Решение по дело №1343/2018 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2761
Дата: 23 декември 2019 г.
Съдия: Явор Иванов Колев
Дело: 20187180701343
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 3 май 2018 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер   2761            Година  2019, 23.12.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Второ отделение, VІІ състав

 

   на 30.10.2019 година

 

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА

 

като разгледа докладвано­то от СЪДИЯ КОЛЕВ адм. дело номер 1343 по описа за 2018 годи­на и като обсъди :

 

                   Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

            Жалбоподателят „ТЕР – М“ООД със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.„Тодор Каблешков“№25 е ос­порил Ревизионен акт (РА) с № Р-16001617005098-091-001 от 11.01.2018г., издаден от  Г.Н.– Начал­ник сектор „Ревизии“ възложила ревизията, и Б.Ч.– главен инс­пек­тор по приходите - Ръководител на ревизията, в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, потвърден с Решение №196 от 03.04.2018г. на Директор на Ди­рек­ция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” (Д”ОДОП”), - Пловдив, с който на дружеството са определени дължими суми за довнасяне за данък върху добавената стойност в размер на 401 613,70 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 71 078,28 лв.

Жал­бо­подателят, счита, че актът е неправилен и незаконосъобразен, като конкретни доводи са подробно изложени в жалбата и депозирана по дело­то писмена защита. Според него, унищожаването на фирмените активи при настъпил пожар на 16.03.2016г. се дължи на непреодолима сила, поради което на основание разпоредбата на чл. 80, ал. 2, т. 1 от ЗДДС. Дори да се приеме, че погиването на активите не се дължи на непреодолима сила, тъй като пожарът е в следствие на неполагане на дължимата грижа на добрия търговец от РЛ, е приложима разпоредбата на чл.79 ал.6 ЗДДС и по отношение на 10 бр. активи следва да определи данъчно задължение в по-малък размер. Настоява се за отмяна на РА, съответно за изменение на РА и присъждане на сторените по дело­то разноски.

Ответникът по жалбата – Директор Дирекция “ОДОП” – Пловдив, чрез про­цесуалния представител юр. Б., счита същата за не­ос­нователна, и мо­ли съда да я отхвърли. Пре­тендира присъж­дане на юрискон­сул­тско възнаграж­дение. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депози­рана по делото писмена защита.

Пловдивският административен съд, в настоящия  си състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство до­казателства, нами­ра за установе­но следното.

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред конт­ролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е пот­върдил в обжалваната част, предмет на настоящото съдебно произ­водство. Така постановеният от Директора на Ди­рекция “ОДОП” – Пловдив резул­тат и подаването на жалбата в рамките на пред­­видения за това преклузи­вен проце­суален срок, налагат извод за нейната про­цесуална ДОПУСТИМОСТ.

Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001617005098-020-001 от 03.08.2017г., издадена от на H+k+- Началник на сектор при ТД на НАП – Пловдив, е възложена ревизия на дружеството жалбоподател с пред­мет данъчни задължения по ЗДДС за периода от 01.01.2016г. до 31.03. 2016г. Определен е краен срок на ревизионното производство до три месеца, считано от датата на връчване на ЗВР, което направено по електронен път на 03.08.2017г. (удостоверение на л. 217).

В срока по чл. 117 от ДОПК е изготвен ревизионен доклад (РД) № Р-16001617005098-092-001/17.11.2017г., против констатациите в който е подадено възражение, без приложени към него писмени доказателства. Възражението е обсъдено от органите по приходите, оправомощени да издадат обжалвания РА, и е намерено за неоснователно. Въз основа на констатациите в РД е издаден ревизионен акт № Р-**********-091-001/11.01.2018г., предмет на настоящето производство, с който на “Тер - М“ООД, за данъчен период м. 03.2016г., е из­вър­ше­на корекция на ползвания данъчен кредит за погинали при пожар ДМА – сгради, съоръжения и други активи, като е определено задължение в размер на 401 613,70лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 71 078,28лв.

По делото е прието заверено копие на Заповед № РД-09-1 от 03.01.2017г. на Директор на ТД на НАП – Пловдив, с които са делегирани право­мощия за из­даване на заповеди за възлагане на ревизии на конкретно посочени органи по приходите, заемащи длъжност „началник сектор“ в отдел „Ревизии“. Приети са и удостоверения за валидни електронни подписи на органа по приходите, въз­ло­жил ревизията и членовете на ревизиращия екип.

Предвид изложеното следва да се приеме, че процесният РА е издаден от компетентен ор­ган, при спа­зени административно производствени правила и при правилно приложе­ние на мате­риалния закон.

По СЪЩЕСТВОТО на спора съдът намира следното.

Съгласно констатациите в РД, в търговския обект на дружеството, предс­тав­ляващ птицекланица и транжорна за обработка на сухоземни и водопла­ващи птици, находяща се в гр.Първомай, кв. „Дебър“, са извършвани основно услу­ги на ишлеме – клане и разфасоване на патици.

В хода на ревизията е представен протокол за брак № 1/22.03.2016г., съг­лас­но данните в който РЛ е отписало активи – сгради и съоръжения, запри­ходени по сметки 203 и 207, за които от представената счетоводна отчетност се установява, че към м. 03.2016г. са съответно на стойност 1 675 745,88лв. и 1 625 429,62лв., а също и такива, заприходени в счетоводна сметка 204 Маши­ни -  оборудване и апаратура на стойност 2 573 709,53лв., в сметка 205 Транс­порт­ни средства – МПС на стойност 600 871,63лв., в сметка 208 Компютърна техника – активи на стойност 45 433,48лв. и в сметка 209 Други МДА – активи на стойност 30 922,68лв.

Съгласно съдържанието на депозираните писмени обяснения, причината за бракуването на активите е пожар, възникнал в предприятието на 16.03.16г., при което е унищожена цялата производствена база, оборудването, складове­те, хладилните камери, офисите. Погиналите активи са закупувани през време­вия период от 1994г. до м. 03.2016г. Първичните счетоводни документи, доку­мен­ти­ра­щи придобиването на активи, суровини и материали, са унищожени при пожара, поради което не могат да се представят документи за ползван данъчен кредит при извършените покупки. Представен е счетоводен инвентаризационен опис към м. 12.2016г., в който са посочени датите на въвеждане в експлоатация на сградите и съоръженията.

Представено е Удостоверение №75/21.03.2016г. от РСПБЗН - гр. Първо­май, съгласно съдържанието на което е възникнал пожар и сгради, съоръжения и др. активи са унищожени. Съгласно Постановление № 329/19.05.2017г. на Ра­йонна прокуратура – Първомай и извършена пожаро – техническа експертиза, пожарът е възникнал в 16.45ч на 16.03.2016г., а възможни причини за възник­ването му са: самозапалване на пароструйката, вследствие нагряване по време на работа; късо съединение в пароструйката или ел. инсталацията вследствие на внезапна повреда при работа с пароструйката или късо съединение в ел. инсталацията, причинено от други фактори.

При анализ на събраните при ревизията доказателства е направен извод, че за „ТЕР - М“ООД е приложима хипотезата по чл.79 ал.3 ЗДДС и дружеството следва да извърши корекция на приспаднатия данъчен кредит при закупува­нето на активите, което е установено при извършена проверка в ПП VAT 14 на подадените данни в дневниците за покупки. В случая не следва да се приложи изключението по чл.80 ал.1, т.1 и т.2 ЗДДС, тъй като не е доказано по несъмнен начин, че възникналият пожар представлява непреодолима сила. При опре­деляне размера на дължимия ДДС е съобразена разпоредбата на чл.79, ал. 6 от ЗДДС, като са приложени съответните формули. При направените изчисле­ния, за активите, които представляват дълготрайни активи – недвижими вещи, е приложена формулата  по чл.79 ал.1, т.1 ЗДДС - ДД = ПДК х 1/20 БГ, където :

ДД е дължимият данък; ПДК - размерът на ползвания данъчен кредит; БГ - броят на годините от настъпването на обстоятелствата по чл.79 ал.3 от закона, включително годината на настъпване на тези обстоятелства, до изтичане на 20 годишния срок, считано от годината на упражняване правото на данъчен кредит включително.

За всички останали стоки или услуги е прието, че се прилага формулата по чл. 79, ал. 6, т. 2 от ЗДДС:  ДД = ПДК х 1/5 БГ, където: ДД е дължимият данък; ПДК - размерът на ползвания данъчен кредит; БГ - броят на годините от настъпването на обстоятелствата по чл.79 ал.3 от закона, включително годи­ната на настъпване на тези обстоятелства, до изтичане на 5 годишния срок, считано от годината на упражняване правото на данъчен кредит включително.

Предвид направените изчисления, за 15 бр. активи, представляващи недвижими имоти, изчерпателно изброени на стр. 5 и стр. 6 от РД, на обща стойност 3 039 718,84лв., е изчислен дължим ДДС в общ размер на 362 132,90 лв. За останалите 59 бр. движими вещи, изчерпателно изброени от стр. 9 до стр. 15 на РД, на обща стойност 336 535,01лв., е изчислен дължим ДДС в раз­мер на 39 480,80лв.

Прието е, че в съответствие с нормата на чл.79 ал.4 ЗДДС, жалбопода­телят „ТЕР - М“ООД е следвало да извърши корекцията като издаде протокол, с който да начисли данъка за данъчен период м. 03.2016г., т.е. данъчният пе­риод, през който е издаден протоколът за брак от 22.03.2016г., съответно да го включи в дневника за продажби и в СД по ЗДДС за този данъчен период. Тъй като това не е сторено от дружеството, данъкът е начислен от ревизиращия екип и е вменен като задължение, ведно с прилежащите лихви за забава.

В хода на съдебното производство са приети следните писмени доказа­телства, представени от страните, в хронологичен ред: счетоводен баланс към 31.12.2015г., справка за нетекущите активи към 31.12.2015г., ДМА по видове за 2015г., счетоводен инвентаризационен опис към месец декември 2015г., нота­риални актове за покупко – продажба на недвижими имоти в гр.Първомай (л. 224 – 237); постановление за прекратяване на наказателно производство № 329 от 19.05.2017г., издадено от прокурор при Районна прокуратура – Първо­май(л. 253 – 254); ОПР на жалбоподателя за 2011г., 2012г., 2013г., 2014г. и 2015г.(л. 282 – 302); договор №1384 от 01.11.2012г. за извършване на деинсек­ция и дератизация на подлежащите площи в обект на жалбоподателя – птице­кла­ница в гр.Първомай, кв. Дебър, ведно с фактури и протокол за извършена ДДД обработка (л. 311 – 314); противопожарно досие на „Тер – М“ ООД за обект птицекланица в гр. Първомай (л. 324 – 340); бюлетин за регистрираните в СДЗ Пловдив прекъсвания в ПС Първомай за 12, 14 и 19.03.2016г., издаден от „ЕР Юг“ – гр. Пловдив (л. 350); счетоводни документи, използвани от вещото лице при изготвяне на заключение по ССЕ, съгласно опис на л. 357 – 357 гръб (л. 358 – 414).

В съдебното заседание на 10.04.2019г. е прието заключение по назначе­ната съдебно – пожаротехническа експертиза, изпълнено от вещото лице Не­дял­ко Р., без направени възражения за необоснованост от страните по делото.

След анализ на представените по делото доказателства, включително противопожарното досие на „Тер – М“ ООД, както и оглед на място на обекта, вещото лице е дало следните отговори на поставените задачи :

- задача 1: ел. захранването до обекта на „Тер – М“ ООД – птицекланица в гр. Първомай, кв. Дебър, е от електрическа подстанция „Първомай“, след това – електроразпределителна станция „Първомай“, собственост на „ЕР – Юг“ – гр. Пловдив и след това – към трафопост на обекта;

- задача 2: при направена проверка на 01.03.2019г. се констатира, че в „ЕР – Юг“ се води дневник на всички изключвания, токови удари, смущения и падове на напрежение в електрическата подстанция. Регистрирани са смуще­ния и изключване на подаването на напрежение на 12.03.2016г., 14.03.2016г. – 4 пъти и на 19.03.2016г. В електроразпределителната станция Първомай не се водят дневници за изключвания, аварии, смущения в ел. захранването и др. подобни;

- задача 3: съгласно представените по делото доказателства, причина за възникване на пожара е късо съединение. Възможно е пренапрежения в елект­ро­преносната мрежа да предизвикат пренапрежение и пробив в изолацията на машините и съоръженията в обекта, да доведат до късо съединение и да пре­дизвикат пожар;

- задача 4: в периода от 12.03.2016г. до 19.03.2016г., т.е. преди и след пожара е имало смущения и изключване на подаването на напрежение в елект­рическа подстанция „Първомай“. През периода 2015г. – 2016г. е имало много­кратно изключване на захранването, които са отразени в дневниците на елект­рическа подстанция „Първомай“;

- задача 5: при анализ на данните в представените по делото писмени доказателства вещото лице е потвърдило, че най-вероятната причина за въз­никване на пожара е късо съединение в електроинсталацията на цеха или паро­струйката. Токът от късото съединение може за секунди да достигне стой­ност, хиляди пъти по-висока от нормалната за системата. Големият ток може да причини бързо натрупване на топлина, потенциално водеща до пожар.

Късото съединение може да бъде причинено от износени проводници, проводници с нарушена изолация или от проводници с механично повредена изолация. При проверка на място в обекта е констатирано, че са спазени изиск­ванията за пожарна безопасност, като е налично противопожарно досие в пе­риода на възникване на пожара.

Изказано е предположение, че е възможно късо съединение в комута­ционната апаратура на пароструйката.

В разпита си в съдебното заседание на 10.04.2019г. по приемане на заключението вещото лице е пояснило, че експертните му изводи са изградени и въз основа на противопожарно досие на обекта, към момента на възникване на пожара. Не е бил член на приемателна комисия, но му е известно, че при из­да­ване на акт обр. 16 в състава на комисията са включени повече от 15 члена, ра­ботещи в различни служби. В собствената си практика не е допускал въвеж­дането в експлоатация на обект, който не отговаря на противопожарните изиск­вания, като при огледа на място на обекта не е констатирал нарушение на про­тивопожарните изисквания. Всеки обект подлежи на комплексна проверка и на тригодишен контрол, като не му е била поставена задача да провери дали про­цесният обект е бил проверяван от органите по противопожарна безопасност в гр. Първомай.

Възможно е във фирма, в която се съхранява зърно, да има гризачи, които да прегризят ел. кабели, но това е валидно и за всяка сграда. При огледа на място на сградата е видял заложени капани на входа, но не е видял пре­къснат кабел от гризачи. В практиката си е имал случай на възникнал пожар в следствие прегризан кабел от гризачи. Не може да каже дали жалбоподателят е ангажирал фирма за унищожаване на гризачи.

На деня на възникване на пожара – 16.03.2016г. в дневниците на обслуж­ващата дружеството – жалбоподател подстанция няма отразено прекъсване в подаваната ел. енергия, както и срив или пренапрежение в електричеството или електрозахранването. Такива прекъсвания са отразени на други дати – 12.03, 14.03 и 19.03.2016г.

В съдебното заседание на 10.07.2019г. е прието заключение по назначе­ната съдебно – счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Н.Г., без направени възражения от страните по делото. След анализ на предс­тавените по делото доказателства, включително допълнително предста­вени такива, описани в раздел „Проверени книжа и документи“ вещото лице е дало следните отговори на поставените задачи :

- задача 1: в техническия инвестиционен проект, одобрен от община Пър­во­май и в акта за въвеждане в експлоатация на обектите птицекланица и цех за разфасовка към съществуваща кланица одобрените съоръжения се състоят от много на брой активи, подробно описани в тях. Касае се за група активи, а в счетоводството на жалбоподателя са заприходени единични активи и не може да се направи извод дали групата трайно прикрепени активи, описани в проек­тната документация съвпадат с конкретно посочени 10бр. активи, описани в амор­тизационния план (л. 418). Описаните в амортизационния план 10бр. акти­ви не отговарят по наименование и брой на описаните в проектите трайно при­крепени съоръжения. Изводът на вещото лице е направен въз основа на доку­менти, изчерпателно изброени на л. 419. Процесните активи не са посочени и в по­дадената декларация по чл. 14 от ЗМДТ в отдел „Местни данъци и такси“ в Община – Първомай. В счетоводството на жалбоподателя не се съхраняват сче­товодни регистри със счетоводни операции и записвания, които са взети при покупката на активи, тъй като е изминал период от повече от 10 години от при­добиванията.

- задача 2: при проверка в счетоводството на жалбоподателя е предс­тавен регистър „Счетоводни операции, взети при отписване на активи на 31.03. 2016г.“ Съгласно данните в него при отписване на активите са взети счетовод­ните операции дебит сметка 241/7 Амортизация на съоръжения срещу кредит сметка 207 Съоръжения с начислените амортизации и дебит сметка 627 Разхо­ди за бъдещи периоди – брак, пожар срещу кредит сметка 207 Съоръжения с остатъчната стойност на активите. Налице е осчетоводяване на разход за бъдещ период, а не текущ разход за периода, тъй като сметката е приключена през 2017г. след прекратяване на образуваното досъдебно производство и изпла­щане на обезщетението от застрахователя.

При проверката в счетоводството на жалбоподателя на вещото лице е представен счетоводен амортизационен план за 2016г., в който посочените на л. 418 ДМА са разпределени в категория „Съоръжения“ и процентът на аморти­зация е 4%;

- задача 3: съгласно представените ОПР и ГФО за периода от 2011г. до 2015г. стойността на обектите птицекланица и цех за разфасовка към същест­вуваваща кланица не е увеличена със стойността на 10-те броя активи, тъй като те са заведени по сметка 207 Съоръжения, а основните обекти – по сметка 203 Сгради и конструкции;

- задача 4: вещото лице е направило изчисления на дължимия ДДС в два варианта – на неамортизираната част на бракуваните ДМА в следствие на пожара (приложение № 1) и на недължимия ДДС, тъй като са изминали повече от 5 години, считано от датата на ползването на данъчен кредит при покупката им (приложение № 2). При първия вариант на изчисленията дължимият ДДС е в общ размер на 164 964,61лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 29 193,09лв. При втория вариант дължимият от жалбоподателя ДДС е в размер на 252лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 44,60лв.

- задача 5: във връзка с бракуването на активи жалбоподателят е издал протокол за брак № 1 от 22.03.2016г., в който е посочена причината за отпис­ване на активите – възникнал пожар. Тази загуба е можело да бъде призната като текущ разход за годината, ако ръководството е дало преимущество на сче­товодния принцип за предпазливостта. От дружеството е избрано да бъде да­дено предимство на счетоводния принцип на съпоставимост на приходите и раз­ходите, като разходът по сметка 627 е разсрочен до изплащане на обез­щетението от застрахователя (през 2017г.). Това обстоятелство не оказва влия­ние върху облагането с ДДС;

Съгласно изготвената от вещото лице справка за съответствието на декла­рираните приходи в СД по ЗДДС и месечни оборотни ведомости за про­цесния периоди от 01.01.2016г. до 31.03.2016г. (приложение № 3) може да се направи извод за редовност на счетоводните записвания при жалбоподателя. Същата констатация се съдържа и в ревизионния доклад.

 При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна.

 На първо място, спорен между страните по делото е въпросът дали е налице изключението по чл.80 ал.1, т.3 и ал.2, т.1 ЗДДС (в редакцията му към процесния период), като са изложени твърдения, че част от активите са придо­би­ти преди повече от 5 години от началото на годината, през която е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит, а всички активи са унищожени от пожар, който несъмнено представлява непреодолима сила.

            Ревизиращите органи по приходите и горестоящият административен орган са намерили, че лицето не е изпълнило задължението си да положи гри­жата на добрия търговец, тъй като една от възможните причина за възникване на пожара е късо съединение в електроуред – пароструйка. Другите възможни причини са пробив в изолацията на машините и съоръженията, в следствие пренапрежения в електропреносната мрежа или в следствие прегризването на изолацията на ел. кабели от гризачи

         Според твърденията на жалбоподателя пожарът, макар да не е стихийно природно бедствие, може да се приравни на непреодолима сила по смисъла на чл. 80, ал. 1, т. 2 от ЗДДС.

            Настоящият съдебен състав намира следното: легалното определение на понятието „непреодолима сила“ се съдържа в разпоредбата на чл.306 ал.2 от Търговския закон ТЗ/ и представлява непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора. В разпоредбата на ТЗ са предвидени две хипотези на непреодолима сила – непред­видимо събитие, което длъжникът не е могъл и не е бил длъжен да пред­види с оглед вземане на предохранителни мерки и непредотвратимо съ­битие, което не би могло да се предотврати с никакви охранителни мерки и грижи. Съществен елемент на понятието е, че събитието и неговите последици биха настъпили и при полагане на всички възможни усилия за ненастъпването им от добрия търговец в дадена сфера на дейност. Не е налице непреодолима сила, когато съответното събитие е могло да бъде предотвратено, независимо че предвиждането му да е било трудно.

            В настоящия случай, следва да бъде посочено, че по делото не са събрани несъмнени доказателства относно причината за възникване на пожа­ра. По делото е прието като доказателство постановление за прекратяване на наказателно производство от 19.05.2017г., съгласно съдържанието на което при­чината за възникване на пожара е самозапалване на пароструйката, късо съединение в пароструйката или ел. инсталацията в следствие внезапна пов­реда при работа с пароструйката или късо съединение в ел. инсталацията, причинено от други фактори. Този извод е подкрепен и от заключението на ве­щото лице по назначената пожаро - техническа експертиза, в която отново се по­соч­ват възможни причини за възникване на пожара. Следва да бъде отбеля­зано, обаче, че в голямата си част изводите на вещото лице представляват пред­положения, най-вече относно възможността пожарът да се дължи на нару­шаване изолацията на ел. кабели от гризачи.

В тази връзка, твърденията на жалбоподателя, че е положил грижата на добър търговец, като е използвал услугите на фирмата за борба с насекоми и гризачи. Действително, по делото е представен сключен договор с предмет борба с насекоми и гризачи и са издадени фактури за извършени услуги с такъв предмет, като са представени и протоколи за извършена ДДД обработка от 26.01.2016г. и 25.02.2016г.(л. 313), първият с поправка на датата. Предвид непосочването на конкретна причина за възникналия пожар, а именно наруше­на изолация на ел. кабели, в следствие действия на гризачи, не може да се нап­рави несъмнен извод, че с факта на сключване на договор и представени частни документи дружеството е положило грижата на добър търговец да направи усилия да предотврати евентуалното възникване на пожар, в следст­вие късо съединение в ел. инсталацията, причинено от други фактори.

            Същите аргументи са валидни и по отношение твърденията за положена грижа на добър търговец по отношение взетите мерки за утвърждаване на мер­ки за осигуряване на противопожарната безопасност на територията на произ­водствения обект. Като част от противопожарното досие са приети като доказа­телство вътрешна инструкция и заповеди на управителя на „Тер – М“ ООД, съг­ласно съдържанието на които е определено лице, координиращо дейността по осигуряване на пожарната безопасност, на което е вменено да изпълнява за­дъл­жения за проверка изправността на отоплителни и нагревателни уреди и съоръжения и експлоатацията им съобразно инструкциите на производителя. В постановлението на прокурор в Районна прокуратура – Първомай и и приетото по делото заключение по съдебно – техническа експертиза се посочват като ве­роя­тни причини за възникване на пожара техническа неизправност (прегряване) на електроуред – пароструйка, който несъмнено е съоръжение и за което е вме­нено задължение на служител в дружеството да следи за правилната и експлоа­­тация.

            Доколкото е налице твърдение, че е възможно пожарът да е възникнал в следствие на пренапрежения в електропреносната мрежа на обекта, тази въз­можност е разгледана само като хипотетична в заключението на вещото лице по назначената техническа експертиза. Експертът е посочил, че „многократно е имало изключване на захранването 2015 – 2016 год.“, но са представени дока­за­телства само и единствено за периода от 12.03. до 19.03.2016г., т.е. преди и след избухването на пожара.

            По така изложените аргументи, настоящият съдебен състав намира, че пра­вилно ревизиращият екип е направил извод за неприложимост на изключе­нието по чл.80 ал.2, т.1 ЗДДС(в редакцията към процесния период). Жалбо­подателят не е положилл грижата на добрия търговец, независимо че на служи­тел в дружеството са вменени задължения във връзка с правилната експлоа­тация на електрически съоръжения, съобразно инструкциите на производителя. Не е спорно по делото обстоятелството, че пожарът е избухнал в помещение, в което е съхранявано съоръжението пароструйка и за евентуалното му избух­ване е посочена като причина самозапалване или късо съединение в паро­струйката. Това означава, че не са предприети твърдяните разумни мерки за пре­дотвратяване на инциденти, още повече че не са представени несъмнени дока­зателства, че късо съединение в ел. инсталацията е причинено от дейст­вия на гризачи или на пренапрежения в електропреносната мрежа на датата на избухване на пожара.

            В тази връзка следва да се посочи, че съдебната практика по въпроса ясно сочи, че не всеки случай на пожар задължително следва да се приема за хипотеза на „непреодолима сила“/така напр. Решение №1626 от 08.02.2017г. по адм. дело №1739/2016г. по описа на ВАС на РБ/.

            Вторият спорен между страните въпрос е относно третирането на изчер­пателно изброени в жалбата в 10 позиции активи като недвижими вещи и при­лагане формулата на изчисление по чл. 79, ал. 6, т. 1 от ЗДДС, вместо тази по чл.79 ал.6, т.2 ЗДДС, като се приеме, че са изминали повече от 5 години от упраж­няването на данъчния кредит.

            Не е спорно по делото обстоятелството, че се касае за ДМА, като не са пре­дставени първични счетоводни документи за закупуването им и упражне­ното право на приспадане на данъчен кредит. Поради тази причина, ревизира­щият екип е подходил максимално обективно, като е обосновал изводите си с декларирани от самото РЛ данни в отчетните регистри по ЗДДС и относно да­тите на въвеждане в експлоатация на активите.

            Предвид направените възражения, по делото е ангажирано изготвянето на заключение по ССЕ, което съдът кредитира като обективно и даващо изчер­пателен отговор на поставените задачи. В заключението на вещото лице се потвърждават изводите на ревизиращия екип относно завеждане на 10 бр. акти­ви по сметки от гр. 20, но по сметка 207 Съоръжения, като по този начин с тяхната стойност не е увеличена стойността на земята и сградите в имота.

В тази връзка следва да бъде посочено, че третирането на тези активи като недвижими вещи е извършено от ревизиращия екип по критерия, че се касае за трайно прикрепени съоръжения към сградата чрез монтаж и неотде­лими от нея системи.

            Този извод на ревизиращия екип е необоснован и не кореспондира с оста­налите събрани по делото доказателства, включително неоспореното зак­лю­чение по ССЕ. Съгласно направената от вещото лице констатация, 10-те броя активи, изчерпателно изброени в жалбата, не отговарят по наименование и брой на описаните в проектите трайно прикрепени съоръжения, както и не са декларирани като налични в сградата в декларацията по чл. 14 от ЗМДТ. Не е спорно по делото, че в случай, че същите се приемат за активи, различни от дви­жими вещи, то по отношение на тях ще е приложима формулата за изчис­ление на корекцията на ползвания данъчен кредит по чл. 79, ал. 6, т. 2 от ЗДДС, във връзка с чл.79 ал. 3 от ЗДДС. Съгласно Приложение №2 към заключението (л.424) всички ДМА, посочени в таблицата, с изключение на актива пароструй­ка, са придобити преди повече от 5 години, считано от датата на ползване на данъчния кредит. Това означава, че по отношение на тях следва да бъде из­вър­шена корекция на данъчния кредит по чл.79 ал.6, т.2 ЗДДС само в размер на 252 лв. по отношение на ДМА пароструйка, която е придобита на 27.02.12г., т.е. до момента на бракуването и не са изминали повече от 5 години от датата на ползване на данъчния кредит.

            По отношение извършената корекция на ползвания данъчен кредит по фор­мулата по чл.79 ал.6, т.1 от ЗДДС за активите недвижими вещи, в жалбата не се съдържат конкретни възражения и не се ангажира изготвянето на заклю­че­ние по ССЕ. В тази връзка, настоящият съдебен състав намира направените изчисления за аритметично точни, съответно обжалваният РА за правилен и законосъобразен, в тази му част.

            По изложените аргументи, размерът на извършената корекция на ползва­ния данъчен кредит за 10-те броя ДМА, изчерпателно изброени в жалбата и в Приложение №2 към заключението по ССЕ (л. 424) следва да бъде намален от 164 964,61 лв. на 252 лв., като съответно бъдат изменени задълженията по ЗДДС в обжалвания РА от 401 613,70лв. на 236 901,09лв.(401 613,70лв. – 164 964,61лв. + 252лв). Изчислени посредством общодостъпния в Интернет страницата на НАП лихвен калкулатор акцесорните задължения за лихви върху главницата на задължението в размер на 236 901,09лв. за периода от 15.04.16г. до 11.01.18г. възлизат на 41 923,40лв.

Ревизионният акт е незаконосъобразен, в частта му за разликата над сумата в размер на 236 901,09 лв. до пълния размер на задължението от 401 613,70 лв., съответно акцесорното задължение за лихви за разликата над сумата от 41 923,40 лв. до пълния им размер от 71 078,28лв.

            При този изход на делото и своевременно направените искания, на стра­ните се дължат направените от тях разноски съобразно уважената и отхвър­лена част на жалбата.

            За жалбоподателя същите са в размер на 11 952 лв., в т.ч. за държавна такса, възнаграждения за вещи лица и заплатен адвокатски хонорар, посочени в списък на л. 434. Съобразно уважената част на жалбата следва да бъде при­съдена сумата в размер на 4 901,93лв..

            На основание разпоредбата на чл.161, ал.1 ДОПК на ответника се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, съразмерно на отхвър­лената част на жалбата. Изчислено съобразно разпоредбата на чл.8, ал. 1, т. 5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения същото възлиза на 4 280,86лв..

            По компенсация НАП следва да заплати на жалбоподателя сума­та в размер на 621,07лв..  

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІ отд., VІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

            ОТМЕНЯ по жалба на „ТЕР - М“ООД със седалище и адрес на управле­ние гр.Пловдив, ул.„Тодор Каблешков“№25 Ревизионен акт (РА) с № Р-160016 17005098-091-001 от 11.01.2018г., издаден от  Г.Н.– Началник сек­тор „Ревизии“ възложила ревизията, и Б.Ч.– главен инспектор по приходите - Ръководител на ревизията, в ТД на НАП –  Пловдив, офис Стара Загора, потвърден с Решение №196 от 03.04.2018г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика”(Д”ОДОП”), - Пловдив, в ЧАСТ­ТА, в който на ООД-то са определени дължими суми за довнасяне за данък върху добавената стойност, ЗА РАЗЛИКАТА НАД сумата 236 901,09 лева до пълния посочен размер на задължението от 401 613,70 лева, ведно с прилежа­щи­те лихви ЗА РАЗЛИКАТА НАД сумата от 41 923,40 лева до пълния посочен размер от 71 078,28 лева, КАТО ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата част относ­но дължими суми за довнасяне за данък върху добавената стойност в размер на 236 901,09 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 41 923,40 лева, като НЕОС­НОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите със седалище гр.София, бул.„Княз Ал. Дондуков“№52 да заплати на „ТЕР - М“ООД със седалище и ад­рес на управление гр.Пловдив, ул.„Тодор Каблешков“№25 сумата от 621,07 (шестстотин двадесет и един лев и седем стотинки) разноски по делото, из­числени по съразмерност и компенсация.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

                                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :