О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№ I - 772 24.04.2018 г. град Бургас
Бургаският
окръжен съд, II-ро гражданско отделение, I-ви въззивен състав, на двадесет и четвърти април две хиляди и осемнадесета
година в закрито заседание, на основание чл. 267 от ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Таня РУСЕВА-МАРКОВА
мл.с. Сияна ДИМИТРОВА
Секретар
като разгледа докладваното от младши съдия
Сияна Димитрова
въззивно
гражданско дело № 453 по описа за 2018 година, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 293, ал. 3 и чл. 294 от ГПК във връзка
с чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е след проведен касационен контрол
на решение № III-125/10.11.2016
г. по в.гр.д. № 1338/2016 г. по описа на БОС. Със свое решение № 10/20.03.2018
г. по гр.д. № 851/2017 г., Върховният касационен съд, след констатирана
незаконосъобразност на касирания въззивен акт, е постановил отмяната му и е
върнал делото за ново разглеждане от друг състав на БОС с указания по
приложението на процесуалния закон.
Бургаският окръжен съд е сезиран с постъпила
въззивна жалба с вх. № 23774/30.06.2016 г. от ответника Община Созопол, с
адрес: гр. Созопол, пл. „Хан Крум“ № 2, представлявана от кмета – Панайот
Рейзи, чрез адвокат Вирджиния Х. от БАК, със съдебен адрес: ***, срещу решение
№ 929/08.06.2016 г. на Районен съд – Бургас, постановено по гр.д. № 7783/2015
г.
С обжалвания съдебен акт, първоинстанционният
съд, по искова претенция на Българската държава, е приел за установено по
отношение на ответната община, че имот ид. № 81178.501.639 по КККР на гр. Черноморец,
общ. Созопол, с адрес: гр. Черноморец, ул. „Морска“, с площ от 1793 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, номер по предходен план:
кв. 68, парцел II,
при граници на имота: 81178.501.8, 81178.3.203 и 81178.3.210, е частна държавна
собственост, като я е осъдил да предаде владението върху същия на Българската
държава. Със същото решение ответната Община Созопол е осъдена да заплати на Българската
държава разноски в размер на 1445,36 лева.
Във въззивната си жалба пред настоящия съд, ответникът
Община Созопол оспорва изцяло обжалваното решение и излага доводи за неговата
неправилност като постановено при неправилна преценка на доказателствата,
необсъждане на доводите на ответника и в нарушение на императивни разпоредби на
материалния закон и в противоречие с установената съдебна практика. Прави се
оплакване за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на
съдопроизводствените правила – разместване на доказателствената тежест и
неправилното й разпределение. Твърди се, че с оглед практиката на ВКС по сходни
правни спорове, на Българската държава се е следвала доказателствената тежест
за установяване характеристиките на процесния имот, като обслужващ потребности
с национално значение към датите на влизане в сила на въведените от ответника
основания за трансформация на собствеността от държавна в общинска. Излагат се подробни
доводи за неправилна оценка на събраните доказателства по делото и
необоснованост на решаващия извод на БРС, като се посочва относима съдебна
практика. При изложените съображения, въззивникът моли за отмяната на
първоинстанционния акт и решаване на спора по същество с решение, с което
предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан и в негова
полза бъдат присъдени направените съдебни разноски.
Във връзка с релевираните доводи за неправилно
разпределение на доказателствената тежест от първоинстанционния съд се прави
искане за извършване на нов доклад от въззивния съд и даване на възможност за
вземане на становище по него и ангажиране на нови доказателства по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата Българска
държава, чрез главен юрисконсулт Станка Стоянова – представител на Областния
управител на област Бургас, представител по пълномощие на Министъра на
регионалното развитие и благоустройството – представител на Българската държава,
със съдебен адрес:***, е подала отговор на въззивната жалба, с който изразява
становище, че същата е неоснователна, а обжалвания съдебен акт – законосъобразен
и правилен, като излагат подробни съображения по оплакванията, релевирани от
въззивника. Навеждат се доводи, че по първоинстанционното дело е бил извършен
надлежен доклад с разпределяне на доказателствената тежест, срещу който не са
постъпили възражения от страните и по повод на който не са правени искания по
доказателствата. В тази връзка, въззиваемата страна намира, че е провела пълно
и главно доказване на предявения от нея ревандикационен иск, в това число и на
трърдяното право на собственост по отношение на имота, за сметка на въззивната
община, която не успяла да докаже трансформация на собствеността в общинска. Излагат
се правни съображения в подкрепа решаващия извод на БРС и се прави искане за
потвърждаване на първоинстанционния акт.
Настоящият състав намира, че постъпилата
въззивна жалба е допустима като подадена от страна която има правен интерес от
обжалването, в законоустановения двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК и
съобразена с изискванията за редовност по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 и чл.
261 от ГПК. Поради това, делото следва да бъде внесено за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Във връзка с оплакванията на въззивника за
допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при изпълнение на
служебното му задължение за извършване на доклад по делото и разпределяне на
доказателствената тежест, настоящият съдебен състав предвид задължителните
указания, дадени по т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, указанията дадени с решение № 10/20.03.2018
г. по гр.д. № 851/2017 г. на ВКС и съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 3 от ГПК, намира че поради неправилно разпределяне на доказателствената тежест в
производството по делото пред БРС, на страните следва да бъдат дадени нови
указания във връзка с процеса на доказване, както и да им се даде възможност да
вземат становище по настоящия доклад и да ангажират нови доказателства пред
въззивния съд. Безспорни по делото са обявените на страните с определение от
15.02.2016 г. и протоколно определение от 11.04.2016 г., двете по гр.д. №
7783/2015 г. по описа на БРС, факти, а именно, че процесният имот с ид. №
81178.501.639 по КККР на гр. Черноморец се владее от Община Созопол, както и че
същият е съставен от бивши имоти с ид. №№ 81178.501.7, 81178.501.6,
81178.501.571 и 81178.501.572 по КККР на гр. Черноморец, общ. Созопол. С оглед
релевантните към спора фактически твърдения на страните и предвид историческото
развитие на нормативната уредба на собствеността, в тежест на Българската държава
не следва да се разпределя доказването на придобивно основание досежно
процесния имот по отношение на Община Созопол. В тежест на Община Созопол
следва да бъде разпределено доказването фактите, които твърдените от нея
евентуални основания - §7, ал. 6 или ал. 7 от ПЗР на ЗМСМА или §42 от ПЗР на
ЗИД на ЗОбС свързват с трансформацията по силата на закона на държавната
собственост в общинска. На държавата следва да бъде указана възможността да
ангажира доказателства във връзка с доказване на условието по §7, ал. 2 от ПЗР
на ЗМСМА за запазване на собствеността.
Предвид изложеното и на основание чл. 267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна
жалба с вх. № 23774/30.06.2016 г. от Община Созопол, с адрес: гр. Созопол, пл.
„Хан Крум“ № 2, представлявана от кмета – Панайот Рейзи, чрез адвокат Вирджиния
Х. от БАК, със съдебен адрес: ***, срещу решение № 929/08.06.2016 г. на Районен
съд – Бургас, постановено по гр.д. № 7783/2015 г.
ВНАСЯ в.гр.д.
№ 453/2018 г. по описа на Бургаския окръжен съд за разглеждане в открито
съдебно заседание, насрочено за 16.05.2018 г. от 10,20 часа.
УКАЗВА на
въззивната Община Созопол, че в нейна доказателствена тежест е установяването
на твърдените факти и обстоятелства, включени във фактическия състав на посочените
от нея евентуални основания за придобиване на правото на собственост върху
процесния имот по силата на закона - §7, ал. 6 или ал. 7 от ПЗР на ЗМСМА или
§42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС, а именно:
-
че в
процесния недвижим имот, към датата на влизане в сила на разпоредбите на §7 от ПЗР на ЗМСМА – 17.09.1991 г., се е
намирал обект на общинската инфраструктура с местно значение, предназначен за
административните потребности на общината и/или за здравно, образователно,
културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване, т.е., че в него
се е намирал обект /изграден или в процес на изграждане/ от обслужващата сфера,
обуславящ нормалното функциониране на населеното място или неговото
социално-икономическо развитие, както и че към посочената дата се е ползвал от
Община Созопол по посоченото предназначение или е бил част от цялостно
мероприятие /реализирано или в процес на реализация/;
-
че
процесния недвижим имот, към датата на влизане в сила на разпоредбите на §7 от ПЗР на ЗМСМА – 17.09.1991 г., е
представлявал мрежа и съоръжение на техническата инфраструктура /изградени или
в процес на изграждане/, на транспортната, енергийната, водоснабдителната,
канализационната, съобщителната и инженерно-защитната система, които обслужват
само територията на Община Созопол и не се включват в уставния фонд на
търговски дружества, както и че към посочената дата се е ползвал от Община
Созопол по посоченото предназначение или е бил част от цялостно мероприятие
/реализирано или в процес на реализация/;
-
че
процесния недвижим имот, към датата на влизане в сила на разпоредбите на §42 от ПЗР на ЗОбС – 05.11.1999 г., е
представлявал застроен или незастроен урегулиран имот, отреден за жилищно
строителство и/или обществено и благоустройствено мероприятие на общината,
съгласно предвижданията на действащия към този момент ПУП, както и че е бил
включен в цялостно мероприятие, обхващащо и други урегулирани имоти, което се
квалифицира като обществено и благоустройствено,
като й ПРЕДОСТАВЯ
възможност, най-късно в насроченото по делото открито съдебно заседание да
изложи становището си по дадените указания, както и да ангажира нови
доказателства или да направи доказателствени искания във връзка с тях.
УКАЗВА на въззиваемата Българска държава, че в нейна
доказателствена тежест е установяването на условието по §7, ал. 2 от ПЗР на
ЗМСМА за запазване на собствеността й по отношение на процесния имот, а именно,
че към 17.09.1991 г. процесният имот е
бил включен в капитала, уставния фонд или се е водил по баланса на търговско
дружество, фирма и предприятие с държавно имущество, като й ПРЕДОСТАВЯ възможност, най-късно в
насроченото по делото открито съдебно заседание да изложи становището си по
дадените указания, както и да ангажира нови доказателства или да направи
доказателствени искания във връзка с тях.
УКАЗВА на
страните, че при непредприемане на съответни процесуални действия за ангажиране
на доказателства за установяване на посочените обстоятелства, предвид принципа
за концентрационното начало в гражданския процес, ще изгубят възможността да
направят това по-късно, освен в случаите по чл. 266, ал. 2 от ГПК.
Преписи от настоящото определение да се връчат
на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.