№ 11148
гр. София, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. В.
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20221110120662 по описа за 2022 година
При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са
предявени осъдителни искове по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по
чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба, уточнена с допълнителна писмена молба от 08.06.2022г., ищецът
Т”ЕАД е предявил искове за осъждане на ответника да му заплати следните суми :
1 384,61 лв, представляващи стойността на доставена , но неизплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*** с абонатен № ***, по
договорни отношения между страните през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.; 288,15
лв, представляващи мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от
15.09.2019г. до 29.03.2022г.; 24,15 лв, представляващи цената на услугата „дялово
разпределение” за същия имот през периода от 01.03.2019г. до 30.04.2020г. , и 5,39 лв,
представляващи мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за
периода от 01.05.2019г. до 29.03.2022г., заедно със законната лихва върху двете главници
от датата на предявяване на исковата молба– 18.04.2022г. до окончателното плащане, както
и разноските по делото.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищеца поддържат исковете.
При устинте състезания в заседанието на 17.05.2024г. юрисконсулт на ищеца е пледирал за
уважаване на исковете.
Ответникът В. П. Я. (според уточнението, допуснато с разпореждане №
55142/20.06.2022г.– б.с. ) оспорва исковете видно от изявленията на назначения му особен
1
представител по чл.47,ал.6, предл.2 ГПК - адвокат А. В. в депозирания на 30.01.2023г.
отговор на исковата молба. Твърди се , че по делото „липсват доказателства за наличието на
договорни отношения между Т”ЕАД и ответника за продажба на топлинна енергия”.
Предявено е възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност за част от
претендираните вземания за главница и за лихви.
В хода на съдебното производство представителят на ответника поддържа оспорването
на исковете видно от изявленията му в откритото заседание на 10.11.2023г. В заседанието
на 17.05.2024г. , в което е даден ход по същество на делото, не се е явил представител на
ответника.
Подпомагащата страна – „Т.С.”ЕООД (конституирана с определението по чл.140
ГПК – б.с..) не изразява становище по исковете , не изпраща представител по делото и не
сочи доказателства.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно възражението за изтекла погасителна давност :
Възражението по чл.120 ЗЗД е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Вземанията за заплащане стойността на потребена топлоенергия (каквито са тези,
които са предмет на предявения иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка
с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ ) са периодични- независимо, че произтичат
от общ правопораждащ юридически факт (договорното правоотношение за продажба на
топлоенергия между страните) всяко от тях е САМОСТОЯТЕЛНО и различно от
останалите. Ноторно известен факт, регламентиран и в публично оповестените Общи
условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София”ЕАД на
потребители за битови
нужди в гр.София, приложими и в разглеждания случай е, че топлофикационното
дружество предоставя топлоенергията всеки месец, като потребителят заплаща цената на
доставената топлоенергия месечно. Касае се за повтарящи се през определен период от
време самостоятелни еднородни
задължения с общ източник. Обстоятелството, че месечните плащания не са еднакви и
не са с предварително фиксиран размер, не променя периодичния
характер на вземанията, които възникват за топлофикационното дружество относно
плащането на цената за доставената топлоенергия. В този смисъл е и Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г.
Следователно предявените от ищеца главни вземания съгласно изричната разпоредба на
чл.111,буква"в", предл.3 ЗЗД се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Това е
възприетото становище в решение № 168 / 22.12.2009г. по търг. д. № 408/2009г. на
ВКС , ТК , което е постановено по реда на чл.290 ГПК и е задължително за
съдилищата с оглед изрично посоченото в т.2 от Тълкувателно решение № 1/2009г. на
2
ОСГТК на ВКС.
По настоящото дело ищецът не претендира сбора от прогнозните стойности на
топлоенергията , удостоверени с издаваните месечни фактури през процесния период
(чл.32,ал.1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Т” ЕАД
на клиенти в гр. София), а претендира окончателния размер на реално потребената
топлонергия през този период, изчислен след приключване на съответния отоплителен
сезон, удостоверен в съответната изравнителна сметка за всеки отоплителен сезон през
процесния период и издадените две общи фактури № ***г. и № ***г. ( чл.32,ал.2 от Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Т” ЕАД на клиенти в гр.
София), представени с исковата молба.
Според установената съдебна практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК (например във
връзка със задълженията по договори за банкови кредити –б.с.) уговореното между
страните плащане на определена сума на погасителни вноски (каквито по правното си
естество са месечните плащания по прогнозни стойности на топлоенергия) не превръща
съответния договор в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение
на задължението на части-чл.66 ЗЗД ( в конкретния случай – на задължението за плащане
на окончателния размер на реално потребената топлоенерегия). Поради тази причина
приложимият давностен срок се изчислява от датата на уговорения краен срок за
погасяване на цялото задължение, а не от датата на падежа на отделните погасителни
вноски .
Както бе посочено , в цитираната трайна съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК
като начален момент на отчитане на давността се приема крайния срок за изпълнение на
цялото задължение, а не датите на падежите на отделните погасителни вноски.
Следователно 3-годишният давностен срок за задължението за плащането на
окончателния размер на реално потребената топлоенерегия следва да се изчислява от
падежа на вземането , удостоверено в изравнителната сметка,т.е. от падежа на
последната фактура , която е за целия отоплитен сезон , а не от датите на падежите на
месечните фактури за прогнозните стойности на тополенергията.
Падежът на вземането по фактура № ***г. удостоверяваща окончателния размер на
реално потребената топлонергия през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г., е 14.09.2019г.
според посоченото в същата фактура. Падежът на вземането по фактура №***.,
удостоверяваща окончателния размер на реално потребената топлонергия през периода от
01.05.2019г. до 30.04.2020г., е 14.09.2020г. според посоченото в същата фактура. Тези
падежи са определени в съответствие с чл.33,ал.2 и ал.3 във връзка с ал.4 и ал.5 от Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Т” ЕАД на клиенти в гр.
София. Следователно погасителната давност за задълженията по първата фактура №
***г. е започнала да тече от 14.09.2019г. и е изтекла на 14.09.2022г. , а за втората
фактура №***. е започнала да тече от 14.09.2020г. и е изтекла на 14.09.2023г.
Исковата молба е предявена на 18.04.2022г., т.е. преди изтичането на давностните
срокове.
3
Предвид изложеното възражението на ответника по чл.120 ЗЗД е неоснователно.
Относно основателността на исковете :
Предявеният осъдителен иск по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ е
ОСНОВАТЕЛЕН.
През процесния период от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. е съществувало договорно
правоотношение между ищцовото дружество като топлопреносно предприятие и
ответника като „клиент на топлинна енергия” по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ/редакция
ДВ, бр.54/2012г./, по силата на което в притежавания от ответника имот (видно от
представените Договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно НДИ от
02.01.1986г. и удостоверение за наследници, изх. № РИС22-УГ51-4558/03.06.2022г. на
Столична община , Район „Искър”–б.с.), намиращ се в сграда-етажна собственост,
присъединена към топлопреносната мрежа по реда на чл.133,ал.2 ЗЕ, е била доставяна
топлоенергия. Това правоотношение е възникнало при действието на ЗЕЕЕ/отмм./, но е
продължило да съществува при действието на ЗЕ/обн. В ДВ, бр. 107/09.12.2003г. / и на
Общите условия за продажба на топлинна енергия от Т”ЕАД на потребители за битови
нужди в гр.София, които съгласно чл.150,ал.2,изр.2 ЗЕ влизат в сила 30-дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителя.
Ответникът нито твърди, нито представя доказателства за предложени от собствениците на
апартамента специални условия по чл.150,ал.3 ЗЕ. Съответствието на Общите условия за
продажба на топлоенергия с отделни клаузи от ЗЗП и с други нормативни актове е без
правно значение за възникването на задължението на ответника за заплащане на потребената
от него топлоенергия,включително и за сградна инсталация, тъй като това задължение
следва от възмездния характер на правоотношението между него като потребител на тази
топлоенергия и ищеца като нейн доставчик, както и от основния принцип в гражданското
право за недопускане на неоснователно обогатяване (чл.55 ЗЗД и чл.59 ЗЗД). Потребителят
на топлоенергия е длъжен да заплати стойността й, тъй като обратното означава да се
допусне неоснователното му обогатяване за сметка на топлопреносното предприятие.
Като потребител на топлинна енергия през посочения период за ответника като
собственик на процесния имот са възникнали задължения за плащане цената на
доставената топлоенергия за горещо водоснабдяване и за отопление (чл.140а ЗЕ),
включително и за сградна инсталация(чл.140,ал.3 ЗЕ; чл.143 ЗЕ и чл.145,ал.2 и ал.3 ЗЕ), а
до месец юни 2006г.включително и за такса мощност (съгласно ПМС № 67/29.03.2002г. –
отм./.
Според чл.139,ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда– етажна
собственост, се извършва по системата за дялово разпределение въз основа на показанията
на индивидуалните топломери в отделните имоти (чл.145, ал.1 ЗЕ). През процесния
период т.нар. услуга ”топлинно счетоводство” за сградата-етажна собственост , в която
се намира процесния имот, е извършвана от „Т.С.”ЕООД въз основа на договор №
1740/28.11.2001г. между това дружество и етажните собственици, съгласно решение от
4
28.11.2001г. на Общото събрание (представено по делото-б.с.) , което не е било оспорено в
сроковете и по реда на ПУРНЕС/отм./. Решението на Общото събрание на етажните
собственици е било постановено при спазването на законово необхидимите кворум и
мнозинство, като без правно значение е дали конкретно ответникът е участвал при
взимането му, тъй като това не би се отразило на валидността му.
Според изричната разпоредба на чл.22,ал.2 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от Т”ЕАД на клиенти на град София клиентите
заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение , извършвана от
избрания от тях търговец. Поради това сумите за дялово разпределение се начисляват във
фактурите, издавани от ищеца, и се събират заедно с цената на доставената
топлоенергия . Поради тези причини се касе за вземане на ищеца.
По делото няма нито твърдения, нито доказателства през процесния период
собствениците на процесния имот да са предявявали рекламации пред Т”ЕАД и пред
„Т.С.”ЕООД относно размерите на начисляваните суми в издаваните фактури и
изравнителни сметки нито в определените срокове за това , нито след изтичането им.
Според изложените от вещото лице констатации в приетото в съдебното заседание на
17.05.2024г. заключение по съдебно-техническата експертиза (неоспорено от страните) в
издадените фактури и изравнителни сметки за процесния период количествата
топлоенергия , подадена за процесния период в процесния имот са изчислявани в
съотвествие с действалата нормативна уредба. Според приетото в заседанието на
17.05.2024г. заключение по съдебно-счетоводната експертиза счетоводството на ищцовото
дружество е водено редовно , извършени са и съответните корекции по изравнителните
сметки по партидата на ответника за процесния период.
С поред приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза за периода от месец
май 2018г. до месец април 2020г. сборът от дължимите за процесния имот месечни суми
за доставена топлоенергия в процесния имот е в размер на 1 384,61 лв, а сборът от
дължимите суми за дялово разпределение е в размер на 24,15 лв. Тъй като не са
представени доказателства тези суми да са платени от ответника (което е в негова
доказателствена тежест съгласно чл.154,ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК), следва да се приеме , че
за ищцовото дружество съществуват вземания за цената на доставената топлоенергия и за
сумите за дялово разпределение за посочените периоди и размери. Тези суми следва да
бъдат присъдени на ищеца. Искът по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ следва
да бъде уважен изцяло.
Като не е изпълнил главните задължения на съответния падеж ответникът е
изпаднал в забава по смисъла на чл.84,ал.1 ЗЗД (без необходимост от покана) и за него са
възникнали акцесорните задължения по чл.86,ал.1 ЗЗД за плащане на мораторните лихви
върху неизплатените главници, които са в размер на 288,15 лв върху стойността на
топлоенергията за периода от 15.09.2019г. до 29.03.2022г. и 5,39 лв върху цената на
дяловото разпределение за периода от 01.05.2019г. до 29.03.2022г., изчислени по реда на
чл.162 ГПК въз основа на данните в приетото заключение по съдебно-счетоводната
5
експертиза. Тези суми следва да бъдат присъдени на ищеца , тъй като не са представени
доказателства да са платени от ответника.Искът по чл.86,ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен
изцяло.
Относно разноските по делото :
На ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по настоящото
исково производство – платените държавни такси за предявяването на исковата молба (200
лв) и за издаване на съдебно удостоверение (5 лв), депозити за съдебно-техническа (350) и
за съдебно-счетовода експертиза (350 лв), и за особен представител по чл.47,ал.6 ГПК на
ответника ( 300 лв).
Ищцовата страна страна претендира присъждане и на юрисконсултско
възнаграждение, каквото й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е
представлявана по настоящото дело от юрисконсулт. Това искане следва да бъде уважено.
Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен съгласно
действащата редакция на чл.78,ал.8 ГПК (50 лв).
Съдът не присъжда разноски на ответника , тъй като исковете против него са уважени
изцяло.
Съдът не присъжда разноски на подпомагащата страна , тъй като не е предявено
съответно искане , а и не са представени доказателства за извършени от третото лице-
помагач разходи във връзка с настоящото дело.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. П. Я., ЕГН: **********, с регистриран адрес :гр. София, ***
представляван по настоящото дело от назначения особен представител по смисъла на
чл.47,ал.6, предл.2 ГПК – адвокат А. Д. В., гр. София, ***, ДА ЗАПЛАТИ на Т” ЕАД,
ЕИК1111 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. 11111 следните суми: 1 384,61
лв (хиляда триста осемдесет и четири лева и шестдесет и една стотинки), представляващи
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „*** с абонатен № ***, по договорни отношения между
страните през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.; 288,15 лв (двеста осемдесет и осем
лева и петнедесет стотинки), представляващи мораторната лихва върху цената на
топлоенергията за периода от 15.09.2019г. до 29.03.2022г.; 24,15 лв (двадесет и четири лева
и петнедесет стотинки), представляващи цената на услугата „дялово разпределение” за
същия имот през периода от 01.03.2019г. до 30.04.2020г. , и 5,39 лв (пет лева и тридесет и
девет стотинки), представляващи мораторната лихва върху цената на услугата „дялово
разпределение” за периода от 01.05.2019г. до 29.03.2022г., заедно със законната лихва
върху двете главници от датата на предявяване на исковата молба– 18.04.2022г. до
окончателното плащане, както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 1 205 лв (хиляда
двеста и пет лева ), представляваща направените от ищеца разноски по настоящото исково
6
производство – платените държавна такси за исковата молба и за съдебно удостоверение ,
депозити за съдебно-техническа и за съдебно-счетовода експертиза и за особен
представител по чл.47,ал.6 ГПК на ответника , а на основание чл.78,ал.8 ГПК сумата от 50
лв (петдесет лева), представляващи полагащото се на ищцовото дружество юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна „Т.С.”ЕООД, гр.
София,ул. „Професор Георги Павлов” № 3.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7