№ 317
гр. гр. Добрич, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Жечка Н. Маргенова Томова
С. Т. А.ов
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20233200500545 по описа за 2023 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба с вх.№263056/16.12.2022г. на И. Й. У. от гр.В., чрез упълномощения
адвокат, и въззивна жалба с вх.№263064/16.12.2022г. на А. П. Ф. от
гр.Добрич, чрез адвоката му.
Двамата въззивници обжалват решение №260109/29.11.2022г. по гр.д.
№1629/2020г. на Добричкия районен съд в частта, в която по отношение на И.
И. У. и С. И. У., двамата от гр.Добрич, е обявен за недействителен на
осн.чл.135 ал.1 от ЗЗД договор от 04.12.2017г., обективиран в нотариален акт
№90 т.VІІІ вх.рег.№12783 н.д.№1400/2017г. на нотариус с рег.№160 и район
на действие ДРС, с който И. Й. У. прехвърлил на А. П. Ф. недвижим имот в
гр.Д.3, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№72624.619.1.6.71, ведно с прилежащата към апартамента изба №22, както и
0.85147% идеални части от общите части на сградата с идентификатор
72624.619.1.6 и от отстъпеното право на строеж върху поземлен имот с
идентификатор 72624.619.1, срещу задължението на приобретателя за
издръжка и гледане на прехвърлителя.
1
И с двете жалби първоинстанционното решение се атакува като
необосновано, с оглед събраните по делото доказателства и постановено в
противоречие с материалния закон. С идентични доводи въззивниците
възразяват срещу приетото в обжалваното решение, че приобретателят по
договора знаел за задълженията на прехвърлителя към ищците и тяхното
увреждане от договора. Противно на приетото от първоинстанционния съд,
родствена връзка между страните по договора нямало и в тежест на ищците
било да докажат знанието на приобретателя за увреждащия характер на
сделката, но това не било осъществено. Сложилите се между страните
житейски обстоятелства /приобретателят е син на жената, с която
прехвърлителят бил в дългогодишно фактическо съжителство, имал близка
връзка с майка си, подпомагал нея и прехвърлителя при трудности, познава
ищците - деца на прехвърлителя/ не водели до категоричен извод, че
приобретателят е знаел, че прехвърлителят има неизпълнени задължения за
издръжка на ищците, а обратно приетото от първоинстанционния съд било
само едно необосновано предположение. Настояват решението на районния
съд в обжалваната част да бъде отменено и предявеният иск да се отхвърли
като неоснователен.
Въззивните жалби са редовни, подадени са в срок и са допустими.
В писмени отговори и в съдебно заседание въззиваемите И. И. У. и С. И.
У., чрез адвоката си, възразяват срещу изложеното от въззивниците и искат
решението на районния съд в обжалваната му част да бъде потвърдено.
Постъпила е и частна жалба с вх.№260291/28.02.2023г., поправена с вх.
№260363/14.03.2023г. и с вх.№260424/24.03.2023г. Частната жалба е подадена
от И. И. У. и С. И. У. /съгласно уточнението с допълнителната молба/, чрез
адвоката им, срещу определение №260015/12.02.2023г. по гр.д.№1629/2020г.
на Добричкия районен съд в частите, в които по молби на ответниците И. Й.
У. и А. П. Ф. постановеното по делото решение №260109/29.11.2022г. е
изменено в частта за разноските.
В частната жалба се съдържат оплаквания за неприсъждането на
платеното от майката на ищците - ученик и студентка, възнаграждение на
адвоката им и платения депозит за възнаграждение за вещите лица,
извършили експертиза по предявения в условия на евентуалност иск.
Настоява се за отмяна на определението за разноските в обжалваната част и
2
за отхвърляне молбите на ответниците по чл.248 от ГПК.
Частната жалба е редовна, подадена е в срок и е допустима.
В съдебно заседание И. Й. У. и А. П. Ф. изразяват становище за
неоснователност на частната жалба.
След като провери обжалваното решение, съобразно изискванията на
чл.269 от ГПК, служебно и по посоченото в жалбата, въззивният съд намира
следното:
Съдебният спор е образуван по искова молба на П. С. И., И. И. У. и С. И.
У. срещу И. Й. У.. С допълнителна молба спорът е насочен и срещу А. П. Ф..
В първоначалната искова молба и няколко допълнителни за отстраняване
на нередовности са изложени следните обстоятелства: ищцата П. С. И. е
бивша съпруга, а ищците И. И. У. и С. И. У. са деца на ответника И. Й. У.. С
утвърденото с решението по брачното дело споразумение по чл.51 от СК
ползването на семейното жилище в гр.Д., собственост на съпруга И. Й. У.,
било предоставено до навършване на пълнолетие на двете деца да съпругата
П. С. И. /на която било предоставено упражняването на родителските права/,
както и И. Й. У. бил осъден да заплаща на децата си И. И. У. и С. И. У.
издръжка в размер на по 60 лева месечно за всяко дете, ведно със законна
лихва за забава. В последствие с решение по гр.д.№4461/2018г. на ДРС
размерът на издръжката, която ответникът да заплаща на сина С. И. У., бил
увеличен на 140 лева, ведно със законна лихва за забава.
Ответникът И. Й. У. не заплатил нито една от дължимите вноски за
издръжката на децата. За принудителното събиране на задълженията му за
издръжка било образувано изпълнително дело №93/2017г. на ЧСИ Н.Ж..
С договор, сключен с нотариален акт №90 т.8 рег.№12783 д.
№1400/04.12.2017г. на нотариус с рег.№160 и район на действие ДРС,
ответникът И. Й. У. прехвърлил на ответника А. П. Ф. собствения си
недвижим имот в гр.Д., срещу което приобретателят се задължил за
гледането и издръжката на прехвърлителя.
Ответникът И. Й. У. прехвърлил имота си, за да намали имущественото
си състояние и да не се съберат задълженията му за издръжка. Другият
ответник А. П. Ф. е син на жената, с която ответникът И. Й. У. съжителствал
на съпружески начала и знаел за задълженията на последния за издръжка на
децата му. След придобИ.ето на имота ответникът А. П. Ф. предявил срещу
3
двете ищци претенции за плащане на наемна цена.
През 2017г. ответникът И. Й. У. преживял инсултно заболяване и бил във
влошено здравословно състояние.
Въз основа на така изложените обстоятелства ищците са формулирали
няколко искания във връзка със сключения между ответниците договор.
На първо място са заявили искане по отношение на тях договорът да бъде
обявен за недействителен - като увреждащ техните интереси на кредитори и
сключен при знанието на ответниците за увреждането.
Евентуално, ако това бъде отхвърлено, искането на ищците е договорът
да бъде унищожен, тъй като към момента на сключването му, поради
претърпения инсулт и влошеното си здравословно състояние, прехвърлителят
И. Й. У. не е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си или
да ръководи действията си.
Евентуално, ако и това бъде отхвърлено, исканията на ищците са
договорът да бъде обявен за нищожен
- поради противоречие със закона - актът на разпореждане бил извършен
след възникване на вземанията на двете деца за издръжки и при
обогатяването на бащата за сметка на обедняването на майката, чл.90 от ЗЗД;
- поради заобикаляне на закона - с прехвърлянето на имота първият
ответник имал за цел да намали имущественото си състояние, за да не могат
кредиторите му да съберат вземанията си;
- поради накърняване на добрите нрави – първият ответник не само не
изпълнявал законоустановените си задължения да дава издръжки на децата
си, но с прехвърлянето на имота създал условия приобретателят да има
претенции за наемна цена спрямо бившата съпруга и пълнолетната вече
дъщеря, двете ищци;
- поради липса на съгласие – за прехвърлянето на имота, бивше семейно
жилище, предоставено за ползване в интерес на децата, трябвало да се иска
съгласие от майката на децата или разрешение от съда, но такива липсвали.
Освен това прехвърлителят нямал съгласие да се разпореди с имота, но го
сторил при крайна нужда поради влошеното здравословно състояние;
- поради липса на основание – прехвърлителят нямал основание да
разчита на гледане и издръжка от приобретателя, тъй като съжителствал с
4
майката на приобретателя;
- поради привидното му сключване като прехвърляне срещу издръжка и
гледане, прикриващо договор за дарение.
С постановеното от него решение №260109/29.11.2022г.
първоинстанционният съд прекратил производството по предявените от
ищцата П. С. И. искове. В тази част решението /с характер на определение/ не
е обжалвано.
Останалата, обжалвана част от решението е постановена по предявените
от И. И. У. и С. И. У. срещу И. Й. У. и А. П. Ф. искове по чл.135 ал.1 от ЗЗД,
които са приети за основателни и сключеният между ответниците договор е
обявен за недействителен по отношение на ищците.
Прието е в решението, че след като са разгледани и удовлетворени
предявените от ищците главни искове, по евентуално предявените искове за
нищожност и за унищожаване на сключения между ответниците договор, не
се дължи произнасяне.
Първоинстанционното решение е изцяло валидно, но в обжалваната част
то е недопустимо.
Когато с исковата молба са предявени обективно съединени искове за
недействителност на договор на няколко основания, начинът на
съединяването на исковете не зависи от волята на ищеца /решение
№198/10.08.2015г. по гр.д.№5252/2014г. на 4-то ГО на ВКС, решение
№117/31.05.2016г. по гр.д.№5673/2015г. на 3-то ГО на ВКС/. Каквато и
поредност и съотношение да е посочил ищецът, критерият за вида на
съединяването е дали изтъкнатите основания се изключват или могат да са
налице едновременно и независимо едно от друго, а критерият за
съотношението на съединените при евентуалност искове е тежестта на
изтъкнатия, като основание за недействителност, порок и правните последици
от уважаването на всеки един от исковете.
Когато са предявени обективно съединени искове за нищожност,
унищожаване и относителна недействителност на договор, съединяването им
е винаги евентуално и те могат да бъдат разгледани само в тази посочена
поредност. Нищожният договор изобщо не поражда действие. Унищожаемият
договор поражда действие, което отпада с обратна сила, ако договорът бъде
унищожен. Относително недействителният по чл.135 от ЗЗД договор поражда
5
действие, което дори и при уважаване на иска, не отпада, а само е
непротивопоставимо на кредитора и то само за нуждите на неговото
удовлетворяване като такъв. Ако един договор е нищожен, той не може да
бъде унищожаем, нито относително недействителен; само договор, който не е
нищожен и не е унищожен, може да бъде относително недействителен. Ето
защо, във всички случаи на сезиране с обективно съединени искове за
нищожност, унищожаване и относителна недействителност на договор, съдът
трябва да разгледа първо исковете за нищожност. Ако /както в случая/
нищожността е заявена на няколко основания, то съдът трябва да разгледа
основанията за нищожност в последователност според тежестта на порока.
Ако приеме, че договорът не е нищожен на нито едно от заявените основания,
съдът трябва да разгледа основанията за унищожаване на договора. Ако
приеме, че договорът не подлежи на унищожение, съдът трябва да разгледа
съответното основание за недействителност /по чл.135 от ЗЗД в случая/.
Както се отбеляза, съотношението на предявените искове и поредността
на тяхното разглеждане, не се определя и не зависи от ищеца. Съдът е този,
който въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства определя
основанието на иска и го свързва със заявения петитум, на тази база
преценява съотношението, в което се намират съединените искове и
поредността, в която трябва да ги разгледа. Разглеждането на евентуално
съединения иск е предпоставено от неуважаването на главния иск. Съдът не
се произнася по евентуалния иск, ако не се е сбъднало условието за
разглеждането му – неуважаване на главния иск, а, ако се произнесе, то
решението му е недопустимо /решение №62/09.08.2022г. по гр.д.
№2055/2021г. на 4-то ГО на ВКС, решение №117/31.05.2016г. по гр.д.
№5673/2015г. на 3-то ГО на ВКС/.
От изложеното следва, че в обжалваната част решение
№260109/29.11.2022г. по гр.д.№1629/2020г. на Добричкия районен съд е
недопустимо. То е постановено по предявените от ищците И. И. У. и С. И. У.
обективно съединени искове за недействителност по чл.135 от ЗЗД на
сключения между ответниците договор. Тези искове не са главни, а са
евентуални и са разгледани, без да са се сбъднали условията за това –
неуважаване на главните искове за нищожност и неуважаване на исковете
/евентуални спрямо тези за нищожност, но главни спрямо тези за относителна
недействителност/ за унищожаване на същия този договор. Недопустимостта
6
на съдебния акт в обжалваната част не е изтъкната във въззивните жалби, но
по правилото на чл.269 изр. първо от ГПК за допустимостта въззивният съд
следи служебно. В съответствие с чл.270 ал.3 от ГПК първоинстанционното
решение в тази обжалвана част следва да бъде обезсилено и делото да се
върне на районния съд за произнасяне по главните искове.
Също решението следва да се обезсили и в частта, изменена с
определение 260015/12.02.2023г., осъждаща ответниците И. Й. У. и А. П. Ф.
за разноски в полза на ищците И. И. У. и С. И. У.. За разноските на страните,
включително и тези, сторени в настоящата инстанция, първоинстанционният
съд следва да се произнесе при новото разглеждане на делото и съобразно
резултата от него.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №260109/29.11.2022г. и определение
№260015/12.02.2023г. по гр.д.№1629/2020г. на Добричкия районен съд в
обжалваната част, в която на осн.чл.135 ал.1 от ЗЗД по отношение на И. И. У.
и С. И. У. е обявен за недействителен договорът, сключен на 04.12.2017г. с
нотариален акт №90 т.8 вх.рег.№12783 н.д.№1400/2017г. на нотариус с рег.
№160 и район на действие ДРС, с който И. Й. У. прехвърлил на А. П. Ф.
недвижим имот в гр.Д.3, срещу задължението на приобретателя за издръжка и
гледане на прехвърлителя, и ответниците са осъдени да заплатят на ищците
разноски за водене на делото, като
ВРЪЩА делото на Добричкия районен съд за ново разглеждане от друг
състав на предявените от И. И. У. и С. И. У. срещу И. Й. А. и А. П. Ф. искове
за нищожност, евентуално за унищожаване, евентуално за относителна
недействителност по чл.135 от ЗЗД на сключения между ответниците договор
за прехвърляне на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №90 т.8
вх.рег.№12783 н.д.№1400/2017г. на нотариус с рег.№160 и район на действие
ДРС.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 и 2 от
ГПК пред ВКС в месечен срок от връчването му на страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8