№ 770
гр. Пазарджик, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело №
20225220101880 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Подадена е искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,
вписано в Търговския и фирмен регистър под №542 097 902, с адрес на
управление във Франция, гр.Париж, бул.“*****, представлявано от Л. Д., в
качеството му на Изпълнителен директор и член на съвета на директорите,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК *********,
гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 14, представлявано от
законния представител Д. Д., чрез юрисконсулт Н. А. М. против М. Т. Т., с
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с.Г., ул.“******, в която
ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че със съобщение по ч.гр.д.
№944/2022г. по описа на Районен съд - Пазарджик, на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон
България е предоставена възможност за предявяване на иск за установяване
дължимостта на вземането, обективирано в издадената по ч.гр.д. №944/2022г.
по описа на Районен съд - Пазарджик заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК.
Предвид това обстоятелство и с оглед санкцията по чл.415 ГПК, за
1
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., клон България е налице правен интерес от предявяването на
настоящия иск за установяване съществуването на изискуемо вземане по
договор за потребителски револвиращ кредит №CARD-15962769 в общ
размер на 1342.71 лева, от които 1100.30 лева - главница по договора за
кредит, 184.72 лева - възнаградителна лихва, начислена върху главницата за
периода от 01.04.2021г. до 14.09.2021г., 57.69 лева - мораторна лихва,
начислена върху главницата за периода от 09.09.2021г. до 16.03.2022г., ведно
със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК до
окончателното изплащане на вземането.
Твърди, че вземането на ищеца се основава на договор за револвиращ
потребителски кредит CARD-15962769, сключен на 14.06.2018г. (дата на
първа трансакция).
Твърди, че на 23.01.2018г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
като кредитор и М. Т. Т., като кредитополучател е сключен договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и използване на кредитна карта №PLUS-15671830.
Сочи, че с договора е предвидено, че кредиторът може да предостави за
ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит
до 10 000.00 лева, като е уговорено, че всички задължения, произтичащи от
договора и свързани с ползването на кредитната карта, ще възникнат за
кредитополучателя след активирането й.
Сочи, че доколкото с договора е уговорено, че револвиращият кредит
ще произведе действие, след като длъжникът усвои суми по револвиращия
кредит по указания от кредитора начин, то настъпването на последиците от
сключения договор са поставени в зависимост от едно бъдещо несигурно
събитие - използване на издадения от кредитора платежен инструмент. Касае
се за отлагателно условие, при сбъдването, на което възникват задължения за
кредитополучателя да извършва плащания по картата.
Посочва, че усвояването на суми от кредитния лимит категорично
представлява сбъдване на уговореното между страните условие, което води до
възникване на задължение за кредитополучателя за връщане на усвоените
суми, респективно плащане на минимална погасителна вноска. Договорът за
2
заем се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а
заемополучателят получи заетата сума, което следва от същността му на
реален договор.
Твърди, че предвид изложеното и процесният договор за револвиращ
потребителски кредит CARD-15962769 е сключен на 14.06.2018г. с първата
трансакция по кредитната карта. След активация на картата
кредитополучателят може да я използва само лично, като е длъжен да пази в
тайна своя ПИН. След усвояването на суми по кредитната карта за
кредитополучателя е възникнало задължение за заплащане на месечна
погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно
усвоената сума до пълното погасяване на задължението.
Сочи, че кредиторът издава месечно извлечение за осъществени
трансакции до 15-то число на месеца. След издаване на месечното извлечение
настъпва периодът, в който картодържателят е длъжен да направи погашение
по кредита.
Сочи, че извлечението се изпраща на адреса на електронната поща на
кредитополучателя, а при изрично негово искане или при липса на
електронен адрес - в хартиена форма на посочения от него адрес, като
неполучаването на извлечението не е основание за неплащане на погасителна
вноска.
Твърди, че месечни погасителни вноски се правят до 1-во число на
месеца, следващ издаването на извлечението най-малко в размера, посочен в
тарифата, както следва: При усвоен кредитен лимит в размер от 0.00 лева до
1000.00 лева, минималната погасителна вноска е 60.00 лева; При усвоен
кредитен лимит в размер от 1000.01 лева до 2000.00 лева, минималната
погасителна вноска е 120.00 лева; При усвоен кредитен лимит в размер от
2000.01 лева до 3000.00 лева, минималната погасителна вноска е 180.00 лева;
При усвоен кредитен лимит в размер от 3000.01 лева до 4000.00 лева,
минималната погасителна вноска е 240.00 лева; При усвоен кредитен лимит в
размер от 4000.01 лева до 6000.00 лева минималната погасителна вноска е
360.00 лева; При усвоен кредитен лимит в размер от 6000.01 лева до 8000.01
лева, минималната погасителна вноска е 480.00 лева.
Сочи, че съгласно договора за използването на револвиращия кредит
кредитополучателят дължи лихва, начислявана върху усвоения размер на
3
кредитния лимит за времето на ползването му. ГПР е изчислен при
допускането, че общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за
срок от една година и се погасява на равни месечни вноски, с неизменни до
края на срока разходи, съгласно условията на договора за кредит. За
използването на кредитната карта кредитополучателят заплаща и таксите
предвидени в тарифата, поместена в приложението. При забава на една или
повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение
за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.
Моли да бъде взето предвид, че не се изготвя погасителен план за
договорите от отворен тип, какъвто е и револвиращият кредит (подобно на
овърдрафта), което е в пряка връзка с неговия характер. Револвиращият
кредит е кредит, отпуснат до размера на договорен лимит, при който правото
на кредитополучателя да усвоява суми по кредита се възстановява за всяка
погасена от него сума (револвира) многократно, изцяло или частично, до
максимално разрешения размер, като правоотношението между страните се
запазва, без да е необходимо ново предоговаряне за всяко усвояване. По този
начин погасената част от главницата е достъпна за усвояване от
кредитополучателя, поради което този вид кредити се нарича отворен кредит.
Тъй като не е известно какъв ще бъде размерът на сумата, която ще бъде
усвоена, дали ще бъде направено частично или цялостно плащане, както не са
известни нито датата, на която ще бъдат теглени суми, нито датата на
погасяване, то и не е фиксиран размерът на месечната погасителна вноска,
нито крайният падеж, който е в пряка зависимост от размерът на усвоената
сума и това дали кредитополучателят ще избере да погаси усвоената сума
изцяло или да се възползва от възможността да погасява частично
натрупаното задължение до пълното му погасяване.
Твърди, че револвиращият кредит се погасява без погасителен план.
Дължимата сума автоматично се погасява със средствата, които постъпват по
сметката, след което средствата по револвиращата сметка отново могат да
бъдат използвани. При настъпване на договорения от страните падеж
задължението по кредитната карта е изискуемо, предвид правилото, закрепено
в чл.84 ал.1 от Закона за задълженията и договорите, че длъжникът изпада в
забава и без покана, като въпреки това кредиторът е изпратил покана за
доброволно изпълнение на задължението на длъжника на 14.09.2021г.
4
Твърди, че към момента на подаване на заявлението в съда
непогасеното задължение по револвиращия кредит, отпуснат на М. Т. Т., е в
общ размер на 1342.71 лева, като на 01.04.2021г. кредитополучателят е
преустановил обслужването на заема, поради което кредитната карта е
блокирана и от кредитора е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в Районен съд - Пазарджик
за следните дължими суми по договор за потребителски паричен кредит
№CARD-15962769, както следва: 1100.30 лева - главница; 184.72 лева -
възнаградителна лихва за периода от 01.04.2021г. до 14.09.2021г.; 57.69 лева -
мораторна лихва за периода от 09.09.2021г. до 16.03.2022 г., законната лихва
за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за
парично задължение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на
вземането.
Сочи, че законната лихва за забава е равна на ОЛП, обявен от
Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на
текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на
текущата година са приложими за първото полугодие на съответната година,
а лихвените проценти в сила от 1 юли са приложими за второто полугодие.
Законната лихва за забава се изчислява на дневна база като дневният й размер
за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер,
определен в предходното изречение.
Посочва, че със съобщение по ч. гр. д. №944/2022г. по описа на Районен
съд - Пазарджик „БНП Париба Пърсънъл Файнснс" С.А. е уведомена за
възможността да предяви установителен иск с правно основание чл.422 ГПК
за установяване на обективираното в издадената по ч. гр. д. №944/2022г.
заповед вземане, което обуславя правния интерес на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А. от предявяване на настоящата искова претенция.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България съществува вземането по договор
CARD-15962769, обективирапо в заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №944/2022г. по описа на
Районен съд - Пазарджик, а именно: 1100.30 лева - главница по договора за
кредит, 184.72 лева - възнаградителна лихва, начислена върху главницата за
5
периода от 01.04.2021г. до 14.09.2021г., 57.69 лева - мораторна лихва,
начислена върху главницата за периода от 09.09.2021г. до 16.03.2022г., ведно
със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК до
окончателното изплащане на вземането.
Моли в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България да бъдат присъдени и
направените във връзка с издаването на заповед за изпълнение по ч. гр. д.
№944/2022г. по описа на Районен съд - Пазарджик разноски, както следва:
26.85 лева - държавна такса, 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.78 ал.8 от ГПК, както и разноските за настоящото съдебно
производство - 50.00 лева - държавна такса и 100.00 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
При условията на евентуалност, в случай че така предявеният
установителен иск бъде отхвърлен, поради ненадлежио обявена предсрочна
изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, моли съда да приеме, че е предявен
осъдителен иск и да бъде прието, че същият има характер на волеизявление за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от
същия на ответната страна.
Сочи банкова сметка, по която може да се плати присъдената сума.
Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания.
С Определение №1459/15.07.2022г., постановено в производството по
делото, е прекратено производството по гр. дело №1880/2022г. по описа на
Пазарджикия районен съд в частта относно предявения при условията на
евентуалност осъдителен иск. Определението за частичното прекратяване на
производството по делото не е обжалвано от страните и е влязло в законна
сила.
Производството по делото е продължило по предявения установителен
иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от назначения особен представител на ответницата, с който е
взето становище, че искът е допустим. Оспорва същия по основание и размер.
Твърди, че ищецът следва да установи вземането си на претендираното
6
договорно основание /договор за заем/ и в претендирания размер, а именно -
наличието на валиден сключен договор за паричен заем, който обвързва
страните, и по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума.
Следва да докаже и конкретния размер на дълга, който се претендира.
Ищецът следва да докаже и, че е уговорена в договора възнаградителна
лихва, като следва да докаже и размера и периода на претенцията за същата
лихва, както и изпадането в забава на ответника и размера на претендираната
мораторна лихва.
Сочи, че по смисъла на чл.240 ал.1 от ЗЗД с договора за паричен заем
/револвиращ потребителски кредит/, заемодателят предава в собственост на
заемателя определена сума пари, срещу насрещното задължение на заемателя
да ги върне. Договорът се счита за сключен от момента на предаване на
съответната сума, а не от постигане на съгласието на страните за това,
независимо дали е налице писмен акт между тях или само устна уговорка,
само с предаването на съответната сума е завършен фактическият състав на
съглашението. Възразява, че доколкото договорът за заем е реален договор,
то по делото не се установява точно заплащане на тази заемна сума. Не са
представени доказателства, че сумата от 1100.30лв. главница, както се сочи в
исковата молба, е реално усвоена от ответницата. Именно предвид реалния
характер на договора, писменото обещание за връщане на парична сума, ако
не съдържа в себе си признание, че тя е получена от задължено в заем лице,
не може да се цени като доказателство за сключен договор. Тежестта на
доказване на съществуването на такъв договор е на страната, която търси
изпълнение по него, в случая на ищеца, която страна твърди, че ответницата
не е върнала съответната сума. Твърди, че от представените с исковата молба
доказателства не би могло да се направи извод, че издадената от кредитора
кредитна карта е била получена от ответницата, както и че последната е
извършвала транзакции, възползвайки се от предоставения кредитен лимит.
Сочи, че върху представената от ищеца обратна разписка с дата
13.06.2018год. за доставени на ответницата пратки липсва отбелязване да е
изпратена именно твърдяната кредитна карта №PLUS-15671830. Там е
отбелязано, като основание номерът на договора: CARD-15962769, а не
кредитна карта (пластика и ПИН-код към нея). С тази пратка може да е
изпратен екземпляр от подписания договор на 23.01.2018год. или друг
документ във връзка с договора (предложение за друга услуга към договора и
7
др./ Липсват и други данни по делото кредитната карта да е била връчена на
ответницата и последната да е изтеглила суми от нея. Липсва разписка или
приемо - предавателен протокол за получаване на пластика и ПИН-код. Извън
всякаква житейска и правна логика било договор за револвиращ
потребителски кредит да бъде подписан на 23.01.2018 год., а пластиката на
кредитната карта с придружаващ ПИН да бъдат получени на по-късна дата, а
именно на 13.06.2018г. Никъде в договора не било посочено, че пластиката с
придружаващия ПИН, ще бъде изпратен до кредитополучателя в един по-
късен момент, избран от кредитната институция. Ето защо, с оглед реалния
характер на договора на заем, счита за недоказано наличието на сключен
между страните договор за предоставяне на заем, чрез кредитна карта, с
описаните в исковата молба и уточнението към нея параметри. Твърди, че
гореизложеното представлява самостоятелно основание за отхвърлянето на
исковата претенция. При това ищецът излагал твърдения, че не се изготвя
погасителен план при този вид кредит, а в самия договор, представен по
делото, имало погасителен план. Не било ясно и каква сума е изплатила
ответницата.
Твърди, че приложението към договора за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта не е подписано от ответницата. Счита, с оглед реалния
характер на договора на заем, за недоказано наличието на сключен между
страните договор за предоставяне на заем чрез кредитна карта, с описаните в
исковата молба и уточнението към нея параметри. Гореизложеното
представлявало самостоятелно основание за отхвърлянето на исковата
претенция. Посочва, че твърденият от ищеца и обективиран в приложените
към исковата молба писмени доказателства договор за револвиращ
потребителски кредит има характер на потребителски кредит по чл.9 и сл.
ЗПК, поради което, като условие за неговата действителност намират
приложение императивните изисквания, уредени в ЗПК. Твърди, че в
настоящия случай, след изследване на съдържанието на договора, следва, че
договорът за потребителски кредит е недействителен, поради неспазване на
императивните изисквания, залегнали в чл.11 ал.1, т.10 3ПК. Така в
процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като
абсолютни стойности на лихвения процент по заема 35% и ГПР - 44.90%.
Липсвала обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на
8
разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се
формира посочения в договора ГПР от 44,90 % /. Посочва, че съобразно
разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по
кредита / следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай, в процесния
договор за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства липсвала.
Посочен бил лихвен процент по заема /който е фиксиран /, както и годишно
оскъпяване по заема, но не се изяснявало как тези стойности се съотнасят към
ГПР по договора. Следвало да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм
е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е
недопустимо /в материалноправен смисъл/. Тези съставни елементи обаче,
както било посочено и по-горе оставали неизвестни и на практика, така се
създавали предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на
ресурса. Не ставало ясно какво се включва в общите разходи за потребителя,
настоящи или бъдещи, доколкото в тарифата към заема освен лихвения
процент са предвидени и такси за администриране на просрочени вноски,
месечни такси за обслужване, такси за теглене на пари в брой от банкомат, за
справки за разполагаем лимит в банкомат. От така изложеното не можело да
се направи еднозначен извод, че тези разходи са включени при формиране на
ГПР, нито че същите са изключени.
Твърди, че не са ясни както компонентите, така и математическият
алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като
кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов
ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, то следва ясно
да посочи какво точно е включено в тях. Твърди, че съобразно
гореизложеното, дори да било установено, че е налице сключен договор за
заем с ответницата, усвоим чрез предоставена на нея кредитна карта, то
кредитното правоотношение между страните се явява недействително, на
9
основание чл.22, във връзка с чл.11 ал.1, т.10 ЗПК и като такова не е в
състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици. В
същото приложение, неподписано от ответницата, е включено и обезщетение
за забава - 10% плюс законна лихва за забава. Твърди, че по изложените
съображения за липса на доказателства за предаване на заемна сума и
допълнителните такива за недействителност на договора, предявеният иск се
явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
Сочи, че се твърди, че на ответницата е изпратена и покана за
доброволно изпълнение от страна на дружеството с дата 08.10.2021 год., с
което е приканена доброволно да изпълни задължението си. Възразява, че
няма данни, видно от известието за доставяне, какво точно е изпратено и
съответно получено от ответницата. Не са представени доказателства и за
надлежно обявена предсрочна изискуемост и това обявяване да е стигнало до
знанието на ответника.
Посочва, че предсрочната изискуемост има действие от момента на
достигане до длъжника на волеизявлението на кредитора, в случай, че към
този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й (в
този смисъл е приетото в ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело №4/2013г. на
ВКС,ОСГТК). Надлежното обявяване е елемент от фактическия състав за
настъпване на предсрочната изискуемост, в каквато насока е и трайната
съдебна практика. По делото била представена покана за доброволно
изпълнение, но липсвали доказателства същата да е изпратена до длъжника,
както и да е получена от него. От представеното известие за доставяне се
удостоверявало, че е получена пратка, но липсвало описание какво съдържа
тя.
Твърди, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение не
представлявало уведомяване на длъжника за настъпила предсрочна
изискуемост на кредита, тъй като препис от същото не се връчвало на
длъжника, а и до произнасяне на съда заповедното производство се развивало
като едностранно. Връчването на заповедта за изпълнение на длъжника също
нямало характер на уведомяване за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита, тъй като тя не изхождала от кредитора и в нея не се съдържало
волеизявление в посочения смисъл. Исковата молба имала характер на
волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем. С
10
връчването на препис от исковата молба предсрочната изискуемост се
обявявала на длъжника. Това уведомяване било след подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение и имало за последица настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита, в случай, че са налице уговорените в
договора за кредит условия за нейното настъпване. Това уведомяване
представлявало ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново
заявление за издаване на заповед за изпълнение /в този смисъл Решение
№114/07.09.2016г. по т. дело №362/2015г. на ВКС, II т. о./. Предвид
гореизложеното, счита, че по делото не се установила настъпила предсрочна
изискуемост на претендирания кредит с дълг по сключения между страните
договор. Следователно вземането не било изискуемо в заявения размер и не
било възникнало на предявеното основание.
Заявява, че няма доказателствени искания.
Във връзка с горните съображения намира, че предявеният иск /както е
предявен за установяване дължимостта на суми по договор за револвиращ
потребителски кредит, която претенция първоначално е заявена със заявление
за издаване на заповед за изпълнение/ е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен от съда.
Съдът, като взе предвид твърденията на ищеца и становището на
особения представител на ответницата, и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
На 24.03.2022 год., ищцовото дружество е подало по пощата Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответницата М.
Т. Т., в качеството й на длъжник, което заявление е постъпило в Районен съд-
Пазарджик на 25.03.2022г. и въз основа, на което е образувано ч.гр.дело
№944/2022г. по описа на Пазарджишкия районен съд. Заявлението е било
уважено и Пазарджишкият районен съд е издал Заповед №534 за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК на 29.03.2022 год., с която е
разпоредил ответницата-длъжник да заплати на ищеца-заявител и кредитор
следните суми: сумата от 1100,30 лева - главница, сумата от 184,72 лева -
възнаградителна лихва от 01.04.2021г. до 14.09.2021г., сумата от 57,69 лева -
мораторна лихва от 09.09.2021г.до 16.03.2022г., ведно със законната лихва
върху главницата от 25.03.2022г. до изплащане на вземането, както и сумата
11
от 26,85 лева - държавна такса и сумата от 50,00 лева - юрисконсултско
възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от Договор за
потребителски кредит №CARD-15962769.
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е
връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на
кредитора са дадени указания и срок за предявяване на установителен иск за
вземането. В законния едномесечен срок, дружеството-ищец е предявило
настоящия установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Предвид горното съдът приема, че предявеният иск е процесуално
допустим и подлежи на разглеждане. По съществото му, съдът приема
следното:
От представените и приети по делото писмени доказателства е видно, че
на 23.01.2018г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД
/правоприемник, на което дружество е ищецът по делото/ и ответницата М. Т.
Т. е сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
№PLUS-15671830.
Съгласно разпоредбата на т.12 от договора, кредиторът може да
предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален
кредитен лимит до 10 000 лева, като кредиторът ще издаде и достави картата
на кредитополучателя след проучване на изпълнението на задълженията по
договора за кредит на кредитополучателя. Договорено е, че издаването на
кредитната карта ще бъде не по-късно от осемнадесет месеца от първата
погасителна вноска по кредита, а при неиздаване на такава в посочения срок -
този раздел от договора не произвежда действие между страните. Предвидено
е, че всички задължения, произтичащи от договора и свързани с ползването
на кредитната карта ще възникнат само след активирането от
кредитополучателя на издадена кредитна карта.
В т.13 от договора страните са се уговорили, че кредитният лимит на
картата, едностранно определен от кредитора, ще бъде съобщен на
кредитополучателя, като същият ще може да се ползва от кредитополучателя,
чрез извършване на трансакции /т.14 от договора/. За ползването на
кредитния лимит, е предвидено в т.16 от договора, че кредитополучателят ще
заплаща годишна лихва върху усвоената част от кредитния лимит, за срока на
12
ползването на същия, както и ще заплаща такси за ползването на кредитната
карта. Лихвата и таксите ще бъде посочени в приложението по т.21 от
договора. В последният текст на договора /т.21 от договора/ е предвидено, че
кредитната карта ще бъде доставена от кредитора на кредитополучателя, като
наред с нея ще бъде доставен и документ - приложение, неразделна част от
договора, съдържащо всички конкретни условия на револвиращия кредит и
процедурата за активиране на картата. Задължения за кредитополучателя за
плащания по картата ще възникнат след активирането и използването й в
съответствие с договора и приложенията към него.
По делото е представено и Приложение към договора за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта PLUS-15671830, едностранно подписано от представител
на кредитора-ищец. В същото е отразено, че дружеството-кредитор отпуска
на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1000 лева, при годишна
лихва и такси за ползването му, посочени в този документ. Кредитът може да
бъде усвояван чрез извършване на трансакции с издадена кредитна карта
Мастъркард. За ползвания кредитен лимит е посочено, че кредитополучателят
дължи лихва в размер на 35%, такси за теглене в брой, месечна такса за
обслужване. Предвиденият Годишен процент на разходите е в размер на
44.90%. В т.13 от Приложението е предвидено задължение за
кредитополучателя да заплаща месечни погасителни вноски до 1-во число на
месеца, следващ издаването на извлечението, като минималната такава при
усвоен кредит лимит до 1000 лева е в размер на 60 лева /видно от таблицата с
тарифите/.
По делото е приложено заверено копие от товарителница за доставка на
документи до ответницата, като видно от отразяването, пратката е получена
лично от адресата на датата 13.06.2018г.
В представеното месечно извлечение по кредитната карта на
ответницата от 13.08.2021г. за отчетен период 16.07.2021г.-13.08.2021г. е
отразено, че използваният кредитен лимит възлиза на сумата от 1285,02 лева.
До ответницата е изпратена покана от 14.09.2021г., с която е уведомена,
че от 01.04.2021г. е преустановил плащането на вноските по договора, поради
което дължи на дружеството-ищец следните суми: главница в размер на
1100,30 лв., договорна лихва в размер на 184,72 лв. и обезщетение за забава в
13
размер на 1,53 лв. Ответницата е поканена да изпълни това си задължение в
срок от седем дни и е предупредена за последиците от неизпълнението.
Поканата е връчена на ответницата лично на датата 08.10.2021г., видно от
приложената товарителница.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предвид данните по делото, настоящият съдебен състав приема, че
между ищцовото дружество и ответницата е сключен договор за
потребителски паричен кредит по смисъла на чл.9 и сл. от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.9 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно текста на чл.10 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по
ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Разпоредбата на чл.11
ал.1, т.1-т.27 от ЗПК определя необходимото съдържание на договора за
потребителски кредит. Съгласно чл.11 ал.2 от ЗПК общите условия са
неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се
подписва от страните по договора.
В конкретния случай, съдът приема, че процесният договор за
револвиращ потребителски кредит е недействителен, поради неспазване на
императивните изисквания, залегнали в разпоредбите на чл.10 ал.1, чл.11
ал.1, т.9, т.9а, т.10 и т.20 от ЗПК.
Приложението към договора за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
PLUS-15671830, уреждащо параметрите на револвиращия кредит, е
подписано едностранно - от представител на кредитора-ищец. В него няма
положен подпис от ответницата по делото.
Процесният договор не съдържа условията за прилагането на лихвения
процент, индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите
14
за промяна на лихвения процент. Не е посочена методиката за изчисляване на
референтния лихвен процент, съгласно чл.33а от ЗПК. Не е посочена общата
сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на
договора за кредит, наличието или липсата на право на отказ на потребителя
от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите
условия за неговото упражняване, включително информация за задължението
на потребителя да погаси усвоената главница и лихва, съгласно чл.29 ал.4 и 6
от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден.
В процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с
посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР.
Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на
разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се
формира посочения в договора ГПР от 44,90%. Съгласно разпоредите на ЗПК,
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Следователно в
посочената величина следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. В процесния договор за кредит,
яснота досежно посочените обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент
по кредита /който е фиксиран – 35%/, както и годишно оскъпяване по
кредита, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по
договора. ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и
приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по
начин, различен от законовия, е недопустимо. От процесния договор не става
ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или
бъдещи, доколкото в тарифата освен лихвения процент са предвидени и такси
за администриране на просрочени задължения, месечни такси за обслужване,
такси за теглене на пари в брой от банкомат /АТМ/, за справки за разполагаем
лимит в банкомат. Не става ясно по какъв начин е формиран посоченият в
тарифата ГПР от 44,90 %. Неясни са както компонентите, така и
математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на
кредита.
15
С оглед гореизложеното, кредитното правоотношение между страните
се явява недействително на основание чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11 ал.1,
т.9, т.9а, т.10 и т.20 от ЗПК и като такова не е в състояние да породи
присъщите за този тип сделка правни последици.
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, при недействителност на
договора за потребителски кредит, потребителят/кредитополучателят дължи
връщане на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на
съдебно-икономическата експертиза се установява, че усвоените суми по
процесния кредит са в общ размер на 3087,69 лв., описани подробно по дати и
размер в колона 2 на Приложение 1 към заключението. Направените от
ответницата вноски по кредита са в общ размер на 3303,83 лева.
При тези данни, съдът счита, че ответницата не дължи на ищеца
претендираната главница в размер на 1100,30 лева, тъй като е внесла по
кредита сума, чийто общ размер надхвърля общия размер на усвоените по
кредита суми.
С оглед изложеното, съдът приема, че предявеният установителен иск с
правно основание чл.415 ал.1 от ГПК е неоснователен за процесното
претендирано вземане за главница в размер на 1100,30 лева.
Неоснователна е и акцесорната претенция на ищеца - за законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК - 25.03.2022г. до окончателното
й изплащане.
Претенциите за възнаградителна лихва и за законна лихва за забава
следва да се отхвърлят изцяло, предвид разпоредбата на чл.23 от ЗПК.
Предвид изхода на делото, страната, имаща право на разноски –
ответницата не е заявила такова искане и не представи доказателства за
направени разходи по делото, поради което не й се присъждат.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., вписано в
16
Търговския и фирмен регистър под №542 097 902, с адрес на управление във
Франция, гр.Париж, бул.“*****, представлявано от Л. Д., в качеството му на
Изпълнителен директор и член на съвета на директорите, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК *********, гр.София,
ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 14, представлявано от законния
представител Д. Д., чрез юрисконсулт Н. А. М. против М. Т. Т., с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: с.Г., ул.“******, с правно
основание чл.415 ал.1 от ГПК – с искане за признаване за установено, че в
полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България съществува вземането по договор
CARD-15962769, за което е издадена Заповед №534 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК на 29.03.2022г. по ч.гр.д.№944/2022г. по описа
на Районен съд - Пазарджик, а именно: 1100,30 лева - главница по договора за
кредит, 184,72 лева - възнаградителна лихва, начислена върху главницата за
периода от 01.04.2021г. до 14.09.2021г., 57,69 лева - мораторна лихва,
начислена върху главницата за периода от 09.09.2021г. до 16.03.2022г., ведно
със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК - 25.03.2022г.
до окончателното изплащане на вземането.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия
Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението препис от същото да се приложи по
ч.гр.д.№944/2022г. по описа на Районен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
17