Р
Е Ш Е Н И Е
№……, 01.10.2020 г., гр. Пазарджик
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, XIX състав, в
публично заседание на пети август през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател Ангел Ташев
Секретар
Росица Караджова
Прокурор
. . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Ташев АН дело номер 685 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г.М.М., ЕГН **********,
с адрес *** против Наказателно постановление №19-0340-002133/08.04.2020 г.,
издадено от Началник РУ Септември към ОДМВР Пазарджик, с което на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 200 лева /двеста лева/ и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 /шест/ месеца.
Релевираните в жалбата оплаквания се
свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на
атакуваното НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят не се
явява лично, но изпраща процесуален
представител, който поддържа жалбата и излага съображения за отмяна на
НП.
За ответника по жалбата- териториалната
структура на ОД на МВР Пазарджик, редовно призована, не се явява представител.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното от
фактическа страна:
Жалбоподателят е
санкциониран с НП за това, че на 15.01.2019 г. около 16:00 часа в с. С.,
по ул. „…“ пред номер …, е управлявал мотоциклет,
марка „…“, без регистрационни табели, с номер на рама …, собственост на И. И. А.
от гр. Л., което МПС не било регистрирано по надлежния ред, респ. бил без
регистрационна табела с номер.
Всичко това съставлявало
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДП, заради което против жалбоподателя бил
съставен АУАН бл. № 103837 от 15.01.2019 г.
На основание чл.356 от НПК на 15.01.2019 г. е било образувано
Бързо производство №30/2019 г. по описа на РУ Септември за престъпление по
чл.345, ал.2 от НК като с Постановление от 22.01.2019 г. на РП Пазарджик е
постановено разследването да се извърши по общия ред. С Постановление от
11.03.2020 г. на РП Пазарджик досъдебно производство №30/2019 г. по описа на РУ
Септември за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК и преписка с вх.
№1473/2019 г по описа на РП Пазарджик е прекратено. В постановлението се сочи
,че производството било образувано за това, че на 15.01.2019 г. в с. С., обл. П.
св. М. е управлявал МПС- мотоциклет
марка „…“, с рама номер …, което не е регистрирано по надлежния ред. По делото било
безспорно установено, че управляваният от св. М. мотоциклет е тип кросов, със
специално предназначение и представлява МПС, което не подлежи на регистрация. Въз основа на
установеното е посочено, че досъдебното производство следва да бъде прекратено
поради обективна несъставомерност на деянието по чл.345, ал.2 от НК. Наблюдаващият прокурор приел, че са налице данни за налагане
на административно наказание и материалите били изпратени
на административния орган за
преценка дали да се ангажира административнонаказателна отговорност спрямо
жалбоподателя по реда на ЗДвП.
Въз основа на горепосочения АУАН бл. № 103837 от 15.01.2019 г.
било издадено атакуваното НП, с което за констатираното
административно нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП -
управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева /двеста
лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца. НП било връчено лично на жалбоподателя на 26.04.2020
г., а жалбата против него била подадена чрез АНО на 27.04.2020 г., т. е. в
срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима, като
подадена в срок и от лице, имащо правен интерес да инициира съдебен контрол за
законосъобразност.
Изложената фактическа обстановка се
установява въз основа събраните по делото доказателства: от показанията
на разпитания свидетел- актосъставителят Т.Д.А., както и от писмените
доказателства, съдържащи се в приложената административнонаказателна преписка, материалите по БП № 30/2019 г. по описа на РУ
Септември, прокурорска преписка № 173/2019 г. по
описа на РП – Пазарджик, както и изисканата справка за МПС от Сектор
„Пътна полиция“ при ОДВМР Пазарджик, всички приобщени по реда на
чл.283 от НПК.
При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства
чрез разпит на посочения свидетел съдът намира, че същите следва да бъдат
кредитирани изцяло, доколкото показанията му са обективни,
логични, съответстват на събраните по делото писмени доказателства и свидетелят
е участвал в извършената проверка. В тази връзка и
доколкото посоченият свидетел не се намира в никакви особени отношения с
нарушителя, същият не може да се счита за заинтересован или предубеден, поради
което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и
приема същите за достоверни и правдиви.
Съдът кредитира и приобщените по делото писмени доказателства, доколкото същите спомагат за пълното и обективно
изясняване на релевантните обстоятелства по делото. Те кореспондират, както помежду си, така и с показанията на
разпитания свидетел, затова съдът основава и
на тях фактическите си констатации като предвид, че
същите се намират в унисон помежду си съдът намира, че не е необходимо тяхното
отделно обсъждане.
При така установеното от фактическа
страната, съдът прави следните правни изводи:
При извършена служебна проверка съдът
констатира, че АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица
по смисъла на закона, видно от представената Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи.
АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, накърняващи правото на защита на жалбоподателя.
Описаните в НП обективни признаци на извършеното нарушение на правилата за
движение по пътищата съответстват на посочената за нарушена правна норма и
приложимата санкционна разпоредба. Отразени са достатъчно факти относно дата,
място и начин, изчерпващи обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Както в АУАН, така и в НП е налице описание на
констатираното нарушение, както и на относимите обстоятелства, при които е било
извършено.
Нарушението и участието на нарушителя в него са
описани достатъчно ясно, че нарушителят да разбере в какво се изразява осъществената от него деятелност и
срещу какво обвинение
да организира защитата си. От описанието в
обстоятелствената част НП е ясно, че отговорността на жалбоподателя е
ангажирана като водач на мотоциклет, а не на лек автомобил.
Независимо от гореизложения извод
относно липсата на допуснати съществени процесуални нарушения от формална
страна при издаването на АУАН и НП, съдът счита жалбата за основателна по
следните съображения:
Обжалваното НП не е било издадено при условията на чл.36, ал.2 от ЗАНН, доколкото в
него изрично се сочи, че се издава въз основа на АУАН цитиран по номер по-горе
от дата 15.01.2019 г. Обстоятелството, че обжалваното НП е съставено въз основа
на цитирания АУАН сочи на допуснато съществено процесуално нарушение, което се
изразява в това, че настоящото административнонаказателно производство /АНП/ е
било образувано и се е развило незаконосъобразно. По правило всяко АНП започва със съставянето на акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/, както е разписано
императивно в чл.36, ал.1 от ЗАНН, освен в случаите на изключението по чл.36,
ал.2 от ЗАНН.
В случая съгласно чл.36, ал. 1 от ЗАНН със съставянето на АУАН на
15.01.2019 г. е започнало административнонаказателно производство срещу жалбоподателя
за деяние, изразяващо се в това, че на 15.01.2019 г. около 16:00 часа
в с. С., по ул. „…“ пред номер …, като водач на
мотоциклет марка „…“, без регистрационни табели, с номер на рама …, е извършил следното нарушение: Управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред, с което е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Във
връзка със същото деяние на 15.01.2019 г. е било образувано Бързо производство
№ 30/2019 г. по описа на РУ Септември за престъпление по чл.345, ал.2 от НК
като с Постановление от 11.03.2020 г. на РП Пазарджик досъдебно производство № 30/2019
г. по описа на РУ Септември по чл.345, ал.2 от НК, преписка с вх. №1473/2019 г
по описа на РП Пазарджик е прекратено. В постановлението се сочи ,че
производството било образувано за това, че на 15.01.2019 г. в с. С., обл. П.
св. М. е управлявал МПС- мотоциклет марка „…“, с рама номер
…, което не е регистрирано по надлежния ред.
Т.е. в конкретния случай АНП по съставения АУАН, въз основа на който е
издадено и обжалваното НП, е продължило развоя си в нарушение на нормата на
чл.33, ал.2 от ЗАНН, съгласно
която "При констатиране на признак/признаци на
извършено престъпление административнонаказателното производство се прекратява,
а материалите се изпращат на съответния прокурор". Не е
спазено императивното изискване в чл.33, ал.2 от ЗАНН да се прекрати
административнонаказателното производство, образувано със съставения АУАН за
същото деяние. Като не е спазена тази императивна законова разпоредба и не е
прекратено производството по ЗАНН от административнонаказващия орган е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не е спазен
принципа "не два пъти за едно и също", приложим пряко по силата на
чл. 4, §1 от Протокол №7 към ЕКПЧ. Това е довело до дублиране, до паралелното
провеждане на наказателно производство и на административнонаказателно
производство срещу едно и също лице, за едно и също деяние, което в мотивите на
ТР №3/22.12.2015г. на ОСНК на ВКС е посочено като пример за незаконосъобразна
деятелност на административнонаказващия орган. Както сочи в тълкувателното
решение ВКС, в чл.33 от ЗАНН е установена забрана за образуване и провеждане на
административнонаказателно производство, ако за деянието е образувано
наказателно производство и е изтъкната като неправилна практиката да се
образуват и провеждат административнонаказателни производства спрямо
нарушители, въпреки наличието на данни за образувани за съответните деяния
наказателни производства, включително когато по досъдебните производства не са
привлечени обвиняеми лица. От ОСНК на ВКС е посочено, че този подход минира
хода на наказателното производство, от гледна точка на правилото non bis in
idem, като е изтъкнато, че прерогатив на прокурора, с оглед конституционните му
правомощия е да реши дали да започне и да се проведе наказателно производство
срещу лицето за даденото деяние по реда на НПК, или то да бъде наказано за него
по административно наказателен ред. Именно за да се спази изискването срещу
едно лице за едно деяние да се води само едно производство, с оглед приоритета
на наказателната отговорност пред административно наказателната и за да не се
допуска конкуренция между тях е разписано императивното изискване в чл.33, ал.2
от ЗАНН да се прекрати административнонаказателното производство за деянието,
ако прокурорът прецени, че то е престъпно. В случая се касае за БП, което е
отпочнато с първото действие по разследването, не е налице отказ да се образува
досъдебно производство, а е прекратено започнато такова. С постановлението на
РП Пазарджик е прекратено наказателното производство, и материалите от него са
изпратени на административно наказващият орган за налагане на административно
наказание за деянието, съгласно чл.36, ал.2 от ЗАНН. Видно е, че обжалваното НП
е издадено на 08.04.2020 г. и е постановено въз основа на съставения на 15.01.2019
г. АУАН на М. за това, че управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния
ред, а не в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, доколкото в НП само е посочено,
че е взет в предвид и актът на прокурора.
Предвид изложеното в случая НП се явява издадено по паралелно
съществуващо административнонаказателно производство, което незаконосъобразно и
в нарушение на императивното изискване на чл.33, ал.2 от ЗАНН не е било
прекратено от административно наказващият орган.
Съдът намира, че в случая е допуснато и друго СПН, което води до незаконосъобразност на НП,
защото с него е нарушен процесуалният закон. Видно е, че АУАН е съставен в деня
на констатиране на административното нарушение, описано в него – 15.01.2019
година. НП обаче е издадено на 08.04.2020 г., т. е. извън шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал.3 от ЗАНН, който е изтекъл на 15.07.2019 г.. Нормата на чл.34, ал.3 от ЗАНН е императивна и разпорежда, че:
"Образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако
не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на
акта". В конкретния казус НП е било издадено повече от шест месеца след
съставянето на акта, което е в драстично нарушение на цитираната по-горе норма.
Следва да се отбележи, че
спазването на предвидените в закона срокове за ангажиране
административнонаказателната отговорност на нарушителя е особено важна
предпоставка за законосъобразното развитие на производството по реализирането
й. Законодателното отношение по този въпрос е видно и от систематичното място
на разпоредбата на чл.34 от ЗАНН в закона. Това е така и с оглед целите на тази
разпоредба, а именно да се избегне едно евентуално продължително бездействие на
държавните органи при осъществяване на техните правомощия, което би създало
неоправдано положение на несигурност в правния мир. Следователно неспазването
на указаните срокове за иницииране на производството по налагане на
административно наказание е винаги съществено процесуално нарушение, водещо до
отмяна на съответния акт, с който такова е било наложено. Действията по ангажирането на
админстративнонаказателна отговорност, извършени след изтичането на сроковете
по чл.34 от ЗАНН, са винаги незаконосъобразни, опорочаващи
административнонаказателното производство и нарушаващи правото на защита на
жалбоподателя. Предвид горното и обстоятелството, че допуснатото нарушение не
може да бъде отстранено в съдебната фаза на производството, то съдът прие, че
същото представлява самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП.
Предвид
гореизложеното обжалваното
наказателното постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено изцяло.
Относно искането за присъждане на
разноски следва да се посочи, че то бе направено своевременно от страна на
пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива предвид
изхода на делото- отмяна на НП и с оглед разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН,
препращаща към чл.143 от
Административнопроцесуалния кодекс.
От съдържанието на приложения по делото
договор за правна защита и съдействие се установява, че е било договорено и
изплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер от 300 лв. При
това положение РУ Септември към ОДМВР Пазарджик следва да бъде осъдено да
заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни
разноски.
По изложените съображения и
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН , съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №19-0340-002133/08.04.2020
г., издадено от Началник РУ Септември към ОДМВР Пазарджик, с което на Г.М.М., с
ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева /двеста
лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР Пазарджик
ДА ЗАПЛАТИ на Г.М.М., с ЕГН **********,
с адрес *** разноски в размер на 300 лв. /триста лева/ - адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия
административен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: