№ 672
гр. Пазарджик, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220201059 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на АТ. ЗДР. ХР., ЕГН ********** от
гр.Пазарджик против Електронен фиш Серия К № 3503034 издаден от
ОДМВР- Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1,
т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер
на 100 (сто) лева.
В жалба се твърди наличие на материална и процесуална
незаконосъобразност на ЕФ, като се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично, но изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата и
пледира за отмяна на ЕФ. Претендира и присъждане на разноски.
За ответникът по жалбата – териториалната структура на ОД на МВР
Пазарджик, редовно призована чрез директора, не се явява представител.
Постъпва писмено становище от пълномощник на директора, с което иска
потвърждаване на ЕФ, прави възражение за прекомерност на разноските на
противната страна и на свой ред иска присъждане на такива под формата на
юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата, съобразявайки
1
закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени
доказателства и веществени доказателствени средства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят Х. е санкционирана затова, че на 07.03.2020г., в 16:52
часа, в гр. Пазарджик, на бул. „Георги Б.“ № 153, в посока на движение към
с.Гелеменово, е бил управляван лек автомобил „Инфинити Кю 50“ с рег. №
СА9094ХРС, ползвано по силата на договор за лизинг от дружеството „АСАТ
ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя А.Х., което се
движело с превишена скорост от 76 км/ч, при максимално допустима за
движение в населено място 50 км/ч. Скоростта била заснета и установена с
автоматизирано техническо средство (АТТС) - мобилна радарна система ARH
САМ S1 с № 11743bb. Системата отчела движение със скорост от 79 км/ч, т.е.
превишение на скоростта от 29 км/ч, но от това превишение били извадени 3
км/ч, каквато е възможната технически допустима грешка на техническото
средство при засичане на движение със скорост до 100 км/ч, което е в полза
на жалбоподателя. Така се формирало превишението от 26 км/ч.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ, който бил връчен на
жалбоподателя на 16.06.21г., а жалбата против него била подадена на
24.06.21г., при което е в срока по чл.189 ал.8 от ЗДП и е процесуално
допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да
инициира съдебен контрол за законосъобразност на обжалвания ЕФ.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства, които са абсолютно непротиворечиви.
При така установеното съдът намира, че жалбата е неоснователна.
В хода на административнонаказателното производство по безспорен
начин се доказа фактът на извършеното нарушение от страна на
жалбоподателя по чл.182 ал.1, т.2 във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Административнонаказателната отговорност на Х. е ангажирана на
основание чл.188 ал.2 от ЗДвП, а именно като законен представител на
юридическото лице, което е ползвател по силата на лизингов договор на
процесния автомобил. Не се спори по делото, че към инкриминираната дата
горепосоченото МПС е било собственост на лизинговото дружество
„Сожелиз-България“ ЕООД-София, а негов ползвател е било
дружеството„АСАТ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, чийто законен
2
представител е била управителят А.Х..
Тук е мястото да се отбележи, че нормата на чл.188 от ЗДП предвижда
административнонаказателна отговорност за собственика ФЛ /законния
представител на юридическото лице/ или ползвателя на МПС за извършеното
с него нарушение, независимо от това кой е действителния негов извършител.
Законодателят е предвидил в чл.189 ал.5 от ЗДП 14-дневен срок от
получаването на електронния фиш, в който собственикът на МПС или
законният представител на дружеството собственик на МПС, или другите
лица по чл.188 от ЗДП – ползватели на МПС, с което е извършено
нарушението, имат възможност да предоставят в съответната териториална
структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. В
противен случай той е лицето, което следва да понесе отговорност за
извършеното с МПС /негова собственост или предоставено ползване или
представителят на дружеството-собственик или ползвател/ нарушение. В
случая жалбоподателят не се възползвал от възможността по чл.189 ал.5 от
ЗДП, поради което и правилно е бил приет от издателя на обжалвания
електронен фиш като лице, отговорно за извършеното нарушение.
Съдът констатира, че в процедурата по издаването на ЕФ не са
допуснати съществени процесуални нарушения, а материалният закон е
приложен правилно.
На първо място следва да се отбележи, че съгласно чл.189 ал.4
изр.първо от ЗДвП: „При нарушение, установено и заснето с техническо
средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение”.
Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице
нарушение - установено и заснето с техническо средство, тогава се издава
електронен фиш - в отсъствие на контролен орган и на нарушител.
С измененията на ЗДП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът
беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на
ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на
нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4
от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а
3
съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДП– „Автоматизирани технически средства и
системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес”. Казано с други думи, контролният орган
не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство,
а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. За всичко това се
съставя и протокол. Именно в това се изразява поставянето на начало и край
на работния процес от контролния орган, т.е. той по никакъв начин не влияе
на процеса на самото измерване на скоростта от съответното АТСС, което
абсолютно независимо и на база вградения му софтуер и радар извършва
измерване, респ. заснемане и се констатира евентуално превишение. При това
положение е несъмнено, че нарушението се констатира в отсъствие на намеса
на контролния орган.
С оглед на това според настоящия съдебен състав не са налице никакви,
дори и служебно установени нарушения на процесуалните правила при
издаване на ЕФ.
Видно е, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на
материалната и териториална компетентност на своя издател. Неговото
съдържание съответства на изискванията на чл.189 ал.4 изр.2-ро от ЗДвП, т.е.
отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, което съвпада с данните от техническото средство, изведени на
фотосите.
Описано е нарушението по време, място и констатирано превишение на
скоростта, а именно на 07.03.2020 г. в 16:52 часа, в гр. Пазарджик, на бул. „Г.
Б.“ № 153, в посока на движение към с.Гелеменово, заснето с мобилна
радарна система ARH САМ S1 и отчетен толеранс от минус 3 км/ч от
измерената скорост на МПС л.а. „Инфинити Кю 50“ с рег. № СА9094ХР, с
което извършено нарушение за скорост, установено и заснето с
4
автоматизирано техническо средство с № 11743bb - установена стойност на
скоростта- 76 км/ч. Посочена е и посоката на движение на лекия автомобил.
Разминаване между скоростта, която се сочи като измерена по данните от
фотоса, изведен от АТСС /л.7 от делото/ - 79 км/ч и възприетата като
установена в ЕФ скорост - 76 км/ч, се отдава на редуцирането й, предвид
възможността за допустима техническа грешка от 3 км/час при засичане на
скорост под 100 км/ч, която е отчетена в полза на нарушителя. Посочена е
нарушената разпоредба на ЗДвП - чл. 21 ал.1, както и наложената глоба по
размер, място, начин и срок на плащане. Индивидуализирано е в пълна степен
и техническото средство, с което е извършено заснемането и е засечена
превишената скорост.
Посочено е каква е била разрешената скорост в конкретния пътен
участък, а и от посоченото място на извършване на нарушението във фиша
става ясно, че се касае за засечена скорост в населено място, където
максимално допустимата скорост на движение е 50 км/ч.
Работният режим на АТСС е посочен в изготвения протокол за
използване на АТСС, съгласно чл.10 от Наредба № 8121з-532/2015 г. на МВР
(л.5 от делото), видно от който е че техническото средство е работело в
режим на измерване „С“ – стационарен, като са били засичани „П“ -
приближаващите към него автомобили. Правилно в ЕФ е посочена
стойността на установената скорост, след отчитането на толеранса от минус 3
км/ч и стойността на превишението.
От моментния фотос /л.7 от делото/, придружаващ ЕФ, имащ статут на
веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДвП,
може да се заключи, че снимката, заснета от техническото средство, с което е
било регистрирано нарушението е напълно валидна и изготвена в
съответствие с техническите изисквания. Визираните реквизити в долната
част на фотоса напълно съответстват на възприетото като време, начин и
място на извършване на нарушението. Засичани са били приближаващите се
автомобили. В средата на горния и долния, както и в двата странични края на
фотоса, се виждат малки бели стрелки, които като се свържат хоризонтално и
вертикално с мислена линия, ще се пресекат точно там, където на пътното
платно е заснет процесният автомобил и по-точно в средата на неговата
предница, в областта на регистрационния номер, което недвусмислено сочи,
5
че засечената скорост е именно този автомобил, а не на някой от другите,
движещи се зад него.
Процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване
на скоростта и към момента на установяване на нарушението е било
технически изправно (виж удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и протоколи от първоначална и последваща проверка за
техническа изправност на л.12-14 от делото). Протокол от проверка № 54-С-
ИСИС/25.09.2019г. е посочен фабричния номер на провереното АТСС –
11743ВВ, който напълно съответства на номера на АТСС изписан във фиша.
В този смисъл възражението на пълномощника на жалбоподателя, че
АТСС не било технически изправно е неоснователно.
От приложената снимка към протокол за използване на АТСС (л.6 от
делото) става ясно, че е заснето и разположението на АТСС, непосредствено
преди започването на работния режим на системата и това съответства на
данните от протокола за използване на АТСС, съгласно чл.10 ал.3 от Наредба
№ 8121з-532/2015 г. на МВР. Става ясно, че АТСС е било разположено преди
табела Д12, указваща край на населеното място /гр.Пазарджик на изхода към
АМ „Тракия“/, като са били засичани автомобилите, които са се движели от
вътрешността на града към неговия изход в посока магистралата, т.е. които са
приближавали техническото средство.
В този смисъл възражението на пълномощника на жалбоподателя, че
измерването на скоростта ставало по време на движение на патрулния
автомобил, в който било разположено АТСС, при което не било допустимо за
констатираното нарушение да се издаде ЕФ, т.к. това противоречало на
разпоредбата на чл.11 ал.2 от наредбата е неоснователно.
Съставеният протокол за използване на АТСС съдържа всички
изискуеми от закона реквизити (виж протокола на л.5 от делото).
Несъстоятелно би било възражение в смисъл, че този протокол е опорчен, т.к.
в него не било отразено началото и края на контролирания участък. В
конкретния случай това не е необходимо, т.к. АТСС е било разположена
стационарно временно на пътното платно, а според чл.10 ал.2 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, само когато се извършва контрол за скорост във
6
време на движение с мобилно АТСС трябва да се отбелязва началото и краят
на контролирания участък, т.е. когато техническото средство се намирало в
автомобил, който се движи и засича за скорост. В конкретния казус е била
налице хипотезата на чл.10 ал.3 от наредбата, като изискванията са спазени.
Несъстоятелно е и възражение на пълномощника на жалбоподателя в
смисъл, че в протокола по чл.10 от наредбата не били посочени номерата на
първото и последното изображение заснети с АТСС. Да, такива не са
посочени, но пък са посочени общо направените за съответното място на
контрол изображения с нарушения – 189 броя. Непосочването на номерата на
първото и последното изображение не опорочава по никакъв начин
процедурата по издаването на ЕФ, още по-малко накърнява правото на защита
на санкционираното лице. Смисълът на това посочване има отношение към
работата на оператора с АТСС и неговата отчетност пред длъжностното лице,
което проверява и приема от оператора изготвените статични изображения
/фотоси със заснети нарушения/. Така се препятства възможност за
евентуална злоупотреба от полицейския служител работил с АТСС, защото
ако принципно последният е недобросъвестен, то той би могъл да укрие,
унищожи и т.н. конкретни фотоси, на които е заснето нарушение, защото
например познава регистрационния номер на конкретен автомобил и знае кой
е неговия собственик, като по този начин му направи услуга или по други
субективни причини, свързани с установяване на определени корупционни
практики и т.н.
Несъстоятелно би било и възражение, че процедурата по издаване на
ЕФ е опорочена, т.к. към инкриминираната дата собственик на процесното
МПС не е било дружеството представлявано от жалбоподателя, а лизинговото
дружество, посочено по-горе, като дружеството на Х. било само ползвател,
при което следва първоначално да се издаде ЕФ против законния
представител на дружеството собственик, а евентуално след това, ако той
подаде декларация по чл.189 ал.5, изр.2 от ЗДП, чак тогава първоначално
издадения фиш да се анулира и да се издаде нов против ползвателя.
Да, действително от справката за собственост на процесното МПС
/л.4 от делото/ се установява, че собственик на МПС към инкриминираната
7
дата е лизинговото дружество „Сожелиз-България“ ЕООД, което без
съмнение, по силата на договор за лизинг, го е предоставило за ползване на
дружеството, представлявано от жалбоподателя, като същото е вписано и
като ползвател при регистрацията на МПС. Възражението в горния смисъл не
би било направено ако се държеше сметка за разпоредбата на чл.4 ал.1 и ал.3
от Наредба № І-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства и
на чл. 140, ал.2 от ЗДвП, съответно на приложимостта на тези норми пред
общата разпоредба на чл. 189, ал.5 от ЗДвП. Принципно положение по силата
на чл.4 ал.1 от горепосочената наредба е, че всяко МПС се регистрира на
името на собственика. Нормата на чл.4 ал.3 от Наредбата пък сочи, че
физическо или юридическо лице, което използва превозното средство по
силата на правно основание, различно от правото на собственост, се вписва в
свидетелството за регистрация като ползвател на превозното средство по
искане на собственика. Именно това обстоятелство е налице и в настоящия
казус, т.к. видно от справката за собственост на процесното МПС, като негов
ползвател е вписано дружеството, представлявано от жалбоподателя. Във
връзка с всичко това следва да се каже още, че от цитираните законови
текстове по-горе е видно, че в чл.188 ал.1 от ЗДвП и чл.4 ал.3 от Наредбата
законодателят е използвал понятието „ползване“, докато в чл. 188, ал. 1 е
регламентирал „предоставяне“ на МПС от собственика на друго лице. При
наличие на безспорни по делото доказателства, че собственик на МПС е
лизинговото дружество, така както са регистрирани данните за собственост на
превозното средство, но същевременно в информационната система на
Сектор „КАТ-ПП“ има официално регистрирани данни за ползвателя, вписан
като ползвател на превозното средство, то се налага несъмнения извод, че
електронният фиш следва да бъде издаден именно срещу законния
представител на последния. След като данните за ползвателя на превозното
средство са били налични, то фактически обосновано, на основание чл.188,
ал.1 от ЗДвП, електронен фиш да е издаден на ползвателя. При това
положение възможността за Х. да се освободи от отговорността, към която е
привлечена се изразява в това да подаде декларация по чл.189 ал.5, изр.2 от
ЗДвП, нещо което обаче тя не е направила, заради което същата следва да
8
бъде санкционирана.
Поради всичко казано до тук следва да се заключи, че при издаването
на фиша няма допуснати съществени процесуални нарушения /СПН/,
накърняващи правото на защита, респ. няма и нарушение на материалния
закон.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява
осъществен състав на нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, която предвижда
забрана за водачите при избиране скоростта на движение на пътно превозно
средство да превишават установени стойности на скоростта, като за населено
място тази стойност е 50 км/ч съгласно същата правна норма. При
установяване на скоростта на движение е отчетен толеранс от минус 3 км/ч от
измерената скорост, което е в рамките на техническата грешка допустима за
техническото средство за измерване, поради това посочената на снимковия
материал, отчетената скорост на движение на МПС от 79 км/час, съответства
на описаната в ЕФ скорост от 76 км/час.
С оглед на всичко казано до тук съдът намира, че правилно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
чрез налагане на предвидената глоба в абсолютно определен от закона
размер, съответен на стойността на превишението на скоростта. Поради
абсолютно определения в закона размер на глобата, а именно 100 лева за
превишение от порядъка 21 до 30 км/ч, съдът не разполага с правомощия и
възможност да намали същата, респ. да измени ЕФ.
С оглед изхода на делото, респ. потвърждаване на обжалвания ЕФ,
както и фактът, че пред въззивната инстанция АНО бе представляван от
юрисконсулт, който изпраща писмено становище по съществото на спора
преди последното с.з. и с него прави искане за присъждане на разноски,
настоящият съдебен състав намира, че на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН
следва да присъди такива. Юрисконсултско възнаграждение следва да бъде
присъдено в полза на ОДМВР-Пазарджик, доколкото тази дирекция има
статут на юридическо лице по смисъла на чл.37 ал.2 от ЗМВР.
Възнаграждението следва да е в размер определен в чл.37 от ЗПП, съгласно
препращащата разпоредба на чл.63 ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на
9
НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120
лева. Настоящото производство се разгледа в едно съдебно заседание, без
разпит на свидетели, без лично явяване на юрисконсулта и не е с фактическа
или правна сложност, поради което следва да бъде определено и присъдено
минимално възнаграждение от 80 лева.
Пак с оглед изхода на делото, респ. потвърждаване на обжалвания ЕФ,
искането на пълномощника на жалбоподателя за присъждане на разноски в
полза на последния не може да бъде уважено.
По изложените до тук съображения Пазарджишкият районен съд в
настоящият състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства
и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 3503034, издаден от ОД
на МВР- Пазарджик, с който на АТ. ЗДР. ХР., ЕГН ********** от
гр.Пазарджик, на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1, т.3 от ЗДвП, за
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 (сто)
лева.
ОСЪЖДА АТ. ЗДР. ХР., ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ул.“Георги
Герасимов“ № 11 ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР-Пазарджик, представлявана от
директор, разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева – юрискносултско
възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в
полза НА жалбоподателя.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10