Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Пазарджик, 06.10.2020 г.
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд, гражданска колегия, в
открито заседание на тридесети септември
, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Николинка Попова
при секретаря Д. Буюклиева
, като разгледа докладваното от съдия Попова гр. д. N 4767 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 79 ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД , ЕИК
********* със седалище и адрес на управление : гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов „ № 37 чрез юрисконсулт Р.С. – Ч. против Н.А.В. ЕГН ********** с адрес: ***. В
исковата молба се твърди, че ищецът предоставя на клиентите си електрическа
енергия при публично известни общи условия. На основание чл.7, т.1 от Общите
условия ищецът снабдява с електрическа енергия и обект с ИТН 3114541, находящ
се в гр. Пазарджик, ул. „** , собственост на ответника. Твърди се , че на
21.11.2017 г. пред дружеството – ищец
идва новия собственик на имота О.З.Й., който подава заявление –
декларация за започване продажбата на
електрическа енергия , декларация за достъп до мрежата, ведно с нотариален акт
за покупко- продажба на недвижим имот от 15.11.2017 г. Твърди се обаче , че за периода от 16.10.2017
г. до 15.11.2017 г. на ответника е
предоставена електрическа енергия на обща стойност 108,76 лв., която той не
заплатил. Поради тази причина ответникът дължал и лихва за забава в общ размер
на 20,34 лв. .
За така дължимите суми ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело № 4028/ 2019
г. по описа на РС- Пазарджик. Съдът е издал заповед за изпълнение, но
ответникът не е намерен на постоянния си адрес и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е дал указания на заявителя да предяви установителен иск. Това
породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда
на чл.422 ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът дължи
заплащане на сумата от 108,76 лв. – главница за доставена електрическа енергия
за периода от 16.10.2017 г. до 15.11.2017
г., 20,34 лв. – обезщетение за забавено плащане на главница за периода
от 05.12.2017 г. до 08.10.2019 г. , законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното изплащане на сумата и съдебни разноски по в заповедното и в исковото производство. Сочат се доказателства.
Съгласно
разпоредбата на чл.131 ГПК съдът е изпратил препис от исковата молба и
доказателствата на ответника за отговор. Тъй като ответникът не е намерен на
постоянния и настоящия си адрес, нито има сключен трудов договор, съдът му е
назначил особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК на разноски на ищеца. В
законоустановения срок особеният представител на ответника е подал писмен
отговор, с който изразява становище, че предявените искове са неоснователни. Твърди,
че между страните няма валидно сключен договор, по силата на който ищецът да
доставя на ответника електроенергия. На второ място се поддържа, че по делото
не са налице доказателства ответникът да е бил уведомен за своето задължение.
Оспорва се размера на претендираната лихва за забава като завишен, както и
възражение, че процесуалният представител не
бил надлежно уведомен за настъпилата изискуемост на вземането. Моли на тези основания предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства по намира за установено следното:
Видно
от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 4028/ 2019 г. по описа на РС-Пазарджик, ищецът „ЕВН България
Електроснабдяване” EАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата от 108,76 лв. – главница за доставена
електрическа енергия за периода от 16.10.2017 г. до 15.11.2017 г. , 20,34 лв. –
обезщетение за забавено плащане на главница за периода от 05.12.2017 г. до 08.10.2019 г. и законна лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда, както и за разноските по заповедното производство.
Издадената
заповед е съобщена на длъжника при
условията на чл. 47 ал.5 ГПК .В срока по чл.415, ал.1 ГПК „ЕВН България
Електроснабдяване” EАД е предявило срещу ответника настоящите искове за
установяване на вземанията му, предмет на заповедта.
Предявеният иск е допустим.
По същество. От приетите като писмени доказателства по
делото копия на Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на “ЕВН България Електроснабдяване” АД,
публикувани във вестник „Дневник“ от 27.05.2008 г., се установява, че ищецът „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД е краен
снабдител по смисъла на чл.92, т.2 ЗЕ и като такъв продава електрическа енергия
на клиентите си при публично известни Общи условия – чл.98а ЗЕ. С решение на
ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. Общите условия на „ЕВН България електроснабдяване”
ЕАД на договорите за продажба на електрическа енергия са одобрени и на
основание чл. 98а, ал. 4 ЗЕ публикуваните Общи условия влизат в сила за
потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без
изрично писмено приемане. С оглед горепосочените норми съдът приема, че Общите
условия са задължителни за потребителите на ел.енергия.
Съгласно чл.91, ал.1 във
връзка с чл.92, т.1 и 4 от ЗЕ, които са приложими в разглеждания случай, сделки с електрическата енергия
могат да се сключват по регулирани от комисията цени, по свободно договорени цени между страни
и на борсов пазар, както и на балансиращ пазар
на електрическа енергия, като
страни по тях са крайният снабдител на електрическа енергия и крайният клиент /битов или
небитов/. Съгласно чл.97 и чл.98а от ЗЕ доставката на електрическа енергия от
обществения доставчик на потребители на електроенергия за битови или небитови нужди за
обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение,
когато тези клиенти не са избрали друг доставчик, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от доставчика и одобрени от ДКЕВР и по регулирани от комисията цени. Съгласно §1, т.41б на ДР на Закона за
енергетиката "потребител на енергийни услуги" е краен клиент, който купува енергия
или природен газ.
Видно от приетите като писмени доказателства Заявление-декларация за започване продажба на ел.
енергия, вх. 7275964/21.11.2017 г. , декларация за достъп на мрежа , декларация
и НА № 181 , том ІХ , нот. Дело № 1565/ 2017 г. за покупко-продажба на недвижим имот, за процесния период ответникът е бил собственик на имота, който е снабдяван с
електрическа енергия от ищеца.
Съгласно чл.1, т.4 от Общите условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България
Електроразпределение" АД /одобрени с Решение на ДКЕВР№ ОУ-14 от 10.05.2008
г./ „клиент”, имащ качеството на физическо лице /какъвто е настоящият случай/
може да бъде потребител на електрическа енергия за битови нужди - собственик
или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН
България Електроразпределение" АД съгласно действащото законодателство,
който ползва електрическа енергия за домакинството си. Съдът намира за
неоснователни възраженията на особения представител на ответника за липса на договор между страните. Разпоредбите на Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа
енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, са приложими към
пъровначалното присъединяване на обекти към електропреносната мрежа. Имотът,
който ответникът е притежавал и след това продал , вече е бил присъединен към
електропреносната мрежа и поради това и индивидуален договор не е бил сключен и
не е било необходимо сключването му. Твърдения и доказателства за други данни
по делото не са налице . Затова следва да се приеме , че в действителност
ответникът е ползвал електроенергия доставена от ищеца в имота му в гр.
Пазарджик. Поради тази причина съдът намира, че ответникът е задължен да заплати
доставената до имота му и потребена от него електрическа енергия.
Продажбата на ел. енергия по своята правна същност е търговска
продажба по смисъла на ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ, с договора
за продажба, купувачът се задължава да плати цената при предаване на стоката
или на документите, които му дават право да я получи, а продавачът се задължава
да предаде стоката.
На
основание чл.7, т.1 от Общите условия ищецът снабдява с електрическа енергия и
обект с ИТН 314541, находящ се в гр. Пазарджик, ул. „**, който към исковия
период е бил собственост на ответника. Ответникът е имал задължението да заплаща
изразходваната електроенергия. За отчетеното количество изразходвана
електроенергия ищецът е издавал фактура за сумата в размер на 108,76 лв. с ДДС.
Ответникът не
твърди и не сочи доказателства дължимата
сума по фактуртата да е била заплатена,
както към датата на подаване на заявлението , така и към момента на приключване
на съдебното дирене в настоящото производство. Предвид изложеното от фактическа
и правна страна, съдът приема, че ответникът
има качеството на „потребител“ за битови нужди на електрическа енергия.
Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, по предвиждането на чл. 98а., ал.
1(ред ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 1.07.2007 г.)
от ЗЕ е краен снабдител, страна по възмездната сделка за продажба, извършил е
процесните доставки, а ответникът виновно, по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
не е изпълнил задължението си да плати продажната цена за доставеното,
предвидена и с чл. 11, т. 1 от общите условия, в сроковете и по начините, определени
в чл. 18, ал. 1 и ал. 2, за което отговаря. Потребителят заплаща на продавача
стойността на консумираната електрическа енергия и дължимата сума за извършения
пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по
утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение. Периодът за
плащане е 10 / десет / дни за всички фактури, с изключение на
издадените по чл. 17 ал. 4 фактури-за плащане на части, която втора хипотеза в
конкретния случай не е налице. Всяка от страните по договора трябва да
изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията
на закона и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите задължения
по същия начин/чл. 63, ал. 1 от ЗЗД/. Ето защо, съдът приема, че ищецът „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД е провел необходимото главно и пълно доказване
по делото, поради което главният установителен иск, като основателен и доказан,
следва да бъде уважен изцяло.
Основателност
на главния иск повлича основателност и на акцесорната претенция за заплащане на
обезщетение за забавеното плащане на главницата, с правно основание чл. 86, ал.
1 от ЗЗД. Покана или нарочно уведомяване от кредитора по реда на чл. 84, ал. 2
от ЗЗД не е необходима, защото задължението е срочно. Размерът на тази лихва на основание чл. 162 ГПК съдът определя въз основа на електронна изчислителна система /
calculator.bg/, която сума съвпада с исковата сума в размер на 20,34 лв.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че предявения установителен иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
При
проверка на данните по делото съдът констатира, че в подадената искова молба
ответникът е индивидуализиран с имената Н.А.В., но в представени по делото
официални документи – НА № 181 / 2017 г. , както и Справка от НБД и справка за актуално състояние на трудови договори,
ответникът е записан с имената Н. А.В.,
поради което съдът счита, че допуснатата в исковата молба техническа грешка
следва да бъде коригирана в съдебното решение, тъй като видно от другите данни
по делото / ЕГН / се касае за един и същ правен субект.
При
този изход на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца и направените в заповедното производство
съдебно- деловодни разноски в общ размер от 75,00лв. , както и разноските в настоящото
производство – съгласно представения списъкт и направено в него искане- 50,00
лв. внесена държавна такса, 150, 00 лв. за възнаграждение на особен
представител и 100,00 лв. юрисконсулско възнаграждение на основание чл. 78 ал.8 ГПК във връзка с чл. 37 ЗПП и чл. 25
ал.1 НЗПП или общо в размер на 300,00
лв.
Воден
от гореизложеното, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ал.1 ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 ГПК и чл. 79
ал.1 ЗЗД ичл. 86 ЗЗД , че Н. А.В. ЕГН ********** с адрес: *** дължи на “ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление : гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов „ № 37 представлявано от юрисконсулт Р.С. – Ч. сумата в размер на 108,76 лв. – главница за доставена
електрическа енергия за периода от 16.10.2017 г. до 15.11.2017 г. , 20,34 лв. –
обезщетение за забавено плащане на главница за периода от 05.12.2017 г. до
08.10.2019 г. и законна лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 09.10.2019 г. до окончателното изплащане ,за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК № 2271/ 10.10.2019 г. по ч.гр.д. № 4028/ 2019
г. по описа на РС гр.Пазарджик.
ОСЪЖДА Н. А.В. ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД , ЕИК
********* със седалище и адрес на управление : гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов „ № 37 чрез юрисконсулт Р.С. – Ч. сторените в заповедното производство разноски
в общ размер от 75,00 лв., както и разноски в исковото производство в общ
размер от 300,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Пазарджик
в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: