Р E Ш Е Н И
Е
№
17.04.2019 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на дeветнадесети март две хиляди и деветнадесета година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: НИНА КЪНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 4604
по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с
чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.99, ал.1 ЗЗД, с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.99, ал.1 ЗЗД и с правно основание
по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.92, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.99, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Агенция за контрол
на просрочени задължения” ЕООД твърди, че се е снабдил със заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу Г.Й.Д. по ч.гр.д. 2340/2018г. по описа на РС –
Стара Загора. Същата била връчена на ответницата Г.Й.Д. при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, за ищеца
възниквал правен интерес от предявяване на настоящите искове за установяване
на вземанията по заповедта.
Обстоятелствата, на които
основава вземанията си, са следните:
Бил подписан договор за
паричен заем № 2993235 от 13 юли 2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД, като
заемодател и ответницата Г.Й.Д., като заемател, при спазване на разпоредбите на
Закона за потребителския кредит. Вземанията по този договор за заем били
прехвърлени от „Изи Асет Мениджмънт” АД на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД с рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия)
от 30.01.2017 г. и Приложение № 1 към него от 01.08.2017 г.
Съгласно сключения договор
за заем заемодателят се задължил да отпусне на заемополучателя паричен заем в
общ размер на 1 200 лева, а последният усвоил цялата сума веднага след сключване
на процесния договор, с което заемодателят изпълнил задължението си.
Ответницата Г.Й.Д. се задължила да ползва и върне заемната сума, като заплати
сума в общ размер на 1 333,53 лв., включваща главница и договорна лихва, на 27
седмични погасителни вноски, всяка в размер на 49,39 лв.. Г.Й.Д. не била
извършила никакви плащания по договора.
Към настоящия момент дължимата главница била в размер на 1 200 лв., а начислената договорна лихва била в размер на
133,53 лв. за периода от 21.07.2017 г. до 19.01.2018 г.
Съгласно сключения между
страните договор ответникът се задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата
да предостави на Заемодателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в
договора, като се съгласил, че в случай на неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение, дължи неустойка. Неустойката се начислявала
еднократно след 3 дни от датата на сключения между страните договор и се
дължала като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. Към настоящия
момент дължимата неустойка била в размер на 803,25 лв.
Съгласно Тарифа на „Изи
Асет Мениджъмнт” АД при забава на плащане на погасителна вноска с повече от 30
календарни дни се начислявали разходи за събиране, представляващи такси и
разноски за напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни разговори и
посещения на адрес в размер на по 9 лева за всеки 30 дневен период, до
максимален размер на 45 лева. В настоящия случай ответницата Г.Й.Д. дължала
разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на
45 лева, които били начислени съгласно чл.10а от ЗПК и нямали характер на
неустойка.
Ответницата трябвало да
изплати целия заем на 19.01.2018 г. - последната падежна дата, като от тогава
до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски били
отдавна изтекли, а ответницата по делото продължавала виновно да не изпълнява
задълженията си, поради което същата дължала и обезщетение за забава /мораторна
лихва/ върху непогасената главница, в размер на 54,23 лв. от 22.07.2017 г. -
датата на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване
на заявлението – 19.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите
суми.
Искането на ищеца до съда е
да постанови решение, с което да признае за установено, че „Агенция за контрол
на просрочени задължения” ЕООД има
следните вземания срещу ответницата Г.Й.Д. – 1 200 лева - главница по
договор за паричен заем № 2993235 от 13 юли 2017 г.; 133,53 лв. - договорна
лихва за периода от 21.07.2017 г. до 19.01.2018 г.; 803,25 лв. -– неустойка за
неизпълнение на договорно задължение; 45 лв. - разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просрочено задължение; лихва за забава /мораторна лихва/ върху
непогасената главница в размер на 54,23 лв. от 22.07.2017 г. - датата на
настъпване на забавата до датата на подаване на заявлението – 19.04.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендира за направените по делото разноски.
В законоустановения срок по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения за особен представител на
ответницата адв. А.Й., с който оспорва исковете.
От една страна твърди, че
исковете са недопустими, като предявени от ненадлежна страна.
Прави възражение за
нищожност на процесния договор за паричен заем от 13.07.2017 г., поради липса
на съгласие. Договорът бил сключен между заемодателя „Изи Асет Мениджмънт” АД,
чрез Мария Георгиева Стефанова, ЕГН ********** и Г.Й.Д.. Действията на Мария
Георгиева Стефанова не формирали съгласие от името на заемодателя - цедент.
При условията на
евентуалност прави възражение за относителна недействителност на договора за
заем от 13.07.2017 г., който договор бил сключен от лице без представителна
власт. Липсвали доказателства, че Мария Георгиева Стефанова към датата на
сключване на договора е представлявала дружеството - заемодател .
Ако съдът приемел, че
предявените пет обективно кумулативно предявени иска били допустими, счита,
моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни по следните съображения:
Ответницата не била
надлежно уведомена за извършената цесия на вземанията. Представеното с исковата
молба незаверено копие на потвърждение за сключената цесия /без дата/,
подписано от цедента, не замествало липсващото съобщение до длъжника за цесията.
Цесията имала действие спрямо длъжника от деня, когато бъде съобщена на
последния от предишния кредитор (чл.99, ал.4 ЗЗД). Липсвали доказателства, че
длъжница Г.Й.Д. е узнала, че следва да внася погасителните си вноски не на „Изи
Асет Мениджмънт” АД, а на цесионера - ищец. Представеното с исковата молба
уведомление, адресирано до длъжника Д. не доказвало, че същото е достигнало до
знанието й. Представеният Рамков договор от 30.01.2017 г. между цедента
/кредитор/ и цесионера - ищец уреждало отношенията между страните по него, но
не и отношенията на същите с трети лица. Липсвали доказателства за изпълнение
императивните задължения на цедента спрямо длъжника по процесния Договор за
заем от 13.07.2017 г.
Ако съдът приемел, че
приложеното към исковата молба уведомление /без дата/ било начало за настъпване
изискуемостта вземането на цедента за главницата в размер на 1 200 лева, то
следвало да счете, че всички акцесорни вземания били дължими от датата, на
която особеният представител на ответника получил уведомлението по чл.99, ал.4 ЗЗД - 16.01.2019 г. .
Оспорва искането за
присъждане на разноски. Липсвали доказателства, че процесуалният представител
на ищеца юрисконсулт Д.В.А. била в трудови правоотношения с ищеца. Не
упълномощителната сделка на ищеца, а наличието на трудов договор определял реда
и размера за заплащане на предоставената правна помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правна помощ, действаща към датата на подаване на
исковата молба, за защита по граждански дела с определен материален интерес
възнаграждението било от 100 до 300
лева. Следователно решаващият съд следва да определи размера на дължимото
възнаграждение на юрисконсулта.
В съдебно заседание, ищцовото дружество „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител. С
депозирана молба по делото заявява, че поддържа предявените искове.
В съдебно заседание, особеният представител на
ответницата Г.Й.Д. – адв. Й. оспорва
предявените искове по изложените в отговора на исковата молба съображения.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното
ч. гр. д. № 2340/2018 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, съдът е издал в полза на „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД срещу Г.Й.Д. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: сумата от 1200,00 лв., представляваща главница по договор за паричен заем №
2993235 от 13.07.2017г.; сумата от 133,53 лв., представляваща договорна лихва от 21.07.2017г. до 19.01.2018г.; сумата от 45,00 лв., представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания; сумата от 803,25 лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение; сумата от 54,23лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 22.07.2017 г. до 19.04.2018г., както и законна
лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението – 08.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и за разноските по заповедното производство –
44,72 лева за ДТ и 75 лева за юрисконсултско възнаграждение. Тъй като длъжникът
не е бил открит на известните му адреси, съобщението до него е било приложено
по делото, на основание чл.47, ал. 5 и ал.6 ГПК и съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е
предявил настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.
Видно от представения
договор
за паричен заем
с № 2993235,
сключен на 13.07.2017г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД /заемодател/
и ответника Г.Й.Д. /заемател/,
заемодателят е предоставил (чл.3), а заемателят се е задължил да върне сумата
от 1200 лева, при годишен процент на разходите
48,50%, годишен лихвен процент 40,00%, като общ размер на задължението
включващо главница и договорна лихва е посочена сумата от 1333,53 лв. (1200,00
лева за главница +133,53 лева за договорна лихва). Заемателят се е задължил да
върне заема на 27 седмични погасителни вноски, всяка от които от по 49,39 лева,
като първата погасителна вноска е с падеж 21.07.2017г.. В договора (чл. 4,
ал.1) е уговорено още, че в 3-дневен
срок от подписването му заемателят следва да предостави на заемодателя едно от
следните обезпечения: 1. две физически лица - поръчители, всяко от които да
отговаря на посочени в договора изисквания или 2. банкова гаранция с бенефициер
- заемодателя, която също да отговаря на условия посочени в договора, като в
ал. 2 на същата разпоредба е уговорено, че при неспазване на това задължение
заемателят дължи неустойка в размер на 803,25 лева. В чл. 8 страните са
уговорили, че заемателят дължи и
мораторна лихва при забава в плащането на погасителните вноски, а в чл. 16,
ал.2 са посочили, че заемателят е запознат и е съгласен с Тарифа за таксите на
заемодателя.
Представен е също по делото рамков договор от 30.01.2017г.
за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и
„Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД,
като видно от Приложение 1 към него, вземането
на „Изи Асет Мениджмънт” АД, произтичащо от договор за паричен заем № 2993235/ 13.07.2017г. със заемател - ответницата, е било
прехвърлено на ищеца. „Изи Асет Мениджмънт” АД е упълномощило „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД в
качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 14.02.2017
г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия,
видно от пълномощно, на л.17 от делото. Представено е по делото такова
уведомление до ответницата, но се са представени доказателства за връчването му
на същата.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
„Изи Асет Мениджмънт“ АД представлява
финансова институция по смисъла на чл. 3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не
са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства
(както е в конкретния случая). Това определя дружеството като кредитор по
смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Представеният
по делото договор за заем, подписан от ответника, установява възникналото
заемно правоотношение между заемодателя по него „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
заемателя – ответницата, по силата на което заемателят е получил сумата в
размер на 1200 лева (виж чл.3 от договора) и се е задължил да я върне, заедно с
договорна лихва в размер на 133,53 лева, на двадесет и седем седмични равни
вноски в размер на 49,39 лева, всяка от които включваща главница и договорна
лихва. Оттук следва неоснователността на възражението на особения представител
на ответницата за нищожност на договора,
поради липса на съгласие. Същото важи и относно възражението му за липса на
представителна власт на лицето, подписало договора от името на дружеството –
заемодател, предвид разпоредбата на чл. 301 ТЗ, съгласно която когато едно лице
действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът
потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването.
По
делото липсват доказателства (тежестта на доказване е на ответницата) за
заплащане на горепосочените главница и договорна лихва, поради което съдът
приема, че същите са дължими, както и че на основание чл. 8 от договора ответницата
дължи и обезщетение за забава в плащането на главницата. Съдът извършвайки
необходимите изчисления установи, че
размерът на дължимата мораторната лихва е по – висок от претендирания с
исковата молба. Предвид обаче диспозитивното начало в процеса, следва да се
приеме за дължима по – ниската по размер сума, претендирана от ищеца, а именно
сумата от 54,23 лева за периода на забава, който е 22.07.2017г. (датата, следваща падежа на първата вноска) до 19.04.2018г.
Ищецът
претендира в настоящото производство и неустойка в размер на 803,25 лева на
основание чл.4 от договора за паричен заем, а именно поради това че в 3-дневен срок от подписването му заемателят
не е представил на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. две физически
лица - поръчители, всяко от които да отговаря на посочени в договора изисквания
или 2. банкова гаранция с бенефициер – заемодателя. Тази клауза е нищожна, тъй
като с нея се предвижда обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно
задължение – недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди.
Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка, са, че вземането
няма да бъде събрано. На практика така се стига до кумулирана неустойка за
забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е
недопустимо. При това следва да се подчертае, че тези вреди са самопричинени,
тъй като, ако има предварителна оценка, че е нужно обезпечение, за да се
отпусне кредитът (заемът), той не би трябвало да се
отпусне преди да се предостави обезпечението. В случая това изискване не е
спазено и от неизпълнение на това задължение за предварителна оценка
финансовата институция не може да черпи права за себе си, за да изведе
легитимен интерес да претендира описаната неустойка. Неустойка за
неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с
претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции (обезпечителна, обезщетителна и санкционна)
и цели само и единствено постигане на неоснователно обогатяване, какъвто е
настоящия случай и съответно клаузата, с която е уговорена е нищожна, поради
противоречие с добрите нрави –чл. 26, ал.1 ЗЗД (т. 3 от Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСТК, Р-74-2011, ІV г.о.;
Р-88-2010 г., І т.о.; Р-702-2008 г. ІІ т.о.). Допълнителен аргумент за
нищожността на клаузата, с която е уговорена тази неустойка може да бъде
изведен и от Директива 2008/48/ЕО, доколкото в
случая не е спорно, че заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД е финансова
институция. От член 8, параграф 1 от Директивата в светлината на съображение 28 става ясно, че преди
сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може
да включва да се направи справка в съответната база данни. В този смисъл в съображение 26 се посочва, че в
условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не
кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без
предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да
упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат
необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не
процедират по този начин. Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази
потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за
постигането на целта на Директива 2008/48/ЕО, която се състои, както става ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на
потребителските кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови
области, която се приема като необходима, за да се осигури на всички
потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси
и за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на
потребителски кредити. В този смисъл и решение от 27 03. 2014 г. по дело C-565/12 на СЕС по повод
преюдициално запитване от френски съд. Предвид това клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при
неосигуряване на двама поръчители или банкова гаранция, което задължение става изискуемо след неизпълнение
на договора за кредит, е в пряко противоречие с целта на Директивата. На
практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури
обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го напри, дългът му
нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава.
Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска
обезпечение и след предоставянето му да се да отпусне кредитът, която практика
би съответствало на изискванията на Директивата. Задължение за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича
и от разпоредбата на чл.16 от Закона за потребителския кредит. Съдът има
задължение да се придържа към Директивата при тълкуването на националния закон,
като той следва да се тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата. Оттук следва
недължимост на претендираното вземане за неустойка поради нищожност на
клаузата, с която е уговорена.
Нищожна е и клаузата, с която се предвижда такса за извънсъдебно събиране на просрочено
задължение, размерът на която нараства с всеки ден забава. Макар вземането да е наименувано „такса“, то срещу
тази такса не се дължи никакво поведение, видно от изложеното в исковата молба
(доколкото самата Тарифа не е представена по делото), а точно обратно – изискуемостта на това вземане следва автоматично от
момента на изпадане на длъжника в забава. При това става ясно, че това не е
никаква такса, защото не се дължи заради извършени разходи, а самото
наименование прикрива истинската цел на клаузата да служи за обезщетение за
вреди от забавата. В действителност таксата нараства с всеки ден забава, като
нейното начисляване не е свързано с извършване на каквото и да е действия или
разноски. Тоест в случая е налице клауза за неустойка за забава. Съгласно
императивната разпоредба на чл. 33, ал.1 ЗПК, при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата. Такова обезщетение за забава обаче вече има предвидено в договора и
това е лихвата за забава, за която съдът вече е издал заповед за изпълнение.По
изложените съображения процесната клауза преследва забранена от закона цел да
се присъди още едно обезщетение за забава. По тази причина тя влиза в пряко
противоречие с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се
приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е и в пряко противоречие на
забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представлява
неустойка, излизаща извън присъщите й от закона функции, поради което се явява
нищожна. Оттук следва недължимост на претендираното вземане за такса разходи.
По
отношение на извършената цесия на процесните вземания- Съгласно чл. 99, ал.1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът
или естеството на вземането не допускат това. Страните по договора не са
ограничили правото на кредитора да прехвърля вземането, нито пък законът или
естеството на вземането препятстват подобно действие. От това следва, че
договорът за цесия, по силата на който ищецът се легитимира като кредитор, е
валиден. Спрямо ответника цесията има действие от деня, в който му е била
съобщена, като това следва от нормата на чл. 99, ал.4 ЗЗД. В случая
уведомяването на длъжника изхожда от цесионера, който е бил надлежно
упълномощен от цедента. В решение 156 от 30.11.2015г. по т.дело № 2639/2014
година на ВКС, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№ 12/2009 г., ТК,
ІІ т.о.е и др., е прието, че няма пречка
старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за
цесията. Съгласно Решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК получаването на
уведомлението в рамките на съдебното
производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано.
Предвид това и доколкото в случая уведомлението за извършената цесия е връчено
на особения представител на ответника с преписа от исковата молба, съдът
приема, че цесията е надлежно съобщена. Връчването на особен представител
представлява надлежно уведомяване на длъжника – ответник, поради което
неоснователни се явяват доводите на особения представител на ответника за
противното. Последиците от връчване на книжа на особен представител са
разгледани в решение № 198 от 18.01.2019г. по гр.д. № 193/2018г. на ВКС, в
което се приема, че следва да се счита за редовно връчане дори връчаването на
особения представител на уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита.
И тъй като вземането
се придобива от цесионера по производен начин, като цедентът прехвърля на
цесионера само тези права, които има, то предявените искове следва да бъдат
уважени в размерите, посочени по – горе, а в останалата част отхвърлени като
неоснователни.
Предвид
гореизложеното, следва, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 1200,00 лева – неизплатена главница по договор за
паричен заем № 2993235 от 13.05.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, сумата от 133,53 лв., представляваща
договорна лихва съгласно горепосочения договор и сумата от 54,23 лева – обезщетение
за забава за периода от 22.07.2017г. до 19.04.2018г. Следва да бъдат отхвърлени
изцяло като неоснователни исковите претенции за сумата от 803,25 лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение и за сумата от
45 лв., представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания.
По отношение на разноските: Ищецът е направил следните
разноски в исковото производство: 44,72 лева – ДТ и 386,52 лева – за
особен представител на ответника, като на основание чл. 25, ал.1 от НЗПП съдът
определя юрисконсултско възнаграждение на представителя му в размер на 150
лева, или общо сумата от 581,24лева. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените
разноски в исковото производство в размер на 360,74 лева, съразмерно с
уважената част от исковете. С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство, като
съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен
диспозитив. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
направените разноски по заповедното производство в размер на 74,30 лева, съразмерно с уважената част от искове.
Ответникът не е представил доказателства за направени разноски, поради което
такива не му се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Й.Д., ЕГН **********,***, СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНИЯТА на
„АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. Панайот Волов № 29, ет.3, за следните суми: сумата от 1200,00 лева, представляваща незаплатена главница по договор
за паричен заем № 2993235
от 13.07.2017г.; сумата от 133,53 лева, представляваща договорна лихва съгласно
горепосочения договор, сумата от 54,23 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода от 22.07.2017г.
до 19.04.2018г., ведно със
законната лихва за забава
върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 08.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми
е издадена заповед № 1278/11.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2340/2018 г. по описа на Районен съд - Стара Загора.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Панайот
Волов № 29, ет.3 против Г.Й.Д., ЕГН **********,***, искове за установяване съществуването на вземанията на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД за сумата от 45,00 лв., представляваща такса разходи за събиране *** просрочени вземания и за сумата
от 803,25 лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, за които суми е издадена заповед № 1278/11.05.2018 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2340/2018
г. по описа на Районен съд - Стара Загора, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Г.Й.Д., ЕГН **********,***, да ЗАПЛАТИ на
„АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. Панайот Волов № 29, ет.3, сумата
от 360,74 лева –
разноски по
настоящото дело и сумата от 74,30 лева - разноски по ч.гр.д. № 2340/2018 г. по описа на PC – Стара
Загора,
съразмерно
с уважената част от исковете.
Сумите могат да бъдат заплатени по банкова сметка на „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, а именно: IBAN: ***; BIC: *** – „Юробанк
България“ АД.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен
срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: