№ 808
гр. София, 17.02.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 32 СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петър Н. Славчев
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
и прокурора Г. П. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Петър Н. Славчев Частно наказателно
дело № 20251100200645 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ Р. Д. Х., се явява лично, доведен от Затвора – гр.
София.
За началника на Затвора – град София, редовно призован, се явява
инспектор М., със Заповед, упълномощаваща го с представителна власт, от
днес.
За СГП се явява прокурор Г. К..
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Разбирам български език писмено и говоримо, не
желая да ползвам защитник, нямам нужда от преводач.
ПРОКУРОРЪТ. Считам, че е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, тъй като лицето е чужд гражданин, независимо, че владее български
език защитата е задължителна. Специалните правила дерогират общите
независимо, че в това производство не е задължително участие на защитник.
Предвид на това, считам, че не следва да се дава ход на делото.
ИНСПЕКТОР М.: Няма пречка да се даде ход на делото и да се провери
евентуално от предните производства, дали е имало защитник.
ОСЪДЕНИЯТ: Предишния път също съм отказвал защитник. Аз желая да
се даде ход на делото. Доколкото разбрах, имам право да се защитавам сам.
СЪДЪТ намира, че от личните впечатления от заявеното от осъденото
лице, което е чужд гражданин, а именно гражданин на Кралство Нидерландия,
се установява, че същият владее български език в добра степен, която не
изисква участието на преводач в настоящото съдебно заседание. Според
изложеното,
СЪДЪТ
1
ОПРЕДЕЛИ
УСТАНОВЯВА, че осъденото лице Р. Д. Х. владее български език.
Определението подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава
XXII от НПК в 7-дневен срок пред САС.
Предвид обстоятелството, че осъденото лице владее български език и се
отказва от защитник, Съдът намери, че не са налице процесуални пречки
делото да продължи без участието на защитник и преводач, при което и с оглед
присъствието на задължителните процесуални участници в настоящето
производство,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА на осъденото лице:
Р. Д. Х., роден на ******* в Кралство Нидерландия, гр. Ротердам,
холандец, поданик на Кралство Нидерландия, осъждан - изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“ в СЦЗ, неженен, със средно образование,
постоянен и настоящ адрес: гр. Велико Търново, ул. „*******.
Самоличността се сне по формуляр за досие със снимка.
СЪДЪТ разяснява правата на осъденото лице в производството.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Разбирам правата си. Нямам искания за отводи на
съда, прокурора или съдебния секретар. Нямам искания по доказателствата.
ИНСПЕКТОР М.: Нямам искания за отводи на съда, прокурора или
съдебния секретар. Представям справка за изтърпяване на наказанието към
днешна дата.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи на съда, прокурора или
съдебния секретар. Нямам доказателствени искания. Не се противопоставям
на представените доказателства, моля да се приемат.
Съдът дава възможност на осъденото лице да се запознае със справката.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Желая да се приобщи представената справка като
доказателство към делото.
Съдът намира, че представената справка има отношение към изясняване
на предмета на делото, поради което следва да я приеме, за което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА справка от затвора София за изтътряното наказание към
днешна дата.
При липса на други процесуални искания,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА делото чрез прочитане молба, подадена от осъденият Р. Д.
Х. за условно предсрочно освобождаване.
2
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Поддържам молбата си. Нямам други искания.
ИНСПЕКТОР М.: От името на началника на затвора оспорвам молбата.
Нямам искания.
ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам молбата. Нямам искания.
С оглед процесуалната позиция на страните и на основание чл. 283 от
НПК
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ документите и доказателствените средства, налични
по делото.
ПРОЧЕТОХА се.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, за което
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
ИНСПЕКТОР М.: Становището на Началника на затвора е, че към
момента молбата допустима, но не е основателна. Налице е само първата
предпоставка, а именно, че лицето е изтърпяло повече от половината от
наложеното му наказание. По отношение на втората предпоставка
Началникът на затвора смята, че от наличните по делото доказателства не
може да се направи обоснован извод за трайно поправяне на осъдения, поради
което би следвало молбата да бъде оставена без уважение.
ПРОКУРОРЪТ: СГП счита, че така депозираната пред вас молба на
лишения от свобода Р. Д. Х. е неоснователна, но процесуално допустима и
следва да бъде оставена без уважение. От приобщените към делото писмени
доказателства е видно, че молителят е постъпил в Затвора - София, на
28.10.2017 година, за изтърпяване на наказание, приведено на осн. чл. 68, ал. 1
от НК, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което е изтърпяно
на 23.07.2018 година, като считано от тази дата и към настоящия момент
лицето изтърпява наказание в размер на 9 години лишаване от свобода,
наложено му по НОХД №5167/2017 г., по описа на СГС, за извършено
престъпление по чл. 116 от НК, при първоначално „строг“ режим на
изтърпяване. От изготвената и приложена към делото актуална справка за
правното положение на осъдения е видно, че към 27.01.2025г. Р. Х. е изтърпял
фактически наказание в размер на 7 г., 4 м. и 11 дни и остатък за изтърпяване в
размер на 1 г., 4 м. и 5 дни. На лицето е зачетен и приспаднат предварителен
арест в размер на 10 месеца и 14 дни. От анализа на данните, съдържащи се в
писмени документи и книжа е видно, че към настоящия момент осъденият е
изтърпял повече от 1/2 от наложеното с присъда наказание. Налице е макар и
формално първата от двете изискуеми се по закон кумулативни предпоставки
за постановяване на УПО, съгласно изискванията на разпоредбата на чл. 70,
3
ал. 1 от НК. От друга страна намирам, че не е налице втората материално
правна предпоставка, изискуема кумулативно наред с фактическата такава, а
именно лицето да е дало неоспорими доказателства за своето поправяне, а
поведението му да е необратимо. От така изготвения доклад по делото е
видно, че по време на престоя си в пенитенциарното заведение Р. Х. е
наказван общо 11 пъти. Макар, че част от тези наказания са погасени по
давност, то същите не може да бъдат игнорирани. Налице е обаче актуално
дисциплинарно наказание, наложено му със Заповед №546/04.10.2023 г.
Нидерландският гражданин е награждаван общо пет пъти, поради което може
да се направи изводът, че от негова страна е налице едно колебливо поведение.
От така изготвените документи е видно, че лишеният от свобода е полагал
общественополезен труд, но само в размер на 3 месеца и 14 дни въпреки
продължителния си престой в пенитенциарното заведение, поради което
намирам, че не е доказано в достатъчна степен честното отношение към труда.
Оценката на риска от рецидив първоначално е била от средна степен към
високите стойности - 57 т., като към настоящия момент същата е снижена едва
на 50 точки. Планът на присъдата не изпълнен и не е изминал срокът за
препланиране на присъдата. Рискът от вреди за обществото същото е към
средния размер и то определен при условието на по-строго контролирана
среда. По делото се съдържат данни за употребата на упойващи вещества и
алкохол, като опитът за убийство е извършен именно в състояние след
употребата им, която зависимост изисква задълбочен корекционен процес.
Същият обаче е затруднен поради това, че Х. счита, че употребата на
упойващи вещества е нормална и законна. От приобщения към преписката
доклад е видно, че при осъденото лице има все още ясно изразени и твърде
много дефицити в следните зони: отношение към правонарушението; умения
за мислене; злоупотреба с наркотици; взаимоотношения; злоупотреба с
алкохол, поради което при лицето процесът на ресоциализация на този етап не
е завършен. Именно поради липсата на законовите предпоставки на чл. 66, ал.
1 от ЗИНЗС режимът на наказанието не е изменен в по-лек, съответно не е
проверено поведението му в по-малко контролирана среда. От изложените
данни намирам, че лишеният от свобода не е показал необичайно добро
поведение. Следва да се има предвид, че макар лицето да е чужд гражданин,
то същият владее български език в достатъчна степен и не може да се счита,
че неговата ресоциализация е възпрепятствана по обективни причини. Още
повече, че от данните в делото е видно, че същият живее в Р. България от 2010
година, поради което е налице достатъчно време за адаптация.
Предвид горното, намирам, че не са събрани изискуемите се
доказателства по чл.439а от НПК, тъй като наказанието не е допринесло в
достатъчна степен за своята индивидуална превенция, заложена в
разпоредбата на чл. 36, ал.1 от НК, поради което моля уважаемият съд да не
уважи молбата на осъденото лице Р. Д. Х., за условно предсрочно
освобождаване.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Поддържам молбата си. Това, което извърших се
връща и на мен след време, след като в затвора спрямо мен беше извършен
4
опит за убийство. Както виждате, имам рана на главата, взеха ми парче от
кожата на бедрото, за да обработят раната. След нападението над мен в мен
настъпи положителна промяна. Станах по-смирен, не се ядосвам за това, че
нещата не се получават винаги така, както може да ми се иска. Достатъчно
дълго време съм в затвора, през което време научих и български език. Моля да
бъда освободен предсрочно от изпълнение на наказанието.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Надявам се, че ще уважите молбата ми.
След изслушване на страните Съдът се оттегля на тайно съвещание.
След съвещание СЪДЪТ намира за установено следното, от фактическа
и правна страна:
Производството е по реда на Глава XXXV, Раздел I от НПК и e
образувано по молба, депозирана по реда на чл. 437, ал. 2 от НПК от осъдения
Р. Д. Х. за неговото условно предсрочно освобождаване от остатъка на
наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
Настоящата молба е подадена от процесуално легитимирано лице,
съгласно чл. 437, ал. 2 от НПК, като разглеждането е допустимо. Не е
налице процесуалната пречка за разглеждане на молбата съгласно чл. 441 от
НПК.
Настоящият съдебен състав намери така депозираната молба за
неоснователна.
Не се спори по делото, че към днешна дата осъденият е изтърпял повече
от половина от наложеното му с определение по НОХД №5167/2017г. по опис
на СГС наказание лишаване от свобода за извършено престъпление по чл. 116,
ал. 1, т. 11, предложение първо, във вр. с чл. 115, във вр. с чл. 18, ал. 1,
предложение второ от НК за срок от девет години. Видно е, че към днешна
дата фактически е изтърпял седем години, пет месеца и четири дни, от работа
е приспаднато времето от три месеца и осемнадесет дни, всичко седем години,
осем месеца месеца и двадесет и два дни и му остава да изтърпи една година,
три месеца и осем дни.
С въпросната присъда на осн. чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в
изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от една година по НОХД
№480/2014г. по опис на СРС. Налице е и осъждане по НОХД №1777/2015г. по
опис на РС Велико Търново с наложено наказание пробация за извършено
престъпление по чл. 354а, ал. 5, във вр. с ал. 3 от НК – съдебен акт в сила от
29.10.2015г.
В тази насока следва да бъде отбелязано на първо място, че институтът на
условното предсрочно освобождаване от остатъка на наложено наказание
„лишаване от свобода“ се явява изключение от принципа, че всеки деец следва
да изтърпи изцяло наложеното му наказание, като именно в изключителни
случаи, когато освен формалното изтичане на половината от наложеното му
5
наказание, деецът е дал доказателства за свето поправяне, които да сочат, че
целите на наказанието са изпълнени чрез пребиваването му в
пенитенциарното заведение, е възможно същият да бъде условно предсрочно
освободен. Изхождайки от данните в затворническото досие на осъдения, тъй
като съдът не е пряко ангажиран при изпълнението на наказанието „лишаване
от свобода“ и не разполага с непосредствени възприятия от поведението на
осъдения, настоящият съдебен състав намери, че данни за позитивно
изграждане на личността на лишения от свобода не са налични в степен, която
да обезсмисля по-нататъшното изпълнение на наказанието.
Законодателят е конкретизирал в разпоредбата на чл. 439а, ал. 2 от НПК,
че доказателствата за поправяне на осъдения се установяват от оценката
залегнала в чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план по изпълнение
на присъдата по чл. 156 от ЗИНЗС и от всички други източници на
информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието.
Осъденият е постъпил в затвора на 28.10.2017г. за изпълнение на
наказанието НОХД №480/2014г. по опис на СРС, приведено в изпълнение на
осн. чл. 68 от НК, което е изтърпяно на 23.07.2018г., от когато изпълнява
наказанието по НОХД №5167/2017г. по опис на СГС
От затворническото досие е видно, че към момента осъденият е наказван
дисциплинарно многократно със заповеди от 04.10.2023г. и от 26.01.2022г. с
наказание по чл. 101, т. 4 от ЗИНЗС, със заповеди 07.01.2022г., 13.03.2020г.,
19.11.2019г. и 18.04.2018г. с наказание по чл. 101, т. 5 от ЗИНЗС, със заповед
от 08.11.2021г. с наказание по чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС, със заповеди от
13.01.2021г. и 20.11.2020г. - с наказание по чл. 101, т. 2 от ЗИНЗС и със
заповеди от 08.09.2020г. и 02.04.2020г. с наказание по чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС.
Наложените дисциплинарни наказания са за държане на забранени предмети и
за сбиване. В тази връзка съдът отчете, че с оглед регулярността във времето
на извършените нарушения, не са изтекли сроковете по чл. 109, ал. 1 и 2 от
ЗИНЗС.
Налице са и четири поощрения, последното от които от февруари 2023г.
Отношението му към пенитенциарните служители се определя от
ИСДВР като коректно. Характеризира се като активно участващ в
организираните групови мероприятия. Провеждал обучение на лишените от
свобода по английски език. От средата на 2024г. полага труд в лавката в
мястото за изпълнение на наказанието.
Рискът от рецидив е определен като среден – 50 т. Отчетени са промени в
следните зони: отношение към правонарушението – от 12 на 8 т. приема
частично присъдата за справедлива; умения за мислене – от 6 на 4 т. –
разпознава проблемите и споделя за целеустременост.
Идентифицирани са проблемни зони: отношение към правонарушението
– не признава вина за същото и счита, че е осъден несправедливо;
взаимоотношения; злоупотреба с алкохол; злоупотреба с наркотици.
Рискът за сериозни вреди е оценен като нисък за служителите и
останалите лишени от свобода, среден за самия осъден. Среден е и за
6
обществото, с оглед характера на извършеното престъпление.
Според становището на Началник на затвора не са налице достатъчно
данни за поправяне на лицето в рамките на пенитенциарното заведение,
съгласно чл. 36 от НК. Целите на наказанието не дсаса изпълнени, дефицитите
в проблемните зони не са преодолени, риска от рецидив е с недостатъчно
намалена стойност, а прогресивната пенитенциарна система не е изпълнена.
Отбелязва се наличие на продължителен срок на остатъка от наказанието.
Съдът, вземайки предвид изложеното, приема че не са събрани
доказателства, според които деецът е дал доказателства за свето поправяне и
които да сочат, че целите на наказанието са изпълнени чрез пребиваването му
в пенитенциарното заведение. От една страна е налице активно поведение на
осъдения в мястото за лишаване от свобода, свързано с участие в социалните и
учебни дейности, включително посредством лично преподаване на английски
език на лишени от свобода. Установен е известен напредък в проблемните
зони, обективно съпровождащ активното му съдействие в корекционния
процес. От друга страна лишеният от свобода е допускал немалко
дисциплинарни нарушения, което е показателно за отношението му към
изпълнението на режима в мястото за лишаване от свобода и корекционния
процес. Изложеното в по-широк аспект намира отражение и в отношението
му към правонарушенеито, за което е признат за виновен, доколкото
подсъдимият частично приема присъдата за справедлива, а с оглед съдебното
му минало с три осъждания може да се направи извод за необходимост от по-
задълбочена работа с подсъдимия в корекционния процес, предвид
установените му престъпни нагласи. Макар подсъдимият да е награждаван,
следва да се отбележи и липсата на поощрения, свързани с престой извън
местата за лишаване от свобода по чл. 98, ал. 1, т. 6 – 9 от ЗИНЗС, което заедно
с липсата на промяна в по-лек на първоначалния му строг режим на
изпълнение на наказанието, представлява ясно свидетелство за липсата на
достатъчен напредък в изпълнение на прогресивната система, съответен на
положителните промени в личността на осъдения.
Предвид изложеното съдът намира, че осъденият не е дал убедителни
доказателства за своето поправяне, а рискът от рецидив към момента е
съществен, поради което искането за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ се явява
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Воден от горните мотиви СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, ХХХII състав на осн. чл. 440, ал. 1 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането Условно предсрочно освобождаване
на Р. Д. Х., роден на ******* г. от изтърпяване остатъка от наказанието
„лишаване от свобода“ за срок от девет години, наложено с присъда по НОХД
№5167/2017г. по опис на СГС, 5 състав, Н.О.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок
7
пред Софийски апелативен съд по реда на Глава XXII от НПК.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:45
часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
8