Разпореждане по дело №216/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 276 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Делото е образувано по искане (наречено жалба) на лишения от свобода Д. Г. А. (находящ се в Затвор – Пазарджик), с което се иска прекратяване на действия (поставяне на прозорците в килия 127, в която е настанен молителя на допълнителни решетки тип „пчелна пита“) представляващи според същия нечовешко и унизително отношение.

Молителят поддържа искането си лично в проведените съдебни заседания, както и в представено писмено становище. Излага съображения за неговата доказаност и основателност.

Ответникът по искането – началникът на Затвор – Пазарджик – оспорва искането чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания и в представени писмени бележки. Сочи доводи за неговата неоснователност и недоказаност.

Искането е допустимо, като подадено от лишен от свобода по реда на чл. 276, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС и е за прекратяване на действия на орган по изпълнение на наказанията, представляващи нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС.

Посочените разпоредби предвиждат следното:

Чл. 276. (1) Всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска:

1. прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3;

Чл. 3. (1) Осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

(2) За нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

За преценката на основателността на искането (а именно, дали действително с поставянето на допълнителните решетки е нарушена поставената с цитирания по-горе чл. 3 от ЗИНЗС забрана) бяха събрани множество доказателства: писмени, гласни, веществени, оглед, от които се установи следната фактическа обстановка:

Молителят е настанен в Затвор Пазарджик на 05.10.2016 г., като от 26.05.2023 г. изтърпява наказание „лишаване от свобода“. Към момента на подаване на искането обитава килия 127, находяща се в Първо отделение, Зоната за повишена сигурност в същия затвор, предвид разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ЗИНЗС. На 01.02.2024 год. на прозореците на килията му са монтирани допълнителни решетки, тип „пчелна пита“, отвън на вече съществуващите решетки от здрави метални пръчки на прозореца в помещението.

Твърденията на жалбоподателя, че новите решетки пречат на проникването на естествена светлина и на вентилацията на помещението не се установиха по делото. Напротив, от направения от съда оглед на процесната килия се установи, че решетките (които са по-скоро здрави мрежи, видно от вещественото доказателство по делото, представляващо част от тях) в съвсем минимална степен закриват притока на естествена светлина и практически не оказват влияние както на светлината, така и на притока на въздух през прозорците на помещението. Показанията на тримата разпитани свидетели – лишените от свобода, които са в обратната насока съдът отдава по-скоро на принципното им недоволство от поставянето на допълнителните решетки но не и от реално налично затрудняване на проникването на светлина и въздух в помещенията.

Процесните решетки действително затрудняват достъпа от прозорците на килията за почистване на находящата се отвън повърхност на старата ограда на затвора. Но съдът намира, че това затруднение е незначително и безспорно не е достатъчно, за да се приеме, че новите решетки създават неблагоприятни условия, равнозначни на нечовешко и унизително отношение. В тази връзка администрацията на затвора следва да предупреди лишените от свобода от по-горните етажи да спазват хигиенните правила и да не хвърлят предмети и храна върху въпросната повърхност. Съответно, в случай на замърсяване следва да бъде осигурено бързото и ефективно почистване на повърхностите отвън.

Същото важи и по отношение на невъзможността за извършване от молителя на упражнения за очите посредством гледане навън през прозореца. Процесните решетки, предвид размерите на отворите им (ромбове със страни 2,5 х 2,5 см) действително правят невъзможно правенето на такива упражнения. Но това също не създава значителен проблем на молителя, който безспорно може да прави упражненията за очите по време на ежедневните си престои на открито.

Ирелевантно по отношение на поставянето е и възражението на молителя, че поставените решетки оказват негативно влияние на психиката му. Действително, поставянето на прозорците на допълнителни решетки, каквито дълго време преди това не е имало, би могло да окаже определено негативно влияние върху молителя. Но това негативно влияние върху психиката, от една страна, не е по-различно от цялостното негативно влияние, което оказват ограниченията на затворническия живот върху лишените от свобода. Безспорно килиите на затворите са заключени и имат поставени решетки от здрави метални пръчки на прозорците, самите затвори са оградени със здрави високи стени, а пребиваващите в тях нямат свобода на движение и се подчиняват на значително рестриктивен режим на живот. Това важи в още по-голяма степен по отношение на лишените от свобода, пребиваващи в помещения за изолирано настаняване, за които съгласно чл. 23, ал. 1 от ППЗИНЗС „се вземат допълнителни мерки и същите се оборудват със средства за повишена сигурност, предотвратяване на самоувреждания и посегателства върху други лишени от свобода или служители“. В този смисъл, независимо, че с допълнително поставените решетки се повишава външния израз на рестрикциите на съответните лишени от свобода, това поставяне не е противоправно и е в съответствие с относимите законови норми. От друга страна, поставените допълнителни решетки, представляващи по-скоро здрава мрежа, представляват незначителен детайл от общия външен вид на спалното помещение на молителя и не създават почти никакви затруднения за него. Затова не следва да се приеме, че те оказват някакво значително негативно влияние на психиката му, а още по-малко, че това влияние е съизмеримо с нечовешко или унизително отношение.

В тази връзка неоснователни са и възраженията на молителя за безцелност на поставянето на решетките и за закононарушения и корупция при поставянето им от страна на началника и на администрацията на затвора. Както е посочено по-горе, молителят е настанен в помещение за изолирано настаняване, по отношение на което съгласно закона се вземат допълнителни мерки за сигурност и предотвратяване на закононарушения. Какви конкретни допълнителни мерки да бъдат взети несъмнено се преценява от началника на затвора и е израз на неговата оперативна самостоятелност. В случая ответникът е преценил, че на килията на молителя и на останалите килии от зоната за повишена сигурност следва да бъдат поставени допълнителни решетки (мрежи) и тази му преценка не би могла да бъде коригирана от съда, доколкото по делото безспорно се установи, че решетките не създават никакви значителни затруднения за молителя и тяхното наличие не представлява нечовешко или унизително отношение и не накърнява достойнството му. Що се отнася до мнението на молителя, че самото поставяне на решетките е свързано с корупция и усвояване на публични средства, то това е извън предмета на настоящото производство, в което се установи липсата на накърняване на правата му и оперативната самостоятелност на затворническата администрация. Съответно молителят би могъл да изпрати сигнал за предполагаемите от него закононарушения до съответните компетентни институции, които следва да извършат проверка и да го уведомят за резултатите от нея.

Предвид гореизложеното, искането е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Затова съдът

РАЗПОРЕДИ:

 

Отхвърля искане (наречено жалба) на лишения от свобода Д. Г. А. (находящ се в Затвор – Пазарджик), с което се иска прекратяване на действия (поставяне на прозорците в килия 127, в която е настанен молителя на допълнителни решетки тип „пчелна пита“) представляващи според същия нечовешко и унизително отношение.

Разпореждането може да бъде обжалвано в тридневен срок от обявяването му пред тричленен състав на Административен съд – Пазарджик.