Решение по дело №456/2021 на Районен съд - Стара Загора

                                            Р Е Ш Е Н И Е

 

№                      02.04.2021 г.         град Стара Загора

 

В     И М Е Т О    Н А   Н  А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯ РАЙОНЕН СЪД          ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН състав

На 22 март                          Година 2021  

В публично заседание в следния състав:

 

                                    Председател: БЛАГА БОЗОВА 

 

Секретар: МАРИЯН КРЪСТЕВ

Прокурор:  ……………………

като разгледа докладваното от съдия Бозова 

а.н.дело № 456 по описа за 2021 година, съобрази следното:

 

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1228-003583 от 30.10.2020 година издадено от Началник група към ОД МВР - Стара Загора, Сектор „Пътна полиция” Стара Загора, с което на И.Й. *** е наложено административно наказание: - на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП - глоба в размер на 1000.00 (хиляда) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП; - на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП - глоба в размер на 10.00 (десет) лева, за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят И.Й.Й. е редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Изпраща упълномощен представител, който моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Сочи подробни съображения.

Жалбоподателят претендира направените по делото разноски.

Въззиваемата страна Областна дирекция на МВР - Стара Загора е редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В съпроводителното писмо към преписката взема становища, че жалбата е неоснователна и НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните и служебно провери правилността на издаденото НП, приема за установено следното:

     Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна – наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира правото да оспори административното обвинение и съответната административно – наказателна санкция.

     Жалбата е неоснователна.                              

     Жалбоподателят към 21.10.2020 година е правоспособен водач на МПС, като има регистрирани множество нарушения на правилата за движение по пътищата – виж справка за нарушител от региона на лист 10-12 от делото.

     На 21.10.2020 г., около 23 ч., по бул.„Цар Симеон Велики” до № 1, в посока изток – запад, жалбоподателят управлявал лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № .... и е спрян за рутинна проверка от свидетеля Н. и колегата му К. - двамата младши автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“ - Стара Загора, който били на смяна и изпълнявали служебните си задължения по спазването и контрола по правилата за движение по пътищата.

    При проверката проверяващите констатирали, че жалбоподателят не носил контролния талон към свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/. На място е извършена проверка на жалбоподателя за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабричен номер ARNA - 0122, с проба № 01687, в 23,19 часа, което отчело 0,81 промила.

На жалбоподателя е издаден и връчен талон за изследване за установяване наличие на алкохол бланков № 092595.

Жалбоподателят не се е явил да даде кръв за изследване. Или поне по делото няма данни да е дал кръв за медицински анализ на мястото и в срока указани в талона.

     По време на проверката свидетелят Н. съставил и връчил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП и на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.

     Жалбоподателят посочил в АУАН, че няма възражения.

Въз основа на акта за нарушение в законния срок и от компетентен орган е издадено процесното НП.

     С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от 21.10.2020 година, жалбоподателят е санкциониран - на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП, за това, че е управлявал автомобила си под въздействието на алкохол – 0,81 на хиляда, установено с горепосоченото техническо средство – нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП; - на основание чл.183 ал.1 т.2 от ЗДвП, за това, че не носи контролен талон – нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Фактическата обстановка изложена в НП относно нарушението по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП и по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП намира подкрепа в събраните по делото доказателства – писмени доказателства, приети с определение в съдебно заседание на 22.03.2020 г. и показания на свидетеля Н., които няма основания да не се кредитират с доверие.

Съдът приема за установено по несъмнен начин, че на процесните време и място жалбоподателят управлявал моторно превозно средство под въздействието на алкохол, в частност констатирано е 0,81 на хиляда, установено с годно и изправно техническо средство, преминало последваща проверка – лист 8 и 9 от делото.

Този резултат съдът приема за обективен, тъй като е установен със средството предвидено в закона. Същият не е опроверган от жалбоподателя, а доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от визираната в акта, е именно негова. Освен това по делото е приложена и справка от извършения тест с техническо средство (л.8), от която се потвърждава описаното в АУАН обстоятелство за наличие на алкохол в издишвания от водача въздух.

Соченото възражение за възможност за допускане на грешка в показанията на анализатора за алкохол не се подкрепя от събраните доказателства, нито от сочените разпоредби от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.

Съгласно чл.773 ал.1 от тази Наредба „анализаторът за алкохол в дъха трябва да показва резултата от измерването в mg/l“, а според ал.2 на същия текст – „анализаторът за алкохол в дъха може да показва резултата от измерване в промили „%.“, съгласно приложение № 39“. В чл.781 от Наредбата са предвидени максимално допустими грешки на анализатори за алкохол в дъха при последваща проверка, но за тези анализатори, които измерват в mg/l. Резултатът на жалбоподателя е отчетен в промили (%.), следователно максимално допустимите грешки на анализатори за алкохол в дъха при последваща проверка, предвидени в чл.781 от Наредбата не са приложими за настоящия случай.

Съгласно разпоредбата на чл.766 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метричен контрол анализаторът на алкохол в дъха трябва да е конструиран така, че да гарантира максималната допустима грешка без настройване в продължение на шест месеца. В случая, от доказателствата по делото (протокол от последваща проверка на технически средства – л.9) е видно, че техническото средство е тествано на 09.09.2020 г. Следователно, извършената на 21.10.2020 г. проверка с него е в рамките на нормативно установения срок за годност на средството. Поради това не е налице основание за приемане довода на жалбоподателя за намаляване на точността на техническото средство (в този смисъл виж Решение  № 4257 по адм. дело № 12637/2016 г. на ВАС, VII отделение; адм. дело № 542/2018 г. на Административен съд - Стара Загора и други), в частност, че с отчитането приспадане за максимално допустима грешка ще се отчете стойност 0,75 промила, която е несъставомерна по чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят, ако не е бил съгласен с отчетения от техническото средство резултат, е могъл да прави възражения в АУАН, а и в тридневния срок от връчването му. Могъл е също така да даде кръв за лабораторно изследване в мястото и времето указани в талона. Това той не е сторил и сам се е поставил в ситуация да не му е взета кръв за анализ с медицинско и химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта.

Управлението на МПС под въздействие на алкохол е една от основаните причини за пътно транспортни произшествия в страната, от които настъпват тежки последици за живота и здравето на участващите в пътното движение субекти.

Деянията не са маловажен случай  на административни нарушения, доколкото не разкриват по ниска степен на опасност в сравнение с други нарушения от този вид.

Неоснователно е възражението за ограничено правото на защита, предвид това, че първоначално жалбоподателят е обвинен, че не носи контролен талон към СУМПС /виж АУАН/, а впоследствие в НП за това, че не носи контролния талон от СУМПС. Дали ще е употребена думата към или от, това, не води до неяснота в обвинителната теза, тъй като и при двете изписвания е видно, че контролния талон касае именно СУМПС.

При тези данни, съдът приема за доказани нарушенията описани в НП, както и извършването им от жалбоподателя.

     В случая са наложени наказания в законоустановените размери и не са налице основания за редуцирането им. Правилно е приложена съответната санкционна разпоредба за всяко нарушение.

     В изпълнение на служебната проверка за законосъобразност съдът не констатира съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при съставянето на АУАН и/или издаването на НП и опорочаващи последното до степен на незаконосъобразност, налагаща отмяната му. Административното обвинение е формулирано от фактическа и правна страна достатъчно точно и ясно.

     При съставяне на Акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление са спазени всички изисквания на чл.42 от ЗАНН.  

      Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган като същото съдържа всички задължителни реквизити предвидени в чл.57 от ЗАНН.

     Издаденото НП е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Наказателно постановление № № 20-1228-003583 от 30.10.2020 год. издадено от Началник група към ОД МВР Стара Загора, Сектор „Пътна полиция” Стара Загора, с което на И.Й. *** е наложено административно наказание: - на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП - глоба в размер на 1000.00 (хиляда) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП; - на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП - глоба в размер на 10.00 (десет) лева, за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване чрез Районен съд- Стара Загора пред Административен съд - Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                             Съдия: