Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Враца, 13.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд - Враца, V граждански състав в публичното заседание на осми май през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Калин Тодоров
при секретаря М. Богданова, като разгледа докладваното от
съдия Тодоров гр. дело № 745 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по иск за отмяна
на наложено дисциплинарно наказание с правно основание чл.187, т.8, във връзка
с чл.188, т.1 и чл.357 от КТ.
В исковата молба ищецът Н.Ц.Т. от
гр. Враца твърди, че работи в Регионален исторически музей (РИМ), гр.Враца по
трудов договор като ,,главен уредник”. Поддържа, че на 11.02.2019 г. му била
връчена заповед № А7/11.02.2019 г. на Директора на РИМ, с която му е наложено
дисциплинарно наказание ,,забележка” - ,,във връзка със системни нарушения на
Правилника за вътрешния ред и работата в РИМ Враца, във връзка със системни и
груби нарушения на заповед № 9/06.02.2017 г., както и според подадени писмени
обяснения ,,сведение” на 26.07.2018 и на 06.02.2019 г. от Н.Т., съдържащи
неверни данни”. Сочи, че в заповедта като правни основания за наложеното му
наказание са посочени множество текстове на КТ, ПВРР в РИМ Враца, в сила до
05.11.2019 година и същия правилник - утвърден на 05.11.2019 г. Изтъква, че
заповедта е незаконосъобразна, каквото е и наложеното му дисциплинарно
наказание ,,забележка”, поради което я оспорва. Счита, че в хода на
дисциплинарното производство и при издаване на посочената заповед са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които нарушават правото му на
защита и са основания за отмяна на наложеното му наказание, а именно: в
нарушение на чл. 195, ал. 1 КТ заповедта не е мотивирана, тъй като в нея не са
посочени нарушенията, които се твърди, че е извършил, дата и място на тези
нарушения; не е ясно кога - на коя/кои дати се твърди да е извършил нарушение
на трудовата дисциплина - в самата заповед е налице противоречие - в мотивите й
са посочени като дати 26.07.2018 и 06.02.2019, а в диспозитива й е посочено
като период на извършване на нарушението юни 2018 - януари
Ответникът Регионален
исторически музей (РИМ), гр.Враца, представляван от директора Г.Г., в
писмения отговор по делото и в съдебното заседание, оспорва предявения иск като
неоснователен. Твърди, че е наложил на ищеца наказание ,,Забележка" за
редица нарушения. На 04.06.2018 год. ищецът Н.Т. входирал в деловодството на
музея Докладна с вх. № 47/04.06.2018 год., с която е предявил желание за
участие в конкурс за заемане на академична длъжност, обосноваваща
ангажираността на РИМ-Враца, като институция в тази процедура, като е цитирал нормативен
акт с невярно съдържание в опит да бъде заблуден работодателя в нарушение на
чл. 126, т. 9 от КТ, по същество представляващо злоупотреба с доверието на
работодателя по чл. 187, т.8 от КТ и на т.2 от Заповед № 9/06.02.2017г. на ИД
директор на РИМ-Враца, за което ищецът Н.Т. е получил устна забележка. На
30.08.2018 год. ищецът е входирал в деловодството на музея ново Заявление с вх.
№ 69/30.08.2018, с предявено ново желание за участие в конкурс за заемане на
академична длъжност ,,професор", от което ставало ясно, че е провел ,,две
срещи” с Кмета на Община Враца, без предварително съгласуване с прекия си
ръководител, в резултат на което РИМ-Враца е получил писмо от Кмета на Община
Враца за обявяване на конкурс за придобиване на академична длъжност
"професор", каквито правомощия според нормативната уредба
институцията РИМ-Враца няма. Така ищецът отново е пренебрегнал прекия си
ръководител, като е извършил пореден опит за заблуда, както на работодателя,
така и на висшестоящия по закон орган - Кмета на Община Враца, за което отново
е получил устна забележка. На 02.10.2018 г. ищецът Н.Т. е подписал декларация,
че няма финансови претенции към РИМ-Враца преди, по време на процедурата и след
нея, но в пълно несъответствие с тази декларация на 13.11.2018 г. е входирал в
деловодството на РИМ-Враца ново Заявление с вх. № 96 от 13.11.18 год., с което
е поискал сключване на договор между РИМ-Враца и УниБИТ София за сумата 3100
лв., която щяла да се осигури от споменат спонсор. По същество това би означавало
финансов ангажимент на РИМ-Враца за процедура, която по силата на Закона за
развитието на академичния състав на Р.България, не съответства на музейните
функции и представлява административно нарушение по чл.124 и чл.126, т.9 от КТ,
водещо до злоупотреба с доверието на работодателя по чл.187, т.8 от КТ и раздел
,,Ж”, глава IV, чл. 4 от Правилника за вътрешния ред и работата в РИМ-Враца.
След 13.11.2018 г. при разговори на директора на РИМ-Враца с ръководството на
Община Враца узнал за извършени нови срещи на ищеца с Кмета на Общината, отново
без да бъде уведомен прекия ръководител, като отново е разпространявал невярна
информация, злепоставяща както прекия си ръководител, така и институцията, и
представлява административно нарушение, водещо до злоупотреба с доверието на
работодателя по чл.187, т.8 от КТ. Поддържа, че предвид натрупаните нарушения
на ищеца е издал Заповед № А5 от 02.02.2019 год., с която е изискал писмено
обяснение от ищеца относно срещите му с ръководството на Община Враца. Отговорът
на ищеца е представен писмено на 06.02.2019г. във вид на ,,Сведение”. Изтъква,
че всички посочени обстоятелства са в пряко нарушение на раздел А, параграф 1,
чл.3, т.3.3 от Правилника за вътрешния ред и работата в регионален и
исторически музей - Враца, актуализиран на 05.11.2018 г. Твърди също, че на
31.01.2019г. ищецът без да информира прекия си ръководител, е напуснал музея
във времето между 10.04 часа и 10.58 часа за ,,ремонт на акумулатор” и във
времето от 9.39 часа и 11.15 часа за посещение на "нотариат", което е
нарушение на трудовата дисциплина, относно спазване на работното време,
конкретно на чл. 139, ал.1 от КТ; на раздел ,,Ж”, глава І, чл. 1 от Правилника
за вътрешния ред и работата в РИМ-Враца; на чл.187, т.1; на т.1 и 2 от Заповед
№ 9/06.02.2017г. на ИД Директор на РИМ-Враца и води до злоупотреба с доверието
на работодателя по чл. 187, т.8 от Кодекса на труда. Поддържа, че за посочените
нарушения, извършени от ищеца, му е наложил най-лекото административно
наказание по чл. 188, ал. 1 от КТ, като при налагане на наказанието ищеца е
предупреден, че ако промени отношението си към работодателя и институцията,
съобразно с цитираната нормативна уредба, наложеното наказание може да бъде
прекратено преди да бъде изтекъл срокът изцяло. В заключение счита, че
наложеното наказание на ищеца е правилно и основателно.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства и доводите на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните по
делото и се установи от приложените доказателства - трудов договор №
109/17.07.1989г. и допълнително споразумение № 4/05.02.2015г. към този трудов
договор, че ищецът Н.Ц.Т. от гр. Враца работи по трудово правоотношение в
ответния Регионален исторически музей (РИМ), гр.Враца на длъжност ,,главен
уредник”.
Със заповед № А7 от 11.02.2019 г.
(л.4 по делото), ,,във връзка със системни нарушения на Правилника за вътрешния
ред и работата в РИМ Враца, във връзка със системни и груби нарушения на
заповед № 9/06.02.2017 г., както и според подадени писмени обяснения
,,сведение” на 26.07.2018 и на 06.02.2019 г. от Н.Т., съдържащи неверни данни”
на ищеца е наложено дисциплинарно наказание "забележка".
В обстоятелствената част на
заповедта са посочени редица разпоредби на КТ - чл.126, т.9 и т.10, чл.187,
т.7, т.8 и т.10 и чл.188, т.1, както и на Правилника за вътрешния ред и
работата в РИМ-Враца, утвърден на 05.11.2019г. и на Правилника за вътрешния ред
и работата в РИМ-Враца, в сила до 05.11.2019г. - за злоупотреба с доверието, за
уронване доброто име, престижа на музея, както и за разпространение на
поверителни сведения, отнасящи се до работодателя през периода юни 2018г. -
януари 2019г.
Заповедта е връчена на ищеца на 11.02.2019г., което е
удостоверено с подписа му.
Изложените обстоятелства са обявени на страните за безспорни
и ненуждаещи се от доказване с определение № 788 от 27.03.2019г.
По делото са приложени първите две страници от Правилник за вътрешния ред и
работата в РИМ-Враца, утвърден на 05.11.2018г., в които са регламентирани
управленската отговорност и контрол на директора на музея, заявления от ищеца
до директора на музея, писмо на Кмета на Община Враца до директора на музея,
ръкописна декларация от ищеца и две заповеди на директора на музея - Заповед
изх. № А5 от 02.02.2019г. и Заповед изх. № 9 от 06.02.2017г. с приложен списък
на лицата, запознати с нея.
Въз основа на приетите факти по делото, от правна
страна, съдът намира за обосновани следните изводи:
В настоящото производство
налагането на наказанието е оспорено от ищеца от формална страна относно
императивните изисквания на чл. 193, ал.1 и чл. 195, ал. 1 КТ и по същество,
като се отрича извършването от ищеца на дисциплинарни нарушения. В тежест на
работодателя е да докаже в процеса с допустимите от ГПК доказателствени
средства, с оглед направените с исковата молба доводи, че дисциплинарното
производство е проведено съгласно изискванията на закона, при спазване на
всички императивни правни норми, съблюдаването на които е необходимо за
законосъобразното налагане на наказание, че наказанието е наложено за
действително извършено от служителя дисциплинарно нарушение и че съответства на
тежестта на това нарушение.
Преди да разгледа спора по
същество, с оглед наведените в исковата молба доводи за налагане на наказанието
в нарушение на чл. 193, ал. 1 КТ и чл. 195, ал. 1 КТ, съдът следва да провери
дали при налагане на наказанието работодателят е спазил тези разпоредби.
Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ
дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се
посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният
текст, въз основа на който се налага, т.е. заповедта трябва да съдържа описание
на нарушението с индивидуализиращите го като акт на конкретно поведение
признаци от обективна и субективна страна, времето на извършването му, вида на
наказанието и правното основание /законовия текст/. Законодателят е определил
изчерпателно съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание като всеки
един от елементите трябва да присъства в обстоятелствената част на издавания
акт по чл.188 от КТ. Посочването на реквизитите по чл.195, ал.1 от КТ е
изискване за законност на заповедта /р. № 700/10.08.1999 г. на ВКС-III г.о., р.
№ 1506/10.12.1999 г. по гр.д. № 408/1999 г. на ВКС -III г.о./. Липсата на които
и да е от тези реквизити нарушава правото на защита срещу наложеното наказание
на работника, а от друга страна прави невъзможна проверката на
законосъобразността на заповедта за наказание, която следва да извърши съдът.
Съдът не би могъл да разгледа спора по същество, ако не е ясен и точно
определен предметът на съдебния контрол.
Наред с това възпроизвеждането на
нормативния текст на съответния фактически състав, който е основание за налагане
на дисциплинарно наказание, не се приема за мотивиране на заповедта /Р №
448/30.06.1998 г. по гр.д. № 948/1997 г. на ВКС III г.о./. Обстоятелствата,
които работодателя навежда в процеса, без да са били отразени в заповедта, са
неотносими, защото се въвеждат за пръв път едва в съдебния процес, а в процеса
се доказва обоснованост на заповедта за уволнение.
Неспазването на предписаната от
закона форма и съдържание на заповедта, с която е наложено дисциплинарното
наказание, е абсолютно основание за нейната незаконност и за нейната отмяна.
Касае се до нарушение от процесуално естество - неизпълнение на елемент от
дисциплинарната процедура по налагане на дисциплинарното наказание. Поради това
съдът не разглежда спора по същество, а отменя заповедта на процесуално
основание. Нормата на чл. 195, ал. 1 от КТ е императивна и неспазването й е
достатъчно основание за незаконността на извършеното уволнение.
В настоящия случай оспорваната
заповед не съдържа онези необходими данни, които законодателят императивно
предпоставя като условие за законност. В същата работодателят е посочил нарушителят,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага, но липсва описание
на нарушението с индивидуализиращите го като акт на конкретно поведение
признаци от обективна и субективна страна и времето на извършването му. В обстоятелствената
част на заповедта формално са посочени нарушения, така, както са формулирани в
закона - злоупотреба с доверието, уронване доброто име, престижа на музея,
разпространение на поверителни сведения, отнасящи се до работодателя през
периода юни 2018г. - януари 2019г., но в същата няма описание на всяко
нарушение, така както го е възприел и оценил работодателят, с неговите
обективни и субективни признаци, както и точното време на извършване. В
обстоятелствената част на заповедта не са посочени онези задължения, съдържащи
се в длъжностната характеристика и определящи трудовата функция на ищеца,
неизпълнението на които е нарушение на трудовата дисциплина, по смисъла на чл.
187, т. 8 от КТ. Описание на нарушенията работодателят е направил едва в хода
на съдебния процес - с отговора на исковата молба, но както бе посочено
по-горе, не е допустимо при налагане на дисциплинарно наказание по КТ едва в
хода на съдебния процес да се определя какви нарушения е имал предвид
работодателя, за да наложи наказанието. Правна значимост имат единствено
отразените в акта за налагане на дисциплинарно наказание фактически
обстоятелства, формиращи съставите на визираните в чл. 187 от КТ нарушения на
трудовата дисциплина.
Поради
непосочването в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на времето на
извършване на нарушенията, не може да се направи и преценка, а оттам и извод,
за спазване на сроковете по чл. 194, ал. 1 от КТ за налагане на дисциплинарно
наказание и за спазване изискването на императивната разпоредба на чл. 193, ал.
1 от КТ, защото предвидените в същата обяснения, които работодателят е задължен
да изиска от служителя преди налагане на наказанието, следва да са относно
конкретизираните в заповедта нарушения с индивидуализиращите ги белези и време
на извършването им. Затова, в случая не може да се приеме, че със Заповед изх.
№ А5 от 02.02.2019г. (л.22), работодателят е изпълнил задължението си по чл.
193, ал. 1 от КТ. Със заповедта е изискано писмено обяснение от ищеца относно
посещението му при Кмета на Община Враца преди и след представянето на
заявление вх. № 96 от 13.11.2018г. във връзка с изявено желание за участие в
конкурс в УниБИТ, но в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание не е
посочено извършено такова нарушение. В този смисъл, изискването на обяснение не
може да се отнесе към конкретизирано с оглед времето на извършването му
нарушение в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание.
Нормите на чл. 193, ал.1 и чл. 195, ал. 1 КТ са императивни
и, съгласно константната съдебна практика, винаги неспазването им от страна на
органа на дисциплинарна власт – работодателя, прави заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание незаконосъобразна и има за последствие отмяната на
дисциплинарното наказание, без съда да разглежда спора по същество. Именно
такъв е случая и по настоящето дело, поради което настоящия състав намира, че
не следва да разглежда спора по същество. Оспорваната заповед е постановена в
резултат на съществено нарушение на дисциплинарното производство, което я прави
незаконосъобразна и следва да се отмени.
По изложените мотиви, съдът счита
оспорваната заповед за незаконосъобразна, а иска за отмяна на наложеното на ищеца
дисциплинарно наказание за основателен, поради което наказанието следва да бъде
отменено.
По отношение претенцията за
разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, с оглед изхода на делото, ответника
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение от 300 лв., както и в полза на бюджета на съдебната власт държавна
такса за уважения иск в размер 50 лв., съгл. чл.3 от Тарифа за ДТКСС по ГПК на
МС от 27.02.2008г.
Водим от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ дисциплинарното наказание
„забележка”, наложено със Заповед изх. № А7 от 11.02.2019 г. на Директора на Регионален
исторически музей, гр.Враца с адрес: гр.Враца, пл. "Христо Ботев" № 2,
на Н.Ц.Т. с ЕГН ********** с адрес: ***, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Регионален исторически
музей, гр.Враца с адрес: гр.Враца, пл. "Христо Ботев" № 2,
представляван от директора Г.В.Г., ДА ЗАПЛАТИ на Н.Ц.Т. с ЕГН ********** с
адрес: ***, направените по делото разноски в размер 300 лева.
ОСЪЖДА Регионален исторически
музей, гр.Враца с адрес: гр.Враца, пл. "Христо Ботев" № 2,
представляван от директора Г.В.Г., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на РС-Враца държавна такса за уважения иск в размер 50 лв.,
както и 5 лв. държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: