Решение по дело №600/2018 на Административен съд - Варна

                                                                                                                                                                                                                                                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                                                  №……………/……………………2018г.                                                                                                В ИМЕТО НА НАРОДА                                                                         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-гр.Варна, XXXIV състав, в публично съдебно заседание на пети юли, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                                                                                             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:Е. ЯНАКИЕВА                                                            при секретаря Галина Владимирова и прокурор при ВОП Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 600/2018г., за да се произнесе взе предвид следното:   Предявен  е иск с правно основание чл.203,ал.1 от АПК, чл.1,ал.1 и 2 от ЗОДОВ,вр.чл.203,ал.2 от АПК.             Производството е образувано  по подадена искова молба, в която е предявен иск от  „Полимери“ АД- в несъстоятелност, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. Девня, Промишлена зона, представлявано от синдика И.Т.Б.,  срещу Регионалната инспекция по околната среда и водите –гр.Варна. Релевирано е искане за присъждане на сумата от 136351.69лв., от които 102130.04лв. главница и 34221.65лв. лихва за забава, представляващи  обезщетение за нанесени имуществени вреди, състояли се, с оглед заплатено от дружеството-ищец възнаграждение по договор за правна защита и съдействие на упълномощен адвокат в производство, образувано по реда на ЗАНН. В  исковата молба са изложени подробни доводи, сочещи на проведено въззивно производство пред Девненския районен съд по обжалване на НП № **********/16.12.2013г., издадено от Директора на РИОСВ-Варна. Ищецът основава претенцията си на постановените съдебни решения / на касационен състав, който потвърждава въззивното решение/, с което обжалваното пред ДРС наказателно постановление е отменено.  За да постигне адекватна защита на правата си, дружеството –ищец възложило правната защита и съдействие по делата на упълномощен адвокат, като заплатило за това възнаграждение в размер от 102130.04лв. Релевира довод, че извършеното плащане е разход, разрешен на синдика на дружеството от Окръжен съд Варна с Определение № 766/26.02.2015г., постановено по т.д.№1132/2012г. Гореизложените факти мотивирали представляващия „Полимери“ АД, на основание  чл.203 от АПК вр.чл.1 от ЗОДОВ да претендира присъждане на обезщетение за нанесени имуществени вреди в цитирания размер.  Въведено е искане в молбата за присъждане на главницата в едно с лихва за забава в размер от 34221.65лв., изчислена върху главницата за периода 04.11.2014г./ датата на плащане на адвокатското възнаграждение/ до 19.02.2018г.- датата на подаване на исковата молба, както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до датата на окончателното плащане, в едно със сторените в настоящото производство разноски. 

В съдебно заседание, чрез представител по пълномощие поддържа исковата молба по основание и размер.       Ответникът – Регионалната инспекция по околната среда и водите –гр.Варна, редовно уведомен се представлява от представител по пълномощие, който оспорва исковата молба. Представено е и писмено становище вх.№ 5544/20.03.2018г., в което същата теза се поддържа на подробни изложени доводи. В писмена защита мотивирано въвежда твърдение за неоснователност на исковата молба и моли за отхвърлянето й.

Представителят на ВОП изразява становище за неоснователност на иска по основание и размер.                

Съдът като взе предвид становищата на страните, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази приложимия към процесните отношения закон, намира за установено следното:                           С Решение № 61/09.06.2014г., постановено от Девненски районен съд по АНХД 29/2014г., е отменено  Наказателно постановление №**********-20/16.12.2013 г., издадено от и.д. Директора на РИОСВ – Варна, с което на „Полимери”АД /в несъстоятелност/ за нарушение на чл. 20 ал. 5 и ал. 6 от Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети, на основание чл. 65 от същия закон е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 5 732 960 /пет милиона седемстотин тридесет и две хиляди деветстотин и шестдесет / лева.

Това решение е потвърдено с Решение № 2504/03.11.2014г., постановено по адм.д.№ 2718/2014  по описа на Административен съд Варна.

И пред двете съдебни инстанции, дружеството е представлявано от адв.М.А., редовно упълномощена от синдика И. Т.Б.. Пред Девненския районен съд са представени пълномощно /л.23/, Договор за правна защита и съдействие /л.67/ , извлечение по сметка на М.А. А. /л.71/ и Списък на разноските /л.72/.

От ангажирания в преписката по въззивното дело договор /л.67 от анхд.№29/2014г/ се установява, че ПОЛИМЕРИ АД е задължено да заплати сумата от 115109.20лв. като възнаграждение за извършената процесуална защита, до приключване на съдебното производство с влязло в сила съдебно решение и/или прекратяване на действието на договора по реда на член седми от него. /по арг. на чл.8 от договора/. По –нататък, в разпоредбата на чл.10 е уговорено, че доверителят е длъжен да заплати на правния консултант възнаграждението както следва: в срок до 15.03.2014г. включително авансово сума в размер от 30000лв.; в срок до три месеца, но не по-късно от приключване на последното съдебно заседание на първата съдебна инстанция, доверителят следва да заплати остатъка в размер от 95109.20лв.

Съобразно чл.7.3 от договора , с изпълнение на предмета му- приключване на производството с влязло в сила съдебно решение, договорът се прекратява. Следва да се отбележи, че като предмет на договора в член първи от него е уговорено само процесуалното представителство пред въззивна инстанция, каквато е Районен съд-Девня, а не до приключването му пред всички съдебни инстанции.

С Анекс №1 от 31.01.2014г., страните са се споразумели остатъка в размер от 95109.20лв. да се изплати в срок до 31.12.2014г.

С Анекс №2 от 29.12.2014г. е променен параграф първи от Анекс №1, като отново е променен крайният срок на изплащане на окончателното възнаграждение в размер от 95109.20лв. - в срок до 01.03.2015г.

От представеното на л.71 от в.пр извлечение от сметка се установява, че на 17.03.2014г., ПОЛИМЕРИ АД е превело по сметка на адв.М.А. сума в размер от 36000лв., като основание за превода е посочено „ по а.н.д. №29/2014г. на РС Девня; По договор от 31.01.2014г.“.

Производството по а.н.х.д.№29/2014г по описа на ДРС е образувано на 31.01.2014г. и е приключило на 09.06.2014г., съответно решението на Районен съд Девня, с оглед касационното му обжалване, е влязло в сила на 03.11.2014г.

От представения в производството пред ДРС  списък на разноските е видно, че края на производството по а.н.х.д. №29/2014г., ПОЛИМЕРИ АД е претендирало за възстановяване сторените разноски в размер от именно 36000лв. - толкова, колкото са заплатени на адв. М.А. в хода на съдебното дирене.

С Решение №1175/16.12.2013г. на Окръжен съд Варна по т.д.№ 1132/2012г., е обявена несъстоятелността на ПОЛИМЕРИ АД, дружеството е задължено при обявяване на фирмата си да прибавя добавката / в несъстоятелност/, постановена е и обща възбрана и запор върху имуществото му.

С Определение №305/23.01.2014г., Окръжен съд Варна т.о. по т.д.№1132/2012г. е разрешил на И. Т.Б., като синдик на ПОЛИМЕРИ АД, да упълномощи адв.М.А. за водене на производство по обжалване на НП № **********-20/16.12.2013г., изд. от и.д. Директор на РИОСВ-Варна.

С Определение № 766/26.02.2015г., ВОС е дал разрешение на синдика Б. да се разпореди със средствата и постъпленията по особената сметка, за разрешаване за изплащане на хонорари за представителството в размер на 102130.04лв. /окончателно плащане/ за процесуално представителство от адв. М.А. по обжалване на НП № **********-20/16.12.2013г., изд. от и.д. Директор на РИОСВ-Варна, съгласно договор за правна защита и съдействие и определение на съда по чл.660 ал.2 ТЗ, обективиращо разрешение за упълномощаването й от 23.01.2014г.

 

От платежно нареждане от 04.03.2015г./л.18 от делото/ се установява, че ПОЛИМЕРИ АД нарежда на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК заплащане по сметка в ЦКБ на адв.М.А. сума в размер на102130.04лв. От банково удостоверение, издадено от УНИКРЕДИТ БУЛБАНК /л.177/, се установява, че на 04.03.2015г. при банката по нареждане на ПОЛИМЕРИ АД, е извършен банков превод за сумата от 102130.04лв., с получател М.А. и с основание „Окончателно плащане по договор от 31.01.2014г., ведно с анекси“.

В заседанието, проведено на 05.07.2018г., процесуалният представител на ищеца уточнява, че не претендират сумата, изплатена като авансово плащане в размер от 36000лв., упомената в банково извлечение по см.21-22, издадено от ЦКБ АД клон Варна, находящо се на л.71 от н.а.х.д.№ 29/2014г. Пояснява, че претендират сума в размер от 102130.04лв., за която имат разрешение от ВОС, ведно с акцесорните искания за забава и законна лихва, като приема, че установеното в това производство авансово плащане не е част от исковата претенция.  

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по съдебните досиета и изявленията на представителите на страните.

При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

По допустимостта на производството:

 Съобразно чл. 203, ал. 1 от Глава единадесета на АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл.203,ал.2 от АПК, за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Според чл. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в АПК.

 По исковете по чл. 1 от ЗОДОВ е определена пасивна процесуална легитимация, която следва да бъде спазена и за наличието на която съдът следи служебно. Този извод произтича от въведения специален ред, по който се ангажира отговорността на държавата, чрез нейните органи - преки причинители на увреждането. Цитираната правна норма определя не само страните по материалното правоотношение, но и лимитивно определя и носителите на процесуалното правоотношение, вкл. страните, които могат да бъдат ответници по исковете.

     В конкретния случай искът е предявен срещу Регионалната инспекция по околната среда и водите, която съобразно чл.14 ал.2 от ЗООС е юридическо лице към министъра на околната среда и водите на бюджетна издръжка и се представлява от съответния директор или упълномощени от него длъжностни лица и от чийто незаконосъобразен акт-наказателно постановление, ищецът твърди настъпването на вреди.

Съобразно  Тълкувателно Постановление №2/19.05.2015г. по т.д.№2/2014г. на ВКС и ВАС, „Законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Доколкото искът по чл.1, ал.1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред”.

 Съгласно диспозитива на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ, за което са посочени и подробни мотиви.

Съвкупността на гореизложените доводи обуславя извода, че както дружеството- ищец, така и ответникът са легитимирани да бъдат страни в производство по чл.1 ал.1 ЗОДОВ. Предвид установената регламентация съдът счита, че предявения иск е процесуално допустим, тъй като са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи пораждането и надлежното упражняване на правото на иск от ПОЛИМЕРИ АД и не са налице процесуални пречки, изключващи това право.

 

По основателността на предявеният иск:

В конкретния случай, безспорни от страните са следните фактически установявания:

1/ С влязло в сила на 03.11.2014г. решение на Районен съд Девня е отменено  Наказателно постановление №**********-20/16.12.2013г., издадено от и.д. Директора на РИОСВ – Варна, с което на „Полимери”АД /в несъстоятелност/, за нарушение на чл. 20 ал. 5 и ал. 6 от Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети, на основание чл. 65 от същия закон е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 5 732 960 /пет милиона седемстотин тридесет и две хиляди деветстотин и шестдесет / лева.

2/ Претендираният размер от 102 130.04лв., представлява заплатен от ПОЛИМЕРИ АД хонорар на адв. М.А., за осъществено от нея процесуално представителство по а.н.х.д.№29/2014г. по описа на Районен съд Девня;

3/ Посочената в т.2 сума е заплатена на адв.А. на 04.03.2015г., тоест след приключването с влязло в сила на 03.11.2014г. съдебно решение по а.н.х.д.№29/2014г. на ДРС;

4/ Дружеството не претендира заплатената в хода на а.н.х.д.№29/2014г. авансово сума в размер от 36000лв., упомената в банково извлечение по см.21-22, издадено от ЦКБ АД клон Варна, находящо се на л.71 от н.а.х.д.№ 29/2014г. /по арг. на уточнението, направено от процесуалният представител на дружеството –ищец в с.з. от 05.07.2018г./.

В същото заседание като предмет на исковата претенция е упомената сума в размер от 102130.04лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, заплатена на 04.03.2015г./л.18 от делото/, за която синдикът има разрешение от ВОС, ведно с акцесорните искания за забава и законна лихва.

 

При така очертания предмет, в аспекта на гореупоменатите безспорни фактически установявания, относимата регламентация, посочените разрешения по цитираните Тълкувателни постановление на ВАС и ВКС и Решение на ВАС, както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът приема исковата претенция за неоснователна, на следните мотиви:

За да възникне право на иск за обезщетение е необходимо да са налице няколко кумулативни предпоставки, а именно: 1/вреда - имуществена или неимуществена; 2/незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; 3/пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.    

     В случая е безспорно установено, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт- наказателно постановление. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност, с което е изпълнена първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

     От събраните доказателства, обаче не се установява, че дружеството-ищец е претърпяло имуществена вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, тъй като липсва доказателство да е заплатено адвокатското възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление. Всъщност, плащането извън хода на въззивното производство и след приключването му с влязло в сила решение, е неоспорим от ищеца факт. Той изрично се възприема и твърди от процесуалния представител на дружеството.

     Необходимо е да се отбележи, че в съдебната практика по искови производства за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, съставляващи платени адвокатски възнаграждения се приема, че претендираните вреди са в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, когато са настъпили в хода на производството по обжалване на наказателното постановление. Доказателство за това е изискуемия се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, удостоверяващ възмездността на положения от адвоката труд. В настоящия случай дружеството основава исковата си претенция на доказателство, сочещо на извършено плащане, което носи дата на съставяне 04.03.2015г., тоест след приключване на съдебното производство по обжалване на наказателното постановление.

Представените от ищеца документи не установяват наличието на извършено плащане в хода на делото за осъществена по него правна защита.

Следва да бъде отбелязано и, че плащането не е било дължимо и с оглед на постигнатото съглашение между ПОЛИМЕРИ АД и адв. М.А.. Видно от представения по делото договор за правна помощ, заплащането следвало да се осъществи до приключване на съдебното производство с влязло в сила съдебно решение по арг. на чл.8 от договора. В конкретния случай това е 03.11.2014г., когато решението на районния съд е влязло в сила. Действително с последният подписан от страните Анекс №2 от 29.12.2014г., срокът на окончателното плащане е съгласуван до 01.03.2015г.

С оглед тази уговорка между страните, която съобразно чл.20а от ЗЗД има силата на закон за тях, съдът възприема извод, че след тази дата всяко плащане, овъзмездяващо извършени действия в изпълнение предмета на договора, е сторено без основание.

Остава необяснимо защо, когато с молба вх.№ 1971/22.01.2014г., синдикът е поискал разрешение от ВОС за ангажирането на адв.М.А. за осъществяване на процесуална защита и съдействие в производството по обжалване на Наказателното постановление, съответно договорът за правна защита и съдействие е сключен на 31.01.2014г., не е поискано и разрешение за изплащане на възнаграждение, а това е сторено едва с молба вх.№ 5428/18.02.2015г. и съответно разрешено с Определение №766/26.02.2015г. на ВОС т.о., когато производството пред ДРС вече е приключило с влязло в сила съдебно решение. Тоест към датата на подаване на искането за добиване на разрешение от ВОС за изплащане на възнаграждение, както е приключило съдебното производство на всички инстанции, така и предметът на договора е изчерпан, сроковете за изплащане на възнаграждението са изтекли, поради което не е следвало то да бъде извършвано.

     По аргумент на гореизложеното, да се ангажира имуществената отговорност на ответника за репарация на вреди, към които той би имал отношение само ако бяха сторени  при неприключило въззивно производство по обжалване на наказателното постановление, е незаконосъобразно.

  Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. На обезщетяване подлежат вредите, които са пряка и непосредствена последица от незаконните актове, действия или бездействия. Непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправният резултат. Под вреда следва да се разбира отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно имуществените права и защитени от правото блага на увредения, а под пряка и непосредствена тази вреда, която следва закономерно незаконосъобразния административен акт, действие или бездействието на компетентния орган на общината, по силата на безусловно необходима връзка. Пряка причинна връзка между незаконосъобразното бездействие, действие или административен акт и настъпилите вреди е налице и когато то е само един от факторите за тяхното настъпване, щом без него те не биха настъпили.

   В конкретният случай са заявени за обезщетяване вреди, които нямат характер на пряка и непосредствена последица от соченото от ищеца увреждане, а съответстват на извършено от него плащане без законово и договорно основание след датата на приключване на въззивното производство.

     Съдът не  констатира  доказване на необходимата предпоставка за наличие на нанесена имуществена вреда, която да се намира в пряка причинно следствена връзка  с отмененото наказателно постановление. Поради това, че не всички предпоставки на фактическия състав за ангажиране отговорността на ответника са установени, последния не следва да понесе обезщетението за твърдените, като настъпили имуществени вреди. Респективно, като недоказана, исковата претенция следва да се отхвърли.

Акцесорните искания за присъждане на лихва за забава и законна лихва са неоснователни, не само защото се отхвърля исковата претенция в частта на главницата. При положение, че разходът е направен за съдебни разноски, върху него не следва да се присъжда законна лихва, защото такава не се дължи върху разноските, които се присъждат във всички съдебни производства. Да се приеме обратното, означава да се създаде привилегия в полза на лицата, податели на жалби срещу наказателни постановления по причина, че въпросът с присъждане на направените в производството разноски не е нормативно уреден и те се претендират в рамките на исков процес.  От там изхожда и изводът, че длъжникът не би могъл да се счита в забава да изпълни свое парично задължение, считано от влизане в сила на решението за отмяна на наказателното постановление, след като разноските се определят от съда, а районният съд, който се е произнесъл по делото, не е присъдил такива.

Мотивиран от гореизложеното в неговата съвкупност, съдът:                                                               

                 Р  Е  Ш  И:                                                                                ОТХВЪРЛЯ предявения иск от  „Полимери“ АД- в несъстоятелност, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. Девня, Промишлена зона, представлявано от синдика И.Т.Б.,  срещу Регионалната инспекция по околната среда и водите –гр.Варна, в който е релевирано искане за присъждане на сумата от 136351.69лв., от които 102130.04лв. главница и 34221.65лв. лихва за забава, представляващи  обезщетение за нанесени имуществени вреди, състояли се, с оглед заплатено от дружеството-ищец възнаграждение по договор за правна защита и съдействие на упълномощен адвокат в производство, образувано по реда на ЗАНН, както и акцесорните искания за присъждане на лихва за забава в размер от 34221.65лв., изчислена върху главницата за периода 04.11.2014г./ датата на плащане на адвокатското възнаграждение/ до 19.02.2018г.- датата на подаване на исковата молба, както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до датата на окончателното плащане, в едно със сторените в настоящото производство разноски.                  Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.                                                                                                                                                                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: