Р Е Ш Е Н И Е
№........................../..........................2022 г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ
при участието
на секретаря Илияна Илиева,
като разгледа
докладваното от съдията
гр. д. № 4320 по описа за 2020 г. на РС-Варна,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по повод
първоначално субективно активно съединени установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 вр. чл. 85 от ЗС предявени от Р.Т.П., С.Й.П., Д.С.С., Е.Е.С., Н.С.Д., П.А.С., Д.З.К.,
Н.П.Г., Г.Н.Г., Б.Е.А., С.М.А., Х.И.М.А., М.И.М.А., С.Д.Т.
и Г.М.Т., действащи всичките чрез адв. П.С., против Д.П.К., с които
ищците искат съдът да постанови решение, с което със сила на пресъдено нещо да
признае за установено по отношение на ответника, че ищците са титуляри на
субективното материално ограничено вещно право на преминаване /сервитут/ през
реална част от ПИ * с площ от 51 кв. м., прилежаща към трасето на учредения с
договора от 12.03.2008 г. сервитут, която реална част започва от границата на
ПИ * и продължава до южната граница на ПИ * с * /улица/, при граници на тази
част: от север господстващия ПИ *, от запад – трасето на учреденото право на
преминаване през 26 кв. м. реална част от ПИ *; от юг – ПИ * /улица/ и от изток
– останалата част от обслужващия ПИ *, придобито по давност чрез владение в
продължение на десет години, считано от 2008 г. до 2018 г. със знанието и
съгласието на съответния собственик на ПИ * във всяка част от този период.
Ищците твърдят в исковата
молба, че са собственици на самостоятелни обекти в триетажна жилищна сграда с
идентификатор *, построена в ПИ с идентификатор * по КККР, в *, с площ от 1047
кв. м. Излага се се в исковата молба, че С.П. е придобил апартамент № *въз
основа на д-р за покупко-продажба, сключен с „В.“ ЕООД на 18.04.2008 г.;
Н.Г. и Г.Г. са придобили апартамент № * въз
основа на д-р за покупко-продажба, сключен с „В.“ ЕООД на 23.04.2008 г.; Р.П.
е придобила апартамент № * въз основа на д-р за покупко-продажба, сключен с „В.“
ЕООД на 31.07.2009 г.;
Х.А. и М.А. са придобили апартамент № * въз основа на д-р за покупко-продажба,
сключен с „В.“ ЕООД на 20.08.2009 г.;
Д.С. и Е.С. са придобили ателие № * въз основа на д-р за покупко-продажба,
сключен с „В.“ ЕООД на 23.06.2010 г.;
Н.Д. и П.С. са придобили апартамент № * въз основа на д-р за
покупко-продажба от 23.11.2015 г., сключен с Д. и П. Д., които от своя страна
са придобили имота по силата на постановление за възлагане с вх. рег. № * на СВ-гр.
В.;
Б.А. и С.А. са придобили апартамент № * от Е. М. въз основа на д-р за
покупко-продажба, сключен на 13.10.2016 г., а Е. М. се твърди, че е придобил
апартамента от „В.“ ЕООД чрез д-р за покупко-продажба от 14.09.2009 г.;
Д.К. е придобила апартамент № * от С.С. въз основа на д-р за покупко-продажба, сключен на
13.04.2018 г., а С.С. се твърди, че е придобил
апартамента от „В.“ ЕООД чрез д-р за покупко-продажба от 23.11.2007 г.;
С.Т. и Г.Т. са придобили апартамент № * от О. и Ш. Г.въз основа на д-р за
покупко-продажба, сключен на 25.06.2018 г., а О. и Ш. Г.се твърди, че са
придобили апартамента от „В.“ ЕООД чрез д-р за покупко-продажба на 21.07.2009 г.
Поддържа
се, че общият праводател на ищците, а именно „В.“ ЕООД е притежавал поземления
имот на основание договор за доброволна делба от 06.03.2006 г., обективиран в
нотариален акт № *г. по описа на нотариус с рег. № *, вписан в СВ вх. Рег. № *,
т. * № *. Посредством доброволната делба е прекратена съсобствеността между „В.“
ЕООД и „С.“ ЕООД, като „В.“ ЕООД е придобил дял първи, представляващ северната
част от ПИ № * по КП „Г. Т.“ или ПИ * с площ от 1049 кв. м., за който е издаден
констативен нотариален акт вх. Рег. № * г., том *, акт № * на СВ - В., а „С.с“
ЕООД – дял втори, представляващ южната част от имот № * или ПИ *.
Излага се,
че въз основа на строително разрешение № 844/22.12.2006 г. общият праводател на
ищците е застроил придобития чрез договора за доброволна делба имот с
четириетажна жилищна сграда, въведена в експлоатация с удостоверение №
139/23.06.2009 г.
Сочи се,
че с договор от 12.03.2008 г. „С.с“ ЕООД е учредило на „В.“ ЕООД безсрочно
възмездно право на преминаване през собствения си недвижим имот, находящ се в
гр. В. „Т.“ м-ст „В.“, представляващ ПИ * в кв. *, идентичен с дял втори от договора
за доброволна делба и съответстващ на ПИ *. Твърди се, че сервитутът
е учреден за обслужване на притежавания от „В.“ ПИ * в кв. *, съответстващ на
дял първи от договора за доброволна делба, както и на построената в него сграда.
Твърди се, че правото на преминаване е договорено да се упражнява по трасе,
разположено в западната част на служещия ПИ *, започващо от южната граница на
имота и продължаващо до достигането му до границата на господстващия поземлен имот
№ *.
Излага
се, че ответникът е собственик на ПИ * на основание договор за
покупко-продажба, сключен на 24.10.2018 г. с О. М., който от своя страна е
придобил недвижимия имот въз основа на договор за покупко-продажба от
27.10.2017 г., сключен със „С.“ ЕООД.
Твърди
се, че от учредяването на сервитута – 12.03.2008 г. – всички собственици на ПИ *
и на самостоятелните обекти в изградената там сграда използват за преминаване и
реална част от ПИ * с площ от 35 кв. м., прилежаща към трасето на учредения
сервитут, започваща от границата на ПИ * и продължаваща до южната граница на ПИ
* с * /улица/. От лятото на 2008 г. процесната реална част от обслужващия
недвижим имот е отделена от останалата му част с масивна ограда от тухли с
височина 1.70 м. Оформеният проход между тази ограда и оградата на
господстващия имот и съседните му ПИ * и * от западната страна е изцяло покрит
с настилка от декоративни каменни плочи върху бетоновата основа и се използва
за преминаване от улицата до господстващия имот, вкл. с лек автомобил.
Поддържа
се в исковата молба, че този начин на ползване е установен още през 2008 г. и
се осъществява непрекъснато до момента от собствениците на самостоятелни обекти
в сградата, построена в господстващия имот *. Реалната част от обслужващия
недвижим имот * се владее изцяло от тях от 2008 г. както лично, така и чрез
другиго. Сочи се, че при отчуждаването на отделните самостоятелни обекти всеки
от приобретателите е получил от своя праводател и владението върху сервитутното
право, поради което ищците твърдят, че са присъединили владението на техните
праводатели към своето владение. Твърди се, че ограниченото вещно право на
преминаване е упражнявано със знанието и без противопоставянето на
собствениците на обслужващия недвижим имот.
С оглед
на изложеното се твърди, че ищците са придобили по давностно владение
сервитутното право на преминаване през реално обособената част от ПИ *,
доколкото са осъществили всички елементи от фактическия състав на процесното
ограничено вещно право, считано от 2008 г. до 2018 г.
Твърди
се, че в края на м.март 2020 г. ответникът е премахнал изградената ограда, без
да се засяга настилката на гореописания проход, свързващ господстващия имот с
улицата. Ответникът е оспорвал правото на ищците да използват за преминаване
процесната реална част от притежавания от него ПИ 101135.2623.*, включително се
твърди и чрез словесни изявления, отправени лично от него или чрез трети лица,
че ищците нямат право да преминават през неговия имот и той ще им отнеме това
право.
По
същество се моли исковете да бъдат уважени.
Претендира
се присъждането на сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Отрича
се ищците да са придобили по давност правото на преминаване през реална част от
ПИ № *, с площ от 51 кв. м. чрез владение в продължение на 10 г., считано от
2008 г. Оспорват се твърденията ищците да са преминавали през реална част от
обслужващия недвижим имот, с площ надхвърляща по обем площта по договор за
учредяване на сервитут от 13.03.2008 г., а именно 26 кв. м. Сочи се, че в полза
на ищците е учредено сервутутно право върху площ от
26 кв. м. и претенцията за преминаване през площ по-голяма от договорената не е
житейски обоснована и представлява злоупотреба с право. Твърди се, че ищците
никога не са манифестирали явно, трайно и необезпокоявано владение върху
сервитут с претендираната площ.
Сочи се
в отговора на исковата молба, че не е налице нито един от елементите от
фактическия състав на владението – упражняване на явна,
спокойна/необезпокоявана, постоянна и непрекъсната фактическа власт върху
реално обособената част от обслужващия недвижим имот и намерение за своене. Поддържа се, че ответникът е предприел действия по
осуетяване на преминаването през неговия недвижим имот. Отделно, се оспорва и
субективния елемент от фактическия състав, доколкото се сочи, че предходните
собственици на обслужващия имот са дали своето съгласие ищците да преминават
през реално обособената част от него, което изключва намерението за своене. Излага се, че фактът на постигане на съгласие за
допускане на ищците от бившите собственици на обслужващия имот да преминават
през него, изключва наличието на собственическо отношение от страна на ищците,
респективно преминаването през чужд имот въз основа на постигната със
собственика уговорка за това и като търпимо действие не може да служи за
основание за владение нито означава манифестиране на воля за собственост.
Твърди, че в конкретния случай е налице търпимо действие, а не упражняване на
фактическа власт с намерение за своене с оглед на
съгласието на предходните собственици ищците да преминават през имота.
Оспорва
се и втория елемент от фактическия състав на придобивната давност – изтичането
на 10 годишен срок на осъществяването на владение, доколкото през периода от
2008 г. до 2018 г. ищците са преминавали през имота със съгласието на
собствениците, което изключва владението, по подробно изложените вече
съображения. Не е осъществявано и владение през периода от момента, в който
ответникът е закупил имота 24.10.2018 г. до подаване на исковата молба, доколкото
последният се е противопоставял непрекъснато на ищците, поради което
упражняваната фактическа власт не е била спокойна.
Отделно
се твърди, че част от ищците макар да са собственици на самостоятелни обекти,
находящи се в господстващия имот, не упражняват фактическа власт постоянно и
непрекъснато, доколкото постоянните им адреси са различни от тези на
самостоятелните обекти, а двама от тях са и граждани на Й..
По
същество се моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Моли за
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
В
хода на проведеното
открито съдебно заседание ищците, редовно призовани, представляват се от адв. П.С.,
чрез който поддържат исковата молба. В депозираните писмени бележки довазвиват своите доводи по същество.
Ответникът,
редовно призован за същото съдебно
заседание, представлява се от адв. П.Х. и адв. С. Н., чрез които
поддържа отговора на исковата молба. В депозираните писмени бележки доразвива
своите доводи за неоснователност на предявения иск.
Съдът, като взе предвид
доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност
и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото
производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание
чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема
за установени следните фактически положения:
Не се спори по делото, а и от
ангажираните писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че на
21.12.2005 г. на основание договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт № *,
том *, рег. № *, дело № * г. по описа на нотариус Д. Б., рег. № *, „С.с“ ЕООД е
продало на „В.“ ЕООД 1066 кв. м. от ПИ целият с площ от 1666 кв. м., находящ се
в *, съставляващ ПИ № * от кв. * по плана на КП Т..
Не се спори по делото, а и от
представените писмени документи се установява по категоричен начин, че на
06.03.2006 г., на основание договор за доброволна делба акт № *, том *, нот.
дело № * г., „В.“ ЕООД е получил в дял – дял I и станал изключителен собственик на ПИ *,
представляващ северната част на имот *, находящ се в землището на гр. В. м-ст
„В.“ с площ от 1049 кв. м., при съседи: на севр –
имот № *; на запад – имоти № № *, *, *; на юг – дял * от поделяемия имот и път
и на изток – дял * от поделяемия
имот и имот № *. Този факт се установява и от приобщения по делото нотариален
акт за собственост на недвижим имот № *, том *, рег. № *, нот. дело № * от * г.
/л. 22/.
Видно е още от договора, че „С.с“
ЕООД е получил в дял
– дял * и
станал изключителен собственик на ПИ *, представляващ южната част на имот *,
находящ се в * по КП – „Г. Т.“ с площ от 600 кв. м., при граници: на север дял I на поделяемия имот; на
запад – дял I
на поделяемия имот; на юг – път и на изток – имот 1078.
От ангажирания нотариално заверен
договор за учредяване на право на преминаване през недвижим имот акт № *, том
*, вх. рег. № *, нот. пр. № * г. е видно, че „С.с“ ЕООД е учредило безсрочно и
безвъзмездно в полза на „В.“ ЕООД, последното собственик на съседния
господстващ недвижим имот, находящ се в гр. В., „Т.“, м-ст „В.“, ПИ * в кв. *,
право на преминаване през собствения на „С.с“ ЕООД недвижим имот, находящ се в гр.
В., „Т.“, м-ст „В.“, ПИ * в кв. *, идентичен с дял * от договора за доброволна
делба от 2006 г., при граници на имота място на север – ПИ *; на запад – имот *;
на юг – общински път; на изток – имот № *. Констатира се още от съдържанието на
правната сделка, че правото на преминаване ще се осъществява по трасе,
разположено в западната част на служещия ПИ № *, започващо от южната граница на
имота, продължаващо до достигането му до границата на господстващия ПИ № *,
оцветено в жълт цвят, съгласно приложена скица-проект /гърба на л. 21 от
делото/, изготвена от инж. В. Антонова, с площ на трасето за право на
преминаване 26 кв. м.
Не се спори по делото, че ищците са
собственици на самостоятелни обекти, ситуирани в жилищна сграда, построена в
границите на ПИ № *, идентичен на ПИ № * в кв. *, идентичен с част от ПИ № *,
представляваща дял I
от имота по
договора за доброволна делба от 2006 г. Тези обстоятелства се установяват по
несъмнен начин и от представените по делото нотариални актове на л. 24 и следв.
Видно е от нот. акт за
покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело № * от * г., че на
18.04.2008 г. „В.“ ЕООД продава на ищеца С.П.
ап. № * със застроена площ 90.12 кв. м., както и 10 кв. м. от дворното място,
върху което е построена сградата, цялото с площ от 1049 кв. м., представляващо ПИ
№ *.
Видно е от нот. акт за
покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело № * от * г., че на
23.04.2008 г. „В.“ ЕООД продава на ищеца Н.П.Г.
ап. № * със застроена площ 87.26 кв. м., както и 10.8628 кв. м. от дворното
място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 1049 кв. м.,
представляващо ПИ № *. Не се спори по делото, че имотът е придобит в режим на
СИО с ищеца Г.Н.Г..
Видно е от нот. акт за
покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело № * от * г., че на
31.07.2009 г. „В.“ ЕООД продава на ищеца Р.Т.П.
ап. № * със застроена площ 76.70 кв. м., както и 10 кв. м. от дворното място,
върху което е построена сградата, цялото с площ от 1049 кв. м., представляващо ПИ
№ *.
Видно е от нот. акт за
покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело № * от * г., че на
19.08.2009 г. „В.“ ЕООД продава на ищците Х.И.М.А.
и М.И.М.А. при равни квоти ап. № *
със застроена площ 55.30 кв. м., както и 6.9510% ид. ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху дворното място, върху което е построена
сградата, цялото с площ от 1049 кв. м., представляващо ПИ № *.
Видно е от нот. акт за
покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело № * от * г., че на
23.06.2010 г. „В.“ ЕООД продава на ищците Д.С.С. и Е.Е.С. ателие № * със застроена площ 61.74 кв. м., както и
6.9438% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното
място, а също и 74.02 кв. м. ид. ч. от дворното място върху което е построена
сградата, цялото с площ от 1049 кв. м., представляващо ПИ № *.
Видно е от нот. акт за
покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело № * от * г., че на
23.11.2015 г. Д. И. Д. и П. Т. Д.продават на ищеца Н.С.Д. ап. № * със застроена площ 61.74 кв. м., както и 7.6904% ид.
ч. от общите части на сградата, равняващи се на 17.90 кв. м. ид. ч., както и
същия процент ид. ч. от правото на строеж върху дворното място, както и 10 кв.
м. ид. ч. от дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ от
1049 кв. м., представляващо ПИ № *. Не се спори по делото, че имотът е придобит
в режим на СИО с ищеца П.А.С.. От
представеното постановление за възлагане на недвижим имот от 13.06.2014 г. по
описа на ЧСИ З. Д., рег. № *, с район на действие ОС-В. /л. 38/ е видно, че
горепосочения ап. № * е придобит от праводателите на ищцата Н.Д., а именно Д. и
П. Д. на публична продан в производството по изп. дело № * по описа за * г. на ЧСИ
З. Д.. Изнесеният на публична продан ап. № * е придобит от длъжниците К. М. М.
и В. Н. В. – М. на 07.04.2008 г. въз основа на договор за покупко-продажба,
сключен с нот. акт № *, том *, рег. № *, дело № * г. от „В.“ ЕООД /л. 143/.
Видно е от нот. акт за
покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело № * от * г., че на
13.10.2016 г. Е. Р. М. продава на ищеца Б.Е.А.
ап. № * със застроена площ 47.28 кв. м., както и 6.0642% от общите части на
сградата и от правото на строеж върху дворното място, върху което е построена
сградата, цялото с площ от 1049 кв. м., представляващо ПИ № *. Не се спори по
делото, че имотът е придобит в режим на СИО с ищеца С.М.А.. От представения на л. 145 нотариален акт е видно, че
праводателят на ищците, а именно Е. Р. М. е придобил ап. № 8 на 14.09.2009 г.
от „В.“ ЕООД.
Видно е от нот. акт за покупко-продажба
на недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело № * от * г., че на 13.04.2018 г. С.
С. С. продава на ищеца Д.З.К. ап. № *
със застроена площ 65.86 кв. м., както и 10 кв. м. ид. ч. от дворното място,
върху което е построена сградата, цялото с площ от 1049 кв. м., представляващо ПИ
№ *. От представения нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *,
рег. № *, дело № * от * г. /л. 46/ се констатира, че праводателят на ищеца Д.К.,
а именно С. С. на 22.11.2007 г. е придобил ап. № 7 от „В.“ ЕООД.
Видно е от нот. акт за
покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело № * от * г., че на
25.06.2018 г. О. Г. и Ш. Г.продават на ищците С.Д.Т. и Г.М.Т. ап. № *
със застроена площ 76.70 кв. м., както и 9.74% ид. ч., равняващи се на 22.68
кв. м. ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното
място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 1049 кв. м.,
представляващо ПИ № *. От представения нот. акт за покупко-продажба на недвижим
имот № *, том *, рег. № *, дело № * от * г. /л. 49/ се констатира, че
праводателите на ищците С. и Г. Т. , а
именно О. и Ш. Г.на 21.07.2009 г. са придобили ап. № * от „В.“ ЕООД.
Видно е от нот. акт за
покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело № * от * г., че на
23.10.2018 г. О. М. М. продава на ответницата
Д.П.К. ПИ с идентификатор № *, целият с площ от 600 кв. м. Видно е от нот. акт
за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело № * от * г., че
праводателят на ответницата, а именно О. М. на 26.10.2017 г. е придобил
собствеността върху ПИ *, на основание договор за покупко-продажба, сключен с
първоначалния собственик „С.с“ ЕООД.
Видно е от представения по делото
констативен протокол № 20 от 05.02.2020 г. /л. 116/, че в ПИ * до югозападната
граница с ПИ * е изградена масивна ограда от бетонови блокчета с приблизителни
размери – дължина 23 метра и височина 1.50 метра. Оградата е изградена от
предишния собственик на имота без издадено разрешение за строеж в периода
2017-2018 г. и не отговаря на строителните нормативи, което определя липсата на
предпоставки за търпим строеж и налага предприемане на действия по премахването
на оградата в 30-денвен срок от собственика на ПИ *.
По делото е приобщена и справка за
задграничните пътувания на ищците за периода от 2008 г. до 2019 г. /л. 140/, от
която се установява, че за ищците Н.Д. и П.С. няма данни да са напускали
страната, а останалите ищци са напускали страната за не повече от 3-4 месеца, с
изключение на ищеца Х.И.М.А. – гражданин на Й., който на 22.08.2010 г. е
напуснал страната и след това се върнал обратно на 23.08.2012 г.
Видно е от представеното писмо от О.
В., Дирекция „Информационно и административно обслужване“, че ищците Х.И.М.А. и М.И.М.А., граждани на Й., нямат официална адресна регистрация в Република
Б., включително не са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване
в страната или статут на бежанец или хуманитарен статут.
От ангажираните по делото
удостоверения за промените в адресните регистрации на ищците /л. 149 и следв./ е видно, че:
Р.П.
от 06.03.2000 г. е с постоянен адрес ***, а от 19.04.2005 г. до сега – *, като
настоящия й адрес съвпада с постоянния; адресната регистрация на С.П. съвпада с тази на Р.П., като
последният от 2011 г. е с вписан настоящ адрес в Р. Ф.;
Д.С.
до 30.05.2000 г. е с настоящ и постоянен адрес в гр. С., а след това до
15.07.2011 г. – * и след тази дата – *;
Е.С.
до 21.08.2009 г. е с постоянен и настоящ адрес в гр. Р., а след тази дата до
01.08.2019 г. – в *, а след 01.08.2019 г. – *;
Н.
С. до 07.09.2017 г. е с настоящ и постоянен адрес в гр. Т., а след тази – *;
П.С.
е с настоящ и постоянен адрес в гр. Т.;
Д.К.
до 02.10.2020 г. е с постоянен адрес в гр. Ш., а до 04.06.2018 г. с настоящ
адрес също в гр. Ш., респективно след тези дати адресната й регистрация е в *;
Н.Г.
е с официална адресна регистрация в * и няма вписани промени в тези
обстоятелства, като адресната регистрация на съпруга й Г.Г. е същия;
Б.А.
е с настоящ адрес в гр. Р., а до 22.05.2007 г. и постоянният й адрес бил в гр. Р.,
като след тази дата постоянният й адрес е
в *; адресната регистрация на съпруга й С.А. също е в *;
С.Т.
до 23.06.2011 г. е с настоящ и постоянен адрес в *, а след тази дата – в *;
съпругата му Г.Т. до 07.10.2013 г. е
била с настоящ и постоянен адрес в гр. Провадия, а след тази дата – в гр. В.,
с. о. „В.“.
От ангажираното експертно заключение
по назначената СТЕ се констатира по несъмнен начин, че е налице идентичност на
имота, описан като дял I
в договора
за доброволна делба от 06.3.2006 г. с имот с идентификатор * и е налице
идентичност на имота, описан като дял * с имот с идентификатор
№ *. Територията на трасето по договора за учредяване на право на преминаване
през недвижим имот от 12.03.2008 г. не е предмет на отразяване /графично/ в
кадастралната карта. Трасето на правото на преминаване попада в границите на
имот *. Частта от имот *, свързваща имота с пътя от южната страна на двата
имота представлява бетонова пътека със средна ширина от 3.30 м по западната
граница на имота до изградената многофамилна жилищна сграда в дъното на имота.
До бетоновата пътека е изградена пътека със средна ширина от 3,10 м и е с
настилка от бетонови плочи. Така трасето на подхода към жилищната сграда от
улицата по западната граница на имот *, включително и правото на преминаване е
със средна ширина от 6.40м, измерени от вещо лице инж. Й.А. на място. По
източната граница на настилката към датата на огледа има поставена ограда от
железни тръби и оградна мрежа. В основата на оградата е налична бетонова основа
и части от тухлена зидария, което предполага, че преди това оградата е била
изградена от бетон и тухлена зидария, каквато е оградата по южната граница на ПИ
* /северна граница на имот */. От приложената скица към заключението на л. 207
е видно, че процесната реална част на север граничи с имот *; на изток с
останалата част на имот *; на юг с улица и на запад с трасето на учреденото
сервитутно право на преминаване през 26 кв. м. реална част от имот *. Вещото
лице е посочило и схематично шахтите, които се намират пред имот *.
Водопроводната шахта отстои на 4 метра от западната ограда на имот *;
канализационната шахта – на 3 метра от западната ограда на имот *, а кабелната
шахта – на 5 метра от западната ограда на имот *.
В о.с.з. вещото лице поддържа
заключението си и допълва, че не може да каже за самите подземни проводи откъде
минават. Уточнява, че скицата е направена схематично, която не е мащабна.
По делото е ангажирана и допълнителна СТЕ, към която вещото лице инж. К.В. е изготвил комбинирана скица, върху която на
база цифров модел от СГКК за
имоти *, *, *, * и част от улицата с идентификатор *и чрез
преки геодезически измервания
е отразил: частта от имот *, свързваща
пътя с останалата част от този
имот; трасето на учреденото право
на преминаване с договора от 12.03.2008 г. и приложената към него скица-проект
/в зелен цвят/; процесната реална част от
ПИ *, започваща от границата с имот */улицата/, прилежаща към трасето на
учреденото право на преминаване; съществуващите огради на терена, свързащ
улицата и с вътрешната северна част от
имот *, откъм имоти * и *на запад
и откъм имот * от изток; съществуващите
електроразпределителни и водопроводни
шахти.
В о.с.з. вещото лице уточнява, че кафявите линии
на комбинираната скица, означени като граници на
владение, съвпадат с наличните на място
огради и са нанесени чрез преки
геодезически измервания. Границите
с имоти *и * са с масивни огради, като сграда * в имот * се явява и граница. От източната страна
към имота № * оградата е с железни колове и метална мрежа. В частта й откъм улицата тя
не започва от уличната отсечка
с иддентификатор *, а започва
оттам, където се пресича с линията
на уличната регулация. В допълнително представената скица са означени съществуващите
огради, размерите на частта от
ПИ *, свързваща вътрешната част на този
имот с улицата, на терена на
учреденото право на преминаване с договора от 13.03.2008 г. и на процесната
реална част от ПИ *, представляваща терена между учреденото право на преминаване
и оградата от източната страна. Площта на процесната част от ПИ * до
кадастралната граница с имот * е 51 кв. м., като 15-16 кв. м. от тях попадат в уличната регулация. Настилката на терена между
двете кафяви линии е бетонова с малка асфалтова част. Въз основа
на преки измервания са означени
двете ел. шахти, попадащи върху границата на преминаване и ВиК шахтата. Допълва още, че като вещо лице е ходил и друг път
до процесните имоти * и *. Никога е нямало спрени коли по подхода /трасето на
учреденото сервитутно право на преминаване от 26 кв. м. и процесните 51 кв. м.,
заключени между зелената и кафявата линия на скицата/ към имот *. Основното
паркиране на автомобилите ставало пред имот *, който не е заграден отпред и
горе в самия имот *, но по самия наклон паркирала кола не е виждал и добавя, че
ако паркира една кола е невъзможно разминаването с други коли. Пешеходно можело
да се мине, но нямало как да има паркирала кола и да има движение. И най-накрая
вещото лице сочи, че според него сервитутното право, учредено с договора от
2008 г., е за преминаване на комуникации, а не право на преминаване на подход
към имота с автомобил.
По делото са ангажирани и гласни
доказателства чрез разпита на водените от двете страни свидетели.
В показанията си свид. С. С. С. сочи, че
е бил собственик на апартамент № * в жилищната сграда във вилна зона „Т."
ул. "Б." № * и е живял там от 01.06.2009 г. до 30. 04. 2018 г. При
нанасянето му в жилището дворното място, в което се намирала сградата, било
свързано с улицата с алея, през която са преминавали автомобилите. Към този
момент алеята имала огради. От източната страна, т. е. отдясно, влизайки към
сградата, оградата била зидана, тухлена, а от лявата западна страна били
старите огради на съседите. Оградата от дясната източна страна е строил
инвеститорът на сградата фирма „С.с", чийто собственик бил Г. Д.. Имотът в
дясно от алеята бил на друга фирма на Г. Д. „В.". Преди свидетелят да се
изнесе от сградата, този имот бил продаден на съсед на име О.. Алеята имала
настилка от декоративни бетонни плочи с различен размер - 60 на 60 и 30 на 30.
Използвана е за паркиране, като от лявата страна били паркоместата, а в дясната
път за преминаване. Паркоместата по алеята били шест, едно от тях било негово. Всички
собственици на имоти в сградата ползвали тази част за преминаване, а отстрани
били шестте паркоместа, които преди били и маркирани. Познава О., който закупил
източния имот от Г. Д.. Той се нанесъл да живее в тяхната сграда през 2015 г.
като наемател и също използвал тази алея, вкл. за паркиране. Не познава
следващия собственик на съседния имот. Счита, че алеята принадлежала на
собствениците на сградата, които имали идеални части от дворното място. Отрича
да е имало спорове за тази част с Г. Д. или с О. М.. Лично той бил проявявал
интерес да закупи техния имот. Като проверявал имотната граница установил, че
тя минава през алеята, която свързва сградата с пътя. Откакто се нанесъл
повечето апартаментите били обитавани. От общо 12 жилища в 7-8 живеели
собствениците или ползватели, а другите 3-4 били на чужденци, които идвали,
когато решат. Познава всичките ищци, като някои лично, а други не. Алеята се
ползвала от всички живущи в сградата.
В показанията си свид. Х. Г. К. сочи, че е
дъщеря на ищците Н. и Г. Г.. Познава имота от 2008 г., когато родителите й
купили имот в сградата на ул. "Б." № *. Излага, че сградата е на 5
етажа с 12 апартамента и дворно място с проход към главната улица, който те
ползват за да влизат в имота и за паркиране. Тя живее в имота от 2008 г.,
тогава пътят вече бил бетониран от тогавашния инвеститор-собственика на имот *.
Този проход или подход е с ширина около 6 метра и дължина около 30 м. От лявата
страна при влизане от улицата има ограда на съседите, която била там още при
нанасянето им. От другата страна била изградена друга ограда от инвеститора и
на нейното място в момента има временна ограда, която е сложена след събарянето
на масивната. Описваният проход бил с настилка от декоративни бетонни плочи,
една част е само бетон, като в тази лява част има място за пет коли и остава
място да влезе една кола нагоре и да обърне. Този проход се ползвал от всички
живущи в сградата за преминаване и паркиране, като на входа откъм улицата е
имало порта. Мястото от дясната страна в момента било на лице на име Д., която
го е закупила през 2017-18 г. от О., който преди живеел под наем в тяхната
сграда. През м. март 2020 г. О. съборил оградата от източната страна на
прохода. Преди това с него не е имало никакви спорове относно тази ограда. Той
живял в сградата две-три години и както и останалите собственици и наематели на
жилища ползвал прохода. Там и във вътрешната част на мястото имало обозначени
паркоместа на живущите. Сега съществуващата ограда от източната страна на
прохода била поставена на мястото на старата ограда. Освен от тяхното място и
учредения сервитут проходът включвал и някаква част от другия имот, но не са
имали някакви проблеми с това. Проходът бил ограден още от инвеститора.
В показанията
си свид. О. М. М. сочи, че е
живял като наемател в жилище на третия етаж на сградата в имота от 2016 г. до
началото на пандемията. В този период през 2017 г. той купил съседния имот *
пред кооперацията и след година го продал. В периода, когато живеел в сградата
освен него там живеели постоянно съседът му Г., Д.С., обитавал се и
апартаментът на С. и Х.. До кооперацията се достигало с кола през път, който
бил достатъчно широк, за да минават две коли, т. е. едната можела да паркира, а
другата да преминава. Лявата част се използвала за преминаване нагоре, а
отдясно до оградата за паркиране. Освен свидетеля там паркирали съседът Ж. и Н..
Когато купил предния имот му било обяснено от собственичката Ф., че до средата
на пътя е в неговия имот, т. е. имотната граница на неговия имот идва до
средата на пътя - там, където са паркоместата. Оградата била навътре в неговия
имот, тя била границата с техния имот. Била построена от собственичката Ф., т. е.
от мъжа й Г.. Той направил тази ограда с идеята като му идват гости да паркират
извън оградата. Намерението им било да управляват кооперацията срещу такса за
обслужване. Това го знаел от Ф., която му продала имота. Оградата била съборена
от негови познати, на които продал имота, защото била незаконна. Имал е спорове
с Х. за паркоместата, защото те имали две коли и Х. постоянно паркирала на
различни места.
В показанията
си свид. Г. В. Д. сочи, че живеел
в сградата на „Г. Т." от 2014 г. до 2018 г. В този период там живеел и О..
Сградата била обитаема, в три четири апартамента имало постоянно хора, в другите
собствениците идвали през лятото. До сградата се достигало с кола по обособен
път, широк десетина метра, на който имало паркоместа. Там паркирали той, Х. и
други, а и общо взето всеки от сградата, ако не може да намери място пред
самата сграда. Доколкото знае, парцелите преди били на един собственик, който
бил оставил малко повече място за да може да се паркира. Оградата покрай пътя и
паркоместата била построена от този, който бил строил и кооперацията. Имало е
спорове за паркирането, всички знаели „де факто", че паркират в чужда
собственост.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
В правната доктрина са
дадени множество определения за сервитутните права. Сервитутното право /поземленият сервитут/ може да се
разглежда като предвидена и гарантирана от закона възможност за ограничено и специфично
въздействие върху една чужда недвижима вещ /служещ имот/, призната в полза на
собственика на друг недвижим имот /господстващ имот/, която възможност е обективно
обусловена от съществуващата връзка между двата /господстващия и служещия/
недвижими имота. Реализирането на тази възможност чрез осъществяването на
ограничено по своя обхват, но постоянно по своя ефект, въздействие спрямо
служещия имот, е насочено към постигането на точно определена цел –
осигуряването физически или улесняването на ползването на господстващия имот.
Като следствие от
посоченото определение на първо място сервитутът
следва да се разглежда не като тежест върху служещия имот, а като възможност,
като право в полза на собственика на господстващия имот. Ограниченията в
съдържанието на правото на собственост върху служещия имот не са съществен белег
на поземлените сервитути, а следствие от
предоставените възможности в полза на собственика на господстващия имот.
За да бъдат уважени
предявените в условията на първоначално субективно активно съединяване
установителни искове с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 вр. чл. 85 от ЗС, ищците следва да установят по несъмнен начин в
условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на всички елементи
от фактическия състав на оригинерния придобивен способ – че в продължение на десет години
постоянно, непрекъснато, явно и спокойно са упражнявали фактическа власт върху
реално обособената част от 51 кв. м. от обслужващия недвижим имот *,
преминавайки през него, за да стигнат до улицата, с намерение за своене.
Ответникът
от своя страна, за да отблъсне претенциите на ищците, следва да проведе
насрещно доказване по тези факти, както и да докаже своите дилаторни
и перемпторни възражения и твърдения за настъпили
положителни факти в обективната действителност.
В
конкретния случай не се спори по делото, а и от ангажираните писмени документи,
описани във фактическата част на решението, се констатира по несъмнен начин, че
ищците
са етажни собственици
на гореописаните самостоятелни обекти, ситуирани в сградата,
построена в господстващия недвижим имот *, както и че на 12.03.2008 г. в полза на общия
праводател на ищците „В.“
ЕООД е учредено сервитутно право
на преминаване върху реално обособена
част от обслужващия
недвижим имот *, чието трасе обхваща
26 кв. м. Спорният въпрос е, дали ищците освен учредените им по силата на правната
сделка от 2008 г. 26 кв. м. са придобили още 51 кв. м. сервитутно право на
преминаване през имот *, на основание изтекъл в тяхна полза десет годишен
давностен срок, считано от 2008 г. до 2018 г.
Икономическото
основание за учредяването на поземлените сервитути,
което обуславя тяхното юридическо признаване и санкциониране, е ползата на
господстващия имот. Именно нейното съществуване оправдава ограничаването на
ползването на служещия имот, в някои случаи – и въпреки волята на неговия собственик.
Тъй като поземленият сервитут е свързан с определена полза за собственика на
господстващия имот, той има акцесорен характер и съществува дотогава, докато упражняването
му осигурява тази полза. Със загубването на правото на собственост върху господстващия
имот, респективно с отпадането на нуждата от упражняването на сервитутното
право, последното се прекратява.
Сервитутът
за преминаване – какъвто е настоящият случай, е положителен, прекъсван
сервитут, т. е. за неговото упражняване е необходимо действие на човека, а
именно преминаването през определен имот – в конкретния случай през реално
обособена част от 51 кв. м., заключени между – на север господстващия имот *;
на изток останалата площ на служещия имот *; на запад – трасето на учреденото
през 2008 г. сервитутно право на преминаване през реална площ от 26 кв. м. от
служещия имот * и на юг улица, представляваща ПИ *.
По възраженията в писмените бележки на ответника за
невъзможността за придобиване на сервитутно право на преминаване по давност,
доколкото двата имота са в регулация, тъй като има влязло в законна сила ПУП-ПЗ
за ПИ *, кв. * по плана на СО „Т.“, гр. В.: Според чл. 55 от ЗС вещни права
върху чужда вещ, но само доколкото те са предвидени в законите, могат да се
придобиват или учредяват с правна сделка, по давност или по други начини,
определени в закона. В ЗС не е уредено правото на преминаване през чужд
урегулиран парцел. Такова право не е било предвидено и в Закона за териториално
и селищно устройство /отм./, който закон предвижда за имотите в населените
места отреждане на парцели с определен минимум площ и лице към улица, т. е.
изисквания, които ако са спазени, биха изключили нуждата да се преминава през
чужд урегулиран имот. Правото на преминаване е било уредено в разпоредбата на
чл. 208 на Правилника за прилагане на ЗТСУ /отм./, която предвижда, че само по
административен ред /със заповед на кмета на общината, респективно със заповед
на председателя на изпълнителния комитет на общинския районен съвет/ може да се
учредява временно и по изключение право на преминаване през определени имоти.
Следователно при действието на ЗС и ЗТСУ в периода от 1973 г. до 2001 г.
българското законодателство не е познавало учредяване на право на преминаване
през чужд урегулиран поземлен имот за осигуряване на достъп до собствен
урегулиран поземлен имот чрез правна сделка или по давност.
Не е допустимо
придобиване по давност на право на преминаване през недвижим имот в регулация,
а ако е било учредено или придобито такова право преди урегулиране на имота, с
влизане в сила на дворищно-регулационния план – се погасява. Преминаването през
чужд имот въз основа на постигната със собственика уговорка за това /дори и да
е била постигната такава уговорка, която да е била обективирана в писмен вид/,
представлява търпимо действие, което не дава основание за задържане на имота
след покана да бъде преустановено. В този смисъл е и константната каузална
практика на Върховния съд, обективирана в Решение № 414 от 1960 г. на II г. о.
на ВС, Решение № 73 от 1973 г. на I г. о. на ВС, Решение № 1493 от 17.08.1999
г. на ВКС по гр. д. № 228/99 г., IV г. о. и др.
Предвид гореизложеното
при действието на ЗТСУ е било допустимо да се придобие ограничено вещно право
на преминаване през чужд имот чрез правна сделка или по давност само за
неурегулирани поземлени имоти. Това е прието напр. в Решение № 76 от 25.12.80
г. по гр. дело № 51/80 г. на ОСГК на ВС. Има обаче съдебна практика, която
приема, че до 1997 г. не може да се придобива по давност право на преминаване
през земеделски земи, правото на собственост върху които подлежи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Тази забрана съдът извежда от забраната на чл.
5, ал. 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху отчуждени недвижими
имоти, а именно - изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху
които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече отново
от 1997 г. Има и съдебна практика, която приема, че по отношение на
земеделските имоти, давността започва да тече след постановяване на решение за
възстановяване на правото на собственост от Поземлената комисия – доколкото
давност не тече срещу този, който не притежава право на иск и не може да се
брани.
Едва с изменението на
ЗУТ от 2003 г. /ДВ, бр. 65/ – чл. 192, ал. 1 ЗУТ – е предвидена възможността
правото на преминаване чрез чужд недвижим имот да може да става с правна сделка
между частни правни субекти, като е предвидено, че „правото на преминаване през
чужд поземлен имот се учредява с писмен договор с нотариална заверка на
подписите“, като страни по договора са собствениците на „господстващия“ и на
„служещия“ имот. Така учреденият сервитут е от категорията на доброволните,
договорни сервитути, като договорът е правопораждащият юридически факт на сервитутното право на
преминаване и подлежи на вписване в имотния регистър. Следователно след 2003 г. по силата на нормата на чл. 55 от ЗС правото
на преминаване през чужд поземлен имот може да се придобива и по давност, което
обуславя несъстоятелността на възраженията на ответника в писмените бележки в
тази насока, а цитираната съдебна практика на ВКС е неотносима в конкретния
случай.
По възраженията на ответника, инвокирани с отговора
на исковата молба, за това че в конкретния случай се касае за търпимо действие,
доколкото старите собственици на обслужващия имот * са дали съгласието си
ищците да преминават през процесната реално обособена част от имота:
Съдържанието на сервитутната правна връзка се определя основно от закона и
отчасти от страните, участвали при осъществяването на правопораждащия
я юридически факт, а при придобиване на сервитутното право по давност – от
обема и съдържанието на упражняваното квазивладение
върху служещия имот /tantum praescriptum,
quantum possessum/. При
съмнение в него следва да се включва всичко, което е нужно за постигането на
съответната полза за господстващия имот, при причиняването на възможно
най-малка вреда на служещия имот. Размерът на нуждата на господстващия имот се
определя към момента на възникване на сервитутното право. Законът е въвел,
както за придобиването на сервитутите по давност /чл.
103, ал. 3 ЗВ/, така и при тяхното прекратяване поради неупражняване /чл. 106,
т. 8, б. „г” ЗВ/, срокове, които са по-дълги в сравнение с тези за останалите
ограничени вещни права. Съображенията на подобно решение може да се търсят в
специфичния характер на действията, чрез които се упражнява сервитутното право,
и в опасността за смесването им с търпимите действия, които се извършват с
мълчаливото позволение на собственика на съседния имот. Подобно на сервитутните права, при търпимите действия едно лице
осъществява определено въздействие спрямо друг недвижим имот, което ограничава
в някаква степен правото на собственост върху последния. И в двата случая
фактическите действия се извършат спрямо един чужд недвижим имот и са насочени
към удовлетворяването на определен правно релевантен интерес. За разлика от
търпимите действия, сервитутното право е субективно право, признато и
гарантирано от правния ред, притежаващо определено законово съдържание.
Търпимите действия
имат фактически характер, съдържанието им се определя от волята на страните и
почиват на фактическите “отношения на добросъседство
и вежливост”. Те се “търпят” от “обикновена любезност” и са извършени с
изричното или предполагаемото съгласие на владелеца. Именно поради техния
фактически характер от значение за съществуването им е волята на владелеца, а
не на собственика на недвижимия имот, спрямо който се осъществяват. Те се
регулират от обичая и от практиката, като представляват позволени действия без
субективно право /липсва и насрещно задължение/. Упражняването им зависи единствено
от волята на владелеца на засегнатия недвижим имот, като за разлика от владението
/което също има фактически характер/ за търпимите действия е присъща
откъслечност и несистемност – те съставляват отделни действия, а не непрестанна
фактическа власт върху вещта.
Ако сервитутите могат да бъдат и отрицателни – техния титуляр
има право на да изисква определено бездействие от собственика на служещия имот,
то търпимите действия, както показва и тяхното наименование, могат да бъдат
само активни действия, извършването на които се допуска фактически от владелеца
на имота, който засягат. Разлика между сервитутните
права и търпимите действия съществува и по отношение на това дали при
осъществяването им се упражнява квазивладение. Ако сервитутните права като вид вещни права могат да се
придобиват и по давност – чрез фактическото им осъществяване в определен период
от време, то при търпимите действия лицето, което ги извършва, не притежава
воля да свои вещта или да упражнява друго по вид вещно право. Поради
отсъствието на интелектуален момент /анимус/,
упражняваната от дееца при търпимите действия фактическа власт няма характера
на владение и спрямо нея не се прилагат правилата на ЗС относно владението /защита,
уреждане отношенията при подобрения, придобиване по давност и пр./. Именно
поради своя фактически характер търпимите действия остават факт, а не се
превръщат в право, дори след като упражняването им е продължило повече от
предвидения от закона срок за придобивна давност.
Дали става въпрос за
търпими действия или за квазивладение на определено сервитутно
право, може да се разбере в зависимост от субективното отношение /намерението/
на лицето към осъществяваните от него действия в чуждия недвижим имот.
В конкретния случай се
констатира от показанията на свидетелите, които съдът кредитира като
последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и взаимнодопълващи
се, че ищците освен трасето на учреденото им право на преминаване, състоящо се
от 26 кв. м., са упражнявали фактическа власт и върху реална част от 51 кв. м.
Процесните 51 кв. м., съгласно експертните заключения по назначените СТЕ и ДопСТЕ, които съдът кредитира като компетентно изготвени и
неоспорени от страните, са материализирани с граници от запад и от изток.
Западната граница съвпада с границите на граничещите имоти 1079 и 1080, които
са с масивни огради, като в част от границата там е сграда № 3, ситуирана в
имот 1079. Сградата се явява и граница с имот *. Източната граница на процесните
51 кв. м., към датата на огледа, е с железни колове и метална мрежа и не
започва, както е по кадастрална карта от имот в улична отсечка 9560, а започва
оттам, където реално се пресича с бъдещата улична регулация, защото тя не е
реализирана. От показанията на свид. С. и свид. К. се установи, че източната граница преди 2018 г. е
била тухлена ограда, което е в унисон със заключението по СТЕ. Констатира се от
показанията на свид. К., свид.
М. и свид. Данков, че тухлената ограда по източната
граница е била построена от тогавашния инвеститор Г. Д., който видно от
вписванията по партидите в публичния ТР на дружествата „В.“ ЕООД и „С.с“ ЕООД е
бил едноличния им собственик на капитала и законен представител в периода,
респективно до 2014 г. и 2016 г., а след това такъв е Ф. Д., за която няма
спор, че е съпругата на Г. Д.. Последният е построил тухлената ограда на изток
от процесните 51 кв. м. с идеята като му идват гости да могат да си паркират
колите извън оградата. Процесните 51 кв. м. представлявали проход от улицата, ситурана на юг, към многофамилната
жилищна сграда, построена в имот *. Установи се по делото от експертните
заключения, че проходът представлява бетонова пътека със ширина в южната част 2
метра и на север, както следва 1.89 м, 1.70 м, 1.30 м. и 1.47 м в най-северната
част. Настилката е от бетонови плочи, които съгласно свидетелските показания са
поставени също от инвеститора Гаи Доуст.
От показанията на свид. С. и свид.
К. става ясно, че предходните собственици на имот *, действащи чрез Г. Д. и
съпругата му Ф. Д., са дали съгласието си етажните собственици на сградата в имот
* да ползват прохода, за да достигат до улицата на юг – имот * и не са
противопоставяли на това. На запад от прохода, където е трасето на учреденото през
2008 г. сервитутно право на преминаване през 26 кв. м., са паркирали колите си,
а прилежащото трасе на тези 26 кв. м., ползвали като проход/подход/алея за
придвижване с колите.
Констатира се още от
гласните доказателства, че сградата не е била обитавана от всеки един от
ищците. Сградата в имот * целогодишно била слабо населена. Повечето собственици
ползвали самостоятелните си обекти спорадично и не са живеели там, което е в
унисон и с удостоверенията за промени в адресните регистрации на ищците,
издадени от О. В.. Двама от ищците, а именно Х. и М.А. са граждани на Й. и
нямат статут на пребиваващи в страната, като видно е от справката за
задграничните пътувания на Х., че същият е напуснал страната през 2010 г. през
ГКПП М. Т.и се върнал обратно в Република Б. през ГКПП Аерогара В. през 2012 г.
Крайният извод на съда
е за неоснователност на предявените искове, доколкото в конкретния случай фактическото
състояние следва да бъде квалифицирано като търпимо действие, а не като квазивладение, тъй като етажните собственици, на първо
място са ползвали прохода със съгласието на предходните собственици на имот *,
като дори единият от тях – Г. Д. в качеството си на едноличен собственик на
капитала и законен представител на „С.с“ ЕООД, е поставил декоративните
бетонови плочи и изградил тухлената ограда по източната граница на трасето на
прохода, за да могат неговите гости да си паркират колите зад оградата, което
изключва волята на ищците за своене на преминаването
през трасето, през което са стигали до многофамилната
жилищна сграда, а на следващо място проходът не се е ползвал постоянно и
непрекъснато от всички ищците, като не се доказва по делото, кои точно от
ищците са ползвали прохода постоянно и непрекъснато и за какъв период и
най-вече кои техни праводатели и в какви периоди от време, за да се направи
обоснована преценка за присъединяването на техните квазивладения,
още повече, че общият праводател на ищците е „В.“ ЕООД, което дружество е
свързано с дружеството собственик на служещия имот *, което е самостоятелно
основание за изключване на волята за своене по
отношение на преминаването през трасето на процесните 51 кв. м.
В
обективното гражданско право едно от
основните правила за всички сервитути е, че собственикът на господстващия имот няма право да премества упражняването на сервитута върху част от
служещия имот, различна от посочената при учредяването му. В конкретния случай ищците
имат призната и гарантирана от закона възможност да преминават единствено през
учредените им 26 кв. м. площ от служещия имот, които според вещото лице са за
прекарване на комуникации, а не за преминаване /но това не е предмет на
делото/, като преминаването им през процесните 51 кв. м. е ставало, от една
страна, със съгласието на предходния собственик на имот *, който със собствени
средства и труд е оградил претендираното трасе с тухлена ограда от източната
страна и поставил декоративни бетонови плочи по настилката, от друга страна, ищците
не преминавали през прохода постоянно и непрекъснато в периода от 2008 г. до
2018 г., което обуславя квалифицирането на фактическото състояние по делото
като търпимо действие, а не като квазивладение.
Ето защо възраженията на ответника са основателни, поради
което предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
Относно сторените по делото съдебно деловодните разноски:
При този изход на спора в полза на
ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да се присъдят сторените
съдебно-деловодни разноски, чийто общ размер възлиза на 1 015.00 лева, от
които – 1000.00 лева хонорар за един адвокат, съгласно представения договор за
правна помощ и съдействия, представляващ разписка на основание т. 1 от ТР №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и 15.00 лева – държавна такса.
На основание чл. 77 от ГПК, в полза
на РС-Варна следва да се присъди сумата в размер от 650.00 лева, доколкото
въпреки указанията на съда ищците не са представили доказателства за довнесен
депозит за изготвяне на назначената по тяхно искане ДопСТЕ.
Водим от горните мотиви,
СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, предявените от 1./ Р.Т.П., ЕГН **********; 2./ С.Й.П., ЕГН **********;
3./ Д.С.С., ЕГН **********; 4./ Е.Е.С., ЕГН **********; 5./ Н.С.Д., ЕГН **********;
6./ П.А.С., ЕГН **********; 7./ Д.З.К., ЕГН **********; 8./ Н.П.Г., ЕГН **********;
9./ Г.Н.Г., ЕГН **********; 10./ Б.Е.А., ЕГН **********; 11./ С.М.А., ЕГН **********;
12./ Х.И.М.А., роден на ***
г., гражданин на Й., притежаващ паспорт № *, изд. на * г. от паспортна служба А.; 13./ М.И.М.А.,
роден на *** г., гражданин на Й., притежаващ паспорт № *, изд. на * г. от паспортна служба А.; 14./ С.Д.Т.,
ЕГН ********** и 15./ Г.М.Т., ЕГН **********, против
Д.П.К., ЕГН **********, първоначално субективно активно съединени
установителни искове с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 вр. чл. 85 от ЗС за приемане за установено по отношение на
ответника със
сила на пресъдено нещо, че ищците
са титуляри на субективното материално ограничено вещно право на
преминаване /сервитут/ през
реална част от ПИ * с площ от 51 кв. м., прилежаща
към трасето на учредения с договора от 12.03.2008 г.
сервитут, която реална част започва от
границата на ПИ * и продължава до южната
граница на ПИ * с * /улица/, при граници
на тази част:
от север господстващия ПИ *, от запад – трасето на учреденото право
на преминаване през 26 кв. м. реална част от
ПИ *; от юг – ПИ * /улица/ и от изток
– останалата част от обслужващия ПИ *, придобито по давност
чрез владение в продължение на десет години, считано
от 2008 г. до 2018 г.
ОСЪЖДА, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, 1./ Р.Т.П., ЕГН **********; 2./ С.Й.П., ЕГН **********;
3./ Д.С.С., ЕГН **********; 4./ Е.Е.С., ЕГН **********; 5./ Н.С.Д., ЕГН **********;
6./ П.А.С., ЕГН **********; 7./ Д.З.К., ЕГН **********; 8./ Н.П.Г., ЕГН **********;
9./ Г.Н.Г., ЕГН **********; 10./ Б.Е.А., ЕГН **********; 11./ С.М.А., ЕГН **********;
12./ Х.И.М.А., роден на ***
г., гражданин на Й., притежаващ паспорт № *, изд. на * г. от паспортна служба А.; 13./ М.И.М.А.,
роден на *** г., гражданин на Й., притежаващ паспорт № *, изд. на * г. от паспортна служба А.; 14./ С.Д.Т.,
ЕГН ********** и 15./ Г.М.Т., ЕГН ********** да заплатят в полза на Д.П.К., ЕГН ********** сумата
в размер на 1 015.00 лева,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 77 от ГПК, 1./ Р.Т.П., ЕГН **********;
2./ С.Й.П., ЕГН **********; 3./ Д.С.С., ЕГН **********; 4./ Е.Е.С., ЕГН **********;
5./ Н.С.Д., ЕГН **********; 6./ П.А.С., ЕГН **********; 7./ Д.З.К., ЕГН **********;
8./ Н.П.Г., ЕГН **********; 9./ Г.Н.Г., ЕГН **********; 10./ Б.Е.А., ЕГН **********;
11./ С.М.А., ЕГН **********; 12./ Х.И.М.А., роден на *** г., гражданин на Й., притежаващ паспорт № *, изд. на * г. от паспортна служба А.; 13./ М.И.М.А., роден на *** г., гражданин на Й., притежаващ паспорт № *, изд. на * г. от паспортна служба А.; 14./ С.Д.Т., ЕГН ********** и 15./ Г.М.Т., ЕГН **********
да заплатят в полза на РС-Варна
сумата в размер на 650.00 лева, представляваща разликата
над вече платения депозит от 250.00 лева за изготвяне на
ДопСТЕ до окончателно определеното възнаграждение в полза на инж. К.В. в размер от 900.00 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна
в двуседмичен срок
от съобщението.
Препис от решението да
се връчи на страните, на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: