Р Е Ш Е Н И Е
№..............от 17.02.2023г., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд гражданска колегия,
На девети февруари две
хиляди двадесет и трета година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар Т.
Секретар:Александрина Христова
като разгледа докладваното от съдия Т. Гр.д.№242 по
описа на съда за 2021г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по искова молба, подадена
от А.Д.С., с ЕГН **********, починала на 01.04.2022г. и заместена в процеса от
наследниците си по закон Р.Г.К., с ЕГН **********, с адрес *** и Е.Г.П., с ЕГН **********,
с адрес *** против И.Г.Д., с ЕГН **********, с адрес *** и Т.С.Д., с ЕГН **********,
с адрес ***.
Твърди се по исковата молба, че починалата А.Д.С. е
била единствен наследник на Н. Д. С. пжчиноло но 27.06.2017г., притежавала ЕГН **********.На
28.11.2013г., наследодателят на ищеца придобила с договор за дарение във
формата на НА №59, т.4, рег.№4447, н.д.№567 от 2013г. на нотариус с рег.№188 на
НК недвижим имот, представляващ УПИ парцел IX, пл.№60, кв.№6 по плана на
с.Търновлаг, одобрен със заповед №5370/5369 от 29.06.1945г., състоящ се от 934
кв.м., ведно с построените в този имот жилищна сграда, състояща се от сутерен,
мазе и етаж, масивен гараж и стопанска постройка, ведно с всички подобрения в
имота.
В последствие, на 23.12.2014г., този имот бил
прехвърлен на ответниците с договор за покупко-продажба на недвижим имот във
формата на НА №96, т.1, рег.№1148, д.№89 от 2014г. на нотариус М.М..
Твърди се, че посочената в НА продажна цена от
5 000 лв. била драстично занижена.В имота били извършени множество
подобрения и вложени значителни средства от страна на Н. С. и Л. С. в размер на
близо 80 000 лв.Описаното било индиция, че при сключването на този договор
Н. С. не е разбирала свойството и значението на постъпките си и не е могла да
ръководи действията си.При сключването му тя не могла да обработи адекватно
информацията, не осъзнавала потребностите си и не проявила разим.Пораженията
при деменция били трайни и с необратим хапактер.Промененият емоционално-волеви
контрол определял повишена внушаемост, както и повишена поддатливост на муждо
влияние и контрол на действията.Н. С. обитавала Дом за пълнолетни лица с
физически увреждания и била изведена от
там, за да сключи договора.
Обосновано е подробно становище по исковата молба, че
след изтичане на предвидената в закона давност по чл.32, ал.2 ЗЗД, то не е
налице пречка този спор да се повдига чрез възражение по чл.32, ал.3 ЗЗД.
Обосновано е твърдение, че описания договор е нищожен
на основание чл.26, ал.2 пр.2 ЗЗД, доколкото наследодателят не е разбирала и не
е могла да ръководи действията си, като причината за това била трайна.
При гороното се претендира, след като съдът
констатира, че описания договор е унищожаем, евентуално нищожен на посоченото
основание, да се признае за установено, че ищецът е собственик на имота въз
основа на наследствено правоприемство и да се осъдят ответниците да предадат на
ищеца владението му.
В срока по чл.131 ГПК, ответниците са оспорили
предявения иск.
В проведено на 22.11.2021г. съдебно заседание е
изготвен доклад по делото, като на ищеца е указано, че възражението за
унищожаемост, в качеството му на възражение е процесуално средство за защита на
ответник по предявен срещу него иск за собственост и не може и не следва да се
повдига и да е в основата на предявен иск.
По делото са представени и приети като доказателства:
препис извлечение от акт за смърт на Н. С., удостоверение за наследници,
множество медицински документи-експертни решения и епикризи на Н. С., изискано
е и приложено по делото пълна история на медицинското й състояние от МБАЛ „Д-р
Никола Василиев“, преписка вх.№1396/2017г. на КРП, справки и докозателства за
теглени кредити от Н. С. и кредитна зъдръжнялост.Като доказателства по делото
са приети и множество медицински документи, свързани със здравословното
състояние на съпруга на Н. С.-Л. С.В качеството на свидетели са разпитани: С.Г.,
З. Г., Е.П.-С., А.М., С.П., Е.П., Б. Н., Д. Д., М. Т., П. И., П.П., М.М., С.Х.,
И.П. и Е.С..
От описаните доказателства, по делото се установи
следната фактическа обстановка:
С договор за покупко-продажба на недвижим имот във
формата на НА №142, т.4, рег.№6731, д.№1041/2006г. на нотариус рег.№188 на НК,
Н. Д. С. и Л. Д. С. закупили недвижим имот, представляващ УПИ, парцер 9,
пл.№60, кв.6 по плана на с.Търновлаг, състоящ се от 934 кв.м., ведно с
построените в същия имот едноетажна жилищна сграда, масивен гараж и стопански
постройки, ведно с всички подобрения в имота.С договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка във формата на НА №142,
т.2, рег.№4219, д.№496/10г. Л. С. и Н. С. прехвърлили този имот на В. В. П.
срещу задължение за издръжка и гледане.С договор за дарение във формата на НА
№59, т.4, рег.№4447, д.№567/2013г. В. В. П. и Д. Д. П. дарили на Н. С. същия
имот.С договор за покупко-продажба на недвижим имот във форма на НА №96, т.1,
рег.№1148, д.№89 от 2014г. на нотариус рег.№603 Н. Д. С. продала на Илиян Г.Д.
същия имот за сумата от 5000 лв., като е запазила правото си на ползване върху
сутеренния етаж.
Към моманта на сключването на последния описан договор
ответникът И.Д. е бил в граждански брак с втория ответник Т.С.Д..
По делото се установи, че за периода 28.04.2014г. до
16.03.2015г. Н. С. е била потребител в „Дом за пълнолетни лица с физически
увреждания“ Кюстендил, като е напуснала по собствено желание.Същата е била с
влошено здравословно състояние.В последното експертно решение на ТЕЛК е
посочено, че боледува от инсулинозависим захарен диабет.Диабетна
гагрена-състояние след ампутация на ДДК, средна трета на подбедрицата.Хроничен
калкулозен пиелонефрит без ХБЗ.Артериална хипертония 2-ра степен сърдечна
форма.Тиреоидит на Хашимото-еутиреоидно състояние от субституираща
терапия.Видно от последната епикриза на МБАЛ Кюстендил-постъпила на
25.06.2017г., починала на 27.06.2017г.-диагноца ИБС.Остър коронарен
синдром.Стар инфаркт на миокарда.Декомпресиран ЗД.Внезапна сърдечна
смърт.Придружаващи заболявания –състояние след ампутация на дясна
подбедрица.Състояние след ИМИ.
От всички свидетелски показания, по делото се
установи, че след напускане на ДВХФУ, Н. С. е заживяла в имота в с.Търновлаг,
като е обитавала сутеренния етаж.Можела е да се обслужва самостоятелно, като е
позлвала и услугите на социален патронаж.Видно от показанията на св.П., същата
се е оплаквала, че живее трудно, изпитва силна болка в крака и губи зрение.Пред
този свидетел, Н. С. споделила, че е измамена при продажбата на къщата и не е
получила пари за това.В показанията на всички разпитани в хода на
производството свидетели се съдържат данни за влошеното здравословно състояние
на С. и начина й на живот, както и индиции, че след продажбата е била в добри
отношения с приобретателя-ответник в производството и баща му.
В заключение, прието в с.з. на 16.06.2022г. вещото
лице Г. е посочила, че пазарната стойност на имота, със запазеното право на
ползване към 2014г. е била в размер на 5618 лв.В повторно заключение,
анализирайки подробно извършени през периода сделк с идентични имоти, същото
вещо лице е посочила оценка в размер на 12581 лв. към 2014г.
В приетата като доказателство по делото комплексна
съдебно психиатрична и психологическа експертиза вещите лица П. и В.,
анализирайки наличните данни, са направили извод, че при С. не е налице нито
интелектуални, нито психотични, болестни, нито психоорганични прояви, които да
са я лишавали от годност адекватно да осмисля интересите си и правилно да
разбира и ръководи действията си към моманта на сключване на оспорваната в
производството сделка.
След смъртта на Н. С., нейн наследник е първоначалния
ищец А.Д.С..След смъртта на С., С., заедно със сина си Р.К. отишли в имота, за
да приберат вещи на починалата, като не били допуснати от бащата на първия
ответник.Извикали полиция и били съставени протоколи за предубреждание на двете
страни.
При така установената фактическа обстановка, за съда
се налагат следните правни изводи:
На първо място, следва да се посочи, както е посочено
и в доклада на съда, че възражението по чл.32, ал.3 ЗЗД е правно средство за
защита на ответник по иск за изпърнение на унищожаем договор, като по принцип
възражението е процесуално средство за защита.В този смисъл е недопустимо
предявения иск, макар и с друго правно основание, да се основава на възражение
за унищожаемост.При това, съдът счита, че така повдигнатато с исковата молба
възражение не следва да се обсъжда от съда.
На следващо място, следва да се посочи, че с ТР
5/2020г. ОСГТК на ВКС е дадено задължително за съда тълкуване, че договор,
сключен от дееспосбно лице, ако то при сключването му е било в сътояние на
трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си е унищожаем на
основание чл.31, ал.2 ЗЗД.В мотивите на това решение е посочино, че ЗЗД
предвижда, че нищожни са договорите, при които липсва съгласие /чл.26, ал.2,
изр.1 пр.2 ЗЗД/, а са унищожаеми договорите, сключени от дееспособно лице, ако
то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си/чл.31,
ал.1 ЗЗД/.Унищожението на такъв договор, съгласно разпоредбата на 31, ал.2 ЗЗД,
не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е поискано
поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността
произлиза от същия договор.Съобразно чл.32 ЗЗД, унищожение може да иска саво
страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемост.Правото да се унищожение
се погасява с 3 годишна давност, която започва да тече от деня, в който лицето
е навършило пълнолетие, запрещението е било вдигнато, грешката или измамата са
били открити или заплашването е престанало, а в останалите случаи- от деня на
сключване на договора.Ответникът по иск за изпълнение на унищожаем договор може
да поиска унищожението чрез възражение и след като давността е изтекла.Кратката
3 годишна давност за правото да се иска унищожение от лицата, които формално са
дееспособни, но при които невъзможността да разбират или ръководят действията
си е трайна и/или необратима, цели своевременно и за много по-кратък период от
3 години да се вземат мерки, за да могат да бъдат охранявани в цялост техните
интереси и същевременно да се защитава правната сигурност.Според законодателя,
бездействие в продължение на повече от три години е недопустимо.Липсва съгласие
по смисъла на чл.26, ал.2 пр.2 ЗЗД, когато външно волята на дееспособно лицее
обективирана чрез надлежно поведение, но зад изявлението липсва вътрешно волево
решение.Волеизявленията са направени и съвпадат, но някое от тях или и двете са
направени при „съзнавано несъгласие“-без намерение за обвързване.Когато
договорът е сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло
да разбира или да ръководи действията си, договорът е унищожаем, тъй като е
дадено съгласие, но без разум /липсва елемента „съзнаване“.Ето защо фактическия
състав на чл.31, ал.1 ЗЗД по естеството си е проявление на несъзнавана липса на
воля.
При направеното тълкуване е изведен извод, че няма
легални, теоретични или практически основания да се приеме, че договорът,
сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на
трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си, е нищожен, а не
унищожаем.
В светлината на горното тълкуване, задължително за
съда, то повдигнатото в исковата молба възражение за нещожност е изцяло
неоснователно.Същото очевидно касае евентуалната унищожаемост на договора, но
както се посочи/още в доклада на съда/ същото е недопустимо заявено и не следва
да се разглежда от съда.Освен, че е недопустимо заявено, следва да се посочи,
че лицето е починало, по делото липсват данни приживе да е искано поставянето й
под запрещение и от съдържанието на сключения договор по никакъв начин не
следва извод за наличие на предпоставките по чл.31 ЗЗД.
В този смисъл, съдът счита, че твърдението на ищците
за нищожност на сключения договор от наследодателя им на основание чл.26, ал.2
пр.2 ЗЗД е неоснователно, договора е валиден и е породил характерното за този
вид договори вещно прехвърлително действие.
При горните изводи, предявения иск по чл.108, ал.1 ЗС
е неоснователен и следва да се отхвърли.Ищците в производството, при горните
изводи, не проведоха доказване, че притежават права върху имота.Договорък за
покупко-продажба е породил действието си и имота е прехвърлен на ответниците.В
този смисъл и към момента на смъртта на наследодателя им не е бил в нейния
патримониум и не е част от наследствената маса.В този смисъл и ищците не са
придобили права върху този имот.
При горното и на основание чл.78, ал.3 ГПК, ищците
дължат на ответниците деловодни разноски в размер на 860 лв.-изплатено
адвокатско възнаграждение и изплатено възнаграждние за явяване на свидетеля М..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявения от А.Д.С., с ЕГН **********,
починала на 01.04.2022г. и заместена в процеса от наследниците си по закон Р.Г.К.,
с ЕГН **********, с адрес *** и Е.Г.П., с ЕГН **********, с адрес *** против И.Г.Д.,
с ЕГН **********, с адрес *** и Т.С.Д., с ЕГН **********, с адрес *** иск по
чл.108 ЗС за признаване на установено, че ищците са собственици на недвижим
имот, представляващ УПИ, парцел IX, пл.№60, кв.№6 по плана на
с.Търновлаг, одобрен със заповед №5370/5369 от 29.06.1945г., състоящ се от 934
кв.м., ведно с построените в този имот жилищна сграда, състояща се от сутерен,
мазе и етаж, масивен гараж и стопанска постройка, ведно с всички подобрения в
имота, при съседи на поземления имот: улица, УПИ XIV-61, УПИ IV-60, УПИ VI-73 и УПИ VIII-72, 70.
Осъжда Р.Г.К. и Е.Г.П. да заплатят на И.Г.Д. и Т.С.Д.
деловодни разноски в размер на 860 лв.
Решението подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от
връчването му на страните пред ОС гр.Кюстендил
Районен съдия: