О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………………../……………..2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА
ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА ДРИНГОВА
мл.с. ТАНЯ КУНЕВА
като разгледа докладваното
от съдия мл.съдия Кунева
въззивно
гражданско дело № 1159 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 248 от ГПК и е образувано по молба молба с вх. № 48672/18.07.2018
г. по описа на входящи документи на ВРС, от „Енерго – Про Продажби“ АД, чрез
адв. Николай Банков, с искане за изменение в частта за разноските на Решение №
1338/17.07.2018 г. по настоящото дело.
В молбата се
излага, че неоснователно в полза на въззиваемото дружество е присъдено
адвокатско възнаграждение, доколкото страната вече при предходното разглеждане
на делото е претендирала юрисконсултско, поради което счита, че в полза на
насрещната страна следва да бъде присъдено единствено последното, чийто размер
да бъде съобразен с настоящата редакция
на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП. Молителят оспорва и
присъдените за производството по чл. 303, ал. 1 от ГПК разноски пред ВКС, като
сочи че не е станал причина за извършването на последните. Посочва, че е
направил възражение за прекомерност на претендираното пред ВКС адвокатско
възнаграждение, поради което моли същото да бъде намалено до предвидения в
Наредбата размер. Оспорва и присъдените с първоинстанционното решение разноски,
като настоява, че присъденото юрисконсултско възнаграждение следва да бъде
определено съобразно действащата към момента на постановяване на решението на
ВОС редакция на чл. 78, ал.8 от ГПК.
В срока по чл. 248,
ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от „КНМ Груп“ ЕООД, с който се изразява становище за
неоснователност на молбата, като се
оспорват възраженията на насрещната страна срещу присъденото адвокатско възнаграждение в
производството пред ВОС и ВКС. Посочва, че страната е упражнила правото си след
ангажиране на адвокастска защита да претендира разноските сторени за нея.
Подчертава, че претендираното пред ВКС възнаграждение в размер от 100 лева съобразно
Наредбата не е прекомерен. Излага се, че по отношение на молителя не е налице
основанието за освобождаване от задължението му за заплащане на разноски,
предвидено в чл. 78, ал. 2 от ГПК, доколкото не само не е признал искането, а
същият чрез активно участие в производството по чл. 303 от ГПК го е оспорвал, като
сам е претендирал присъждане на разноски. Депозираната молба за изменение на
решението по чл. 248 от ГПК се оспорва и в частта и́, съдържаща искане за
ревизиране на присъдените в първоинстанционното решение разноски, като се
излага становище, че изменението на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК от
24.01.2017 г. е с действие занапред, поради което въпросът за размера на
юрисконсултското възнаграждение не следва да бъде преразглеждан.
За да се произнесе по молбата, настоящият съдебен
състав на ВОС съобрази следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, в срока за обжалване на решението, а ако
съдебният акт е необжалваем - в едномесечен срок от постановяването му, съдът
по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение /определение
по същество на спора/ в частта за разноските.
В
настоящия случай постановеното по делото решение № 1338/17.07.2018 г., което
изменение се иска в частта за разноските, е окончателно и не подлежи на
обжалване, молбата е подадена на 18.07.2018 г., т.е. в едномесечния срок,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество същата е неоснователна
по следните съображения:
Производството е
по реда на чл. 307, ал. 3 вр. чл. 308 ГПК е образувано след постановяване на
решение № 105 от 15.05.2018 г. по т.д. № 448/2018 г. на ВКС, II ТО е отменено на
основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК влязло в сила определение № 1982 от
04.06.2015 г. по в.гр.д. № 1453 по описа на ВОС за 2015 г., като делото е
върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на
спора.
Въззивното
производство е образувано по повод въззивна жалба на „Енерго - Про Продажби“ АД
срещу решение № 1043 от 04.03.2015 г. по гр. д. № 11327/2014 г. по описа на
ВРС, ХVІ състав, с коeто по предявен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
„Енерго-про Продажби“ АД е осъдено да върне на „КНМ ГРУП“ ЕООД сумата от
2828,34 лв., платена от ЕТ „Здравец – П.А.Г.“ без основание, представляваща
корекция на сметка за периода от 04.11.2010 г. до 02.05.2011 г., начислена
служебно по „констативен протокол“ за обект на потребление с абонатен №
1619018, кл. номер **********, ведно със законната лихва върху сумата от датата
на завеждане на исковата молба в съда – 04.09.2014 г., до окончателното
изплащане.
С Решение № 1338/17.07.2018
г. е потвърден изцяло обжалвания първоинстанционен съдебен акт, като
въззивникът е осъден да заплати на насрещната страна сума в общ размер на 584,55
лв., от които 427,98 лева за платен адвокатски хонорар във въззивното
производство и сумата 156,57 лв. – разноски в производството пред ВКС, от които
56,57 лв. платена държавна такса и 100 лв. адвокатски хонорар.
Съобразно
разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като
съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски
най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция.
Когато извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да
бъдат възстановени по правилата на чл. 78 от ГПК.
В настоящия
случай „КНМ Груп“ ЕООД своевременно е релевирало искането си за присъждане на
разноски, като е представило списък по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателство за
действителното им извършване, поради което, с оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, въззивникът дължи репариране на извършените
съдебно-деловодни разходи. Доколкото във въззивното производство страната е
защитавана от адвокат и е доказала заплащане на адвокатско възнаграждение, тя
има право на възстановяване на същото, като ирелевантно е дали е била
представлявана от юрисконсулт в предходен етап от правния спор. Предвид
изложеното е неприложима е и разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Неоснователни са
и възраженията на молителя срещу присъдените за производството по чл. 303, ал.
1 от ГПК разноски пред ВКС, тъй като съгласно задължителните постановки относно
приложимостта на чл. 78 от ГПК в
извънредното производството, обективирани в Тълкувателно решение №
6/6.11.2013 г. на ОСГТК отмяната е се дефинира като извънредно средство за
контрол на влезли в сила съдебни актове, ползващи се със сила на пресъдено
нещо, на изчерпателно посочени основания,
обективиращи конкретен порок на акта. По молбата за отмяна се произнася
Върховният касационен съд, на който е възложена изключителна компетентност, независимо
от това инстанционно кой съд е постановил решението, чиято отмяна се иска.
Следователно Върховният касационен съд в случая не действа като редовна
инстанция, а извънинстанционно, независимо от функционалната подсъдност.
Решението, с което е уважена молба за отмяна и е възстановена висящността на
спора с оглед връщане на делото за ново разглеждане, не формира като правна
последица сила на пресъдено нещо. С него не се разрешава съдебния спор по
същество, а само се възстановява висящността на процеса, чрез отмяна на
неправилното решение, имащо някой от пороците, визирани в изчерпателно
изброените хипотези на чл. 303 от ГПК. Основателността на молбата за отмяна
води до ново разглеждане на спора, който съдът при условията на общия исков
процес ще разреши с окончателно решение. При новото разглеждане на делото се
прилагат правилата на общия исков процес, неприложими в извънинстанционното
производство, по което е постановено отменителното решение по чл. 303 от ГПК.
Следователно и разноските при новото разглеждане на делото ще бъдат разпределени
съобразно правилото на чл. 78 от ГПК, включително и тези извършени в
извънредното производство по отмяна. В тази връзка, ирелевантно е
обстоятелството дали молителят е станал причина за образуване на производството
по чл. 303 от ГПК, доколкото ВКС е приел, че е налице един от лимитативно
изброените пороци в закона, обуславящ необходимост от извънреден контрол върху
влезлия в сила акт. Освен това, не е налице и основанието по чл. 78, ал. 2 от ГПК за изключване на отговорността за разноски по отношение на въззивника,
доколкото той не само, че не е признал искането на насрещната страна за отмяна
на влязлото в сила определение, но чрез активното си процесуално поведение е
оспорвал основателността на претенцията, поради което на общо основание дължи
репариране на извършените съдебно-деловодни разноски.
Възражението за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за осъществяване на
процесуално представителство в производството пред ВКС е неоснователно.
Претендираното такова и присъдено с въззивното решение възлиза в размер на 100
лева – под предвидения в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На следващо
място определения от първоинстанционния съд размер на възнаграждението
съответства на действащата към момента на постановяване на съдебния акт
разпоредба на чл. 78, ал. 8 от ГПК, а на последващото изменение на същата не
може да бъде признато обратно действие. Поради това първоинстацинното решение
не следва да бъде изменяно в частта за разноските, присъдени с него.
По посочените
съображения, не са налице основания за изменение на постановеното по делото
решение в частта му относно разноските, поради което молбата с правно основание
чл. 248, ал. 1 от ГПК се явява неоснователна, и като такава следва да бъде
оставена без уважение.
Мотивиран от
изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 48672/18.07.2018
г. по описа на входящи документи на ВРС, депозирана от „Енерго – Про Продажби“
АД, чрез адв. Николай Банков, с искане за изменение в частта за разноските на
Решение № 1338/17.07.2018 г., постановено по в.гр.дело № 1159/2018 г. по описа
на ВОС.
Определението е окончателно и неподлежи на обжалване, по арг. на чл. 248, ал. 3 от ГПК вр. чл. 280, ал. 3, т. 2, пр. II от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.