Предявени са обективно съединени искове с
правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ,
във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.
Производството по настоящото дело е
образувано по искова молба от адв. С., пълномощник на И.С.Б. против Поделение
за товарни превози – гр. Г.Оряховица.
Ищецът твърди, че е работил като помощник-машинист, локомотивен в ответното поделение до 17.07.2020 г., когато със заповед за налагане на дисциплинарно наказание – уволнение, трудовото му правоотношение било прекратено. Работодателят счел, че като подал жалба до Инспекция по труда за нарушаване на трудовите му права, ищецът злепоставил работодателя си, действайки с единствения мотив „да навреди на работодателя, уронвайки авторитета му пред държавен орган, включително и като е допускал възможността за налагане на имуществена санкция от ДИТ Велико Търново”.
Ищецът твърди не само, че е било нарушено правото му на регламентирани в закона седмични почивки, но и че упражняването на установени в закона права на работниците не следвало да бъде повод за дисциплинарното им санкциониране. Счита се, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е незаконосъобразна. Твърди, че представените от работодателя на Инспекцията по труда данни за работните смени, почивките и отпуските най-вероятно не отразяват точно положения от него труд и че е следвало да се представят първични документи, съдържащи негов подпис и удостоверяващи положените от него часове труд, каквито документи са пътните листи на обслужваните от него влакове. Сочи се, че на 18.04.2020 г. поради преумора и здравословен проблем не се е явил на работа, като предварително е уведомил за това работодателя, но въпреки това бил санкциониран с дисциплинарно наказание „забележка”, по повод на което в Районен съд – Горна Оряховица се разглежда гр. д. № № 553/2020 г., спорът по който не е решен от съда. Работодателят обаче се е позовал на него, твърдейки, че разглежданото деяние на ищеца се явява поредно нарушаване на трудовата дисциплина.
Моли се съда да постанови решение, с което признае заповедта за налагане на дисциплинарно наказание уволнение за незаконосъобразна, да я отмени и възстанови ищеца на заеманата преди уволнението длъжност помощник-машинист локомотивен, както и да му присъди обезщетение за времето, през което е останал без работа за периода от 17.07.2020 г. до 17.01.2021г. в размер на 6000 лева.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на исковата молба. Счита се, че предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ са допустими, но разгледани по същество са неоснователни.
Не се оспорва фактът, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника и заемал длъжността Помощник-машинист, локомотивен” в експлоатационен пункт Г.Оряховица-разпределителна, съгласно трудов договор № 13 от 09.01.2018 г., както и че със заповед № ЛС-38 от 13.07.2020 г. работодателят му е наложил дисциплинарно наказание „Уволнение”. Дисциплинарната отговорност на ищеца е била ангажирана за допуснати конкретни нарушения на трудовата дисциплина, установени по повод започнала проверка от Дирекция ..Инспекция по труда” гр. В. Търново /ДМТ В.Търново/, извършена в периода 20.05.2020 г. -11.06.2020 г. съгласно Протокол изх. № ПР 2011669/19.06.2020 г. В хола на проверката се е установило, че тя е започнала след подаден писмен сигнал от ищеца до ДИТ – Велико Търново, с който той се е оплакал, че му е било наложено дисциплинарно наказание „Забележка” за неявяване на работа на 18.04.2020 г. В сигнала работникът твърдял, че причината за неявяването му е липсата на почивен ден от началото на 2020 г., поради което той се е чувствал преуморен от работа, както и влошено здравословно състояние, за което бил уведомил дежурния диспечер. Ищецът е заявил пред инспекцията, че е лишен от право да отсъства от работа по болест, защото има опасност да бъде наказан дисциплинарно и е квалифицирал отношението на работодателя към него като упражняване на тормоз”. Сочи се, че адресирането на изявления с описаното съдържание до ДИТ - В.Търново не е оспорено в исковата молба, а само е посочено, че изложените в жалбата му твърдения за неспазени почивки и преумора са верни. Посочва се, че оплакванията на ищеца пред ДИТ - Велико Търново и в исковата му молба обаче се опровергават от информацията за ползвалите почивки по приложените пътни листи, а също молбите и заповедите за разрешен платен отпуск. Сочи се, че от поканата до ищеца с peг. № 11-00-2940/23.06.2020г. за даване на обяснение било видно, че в периода от 01.01.2020 г. до 18.04.2020 г., за който ищецът е имал претенции пред ДИТ - В. Търново, че не е почивал, освен почивни дни под формата на платен годишен отпуск /общо 13 дни/, са му предоставени междусменните и непрекъснатите седмични почивки, при това в значително по-големи размери от нормативно определените 12 часа по чл. 152 от КТ, съответно 36 часа по чл. 153, ал. 2 от КТ,
Сочи се, че не обуславя незаконосъобразност на уволнението следващият довод на ищеца - подаването на жалбата му до ДИТ В.Търново било негово законоустановено право, чието упражняване не можело да е повод за дисциплинарно уволнение. Никъде в заповедта за уволнение работодателят, не е отрекъл правото на ищеца да подава сигнали до инспекцията по труда. Прави се уточнение, че съобразно възприетото в практиката разбиране, конституционно гарантираните права да се търси защита, да се изразява мнение, да се разпространява информация и да се подават жалби и сигнали до компетентните органи в държавата не са абсолютни и не могат да се упражняват безогледно и без ограничения по отношение на всички останали лица, като техните предели са определени отново в Конституцията с изрична разпоредба - чл. 57, ал. 2 от КРБ, а също и с чл. 39, ал. 2 и чл. 41, ал. 1 изр. 2 от КРБ/, която забранява упражняването на предоставените по КРБ права да засяга негативно интересите на другиго. Сочи се, че ако се е стигнало до подобно положение, налице е злоупотреба с право, представляваща противоправно деяние, за което деецът следва да носи отговорност /в случая - дисциплинарна/, когато е бил недобросъвестен. При сигнализиране на контролни и правоохранителни органи недобросъвестност е налична, ако лицето знае, че подава невярна информация, но въпреки това я излага пред съответния орган, действайки с намерение да увреди и накърни права и интереси на третото лице, а не за постигане на правомерната цел - да се провери и установи допуснати ли са някакви закононарушения. При всички случаи, в хипотезите на дисциплинарни нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ - злоупотреба с доверието”, „уронване на доброто име на предприятието” и разпространяване на поверителни за него сведения” е необходимо да се прецени дали работникът при упражняване на законоустановени права, не е допуснал злоупотреба с тях в ущърб на интересите на работодателя. В мотивите на заповедта за наказание работодателят е приел, че И.С.Б. е злоупотребил с правото си да подова сигнали до компетентните органи за закононарушения, като без да провери предварително достоверността на информацията си за извършената от него работа от началото на 2020 г. и ползваните почивки, умишлено или най-малкото поради неполагане на дължимата грижа е изложил пред ДИТ - В.Търново напълно неверни и клеветнически твърдения за неспазване на трудовите му права от страна на работодателя и наред с това си е позволил да го злепостави с голословни оплаквания за упражнен тормоз по повод наложеното му дисциплинарно наказание за неявяване на работа на 18.04.2020г.
Сочи се, че останалите оплаквания на ищеца пред ДМТ В.Търново за влошеното му здравословно състояние, използвано като оправдание за отсъствието от работа на 18.04.2020 г., за което бил уведомил дежурния диспечер, също изключват добросъвестността и почтените му намерения, знаейки, че за неявяването си не е представил на работодателя болничен лист, удостоверяваш невъзможност да работи по здравословни причини, а дежурният диспечер Н.Т. Кючуков е бил уведомен от него едва в часа на явяването - 20,00ч. на 18.04., че няма намерение да се яви на работа.
Посочва се, че при изложените обстоятелства закономерно се налага изводът, направен и в заповедта за наказание, а именно - подаването на сигнала до ДИТ В.Търново от помощник- машиниста И.Б. е мотивирано от неговото желание да навреди на работодателя, чрез уронване авторитета му пред държавен орган, включително и като е допускал възможността за налагане на имуществена санкция от ДИТ В.Търново. Твърди се, че действайки по този начин и с такива намерения, помощник-машинистът И.С.Б. е допуснал тежко нарушение на трудовата дисциплина, каквото е неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя, осъществило дисциплинарните състави по чл. 190, ал. 1, т. 4, предложение първо от КТ и чл. 187, т. 8. предл. 2 от КТ.
Ищецът не е предоставил болничен лист на работодателя за временна неработоспособност на 18.04. съгласно изискването на чл. 9, ал. 2 от НМЕ, а също и чл. 50, т. 4. във вр. с чл. 26, т. 2 от „Инструкция за работа на машинисти, локомотивни и помощник-машинисти, локомотивни в „БДЖ-Товарни превози” ЕООД” и не е уведомявал предварително никого за някакъв здравословен проблем въпреки, че е бил длъжен на основание чл. 26, т. 2, изр. 2 от „ТП_ ПЛС 505/2018” да се обади на дежурния депомайстор най-малко 5 часа преди явяването си /в 20,00 ч./ и да му съобщи, че е негоден за работа. Уточнява се, че съгласно работен Трафик peг. № 11-00-1565/23.03.2020г. на служителите от отдел „Управление на превозите” Г. Оряховица, в деня на неявяването, на работа са били следните служители: Б.П.М. - „Диспечер, старши, сменен” от 07,00 ч. до 19,00 ч.; Н.Й.Н. - „Диспечер, локомотивен” от 07,00 ч. до 16,00 ч. и Н.Т. Кючуков - „Диспечер, локомотивен” от 19,00 ч. до 07,00 ч . на 19.04. Тримата служители на 18.04. са разговаряли по телефон с ищеца, като на първия той е заявил, че няма да се яви на работа, но не е посочил някакви здравословни причини. След като служителят Н.Й.Н. се е обадил по личния си телефон около 16,00ч., за да го попита защо не желае да се яви, ищецът е отговорил, че все пак ще дойде на работа, но към 20,00 ч. е съобщил на диспечера Н.Т. К., който му се е обадил по телефона, че това няма да се случи.
Твърди се, че изцяло голословно е и оправданието от исковата молба за преумора, защото от началото на м. април на ищеца са били спазени почивките по чл. 152 и чл. 153, ал. 2 от КТ, с по-голяма продължителност от изискуемата. Така след освобождаването на 01.04. в 08,45 ч. е ползвал почивка от 47 часа и 45 минути до явяването му на 03.04. в 08.30 ч. Посочва се, че следващите почивки са с продължителност от 23 часа и 40 минути - от освобождаването на 03.04. в 20,20 ч. до явяването на 04.04. в 20,00 ч. и 33 часа и 50 минути - от освобождаването на 05.04. в 08,00 ч. до явяването на 06.04. в 18,00 ч.
От останалите пътни листи е видно, че след освобождаването му на 07.04. в 01,20 ч. ищецът не е работил на 08. 09 и 10.04.. а следващото му явяване на работа е било на 11.04. в 19,00 ч. или след пауза от 113 часа и 40 минути. След обслужваме на влакове от 20,45 ч. до 07,50 ч., съгласно графа „Обслужване на влакове и маневрена работа”, ищецът се е освободил от работа на 12.04. в 08,00 ч. Следващото му явяване на работа е на 13.04. в 22,10 ч. или след изтичане на 38 часа и 10 минути. В седемдневния период преди работната смяна на ищеца на дата 18.04.2020 г. е спазена минималната почивка от 36 часа. Посочва се, че от данните по следващите пътни листи се вижда, че след почивката от 38 часа и 10 мин. ищецът до 18.04. е имал междусменна почивка в размер на 34 часа н 20 минути - от освобождаването му на 14.04. в 08,40 ч. до явяването му на 15.04. в 19,00 ч. и още една междусменна почивка с продължителност от 27 часа и 05 минути от освобождаването му на 16.04. в 06,25 ч. до явяването му на 17.04. в 09,30 ч. Непосредствено преди 18.04. шдецът е имал на разположение достатъчно време без трудова дейност, за да се яви бодър и отпочинал, след като на 17.04. е бил освободен от работа в 21,30 ч. съгласно вписването в графа ,, Освобождаване” на последния пътен лист. В случай, че се е бил явил на 18.04. в 20,00 ч. родължителността на почивката на ищеца е щяла да бъде 22 часа и 30 мин. До неявяването си на работа на 18.04. ищецът е прекарал много повече време в почивка /общо 341 часа/, отколкото на работа /общо 87 часа/.
Посочва се, че не става ясно и от какво точно е бил преуморен ищецът, който в качеството си на помощник-машинист само подпомага машиниста при обслужване на влаковете, без да има право да управлява-машините. Помощник машинистът е функционално подчинен на машиниста, изпълнявал задачите, възложени от последния, и има предимно спомагателни трудови функции. Този негов статут е затвърден и във вътрешните правила на работодателя - чл. 4, ал. 3, чл. 27, чл. 28, т. 1 и т. 2, чл. 37, ал. 1, т. 1, чл. 50, 51. чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ТП ПЛС 505/2018. Съгласно чл. 56, т. 1 от ТП_ПЛС 505/2018 на помощник машиниста е забранено да привежда локомотива в движение или да го управлява, освен в случаите по чл. 53, когато при извънредна ситуация машинистът загуби способност да управлява локомотива и влака.
Оспорването на наказанието „Забележка”, представлява легитимна дисциплинарна санкция, породила своето действие с връчване на Заповед № ЛС-30/04.05.2020г. /изпратена по пощата с обратна разписка и получена на 20.05.2020г./ и работодателят е имал право да го съобрази като част от дисциплинарното минало на работника, наред с незаличеното по давност наказание ,.Забележка”, наложено по-рано със Заповед № ЛС-30/16.07.2019г.
Твърди се, че ищецът е допуснал неизпълнение на трудовите си задължения, с което са осъществени съставите ма посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина.
Моли се да се признае за законосъобразна Заповед № ЛС- 38/13.07.2020г. на Директор ПТП Г.Оряховица, е която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение” и да се отхвърлят обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ във връзка с чл. 225. ал. 1 от КТ като неоснователни.
ГОРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът работил при ответника на длъжност
помощник-машинист. Със Заповед № ЛС-38/13.07.2020г. на основание чл. 190,ал. 1,
т. 4, предл. 1 КТ вр. с чл. 187, т. 8, предл. 2 КТ е наложено дисциплинарно
наказание „ уволнение‘‘ с мотиви, издаден Проток от Дирекция“ Инспекция по
труда“гр. В.Търново за проверка, извършена в
периода 20.05.2020г.-11.06.2020г., започнала след подаден сигнал от И.Б.
във връзка с наложено му наказание „ Забележка“ за неявяване на работа. В
сигнала Б. твърдял, че няма почивен ден и се чувства преуморен от работа. В процесната дисциплинарна заповед,
работодателят сочи, че тези изложени факти от Б. пред Дирекция“ Инспекция по труда“гр. В.Търново,
не отговарят на устината.Б. е злоупотребил с правото си да подава сигнали до
компетентните органи, изложил е неверни и недоказани факти с ел да навреди на
работодателя, уронвайки авторитета му пред държавен орган. Действията на Б. са
били недобросъвестни.
Видно от представения протокол за извършена
проверка от Дирекция“ Инспекция по
труда“гр. В.Търново , на ответника са дадени две предписания- за осигуряване на
работно облекло и за актуализиране на
списъка за използваните лични предпазни средства.
По делото е постъпила молба от Дирекция“ Инспекция по труда“гр.
В.Търново във връзка с извършената проверка при ответника са представени два
броя сигнали от ищеца- във връзка с
условията на труд при ответника и във връзка с наложеното му наказание „
Забележка“.По отношение на процесната проверка се сочи, че образуването на
административното производство е предприето на основание чл. 404,ал.1 , т. 1 КТ.
Видно от изготвените по делото заключение
на съдебно-икономическа експертиза – обезщетението по чл. 225 КТ за
претендирания период 17.07.2020г.-26.10.2020г. е в брутен размер 2706.70 лева.
Представено е удостоверение от ТД на НАП –
гр. Велико Търново за липса на данни за сключени трудови договори за периода
17.07.2020г. – 22.10.2020г.
По делото са събрани гласни доказателства
по искане на ответната страна, относно неявяването на ищеца на работа на дата
18.04.2020г.
При така установената фактическа
обстановка по отношение на първия обективно съединен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, съдът приема от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ предвижда задължение за работодателя преди
налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да
приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. В
настоящия случай от материалите по делото се установява, че на ищеца е било
връчено/ при отказ/ писмо относно твърдяното нарушение. От страна на ищеца не
са били депозирани писмени обяснения, нито чрез физическото им депозиране в
деловодството, нито по електронен път. Твърдения в тази насока не са изложени и
от ищцовата страна.
С оглед на изложеното съдът намира, че на
ищеца е била дадена възможност да изложи обяснения във връзка с нарушението, за
което впоследствие е била наказан, поради което процедурата по чл. 193 от КТ е била спазена от работодателя.
В същото време съдът при преценка
законосъобразността на уволнението намира, че по делото липсват достатъчно
доказателства, от които да се направи категоричен извод, че ищецът е извършил
нарушенията, посочени в процесната заповед.
. В настоящия случай работодателят твърди,
че ищецът е извършила злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на
предприятието. Тези общо формулирани в КТ нарушения следва да са изпълнени с
конкретно съдържание, което работодателят да формулира в своя акт, като е
длъжен да посочи конкретни действия на служителя, които да покриват белезите на
двете нарушения. Действията на ищеца, описани в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание "уволнение" обаче не могат да се квалифицират
нито като злоупотреба с доверието на работодателя, нито като уронване престижа
на предприятието.
От страна на ответника, чиято бе
доказателствената тежест да докаже при условията на пълно и главно доказване
законността на уволнението не са представени достатъчно доказателства, от които
са се направи категоричен извод, че с поведението си и с конкретни свои
действия ищецът е осъществил посочените от работодателя дисциплинарни
нарушения.
Съгласно правната теория, злоупотреба с
доверието на работодателя е налице, когато работникът, възползвайки се от
служебното си положение е извършил преднамерени действия с цел извличане на
имотна облага, като с оглед субективната страна на нарушението приема, че то е
съставомерно само когато е извършено умишлено. /Коментар на кодекса на труда, В. М. и
други, 12 издание, изд. Сиби, 20 г., стр. 620/. В същото време по-новата
съдебна практика приема, че злоупотреба с доверието на работодателя е налице и
в случаите, когато без да е извлечена имотна облага, работникът, възползвайки
се от служебното си положение е извършил действия, компрометиращи оказаното му
доверие; когато с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица,
независимо дали действията са извършени умишлено. В този смисъл е Решение № 86
от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1734/2009 г., IV г. о., ГК.
Нарушението "уронване престижа на
предприятието" е нарушение, насочено към доверието на трети лица /клиенти
или контрахенти на работодателя/. Чрез това нарушение работодателят се
злепоставя пред тези трети лица, което по дефиниция може да се отрази
неблагоприятно на ефективността на неговото предприятие. Нарушението е формално
и не изисква някакъв неблагоприятен резултат от накърняването, като наличието
на такъв се отразява на тежестта на нарушението. Това нарушение засяга реномето
на предприятието, създаденото в широк кръг от хора впечатление за качеството на
работа на това предприятите, до коректността му при изпълнение на задължения
спрямо съконтрахенти, служители и потребители.
Преценявайки фактите по делото съдът
намира, че в настоящия случай действията на ищеца са били насочени към
реализиране на защита на лични права и интереси, гарантирани от Конституцията на Република България /чл. 39, ал. 1, съгласно който Всеки има право да изразява мнение
и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение
или по друг начин; чл. 45, гарантиращ правото на жалби, чл. 56, гарантиращ
правото на защита- регламентирани и в КТ/, както и от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, която в чл. 10 гарантира правото на свобода на
изразяването на мнение, включващо свободата на гражданите да отстояват своето
мнение, да получават и да разпространяват информация.
Уведомяването на контролния орган, следящ за спазването на
трудовото законодателство, е свързано с охраняване на личните на ищеца права и
интереси и с опита му да получи съответна защита, именно с оглед охрана на
трудовите му права. Ответната страна твърди, че действията на ищеца се
изразяват в депозиране на сигнал, в
резултат на който е последвала проверка
при ответника.
Видно от представените от Дирекция
Инспекция по труда писмени доказателства подадените писмени сигнали от ищеца не
могат да бъдат характеризирани като злоупотреба с доверието на работодателя или
уронване престижа на предприятието.
Липсват доказателства за проверка на
Дирекция“ Инспекция по труда“гр. В.Търново,
да е била свързана с действия на ищеца във връзка с подаден сигнал за
наложено му дисциплинарно наказание „ Забележка“.
Видно от представения протокол за
извършена проверка от Дирекция“
Инспекция по труда“гр. В.Търново е извършена проверка относно спазване на
изискванията за осигуряване на работно облекло и поддържане на документация във
връзка с това, на ответника са дадени две предписания- за осигуряване на
работно облекло и за актуализиране на
списъка за използваните лични предпазни средства.Липсват доказателства
Дирекция“ Инспекция по труда“гр. В.Търново да е извършила проверка относно
спазване на законновоустанените почивки от работодателя, каквито твърдения е
изложил същият в процесната
дисциплинарна заповед.
Видно от
приложената по делото молба с вх. № 261140/08.10.2020г. от Дирекция“ Инспекция
по труда“гр. В.Търново и представения
протокол за проверка, извършената проверка от Дирекция "Инспекция по
труда", е била планова проверка по реда на чл. 404,ал.1, т. 1 КТ и по никакъв
начин не е била свързана с ищецаи за осигуряването му на законновоутсновена
почивка .
С оглед изловеното не може да бъде
ангажирана отговорността на ищеца.
С оглед на изложените по-горе правни
съображения настоящият състав намира, че издадената Заповед № ЛС-
38/13.07.2020г. на Директор ПТП Г.Оряховица,
с която на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание "уволнение"
е незаконосъобразна и недоказана и като такава следва да бъде отменена. Поради
изложените съображения и искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ се явява основателен и следва да се уважи изцяло.
По отношение на втория обективно съединен
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ съдът установи от правна страна следното:
Основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и незаконността на уволнението обуславя
разглеждането по същество и на обусловения от неговия изход акцесорен иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ. Доколкото уволнението е признато за незаконно по
изложените по-горе съображения, то очевидно е налице правно основание ищецът да
бъде възстановен на заеманите преди уволнението длъжност " помощник
машинист локомотивен“.
По
отношение искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ съдът установи от правна страна следното:
С признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна, за незаконно уволнения работник възниква правото да получи
обезщетение за оставането си без работа, поради незаконното уволнение, но за
период от не-повече от 6 месеца, считано от датата на прекратяването на
трудовия договор. Доколкото по изложените по-горе съображения настоящият състав
намира, че уволнението на ищеца е незаконно, то е налице и основанието за
присъждане на такова обезщетение. Необходима предпоставка за уважаване на иска
е да се докаже, че след датата на прекратяване на трудовото правоотношение
ищецът не е започнал друга работа в периода, за който претендира обезщетение,
като доказателствената тежест за установяване на този факт е изцяло на ищеца.
Обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ се дължи само за времето, през което служителят
действително е останал без работа и е бил лишен от трудово възнаграждение,
поради уволнението в рамките на претендирания период, но за не-повече от 6
месеца. В настоящият случай от материалите по делото и по-конкретно от представените
от ищцовата страна се установява, че
ищецът, след датата на прекратяване на трудовото му правоотношение, считано от
17.07.2020 г. до датата на съдебното заседание – 26.10.2020 г. не е постъпвал
на работа.
С оглед на изложеното съдът намира, че искът
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ се явява частично основателен и доказан и следва
да бъде уважен за периода от датата на прекратяване на трудовото му
правоотношение, считано от 17.07.2020 г. до датата на съдебното заседание –
26.10.2020 г. за обща сума в размер на е в брутен размер 2706.70 лева. При
преценка размера, за който иска следва да бъде уважен съдът съобрази
заключението на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза по
делото, което в съдебно заседание конкретизира, че посочената сума представлява
размера на дължимото обезщетение до датата на провеждане на последното съдебно
заседание по делото – 17.06.2020 г. Доколкото страната претендира сума,
изчислена за период от шест месеца, то за разликата над посочения размер от
2706.70 лева до пълния претендиран размер от 6 000 лв. и за периода след 26.10.2020
г. искът, като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените от негова
страна разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство, с оглед
предявените и уважени искове. Доколкото страната е заплатила адвокатско
възнаграждение в общ размер от 610 лева, като не е посочила каква част от него
по кой от обективно съединените искове е предявила, настоящият състав намира,
че половината от възнаграждението е заплатено във връзка с исковете с правно
осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ,
а другата половина – във връзка с иска с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ. При разпределение на сумите съдът се съобрази с
константната съдебна практика по този въпроси и по-конкретно Решение № 111 от
04.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1173/2014 г., IV г. о., ГК. С оглед на
изложеното съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 442. 60 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение в настоящото производство, съразмерно с уважената част от
исковете и съгласно представен списък /305 лева по отношение на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ
и 137. 60 лева по отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ/.
На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК, доколкото делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса и разноски по производството, то ответната страна
следва да бъде осъдена да заплати дължащите се държавни такси по предявените и
уважени искове в размер на 186.62 лева, както и съразмерна на уважената част от
иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, част от възнаграждението за вещо лице в размер на
33. 54 лева.
Доколкото настоящото производство е
трудово, а съгласно разпоредбата на чл. 359 от КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и
служителите и същите не заплащат такси и разноски по производството, то ищецът,
въпреки че последният предявен от него иск е отхвърлен частично не дължи
заплащане на държавна такса по делото. Същата следва да остане за сметка на държавата.
В същото време обаче безплатността на производството за работника и служителя
се отнася до задължението му за заплащане на такси и разноски към съда, но тя
не го освобождава от отговорността за разноските, направени от другата страна
по делото, когато тя е спечелила делото частично или напълно и е била
защитавана от адвокат или юрисконсулт, какъвто е настоящия случай. На основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът дължи на ответника сумата от 175,64 лв.,
представляваща заплатен от тяхна страна депозит за разпит на свидетели и
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ПРИЗНАВА
ЗА НЕЗАКОННО уволнението на И.С.Б.
с ЕГН **********, адрес ***, извършено на основание чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ, във вр. с чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ със Заповед № ЛС- 38/13.07.2020г. на
Директор Поделение за товарни превози –гр.Г.Оряховица ЕИК по БУЛСТАТ
1754038560088, представлявано от Директор инж. Д.Н.Б., като ОТМЕНЯ Заповед
№ ЛС- 38/13.07.2020г. на Директор Поделение за товарни превози –гр.Г.Оряховица.
ВЪЗСТАНОВЯВА И.С.Б. с ЕГН **********, адрес *** на заеманата преди уволнението
длъжност „Помощник машинист локомотивен“
ОСЪЖДА Поделение за товарни превози
–гр.Г.Оряховица, ул.“ Цар Освободител“ № 97, с ЕИК по БУЛСТАТ 1754038560088,
представлявано от Директор инж. Д.Н.Б. да
заплати на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ на И.С.Б. с ЕГН **********, адрес *** сумата от
2706.70 лева/ две хиляди седемстотин и шест лева и седемдесет
стотинки/,представляваща дължимото обезщетение за времето, през което е останал
без работа в резултат на уволнението, изчислено за период от 17.07.2020 г. до
датата на провеждане на последното съдебно заседание по делото –
26.10.2020г., като отхвърля иска за
разликата над посочения размер от 2706.70 лева до пълния претендиран размер от
6 000 лв.и за периода след 26.10.2020 г.
ОСЪЖДА
Поделение за товарни превози –гр.Г.Оряховица, ул.“ Цар Освободител“
№ 97, с ЕИК по БУЛСТАТ 1754038560088, представлявано от Директор инж. Д.Н.Б. да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на И.С.Б. с ЕГН **********, адрес *** сумата от 442. 60 лева/ четиристотин
четиридесет и два лева и шестдесет стотинки/, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение в настоящото производство, съразмерно с уважената
част от исковете и съгласно представен списък.
ОСЪЖДА Поделение за товарни превози
–гр.Г.Оряховица, ул.“ Цар Освободител“ № 97, с ЕИК по БУЛСТАТ 1754038560088,
представлявано от Директор инж. Д.Н.Б. на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на ГОРС сумата от 186.62 лева/ сто осемдесет и
шест лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща дължащите се държавни
такси по предявените и уважени искове и съразмерна на уважената част от иска по
чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, сумата от 33. 54 лева/ тридесет и три лева и
петдесет и четири стотинки/ част от
възнаграждението за вещо лице, както и 5 лева /пет лева/ държавна такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА И.С.Б. с ЕГН **********, адрес *** да заплати на Поделение
за товарни превози –гр.Г.Оряховица, ул.“ Цар Освободител“ № 97, с ЕИК по
БУЛСТАТ 1754038560088, представлявано от Директор инж. Д.Н.Б. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 175,64 лв./сто седемдесет и пет лева и
шестдесет и четири стотинки/, представляваща направени от тяхна страна разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете и съгласно
представен списък.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен
срок от датата на обявяването му на страните – 09.10.2020 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: