РЕШЕНИЕ
№ 270
гр. Пловдив, 03.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Пенка В. Г.а
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20215300502996 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл.от ГПК.
Обжалвано е решение № 260338/11.10.21г.на РС-Асеновград,постановено по гр.д.№
1446/19г.,с което е отхвърлен предявеният от П. Г. А.,ЕГН-********** от ***иск за
осъждане на Я. Р. Х.,ЕГН-********** от *** да му заплати сумата от 1500лв.,ведно със
законната лихва от предявяване на иска.
Недоволен от решението е останал ищецът П. Г. А.,който счита същото за
незаконосъобразно като базирано на „недопустима методически и незаконна“
експертиза.Моли въззивната инстанция да отмени решението и да постанови друго,с което
да уважи претенцията на ищеца.Претендира разноски.
Въззиваемият Я. Р. Х. чрез пълномощника си адв.К.Г. намира жалбата за
неоснователна,а атакуваното решение за правилно по съображения,изложени в писмени
бележки.Не ангажира доказателства.Претендира разноски.
ПдОС, след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и
основателността на жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е допустима,подадена е от надлежна страна в законния срок,внесена е
дължимата ДТ и е изпълнена процедурата по чл.263 от ГПК.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
1
Ищецът твърди,че е закупил от ответника на 24.03.19г.в автосалон
„Станимъка“,гр.Асеновград автомобил Фолксваген Туран за сумата от 5500лв, (макар да му
била издадена фактура за сумата от 5100лв.),който бил с манипулиран километропоказател и
който се оказал по-стар и по-амортизиран от този,който смятал,че е закупил.А. предоставил
на ответника в неговия офис доказателства за по-високата амортизация на автомобила от
заявената,но в последвалия по-късно разговор ответникът отказал да заплати компенсация и
да му върне част от платената сума.Ищецът претендира ответника да му заплати сумата от
1500лв.,представляваща разликата между реалната цена на продадения от ответника на
ищеца автомобил и заплатената от него сума.
Ответникът Я. Р. Х. е оспорил иска,като е възразил,че между него и ищеца няма
никакво правоотношение.
Районният съд е квалифицирал иска като такъв по чл.59 от ЗЗД.В решението
си,анализирайки събраните доказателства-писмени и гласни,както и двете изготвени
съдебни автооценъчни експертизи,е стигнал до извод за неоснователност на
претенцията.Коментирал е двете съдебни експертизи и е кредитирал първата от тях,като е
приел,че реалната пазарна цена на автомобила е 4677лв.Въпреки това,както и отчитайки
представените доказателства за заплатени 5100лв.при закупуването на автомобила,вместо да
уважи иска за разликата над 4677лв.до 5100лв.,съдът е намерил иска за неоснователен и го е
отхвърлил,тъй като не били налице предпоставките на чл.59 от ЗЗД.
Настоящата инстанция намира,че правилно е отхвърлен предявеният от П. Г. А.
иск,но по напълно различни мотиви от изложените от АРС.
Относно твърдяната продажба на автомобила по делото е представена фактура №
488/24.03.19г.От същата се установява,че с нея е продаден именно процесният автомобил
Фолксваген Туран,(видно от № на рамата,изписан във фактурата) за сумата от 5100лв.на
П.А.,като продавачът е „Ауто Арсо“ЕООД.Като МОЛ е посочен ответникът Я.Х..
Следователно страни по покупко-продажбата на автомобила са ищецът и „Ауто
Арсо“ЕООД.Ответникът Х. не е страна по тази сделка.Той не е пасивно легитимиран да
отговаря по иска,като в случая става въпрос за материалноправна легитимация,каквато
липсва.Ето защо само на това основание искът следва да се отхвърли като неоснователен,без
да е необходимо да се разглеждат останалите доводи и възражения на страните.
Решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди като правилно,макар и
с други мотиви.
По отношение на разноските с оглед изхода на делото следва да бъде осъден
жалбоподателят да заплати на въззиваемата страна направените от нея във въззивното
производство разноски,които са за сумата от 250лв.заплатено адвокатско
възнаграждение,видно от представеният ДПЗС и списък на разноските.
Водим от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260338/11.10.21г.на РС-Асеновград,постановено по
гр.д.№ 1446/19г.,с което е отхвърлен предявеният от П. Г. А.,ЕГН-********** от г*** иск
за осъждане на Я. Р. Х.,ЕГН-********** от *** да му заплати сумата от
1500лв.,представляваща разликата между реалната цена на продадения от ответника на
ищеца автомобил Фолксваген Туран и заплатената от него сума, ведно със законната
лихва,считано от датата на предявяване на иска.
ОСЪЖДА П. Г. А.,ЕГН-********** да заплати на Я. Р. Х.,ЕГН-********** сумата от
250 (двеста и петдесет)лв.разноски за адв.възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3