Решение по дело №222/2018 на Районен съд - Костинброд

Номер на акта: 149
Дата: 10 октомври 2018 г. (в сила от 8 ноември 2018 г.)
Съдия: Аксиния Борисова Атанасова
Дело: 20181850200222
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 август 2018 г.

Съдържание на акта

                         

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Гр. К., 10.10.2018 г.

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. К.,  ІI – ри състав  в публично заседание на първи октомври две хиляди и осемнадесета  година, в състав :

                                         Районен съдия : АКСИНИЯ АТАНАСОВА

 

При секретаря                Д.М.                       и в присъствието

на прокурора                                                                   разгледа докладваното

от съдията                             Атанасова                     н.а.х.д. № 222 по описа

за 2018 година, за да се произнесе, съдът взе предвид следното :

         Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

Съдът съд е сезиран с жалба от М.И.М., ЕГН **********,***, чрез адв. В.- САК против наказателно постановление № 18 – 0286 - 000106 / 05.06.2018 г., издадено от началника на РУ – гр. К.. Моли съда да отмени НП изцяло като незаконосъобразно, тъй като са налице процесуални нарушения при издаването му.

         Наказващият орган не взема становище за основателността на  жалбата.

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

         Въз основа на акт за установяване на административно нарушение Д385360 / 06.05.2018 година, е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва : „Глоба“ в размер на 2 000.00 / две хиляди / лева, на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 / двадесет и четири / месеца за това, че на 06.05.2018 г., около 02.10 часа, в с. Г., на улица „Ц.“ срещу № 30 е управлявал лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ“, с рег.№ СВ **** АК, собственост на И.Д. от гр. С., след видима употреба на алкохол, като е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с фаб. № 0172. Издаден бил талон за медицинско изследване № 0018904, а водачът е бил сам в МПС - то. С горното водачът е отказал проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълнил предписание за изследване с доказ. анализатор и за мед.изследване и вземане на биологични проби за хим. лаб. изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му.

         Съдът намира, че съставеното въз основа на акта за установяване на административно нарушение наказателно постановление съдържа съществени процесуални нарушения и е постановено при неспазване на задължителните изисквания на 57 ал. 1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН относно наложеното наказание по чл.174 ал. 3 пр.І от ЗДвП.

         Съгласно чл.174 ал. 3 от ЗДвП : „Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че липсва точна и правилна законова квалификация на нарушението, тъй като съставът на чл.174 ал.3 от ЗДвП съдържа две хипотези на изпълнително деяние (отказ за алкохолно изследване или неизпълнение на предписание за медицинско изследване), а в настоящия случай в наказателното постановление кумулативно са изписани и двата състава на нарушения по чл.174 ал.3 от ЗДвП, което ограничава съществено правото на защита на жалбоподателя и води до невъзможност да разбере точно за какво нарушение му се налага съответното административно наказание.

Определящо за съставомерността на деянието по посочения законов текст, в алтернативата "не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози", е да бъде конкретно посочено, по какъв начин е обективиран отказа на нарушителя да изпълни предписанието за медицинско изследване, което не е направено нито в АУАН, нито в НП. В описанието на нарушението и в АУАН, и в НП, както бе посочено по-горе, фигурира единствено "На водача бе издаден на място талон за медицинско изследване." По арг. от чл. 6 на Наредба № 30 / 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или на друго упойващо вещество от водачите на МПС, неизпълнението на предписанието за медицинско изследване може да се прояви в няколко форми: водачът да откаже да получи издадения му талон за медицинско изследване, което се удостоверява с подписа на един свидетел / чл. 6, изр. посл., каквито са твърденията на свидетелите на административно-наказващия орган в настоящата хипотеза /; водачът да не се яви в определеното с талона лечебно заведение или да откаже да даде кръв за изследване употребата на алкохол, което се удостоверява от лекаря в протокола за медицинско изследване, с подпис на изследвания и/или на свидетел / чл. 11, ал. 4 от Наредбата /. Тези обстоятелства не са конкретизирани и описани нито от актосъставителя, нито от административно-наказващия орган. Описанието на нарушението се ограничава до това, че има издаден талон за медицинско изследване, който се съдържа в представената по делото преписка и не е ясно дали от лицето е направен отказ за кръвна проба, за което липсва удостоверяване съобразно изискванията на Наредбата. Липсва нужната яснота и точност в обстоятелствата на нарушението, което да позволи привеждането им към хипотезите на закона, с оглед преценката за съставомерност на деянието. В чл. 174, ал. 3 от ЗДвП се съдържат две деяния, като административният орган не е конкретизирал кое от тях приема за нарушено, което също не дава възможност на жалбоподателя да разбере в цялост вмененото му нарушение. На първо място, административният орган е описал фактическа обстановка, в която е отразил, че жалбоподателят отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство, какъвто състав на нарушение не се съдържа в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а на второ място - не е налице и хипотезата на неизпълнение на предписание за медицинско изследване, тъй като в АУАН и в НП е посочено единствено, че е издаден талон за медицинско изследване, т.е. нито една от двете хипотези на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП не е била отразена като нарушение, както в АУАН, така и в НП, което води до извода, че на жалбоподателя е вменено нарушение на норма, за което не са изложени данни в обстоятелствената част на АУАН и НП. По този начин са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правото на защита на жалбоподателя, доколкото същият не е имал възможност да разбере естеството на вмененото му нарушение, кои са виновните действия, които административния орган е приел, че водят до констатираното нарушение и какво всъщност е вмененото му нарушение.

Освен това наказващият орган не е посочил в обстоятелствената част на НП нарушената повелителна и запретителна норма на нарушение, която в случая е тази по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП (забрана за правоуправление под въздействие на алкохол), а е посочил санкционата– чл.174, ал.3, което също се явява процесуално нарушение, водещо до невъзможност за жалбоподателя да разбере за какво нарушение му се налага съответното наказание.

Това води до извода, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено в частта му по т.1.

         В резултат на изложените съображения, съдът следва да отмени  обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно за наложеното наказание по чл.174 ал. 3 пр.І от ЗДвП.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ             

 Р       Е       Ш      И  :

 

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО наказателно постановление № 18 – 0286 – 000106 / 05.06.2018 г., издадено от началника на РУ – гр. К., с което на М.И.М., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2 000.00 / две хиляди лева, на основание чл.174  ал. 3 пр. 1 от ЗДвП и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 / двадесет и четири / месеца, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване  пред Административен съд – С. област в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                                      

                                                                      

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :