РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1522
гр. Пловдив, 20 юли 2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито
заседание на двадесети и трети юни през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при
секретаря Дарена Йорданова, като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 1011 по описа за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство е образувано по жалба на „Жени – 2017“ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“***“ №40,
представлявано от Х. А. СV , чрез адв.С., срещу заповед от 02.04.2021 г.,
издадена от ИД на НАП, с която се отказва предоставянето на безвъзмездна
финансова помощ по ОП“Иновации и конкурентноспособност“ 2014-2020 г. по схема
за набиране на заявления за подкрепа ВG16RFOP002-2.095 „Подкрепа чрез оборотен капитал за
МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“.
Твърди се нищожност на заповедта поради липса на форма
– липса на надлежно поставен подпис върху връчения електронно документ.
На следващо място се сочи, че противно на приетото от
ответната страна, жалбоподателят развива дейност по КИД 56.10 „дейности на
ресторанти и заведения за бързо обслужване“ съгласно критериите за допустимост,
описани в раздел 11.1 „Критерии за допустимост на кандидатите“ от Условията за
кандидатстване, съответно неправило му е отказана исканата финансова помощ.
В съдено заседание жалбата се поддържа по изложените в
нея съображения.
Подробни доводи се излагат в писмени бележки.
Претендират се разноски.
За ответната страна, ИД на НАП, се заема становище за
неоснователност на жалбата.
Представят се писмени бележки.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима като
подадена в законоустановения срок и при наличието на правен интерес, а по
същество за основателна, предвид
следното установено от фактическа и
правна страна:
Предмет на оспорване в настоящото производство е заповед
№ З –ЦУ-625/26.03.2021 г. на изпълнителния директор на НАП, с която, на
основание чл.10, ал.1, т.1 и т.18 от ЗНАП и чл.26 б от закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците и решение на МС №
947 от 18.12.2020 г., е отказано предоставянето на безвъзмездна помощ по ОП
„Иновации и конкурентноспособност“ 2014-2020 по Схема за набиране на заявления
за подкрепа ВG16RFOP002-2.095 „Подкрепа
чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“ на
жалбоподателя.
За да постанови процесния отказ, ответникът е приел,
че за лицето не е изпълнено едно от условията по т.11.1 „Критерии за
допустимост на кандидатите“ – кодът на икономическата дейност, извършвана в
обектите преустановили/ограничили дейност да попада в един от посочените в
Условията кодове/сектори съгласно КИД – 2008.
Лицето кандидатства по т.1 от раздел 9 от Условията за помощ в размер на
20 % от оборота без ДДС за преустановена дейност, извършвана в рамките на
дейност с код по КИД-2008 56.10 „Дейност на ресторанти и заведения за бързо
обслужване“. В годишните отчети за дейността, подадени от жалбоподателя в НСИ
кодът на осъществяваната през 2017 основна дейност е 47.99 „Търговия на дребно
извън търговски обекти, некласифицирана другаде“. В отчетите на дружеството не
е посочено осъществяване на допълнително дейност с код 56.10.
В крайна сметка, в резултат на извършената проверка,
на база данните от НСИ/Мониторстат, установявайки, че кодът на осъществяваната
от жалбоподателя през 2019 г. основна
икономическа дейност не е сред посочените в т.4 от раздел 11.1. „Критерии за
недопустимост на кандидатите“ от Условията и в изпълнение на подточка 2 от
раздел 11.2.“Критерии за недопустимост на кандидатите“, заявлението на
жалбоподателя е отхвърлено.
По делото няма спор по фактите.
Жалбоподателят не оспорва мотивите по заповедта за
отказ, а твърденията му са, че преценката на ответника е неправилна, тъй като попада
в предвидено от закона изключение започвайки дейност на ресторант през юни 2020
г., съответно при отпускането на безвъзмездната финансова помощ няма как и не
следва да се осъществява преценка за допустимост на кандидатите за 2019 г.
Съгласно т.11.1
Критерии за допустимост на кандидатите т.2) – л.166 на гърба от Условия за
кандидатстване и условия за изпълнение за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по оперативна програма „Иновации и конкурентносопособност“2014-2020 Схема
за набиране на заявления за подкрепа ВG16RFOP002-2.095 „Подкрепа чрез оборотен капитал за
МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“ (Условията) допустими по
настоящата процедура за подбор на проекти са само кандидати, които се
регистрирани не по-късно от 01.10.2020 г.
Жалбоподателят е регистриран през юни 2020 г., съответно е допустим
кандидат по този критерий. В условията
(л.167) най-долу под линия изрично е посочено, че по отношение на
кандидати, които нямат приключена финансова 2019 г. или не са осъществявали
дейност през тази година, съответствието с изискването ще бъде проверявано
съобразно кода на организацията по КИД, вписан в т.1 от формуляра за
кандидатстване.
При това положение, съпоставяйки двете изисквания за
допустимост на кандидатите, настоящият състав на Административен съд – Пловдив
намира за незаконосъобразен процесния отказ, тъй като при неговото
постановяване не е съобразено именно последното условие за допустимост на кандидата
- когато не е осъществявал дейност през 2019 г. преценката за неговата
допустимост, съответствието с
изискването, да бъде проверявано
съобразно кода на организацията по КИД, вписан в т.1 от формуляра за
кандидатстване. Във формуляра за кандидатстване на жалбоподателя е вписан
именно 56.10 „Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване“. Този
извод следва логично и от данните по административната преписка. Жалбоподателят
кандидатства с оборота си от октомври 2020 г. Той не може да докаже код на
дейност за 2019 г. 56.10 „Дейност на ресторанти и заведения за бързо
обслужване“, тъй като през посочения период жалбоподателят не извършва тази
дейност. След като условията предвиждат помощ да се предостави и на дружества,
които са започвали дейност през 2020 г. то съответствието с изискването следва бъде проверявано съобразно кода на
организацията по КИД, вписан в т.1 от формуляра за кандидатстване съобразно
изричното указание в този смисъл в Условията. Такива дружества няма как да са
декларирали КИД в НС, защото срокът за това изтича през юни 2021 г. като жалбоподателят
го е заявил съгласно писмо с изх. № Ю-П-ИЗ-282/08.04.2021 г. с издател НСИ.
По тези съображения процесният отказ следва да бъде
отменен.
Съдът намира, че издадения отказ
противоречи и на целта на закона, по конкретно на целите заложени в закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, което също е
основание за отмяната му. Нещо повече противоречи и на принципите заложени в
Решение № 947 на МС от 18.12.2020 г. за даване на съгласие на Министерствотo на
икономиката по линия на оперативна програма "Иновации и
конкурентоспособност" 2014 - 2020 г., а именно "Подборът на
предприятията ще се основава на принципа на финансиране, основано на нуждите –
съответствие с основните предизвикателства пред бизнеса/икономиката. За
финансиране ще бъдат предложени заявленията, които съответстват на критериите,
по реда на тяхното постъпване, до изчерпване на финансовия ресурс по схемата.
Подробни критерии и ред по които се предоставят средствата ще бъдат заложени в
схема за набиране на заявления за подкрепа чрез оборотен капитал за МСП,
засегнати от временните противоепидемични мерки". Очакваните резултати от
подкрепата по процедурата се изразяват в постигане на положителен ефект по
отношение на българските микро, малки и средни предприятия, за преодоляване на
икономическите последствия от пандемията COVID-19.
Само за пълнота, съдът намира за нужно
да посочи, че заповедта не е нищожна поради липса на форма.
Оспорената заповед е издадена на
основание чл. 10, ал. 1,
т. 1
и т. 18 от ЗНАП, Решение на
Министерски съвет № 947 от 18.12.2020 г., чл. 26б от
закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците.
Според ал. 1 на този текст на микро, малки и средни предприятия, които в
изпълнение на заповед на министъра на здравеопазването при извънредна
епидемична обстановка са преустановили дейността си след 1 ноември 2020 г., се
предоставят безвъзмездни средства в размер на процент от оборота им без ДДС за
същия календарен период в рамките на периода от 1 март 2019 г. до 29 февруари
2020 г. включително, за срок до отпадането на съответното основание за
преустановяване на дейността. За предприятия, които след 1 януари 2020 г. са
започнали/възобновили дейност, която е преустановена в изпълнение на заповед на
министъра на здравеопазването, безвъзмездните средства са в размер на процент
от оборота им без ДДС за предходния месец на месеца, през който е преустановена
дейността. Средствата по предходното изречение се предоставят за всеки от
месеците до отпадане на съответното основание за преустановяване на дейността,
като за непълен месец безвъзмездните средства се предоставят пропорционално на
дните от месеца. Според ал. 2 Средствата по ал. 1 се предоставят на микро,
малки и средни предприятия, отговарящи на критерии и по ред, определени от
Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката. В процедура чрез
подбор на проектни предложения може да участват и безвъзмездна финансова помощ
може да бъде предоставена на лица, които нямат публични задължения по чл. 162, ал. 2,
т. 1
и 7 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс преди 1 януари 2020 г., установени с
влязъл в сила акт на компетентен орган, или задълженията им са отсрочени,
разсрочени или обезпечени, включително на лица, за които са налице основанията
по чл. 54, ал. 1,
т. 6 от Закона за обществените поръчки.
Алинея (3) на посочения по-горе текст
предвижда, че средствата по ал. 1 се превеждат по платежна сметка на
съответното предприятие от Националната агенция за приходите.
Изложеното налага извода, че оспореният акт е
издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма.
По горните съображения се налага извода, че
оспореният акт страда от пороци, водещи до неговата незаконосъобразност до
степен на унищожаемост, поради което същият следва да бъде отменен.
Предвид естеството на акта, който не
позволява решаването на въпроса по същество, както и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде изпратена на
административния орган за ново произнасяне по заявление подадено от
жалбоподателя с peг. № BG16RFOP002-2. 095 – 0545 при спазване на задължителните
указания по тълкуването и прилагането на закона.
Предвид изхода на делото и с оглед
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК ответната страна дължи заплащане на разноски на
оспорващия в размер на доказаните такива, а именно 158 лева внесена държавна
такса и 960 лева адвокатско възнаграждение, договорено и внесено. Представен е
и списък на разноските.
Неоснователно е възражението за прекомерност
на адвокатския хонорар предвид спецификата на правния спор.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2,
във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ заповед № З –ЦУ-625/26.03.2021 г. на
изпълнителния директор на НАП.
ИЗПРАЩА преписката на Изпълнителния директор
на НАП за ново произнасяне по заявление peг. № BG16RFOP002-2. 095 –0545.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да
заплати на „Жени – 2017“ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.“***“ №40, представлявано от Х. А. СV , сумата от 1 118 лева,
представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: