РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1712
гр. Пловдив, 12.10. 2022 год.
Административен съд – Пловдив, Първо
отделение, ХІ състав, в открито съдебно заседание на тринадесети септември през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА - ДИЧЕВА
при секретаря Д. Й., като разгледа
докладваното от Председателя адм. дело № 1499
по описа за 2022г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и чл. 197, ал. 2
от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано
е по жалба на С.В.В., ЕГН **********, чрез адв. Д.,***, офис 1, против Решение
№ 174/04.05.2022г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, с което е потвърден
Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки на основание чл. 208, ал. 2 от ДОПК изх. № С210013-012-0000092/20.08.2021г., издаден от П.Д.- публичен
изпълнител при ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Пазарджик, с който е отказано да
бъде отменена обезпечителна мярка, наложена с Постановление изх. №
С180013-022-0102862/11.12.2018г.
В жалбата
се твърди незаконосъобразност на обжалваното решение и потвърденият с него ИАА,
тъй като са постановени при неправилно тълкуване на материалния закон и
непризнаване на влязъл в сила съдебен акт. Жалбоподателят не отрича, че
процесният автомобил, марка Ситроен, модел С 4, с рег. № РВ **** РК е предмет
на обезпечителна мярка, наложена на дружеството „Такси 1“ ООД с ПНОМ изх. №
С180013-022-0102862/11.12.2018г., но според него е собственик на лекия
автомобил, въз основа на предварителен договор от 01.02.2019г., обявен за
окончателен с решение № 261446/27.11.2020г. на Районен съд – Пловдив, постановено
по гр. дело № 7240 от 2020г. Според него, неправилно е прието от публичния
изпълнител, че разпореждането с вещта е извършено след налагане на запора, тъй
като в съдебното решение изрично е посочено, че има достоверна дата на
документа за прехвърляне на собственост.
На
следващо място са изложени твърдения, че с това си поведение публичният
изпълнител не само че не зачита факта на влязло в сила съдебно решение, с което
В. е признат за собственик на посоченото МПС, но и фактически и правно възпрепятства
органите на КАТ – Пътна полиция да извършат своите административни процедури по
оформяне документите на МПС при промяна на собственика. Това, от своя страна,
води до невъзможност трети добросъвестни лица да упражнят правата си, за които
са получили съдебна защита и са безспорни. Тъй като компетентните органи на НАП
не са упражнили правото си да встъпят в процеса по обявяване на предварителния
договор за окончателен, не следва да се ползват от своето процесуално
бездействие. С тези съображения от съда се иска да отмени обжалваното решение
на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив и потвърденият с него отказ на
публичния изпълнител да отмени наложена обезпечителна мярка. Претендира
присъждане на направените по делото разноски. Подробни съображения по съществото
на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита от пълномощника адв.
Д..
Ответникът
– директор на ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си представител юр. А.,
оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли като такава, по
мотивите на обжалваното решение и доводи, изложени в становище от юр. Б. (л. 6
– 6 гръб). С аргументи за процесуална и материалноправна законосъобразност на
потвърденият от него отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки, моли
жалбата срещу решението да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер от 500лв., съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата й редакция),
за което е представен списък на направените разноски (л. 7 и л. 45).
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА. По
делото са представени доказателства единствено за изпращане по електронен път и
чрез лицензиран пощенски оператор на Решение № 174 от 04.05.2022г. на директора
на ТД на НАП – гр. Пловдив до упълномощено лице адв. А.Д.. Доколкото не са
представени доказателства за надлежното връчване на обжалвания ИАА на адресата
му, жалбата, подадена чрез административния орган на 31.05.2022г. е в
законоустановения срок.
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият съдебен състав намира за
установено следното от фактическа страна:
С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №
С180013-022-0102862/11.12.2018г., издадено от публичен изпълнител в дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП – гр. Пловдив (л. 24 – 24 гръб), на основание чл. 200,
вр. с чл. 201, ал. 3 и чл. 195, ал. 1 - 3 от ДОПК е наложен запор върху
множество МПС, собственост на длъжника „Такси 1“ ООД, сред които и лек
автомобил марка „Ситроен“, модел С 4, рег. № РВ **** РН, с балансова стойност –
0.00 лв. В ПНОМ е посочено, че ще се затрудни събирането на установеното и
изискуемо публично вземане по изпълнително дело /ИД/ № *********/2018г. в
размер на общо 29 705,84лв. До ОД на МВР – гр. Пловдив е изпратено запорно
съобщение на основание чл. 201, ал. 3 от ДОПК изх. № С180013-122-0017964/11.12.2018г.,
получено на 21.12.2018г.
В Решение № 261446/27.11.2020г. на Районен съд
– Пловдив, постановено по гр. дело № 7240/2020г., е посочено, че на 01.02.2019г.
между жалбоподателя С.В. - купувач и „Такси 1“ ООД – продавач, е сключен
предварителен договор за покупко-продажба на лек автомобил марка „Ситроен“,
модел С 4, рег. № РВ ****РН, с уговорена цена 3 000лв. Срокът за сключване на
окончателен договор бил определен на 30 дни, считано от дата на подписване на
предварителния договор. Съгласно отбелязването в него, съдебното решение е
влязло в сила на 27.11.2020г.
С молба от 24.08.2021г. жалбоподателят поискал
от публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив да вдигне наложения запор върху
описания по-горе лек автомобил, предвид влязлото в сила съдебно решение,
съгласно което собственик на автомобила е именно той (л. 19). Във връзка с
подаденото искане е постановен Отказ изх.№ С210013-012-0000092/20.08.2021г. за
отмяна на обезпечителната мярка, наложена с Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх.№ С180013-022-0102862/11.12.2018г. (л. 20 – 20 гръб).
Публичният изпълнител приел, че с налагането на запор на вещ на длъжника по
изпълнителното дело се забранява да се разпорежда с нея. Запорът, наложен в
изпълнителното производство има за цел да препятства длъжника или трето лице да
извършва действия, с които да осуети или затрудни предприетото изпълнение от
взискателя. Извършените от длъжника разпореждания или придобиването на
собствеността от трето лица на запорираната вещ след налагане на запора са
недействителни спрямо взискателя по изпълнителното производство.
Разпоредителните действия на длъжника или придобиването на собствеността от
трето лице са непротивопоставими на лицето, в чиято полза е наложен запорът. По
силата на процесуалния закон взискателят може да се позове на
непротивопоставимостта на наложената обезпечителна мярка, без да е необходимо
да води съдебен процес за обявяване на недействителност. Поради
непротивопоставимостта НАП може да осъществи принудително изпълнение върху
запорираната движима вещ без да е необходимо да води съдебен процес за
обявяване на недействителността на извършените действия по придобиване на
запорираното МПС.
В решението на директора на ТД на НАП – гр.
Пловдив жалбата е приета за допустима, подадена от трето лице, което няма
качеството на длъжник по изпълнителното дело, но твърди, че притежава правен
интерес от обжалване на отказа, издаден по негово искане.
По отношение на основателността й е прието, че
ПНОМ от 11.12.2018г. е връчено на дружеството-длъжник на 12.12.2018г. и не е
обжалвано, като запорът е отразен в системата на КАТ на 28.12.2018г.
Предварителният договор е сключен на 01.02.2019г. и както той, така и съдебното
решение са след датата на налагане на обезпечителната мярка с постановлението
от 11.12.2018г., т.е. запорът на лекия автомобил е наложен преди да бъде
сключен предварителния договор. По отношение действието на наложения запор е налице
позоваване на нормата на чл. 206, ал. 1 от ДОПК, вр. с чл. 451, ал. 1, чл. 452,
ал. 1 от ГПК, като е направен извод, че с налагането на запор върху вещ, която
е собственост на длъжника по изпълнителното дело, се забранява на същия да се
разпорежда с нея. На следващо място, е посочено, че с предварителния договор от
01.02.2019г. собствеността не е прехвърлена и собственик на автомобила е длъжникът
по изпълнителното дело „Такси 1“ ООД. Жалбоподателят В. е обявен за собственик
от датата на влизане в сила на съдебното решение – 27.11.2020г. Независимо от
промяната на собствеността върху лекия автомобил, наложеният запор запазва
своето действие върху вещта и НАП, в полза на която е наложена обезпечителната
мярка, може да осъществи принудително изпълнение върху запорираната вещ без да
е необходимо да води съдебен процес за обявяване недействителността на
прехвърлителната сделка. По изложените съображения отказът е потвърден като
правилен.
В хода на съдебното обжалване не са ангажирани
допълнително доказателства.
При така установеното от фактическа страна,
настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:
Обжалваното Решение № 174/04.05.2022г. е
издадено от директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, компетентен орган по смисъла
на чл. 197, ал. 1 от ДОПК.
По отношение направените в жалбата възражения,
настоящият съдебен състав намира съображенията на публичния изпълнител и на
горестоящия административен орган по отношение последиците от дата на предварителния
договор – 01.02.2019г. за правилни. Същият не е имал вещнопрехвърлително
действие и в молбата не е твърдяно, че на дата на сключване на предварителния
договор продавачът е предал владението на вещта на купувача. Предварителният
договор не е представен с молбата от 24.08.2021г. и за същия данни се съдържат
единствено в съдебното решение, постановено по иска с правно основание
разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от Закон за задълженията и договорите (ЗЗД).
Съгласно посочената разпоредба, всяка от страните по предварителния договор
може да предяви иск за сключване на окончателния договор. В такъв случай
договорът се счита сключен в момента, в който решението влезе в законна сила и
действието на съдебното решение е от влизането му в законна сила. Не е налице
неизпълнение на съдебно решение, тъй като съдебното решение, което уважава като
основателно искане с правна квалификация чл. 19 ал. 3 от ЗЗД замества окончателния договор и има конститутивен характер. Предвидено е и
особено исково производство в Глава XXXI ГПК – „Производство за сключване на
окончателен договор“, като функцията на съдебното решение е да замести
окончателния договор. Това заместване следва да се разбира като заместване на
волеизявлението на ответника, страна по предварителния договор, който след
влизането в сила на решението е длъжен да търпи породената промяна /обявяването
на предварителния договор за окончателен/ във вече съществуващото
правоотношение по предварителния договор с ищеца. Конститутивното съдебно
решение представлява източник на ново правоотношение между ищеца и ответника,
страни по предварителния договор. В реда на изложеното, правилно публичният
изпълнител и териториалният директор се позовават на разпоредбата на чл. 206,
ал. 1 от ДОПК, съгласно която доколкото в този кодекс не е предвидено друго,
запорът и възбраната, наложени за обезпечение на вземането, произвеждат
действията, предвидени в чл. 451, 452 и 453, чл. 459, ал. 1, чл. 508, 509, 512, 513 и 514 от Гражданския процесуален кодекс. По отношение действието на
запора правилен е изводът, че от момента на
налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането
или с вещта и не може под страх от наказателна отговорност да изменя, поврежда
или унищожава вещта. Извършените от длъжника разпореждания със запорираната вещ
или вземане след запора са недействителни спрямо взискателя и присъединилите се
кредитори, освен ако третото лице - приобретател, може да се позове на чл. 78 от Закона за собствеността. Няма спор за правото на собственост на жалбоподателя при влязло в
сила съдебно решение, постановено по иск, основан на чл.19 ал.3 ЗЗД, но фактът
не е противопоставим на НАП. В тази връзка, неоснователно се твърди в жалбата,
че ответникът е следвало да встъпи в съдебното производство по обявяване на
предварителния договор за окончателен.
По изложените съображения, съдът намира
жалбата за неоснователна.
По делото ответната страна ТД на НАП
– гр. Пловдив е надлежно представлявана от юрисконсулт, който претендира
присъждане на разноските по делото в размер на 500 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, съгласно представен списък. Искането е своевременно заявено до
приключване на устните състезания, поради което се явява допустимо, а на
основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК и основателно, с оглед изхода на
спора.
Водим от горното Административен
съд – Пловдив, ХІ състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на С.В.В., ЕГН **********, против Решение № 174/04.05.2022г. на
директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, с което е потвърден Отказ за отмяна на
наложени обезпечителни мерки на основание чл. 208, ал. 2 от ДОПК изх. №
С210013-012-0000092/20.08.2021г., издаден от П.Д.- публичен изпълнител при ТД
на НАП – гр. Пловдив, офис Пазарджик, с който е отказано да бъде отменена обезпечителна
мярка, наложена с Постановление изх. № С180013-022-0102862/11.12.2018г.
ОСЪЖДА С.В.В., ЕГН ********** ***, да заплати на ТД на НАП
– гр. Пловдив сумата от 500лв. (петстотин лева), представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: