Решение по дело №33/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба вх.№ 88641/24.11.2023 г. на Г. М. А., [ЕГН], срещу Решение № 1622/17.11.2023 г., постановено по АНД № 20233110200586/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 2 състав, в частта, в която е отменено НП № 1643 от 25.01.2023 год. издадено от Заместник-кмета на Община Варна, в частта, в която за нарушение по чл.174, ал.1, т.1 от ЗМВД на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв., поради установяване, че е налице маловажен случай на административно нарушение, като Г. М. А. е предупреден, че при извършване в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр.ал.4, вр.чл.28, ал.1, вр. §1, т.6 от ЗАНН. Изложени са твърдения, че при издаване на НП е нарушена разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, тъй като не може с едно наказателно постановление да се налагат две отделни наказания, като това възражение на касатора е направено още с въззивната му жалба и не е било обсъдено от ВРС. Посочва се също, че ВРС не е обсъдил и възражението му, че в ЗВМД не се съдържа понятието „микрочип“. Оспорва се изцяло описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, като се твърди недоказаност и на двете обвинения. С подробно доразвити доводи е направено искане съдът да отмени въззивното решение в частта му, с която ВРС е предупредил касатора и погрешно е квалифицирал нарушението като маловажно, както и да отмени НП, поради недоказаност на извършеното нарушение по чл.177, ал.1, т.3 от ЗВМД.

Постъпила е и втора касационна жалба вх.№ 88954/27.11.2023 г. от Заместник-кмета на Община Варна, депозирана чрез процесуален представител юриск. Л. Г., срещу Решение № 1622/17.11.2023 г., постановено по АНД № 20233110200586/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 2 състав, в неговата цялост. Твърди се, че решението е незаконосъобразно и неправилно. Счита, че въззивна инстанция неправилно е приела, че при издаване на АУАН, актосъставителят не е изпълнил нормативното си задължение по чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН в акта да се съдържа описание на извършените нарушения и обстоятелствата, при които те са извършени. Възразява срещу извода на въззивния съд за маловажност на така извършените нарушения и заявява искане да се отмени обжалваното решение, като вместо него да постанови друго, с което да се потвърди НП по отношение и на двете нарушения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът Заместник-кмета на Община Варна, чрез пълномощник юриск. Л. Г., изразява становище за неоснователност на касационната жалба на Г. М. А. и наведените с нея основания. Твърди, че нарушенията са безспорно установени, като се присъединява единствено към доводите на касатора А. относно възражението му за неправилно определяне на нарушението по чл.177, ал.1, т.3 ЗВМД като маловажен случай. Пледира за оставяне на жалбата на Г. А. без уважение.

Ответникът Г. М. А. не изразява становище по жалбата на Заместник-кмета на Община Варна, но посочва, че не счита, че дължи юрисконсултско възнаграждение по отношение на неправилно съставеното срещу него НП № 1643/25.01.2023 г.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, дава заключение за неоснователност на касационната жалба на Заместник-кмета на Община Варна и за основателност на касационната жалба на Г. А.. Посочва, че в диспозитива на решението на ВРС не става съвсем ясна волята на съда и при това положение същото следва бъде отменено, а делото върнато на друг състав на същия съд за ново произнасяне.

Административен съд - Варна, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218, ал.1 от АПК, прие за установено следното:

Касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл.211, ал.1 от АПК, отговарят на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и са процесуално допустими.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Районен съд – Варна е било НП № 1643/25.01.2023 г., с което на Г. А., за нарушение на чл.174, ал.1, т.1 от Закона за ветеринаромедицинската дейност (ЗВМД), му е наложена глоба в размер на 200 лв., и за нарушение на чл.177, ал.1, т.3 от ЗВМД му е наложена глоба в размер на 100 лв.

За да постанови своето решение районният съд е приел за установено от фактическа страна следното: На 18.10.2022 г. в около 08:50 часа Г. А. се намирал с изведен от него домашен любимец – куче, в междублоково пространство в близост до магазин „Ситимаркет Победа“, в кв. Победа, гр. Варна, при което, обхождащи района служители на Дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ при Община Варна – свид. Д. И. и свид. Б. М., възприели, че домашният любимец е без поставен повод. След като установили самоличността на А., пристъпили към проверка на идентификационния документ на животното, но получили отговор, че е оставен в дома му и може да го представи по-късно, след което проверяващите пристъпили към проверка за наличие на поставен на кучето инжектируем транспондер чрез служебно предоставено им устройство, разполагащо с електронен четец за дистанционна идентификация на транспондери, осъществявана чрез доближаване на устройството до тялото в зоната на врата, гърдите и гърба на домашния любимец, при което уредът не отчел наличие на поставен транспондер. При този резултат от проверката, свид. Д. И. съставила спрямо А. AУAH №1640/18.10.2022 г., в който било отразено, че на 18.10.2022 г. около 08:50 ч. в гр. Варна, в близост до магазин „Ситимаркет Победа“, последният разхожда домашен любимец, порода, наподобяваща „лабрадор - ретрийвър“, който няма поставен микрочип за идентификация и се разхожда без поставен повод, с което виновно е нарушил чл.174, ал.1, т.1 и чл.177, ал.1, т.3 от ЗВМД.

С вх.№ ЗК22002311ВН/18.10.2022г. касаторът представил възражение срещу съставения му АУАН, с което оспорил отразените констатации, като посочил, че изведения от него домашен любимец не е бил без поставен повод, а е имало такъв, който той бил пуснал за кратко, както и че, проверяващите нито осъществили проверка с носения от тях специален уред за наличие на поставен на животното инжектируем транспондер, нито протоколирали резултат от такава проверка, като изтъкнал също, че домашният му любимец има поставен инжектируем транспондер и представил извлечение от идентификационен документ (паспорт) № LG01VK108535, издаден на 17.10.2022 г., съдържащ отразяване на поставяне от същата дата на транспондер с приложен буквено - цифров код 100240000062484. Навел и твърдение, че домашният любимец не е бил изведен на обществено място, а в частен имот, като представил и извлечение от кадастрална карта. Изразил и становище за приложение на института „маловажен случай“.

Предвид представеното възражение, Директорът на Дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ при Община Варна, отправил искане рег.№ ЗК22002311ВН 002ВН от 26.10.2022 г. до Директор на „Областна дирекция по безопасност на храните“ гр. Варна за справка относно датата на регистрация в система „ВетИс“ на посочения във ветеринарно-медицински паспорт № LG01 [рег. номер], транспондер с номер 100240000062484. С изх.№ ЗЖ-1328/03.11.2022 г. от Директор на „Областна дирекция по безопасност на храните“ гр. Варна, била изготвена справка, видно от която в интегрирана информационна система „ВетИс“ при БАБХ, данните за инжектируем транспондер №100240000062484 и ветеринарно-медицински паспорт № LG01 [рег. номер], са въведени на 27.10.2022 г. като проверка при ветеринарното лечебно заведение рег.№ 03-92-139, в което е извършено идентифицирането на животното, е установила, че това е сторено на 18.10.2022 г., на която дата домашният любимец е представен за идентификация от А., осъществено е поставяне на съответния транспондер и издаване на ветеринарно-медицински паспорт с посочен собственик на животното И. Д. Г..

Въз основа на съставения АУАН и извършената проверка по вх.№ ЗK22002311ВН/18.10.2022 г. било издадено и оспореното пред ВРС НП № 1643/25.01.2023 г. срещу касатора, с което наказващият орган приел изцяло описаните в АУАН фактически констатации и правната квалификация на нарушенията.

За да отмени наказателното постановление по отношение на нарушението по чл.174, ал.1, т.1 ЗМВД, Варненският районен съд е приел, че при издаването на НП е допуснато съществено процесуално нарушение, което е неотстранимо. Според съда, в разрез с изискванията на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, в АУАН и НП липсва пълно описание на административното нарушение – и двете съдържат твърде непълно и определено неиндивидуализиращо описание на проверения домашен любимец, ограничено до „порода, наподобяваща лабрадор - ретривър“, без отразяване за пол, име, цвят, възраст, както и че в двата акта липсва отразяване за това, установеният като разхождащ кучето гражданин, явява ли се негов собственик или няма такова качество. Отделно от това, въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл.172, т.2 от ЗВМД предвижда административнонаказателна отговорност да носят единствено собствениците на домашните любимци, но не и водачите им.

По отношение на нарушението по чл.177, ал.1, т.3 от ЗВМД, съдът е приел, че А. безспорно е извел в междублоково пространство неиндивидуализиран домашен любимец - куче, без да държи същото на повод към момента на проверката, но предвид липсата на предпоставка за вредоносни последици от нарушението, както и с оглед смекчаващите отговорността обстоятелства, конкретното деяние е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид и в този случай е била приложима възможността за писмено предупреждение по чл.28, ал. 1 ЗАНН.

С тези мотиви ВРС е отменил процесното НП в частта му по отношение на нарушението по чл.174, ал. 1, т.1 от ЗМВД, и е отменил НП в частта му по отношение на нарушението по чл.174, ал.1, т.1 ЗМВД, поради установяване, че е налице маловажен случай на административно нарушение, като предупреждава Г. М. А., че при извършване в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.4, вр. чл.28, ал.1, вр. § 1, т.6 ЗАНН.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от правна страна:

С НП № 1643/25.01.2023 г. на Заместник-кмета на Община Варна, на Г. М. А. са наложени следните административни наказания: 1.) „глоба“ в размер на 200 лева, на основание чл.428 от ЗВМД, за нарушение на чл.174, ал.1, т.1 от ЗВМД; и 2.) „глоба“ в размер на 100 лева, на основание чл.429 от ЗМВД за нарушение на чл.177, ал.1, т.3 от ЗВМД.

В мотивите на решението си Районен съд- Варна е посочил, че „в частта относно твърдяното нарушение по чл.174, ал.1, т.1 ЗМВД, оспореното НП следва да бъде отменено като издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и като материално-правно неправилно и незаконосъобразно, а в частта относно твърдяното нарушение по чл.177, ал.1, т.3 ЗМВД оспореното НП следва да бъде отменено, като въззивникът бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.“.

Въпреки така изложените мотиви, в диспозитива на решението си въззивният съд е постановил следното:

"ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №1643 от 25.01.2023 г., издадено от заместник-кмет на Община Варна, в частта, с която, за нарушение по чл.174, ал.1, т.1 ЗМВД, на Г. М. А., [ЕГН], е наложено административно наказание „глоба“ в размер 200.00 лв., на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2 ЗАНН.

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №1643 от 25.01.2023 г., издадено от заместник-кмет на Община Варна, в частта, с която, за нарушение по чл.174, ал.1, т.1 ЗМВД, на Г. М. А., [ЕГН], е наложено административно наказание „глоба“ в размер 100.00 лв., поради установяване, че е налице маловажен случай на административно нарушение, като ПРЕДУПРЕЖДАВА Г. М. А., че при извършване в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.4, вр. чл.28, ал.1, вр. §1, т.6 ЗАНН.“

Предвид изложеното настоящата касационна инстанция намира, че е налице неяснота по отношение на волята на съда. С наказателното постановление, предмет на въззивна проверка пред районен съд, са били наложени наказания за две нарушения – по чл.174, ал.1, т.1 и по чл.177, ал.1, т.3 от ЗВМД, но в диспозитива на самото решение, макар и правилно да е отбелязан номерът на НП, не става съвсем ясна волята на решаващия съд, тъй като са налице два различни диспозитива за едно и също нарушение (това по чл.174, ал.1, т.1 ЗМВД), а липсва диспозитив по отношение на другото нарушение (това по чл.177, ал.1, т.3 ЗМВД). Различието в направеното изписване на правните норми на така извършените две нарушения в диспозитива на обжалвания съдебен акт означава, че в него не се съдържа ясна и категорична воля на съда относно евентуалната отмяна на така наложените наказания.

Безспорно в случая е налице правната фигура на очевидната фактическа грешка. Според съдебната практика посочената грешка съществува, когато е допусната грешка в мотивите и/или диспозитива на решението, която не е резултат от мисловна дейност на съда, и от мотивите на решението ясно се вижда, че мисълта на съда е била една, а в диспозитива е изразен друг смисъл. За разлика от оспорването на административните актове по АПК, където е предвидена процедура за поправка на очевидна фактическа грешка (чл.175 от АПК), във въззивното производство по ЗАНН институтът на грешката е неприложим. Нормите на НПК не познават грешката с оглед препращането от чл.84 от ЗАНН.

Налице са основанията по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, вр. с чл.63в от ЗАНН и това налага решението на Районен съд – Варна да бъде отменено и на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото районният съд следва да изпълни процесуалното си задължение да се произнесе по така оспореното наказателно постановление в неговата цялост и по отношение на наложените с него две административни наказания.

Предвид връщането на делото за ново разглеждане от ВРС, по отношение направеното искане за разноски е приложим чл.226, ал.3 от АПК, съгласно който при новото разглеждане на делото въззивният съд се произнася и по разноските за водене на делото пред касационната инстанция, съобразно изхода на спора.

Воден от горното и на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Административен съд гр. Варна, втори тричленен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 1622/17.11.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 20233110200586/2023 г. на Районен съд гр. Варна, ІI състав и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС, съобразно дадените указания.

Решението не подлежи на обжалване.