Решение по дело №12156/2017 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр. София, 27.12.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, I-во Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на девети ноември, две хиляди и осемнадесета година в състав

Съдия : Евгени Георгиев            

при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 12 156 по описа за 2017 г. и

РЕШИ:

 

[1] ОСЪЖДА П.НА Р.Б.да заплати следните суми:

1. на  Д.Ю.К.:

 - 5 500,00 лева на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) обезщетение за неимуществени вреди от незаконното му обвинение в извършване на престъпление по чл. 196, ал. 2, т. 2, връзка с чл. 195, ал. 1, т. 4, връзка с чл. 194, ал. 1, връзка с чл. 20, ал. 2 и ал. 1 от НК по досъдебно производство № ЗМ 3008/2004 г. на 09 РУ-СДВР и пр. пр. № НСН 1047/2006 г. по описа на СРП плюс законната лихва от 04.10.2016 г. до окончателното изплащане;

- 15,00 лева държавна такса на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ;

2. на адвокат К. - 248,29 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ на Д.К. срещу П.НА Р.Б.за разликата над 5 500,00 лева до пълния предявен размер от 35 000,00 лева.

 

[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[4] Ако ищецът обжалва решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 5,00 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.             На ищеца

 

[5] Д.К. заявява в исковата молба от 25.09.2017 г., че срещу него е било образувано наказателно производство, по което е бил оправдан. От образуването на наказателното производство ищецът е претърпял неимуществени вреди за 35 000,00 лева.П.не е изплатила обезщетение на ищеца за причинените вреди. Затова той моли съда да осъдиП.да му заплати 35 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, както и обезщетение за забава от 04.10.2016г. - датата на  влизане в сила на оправдателната присъда - до окончателното изплащане на обезщетението (исковата молба, л. 2-7).

 

2.             На ответника

 

[6]П.е оспорила предявения иск. Тя заявява, че:

1.             ищецът не е бил оправдан по повдигнатото му обвинение, а дори да е бил оправдан, наказателното производство не е продължило толкова, колкото ищецът твърди;

2.             ищецът не е претърпял твърдените вреди;

3.             търсеното обезщетение е прекомерно (писмен отговор, л.21-27).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[7] Не се спори, че Д.К. е бил роден на *** г.  Той е бил нормален човек (показанията на свидетелката К., л. 144). Пет пъти той е бил осъждан на наказание лишаване от свобода за умишлени престъпление (справката за съдимост, л. 28-30).

 

[8] На 23.09.2004 г. Д.К. е бил разпитан като уличен за извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, връзка с чл. 194, ал. 1, връзка с чл. 20, ал. 2 и ал. 1 от НК, като спрямо него е била взета мярка за неотклонение подписка (протокола за разпит на уличен, л. 60; постановлението, л. 61). Впоследствие, обвинението е било изменено на такова по чл. 196, ал. 2, т. 2, връзка с чл. 195, ал. 1, т. 4, връзка с чл. 194, ал. 1, връзка с чл. 20, ал. 2 и ал. 1 от НК. На 04.10.2016 г. е влязла в сила присъда, с която Д.К. е бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение (присъдата, л. 119-127; решението на СГС, л. 134-137). Ищецът не е ставал причина за отлагане на процесуални действия по образуваното досъдебно, а след това и съдебно производство (вж. л. 45-137 от делото).

 

[9] Вследствие на воденото срещу него наказателно производство Д.К. се е чувствал потиснат и обезверен, изпитвал е срам и унижение. Той е избягвал контакти с близки и познати и е станал по-нервен и по-агресивен спрямо близките си (показанията на свидетелките Огнянова и К. л.143-144).

 

[10] Не се спори, чеП.не е заплащала обезщетение на ищеца. Д.К. е заплатил 10,00 лева държавна такса (л. 18) и 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 43а). Той е бил представляван безплатно от адвокат (пълномощното, л. 7а).П.не е направила разноски по делото.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

        

[11] Д.К. е предявил иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Искът е частично основателен.

1.             По исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ

 

[12] Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,П.и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление. Държавата отговаря за това в два случая. Първо, когато лицето бъде оправдано. Второ, когато образуваното наказателно производство бъде прекратено поради следните причини: 1. деянието не е извършено от лицето; 2. извършеното деяние не е престъпление; 3. наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Обезщетението за неимуществени вреди включва и обезщетението от незаконно наложена мярка за неотклонение „задържане под стража” или „домашен арест“.

 

[13] Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. ищецът да е бил обвинен в извършването на престъпление, като за това е било образувано наказателно производство срещу него;

2. ищецът да е бил оправдан или наказателното производство да е било прекратено поради една от изброените по-горе причини;

3. ищецът да е претърпял вреди от образуваното срещу него наказателно производство;

4. ответникът да не му е заплатил обезщетение.

 

[14] Съдът установи, че Д.К.:

- е бил привлечен като уличен;

- след това той е бил оправдан по повдигнатото му обвинение;

- от образуваното наказателно производство той е претърпял неимуществени вреди;

-П.не му е заплатила обезщетение за тези вреди. Налице са предпоставките за уважаването на иска. Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение.

 

[15] Факторите, които съдът следва да отчита при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, могат да бъдат обособени в няколко групи. Първата група е свързана със самото обвинение и тя включва:

1. тежестта на повдигнатото обвинение - дали е от общ характер, дали е за няколко отделни престъпления, какви наказания се предвиждат за него;

2. вида на наказателното производство - дали е приключило в досъдебната фаза или е проведено и съдебно производство;

3. продължителността на наказателното производство (като период от време);

4. вида на взетата мярка за неотклонение, продължителност на задържането, момент на задържането.

 

[16] Втората група от фактори са свързани с това как повдигнатото обвинение се е отразило на личността на увредения и включва:

1.      има ли разгласяване чрез медиите;

2.      има или влошаване на здравословното състояние на увредения;

3.      конкретните преживявания на увредения и имат ли те отражение върху живота му - семейство, професионална и обществена среда, изобщо обстоятелствата относими към характера на увреждането, за което имат значение и предишни осъждания и задържания и ефективно изтърпяване на наказания (решение на ВКС 832-2010-IV Г.О. по гр. д. 593/2010 г.).

 

[17] Третият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по разглежданото дело. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова освен ако не са установени драстични разлики в отражението на обвинението върху емоционалната сфера на обвинените лица, съдът не следва да присъжда по-високо обезщетение за неимуществени вреди по отношение на лице, което: а. е било обвинено в извършването на по-леко наказуемо престъпление; б. не е било задържано (с постоянна мярка) и поставено под домашен арест; в. спрямо което наказателното производство е продължило по-кратко .

 

[18] Четвъртата група от фактори включва тези, даващи представа за конкретната икономическа обстановка и жизнения стандарт в страната към момента на постановяване на оправдателната присъда или към момента на прекратяването на накaзателното производство спрямо ищеца .  Такива могат да бъдат размерът на минималната работна заплата, съотнесен към по-ранни периоди, размерът на брутния вътрешен продукт на човек от населението, отнесен към по-ранни периоди, и други икономически показатели относно икономическото развитие и стандарта на живот в страната.

 

[19] Съдът установи, че на 23.09.2004 г. Д.К. е бил привлечен като уличен за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, връзка с чл. 194, ал. 1, връзка с чл. 20, ал. 2 и ал. 1 от НК. Впоследствие обвинението е било изменено на такова по чл. 196, ал. 2, т. 2, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от три до 15 години. Към този момент той е бил на 49 години и е бил осъждат пет пъти на лишаване от свобода за извършване на умишлени престъпления. Д.К. е бил оправдан по повдигнатото му обвинение, като наказателното производство срещу него е преминало през досъдебна и съдебна фаза и е продължило 12 години.

 

[20] Наказателното производство не е било разгласявано в медиите. Вследствие на него Д.К. се е чувствал потиснат и обезверен, избягвал е контакти с близки и познати. Той е станал по-нервен и по-агресивен.

 

[21] В сайта на ВКС и правно-информационната програма Сиела съдът откри едно решение на ВКС, чиито предмет е бил обезщетяването на вреди от незаконно обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 2 от НК. За това престъпление се предвижда наказание лишаване от свободата от три до 15 години както е по настоящото обвинение по чл. 196, ал. 2 от НК. С него ВКС е определил обезщетение от 6 000,00 лева, като наказателното производство е било започнало през 1998 г., а е приключило през 2014 г.[1]

 

[22] Икономическата обстановка в страната се е променяла от 2014 г. до 04.10.2016 г., когато е приключило наказателното производство спрямо Д.К.. Това се е отразило на размерите на минималната работна заплата, която е била: 340,00 лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.^[2]; 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.^[3]; 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.^[4]; 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016. Увеличението на МРЗ от 2014 г. до 2016 г. е 23,53%.

 

[23] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението. Съдът отчита, че случаят по цитираното решение на ВКС е за наказателно производство, приключило през 2014 г., а настоящият е за наказателно производство, приключило през 2016 г., когато МРЗ е била с 23,53% по-висока. Съдът също така отчита обаче, че случаят, разгледан от ВКС, е за незаконно обвинение продължило повече от 16 години, а настоящият е за незаконно обвинение продължило 12 години. Затова съдът приема, че 5 500,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от Д.К.. Затова съдът осъждаП.да заплати на Д.К. 5 500,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 35 000,00 лева.

 

2.             По разноските

 

[24] Ищецът търси разноски. Той е направил такива за 15,00 лева и е бил представляван безплатно от адвокат.

 

[25] Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, когато съдът уважи изцяло или частично иска, съдът осъжда ответника да заплати разноските по делото, както и заплатената държавна такса. Затова съдът осъждаП.да заплати на Д.К. 15,00 лева разноски по делото, а на адвокат К. 248,29 лева адвокатско възнаграждение (35 000,00-10 000,00х0,03+830,00х5 500,00/35 000,00).

 

Съдия: