О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№………….
гр. Варна, 04.02.2019г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-ти състав, в закрито заседание, проведено на 04.02.2019г.
в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА
ВЛАДОВА
като разгледа докладваното от съдията Ив.Владова
гр.д. №
64
по описа
за 2019г. на ВОС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е молба от С.С.С., с която е направено искане за освобождаване от
заплащане на държава такса и разноски в производството поради липса на
финансова възможност за това.
Към молбата е
представена декларация за материално и гражданско състояние, видно от която ищецът
получава месечен доход от 910 лева – пенсия за осигурителен стаж и възраст и
притежава имущество, както следва: 1) едноетажна постройка в гр.Варна, ул.“Стара
планина“, ведно с ид.части от поземления имот, в който е построена; 2) ½
ид.част от незастроено дворно място с площ от 576 кв.м. в с.Паницово, община
Несебър; 3) ½ ид.част от земеделска земя с площ от 1300 кв.м. в
землището на с.Българево; 4) 1/6 ид.част от гараж в гр.Ловеч; 5) 6 броя имоти в
землището на с.Къкрина /пасища, ниви, гора и овощна градина/ с обща площ от 18
дка; 6) ½ ид.част от лек автомиобил марка „Опел“, модел „Вектра“. Към
молбата са представени два броя изпълнителни листи за присъдени суми в полза на
ищеца, както следва: изпълнителен лист издаден на 03.05.2016г., с който в полза
на С.С. е присъдена сума в размер на 24252,30 лева
дължима от Валети Емануилов Господинов и изпълнителен лист издаден на
03.10.2014г., с който Мирослав С.С. е осъден да
заплати на ищеца сумата от 20300 лева – неизплатено задължение по договор за
заем. През 2012г. ищецът е получил и банков кредит от „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД в размер на 11080,91 евро.
В декларацията ищецът
е декларирал, че осигурява издръжка на двамата си пълнолетни синове
съответно по 210 лева и 250 лева месечно, а също и че плаща сума от 130 лева
месечно за погасяване на банковия кредит.
Преценката на
събраните по делото доказателства касателно материалното състояние на молителя
и ищец в процеса обуславя извод, че същият разполага с регулярни месечни доходи
от 910 лева месечено от пенсия, а отделно от това е титуляр на ликвидни и
изискуеми вземания, за които са издадени в негова полза изпълнителни листи на
стойност от общо 44 552,30 лева. Отделно от това съдът констатира,
съобразно декларираните обстоятелства, че ищецът притежава значително имущество
- 10 недвижими имота /лични и в съсобственост/ и съсобственост по отношение на
лек автомобил, чрез управлението или разпореждането с което същият би могъл да
акумулира средства, с които да погасява свои задължения и да посреща текущите
си плащания, в това число и по заведените от него граждански искове. В тази
връзка съдът констира, че ищецът е ангажирал и услугите на адвокат /представено
е пълномощно към адв.Д./, което е индиция
за сключен договор за правна помощ и сторени разходи за заплащане на адвокатско
възнаграждение, т.е същият разпогала с достатъчно средства за поемане на
разходи извън собствената му издръжка. Що се отнася до разходите, които ищецът
прави за издръжка на пълнолетните си деца, то следва да се отбележи, че същата
не е безусловна и се дължи само в случай, че родителят може да я дава без
особени затруднения. Месечната вноска по банковия кредит е ниска – 130 лева
месечно и задължението за заплащането й е следствие от предварително усвоена
сума от над 21 000 лева по потребителсли кредит.
Всичко изложено
по-горе обуславя извод, че ищецът разполага с парични средства и имущество,
което му позволява да заплати дължимата за предявеният от него иск държавна
такса от 1004 лева. Същата е в размер близък до едномесечната му пенсия, поради
което заплащането й няма да представлява съществено затруднение за него. Нещо
повече, в преценката на ищеца е да
предяви иск с такава цена, чиято държавна такса е в състояние да заплати
съобразно доходите си. От друга страна хипотезата на чл.83, ал.2 от ГПК
предвижда действителна липса на средства и имущество, чрез които да е възможно
заплащането на дължима държавна такса, а не субективен и избирателен подход при
разходване на притежаваните средства и имущество, какъвто е налице в случая.
С оглед изложеното съдът
намира, че молбата за освобождаване на ищеца от заплащане на държавна такса и
разноски по делото следва да бъде оставена без уважение, както и да бъде
предоставена нова възможност на ищеца да изпълни указанията за заплащане на
дължимата държавна такса.
Предвид изложените
съображения, Варненски районен съд
О П Р Е
Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С.С.С.
за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски в производството по
гр.д. № 64/2019г. по описа на ВОС, на основание чл.83, ал.2 от ГПК.
ДАВА ПОСЛЕДНА ВЪЗМОЖНОСТ
на ищеца в едноседмичен
срок от получаване на съобщението да отстрани нередовностите на исковата
молба, както следва:
- Да представи
доказателство за внесена по сметка на ВОС държавна такса в размер на 1004 лева,
на основание чл.2 от ТДТССГПК;
При неизпълнение на
указанията в цялост и в срок
исковата молба ще бъде върната, а производството по делото - прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в частта, с която се оставя без
уважение молбата за освобождавне от заплащане на държавна такса и разноски подлежи
на обжалване с частна жалба пред ВАпС в едноседмичен срок от уведомяването на
ищеца.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: