№ 270
гр. Сливен, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20222200500404 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 614 / 29.07.2022г.по гр. дело № 20212230103184 по описа на
Pайонен съд Сливен, с което е осъдено „АРЕТ-90“ООД с ЕИК **********, със седалище
гр.Сливен и адрес на управление на дейността: ул.“Йордан Богдар“№ 7, да заплати на
осн.чл.200 от КТ на З. Ш. С. ЕГН **********, с постоянен адрес гр.с., ул.“Б.“ №*, сумата от
20 000лв. /двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпяните от нея
неимуществени вреди от смъртта на сина й А.С.С., настъпила около 15.30ч. на 24.09.2020г.,
когато при работа на делокопровод, за подмяна на изолаторите на технологичното
оборудване на ВЕЛ “Райнино“ гр.Исперих, възникнал инцидент, при който вследствие
високоволтова дъга, той паднал от височина около 12м., от което изпаднал в кома,
последвана от смъртта му. Инцидентът е признат за трудова злополука с разпореждане №
5104-19-4 от 19.01.2021г. на НОИ, ТП -Сливен.Този размер на обезщетението е получен след
като онзи, до който съда намерил иска за основателен- 40 000лв., е намален от съда
наполовина поради приноса - 50%, на мъжа за настъпването на вредоносния резултат.
Отхвърлен е иска за разликата над този размер до пълния претендиран 300 000лв. като
неоснователен и недоказан Постановено е, че присъдената сума. се дължи заедно със
законната лихва, считано от 24.09.2020г. до окончателното й изплащане. Страните са
осъдени за разноски съобразно уважената и отхвърлена част от иска.
Подадена е въззивна жалба от ищцата, чрез представител по пълномощие, в която се
1
поддържа, че съдебният акт е неправилен , необоснован и недоказан. Уважения размер на
исковата ни претенция - 20 000 лева / 40 000 - редуциран с 50 % / - е крайно занижен и
напълно несъобразен с вида , силата , интензитета и цялостното отражение върху
неимуществената сфера на ищцата. СлРС не е отчел и анализирал изложените обстоятелства
в ИМ , че една майка , отгледала своите деца и достигнала фаза в житейския си път да е
зависима от техните грижи и помощ от всякакъв характер - в битов план , във финансов план
в емоционален и психологически план няма как да бъда компенсирана за обречеността си до
края на живота си да страда и скърби от тежката загуба - със сумата от 20 000 лева . Такъв
размер на обезвреда би бил относим и определен като справедлив за преживяна средна
телесна повреда . Но за загуба на човешки живот - този на дете - е абсолютно и драстично в
разрез с критерия за справедливост . Същите са съображенията и отнесени към размера от 40
000 лева - преди редуцирането с 50 % заради принос на пострадалия .СлРС е постановил
своя съдебен акт в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД ,
изискваща размерът на обезщетението за неимуществени вреди да се определя след
преценка на всички релевантни ,в тази насока , установени по делото обстоятелства .Ето
защо счита , че предявеният с ИМ размер на исковата претенция от 300 000 лева е
справедлив , обоснован и следва да се уважи именно този размер. По отношение на
редуцирането на уважената искова претенция с 50 %. счита , че това редуциране е
неправилно и необосновано и не следва да бъде прилагано по настоящото дело. На първо
място - не намира за доказан по безспорен и категоричен начин - при условията на пълно и
главно доказване факта на съпричиняването от страна на починалото лице на настъпилия
вредоносен резултат - неговата смърт. Естествено поведението на ответника е насочено към
осигуряване на защитна версия , обслужваща пряко неговия интерес - определяне на
възможно най - малък размер на обезщетението за обезвреда на претърпените
неимуществени вреди от ищцата. Но тази защитна версия/ за съпричиняването / - счита
напълно недоказана и неустановена по настоящото дело. Дадените свидетелски показания от
работници на ответното дружество следва да се преценяват като заинтересовани , тъй като
те са финансово зависими от своя работодател. На следващо място няма никаква правна и
житейска логика в самото твърдение на ответника, че работник, чиято ежедневна работа и
свързана с дейности при високо напрежение, при наличие на бригада, ръководител на
бригадата на място, извършване на точно определени и предварително планирани и
разписани дейности, изведнъж се е отклонил и сам се е насочил и качил на друг
необезопасен стълб. По силата на чл. 127 , ал.1 ,т.З от КТ работодателят е длъжен да осигури
на работника здравословни и безопасни условия на труд. В настоящия случай това
задължение на работодателя категорично не е изпълнено, поради което той сам и
единствено следва да понесе отговорността за причинената трудова злополука на работника.
СлРС е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила като не е обсъдил всички
релевантни факти по делото и не е мотивирал своя извод относно наличие на 50 %
съпричиняване на вредоносният резултат от страна на работника. В този смисъл моли
въззивния съд, ако намери за установено съпричиняване от страна на пострадалия на
трудовата злополука, да приеме това съотношение между отговорността на работника и тази
2
на работодателя в съотношение съответно 30% към 70 %. В обобщение се иска да се отмени
решението и да се постанови ново, с което се уважи иск в пълния претендиран размер.
Претендират се разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба. Счита се, че така
постановеното решение е обосновано, правилно и законосъобразно, а жалбата
неоснователна. Съдът е обсъдил събраните в хода. на делото писмени и гласни
доказателства и е подложил на анализ свидетелските показания, както и възможностите,
които биха имали страните в това производство. Анализирайки отношенията между ищцата
и нейният син съдът е достигнал до правилния извод, че все пак ищцата е претърпяла
неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на синът си, но не и в претендиралия
размер. С оглед трайната съдебна практика обезщетение следва да се присъди само тогава,
когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира
обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като
интензитет и продължителност/ морални болки и страдания. Връзка с посоченото
съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална
подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди,
подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Както
правилно е установил съдът, инцидента е възникнал, защото по своя инициатива
работниците, в т.ч. и А., след приключване на участъка, се преместили на друг стьлб-жере,
което обаче се е оказало под напрежение. От друга страна се установи, че работниците са
били снабдени от работодателя си с работно облекло и оборудване - каска, ръкавици и
предпазни колани, но А. не е ползвал своя предпазен колан. За това е правилен и извода на
съда, че поведението на А. представлява груба небрежност по смисъла на чл. 201 ал.2 от КТ
и правилно е преценил приносът му за настъпване на вредоносния резултат на 50%. С оглед
на това съдът правилно е намалил наполовина размера на дължимото обезщетение за
причинените от майката болки и страдания от 40 000лв.на 20 000лв. Счита за напълно
неоснователни твърденията на пълномощника на ищцата, че не следва да бъдат кредитирани
показанията на свидетеля на ответното дружество, тъй като е бил заинтересован и
финансово зависим от своя работодател. Счита, че неговите показания напълно се
припокриват от писмените доказателства представени от фирмата възложител, както за
мястото на работа, така и за извършеният инструктаж. В обобщение се иска да се потвърди
решението. Претендират се разноски.
В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени или процесуални искания.
В с.з. за въззивницата не се явява представител. Постъпила е писмена молба от представител
по пълномощие, с която се поддържа подадената жалба и се претендират разноски.
За въззиваемото дружество не се явява представител по закон или пълномощие. Постъпило е
писмено становище от представител по пълномощие, с което се оспорва основателността на
подадената жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.
3
260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
инстанция, намира, че обжалваното решение е частично неправилно, поради което следва да
бъде отменено в частично в отхвърлителната част.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея. Спорни са изводите на съда при интерпретацията на доказателствения материал.
Предметът на жалбата обхваща два спорни, според въззивника, въпроса – справедливостта
на определеното обезщетение за неимуществени вреди и определеният от съда процент на
съпричиняване поради груба небрежност.
Претенцията за неимуществени вреди е заявена като обезщетение за болки, страдания и
отрицателни емоционални изживявания, които са подробно описани в обстоятелствената
част на исковата молба. В отговора на исковата молба, ответникът е оспорил само
претендирания размер, но не и основанието. При наличие на влязло в сила разпореждане за
признаване на трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО и липса на каквато и да е индиция
за умишлено причиняване на трудова злополука съгласно чл. 201, ал. 1 от КТ, искът за
обезщетение по чл. 200, ал. 1 от КТ е винаги основателен, а предмет на установяване е само
размерът на обезщетението за неимуществени вреди, което се присъжда по справедливост.
Районният съд приел, че оскъдният доказателствен материал касателно вида, интензитета и
продължителността на болките и страданията го мотивират да направи извод, че
справедливостта изисква те, в конкретния случай, да бъдат обезщетени със сума, която е
значително по-малка от цената на иска - с обезщетение в размер на 40 000лв.
ВКС нееднократно е посочил, че при определяне размера на неимуществените вреди следва
да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди като в
мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства
както и значението им за размера на неимуществените вреди. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на
обезщетението като при причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения,
отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени
вреди. При определяне размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди,
освен общите и специфичните критерии, посочени в ППВС № 4/1968 г., като допълнителни
4
релевантни за размера на обезщетението обстоятелства се явяват обществено-
икономическите условия в страната. Установено е, че между починалия при трудова
злополука и ищцата, като членове на семейството, съществували изключително близки и
топли отношения. Починалият е бил стожер на семейството и въззивницата е разчитала на
него и то не само с възможностите му да я подпомага материално. След смъртта му майката
безспорно е страдала и страда, тъй като разчитала да продължи живота си с него и той да
бъде нейна опора. Поради това определеното обезщетение в размер на 40 000 лева не
отговаря на критерия по чл; 52 от ЗЗД. Настоящият състав приема, че размерът на
справедливото обезщетение следва да бъде сто хиляди лева.
В трайната си практика ВКС приема, че при трудова злополука обезщетението може да се
намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба
небрежност. Тя не се отличава по форма /според субективното отношение към
увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност представлява неполагане на
грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност, при
подобни условия. Когато при трудовата злополука има съпричиняване при допусната груба
небрежност - липса на елементарно старание, внимание и пренебрегване на основни
технологични правила за работа и безопасност, отговорността на работодателя трябва да се
намали в съответната степен. Степента се определя от обективното съотношение на
допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства,
които представляват и критериите за намаляване на обезщетението. Грубата небрежност на
пострадалия е предпоставка за компенсация на вините, но критерий при определяне на
процента на съпричиняване е конкретният принос на увредения. Поради това, колкото
повече едно лице е допринесло за настъпването на вредата, толкова по-голямо трябва да е
неговото участие в обезщетяването й.
Районния съд споделил възражението на ответника-работодател, за съпричиняване от страна
на А. С. за настъпването на вредоносния резултат.. На първо място, сутринта преди да
започнат работа е бил проведен инструктаж на място, служители на „енергото“ са им
показали трасето от ел.проводници и железни стълбове, на които ще се работи, като това
трасе е било заземено и изключено от напрежение. Докато са работели именно на него- от
около 09.00ч. до около 15.00ч. на 24.09.2020г., дейността е протекла безпроблемно.
Инцидентът е възникнал, защото по своя инициатива работниците, след като приключили
участъка/линията по наряд, се преместили на друг стълб- друго „жаре“, което обаче се
оказало под напрежение. От друга страна, работниците са били снабдени от работодателя с
работно облекло и оборудване, тъй като са имали каски, ръкавици и предпазни колани.
Налагал се извода, че А. не е ползвал своя, защото както се изразил свидетеля по делото,
това са специални колани- преминават между бедрата, нагоре по рамената и се закопчават
на кръста, а работниците се закачат с тях към стълба с кука, която е отзад зад врата, като
целта е ако работника се изпусне, да не започне да пада, а да увисне на колана като на
люлка. Ясно било, че щом А. е паднал и няма данни този колан да е бил повреден/скъсан, то
той не е бил ползван. Иначе нямало да падне, а би увиснал на стълба/жарето. При тези
5
обстоятелствата се налагало да се прецени, че поведението му представлявало груба
небрежност по смисъла на чл.201 ал.2 от КТ. При това положение съда намерил, че приноса
му за настъпване на вредоносния резултат е съществен и е 50%.
В случая съдът, както районният така и въззивният, следва да се довери на показанията на
свидетеля Г. Я. Г.. Според тях не е имало поставени табели да обозначават мястото, на което
трябвало да работят. Бил е извършен инструктаж преди да започнат. Инструктажът е бил
направен общо на групата, която трябва да работи по трасето. След като е направен
инструктажа, подписали и наряда. Трябвало да приключат работа след като поставят всички
намиращи се в тях изолатори, а те в случая след трафопоста били шест на брой, точно
колкото за едно жаре. По тази причина решили да изработят и това жаре. Продължиили да
работят след 15.30 ч., за да уплътнят работното време. Обемът на работата за деня се
определяла от това, че имали определен брой изолатори, които следвало да поставят.
Инцидентът станал около 15.30 – 16 ч. Като стигнали там, където станал инцидента с А., той
помолил свидетеля да то смени, защото виждал, че е много изморен. Всеки е имал предпазен
колан, и тримата били с такива колани. Имали и каски, абсолютно всичко и ръкавици..
Инцидентът станал, защото са объркали трасето след като се върнали от трафопоста обратно
на линията. Оказало се, че са започнали работа на трасе, което е под напрежение.
От писмените доказателства по делото обаче е безспорно, че не пострадалият е бил
оправомощен да определя трасето и обема на работа. Не той е бил ръководител на
дейностите, които следвало да бъдат извършвани, още повече, че неговият разряд е бил
нисък. Не е безспорно установено, че е изпълнявал работата без да ползва каска, ръкавици и
колан. Поради това определеното от съда съпричиняване следва да бъде редуцирано до 20%.
С оглед на изложените до тук съображения, въззивната инстанция намира, че следва да бъде
ревизирано решението в неговата отхвърлителна част както и в частта за разноските, като на
въззивницата следва да бъдат присъдени още и сумата от 1931,67 лева, представляваща
направени разноски пред първата инстанция, съобразно уважената част от иска, както и
сумата от 1931,67 представляваща направени разноски пред тази инстанция.
Въззиваемата страна също е претендирала разноски и направените пред първата инстанция
следва да се редуцират до 2336 /две хиляди триста тридесет и шест/ лева, а въззивницата
следва да бъде осъдена да заплати сумата от 5895 /пет хиляди осемстотин деветдесет и пет/
лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция съобразно
уважената част от жалбата.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 614 / 29.07.2022г.по гр. дело № 20212230103184 по описа на Pайонен
съд Сливен в частта, с която е отхвърлен предявения от З. Ш. С. ЕГН **********, с
постоянен адрес гр.с., ул.“Б.“ №*, против „АРЕТ-90“ООД с ЕИК **********, със седалище
гр.Сливен и адрес на управление на дейността: ул.“Йордан Богдар“№ 7 иск за присъждане
6
на обезщетение за претърпяните от нея неимуществени вреди от смъртта на сина й А.С.С.
над размера на сумата от 20 000/двадесет хиляди/ лева до 80 000 /осемдесет хиляди/ лева
като неоснователен като вместо това постановява:
ОСЪЖДА „АРЕТ-90“ООД с ЕИК **********, със седалище гр.Сливен и адрес на
управление на дейността: ул.“Йордан Богдар“№ 7, да заплати на осн.чл.200 от КТ на З. Ш.
С. ЕГН **********, с постоянен адрес гр.с., ул.“Б.“ №*, и сумата от 60 000/шестдесет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпяните от нея неимуществени вреди от
смъртта на сина й А.С.С. ведно със законната лихва считано от 24.09.2020г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „АРЕТ-90“ООД с ЕИК **********, със седалище гр.Сливен и адрес на
управление на дейността: ул.“Йордан Богдар“№ 7, да заплати на З. Ш. С. ЕГН **********,
с постоянен адрес гр.с., ул.“Б.“ №* и сумата от 1931,67 лева, представляваща направени
разноски пред първата инстанция, съобразно уважената част от иска, както и сумата от
1931,67 представляваща направени разноски пред тази инстанция.
ОСЪЖДА „АРЕТ-90“ООД с ЕИК ********** да заплати на осн. чл. 78 ал. 6 във вр.с чл.83
ал.1, т.1 от ГПК, на държавата, в полза на Окръжен съд Сливен държавна такса върху
уважената част от иска в размер на 2 400/две хиляди и четиристотин/ лева.
ОТМЕНЯ решение № 614 / 29.07.2022г.по гр. дело № 20212230103184 по описа на Pайонен
съд Сливен в частта, с която е осъдена З. Ш. С. с ЕГН ********** да заплати на „АРЕТ-
90“ООД с ЕИК ********** на осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК разноски съразмерно на отхвърлената
част от иска - 2 986.67 лв. /две хиляди деветстотин осемдесет и шест лева и шестдесет и
седем стотинки/ над размера на сумата от 2336 /две хиляди триста тридесет и шест/ лева
като отхвърля претенцията до присъдения размер от 2986,67 лева като неоснователна.
ОСЪЖДА З. Ш. С. с ЕГН ********** да заплати на „АРЕТ-90“ООД с ЕИК **********
сумата от 5895 /пет хиляди осемстотин деветдесет и пет/ лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за тази инстанция съобразно уважената част от жалбата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 614 / 29.07.2022г.по гр. дело № 20212230103184 по описа на
Pайонен съд Сливен в останалата част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7