№ 867
гр. София, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20221100503600 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – 438 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по жалба вх.№ 20637/06.04.2022 г. (вх. № 6599/22.03.2022 г. при ЧСИ
Р.М., рег.№ 790, с район на действие СГС) на „Е.к.м.“ ЕООД – в ликвидация, с ЕИК **** –
длъжник по изпълнително дело № 20187900401931 по описа на ЧСИ Р.М., рег.№ 790, с
район на действие СГС, срещу отказа на съдебния изпълнител, обективиран в
Постановление от 06.03.2022 г. ( Протокол № 1126/07.03.2022 г.), да прекрати
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради извършено съдебно
прихващане, установено с влязло в сила съдебно решение. Жалбоподателят навежда
доводи, че с решение № 11741/30.07.2020 г. по в.гр.д. № 3889/2019 г. на САС, 4 –ти състав,
влязло в законна сила на 19.01.2022 г., взискателят О.С.Г. бил осъден да му заплати сумата в
размер на 41 095 евро (неизплатена част от главница по договор за заем от 27.01.2009 г.). С
решението било направено съдебно прихващане на задължения на дружеството –
жалбоподател към взискателя за месечни възнаграждения по договор за управление за
месеците май – август 2014 г. в размер на 14 000 лева, за които именно О.Г. се бил снабдил
с изпълнителен лист от 08.11.2018 г., издаден по ч.гр.д.№ 66185/2017 г. по описа на СРС,
123 състав, въз основа на който било образувано изпълнително дело № 20187900401931 по
описа на ЧСИ Р.М., рег.№ 790, с район на действие СГС. Сочи, че съгласно разпоредбата на
чл.298, ал.4 от ГПК решението на съда влиза в сила и по отношение на разрешените с него
1
искания и възражения за право на задържане и прихващане, а съгласно разпоредбата на
чл.104, ал.2 ЗЗД двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от
тях в деня , в който прихващането е могло да се извърши, респ. прихващането имало
обратно действие и с обратна сила отпадали последиците от забавата, т.е сумите по
изпълнителния лист от 08.11.2018 г. били недължими към датата на образуване на
изпълнителното дело. Тези аргументи не били взети предвид от ЧСИ. Жалбоподателят
счита, че постановения отказ за прекратяване на изпълнителното дело е незаконосъобразен и
моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното постановление и да
прекрати изпълнителното дело, поради изначална липса на задължение по издадения
изпълнителен лист, въз основа на който е образувано. В случай, че съдът приеме, че не е
налице хипотезата на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК то моли изпълнителното дело да бъде
прекратено, поради изначална липса на изпълняемо вземане.
Взискателят О.С.Г. не е взел становище по частната жалба.
ЧСИ Р.М. е изложил мотиви по обжалваните действия, на основание чл.
436, ал. 3 ГПК, в които излага становище за неоснователност на жалбата.
Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени
данните по делото, намира следното:
Изпълнително дело № 20187900401931 по описа на ЧСИ Р.М., рег.№ 790, с район на
действие СГС, е образувано по молба на взискателя О.С.Г. (вх. № 24702/18.12.2018 г.) по
приложен изпълнителен лист от 08.11.2018 г., издаден по ч.гр. д. № 66185/2017 г. по описа
на СРС, с който длъжникът на „Е.к.м.“ ЕООД е осъден да заплати на взискателя сумата от
13 704.22 лева – дължимо за периода месец май 2014 г. до месец септември 2014 г.,
включително нетно възнаграждение по Договор за възлагане на управлението на „Е.к.м.“
ЕООД от 11.07.2008 г. и три Анекса към договора, съответно то 01.02.2009 г., от 01.04.2009
г. и от 01.03.2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 19.09.2017 г. до
изплащане на вземането; сумата в размер на 2 792.10 лева – лихва върху главницата за
периода 19.09.2014 г. до 18.09.2017 г.; сумата в размер на 329.93 лева – направени по делото
разноски за дължима държавна такса , както и сумата от 742.40 лева – направени по делото
разноски за възнаграждение на един адвокат.
Съобщението за образуване на изпълнителното дело, в което е обективирана покана
за доброволно изпълнение на задължението по изпълнителното дело, включваща освен
присъдените с изпълнителния лист парични суми, и дължимите такси и разноски по
изпълнителното дело, е връчена на длъжника по реда на чл.50, ал.4 ГПК на 07.01.2019 г.
Съдебният изпълнител е наложил запор върху вземането на търговското дружество
при ЧСИ Н.М., рег.№ 841, с район на действие СГС, по негово изпълнително дело №
20208410403210 в качеството му на взискател. В запора са включени и публични
задължения на длъжника, предвид, че държавата е присъединен по право взискател.
На 28.02.2022 г. длъжникът е подал молба по изпълнителното дело, с което е
направил изявление за прекратяване на изпълнителното дело, поради извършено съдебно
2
прихващане и на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК. В молбата са посочени съображения,
аналогични на изложените в частната жалба.
Взискателят О.С.Г. е взел становище по изявлението за съдебно прихващане, като е
посочил, че в рамките на съдебното производство пред първата инстанция (гр.д.№
20012/2014 г. на СГС, І-13 състав) в качеството на ответник е направил съдебно възражение
за прихващане, но със суми различни от тези, които са претендирани в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 66185/2017 г. по описа на СРС, 123 състав. Добавил е, че не е
налице пълна идентичност на сумите по изпълнителния лист и тези, с които е извършено
прихващане в съдебното решение на САС (по.гр.д. № 3889/2019 г. на САС, 4 –ти състав),
въпреки, че в сумата от 14 000 лева се включвали и част от претендираните по
изпълнителното дело суми. Релевирал е доводи за липса на предпоставки за зачитане
правните последици на извършеното съдебно прихващане за част от вземането по
изпълнителния лист, както и за прекратяване на изпълнителното дело поради пълно
погасяване на задължението.
С обжалваното постановление съдебният изпълнител е отказал да прекрати
изпълнителното производство въз основа на извършено съдебно прихващане, установено с
влязло в сила съдебно решение.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения преклузивен
двуседмичен срок за това по чл. 436, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване
акт на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК ( изм., ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г.)
длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да
приключи принудителното изпълнение.
Според нормата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК изпълнението се прекратява с
постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или
квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по
изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на
изпълнителното производство. Посочената разпоредба съдържа изчерпателно посочване на
хипотезите, при осъществяването на които е налице основание за прекратяване на
изпълнителното производство. И това е така, тъй като със същата се предоставя по
изключение на несъдебен орган правораздавателна компетентост по разрешаване на спорни
права, което изключва разширителното й тълкуване. Общата идея на нормата е защитата на
длъжника по реда на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК да се основава на твърдение за
правопогасяващи възражения, основани на факти, установени със сигурни доказателства.
Хипотезата е ограничена до безспорни обстоятелства, а именно - плащане на парично
вземане, удостоверено в автентична разписка от кредитора или сигурен платец (пощенска
станция или банка). При тълкуването на нормата се налага извод, че в тази хипотеза
пречката за принудително изпълнение се свързва само с недобросъвестност на взискателя,
който е упражнил правото си, въпреки че задължението е било доброволно изпълнено.
3
По въпроса относно възможността да се констатира прихващане на вземания в
изпълнителното производство настоящият съдебен състав приема следното:
Съгласно определение № 69 от 12.02.2015 г. по т.д. № 1689/14 г. на ВКС, ІІ ТО,
съдебните изпълнители нямат правомощие да извършват, нито да констатират компенсация.
Подобно на всички възражения за погасяване на изпълняемото право, произтичащи от
юридически факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание, компенсационното изявление на длъжника
може да бъде зачетено от съдебния изпълнител, само ако длъжникът успешно е провел
отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК.
При осъществяване на своята процесуална дейност, за разлика от съда, съдебният
изпълнител не изпълнява правораздавателни функции и няма правомощия да извършва
прихващане на вземането по представения пред него изпълнителен лист с насрещни
вземания срещу взискателя. В този смисъл прихващането на еднородни и насрещни
задължения е възможно и в изпълнителното производство, но само при наличието на
изричното съгласие на страните за това. В случаите, в които съдебният изпълнител може да
вземе предвид осъществена компенсация на задължения, същият няма компетентността да
инициира прекратяване на изпълнителното производство, докато длъжникът не установи по
реда на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК настъпването на ефекта от компенсацията, респективно,
докато взискателят, при условията на чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК не поиска прекратяване на
изпълнителното производство с нарочна писмена молба. Наистина в мотивите на съдебното
решение по посоченото в.гр.д. № 3889/2019 г. на САС, 4 –ти състав е прието, че
възражението на Г. за прихвщане е основателно относно възнаграждението на управителя,
дължимо за месеците май, юни, юли и август 2014 г. –общо в размер на 14 000 лева, но
решението на съда няма сила на пресъдено нещо по отношение на изложеното в мотивите.
Само диспозитивът разполага със сила на пресъдено нещо, затова следва да съдържа точно,
конкретно и ясно какво е решил съдът по делото, така че да позволява да се определи за кои
факти, за какъв предмет и за кое искане се формира сила на пресъдено нещо с решението.
Само диспозитивът на решението представлява източник на силата на пресъдено нещо, за
разлика от мотивите, които съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК, не са част от решението, доколкото
в същите се съдържат констатации относно доказателствените и правнорелевантните факти,
които не са обхванати от спорния предмет. В този смисъл Решение № 44/07.02.2012 г., по гр.
д. № 1188/2011 г., на IV ГО.
В случая между страните в изпълнителното производство е налице спор относно
обстоятелството дали са настъпили и кога правните последици на осъществена
компенсация. Съдебният изпълнител няма правораздавателна компетентност да разрешава
спорове относно съществуването на установеното с изпълнителен лист вземане. Такива
спорове не могат да бъдат решавани и в производството по обжалване действията на
съдебния изпълнител по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.
По изложените съображения се налага извод, че подадената жалба е неоснователна и
4
следва да се отхвърли.
На основание чл. 437, ал. 4, изр. 2-ро от ГПК настоящото решение не подлежи на
обжалване.
Водим от горното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 20637/06.04.2022 г. (вх. № 6599/22.03.2022
г. при ЧСИ Р.М., рег.№ 790, с район на действие СГС) на „Е.к.м.“ ЕООД – в ликвидация, с
ЕИК **** – длъжник по изпълнително дело № 20187900401931 по описа на ЧСИ Р.М., рег.
№ 790, с район на действие СГС, срещу отказа на съдебния изпълнител, обективиран в
Постановление от 06.03.2022 г. ( Протокол № 1126/07.03.2022 г.), да прекрати
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5