Решение по дело №274/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Агенция за държавна финансова инспекция, чрез юрисконсулт Р. К., против Решение № 86/27.11.2024 г., постановено по АНД № 405/2024 г. по опис на Районен съд - Царево, с което е отменено наказателно постановление № 11-01-324/21.08.2024 г. на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, с което на основание чл.250 от Закона за обществените поръчки и Заповед № ЗМФ-494/ 25.04.2024 г. на Министъра на финансите, на Г. И. Л., с ЕГН: *********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10000 /десет хиляди/ лева, за нарушение по чл.182, ал.1, т.1 от ЗОП, вр. чл.18, ал.1, т.13 от Закона за обществените поръчки.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление, като се сочи, че тезата на възложителя за наличие на неотложност, не може да се приеме за обоснована. В тази връзка се излагат мотиви, че срокът в който възложените дейности ще бъдат изцяло изпълнени е неопределим и е напълно възможно същият да надвиши 300 дни - разработване на инвестиционен проект - срок за изпълнение - 60 дни, изпълнение на подробно описани СМР - 240 дни, като в този срок не се включва времето за разглеждане, съгласуване и одобряване от възложителя и компетентните органи на представения от изпълнителя инвестиционен проект; времето за оценка за съответствие на проекта със съществените изисквания към строежите; времето за влизане в сила на Разрешение за ползване, както и времето, през което строежът е спрян поради причини, които не зависят от волята и поведението на изпълнителя. Изложени са аргументи, че въпреки твърденията за необходимост от неотложно възлагане на дейностите, възложителят е преценил, че ще сключи договора с клауза за отложено изпълнение по чл.114 от ЗОП (чл.6, ал.5 и 6 от договора), тъй като при откриване на процедурата, не е осигурено финансиране и това обстоятелство е посочено в поканата за участие, а то принципно изключва необходимостта от неотложно изпълнение. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника възнаграждение за адвокат.

Касаторът е подал и частна жалба, против определение № 290/27.12.2024 г. по АНД № 405/2024 г. по описа на Районен съд - Царево, с което е допълнено решение № 86/27.11.2024 г., като АДФИ е осъдена да заплати на Г. И. Л. сумата от 3000 /три хиляди/ лева разноски по делото. Иска се определението да бъде отменено, тъй като искането за изменение на решението, в частта за разноските, е подадено от лице, което няма представителна власт и до приключване на съдебните прения не е представен списък на разноските. Алтернативно се иска присъденото адвокатско възнаграждение да бъде намалено, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Карастанчев, който поддържа жалбата –касационна и частна. Моли съдът да отмени решението на РС-Царево и да потвърди наказателното постановление, като отмени и оспореното в настоящото производство определение на въззивната инстанция. Претендира юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по касационната и частната жалба Г. И. Л., чрез упълномощен от него адвокат депозира отговори по касационната и частната жалби като моли решението и определението на РС – Царево да бъдат оставени в сила. Представя списък на разноските.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Сочи, че делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на РС - Царево във връзка с изследване на обстоятелството дали сроковете по чл.178 от ЗОП в хипотезата на ал.2 и ал.4 е възможно да бъдат спазени.

Административен съд - Бургас, ХV-ти състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея възражения, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че актосъставителят, държавен финансов инспектор в АДФИ, е извършил финансова инспекция, съвместно със свои колеги, във връзка с възлагането на обществени поръчки от О. Ц. по заповед на директора на инспекцията. При извършената проверка било констатирано, че на 06.11.2023 г. в Община Царево, [населено място], инж. Г. И. Л., в качеството си на кмет на О. Ц. и публичен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл.5, ал.2, т.9 от ЗОП, е извършил нарушение, като без да са налице условията, посочени в чл.182, ал.1, т.1 от ЗОП, е провел процедура по чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП и е възложил обществена поръчка с предмет: „Изпълнение на инженеринг - изготвяне на инвестиционен проект, строителство и упражняване на авторски надзор на строеж: „Аварийно-възстановителни работи по мостово съоръжение до крайбрежната алея, попадащо в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място] (РОИ № 00079-2023-0027), като в резултат на процедурата по чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП от възложителя е сключен договор [рег. номер]/06.11.2023 г. с „Автомагистрали - Черно море“ АД на стойност 1 061 139,67 лв. без ДДС (1 273367,61 лв. с ДДС). Констатираното мотивирало актосъставителя да състави акт за установяване на административно нарушение № 11-01-324 от 14.03.2024 год., където описал приетото за нарушение. Въз основа така съставения акт, административнонаказващият орган издал обжалваното наказателно постановление. Деянието е [жк], ал.1, т.1 от ЗОП, вр. чл.18, ал.1, т.13 от Закона за обществените поръчки и санкционирано на основание чл. 250 от Закона за обществените поръчки. РС – Царево е приел за доказани и фактите, че през процесния период на природни бедствия от 04.09.2023 год. до 06.09.2023 год. на територията на Община Царево, са измерени следните количества валеж: на 04.09.2023 г. от 10.8 л./[жк], на 05.09.2023 год. от 320.4 л./кв.м. дъжд и на 06.09.2023 г. от 2.8 л./[жк], че безспорен и обществено известен факт е, че значителните количества валежи са причинили големи наводнения на територията на цялата община, вкл. в [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], с В.. За това обстоятелство е издаден и сертификат за непреодолима сила изх. № 12-03- 16/02.10.2023 г. на П. на Управителния съвет на Българската стопанска камара и удостоверения от Националния институт по метеорология и хидрология. Изготвени са и съответните експертизи, където е посочено, че процесното съоръжение, е напълно разрушено и мостът е негоден за експлоатация. Отбелязано е, че поради разрушаването на моста, както и на други два моста от републиканската и общинска пътна мрежа, пешеходният достъп на живущите в кв.Василико и къмпинг Нестинарка е прекъснат. Дадено е заключение за изграждане на ново съоръжение. Този извод е потвърден и от Доклад изх. № 03-00286/29.09.2023 г. на заместник-министъра на околната среда и водите и П. на временна експертна междуведомствена комисия, създадена със Заповед № Р-173/08.09.2023 г. на министър-председателя и включваща в състава си представители на МОСВ. МРРБ, МЗХ, АПИ, областна администрация Бургас и общинска администрация Царево. В Докладът е посочено, че мостовото съоръжение е „напълно отнесено“ и че трябва да бъде изградено пак, защото освен, че е пешеходна линия с [жк], е паралелния път, който може да се използва като алтернатива към [жк] от леки автомобили. Посочено е, че съоръжението е засегнато в степен, в която не подлежи на ремонт и възстановяване, а е необходимо изграждане на ново, което да се ушири и да бъде възстановен пътят в обхвата му.

По така описаните по-горе факти по делото не е налице спор.

По същество, съдът е приел за доказани предпоставките, регламентирани с нормата на чл.182, ал.1, т.1 от ЗОП, а именно наличието на изключителни обстоятелства по см. на §2, т.17 от ДР на ЗОП и несъвместимост със сроковете по чл.178, ал.2 и ал.4 от ЗОП, като във връзка с последната е посочил, че срока за проектиране - 60 дни и срока за изпълнение на СМР- 240 дни е в рамките на очаквания срок за реализиране на качествено строителство.

Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно.

Оспореното пред РС-Царево наказателно постановление е издадено от компетентен орган, като не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения в проведеното пред АНО производство. Актът за установяване на административно нарушения е съставен от съответния контролен орган, съдържа изискуемите реквизити и препис от него е връчен на привлеченото към отговорност лице, като така му е било осигурено правото на защита. Наказателното постановление е издадено в писмена форма с изискуемите от закона реквизити.

Относно приложението на материалния закон следва да се посочи, че настоящата касационна инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд, като намира, че РС – Царево не е аргументирал тезата за несъвместимост със сроковете и не е посочил защо приема, че е налице такава несъвместимост, а е приел същата като функция на доказаните изключителни обстоятелства.

Съгласно разпоредбата на чл.182, ал.1, т.1 от ЗОП, възложителят може да проведе пряко договаряне с определени лица когато е необходимо неотложно възлагане на поръчката поради изключителни обстоятелства и не е възможно спазване на сроковете по чл. 178, ал. 2 и 4; обстоятелствата, с които се обосновава наличието на неотложност, не трябва да се дължат на възложителя.

По делото не е налице спор относно наличието на изключителни обстоятелства по смисъла на закона - реализиралото се в началото на месец септември 2023г. природно бедствие и последиците от него, както и че настъпването на тези обстоятелства не се дължат на възложителя.

Според настоящата съдебна инстанция, обаче, другите две предпоставки за допустимост на процедурата пряко договаряне не са налице.

На първо място следва да бъде отчетена целта на посочената норма, а тя е във възможно най-кратък срок да бъдат преодолени последиците, настъпили в резултат на изключителните обстоятелства или действието им да бъде ограничено.

В случая, безспорен се явява фактът, че е налице необходимост от отстраняване на вредните последствия от въздействието на водите върху мостовото съоръжение до крайбрежна алея и същото подлежи на възстановяване, но с възлагането на поръчката, чрез пряко договаряне, вместо чрез прилагането на общия ред за избор на изпълнител не се преодоляват конкретните последици от наводнението и не се елиминират възможните сценарии с неблагоприятно развитие, посочени в мотивите на възложителя за избора на процедура. Тази цел вече е била постигната, чрез изграждането на водосток, който да представлява временна аварийна връзка, изпълнен от „Щрабаг“ ЕАД, въз основа на сключен договор от 11.09.2023 год. със срок на изпълнение на предмета на договора – два месеца. Следователно, процесният договор не касае извършването на спешни, аварийно възстановителни работи, а такива, в резултат на които мостовото съоръжение, за което е посочено, че е „напълно отнесено“, да бъде изградено отново.

Изводът за невъзможно постигане на целта на закона, се подкрепя и от факта, че с договора са предвидени значителни по продължителност срокове за изпълнение на поръчката - за проектиране - 60 дни и за изпълнение на СМР - 240 дни. Още повече, последният срок започва да тече от датата на подписване на протокол за откриване на строителна площадка и за определяне на строителна линия и ниво, които актове следват одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж, изискващи немалка продължителност във времето. Тази продължителност сама по себе си изключва възможността да се приеме, че последиците от природното бедствие, чрез изграждането на ново мостово съоръжение ще бъдат преодолени в условията на спешност.

След като предметът на поръчката ще бъде реализиран в рамките на 300 дни (срок, увеличен с времето необходимо за одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж) е алогично да се приеме, че не могат да бъдат спазени сроковете по чл.178, ал. 2 и 4 от ЗОП, още повече, че с договора е предвидена и възможност за удължаване на сроковете за реализиране на предмета на поръчката.

В тази връзка следва да бъде отбелязана и аргументацията на възложителя да премине към процедура по пряко договаряне, дължима по силата на чл.182, ал.2 от ЗОП. Така в публикуваната предварителна информация е посочено, че евентуалното провеждане на процедура на публично състезание и спазване на сроковете по чл.178, ал.2 и 4 от ЗОП ще отнеме прекалено много време - най- малко 60 дни, а и повече, тъй като е възможно обжалване на постановени, в хода на такава процедура актове.Според съда тази хипотетична възможност не може да обоснове невъзможност за спазване на предвидените от закона срокове.

Освен това следва да се посочи и факта, че в договора, сключен с изпълнителя на поръчката изрично е предвидено, че се сключва под условие по чл.114 от ЗОП, тъй като възложителят не е осигурил финансиране. Според ал.2 на посочената норма, в случаите по ал.1 изпълнението започва след потвърждение от възложителя за осигурено финансиране и представяне от изпълнителя на определената гаранция за изпълнение. По делото няма никакви доказателства дали и кога възложителят е предприел действия по осигуряване на финансирането на поръчката, т.е. абсолютно неизвестно е кога ще започне изпълнението й, като е възможно финансиране да бъде осигурено със значително закъснение или изобщо да не бъде осигурено. Следователно, самото сключване на договора под условие предпоставя извод за липса на възможност за спешно и неотложно изпълнение на предмета на поръчката така, че да не могат да бъдат спазени предвидените от закона срокове.

Съдът намира за нужно да отбележи, че неотложността на поръчката и невъзможността за спазване на сроковете по чл.178 от ЗОП са две самостоятелни предпоставки за приложимост на процедурата по пряко договаряне, поради което наличието на всяка от тях следва да бъде отделно обоснована от възложителя.

С оглед изложено, настоящата касационна инстанция намира, че като е приел наличие на предпоставки за приложение на разпоредбата на чл.182, ал.1, т.1 от ЗОП първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон и е постановил акт, който следва да бъде отменен. По същество наказателното постановление следва да бъде потвърдено. В този смисъл е и практиката на настоящата съдебна инстанция, а именно: Решение №3260/08.04.2025 г., постановено по КАНД №277/2025 г., Решение № 2954/31.03.2025 г., постановено по КАНД №272/2025 г.

Като последица от този резултат следва да бъде отменено и обжалваното Определение № 290/27.12.2024г. по АНД № 405/2024г. по описа на Районен съд – Царево, тъй като разноски на страна по отношение на която обжалвания акт не е отменен, не се дължат.

С оглед изхода на спора следва да бъде уважено своевременно направеното искане от юрисконсулт Карастанчев за присъждане на разноски за възнаграждение на юрисконсулт, които съдът определя в размер на 100 лева.

С оглед изложеното и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК, Административен съд гр. Бургас, петнадесети състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 86/27.11.2024 г., постановено по АНД № 405/2024 г. по опис на Районен съд - Царево И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 11-01-324/21.08.2024 г. на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, с което на основание чл.250 от Закона за обществените поръчки и Заповед № ЗМФ-494/ 25.04.2024 г. на Министъра на финансите, на Г. И. Л., с ЕГН: *********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10000 /десет хиляди/ лева, за нарушение по чл.182, ал.1, т.1 от ЗОП, вр. чл.18, ал.1, т.13 от Закона за обществените поръчки.

ОТМЕНЯ Определение № 290/27.12.2024 г. по АНД № 405/2024 г. по описа на Районен съд - Царево.

ОСЪЖДА Г. И. Л., с ЕГН ********* да заплати на Агенция за държавна финансова инспекция сума в размер на 100 лева, представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.