РЕШЕНИЕ
№ 1293
гр. Пловдив, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иван Г. Йорданов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело
№ 20255300502329 по описа за 2025 година
Производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба депозирана от И. В. З., с ЕГН: **********,
чрез адвокат Т., против решение № 873/28.02.2025 г., постановено по гр. д. №
18020/2022 г. по описа на РС-Пловдив в частта, с която жалбоподателят е осъден да
заплати на М. С. Н., с ЕГН: ********** сумата от 14 500 лева /четиринадесет хиляди и
петстотин лева/, представляваща заплатена от М. С. Н., с ЕГН: ********** през 2014г.
сума от получен нейн личен кредит по Договор за потребителски кредит № РК14-
035329 от 05.06.2014г. за покрИ.е на личното задължение на ответника И. В. З. по
Изпълнително дело № 20148300400012/2014г. по описа на ЧСИ С.Т., с рег. № 830 в
КЧСИ, с която сума ответникът се е обогатил за сметка на ищцата до размер на
обедняването й, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 12.12.2022г. до окончателното изплащане на
сумата.
В жалбата са релевирани доводи за недопустимост, неправилност и
необоснованост на първоинстнационното решение в частта, с която е уважен
предявения евентуален иск с правна квалификация по чл. 59 ЗЗД, като се отправя
искане до въззивния съд за неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковата
претенция по евентуалния иск да бъде отхвърлена изцяло. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна М. С. Н., с ЕГН: **********, чрез адвокат П., с който оспорват
въззивната жалба като неоснователна. Моли се първоинстанционното решение в
1
обжалваната част да бъде потвърдено. Претендира разноски.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва и
срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално
допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията
си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че разгледания от първата
инстанция евентуален иск с правна квалификация по чл. 59 ЗЗД е недопустим.
Трайната съдебна практика приема, че когато е увеличено имуществото на единия
съпруг /в случая чрез намаляване размера на поет личен дълг/ с лични средства на
другия съпруг, то искът по чл. 59 ЗЗД е допустим/вж. Решение № 49/3.06.1968 г.
ОСГК, ППВС № 1/28.05.1979 г.; решение № 59 от 22.04.2010 г. по гр. дело № 387/2009
г. на ВКС, IV г. о./
В разглеждания казус правният интерес от обжалване на
първоинстанционното решение произтича от поредността на предявените от ищеца
искове и негативния резултат от отхвърляне на главния иск. При предявяване на
исковете при условията на евентуалност ищецът е посочил поредността на защитата
която търси, което изключва възможността да получи защита едновременно по всички
съединени искове. При подадена жалба от ответника срещу неблагоприятното за него
решение по евентуалния иск, въззивният съд не може да разшири предметния обхват
на жалбата и да се произнесе по главния иск, а следва да разгледа само евентуалния
иск.
Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да
бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при
служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни
норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.
В искова молба ищцата М. С. Н. е предявила против И. В. З., обективно
евентуално съединени искове /главен иск с правна квалификация чл. 32, ал. 2 СК, във
вр. с чл. 127 ЗЗД/ и евентуален иск с правна квалификация чл. 59 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 20 979,60 лв., представляваща общо
заплатена от ищцата сума за погасяване на задължения(главница, лихви и разноски) по
Договор за потребителски кредит № РК14-035329 от 05.06.2014г., която сума била
отнесена за погасяване на лични задължения на ответника по Изпълнително дело №
20148300400012/2014г. по описа на ЧСИ С.Т., рег. № 830 в КЧСИ, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
12.12.2022г. до окончателното изплащане на сумата, както и евентуален иск за
2
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 14 500лв., представляваща
заплатена от ищцата през 2014г. сума от получен неин личен кредит за покрИ.е на
личното задължение на ответника по Изпълнително дело № 20148300400012/2014г. по
описа на ЧСИ С.Т., рег. № 830 в КЧСИ, с която сума ответникът се е обогатил за
сметка на ищцата до размер на обедняването й, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.12.2022г. до
окончателното изплащане на сумата. В исковата молба се твърди, че страните са
бивши съпрузи, като бракът им е прекратен със съдебно Решение № 260967 от
26.03.2021г., постановено по гр.д.№ 13102/ 2020г. по описа на Районен съд-Пловдив, II
бр.състав. Твърди, че по време на гражданския брак между страните, срещу ответника
е било образувано изпълнително дело № 20148300400012/2014 г. по описа на ЧСИ
С.Т., рег. № 830 на КЧСИ, с район на действие ПдОС, последното образувано въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 16.01.2014г. от Окръжен съд -Пловдив по в.
гр.д. №12692/2012г., касаещо лично парично задължение на ответника с деликтен
произход към взискателя и пострадалата от деликта - Е.И.Л., възлизащо към дата
24.02.2014г. на сумата в размер на 14 514.78лв. Твърди се, че към онзи момент
ответникът е нямал лични парични средства, за да погаси цялото си личното парично
задължение по цитираното по- горе изпълнително дело, а и с оглед факта, че за
събиране на личния му дълг, ЧСИ е насочил изпълнение (възбрани и евентуална
продажба) на придобитото по време на брака с ищцата, в това число и семейното им
жилище, то ищцата изтегли за нуждите на семейството им потребителски кредит от
банка „СИБАНК ЕАД" ( влята в Обединена българска банка АД (ОББ)) за сумата в
размер на 15 000 лв., за да осуети продажбата на семейното жилище и да погаси
задължението на съпруга си. Твърди се, че на 05.06.2014 г. ищцата усвоила и изтеглила
в брой част от отпуснатия кредит, а именно 14500 лв., която сума била предадена на
ответника и със същата тази сума, плюс парични средства предоставени от самия
ответник, последният погасил изцяло парично задължение по цитираното по-горе
изпълнително дело. Остатък от потребителския кредит в размер на 500лв. е бил
използван от ищцата за посрещане на различни по вид семейни нужди. Към дата на
подаване на настоящата искова молба посоченият по-горе банков кредит бил
предсрочно погасен, като цялата изплатена сума по кредита( главница, лихви и такси
за обслужване) възлиза на сумата в размер общо на 21 697,11 лв., от която сума била
заплатена от ищцата. Излага се, че когато едно парично задължение е поето от единия
съпруг, солидарната обвързаност за другия възниква по силата на законовата
презумпция, че взетата в заем сума се използва за задоволяване нуждите на
семейството. Предвид това, че вещите, удовлетворяващи нужди на семейството, са
поначало общи, независимо от това, на чие име са придобити, то и задълженията,
изпълняващи същата функция, следва да бъдат солидарни, независимо дали са поети
от единия от съпрузите. Навеждат се подробни съображения за наличие на
3
солидарност между ищцата и ответника по отношение на банката за целия дълг по
договора за банков кредит, но във вътрешните им отношения отговорност за
погасяване на посочения по-горе банков кредит носи единствено ответникът тъй като
с придобитото от банката имущество (парични средства в размер на 14500 лв.), за
което отговарят солидарно двамата съпрузи, е погасено изцяло лично негово парично
задължение, с което той се е обогатил за сметка на ищцата. Поддържа се, че ищцата е
заплатила по изтегления кредит общо 21697.11 лв., от която сума, дори да се приспадне
изцяло сумата от 722.51 лв., то разликата до общо платената 21697.11 лв., а именно:
20979,60 лв. се явява неоснователно заплатената от ищцата сума за погасяване
главници, лихви и разноски по изтегления кредит в размер на 14 500 лв., и която
разлика се дължи във вътрешните отношения между солидарните длъжници само от
ответника, заради погасяването на негов личен дълг.
Ищцата навежда доводи, в случай че по делото се приеме, че изтегленият
банков кредит е личен кредит на ищцата, а не общ на бившите съпрузи, то при
условията на евентуалност се претендира ответникът да бъде осъден да
заплати/възстанови на ищцата сумата в размер на 14500лв., явяваща се заплатената от
ищцата през 2014г. сума, от получения личен неин кредит, за покрИ.е на личното
задължение на ответника по цитираното по-горе изпълнително дело, и с която сума
ответникът се е обогатил за сметка на ищцата до размера на нейното обедняване.
Ответникът оспорва предявените искове по размер и основание. Прави
възражение за погасителна давност. Твърди, че дългът по изпълнително дело № 12 от
2014 г. на ЧСИ С.Т. е изцяло заплатен от него със собствени спестени средства от
търговската си дейност, като на 06.06.2014 година е превел от личната си банкова
сметка, открита в „Първа инвестиционна банка", по сметка на ЧСИ Т. сумата от 14 968
лева, поради което предявеният главен иск, а и евентуален такъв се явяват
неоснователни. Оспорва се и твърдението за наличие на личен дълг на ответника по
изп. дело № 12 от 2014 г.
Първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен предявения главен
иск, с който ищцата е искала да бъде осъден ответника да й заплати сумата от 20 979,
60 лева /двадесет хиляди деветстотин седемдесет и девет лева и шестдесет стотинки/,
представляваща общо заплатена от ищцата парична сума за погасяване на задължения
(главница, лихви и разноски) по Договор за потребителски кредит № РК14-035329 от
05.06.2014г., изтеглен по време на брака с ответника, която сума била отнесена за
погасяване на лични задължения на И. В. З., с ЕГН: ********** по Изпълнително дело
№ 20148300400012/2014г. по описа на ЧСИ С.Т., с рег. № 830 в КЧСИ, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба
в съда – 12.12.2022г. до окончателното изплащане на вземането. В тази част решението
като необжалвано е влязло в законна сила.
Предвид липсата на нови доказателства, които да са били събрани пред
настоящата инстанция, изводите на въззивния съд почиват единствено на събрания
4
доказателствен материал пред първата инстанция.
При обективно съединяване на искове, при което единият от исковете е заявен
като главен, а другия – като евентуален, както е в случая, отхвърлянето на главния иск
се явява процесуална предпоставка за разглеждане на евентуалния иск. Разглеждането
на евентуалния иск зависи от сбъдването на поставено от самия ищец условие и то е
отхвърлянето на главната му претенция. След като първостепенният съд е отхвърлил
главния иск, то се е сбъднало правното основание за разглеждане на евентуалния иск.
Тъй като няма жалба срещу главния иск, въззивният съд не може да разшири
предметния обхват на жалбата и да се произнесе по главния иск, а следва да разгледа
само евентуалния иск. Първоинстанционният съд е сезиран с евентуален иск с правна
квалификация по чл. 59 ЗЗД.
Между страните няма спор, а и това се установява от приетото решение №
260967/26.03.2021г., постановено по гр.д. № 13102/2020г. по описа на ПдРС, II бр.
състав, влязло в законна сила на 26.03.2021 г., че на посочената дата гражданския брак
между М. С. Н. и И. В. З., сключен на 29.08.1987 г., е прекратен по взаимно съгласие.
Със същото решение съдът е предоставил ползването на семейното жилище, находящо
се в гр. Пловдив, ул. „Софийска жп линия“ № 41 след прекратяването на брака на
ответника И. З..
С решение № 2710/24.06.2013г., постановено по гр.д. № 12692/2012 г. по
описа на ПдРС, влязло в законна сила на 03.07.2014г./л.176 от гр.д. № 18020/22 г. на
ПдРС/, ответникът И. З. е бил осъден да заплати на Е.Л. сумата от 10 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ухапване от куче
порода „Ротвайлер“, собственост и под надзора на З., извършено на 04.06.2012г. в гр.
Пловдив, ул. ***., както и сумата от 488, 15 лева – имуществени вреди.
От приложеното изпълнително дело № 20148300400012/2014г. по описа на
ЧСИ С.Т., рег.№ 830 на КЧСИ, с район на действие ПдОС, се установява, че по време
на брака между страните срещу ответника е било образувано посоченото по-горе
изпълнително дело, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 16.01.2014г. от
Окръжен съд Пловдив по в. гр.д. №2533/2013 г., с което е потвърдено Решение №
2710/24.06.2013г. на ПдРС. С преводно нареждане от 06.06.2014 г. ответникът е
превеел по специалната банкова сметка на ЧСИ Т. сумата от 14 968,11 лв., която сума е
била достатъчна за погасяване на задълженията на ответника по изпълнително дело №
12/2014г.
Видно от Договор за потребителски кредит № РК14035329/05.06.2014г., на
05.06.2014 г. ищцата е сключила със „СИБАНК“ ЕАД договор за потребителски
кредит, по силата на който й била предоставена в заем сумата от 15 000 лева за 120
месеца, като общата дължима сума по договора за кредит възлизала в размер на 26
234, 77 лева.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, първоинстанционният съд е приел
за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 05.06.2014г. ищцата
е предала сумата по усвоения банков кредит на ответника с цел погасяване на
задълженията по изпълнителното дело.
Освен това в исковата молба ищцата твърди, че страните по делото се
намират във фактическа раздяла от 26.09.2018 г. В депозирания от ответника по
5
настоящото дело отговор на искова молба по гр.д. № 12692/2012 г. по описа на ПдРС,
последният също е посочил, че от 26.09.2018 г. страните по делото се намират във
фактическа раздяла. Това изявление на ответника по настоящото дело има сила на
извънсъдебно признание за факта досежно фактическата раздяла между страните.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 32, ал. 2 от СК /чл. 25, ал. 2 от СК
от 1985 г. отм./, съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети от двамата или
от единия от тях за задоволяване на нужди на семейството. Под "нужди на
семейството" се разбират общите потребности на членовете на семейството, които
според практиката главно са за снабдяване със храна, стоки, продукти, материали,
заплащането на необходимите за съвместния живот разходи /включително за
оправданите лични нужди на членовете на семейството/, задоволяването на които
произтичат от изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ.
Счита се, че всичко закупено от съпрузите по време на брака /включително и
закупуването на недвижими имоти/ с посочената цел е за нуждите на семейството.
Съгласно решение № 211 от 23.07.2012 г. по гр. д. № 177/11 г. на IV г. о. на ВКС, в
тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че твърдените разходи не са извършени или
че удовлетворената нужда не е семейна. Ако той не направи това, както е в
разглеждания казус, следва да се приеме, че сумата е разходвана и то за семейни
нужди. Когато едно парично задължение е поето от единия съпруг, солидарната
обвързаност за другия възниква по силата на законовата презумпция, че взетата в заем
сума се използва за задоволяване нужди на семейството. Щом вещите,
удовлетворяващи нужди на семейството, са по начало общи независимо от това, на чие
име са придобити, то и задълженията, изпълняващи същата функция, следва да бъдат
солидарни независимо дали са поети от единия от съпрузите. След като сумата по
изтегления от ищцата кредит е била използвана за плащане на компенсаторно
обезщетение за приченени вреди от домашно куче, порода „ротвайлер“, настоящата
съдебна инстанция приема, че тази сума е била използвана за задоволяване на нужди
на семейството по смисъла на чл. 32, ал. 1 СК.
От приетото в първоинстанционното производство, неоспорено от страните
заключение на ССЕ се установява, че през периода от 26.09.2018 г. до 01.12.2021
г./когато е погасен целия кредит/ ищцата е направила погасителни вноски по договора
за кредит в размер общо на 12 978,28 лева. По процесния договор за кредит страните
са заплатили общо 25316,59 лева, от които ищцата е заплатила вноски в размер общо
на 23331,59 лева, а ответникът е заплатил вноски в размер общо на 1985 лева.
Въз основа на изложените обстоятелства следва да се приеме, че в качеството
си на кредитополучател по сключения на 05.06.2014 г. договор за кредит ищцата е
получила сумата 15 000 лева, от която сума -14 500 лв. е била използвана за нуждите
на семейството. С оглед на това за ищцата и ответника е възникнало при условията на
солидарност задължението да върнат получената сума. По сключения договор за
кредит страните са заплатили общо 25316,59 лева, от които ищцата е заплатила вноски
в размер общо на 23331,59 лева, а ответникът е заплатил вноски в размер общо на 1985
лева.
Между страните няма спор, че от 26.09.2018 г. страните са във фактическа
раздяла и нямат общо домакинство, както и че кредитът преимуществено е изплащан
от ищцата. Съгласно практиката на ВКС – ТР № 35 от 14.06.1971г. на ОСГК, решение
№ 533 от 30.06.2010г. по гр.д. № 1504/2009г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 1372 от
28.01.2009г. по гр.д. № 5932/2007г. на ВКС, ГК, II г.о., фактическата раздяла е
обективно състояние в отношенията между съпрузите, което се характеризира с липса
6
на всякаква духовна, физическа и икономическа връзка между тях и наличието й е
основание да се приеме, че презумпцията за съвместен принос е оборена и съответно
придобитите имущества от съпрузите в този период са техни лични. Въз основа на
тази практика, отнесена към спора по настоящото дело, следва да се направи извод, че
погасените от ищцата за периода след фактическата раздяла вноски по договора за
кредит следва да се считат заплатени с нейно лично имущество, а не с общи средства
на двамата съпрузи. Общият принос на двамата съпрузи при погасяване на кредита
следва да се счита оборен поради безспорно установения по делото факт на настъпила
между тях фактическа раздяла и липса на общо домакинство.
Заплатената сума за погасяване на задължения по договора за кредит за
периода след фактическата раздяла - 26.09.2018 г. възлиза общо на 13653,28 лева, от
които ищцата е заплатила с лични средства сума в размер на 12 978,28 лева /разлика
между общо заплатената сума в размер на 13653,28 лева и заплатената от ответника
сума в размер на 675 лева/. При липса на твърдения и доказателства за противното и с
оглед прекратяване на имуществената общност между съпрузите с прекратяването на
брака им, съгласно чл.127, ал.1 ЗЗД тази част от платеното на кредитора следва да се
понесе от тях по равно.
Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с
друг иск, с който може да се защити, а според т. 4 от ППВС № 1/1979 г., при
хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, неоснователно обогатилият се за сметка на другиго
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването, т.
е. дължи се връщането на по-малката сума между обедняването и обогатяването. В
случая, тъй като е отхвърлен главния иск, то ищцата не разполага с друг иск за защита.
Поради това и на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД ищцата има право да претендира
от ответника сумата, която е платила над припадащата й се част от дълга.
Следователно ответникът дължи на ищцата сумата от 6489,14 лева, представляваща
разлика между заплатената от ищцата сума в размер на 12978,28 лева и сумата 6489,14
лева, представляваща припадащата й се част от общия дълг, заплатен за периода след
26.09.2018г. В разглеждания случая чрез намаляване размера на поет дълг за
задоволяване на семейни нужди с лични средства на единия съпруг, то другия съпруг
се обогатява без основание. Ответникът се е обогатил без основание за сметка на
ищцата, като е спестил тези разходи, а тя е обедняла.
Изплатената от ищцата преди фактическата раздяла част от общия дълг
следва да се счита за погасена с общи средства, поради което предявеният от нея иск
за заплащане на припадащата се на ответника част от тази сума се явява
неоснователен.
Досежно направеното възражението на ответника за изтекла погасителна
давност по отношение на претендираната сума, съдът го намира за неоснователно
поради следните съображения. В разглеждания случай приложение намира общата пет
годишна давност, посочена в разпоредбата на чл. 110 ЗЗД. Правната норма на чл. 115,
ал. 1, б. „в“ ЗЗД предвижда, че давност не тече между съпрузи. Граждански брак
между съпрузите е прекратен на 26,03,2021 г., от която дата е започнала да тече
погасителната давност, която към датата на депозиране на исковата молба в съда
12.12.2022г. не е изтекла.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат
7
на и на ответника, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Пред първата инстанция ответникът е
направил разноски в размер на 150 лв. – депозит за вещо лице, като по съразмерност
му се дължат 82,87 лева. В същото време разноските на ищеца пред районния съд
следва да бъдат редуцирани съразмерно уважената част, съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК
или на ищцата се дължат 1766,52 лв.
Във въззивното производство на жалбоподателя се дължат разноски в общ
размер от 420 лв. - платена държавна такса, като съразмерно с отхвърлената част от
иска му се дължат 232,04 лв. Въззиваемата страна претендира сумата от 2000 лева –
адвокатско възнаграждение, като по съразмерност му се дължи 895,05 лева.
Несъвпадането на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния
съд налагат решението, в частта, в която е уважен предявения евентуален иск за
разликата над 6489,14 лв. да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с
което да бъде отхвърлен предявения иск с правна квалификация чл. 59 ЗЗД за
разликата над сумата от 6489,14 лв. до размера на сумата от 14 500 лева, ведно със
законната лихва върху посочената по-горе сума, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда до окончателното й заплащане, като неоснователен и недоказан.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 873, постановено на 28.02.2025 г. по гр. дело №
18020/2022 г. по описа на Пловдивския районен съд, в частта, в която И. В. З., с ЕГН:
********** е осъден да заплати на М. С. Н., с ЕГН: ********** сумата за разликата
над сумата от 6489,14 лева до размера на сумата от 14 500 лева, представляваща
заплатена от М. С. Н., с ЕГН: ********** през 2014г. сума от получен нейн личен
кредит по Договор за потребителски кредит № РК14-035329 от 05.06.2014г. за покрИ.е
на личното задължение на ответника И. В. З., с ЕГН: ********** по Изпълнително
дело № 20148300400012/2014г. по описа на ЧСИ С.Т., с рег. № 830 в КЧСИ, с която
сума ответникът се е обогатил за сметка на ищцата до размер на обедняването й,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 12.12.2022г. до окончателното изплащане на сумата, както и в
частта, с която И. В. З., с ЕГН: ********** е осъден да заплати на М. С. Н., с ЕГН:
********** сумата от 3947, 30 лева, представляваща съдебно – деловодни разноски в
първоинстанционното производство, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. С. Н., с ЕГН: ********** против И. В. З., с
ЕГН: **********, иск за осъждане на последният да заплати на М. С. Н., с ЕГН:
********** сумата за разликата над сумата от 6489,14 лева до размера на сумата от
14 500 лева, представляваща заплатена от М. С. Н., с ЕГН: ********** през 2014г.
сума от получен нейн личен кредит по Договор за потребителски кредит № РК14-
035329 от 05.06.2014г. за покрИ.е на личното задължение на ответника И. В. З., с ЕГН:
********** по Изпълнително дело № 20148300400012/2014г. по описа на ЧСИ С.Т., с
рег. № 830 в КЧСИ, с която сума ответникът се е обогатил за сметка на ищцата до
размер на обедняването й, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.12.2022г. до окончателното
изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 873, постановено на 28.02.2025 г. по гр. дело №
18020/2022 г. по описа на Пловдивския районен съд, в частта, в която И. В. З., с ЕГН:
********** е осъден да заплати на М. С. Н., с ЕГН: ********** сумата от 6489,14
лева, представляваща заплатена от М. С. Н., с ЕГН: ********** през 2014г. сума от
8
получен нейн личен кредит по Договор за потребителски кредит № РК14-035329 от
05.06.2014г. за покрИ.е на личното задължение на ответника И. В. З., с ЕГН:
********** по Изпълнително дело № 20148300400012/2014г. по описа на ЧСИ С.Т., с
рег. № 830 в КЧСИ, с която сума ответникът се е обогатил за сметка на ищцата до
размер на обедняването й, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.12.2022г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА И. В. З., с ЕГН: **********, да заплати на М. С. Н., с ЕГН:
********** сумата от 1766,52 лв. разноски за първоинстанционното и сумата от
895,05 лева - разноски за въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М. С. Н., с ЕГН: **********, да заплати на И. В. З., с ЕГН:
********** сумата от 82,87 лв. разноски за първоинстанционното и сумата от 232,04
лева - разноски за въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
В необжалваната му част решението е влязло в законна сила.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9