№ 13389
гр. София, 06.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря П.Ц.С.
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110150556 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу К. К. Я. с искане да заплати следните
суми: сумата от 79,83 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в
топлоснабден имот - гараж № 4, находящ се в гр. София, ж.к. „Лозенец“, АДРЕС, аб. №
****** в периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., сумата от 20,13 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 23.08.2023г., сумата от 12,60 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2020г. до
30.04.2021г., сумата от 3,25 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 15.09.2020г. до 23.08.2023г., ведно със законната лихва
върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 12.09.2023г., до окончателното
изплащане на сумите.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответницата в качеството си на
собственик и наследник на процесния имот е потребител на топлинна енергия по смисъла на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Поддържа, че Л. Г. Я. е била клиент на топлинна енергия за битови нужди
за процесния имот, като съгласно чл. 63, ал. 1 от Общите условия на дружеството при смърт
на клиент - физическо лице, наследниците или лицето, придобило жилището по силата на
договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в
срока по чл. 12, т. 12 чрез подаване на заявление за промяна на партидата. Твърди, че
ответникът видно от приложеното извлечение от сметки за аб. № ****** е използвал
доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период от м.05.2019г. до
04.2021г., както и услугата дялово разпределение, като не е погасила задълженията си.
1
С уточнителна молба от 13.11.2023г. ищецът е посочил, че насочват претенцията си
срещу К. К. Я.- Д. в качеството й на законен наследник на Л. Г. Д- Я., починала на
11.02.2008г. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответницата, с която
оспорва единствено да е страна по облигационно правоотношение, въз основа на което да
придобие качеството „потребител на топлинна енергия“. Твърди, че К. Д. не живее в
Република България повече от 20 години. Сочи, че на адреса със сигурност има лице, което е
реален ползвател на доставените от ищеца услуги, но това не е ответникът. Относно
конкретния имот твърди, че нито тя, нито нейният наследодател е имал качеството
„потребител“. Оспорва сумите за дялово разпределение. Искането към съда е да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца- „Техем Сървисис“ ЕООД, с молба от
17.05.2024г. е посочил, че не оспорва предявения иск, намира същия за основателен и
доказан. Твърди, че дяловото разпределение за процесния имот е извършено в съответствие
с всички действащи през процесния период нормативни актове. Сочи, че за процесния
период по отношение на топлоснабдения имот е разпределяна единствено топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими. За да
бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните
материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор
за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот,
количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния
период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
погасяване на дълга.
В конкретния случай с определението от 22.03.2024г., в което е обективиран проектът за
доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 23.05.2024г., съдът на
основание чл. 146, ал. 1 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между
страните, че ищецът е доставил топлинна енергия в процесния имот за процесния период на
стойността, посочена в исковата молба.
Основният спорен въпрос касае наличието на облигационно правоотношение между
страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот и
период. По този въпрос съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на
2
топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия,
като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи
конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от
ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна
енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното
правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на
ползване. Извън този кръг от лица, както е уточнено с т. 1 от Тълкувателно решение №
2/2017г. на ОСГК на ВКС, свободата на договаряне позволява страни по облигационното
правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на
топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В конкретния случай е представен списък за броя на живущите по апартаменти в
жилищна сграда на ул. АДРЕС, в който под № 10 са посочени имената на Л. Г. Я., ЕГН
**********- гараж № 4, аб. № ****** и е положен подпис- л. 9.
По делото е изготвена справка за родственици на К. К. Я.- Д., от която се установява, че
нейната майка е Л. Г. Д- Я., ЕГН **********.
От приетото удостоверение за наследници, издадено от Столична община, район
Младост на 30.10.2023г. се установява, че Л. Г. Д- Я., ЕГН ********** е починала на
11.02.2008г. и е оставила за свой законен наследник дъщеря си- К. К. Я.- Д..
По делото е прието писмо от Агенция по вписванията от 16.04.2024г., в което е
посочено, че в Агенцията по вписванията не се съхраняват документи, касаещи ЖСК
„Захари Алексиев“, находяща се в гр. София, АДРЕС.
По делото е прието и писмо от Столична община, дирекция „Общински приходи“, отдел
„Лозенец“ от 03.06.2024г., в което е посочено, че по адрес на имот, а именно гр. София,
АДРЕС, гараж № 4 системата не е открила съвпадение. Уточнено е, че информационната
система не е пригодена да търси лица по зададен адрес и справката може да е неточна.
Посочено е, че имотите се идентифицират по ЕГН и пълни три имена.
С оглед гореизложеното по делото не са приети доказателства, от които да се установява
собствеността върху процесния имот.
Същевременно по делото липсват и други доказателства, от които може да се направи
извод, че ответникът или нейния наследодател са признали извънсъдебно възникването на
облигационното правоотношение за имота, доколкото не е представен протокол от общото
събрание на етажната собственост в сградата, нито протоколи за отчет или изобщо какъвто и
да било свързан с доставката документ, съдържащ подпис на ответника или на Л. Д-Я.. От
своя страна ответникът оспорва наличието на облигационно правоотношение между
страните за процесния имот с твърдения, че не е потребител на топлинна енергия.
Предвид гореизложеното, от събраната по делото доказателствена съвкупност се
налага изводът, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване
наличието на облигационно правоотношение с ответника за процесния недвижим имот.
При липса на първата и основна предпоставка за възникване на процесните вземания,
3
останалите не следва да бъдат разглеждани. Предявените искове са неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат единствено ответникът. Същият,
обаче, не е представил доказателства за сторени разноски, поради което такива не му се
дължат. В настоящото производство К. Я. е била представлявана безплатно от адв. К. Г.
съгласно представен договор за правна защита и съдействие- л. 111 от делото. Поради което
в полза на адв. Г. следва да се присъди възнаграждение на основание чл. 38 ЗАдв. При
определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение съдът взе предвид
изводите в Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г., като намира, че с оглед
горепосоченото решение на СЕС следва да откаже приложението на националната правна
рамка, определяща размера на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/ и да определи размер
на адвокатско възнаграждение съобразно фактическата и правна сложност на делото. Съдът
отчете обстоятелството, че делото е приключило в две съдебни заседания без изслушване на
свидетели и без изслушване на вещи лица, както и че се касае за дело с обичайна за този тип
дела сложност. С оглед на което съдът намира, че възнаграждение в размер на 400 лева
отговоря на фактическата и правна сложност на делото, както и на извършените от
процесуалния представител правни действия, изразяващи се в подаване на отговор на искова
молба и явяване в две съдебни заседания. Поради гореизложеното на адв. Г. следва да се
присъди сумата от 400 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу К. К. Я., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. София, АДРЕС, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата от 79,83 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот - гараж № 4,
находящ се в гр. София, ж.к. „Лозенец“, АДРЕС, аб. № ****** в периода от 01.05.2019г. до
30.04.2021г., сумата от 20,13 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2020г. до 23.08.2023г., сумата от 12,60 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от 01.07.2020г. до 30.04.2021г., сумата от 3,25 лева,
представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода
от 15.09.2020г. до 23.08.2023г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
подаване на исковата молба – 12.09.2023г., до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на адв. К. П. Г.-Б., член на САК с личен №
********** с адрес на упражняване на дейността: гр. София, бул. „Витоша“ № 1-А, вх. Б, ет.
3, кантора 315, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 400 лева, представляваща
4
възнаграждение за безплатно представителство по делото на К. К. Я..
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца-
„Техем Сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5