№ 58
гр. гр.Велинград, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ Административно
наказателно дело № 20245210200116 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 22-0367-001505 от 02.02.2023 г. на
началник група на РУ – Велинград при ОДМВР – град Пазарджик И.К., с което на
основание чл.53 от ЗАНН на Й. А. Г. са наложени административни наказания глоба в
размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца - за
осъществяване на административно-наказателния състав на „чл.175, ал.1, т.1“, във вр. с чл.
140, ал.1 от ЗДвП.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от
подписала я процесуално легитимирана страна с обоснован и доказан правен интерес, срещу
санкционен акт по ЗАНН (наказателно постановление), подлежащ на съдебен контрол, пред
родово, местно и функционално компетентен съгласно чл.59, ал.1 от ЗАНН съд, като
жалбата е редовна от външна страна, с посочване на изискуемите по закон реквизити,
поради което се явява процесуално допустима.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на наказателното постановление - при
съображения, че соченото в него нарушение не е извършено виновно от наказания, тъй като
той не е съзнавал фактически обстоятелства от административнонаказателния състав, а
именно – че управляваното от него МПС е било служебно дерегистрирано, както и
некоректно квалификация на нарушението в наказателното постановление.
В писмено становище въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна, при
твърдения, че е установено виновно извършване на санкционираното деяние и няма
основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН. Моли наказтелното постановление да бъде
1
потвърдено като законосъобразно, правилно и обосновано.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 19.10.2022г. в гр. Ракитово, на кръстовището на ул. „Слави Йовчев“, пред № 35,
полицаят А. Ш., в присъствието на колегата си С. Г., спира за проверка л.а. „Ауди-А4“ с рег.
№ РА3295ВХ, собственост на А. Тодоров Г. и управляван от Й. А. Г.. При проверката се
установява, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация, за което служителите
на реда уведомяват водача, а той им съобщава, че до момента на проверката нему е известно
и не е бил уведомяван за служебно прекратената регистрация на автомобила. На водача е
съставен АУАН, на база на който е издадено и обжалваното наказателно постановление.
Описаната фактическа обстановка се установява от следните доказателства: НП №
22-0367-001505 от 02.02.2023 г.; АУАН № 696274 от 19.10.2022 г., Справка за
нарушител/водач, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи,
Справка за ПС от 12.04.2024 г., Справка за регистрация на ПС,Справка за служебна промяна
на регистрация и собственици на ПС, Писмо с вх. № 3265/07.05.2024 г. от ОДМВР -
Пазарджик , отдел „Пътна полиция“ относно регистрация за л.а. Ауди А4 с рег. №
РА3295ВХ, Уведомление за прекратяване на регистрация, показанията на свидетелите А.
Ш., С. Г. и А. Г., обясненията нажалбоподателя Й. Г..
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
На първо място – с обжалваното наказателно постановление е санкционирано
нарушение с правна квалификация по чл. 175, ал.1, т.1 от ЗДвП, чийто състав предвижда
„управление на моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не
са поставени на определените за това места“. В конкретния случай подобно деяние изобщо
не се установи да е било извършвано от наказаното лице, напротив – в показанията си
актосъставителят и колегата му Г. ясно посочват, че автомобилът е бил с поставени на
съответните места регистрационни табели. Пълното несъответствие на описаното в НП
нарушение (чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН) и сочените за нарушени законови разпоредби само по
себе си обосновава отмяна на постановлението.
На следващо място – относно реално описаното в НП нарушение (с коректна правна
квалификация по чл.175, ал.3, пр. първо във вр. с чл. 140, ал.1 от ЗДвП) следва да се посочи,
че - правното основание за прекратяване на регистрацията е чл. 143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП.
Тази разпоредба предвижда, че - Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни
средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от
Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство
(сравни - и чл. 574, ал.9 КЗ вр. с чл. 18-б (2) от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г.).
Следователно законът предвижда задължителното уведомяване за служебно прекратената
регистрация. В случая по делото не се установява към момента на проверката собственикът
2
на автомобила да е бил уведомен (да е знаел), че е била прекратена регистрацията на
автомобила му, което логично препятства съзнаване на това обстоятелство и от
жалбоподателя водач-несобственик. При това положение липсата на знание за прекратената
регистрация изключва вината на водача при извършване на вмененото му нарушение. От
липсата на вина следва, че санкционираното деяние не осъществява състава на
административно нарушение (арг. - чл. 53, ал.1 и ал.2 във вр. с чл. 11 от ЗАНН). В идентичен
смисъл е и изложеното в ТР № 2 от 05.04.2023г. по ТД № 3/2022г. на ОСС от НК на ВКС.
Същевременно - независимо, че при прекратяване на регистрацията по реда на чл.
143, ал. 10 от ЗДвП не се издава заповед за прилагане на принудителна административна
мярка, няма съмнение, че при несъгласие с това прекратяване уведоменият собственик би
могъл да оспори действието по служебното прекратяване пред съда. Ето защо
уведомяването има значението и за стабилизиране (влизане в сила) на действието по
прекратяване на регистрацията автомобила. Затова в настоящия случай на неустановено
уведомяване, следва да се приеме, че действието по прекратяване на регистрацията от една
страна не е било влязло в сила, а от друга – собственикът на автомобила е бил в
невъзможност да оспори предварителното изпълнение на това действие. Затова
осъщественото деяние не представлява административно нарушение и от обективна страна,
тъй като следва да се приеме, че автомобилът не е бил с надлежно прекратена регистрация.
Следователно жалбоподателят не е извършил административното нарушение и
съответно незаконосъобразно са му наложени административни наказания с издаденото
наказателно постановление. В гореизложения смисъл е практиката на касационната
инстанция (Решение № 81 от 10.02.2021 г. по к. а. н. д. № 21/2021 г. на Адм. съд -
Пазарджик, Решение № 981 от 4.12.2020 г. по к. а. н. д. № 1157/2020 г.на Адм. съд –
Пазарджик, Решение № 854 от 4.11.2020 г. по к. а. н. д. № 969/2020 г.на Адм. съд –
Пазарджик, Решение № 541 от 2.07.2021 г. по к. а. н. д. № 424/2021 г.на Адм. съд -
Пазарджик, Решение № 901 от 11.11.2020 г. по к. а. н. д. № 988/2020 г.на Адм. съд –
Пазарджик и др.)
С оглед изложеното НП № 22-0367-001505 от 02.02.2023 г. на началник група на РУ
– Велинград при ОДМВР – град Пазарджик И.К. следва да бъде изцяло отменено.
При този резултат по делото, на основание чл.143, ал.1 от АПК вр. чл. чл.63д, ал. 1 от
ЗАНН, в тежест на наказващия орган следва да се възложат сторените от жалбоподателя
разноски по делото в размер на 500лв. адвокатски хонорар, която сума е изплатена в борй от
жалбоподателя на 08.04.2024г., според представен по делото Договор за правна защита и
съдействие. Възражението за прекомерността му е неоснователно, тъй като хонорарът не
надвишава минималния – съгласно разпоредбите на чл.8, ал.1 вр. с чл.7, ал.2, т.1 и чл. 18,
ал.2 от НМРАВ и е съобразен с фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 във вр. с ал.3, т.1, т.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0367-001505 от 02.02.2023 г. на
началник група на РУ – Велинград при ОДМВР – град Пазарджик И.К..
ОСЪЖДА ОД на МВР - Пазарджик, да заплати на Й. А. Г. с ЕГН ********** сумата
от 500 /петстотин/лева - разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Пазарджишкия
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
4