че на посочената дата
в 19:30 ч. в гр.София на Околовръстен път и бул."Ботевградско шосе" е
настъпило ПТП с участници: товарен автомобил марка "Мерцедес", модел
"Спринтер 314", с рег.№ КН *** ВВ, собственост на "ГИВ" ООД,
управлявано от В. Б. И., и лек автомобил марка „БМВ”, модел „Х6 ХDrive
40D”, с рег.№ СВ *** СА, собственост на Б. П. П., управляван от И. Д. В.. В
протокола е посочено, че първото МПС се е движело по Околовръстен път с
посока на движение от с.Казичене към с.Чепинци, като на пътния възел с
"Ботевградско шосе" е застигнато от второто МПС, движещо се в същата
посока, и поради неизяснени причини и обстоятелства реализира ПТП с
първото МПС в задната му част. В протокола е отразено, че и по двете МПС
има видими щети, че са направени 3 бр. снимки, както и че е взето
административно нарушение по отношение и на двамата участници в ПТП.
Към протокола е изготвена и приложена скица на ПТП.
От изпратената информация от Отдел "Пътна полиция" при СДВР се
установява, че срещу лицето И. Д. В., водач на лек автомобил марка „БМВ”,
модел „Х6 ХDrive 40D”, с рег.№ СВ *** СА, е съставен АУАН №
526405/03.11.2021 г. за нарушени разпоредби на чл.20, ал.2 ЗДвП и чл.100,
ал.1, т.1 ЗДвП и е издадено Наказателно постановление № 21-4332-
023657/18.11.2021 г., с което са му наложени административно наказание
"Глоба" по чл.179, ал.2, пр.1 ЗДвП и "Глоба" по чл.183, ал.1, т.1, пр.2 ЗДвП,
което към настоящия момент не е влязло в сила.
По делото е приложено заверено копие от представеното пред
застрахователя уведомление за щети по МПС, въз основа на което е
образувано щета № 0304/21/727/500233, подадено на 05.11.2021 г. от И. Д. В.
– водач на застрахования автомобил към момента на ПТП, в което като
събитие е посочено "ПТП с друго МПС", описани са увредените детайли, а в
графата "допълнителни пояснения" е посочено: "Буса пред мен нямаше
6
стопове габаритни светлини и го видях в последния момент".
По образуваната щета на 09.11.2021 г. е извършен оглед на автомобила
от експерти на застрахователя-ответник и са изготвени 3 бр. списъци на
констатираните увреждания на МПС, както и множество снимки, копия от
които са приложени по делото. С молба от 27.01.2022 г. ищецът е уведомил
ответника, че освен първоначално описаните щети - аербеци, допълнително
има увреден и централен /управляващ/ модул на аербеци, закопчалки – лява и
дясна на предни колани и пиропатрон акумулатор, по отношение на които е
поискал да му бъдат добавени в описите на увредените части. Към молбата е
приложена разпечатка от диагностиката.
С писмо изх.№ 2-101-4101-13069 от 09.12.2021 г. застрахователят е
уведомил ищеца П., че отказва да изплати застрахователно обезщетение по
заявената претенция, тъй като декларираното събитие не отговаря на
действителната фактическа обстановка и са открити множество
несъответствия, както при степента и вида на уврежданията на превозните
средства, които са участвали в произшествието, така и при специфични
елементи в дизайна и оборудването на застрахования автомобил.
С исковата молба е представено заверено копие от Оферта № SO03320
от 31.01.2020 г., която ищецът е получил от "МиН Партс" ООД, според която
общата стойност за отстраняване на настъпилите увреждания по автомобила е
в размер на 29 863,68 лв., включваща: 28 405,68 лв. за доставка на нови
оригинални части по опис, 842,40 лв. за труд и 615,60 лв. за консумативи и
материали.
От своя страна ответникът е представил калкулация по щета №
0304/21/727/500233, според която евентуалните имуществени вреди възлизат
на 7 718,97 лв.
От заключението на приетата САТЕ се установява, че ПТП на
03.11.2020 г. е настъпило при следния механизъм: Лек автомобил марка
„БМВ”, модел „Х6 ХDrive 40D”, с рег.№ СВ *** СА се е движил по Софийски
околовръстен път в посока към пътен възел с Ботевградско шосе, попътно
след товарен автомобил марка "Мерцедес", модел "Спринтер 314", с рег.№
КН *** ВВ и с посока на движение на двата автомобила от с.Казичене към
пътен възел с Ботевградско шосе. Вероятно поради закъснение за
преустрояване в посока Ботевградско шосе, водачът на товарния автомобил е
предприел внезапна промяна на движението и с намаляваща скорост до около
50 км/ч към момента на удара е навлязъл в лентата за движение в посока
Ботевградско шосе, при което е ударен в задна дясна част от попътно
движещия се след него лек автомобил. Лекият автомобил, поради по-високата
скорост на движение, е достигнал товарния автомобил и при скъсена
дистанция между двата автомобила и липса на време и разстояние за спиране
с предна челна част в областта на лява половина на предна броня /ляв фар/ се
е ударил в задна дясна част в областта на заден десен стоп на движещия се
пред него с намаляща скорост при преустрояването товарен автомобил.
Вследствие на удара и получен ударен импулс лекият автомобил се е завъртял
в посока на часовниковата стрелка, отклонил се е в ляво и се е установил в
покой, а бусът е запазил посоката си на движение. Вещото лице посочва, че
максимално разрешената скорост на движение в участъка на ПТП е 90 км/ч, а
към момента на удара лекият автомобил се е движил със скорост между 85
км/ч и 90 км/ч. В експертизата е посочено, че участъкът от пътя, където е
7
реализирано ПТП, е прав, хоризонтален, без надлъжен и напречен наклон,
осигуряващ неограничена директна релефна видимост между попътно
движещите си МПС спрямо тяхната дистанция. Сочи се също, че ПТП е
настъпило в тъмната част на денонощието при метрологични условия на
намалена видимост от мъгла, без данни за разстоянието на видимост. Двата
автомобила са се движили с включени светлини на фаровете, осветяващи
траекторията на пътя пред тях. Според вещото лице, вероятно е автомобилите
да са се движили с включени къси светлини, поради интензивността на
насрещното движение по този път, а и поради попътното им движение един
след друг, като при движение с включени къси светлини разстоянието на
видимост пред автомобила е около 50 метра при нормални метрологични
условия. Вещото лице е изчислило, че опасната зона за спиране на лекия
автомобил при скоростта, с която се е движил, е 88 метра, както и че при
движение на този автомобил със скорост от около 75 км/ч и всяка по-ниска от
тази скорост ПТП е било предотвратимо от водача му. В заключението е
отразено, че при този механизъм на ПТП са получени описаните от
застрахователя щети по увредения лек автомобил.
В САТЕ е дадено заключение, че средно претеглената действителна
пазарна стойност на лек автомобил марка „БМВ”, модел „Х6 ХDrive 40D”, с
рег.№ СВ *** СА, към датата на настъпване на застрахователното събитие е
била 37 500 лв. Според вещото лице, стойността за възстановяване на
процесното МПС по средни пазарни цени за оригинални нови части и труд
без корекция възлиза общо на 27 074,22 лв., а стойността за възстановяване
по средни пазарни цени за нови алтернативни части след прилагане на
корекция съгласно Раздел ІІІ, чл.12, ал.3 от Приложение № 1 на Наредба 24, с
коефициент от 0,5 за автомобили в експлоатация от 8-14 години,
действителният размер на щетата възлиза на 11 292,68 лв.
Изслушана е и допълнителна САТЕ, от чието заключение се
установява, че процентът на определената стойност за възстановяване на
лекия автомобил с оригинални части, без корекция в размер на 27 074,61 лв.,
съпоставима с определената действителна пазарна стойност на автомобила
към датата на настъпване на застрахователното събитие в размер на 37 500,00
лв., е 72,2%. В заключението е отразено, че при ПТП не са увредени
основните възли и детайли на автомобила, а именно – двигател с вътрешно
горене, ходова част, предавателен механизъм – съединител, скоростна кутия,
полуоски, преден и заден мост, управлението на автомобила, спирачна
система, голо купе, врати, седалки с облицовки, охладителна и отоплителна
система, ел.инсталация, задни светлини, преден десен фар. В допълнителната
експертиза е посочено, че стойността за възстановяване на лекия автомобил
към датата на ПТП с нови алтернативни части от същия вид и качество, в т.ч.
всички присъщи разходи за доставка, монтаж и др., без прилагане на
обезценка, възлиза на 20 833,79 лв.
При така възприетото от фактическа страна, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.405 КЗ.
За да се ангажира отговорността на застрахователя, ищецът носи
тежестта да докаже в условията на пълно и главно доказване следните факти:
1) Наличието на валидно сключен договор за застраховка между страните; 2)
Настъпване на застрахователно събитие в периода на осигуреното
8
застрахователно покритие; 3) Търсената договорната отговорност произтича
от предвиден и покрит застрахователен риск; 4) Наличие на вреди, за които се
претендира застрахователно обезщетение, възникнали в резултат от
застрахователното събитие; 5) Качеството на ищеца на изправна страна в
застрахователното правоотношение.
Ответникът носи тежестта за доказване на противопоставените
възражения с оглед оборване на заведения иск.
Както бе посочено по–горе при изясняване на делото от фактическа
страна, между страните не се спори, поради което с постановеното по реда на
чл.374 ГПК Определение № 9/16.01.2023 г. съдът е обявил за безспорно
обстоятелството, че между Б. П. П. и ЗАД "Алианц България" АД е бил
сключен застрахователен договор за автомобилна застраховка „Моята кола“ -
Застрахователен пакет „Макс“, с покритие „Пълно каско“, за лек автомобил
марка „БМВ”, модел „Х6 ХDrive 40D”, с рег.№ СВ *** СА, обективиран в
застрахователна полица № 20-0304/354/5000407, валидна от 27.11.2020 г. до
25.11.2021 г. За безспорно е обявено и заплащането на дължимата
застрахователна премия от Б. П. П. в общ размер от 3142,51 лв. на четири
премиални вноски в договорените срокове.
Не се спори и относно обстоятелството, че на 03.11.2021 г. е настъпило
ПТП с участието на застрахования лек автомобил „БМВ Х6 ХDrive 40D”, с
рег.№ СВ *** СА.
При тези безспорни обстоятелства, съдът намира за установено
настъпване на застрахователно събитие - ПТП в периода на осигурено
застрахователно покритие за този риск от валидно сключен застрахователен
договор, както и качеството на ищеца на изправна страна в
застрахователното правоотношение.
Основният спор между страните е дали са налице основания за отказ
на ответника от заплащане на претендираното застрахователно обезщетение.
При разрешаването на този спор следва да се има предвид, че
дейността на застрахователите е обществено значима, поради което е
подложена на мащабна законова регулация, част от която са и основанията за
отказ /пълен или частичен/ за изплащане на застрахователни обезщетения
след настъпване на застрахователното събитие. Тези основания са
императивно уредени в чл.408, ал.1 КЗ, според който застрахователят може
да откаже плащане на обезщетение само: 1) при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от лице, което има право да получи
застрахователното обезщетение; 2) при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на
застрахователното обезщетение от друго лице; 3) при неизпълнение на
задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон
или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие; 4) в други случаи, предвидени със закон. Такива
други случаи са установени например при: 1) съзнателно или несъзнателно
необявяване на съществени за риска обстоятелства, за които застрахователят е
поставил писмено въпрос, съществували при сключването на
застрахователния договор – чл.363 и чл.364 КЗ ; 2) съзнателно или
несъзнателно необявяване на съществени за риска обстоятелства, за които
при сключване на договора застрахователят е поставил писмено въпрос и
9
които са настъпили след сключването на застрахователния договор – чл.365
КЗ; 3) неизпълнение на задължението на застрахования да вземе мерки за
предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията
на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците
на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави
проверки – чл.395, ал.3 и ал.4 КЗ; 4) неизпълнение на задължението на
застрахования да уведоми застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие в установените срокове с цел да попречи на застрахователя да
установи обстоятелствата, при които е настъпило събитието, или ако
неизпълнението е направило невъзможно установяването им от
застрахователя – чл.403, ал.4 КЗ. Характерно за всички основания за отказ е,
че тяхното законосъобразно приложение е обусловено от наличието на пряка
причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретното
задължение на застрахования и настъпването на застрахователното събитие,
неговото установяване от застрахователя, размера на вредите, респ.
възможността да бъдат предотвратени вредите от същото или техният размер
да бъде намален. Това изискване е изрично законово закрепено в хипотезите
на чл.363, ал.4, чл.395, ал.4 и ал.5 и чл.408, ал.1, т.3 КЗ, но се извежда по
тълкувателен път и за всички други хипотези. Доказването на причинната
връзка е в тежест на застрахователя, като същата не се презумира, дори и в
застрахователния договор или общите условия към него да е предвидено
друго, вкл. че при конкретно неизпълнение застрахователят може да откаже
плащане на обезщетението.
В конкретния случай ответникът на първо място твърди, че е проявена
груба небрежност от водача на застрахования автомобил, поради което и на
основание чл.395, ал.4 КЗ и съгласно предвиденото в т.2.2.1 от Наръчника за
ползите за Застраховка "Моята кола", съдържащ общите условия по
застрахователната полица, при застраховка Каско не се покриват причинените
вреди.
Разпоредбата на чл.395, ал.4 КЗ предвижда, че при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят може да откаже плащане на
обезщетение, ако събитието е следствие от неизпълнение на задължението по
ал.1 за вземане на мерки за предпазване на застрахованото имущество, и само
ако изрично е предвидил това в договора. Грубата небрежност е правно
релевантна в хипотезата на посочената законова разпоредба, доколкото тази
небрежност е винаги предпоставка за увеличаване, респ. намаляване, на
застрахованото имущество. Тя не може да бъде дефинирана в
застрахователния договор предварително, защото формите на неизпълнението
на задълженията по чл.395, ал.1 КЗ не могат да бъдат изчерпателно
предвидени отнапред, но може да бъде уговорена като основание за
изключване на отговорността на застрахователя, както е сторено и в случая с
включването на клаузата по т.2.2.1 в общите условия, съдържащи се
Наръчника за ползите за Застраховка "Моята кола", според която по Каско не
се покриват вреди на МПС, причинени от или при умишлени злонамерени
действия или груба небрежност на застраховащия/застрахования .
При липсата на легална дефиниция, теорията и съдебната практика (вж
напр. Решение № 184 от 24.02.2016 г. на ВКС по т.д.№ 3092/2014 г., ТК, ІІ
т.о.) приемат, че небрежност е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано
не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, не е положил онази
10
грижа, която дължи при предоставяне на изпълнението в конкретния случай,
а грубата небрежност се различава от обикновената небрежност по степен и
представлява по-засилена форма на небрежност, изразяваща се в неполагане
на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил
и най-небрежният човек при подобни условия, т.е. неполагане на значително
по-елементарна степен на загриженост. При наличие на материалноправен
спор изводът за наличие или липса на груба небрежност в поведението на
даден правен субект е обусловен изцяло от конкретните обстоятелства на
всеки отделен случай.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото
доказателства не може да бъде направен обоснован извод за допусната груба
небрежност от водача на застрахования автомобил, която да е единствена
причина за настъпване на ПТП, респ. за настъпилите имуществени вреди на
застрахованото имущество. От заключението на изслушаната САТЕ се
установи, че водачът на застрахования лек автомобил „БМВ Х6 ХDrive 40D”,
с рег.№ СВ *** СА, е карал с разрешената скорост за този пътен участък, без
да нарушава хоризонталната маркировка и пътните знаци, както и че ПТП е
настъпило след като водачът на движещия се в същата посока товарен
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 314“, с рег.№ КН *** ВВ, е
предприел внезапна промяна на движението и е навлязъл в лентата за
движение в посока Ботевградско шосе, в която се е движел лекият автомобил,
при което е настъпил удар между двете МПС. Фактът, че водачът на лекия
автомобил е наказан по административен ред за нарушаване разпоредбата на
чл.20, ал.2 ЗДвП (и то при липсата на данни към настоящия момент
наказателното постановление да е влязло в сила) сам по себе си не е
достатъчен, за да се приеме, че при управлението на автомобила същият е
действал с груба небрежност. Нарушението по посочената законова
разпоредба се свързва с конкретни пътни условия, които водачът е могъл и е
бил длъжен да съобрази (атмосферните условия, релефа на местността,
състоянието на пътя и на превозното средство, превозван товар, характера и
интензивността на движението, конкретните условия на видимост). Не всяко
нарушение на тази законова разпоредба обаче съставлява груба небрежност,
даваща право на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно
обезщетение. Действително от заключението на САТЕ се установява, че
водачът на лекия автомобил не е съобразил скоростта на движение с пътната
обстановка (тъмната част на денонощието и намалената видимост). Това
поведение може да бъде окачествено като небрежност, но не може да се
приеме еднозначно и обосновано, че избраната скорост в конкретния случай
е проява на груба небрежност и че движението на застрахования автомобил е
било в условията на прекомерен и неоправдан риск, застрашаващ сериозно
неговото увреждане. В случая не са установени други конкретни действия на
водача при управлението на автомобила, които и най-небрежният шофьор не
би предприел при конкретната пътна обстановка и които именно да са довели
като резултат или поне да са допринесли в значителна степен за увреждането
на автомобила. Ето защо настоящият съдебен състав намира за неоснователно
направеното от ответника-застраховател възражение за допусната груба
небрежност от страна на водача като основание за изключване на
отговорността му по силата на чл.395, ал.4 КЗ вр. с т.2.2.1 от Наръчника за
ползите за Застраховка "Моята кола".
11
На следващо място ответникът твърди, че не дължи обезщетение на
основание чл.408, ал.1, т.3 КЗ, тъй като застрахователното събитие е
настъпило като последица от извършени от застрахования нарушения, които
са значителни с оглед интереса на застрахователя.
Правно релевантно за правото на застрахователя да откаже плащане
на застрахователното обезщетение на посоченото основание е такова
неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е съществено и предвидимо и последиците от него са
значителни с оглед интереса на застрахователя. Тежестта за доказване на
такова неизпълнение, което да е основание за освобождаването му от
отговорност, е в тежест на застрахователя. В негова тежест е и доказването на
причинната връзка между неизпълнението (действие или бездействие) и
настъпилото застрахователно събитие, респ. увеличаването на вредите.
Според Решение № 32 от 11.08.2014 г. на ВКС по т.д.№ 1262/2013 г., ТК, ІІ
т.о., понятието "значително" включва такова по вид и характер задължение,
което въздейства пряко върху размера на риска, върху обхвата и размера на
вредите или възпрепятства доказването им, т. е. без чието изпълнение биха се
създали съществени пречки за застрахователя да осъществява дейността си.
Прието е също, че ако конкретното неизпълнено договорно задължение на
застрахования, дори и укоримо, не се е отразило неблагоприятно върху
проявлението на риска или върху възможността за ограничаване и
предотвратяване на вредите, респ. на техния обем, до степен, която не
позволява застрахователят да го носи, то липсва основание да се приеме, че за
последния е възникнало правото на отказ да плати застрахователната сума
или обезщетение.
В конкретния случай твърдяното от ответника неизпълнение на
предвидено в договора задължение е неспазване на правилата за движение по
пътищата – управляване на автомобила с несъобразена скорост и при
неспазване на необходимата дистанция от движещия се пред него автомобил.
Както бе посочено, в случая се установява движение на
застрахования автомобил с несъобразена скорост в нарушение на чл.20, ал.2
ЗДвП. Това нарушение обаче не е извършено от застрахования собственик на
автомобила, а от друго лице – водач на автомобила. По делото не са
представени доказателства, от които да се установи какви са
правоотношенията между застрахованото лице и водача. Данни се съдържат
единствено в уведомлението за щети по МПС, в което се посочва, че лицето
И. Д. В. подава това уведомление в качеството си на водач, а не на
собственик, лизингополучател, ползвател или упълномощено лице. При тези
данни не може да бъде направен извод, че от страна на застрахования
собственик е допуснато нарушение по смисъла на чл.408, ал.1, т.3 КЗ. Дори и
да се приеме, че след като застрахователният договор не предвижда
ограничение застрахованото МПС да бъде управлявано от лице, различно от
собственика му, поради което застрахователят не може да се суброгира срещу
това лице и следва да бъде отчетен приноса на същото за вредоносния
резултат, установеното неизпълнение на законово задължение от водача на
застрахования автомобил не е достатъчно, за да бъде изключена изцяло
отговорността на застрахователя. Необходимо е да се докаже наличието на
причинна връзка между това виновно поведение и реализирането на риска,
изключваща при това с категоричност проявлението на всякакви други
12
причини за настъпването на вредоносния резултат, тъй като в противен
случай би била налице хипотезата на съпричиняване на вреди. Както бе
посочено, в случая ПТП е причинено не само вследствие на виновното
поведение на водача на застрахования лек автомобил, а и вследствие
допуснатото нарушение на правилата за движение по пътищата от другия
участник в ПТП – водача на товарния автомобил марка „Мерцедес“, модел
„Спринтер 314“, с рег.№ КН *** ВВ, който в нарушение на чл.25, ал.1 ЗДвП е
предприел маневра за преминаване в друга пътна лента, без да се убеди, че
няма да създаде опасност за учестник в движението, който се движи след него
и без да се съобрази с посоката и скоростта на движението му. Следователно
в случая ПТП е настъпило вследствие допуснати нарушения на законови
задължения от водачите и на двата автомобила, поради което не е налице
основание за пълно освобождаване на застрахователя от отговорност на
основание чл.408, ал.1, т.3 КЗ.
Най-сетне ответникът прави възражение, че не дължи обезщетение,
тъй като е налице явно несъответствие между вида и степента на
претендираните увреждания по МПС и декларираното от застрахования
събитие в уведомлението за щета – основание за освобождаване, посочено в
т.2.2.1 от Наръчника за ползите за застраховка "Моята кола", съдържащ
общите условия по застрахователната полица. Настоящият съдебен състав
намира това възражение за неоснователно, тъй като от заключението на
изслушаната по делото ССЕ се установи, че всички описани от
застрахователя имуществени вреди са реализирани при процесното ПТП и
при посочения механизъм на същото. В отговора, както и в постановения
отказ, липсва обстоятелствено поясняване в какво точно се изразява
несъответствието, поради което не може да бъде извършена и по-конкретна
преценка на това възражение.
В обобщение на изложеното дотук, настоящият съдебен състав
намира, че са налице всички посочени по-горе в мотивите предпоставки за
ангажиране отговорността на застрахователя за претърпените от ищеца
имуществени вреди.
Спорен между страните е и въпросът относно размера на
имуществените вреди, настъпили вследствие ПТП и подлежащи на
репариране от ответника-застраховател.
Съгласно разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ, и предвид трайната
практика на ВКС, обективирана в Решение № 52/08.07.2010 г. по т.д. №
652/2009 г. на ВКС, І т. о.; Решение № 109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г.
на ВКС, т. о.; Решение № 79/2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, т. о.,
Решение І 165/24.09.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, т. о. и др., относима
към случая при действието на новия КЗ, при съдебно предявена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не
може да надвишава действителната стойност (при пълна увреда), т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество – чл.400, ал.1 КЗ, или възстановителната стойност
на застрахованото имущество (при частична увреда), т.е. стойността,
необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
13
монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл.400, ал.2 КЗ.
Възстановителната стойност се прилага в случаите, когато щетите по
автомобила не са отстранени към момента на изплащане на застрахователното
обезщетение. В случаите когато самият застрахован е отстранил щетите, то за
застрахователя възниква задължението да заплати тези направени разходи,
които по същество представляват действително претърпените вреди към деня
на настъпването на събитието.
В разглеждания случай е настъпила частична увреда на
застрахованото имущество и не са представени разходо-оправдателни
документи за извършен ремонт. Приложена е единствено оферта от "М и Н
Партс" ООД, без касов бон или друг счетоводен документ за извършено
реално плащане на сумата, поради което при определяне на обезщетението
следва да се изходи от експертното заключение по делото относно
възстановителната стойност.
От първоначалното и допълнителното заключение на САТЕ се
установява, че пазарната стойност за възстановяване на лекия автомобил с
оригинални части, без корекция, е в размер на 27 074,61 лв., а пазарната
стойност за възстановяване на лекия автомобил с нови алтернативни части от
същия вид и качество, в т.ч. всички присъщи разходи за доставка, монтаж и
др., без прилагане на обезценка, възлиза на 20 833,79 лв. Вещото лице е
определило действителна пазарна стойност на автомобила към датата на
настъпване на застрахователното събитие в размер на 37 500,00 лв.
Съдът намира, че размерът на застрахователното обезщетение следва
да се съизмери с действителната вреда на застрахования, а в случая тя е равна
на пазарната стойност за възстановяване на лекия автомобил с оригинални
резервни части и без прилагане на обезценка в размер на 27 074,61 лв. Касае
се за автомобил, който към момента на настъпване на застрахователното
събитие е с 9-годишна експлоатация и липсват данни поддръжката му да е
била извършвана с алтернативни резервни части или с части втора употреба.
Ето защо съдът намира, че само с ползването на оригинални части може да се
каже, че автомобилът е възстановен до същия вид и качество, каквито са
посочените по-горе законови изисквания на чл.386, ал.2 и чл.400, ал.2 КЗ. В
този смисъл е и съдебната практика – вж. постановени по идентични казуси
Решение № 485 от 18.04.2023 г. по в.гр.д.№ 2637/2022 г. на САС, Решение №
454/12.04.2023 г. по в.гр.д.№ 2745/2022 г. на САС, както и Решение № 665 от
17.06.2021 г. по в. гр. д. № 981/2021 г. на САС, недопуснато до касационно
обжалване с Определение № 50558 от 12.10.2022 г. на ВКС по т. д. №
2203/2021 г., II т. о., ТК.
Следва да бъде отбелязано и това, че макар и съотношението между
стойността на разходите за необходимия ремонт да надвишава
действителната пазарна стойност на автомобила с повече от 70 на сто, не
може да се приеме, че е налице тотална щета по смисъла на чл.390, ал.2 КЗ.
Наличието на такава щета е налице, когато става обективно невъзможно и
икономически незцелесъобразно възстановяването на процесното МПС. В
случая се установи, че са запазени всички основни възли и детайли на
автомобила, а именно – двигател с вътрешно горене, ходова част,
предавателен механизъм – съединител, скоростна кутия, полуоски, преден и
заден мост, управлението на автомобила, спирачна система, голо купе, врати,
седалки с облицовки, охладителна и отоплителна система, ел.инсталация,
14
задни светлини, преден десен фар. Следователно уврежданията не са от
такова естество, че да водят до невъзможност за възстановяването на
автомобила и годност за обикновена употреба по предназначение. Освен това,
надвишаването е незначително над 70 на сто, поради което не може да се
обоснове и извод за икономическа нецелесъобразност на възстановяването.
Най-сетне следва да се отбележи и това, че нито една от страните в спора не
се позовава на наличието на тотална щета.
При изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че
размерът на подлежащите на обезщетяване от ответника действително
претърпени имуществени вреди възлиза на 27 074,61 лв.
При така определения размер на обезщетението, съдът следва да се
произнесе по направеното от ответника в условията на евентуалност искане
за намаляване на застрахователното обезщетение на основание чл.51, ал.2
ЗЗД, поради допринасяне за настъпване на застрахователното събитие.
Настоящият съдебен състав намира това искане за неоснователно.
Както бе посочено по-горе в мотивите, по делото се установи наличие на
поведение на водача на застрахования автомобил, което е допринесло и се
намира в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, а не и
поведение на ищеца-собственик на застрахования автомобил. В подкрепа на
възражението си ответникът не е ангажирал доказателства, от които да е
видно, че е изключена регресната отговорност на причинителя на вредата,
което да налага приносът на същия да бъде отчетен в рамките на настоящето
производство.
В обобщение на изложеното, съдът намира, че искът следва да бъде
уважен до размер от 27 074,61 лв., ведно със законната лихва, считано от
09.12.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението. В останалата
част до пълния предявен размер от 29 863,68 лв. следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има
право на разноски съразмерно с уважената част от иска. Същият е направил
деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция в общ размер от 3
894,60 лв., в т.ч. 1 194,60 лв. – внесена държавна такса, 2 000,00 лв. –
договорено и изплатено адвокатско възнаграждение и 700,00 лв. – разноски за
експертизи. От тази сума следва да му бъде присъдена част в размер на 3
530,87 лв. съразмерно с уважената част от иска.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. Същият е направил деловодни
разноски пред настоящата съдебна инстанция в общ размер от 5 030,70 лв., в
т.ч. 22,70 лв. – внесени такси, 4 308,00 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение с ДДС и 700,00 лв. – разноски за експертизи. Процесуалният
представител на ищеца е направил възражение за прекомерност на
договореното и изплатено адвокатско възнаграждение, което настоящият
съдебен състав намира за основателно. Договореното възнаграждение е в
размер на 3 590,00 лв. без ДДС (4308,00 лв. с ДДС). С оглед цената на иска,
минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл.7, ал.2, т.4
от Наредба № 1/09.07.2001 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възлиза на 3 039,09 лв. без ДДС. Съдът намира, че с оглед
фактическата и правна сложност на спора, на основание чл.78, ал.5 ГПК
15
следва да бъде присъден по-нисък размер от договорения такъв,
приближаващ се до минималния размер по Наредбата, а именно – 3 100,00 лв.
без ДДС или 3 720,00 лв. с ДДС. При това положение общият размер на
разноските възлиза на 4 442,70 лв., в т.ч. 22,70 лв. – внесени такси, 3 720,00
лв. – намален размер на адвокатското възнаграждение с ДДС и 700,00 лв. –
разноски за експертизи. От тази сума на ответника следва да бъде присъдена
част в размер на 414,92 лв. съразмерно с отхвърлената част от иск.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.405 КЗ ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Б. П.
П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 27 074,61 лв., представляваща
неизплатено застрахователно обезщетение по щета № 0304/21/727/500233 за
настъпило на 03.11.2021 г. застрахователно събитие - ПТП на лек автомобил
марка „БМВ”, модел „Х6 ХDrive 40D”, с рег.№ СВ *** СА, със сключена
автомобилна застраховка „Моята кола“ – Застрахователен пакет „Макс“, с
покритие „Пълно каско“, с номер на полицата 20-0304/354/5000407, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 09.12.2021 г. до окончателното
изплащане на обезщетението.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер от
29 863,68 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ЗАД „АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Б. П. П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 3 530,87 лв.,
представляваща направени по делото разноски съразмерно с уважената част
от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Б. П. П., ЕГН **********, с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, сумата 414, 92 лв., представляваща
направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението е постановено при участието на ЗАД "ДаллБогг: Живот и
Здраве" АД като трето лице-помагач в процеса.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
16