РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Сливен, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на тринадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Галина Хр. Нейчева
Яница С. Събева Ченалова
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
в присъствието на прокурора Христо Любенов Куков (ОП-Сливен)
като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20212200600254 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 313 и сл. от НПК, т.е. за проверка на
невлязла в сила първоинстанционна присъда.
Образувано е по въззивен протест на прокурор от Районна прокуратура гр.Сливен
срещу присъда № 260054/27.05.2021г. постановена по нохд № 905/2020г. по описа на
Районен съд гр.Сливен.
С атакуваната присъда подсъдимият СВ. С. М. е бил признат за невиновен в това, че
на 01.05.2020 г., в гр.Сливен, нарушил мерки издадени против разпространението или
появяването на заразна болест по хората, със заповед № РД-01-183/06.04.2020 г. на
Министъра на здравеопазването на Република България, във връзка с чл.63 от Закона за
здравето, и чл.29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на
заразните болести и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с
разпространението на COVID-19 на територията на страната, като лице по т.7 от заповедта
близък контактен на потвърден случаи на COVID-19, поставен под карантина, с
предписание за поставяне под карантина № ЗП-02-786/26.04.2020 г. на Регионална здравна
инспекция Сливен за срок от 14 дни, не е изпълнил задължението да не напуска дома си или
мястото за настаняване, на което е посочил, че ще пребивава за посочения в предписанието
срок на адрес в ***, като деянието е извършено по време на пандемия и извънредно
1
положение, свързано със смъртни случаи, обявено с Решение на Народното събрание от 13
март 2020 г. във връзка с разрастващата се пандемия на COVID-19, поради което е оправдан
по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.*5 ал.2 пр.2 и пр.3 вр.ал.1 от
НК.
В протеста на прокуратурата, по повод на който е образувано настоящото въззивно
производство, депозиран в установения от закона и указан от съда срок за обжалване, за
изразява несъгласие с присъдата на СлРС и се твърди, че са налице безспорни доказателства
за извършено от подсъдимия престъпление, които доказателства са достатъчни за
постановяване на осъдителна присъда. Настоява се за отмяна на присъдата на
първоинстанционния съд и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде
осъден по повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание пред окръжния съд, представителят на Окръжна прокуратура
гр.Сливен заявява, че поддържа протеста на посочените в него него основания. Сочи, че
присъдата е немотивирана и в тази връзка се явява незаконосъобразна, като са налице
условия да бъде отменена и да бъде постановена нова, осъдителна такава. Обосновава се
тезата, че с наложеното предписание са защитени обществени отношения, свързани със
здравето на хората и това предписание следва да бъде изпълнено, независимо от това дали е
законосъобразно или не, тъй като в противен случай щял да настъпи хаос в обществото.
Настоява се за отмяна на присъдата на първоинстанционния съд и за постановяване на нова
присъда, с която подсъдимият да бъде осъден по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият СВ. С. М., редовно призован, не се явява лично, а за него се явява
упълномощения му защитник. Последният заявява, че атакуваната от прокуратурата
присъда е правилна, законосъобразна и обоснована. Намира, че подробно изложените по
делото мотиви са съобразени с доказателствата по делото и закона. Заявява се, че в случая
съдът е допуснал инцидентност съдебен контрол по отношение на предписанието, издадено
от служителя на РЗИ – Сливен д-р М.. Сочи се, че ВАС в своите актове има няколко
противоречиви решения по отношение издадените такива предписания, като от определена
дата счита, че предписанията за поставяне под карантина са индивидуални административни
актове, а в началото е считал, че не са индивидуални административни актове, а правата на
поставеното лице се считат за нарушени единствено и само във връзка ако е наложена
наказателна репресия. Твърди се, че първоинстанционният съд се е съобразил с акта на
ВАС, приложен по делото относно обжалването на издаденото предписание, касаещо
нищожността. В този смисъл се обосновава извод, че правилно и законосъобразно
първоинстанционния съд е счел, че престъпление от обективна страна няма.
Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се
запозна с изложеното в писмения протест, като изслуша явилите се страни в съдебното
заседание, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличните
по делото доказателствени материали, включително и събраните в тази инстанция и като
2
извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.
314, ал. 1 от НПК намери протеста на Районна прокуратура гр.Сливен за неоснователен по
отношение на искането за осъждане на подсъдимия.
Първоинстанционният съд, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства и техния анализ е приел установената фактическа обстановка, която е
обективирана в мотивите към присъдата. Съгласно тези мотиви за установено от фактическа
страна се приема следното:
Подсъдимият СВ. С. М. живеел в ***.
Подсъдимият се занимавал с извършване на превози на хора и стоки в чужбина,
основно Испания и Италия. Той влязъл на територията на Република България на 12.10.2019
г. и следващото му излизане извън страната било на 15.06.2020 г.
На 26.04.2020 г. от държавен здравен инспектор в РЗИ - Сливен било издадено
Предписание за поставяне под карантина изх. № ЗП-02-786. с което подс. С.М. бил поставен
под карантина, като контактен на заразено лице. В предписанието било посочено, че
карантината е за 14-дневен срок от 26.04.2020 г. до 09.05.2020 г. включително, както и че
подс. С.М. се поставя под карантина на адрес: ***. С посоченото предписание подс. С.М. се
предупреждавал за наказателната отговорност по чл.355 от НК при неизпълнение на
предписанието.
След издаване на предписанието, свидетелите Х.Б. и И.Ц. - полицейски служители
в РУ на МВР - Сливен, посетили адреса на подс. С.М. за да му връчат предписанието на РЗИ
- Сливен за поставяне под карантина. Свид. Х.Б. запознал подс. С.М. със съдържанието на
издаденото предписание за поставяне под карантина и срокът на същото. Подсъдимият М.
отказал да подпише предписанието, като заявил, че нито е ходил в друга държава, за да бъде
поставян под карантина, нито пък е контактувал с лице заразено от COVID-19. Отказът на
подс. С.М. за подпише предписанието бил удостоверен с подписа на едно лице, като подс.
С.М. отказал и да получи екземпляр от предписанието. Свид. Х.Б. разяснил на подсъдимия,
че това, че не е подписал предписанието и не е получил екземпляр от същото не го
освобождава от наложената му карантина и че подс. С.М. е длъжен да я спазва и да не
напуска дома си.
На 01.05.2020 г. около 09.15 часа свидетелите Д.С. К.С. - служители в РУ на МВР -
Сливен, забелязали мъж, който се опитвал да премине през КПП на входа на кв. „Н.".
Извършена била проверка на документите за самоличност на мъжа и било установено, че
това е подс. С.М.. Свидетелите извършили проверка в списъка с улици и номера на адреси в
кв. „Н.", които са под карантина. Свид. К.С. установил, че подс. С.М. живее на адрес,
посочен в този списък и попада в наложената карантина. След това била направена справка
с ОДЧ, където било установено, че подс. С.М. е поставен под карантина от 26.04.2020 г. до
09.05.2020 г. На подсъдимия било разпоредено да се прибере в дома си и да спазва
3
карантината.
Подс. С.М. обжалвал пред Административен съд - Сливен издаденото Предписание
за поставяне под карантина изх. № ЗП-02-786. По повод на тази жалба било образувано
адм.дело № 491/2020 г. по описа на СлАС, което приключило с определение №
434/23.12.2020 г., с което жалбата била оставена без разглеждане. В посоченото определение
било отразено, че оспореното предписание не притежава белезите на индивидуален
административен акт и същото не съдържа принудителна мярка, за това и не подлежи на
обжалване по административен ред.
Срещу това определение била подадена частна жалба от процесуалния
представител на подс. С.М.. Било образувано адм.дело № 527/2021 г. по описа на ВАС,
шесто отделение, което приключило с определение № 846/22.01.2021 г., с което било
потвърдено определението на СлАС. В Определението на ВАС било посочено, че актът,
който евентуално би засегнал правата и законните интереси на жалбоподателя би била
мярката за държавна принуда, представляваща последица от неизпълнението на
предписанието. В определението било посочено още, че в подобна хипотеза,
законосъобразността на предписанието ще бъде подложена на инцидентен съдебен контрол
в производството по оспорване на евентуално наложена принудителна административна
мярка.
От приложената по делото служебна бележка изх. № 05-2-1/07.01.2021 г. по описа
на РЗИ - Сливен се установява, че д-р П. М. не е ползвала никакъв вид отпуск платен или
неплатен, както не е била и в болнични на дата 26.04.2020 г.
От приложеното по делото заверено копие от Списък с лица с положителен
резултат на COVID-19, установени от епидемиолог, като контактни след проверка на място
се установява, че подс. С.М. не фигурира в посочения списък.
От приложената по делото служебна справка от РЗИ - Сливен се установява, че в
РЗИ - Сливен не разполагат с епидемиологично проучване на конкретно болно лице, на
което доказано да е бил контактен подс. С.М..
От приложената по делото служебна справка от ОД на МВР - Сливен относно
задграничните пътувания на подс. С.М. се установява, че преди датата на издаване на
процесното предписание - 26.04.2020 г.. последното влизане на територията на Република
България на същия е на 12.10.2019 г., като следващото му излизане извън територията на
Република България е на 15.06.2020 г.
Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната присъда, по
същество и по отношение на основните обстоятелства напълно кореспондира с наличните по
делото доказателствени материали.
Районният т съд не само е изложил приетите за установени от него факти, но е
4
извършил анализ на наличните доказателства и доказателствени средства, като в тази връзка
е изпълнил задължението си произтичащо от разпоредбата на чл.303 ал.3 от НПК. Така
преценените и обсъдени доказателствени материали са били достатъчни с оглед
изясняването на релевантните спрямо предмета на доказване в това наказателно
производство обстоятелства и в тази връзка фактическата обстановка по делото не е
останала неизяснена.
Настоящият съд с оглед правомощието си да извърши цялостна проверка относно
правилността и законосъобразността на съдебния акт, както и правото му да приема за
установени и други фактически положения, извърши своя собствена преценка на
доказателствените материали и стигна до същите констатации, каквито е направил
първоинстанционния съд по отношение на фактите.
В мотивите си районният съд е посочил, че така описаната фактическа обстановка е
приета за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност.
По отношение на показанията на разпитаните по делото свидетели правилно е
посочено, че в във всички от тях се съдържат отделни елементи, допринасящи за
изясняването на отделни обстоятелства включени в предмета на доказване по настоящото
дело.
Действително от показанията на разпитаните по делото свидетели Х.Б. и И.Ц. се
установява, че не по - късно от един или два дни след издаване на предписанието са отишли
да го връчат на подс. С.М., както и че му било разяснено съдържанието на предписанието за
поставяне по карантина и срокът на същото; че подс. С.М. отказал да го подпише и да
получи екземпляр от същото по съображения, че нито е ходил в друга държава, нито пък е
контактувал със заразено с COVID-19 лице за да бъде поставян под карантина. Според
свидетелите на подсъдимия му е било разяснено, че следва да спазва карантината, да не
напуска дома си и че ще носи наказателна отговорност.
От показанията на свид. И.Ц. наистина се установява още, че е имало предписание
от РЗИ, тъй като е имало доста болни и един квадрат от кв. „Н." бил под карантина, като
квадратът бил между улиците „К.К.", „К.", „П.“ и „Б.", като вътре влизала и ул. „К.М." и че
на всички живеещи в този квадрат връчили предписания.
Правилна е констатацията, че от показанията на свидетелите К.С. и Д.С. се
установява, факта че същите са били на КПП на входа на кв. „Н.", от където подс. С.М. се
опитал да излезе; че са установили самоличността му, проверили адреса, на който живее
дали е в списъка с улици и номера на адреси в кв. „Н.", които са под карантина, като се е
установило, че попада в този списък. От показанията на тези свидетели се установява и това,
че същите са направили и проверка с ОДЧ, като се установило, че подс. С.М. е под
карантина от 26.04.2020 г. до 09.05.2020 г.
5
От показанията на свид. Д.С. се установява още, че списъкът с улиците стоял на
КПП и полицейските служители си го предавали от смяна на смяна; че не знае кой е
изготвил списъка, но в същия били упоменати адреси, защото в кв. „Н." цели улици били
поставени под карантина.
Настоящата инстанция споделя преценката в мотивите към атакуваната присъда, че
следва да бъдат кредитирани показанията на посочените свидетели Х.Б., И.Ц., К.С. и Д.С.,
тъй като показанията им са логични, взаимно се допълват, относими са към предмета на
делото и същите пресъздават това, което са възприели лично, като свидетелите не се
намират в никакви близки или родствени отношения с подсъдимия.
Съдът с основание е кредитирал и обясненията на подс. С.М., от които наистина се
установява, че в края на април 2020 г. до дома му дошли полицейски служители за да му
връчат предписание, че е под карантина, но той отказал да го подпише с мотив, че не е бил в
чужбина и не е контактувал с болно от КОВИД-19 лице, което е обяснил и на полицейските
служители; че последните са връчили предписание на жена му и на дъщеря му, но и те
отказали да го подпишат. Правилна е преценката, че обясненията на подсъдимия следва да
се кредитират, тъй като се подкрепят от останалите събрани по делото писмени и гласни
доказателства и не им противоречат.
Съдът правил е дал вяра и на писмените доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото,
прочетени по реда на чл. 283 от НПК и не оспорени от страните.
Следователно присъдата на СлРС не е необоснована, тъй като приетото за
установено от фактическа страна се подкрепя от и кореспондира със събраните и проверени
в хода на проведеното съдебно следствие доказателства, които са били надлежно обсъдени и
преценени, в съответствие с изискванията на процесуалния закон.
На практика в протеста на прокуратурата не се оспорват фактическите констатации
изложени в мотивите към атакуваната присъда респ. преценката на доказателствения
материал.
Що се отнася до формулираното от прокурора, участвал в производството пред
въззивната инстанция възражение за необоснованост на атакувания съдебен акт, в подкрепа
на това възражение не се навеждат никакви конкретни доводи и в частност такива, които да
оспорват приетите за установени от районния съд фактически положения или направената
от него в мотивите преценка на доказателствените материали. На практика, единствените
наведени конкретни съображения касаят приложението на материалния закон и
обосноваваните на извода за несъставомерност на деянието т.е. касае се по същество за
оплакване за материална и/или процесуална незаконосъобразност на протестираната
присъда.
6
Въз основа на установените и изложени в мотивите към присъдата му факти
районният съд е направил извод, че с извършеното от него подсъдимият СВ. С. М. не е
осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.355 ал.2 предл.2 и предл.3
вр.ал.1 от НК т.е., че на 01.05.2020 г. в гр. Сливен е нарушил мерки издадени против
разпространението или появяването на заразна болест по хората, със заповед № РД-01-
183/06.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Република България, във връзка с
чл.63 от Закона за здравето, и чл. 29 от Наредба № 21 от 2005 год. за реда за регистрация,
съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с усложняващата се епидемична
обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната, като
лице по т.7 от заповедта близък контактен на потвърден случаи на COVID-19. поставен под
карантина, с предписание за поставяне под карантина № ЗП-02-786/26.04.2020 г. на
Регионална здравна инспекция Сливен за срок от 14 дни, не е изпълнил задължението да не
напуска дома си или мястото за настаняване, на което е посочил, че ще пребивава за
посочения в предписанието срок на адрес в гр. Сливен, кв. „Н.", ул. „К." № *, като деянието
е извършено по време на пандемия и извънредно положение, свързано със смъртни случаи,
обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 год. във връзка е разрастващата
се пандемия на COVID-19.
В мотивите към присъдата си първоинстанционният съд е посочил, че за да е
осъществено от обективна страна престъплението по чл.355 ал.2 предл.2 и предл.3 вр.ал.1 от
НК следва да бъде нарушено издадено предписание за поставяне под карантина.
Коментиран е въпроса касаещ законосъбразността на издаденото в настоящия
случай Предписание за поставяне под карантина № ЗП-02-786/26.04.2020 г., издадено от
държавен здравен инспектор от РЗИ – Сливен, като в тази връзка са направени следните
констатации: че в процесното предписание е посочено само, че подс. С.М. е контактен на
заразено лице, което обаче по никакъв начин не е индивидуализирано; че самият подсъдим
не фигурира в приложеното по делото заверено копие от Списък с лица с положителен
резултат на COVID-19, установени от епидемиолог, като контактни след проверка на място
и че РЗИ - Сливен не разполагат с епидемиологично проучване на конкретно болно лице, на
което доказано да е бил контактен подс. С.М.; че в случая под карантина били поставени
цели улици в кв. „Н.", за което имало списък с улици и адреси. Въз основа на това е
направен извод, че издаденото предписание е в противоречие с издадената Заповед № РД-01
-183/06.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Република България, във връзка е
чл.63 от Закона за здравето, и чл. 29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация,
съобщаване и отчет на заразните болести, доколкото съгласно раздел II. „Въвеждам следния
ред за поставяне под карантина:", т.7 от посочената заповед, всички близки контактни на
потвърден случай на COVID-19, съгласно актуалната дефиниция за случай, се поставят с
предписание на регионалните здравни инспекции под карантина в дома или на друго място
за настаняване и медицински наблюдение за 14-дневен период, считано от последния
контакт със заболялото лице.
7
В мотивите се акцентира и върху обстоятелството, че в хода на проведеното
съдебно следствие по настоящото дело не са били събрани каквито и да е било
доказателства, от които да е видно кое е болното от COVID-19 лице, което да е потвърдено
по надлежния ред, както и доказателства, от които да се установява кога, къде и при какви
обстоятелства евентуално подсъдимият е бил в контакт с болно от COVID-19 лице.
Въз основа на така посочените по-горе съображения съдът е направил преценка, че
издаденото Предписание за поставяне под карантина № ЗП-02-786/26.04.2020 г. по
отношение на подс. С.М. е незаконосъобразно, доколкото само при безспорно установен
контакт на подсъдимия с болно от COVID-19 лице е допустимо съгласно Закона за здравето
и издадената заповед на Министъра на здравеопазването да се издава такова предписание.
В съответствие с това е формулиран извод, че след като издаденото по отношение
на подс. С.М. предписание за поставяне под карантина е незаконосъобразно, то деянието му
не осъществява от обективна страна престъплението по чл.355 ал.2 предл.2 и предл.3 вр.ал.1
от НК.
Настоящата инстанция не възприема и не споделя така възпроизведените по-горе
съображения, мотивирали първоинстанционния съд да обоснове извода си, че деянието на
подсъдимия е несъставомерно от обективна страна т.е. не съставлява престъпление поради
незаконосъобразност на предписанието за поставянето под карантина, както и решението
подсъдимият да бъде оправдан именно на това основание респ. с тези мотиви.
Законността на предписанието за карантиниране, в това число и дали е издадено от
компетентен орган, дали е спазена формата, дали в него са посочени всички конкретни
обстоятелства, на които то се позовава и т.н., не е предмет на разглеждане в настоящото
производство. Доколкото предписанието за карантиниране представлява административен
акт, наведените аргументи за неговата не/законосъобразност представляват основания за
оспорването му по смисъла на чл. 146 от АПК и се разглеждат по реда на този процесуален
кодекс. За разлика от ГПК /чл.17 ал.2 /, който предвижда възможност съдът, разглеждащ
граждански дела, да се произнася инцидентно по валидността на административните актове,
независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол, то НПК изобщо не предвижда
възможност за инцидентен контрол на административни актове в рамките на наказателното
производство. В този смисъл е съдебната практика – в частност решение № 60114 от
6.07.2021 г. на ВКС по н. д. № 438/2021 г., III н. о., НК, докладчик председателят Антоанета
Данова.
При това положение, след като подсъдимият е считал, че е незаконосъобразно
карантиниран, той е имал възможност да обжалва предписанието за карантиниране пред
съответния административен съд, което е и сторил. Административен съд - Сливен се е
произнесъл с определение, с което жалбата на подсъдимия била оставена без разглеждане с
мотив, че оспореното предписание не притежава белезите на индивидуален
8
административен акт и същото не съдържа принудителна мярка, за това и не подлежи на
обжалване по административен ред. Въпросът е бил решен окончателно от Върховния
административен съд, който е оставил в сила определението на СлАС.
Обстоятелството, че административните съдилища са отказали да се произнесат по
същество по оплакванията на подсъдимия срещу коментираното предписание за
поставянето му под карантина /респ. отказали са да констатират незаконосъобразност на
предписанието т.е. да уважат искането за прогласяване на неговата „нищожност“/ е
неотносимо към преценката дали неспазването на ограниченията въведени спрямо
подсъдимия с предписанието съставлява престъпление и в частност такова по чл.3555 ал.2
предл.2 и предл.3 вр.ал.1 от НК.
Доколкото няма спор, с оглед на доказателствата по делото и приетото за
установено от фактическа страна, че на посочената дата – 01.05.2020 г., подсъдимият е
напуснал дома си т.е. не е изпълнил задължението да не напуска дома си или мястото за
настаняване, на което е посочил, че ще пребивава за посочения в предписанието срок на
адрес в гр. Сливен, кв. „Н.", ул. „К." № * и деянието е извършено по време на пандемия и
извънредно положение, свързано със смъртни случаи, обявено с Решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г. във връзка е разрастващата се пандемия на COVID-19,
несъмнено е, че подс. С.М. с извършеното от него е формално е осъществил признаците на
състава на посоченото по-горе престъпление.
В този смисъл са основателни възраженията в протеста за наличие на безспорни
доказателства за извършено от подсъдимия престъпление.
Неоснователно е, обаче, искането за осъждане на подсъдимия.
Настоящата съдебна инстанция намира, че обществената опасност на деянието,
извършено от подсъдимия в този конкретен случай е явно незначителна и с оглед на това са
налице условията за приложението на разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК.
Както е известно, тази разпоредба визира две хипотези, при които деянието не е
престъпно, макар и привидно да съдържа признаците на определен състав на престъпление -
когато то не е обществено опасно въобще и в действителност не оказва никакво отрицателно
въздействие върху защитените обществени отношения, или когато обществената опасност
на деянието е явно незначителна, без да е напълно изключена. Принципно, когато се
обсъжда въпроса за приложението на чл.9 ал.2 от НК е необходимо да се преценят в
съвкупността си всички елементи от състава на престъплението вкл. естеството и обекта на
посегателство, степента, в която той може да бъде засегнат или застрашен,
характеристиките на дееца, които намират отражение върху обществената опасност на
неговата личност, обществено опасните последици от деянието.
В настоящия случай е налице втората хипотеза на нормата на чл.9 ал.2 от НК –
9
деянието на подсъдимия е обществено опасно, но неговата обществена опасност е явно
незначителна поради следните съображения:
Както е отбелязано и в цитираното по-горе решение на ВКС, възникналата в
страната ситуация в резултат на обявеното извънредно положение на територията на
България, считано от 13.03.2020 г. във връзка с пандемията от КОВИД-19 е напълно нова и
несвойствена за българските граждани, които за първи път за поставени пред подобни
реалности, а деянието на подсъдимия в настоящия случай е извършено скоро след това.
Самият подсъдим нито преди, нито към инкриминираната дата, нито след това е
проявил симптоми на Ковид-19, с което съответно не е поставил в опасност живота и
здравето на други лица.
Следва да се отчете и обстоятелството, че причината поради която е подсъдимият е
напуснал дома си по време на карантинирането му, е свързана със закупуването на
хранителни продукти, доколкото освен него, и останалите членове от домакинството му
също са били карантинирани и не е имало кой да снабдява семейството им с храна. Самото
нарушение на наложеното ограничение да напуска дома си е еднократно и подсъдимият се е
съобразявал с това ограничение, независимо от обстоятелството, че не е бил съгласен с него
и е атакувал предписанието по съдебен ред.
Самият подсъдим е неосъждан, по отношение на него няма данни да е извършвал
други противообществени прояви, няма данни и за неприключили наказателни производства
т.е. касае се за деяние, което се явява инцидентно в живота му.
По делото е приложена и характеристична справка, според която той не е познат на
полицейските органи; не е шумен и агресивен; съседите и роднините му се изказват
положително за него и семейството му т.е. налице са положителни характеристични данни.
С оглед на така изложените съображения, окръжният съд стигна до заключението,
че осъщественото от подсъдимия С.М. деяние, макар и формално да осъществява
признаците на престъплението по чл.*5 ал.2 предл.2 и предл.3 вр.ал.1 от НК, е с толкова
ниска т.е. явно незначителна обществена опасност, че следва да се прецени като
малозначително по смисъла на чл.9 ал.2 от НК.
Следователно районният съд принципно и като краен резултат правилно е
постановил оправдателна присъда, но оправдаването на подсъдимия е следвало да се
обоснове не с разпоредбата на чл.304 от НПК /хипотеза последна/ във връзка с чл.24 ал.1 т.1
от НПК т.е. поради това, че деянието не съставлява престъпление, а с разпоредбата на чл.9
ал.2 от НК т.е. поради това, че макар деянието формално да осъществява признаците на
престъплението по чл.355 ал.2 предл.2 и предл.3 вр.ал.1 от НК, неговата обществена
опасност е явно незначителна – малозначителност на деянието.
Тъй като при извършената въззивна проверка се констатира наличие на основания за
10
изменение на присъдата на СлРС, следва същата да бъде изменена съобразно изложеното по-
горе в мотивите към настоящия съдебен акт – единствено по отношение на мотивите и
основанията за оправдаването на подсъдимия С.М..
В останалата си част присъдата следва да бъде потвърдена, тъй като се явява
правилна и законосъобразна.
Поради изложените съображения и на основание чл. 334, т.3 и чл. 337 ал.3 от НПК
Сливенският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 260054/27.05.2021г. постановена по нохд № 905/2020г. по
описа на Районен съд гр.Сливен в частта относно мотивите и основанията за оправдаването
на подсъдимия СВ. С. М..
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11