Решение по дело №8607/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 947
Дата: 23 април 2019 г. (в сила от 5 август 2019 г.)
Съдия: Стоян Пеев Мутафчиев
Дело: 20182120108607
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 ноември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 947                                                     23.04.2019 г.                                             гр. Бургас

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                 ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и пети март                                                 две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ

 

Секретар: Милена Манолова,

като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 8607 по описа на БРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е изпратено на Районен съд – Бургас по подсъдност от Окръжен съд – Бургас. Производството е образувано по повод искова молба на Етажна собственост на ж.к. „*** – С.“ против Б.Н.С. и Т.З.З.. От уточненията, направени от ищеца пред Окръжен съд – Бургас, се установява, че се претендират разделно по ½ част от следните суми: 12 929,04 евро, представляваща сборна главница от такса поддръжка за период от три години назад преди подаване на исковата молба; 1200 лева, представляваща такса фонд „Ремонт и обновяване“ за периода 2017 г. и 2018 г., ведно със законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба.

В законоустановения срок по делото постъпва общ отговор от двамата ответници, в който се твърди, че исковете са неоснователни, защото: се касае за „жилищен комплекс от затворен тип“, поради което приложима е разпоредбата на чл.2 от ЗУЕС; ответниците не дължат суми, защото никога не са обитавали апартаментите, които притежават; сумата от 8 евро на кв.м. трябва да се изчислява на база притежавани общи части, а не на база квадратура на апартаментите; не е ясно за какви разходи се събира тази сума; сумата от 100 лева не е разход за ремонт и обновяване; липсват решения на Общото събрание на етажната собственост, защото липсват подписите на участниците в Общото събрание. Молят съда да отхвърли исковите претенции.

В проведеното на 06.02.2019 г. съдебно заседание съдът откри на основание чл. 193, ал.1 от ГПК производство по оспорване истинността (автентичността) на следните документи: Протокол от проведено Общо събрание на етажната собственост от 22.12.2014 г., досежно подписите на председател и протоколчик; Протокол от проведено Общо събрание на етажната собственост от 06.12.2012 г., досежно подписите на председател и протоколчик; Протокол от проведено Общо събрание на етажната собственост от 08.08.2017 г., досежно подписите на председател и протоколчик; Списък с присъстващите лица на Общо събрание от 08.08.2017 г., досежно подписите на лицата, положили подписите си в него; Покана за свикване на Общо събрание на 08.08.2017 г., досежно подписа на г-жа Д.; Протокол за поставяне на покана за Общо събрание на 08.08.2017 г., досежно подписите на управител и свидетел; Съобщение от 14.08.2017 г. за запознаване с протокол от Общо събрание на 08.08.2017 г., досежно подписа на управител; Протокол от 14.08.2017 г. за поставяне на протокола от Общо събрание от 08.08.2017 г., досежно подписа на управител и на свидетел.

В същото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца уточни, че такса „поддръжка“ се претендира за три години назад от завеждане на исковата молба, т.е. от 2015 г. до 2018 г., като това е свързано с взетото решение на Общо събрание от 06.12.2012 г. за заплащане на дължимите суми на две вноски: от първи до тридесети септември на календарната година и втора вноска от първи до тридесети май на следващата календарна година, т.е от летен сезон до летен сезон, или претенцията е от лятото 2015 г. до лятото на 2018 г.

В съдебно заседание процесуалният представител на етажната собственост поддържа исковете, като моли съда да ги уважи и да присъди на страната сторените от нея разноски по делото.

В съдебно заседание представителят на ответниците оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли, като присъди на страната сторените от нея разноски.

Съдът, след като се запозна с представените от страните доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 17.08.2012 г. е издадено от Община Бургас удостоверение № *** за въвеждане в експлоатация на строеж „Жилищна сграда с открит басейн“ с идентификатор ***.1 по КККР на гр. Бургас (сутерен със складови и машинни помещения, фитнес, зала за игри, солариум и съблекални, 65 броя апартаменти в партера, жилищните и тавански етажи, домови ВиК и електрически отклонения), находящ се в поземлен имот с идентификатор ***, УПИ ***, масив *** по плана на. „***“, кв. С., Община Бургас. Поземленият имот е ограден от всички страни с масивна ограда, която с плътна част и метална, прогледна, декоративна част. Към улица „***“ има два метални портала. До южния вход с портал е поставен павилион за охрана. Има монтирано електронно устройство за контролиран достъп. Инсталирано е видео наблюдение. Реализираната в имота жилищна сграда се състои от две пететажни тела, свързани с едноетажна топла връзка. Незастроената част е благоустроена. Има построен открит басейн. В южната част е монтирана лека метална конструкция с покрив, обособена като лятно кафе с маси. В югозападната част на имота има постройка – външни санитарни възли. Обособени са зелени площи. Жилищният комплекс е с наименование „*** С.“ (за краткост ЕС).

Не е спорно, че ищците притежават 6 апартамента в сграда с идентификатор ***.1 по КККР на гр. Бургас, като всеки един притежава ½ ид. част от правото на собственост.

На 06.12.2012 г. е проведено Общо събрание на ЕС, на което е взето решение управлението на ЕС да бъде осъществявано от управител, като за такъв е назначена госпожа Д. Д.Д.. На същото ОС са взети още следните решения: дружеството „***“ ООД е избрано за поддръжка и управление на общите части на ЕС; управителят на ЕС да събира съответните дължими от собствениците суми, съгласно разпоредбите на ЗУЕС в размер, необходим и достатъчен с оглед покриване задълженията на ЕС към фирмата за поддръжка; одобрява таксите за фонд „Ремонт и обновление“ в размер на 10 лева на месец за всеки един самостоятелен обект; възлага се на управителя на етажната собственост да събира сумите за фонд „Ремонт и обновление“, като при необходимост да изразходва натрупаните средства за извършване на неотложни действия или покриване на всякакви задължения на ЕС към трети лица. На 22.12.2014 г. е проведено ОС на ЕС, на което са взети следните решения: „***“ ООД е избрано като дружество за поддържане и управление на общите части на ЕС, като е възложено на управителя й да сключи от името на ЕС договор за поддръжка и управление точно с това дружество, което да получава възнаграждение в размер на 8 евро на кв.м. площ на година; управлението на ЕС да бъде осъществявано от управител на ЕС, като за такъв е преизбрана госпожа Д. Д.Д.; одобрява се събирането на такса поддръжка в размер на 8 евро на кв.м. и начина на събирането, като оставя за следващото събрание на собствениците през лятото решението за одобрение или отхвърляне на фонд ремонт и обновление.

На 01.01.2015 г. е сключен договор за поддръжка и управление на комплекс (за краткост Договора), по силата на който собственикът, в лицето на ЕС, възлага, а изпълнителят, в лицето на „***“ ООД, приема и се задължава срещу възнаграждението, определено в Договора, да предостави на собственика изчерпателно изброени услуги по управлението и поддръжката на недвижим имот и комплекс „***“, С.. Според чл.1, т.2 от Договора разходите, свързани с функционирането и поддръжката на общите части на комплекса (режийни разходи), които изпълнителят има право да извършва с цел осигуряването и предоставянето на услугите по Договора, включват заплати и други възнаграждения на обслужващите лица, ангажирани с експлоатацията, ремонта, управлението на комплекса.

 Според чл.2, т.1. от Договора собственикът се задължава да заплаща на изпълнителя годишна такса за покриване разходите за управлението и обикновената поддръжка на комплекса по Договора за описания имот в размер на 8 евро с ДДС на квадратен метър от общата квадратура на апартамента, включваща чиста площ и идеалните части от общите части на сградата. По смисъла на тази точка годината започва да тече на 01.09. на съответната календарна година и завършва на 31 август на следващата календарна година. Според чл.2, т.3 от Договора собственикът е длъжен да заплаща таксите по следния начин: годишната вноска трябва да бъде заплатена при подписване на Договора еднократно до 30 декември всяка календарна година или разсрочено – половината от сумата до 30 септември на всяка календарна година, а другата половина до 30 юни всяка календарна година. Собственикът заплаща таксата в брой или по банков път по посочена от изпълнителя банкова сметка, *** „***“ ООД (аргумент от чл.2, т.4 от Договора). Страните се съгласяват, че дължимата такса поддръжка може да бъде заплатена директно от собственика (управителят на етажната собственост) или поотделно от всеки собственик на самостоятелен обект в описания комплекс.

Според чл.4, т.6 от Договора изпълнителят е длъжен да води сметка за направените разходи, които съобразно правилата на договора и ЗУЕС са за сметка на собствениците и ги предоставя на вниманието им. Изпълнителят е длъжен своевременно да уведомява собственика за направените или планирани разходи по предходното изречение, като даде подходящ срок на собствениците за внасяне, респективно за възстановяване на разходите, след одобряването им на ОС на ЕС.

Според чл.5, т.1 от Договора в случай, че собственикът и лицата, които той представлява, изпаднат в забава за заплащане таксата по чл.2, т.1 от Договора, както и направените или планирани разходи за поддръжка, същите дължат обезщетение в размер на 5 % върху сумата за една календарна година за всеки просрочен ден, но не повече от 30 дни. В случай, че собственикът и лицата, които той представлява, изпаднат в забава за заплащане на дължимото по чл.2 с повече от един месец, изпълнителят има право да развали Договора и отделно да потърси по съдебен ред дължимите, но неплатени такси от собствениците и всички лица, които той представлява.

От показанията на свидетеля Д.И.Х. се установява, че тя е назначена от „***“ ООД като отговорник на сградите в ЕС (длъжността й е „да отговаря за комплекса“) и като помощник на управителя на ЕС, госпожа Д.. „***“ ООД извършва поддръжка на комплекса. Собствениците, които живеят в ЕС, търсят Х. за помощ.

На 31.07.2017 г. на видно място в сградата на ЕС е поставена покана за свикване на ОС на 08.08.2017 г. в 16.00 часа. За това действие е съставен протокол, подписан от управителя и от свидетел. Протоколът е съставен на български, английски и руски език. Поканата също е съставена на трите езика със следния дневен ред на ОС: отчет; одобряване размера на разходите, които следва да бъдат заплащани от всеки собственик на самостоятелен обект, както и начинът на определяне на заплащането им, включително и таксите за фонд „Ремонт и обновление“.

На проведеното на 08.08.2017 г. ОС на ЕС са взети следните решения: приема се изцяло предоставения отчет за изминалата година и проект на бюджет за следващата година; одобрява се събирането на такса поддръжка в размер на 8 евро на кв.м. от всички собственици на комплекс; одобрява се събирането на такса в размер на 100 лева на апартамент за фонд „Ремонт и обновяване“, платима в срок до един месец от датата на провеждане на ОС, т.е. до 08.09.2017 г.; приема се заплащане от фонд „Ремонт и обновяване“ на разходи за годишна застраховка на общите части на комплекса, мобилни устройства за три броя асансьори в комплекса и система за достъп с чипове за двете външни метални врати на комплекса след събиране на дължимите такси във фонда. За проведеното ОС е съставен протокол, който е подписан от председател и протоколчик. Към протокола е приложен списък на присъстващите лица. Протоколът е представен на присъстващите лица на 14.08.2017 г.

Съобщение за изготвен протокол от ОС на ЕС е поставено на видно място в сградата на ЕС, за което е съставен протокол на 14.08.2017 г. на три езика (английски, руски и български), подписан от управителя и свидетел.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, на показанията на свидетелите Д.И.Х., Д. П. Д., И.Х. Ш., Н. Я.Г. и на заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Предявените четири обективно и субективно съединени осъдителни искове са с правно основание чл.38, ал.2 от ЗУЕС и са допустими, защото госпожа Д. представи в съдебно заседание доказателства, че разполага с правомощия да представлява етажната собственост.

По възражението на ответниците за липса на решения на ОС на ЕС:

Според чл.12, ал.1, т.1 от ЗУЕС общото събрание на етажната собственост се свиква от управителя (видно от поканата за ОС на ЕС на 08.08.2017 г. това условие е изпълнено), чрез покана, подписана от управителя, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието – и това условие е изпълнено: поканата е поставена на видно място повече от 7 дни преди датата на събранието. Дневният ред, посочен в поканата, е спазен. За проведеното събрание е воден протокол, който съдържа датата и мястото на провеждането на общото събрание, дневният ред, явилите се лица и идеалните части от етажната собственост, които те представляват (списък, приложен към протокола), номера на самостоятелния обект, колко процента от общите части са гласувани "за", "против" или "въздържал се", същността на изявленията, направените предложения и приетите решения. Протоколът е изготвен в срок, като е обявен на етажните собственици, за което е съставен протокол.

Според чл.16, ал.9 от ЗУЕС всеки член на общото събрание може да оспори съдържанието на протокола, включително достоверността на отразените в него решения. Оспорването се извършва писмено пред управителния съвет (управителя) в 7-дневен срок от обявяването на протокола, но не по-късно от един месец в случаите, когато собственикът, ползвателят или обитателят отсъства. Наличието на специални изисквания към изготвянето и съдържанието на протокола, удостоверяване на съдържанието му от изрично натоварени лица за това, определен начин за оповестяването му и срок за оспорване на съдържанието му придават доказателствена сила, подобна на официалните свидетелстващи документи, като след изтичане на срока за оспорване на съдържанието му, протоколът се стабилизира и има обвързваща етажните собственици, третите лица и съда доказателствена сила (Решение № 8 от 24.02.2015 г. по гр. д. № 4294/14 г. на I г. о.). Ответникът С. е присъствал на ОС на ЕС, но не е оспорил протокола пред управителя, нито е атакувал взетите решения. Ответникът З. също не е оспорила протокола от проведеното ОС на ЕС, нито е атакувала за законосъобразност приетите решения. Ето защо, възраженията им за липса на решения на ЕС са неоснователни.

По възражението на ответниците, че не са обитавали имотите си:

Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС не се заплащат разходите по ал. 1 (за управление и поддържане на общите части на етажната собственост) за деца, ненавършили 6-годишна възраст, както и от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Когато собственик, ползвател или обитател отсъства повече от 30 дни в рамките на една календарна година, общото събрание с мнозинство повече от 50 на сто от идеалните части от общите части може да реши той да заплаща за времето на отсъствие 50 на сто от разходите за управление и поддържане по ал. 1чл.51, ал.3 от ЗУЕС. За отсъствието се уведомява писмено председателят на управителния съвет (управителят)чл.51, ал.3, изр. 2 от ЗУЕС.

От граматическото, логическото и систематично тълкуване на цитираните разпоредби се налагат следните изводи:

            В хипотезата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС пребиваването на собственика в етажната собственост е изключение и се изчерпва в рамките на до 30 дни в календарна година. Разпоредбата е императивна и приложението й не може да бъде дерогирано с решение на ОС на ЕСв този смисъл е и Решение № 1222 от 10.07.2018 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 778/2018 г.

В хипотезата на чл.51, ал.3 от ЗУЕС собственикът трайно пребивава в етажната собственост, но по някаква причина му се налага да отсъства от адреса за повече от 30 дни в рамките на една календарна година. За да може да бъде намалена тежестта му в разходите за управление и поддръжка, ЕС следва да бъде уведомена за това негово отсъствие и за продължителността му. Необходимо е и решение на ОС на ЕС.

Законодателят не е предвидил изрично задължение за собственика да уведомява орган на етажната собственост, че ще пребивава в нея не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Въпреки това, следва да се приеме, че такова задължение съществува, като мотивите за това са следните:

Според разпоредбата на чл.7, ал.2 от ЗУЕС в книгата на етажната собственост се вписват имената (фирмата) на собственика на самостоятелния обект, както и времето, през което той и членовете на неговото домакинство не ползват самостоятелния обект – т.2 и т.4. Всеки собственик е длъжен в 15-дневен срок от придобиване правото на собственост да впише в книгата на етажната собственост данните по ал. 2, съответно промяната на обстоятелстватачл.7, ал.3 от ЗУЕС, т.е. макар да е придобил собствеността върху имот в ЕС, няма да го ползва. Достъп до тази книга има управителят, т.е. той ще знае, че конкретен собственик не пребивава в имота си.

На следващо място, собственик, който не ползва самостоятелния си обект или ще отсъства повече от един месец, уведомява писмено управителя или председателя на управителния съвет, като посочи електронна поща и адрес в страната, на които да му бъдат изпращани покани за свикване на общо събрание, както и телефонен номерчл.13, ал.2 от ЗУЕС.

Установи се по делото, че ответниците не са уведомили писмено управителя на ЕС, че няма да ползват имотите и ще пребивават в тях не повече от 30 дни, поради което и спрямо тях разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС е неприложима.

По съществото на спора:

По отношение на сумата за фонд „Ремонт и обновяване“:

Според разпоредбата на чл.50, ал.2 от ЗУЕС един от източниците на средства за фонда са ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с решение на общото събрание съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната собственост, но не по-малко от един процент от минималната работна заплата за страната. Видно от исковата молба претенцията е за заплащане на суми за 2017 г. и 2018 г. В решението на ОС на ЕС обаче се говори за „такса“ (единствено число), т.е. за еднократно плащане, а не за „ежемесечни вноски“, т.е. за периодични плащания. Потвърждение за този извод е обстоятелството, че е определен падеж за плащане само за тази такса („до един месец от датата на провеждане на настоящото Общо събрание, т.е. до 08.09.2017 г.“), който е настъпил, а не и за плащане на суми за фонда „за в бъдеще“. Следователно ответниците дължат суми само за 2017 г. или общо 600 лева (по 300 лева за всеки един от тях). До този размер искът следва да бъде уважен, а над него до пълния претендиран такъв от 1200 лева и за дължимост на такава такса за 2018 г. – отхвърлен като неоснователен.

По отношение на такса „поддръжка“:

Видно от разискванията, проведени на ОС на ЕС от 08.08.2017 г., предложението е такса „поддръжка“ да „остане“ в размер на 8 евро на кв.м., т.е. до този момент такава такса е съществувала и нейната дължимост произтича именно от Договора.  Необходимостта да се разисква този въпрос намира своето основание в чл.6, т.1 от Договора, според която размерът на таксата по чл.2 от Договора се индексира ежегодно, съобразно годишната инфлация или през календарната година при внезапна и сериозна промяна на ценовото равнище в страната. Следователно таксата по чл.2, т.1 от Договора и такса „поддръжка“ от решението на ОС на ЕС от 08.08.2017 г. са едно и също задължение.

Видно от диспозитива на самото решение с него се „одобрява събирането“  на такса, т.е. не се посочва кой е кредитор на вземането. Такъв обаче не е ЕС, като мотивите за това са следните:

Всички етажни собственици са обвързани от Договора, защото той е сключен въз основа на решение на ОС на ЕС. Таксата от 8 евро на кв.м. е в такъв „висок“ размер, защото с нея се покриват и заплати и възнаграждения на обслужващ персонал (аргумент от чл.1, т.2 от Договора), а не само разходите по фактическото поддържане на общите части, т.е. в нея се включва и „възнаграждението“ за изпълнителя по Договора, защото услугите се предоставят възмездно. Това следва от решението на ОС на ЕС от 22.12.2014 г. и от разискванията, протекли на ОС на ЕС от 08.08.2017 г.

Дружеството „***“ ООД, което предоставя услуги на ЕС от 2015 г., не упълномощава с Договора (или по друг начин) ЕС да събира „цената на услугата“ от негово име и за негова сметка. Напротив, в случай на забава за заплащане на таксата, или при извършени „предварително“ от дружеството разходи за поддръжка на комплекса (чл.4, т.6 от Договора), то може да търси сумата за таксата, респективно възстановяване на разходите, непосредствено от собственика на имот в ЕС. Следователно кредитор на вземането за такса „поддръжка“ не е ЕС, а „***“ ООД.

Вярно е, че според Договора дължимата сума за такса „поддръжка“ може да бъде платена и от управителя на ЕС, но тогава платеното може да се претендира от длъжника, който е изпаднал в забава, по пътя на неоснователното обогатяване (плащане на чужд дълг), каквато претенция не е предявена, а не по пътя на неизпълнение на решение на ОС на ЕС. Извън горното, няма твърдения, че ЕС или управителят са изплатили на „***“ ООД сумите, дължими от ответниците за такса „поддръжка“ за периода 2015 г. – 2018 г.

Ето защо исковете следва да бъдат отхвърлени, като при този правен резултат съдът не следва да се произнася по възражението на ответниците дали се касае за „жилищен комплекс от затворен тип“.

Оспорването на документи, заявено от ответниците, остана недоказано.

По разноските:

При този изход на делото право на разноски имат и двете страни:

Ищецът (видно от списък по чл.80 от ГПК) претендира разноски за адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса, като с оглед изхода на делото на ЕС се дължи сума за разноски в размер на 52,72 лева, като всеки един от ответниците заплати половината от нея.

Ответниците претендират разноски за адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице. Видно от договор за правна защита и съдействие (л.19 от делото) те са изплатили общо възнаграждение в размер на 1800 лева. При липса на по-нататъшни уточнения в този договор, следва, че всеки един от тях е платил сума в размер на 900 лева. С оглед материалния интерес по делото, минималният размер на адвокатското възнаграждение, което всеки ответник следва да плати, е 927,14 лева – аргумент от чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение не е прекомерно, каквото възражение въведе в процеса ищцовата страна, поради което пълният му размер следва да се отчете при изчисляване на дължимите разноски. ЕС дължи на ответниците разноски в размер на 2001,58 лева или 1000,79 лева на всеки един от тях.

Мотивиран от горното Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Етажна собственост на ж.к. „*** – С.“, с адрес гр. ***, против Б.Н.С., ЕГН – **********, и Т.З.З., ЕГН – **********, осъдителни искове за разделно плащане, всеки по 1/2 част от следните суми: 12 929,04 евро (дванадесет хиляди деветстотин двадесет и девет евро и четири евроцента), представляваща неизплатена такса „поддръжка“ на ж.к. „*** – С.“ за периода от лятото на 2015 г. до лятото на 2018 г. включително, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба на 24.10.2018 г. до окончателното й изплащане; 600 (шестстотин) лева, представляваща такса за фонд „Ремонт и обновяване“ на ж.к. „*** – С.“ за 2018 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба на 24.10.2018 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Б.Н.С., ЕГН – **********, и Т.З.З., ЕГН – **********, да заплатят на Етажна собственост на ж.к. „*** – С.“, с адрес гр. ***, разделно, всеки по 1/2 част от следните суми: 600 (шестстотин) лева, представляваща такса за фонд „Ремонт и обновяване“ на ж.к. „*** – С.“ за 2017 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба на 24.10.2018 г. до окончателното й изплащане; 52,72 лева (петдесет и два лева и седемдесет и две стотинки), представляваща разноски по делото, съобразно уважената част от претенциите.

ОСЪЖДА Етажна собственост на ж.к. „*** – С.“, с адрес гр. ***, да заплати на всеки един от ответниците Б.Н.С., ЕГН – **********, и Т.З.З., ЕГН – **********, сумата от 1000,79 лева (хиляда лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща разноски по делото, съобразно отхвърлената част от претенциите.

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО на основание чл.194, ал.3, във връзка с чл.193, ал.2 от ГПК заявеното от Б.Н.С., ЕГН – **********, и Т.З.З., ЕГН – **********, оспорване на истинността (автентичността) на следните документи: Протокол от проведено Общо събрание на етажната собственост от 22.12.2014 г., досежно подписите на председател и протоколчик; Протокол от проведено Общо събрание на етажната собственост от 06.12.2012 г., досежно подписите на председател и протоколчик; Протокол от проведено Общо събрание на етажната собственост от 08.08.2017 г., досежно подписите на председател и протоколчик; Списък с присъстващите лица на Общо събрание от 08.08.2017 г., досежно подписите на лицата, положили подписите си в него; Покана за свикване на Общо събрание на 08.08.2017 г., досежно подписа на г-жа Д.; Протокол за поставяне на покана за Общо събрание на 08.08.2017 г., досежно подписите на управител и свидетел; Съобщение от 14.08.2017 г. за запознаване с протокол от Общо събрание на 08.08.2017 г., досежно подписа на управител; Протокол от 14.08.2017 г. за поставяне на протокола от Общо събрание от 08.08.2017 г., досежно подписа на управител и на свидетел.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                          

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)

            Вярно с оригинала!

            ММ