Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1715
гр. Русе 24.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХІІ граждански състав в публично заседание на 24.09
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : Десислава Великова
при секретаря Светла Георгиева в присъствието на
прокурора……… като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.д. №1969 по описа за 2019
год. за да се произнесе, съобрази:
Ищцата М.Р.К. заявява, че през 2010 г. било образувано
досъдебно производство за престъпление по чл. 321, ал. 3 пр. 1 и 3 т. 2 от НК и
престъпление по чл. 255, ал. 2 пр. 3 вр. ал. 1 т. 2 пр. 1 вр. чл. 20,
ал. 4 от НК, като обвиняеми по делото била тя и лицата В.Х.К., М.В.К. и Х.Я.Х.
за престъпления по чл. 321 ал. 3 пр. 2 във вр. ал. 1
във вр. с чл. 93 т.20 от НК. През 2013 г. подали
молби в съда за разглеждане на делото по реда на чл. 368 от НПК. Съдът с
Определение от 13.12.2013 г. върнал досъдебното производство по ДП № 108/2010
г. по опис на СлО при СГП и дал възможност на СГП в
тримесечен срок да внесе делото за разглеждане в съда с обвинителен акт,
предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание или със споразумение за решаване на делото, или да
прекрати наказателното производство. На 14.03.2014 г. досъдебното производство
било внесено с СпНС с изготвен и внесен обвинителен
акт срещу лицата В.Х.К, М.В.К.и Х.Я.Х.. По отношение на ищцата обвинителен акт
не бил внесен, нито споразумение, нито постановление за прекратяване на
производството. По случая било образувано НОХД № 387/14 г. по опис на СпНС, като същото било върнато на прокуратурата, поради
допуснати съществени процесуални нарушения и правила. Съгласно чл. 369, ал.2 от НПК съдът определил подходящ срок за извършване на процесуални действия от
страна на прокурора, когато намерил, че е налице неоснователно забавяне. Съдът
намерил, че срокът, който бил даден с Определение от 13.12.2013 г. за
произнасяне от страна на прокурора, бил изтекъл, а също така и срокът по чл.
242 ал. 4 от НПК. С Определение от 17.04.2014 г. по НЧД № 1499/2013 г. по описа
на СпНС, 9 с-в, по отношение на ищцата съдът
прекратил изцяло наказателното производство по досъдебно производство №
108/2010 г. по описа на СО при СГП за престъпление по чл. 321, ал.3 пр. 1 и 3
т. 2 от НК и престъпление по чл. 255, ал. 2 пр.3 вр.
ал. 1 т. 2 пр. 1 вр.
чл. 20, ал. 4 от НК. За времето, когато й било повдигнато обвинение ищцата
работела като инспектор по приходите в ТД НАП, отдел – Варна, офис Русе, като
малко преди това я били повишили в ранг, имала безупречна репутация, била
икономист по образование. Била омъжена с дете на 13 години. Съпругът й работел
като счетоводител в счетоводна кантора „Китов" ЕООД. Когото била задържана
и й било повдигнато обвинение животът й и този на нейното семейство се променил
изцяло. Обвинението станало достояние на всичките и колеги, което я унижило и
уронило доброто й име и това на съпруга и. Това обвинение станало достояние на
всичките им познати. Непрекъснато давали по телевизията репортажи от съдебните
заседания. Съпругът и детето й не излизали от къщи, за да не ги разпитват
близки и познати, срамът и притеснението били големи, спрели да се срещат с познати.
Въпреки, че не била на трудов към счетоводната кантора „Китов" ЕООД, били
иззети с протокол за претърсване, обиск
и изземване, вещи във връзка с воденото разследване и приобщени като веществени
доказателства от адрес гр. Русе, ул. „Васил Петлешков"
№ 39 – офис, ползван от търговското дружество „Китов" ЕООД компютър с
кутия в бял и сив изкуствен материал, с монтирано оптично устройство, марка LG
и с флопи – дисково устройство, мобилен телефон марка „ВlаскВеггу",
модел 8520 с карта на М-тел с и-мей № 358473.03.773677.1,
карта с електронен подпис с надпис В-Тrust с №
D9100100100046927, със стикер и надпис АDАХ, печати на фирми, както и пликове с
много данъчни фактури на фирмите, които обслужвал, подробно описани в протокол
за претърсване и изземване от 21.07.2010 г. От жилище им на адрес *********
били иззети преносим компютър марка
LG", модел „GS 50" 140, ведно с адаптер същата марка,
поставени в черна чанта с надпис „LG" и преносим компютър марка G2S, ведно
с адаптер марка „Делта електроника", поставени в раница в черен и червен
цвят марка „АSUS". Това била причината съпругът й да изгуби много от
фирмите, които бил обслужвал. Счетоводната му кантора изгубила доброто си име и
доверието, с което се ползвала, което довело и до намаляване на семейният им
доход. Дъщеря й била на 13 години и това обвинение се отразило крайно негативно
на психиката й, престанала да общува с приятелите си, понеже се срамувала и
притеснявала от техните въпроси. Съпругът и се разболял от диабет през този
период. Всичко това депресирало ищцата, чувствала се притеснена и за съпруга си
и за дъщеря си. Детето присъствало, когато ги арестували със съпруга й. Когато
ги задържали, детето вечерта останало само, без телефон. Това било голям стрес
за всички, страхувала се дъщеря и да не се разболее от този стрес. По делото
и била взета и най-тежката мярка
„задържане под стража" за период от 14 дни. Условията в ареста били много
лоши, било й ограничено правото на свободно предвижване и това довело до тежки
последствия в здравословното и психичното и състояние, изпаднала в тежка
депресия, не можела да се вижда и да контактува със съпруга и детето си и това
допълнително задълбочило нервното и напрежение. За голяма част от обществото и
роднините от уважаван счетоводител се превърнала в „престъпник", за нея
това било голямо унижение и стрес. Това, че била задържана в ареста силно
накърнило доброто и име, което имала в обществото. Задържане се отразило трайно
на психиката й и от тогава имала страх от тъмно и от затворени пространства,
ставало й лошо и изпадала в паника, когато видела полицай или ако се наложело
да влезе в съда, независимо от причината. Не можела да гледа и новини с арести,
защото и прилошавало и получавала паник атаки. Била
притеснена за бъдещето си, тъй като обвинението било за тежко престъпление,
което предвиждало наказание „лишаване от свобода”. Когато и било повдигнато
обвинението тя останала без работа, понеже временно била отстранена от служба
от ТД НАП – Варна, била държавен служител и след като и било повдигнато
обвинение не можела да остане на работа. Със Заповед № 231/21.07.2010 г., на
основание чл. 100, ал. 2 от ЗДС била временно отстранена от служба. Нямала
трудов доход. Бизнесът на съпруга й бил почти унищожен от действията на
Прокуратурата. Нямали доходи за издръжката на семейството си, наложило се да
продадат жилището и колата си, понеже нямали пари за храна и не можели да си
обслужват кредитите. Просрочили ипотечния кредит и излезли да живеят под наем.
Наложило се да напусне доброволно НАП, за да може да си търси работа. Била в
Бюрото по труда четири месеца. Заради обвинението много и било трудно да си
намери работа по специалността. Започнала работа почти една година след това.
През тази една година живеели крайно мизерно, като разчитали предимно на
помощта на роднини, което било много унизително. След отмяна на мярката за
неотклонение „задържане под стража" и била взета мярка за неотклонение
„парична гаранция" за периода от 03.08.2010 г. 30.07.2013 г. Тази мярка за
неотклонение била отменена с Постановление от 30.07.2013 г. на СГП. През 2010
г. и била наложена и забрана за напускане пределите на Р България. Същата била
отменена с Постановление за отмяна на забрана за напускане пределите на Р
България от 28.10.2014 г. от СГП. Близо пет години нямала право да напуска
пределите на страната. За периода от 2010 г., когато било повдигнато
първоначалното обвинение до 17.04.2014 г.,
когато производството било прекратено,
претърпяла болки и страдания,
които се изразявали в изпитване на емоционален стрес, притеснение за бъдещето,
депресия, чувство на срам, затваряне в себе си, нежелание за излизане от дома и
среща с приятели, унижение, напрежение в
отношенията й със семейството, силно се влошило здравословното и състояние,
загубила апетит, страдала от главоболие. През 2008 г. претърпяла операция на
матката във връзка с онкологично заболяване с много дълъг възстановителен
период от 6 месеца. Притеснявала се, че ще се разболее отново онкологично. В
резултата на стреса имало вероятност онкологичното заболяване да засегне друг
орган. След повдигане на обвинението през 2010 г. получила високи нива на
кръвна захар и всичките кръвни изследвания показвали такова високо ниво. Преди
2010 г. нямала такъв проблем, а понастоящем продължава да има. През 2012 г. – 2013
г. от стреса, който преживявала започнала да имам проблем с пикочния мехур и
задържането на урина,п и диагноза цистоцеле.
Положението и се влошило и през 2018 г. претърпяла операция „колпорафия антериор ет колпоперинеолеваторопластика.
Оперирали я в МБАЛ „Света Анна” – Варна. Отдава това свое заболяване на стреса,
който изпитала през периода от 2010 г. до 2014 г., и от който не се била
възстановила напълно. Три дни била на болнично лечение, възстановителният
период бил повече от месец. През тези 5 години, натрупала много стрес,
изпитвала неудобства, чувствала се унизена, притеснена, несигурна в бъдещето,
накърнени и били моралните и нравствените й ценности, както и социалното й
общуване. Това оказало влияние и върху психиката й към настоящия момент, силно се
влошило и здравословното и състояние. Заявява, че това състояние било в
причинна връзка от повдигнатото и обвинение, забраната да напуска пределите на
страната и взетите мерки за неотклонение „задържане под стража", „парична
гаранция" и „подписка". Тези мерки за неотклонение били отменени с
прекратяване на наказателното производство с определението на съда. Счита, че
поради недоказаност на обвинението и недоказаност на участие в престъпление по
чл. 321 ал. 3 пр. 1 и 3 т. 2 от НК и престъпление по чл. 255 ал. 2 пр. 3 вр. ал.1 т. 2 пр. 1 вр. чл. 20
ал. 4 от НК, имала правен интерес да претендира обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от незаконното обвинение и задържането й под стража, съгласно
чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, като иска да бъде осъдена Прокуратурата на Република
България да й заплати сумата от 25 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение
за извършено престъпление по Досъдебно производство № 108/2010 г. по описа на
СО при СГП, по което и била взета мярка за неотклонение задържане под стража за
период от 14 дни, което на 17.04.2014 г. било прекратено на осн.
чл. 369 ал. 2 НПК, ведно със законната лихва върху сумата от 17.04.2014 г. до
окончателното изплащане.
В отговора на исковата молба ответникът счита
предявения иск за неоснователен. Счита, че акцесиорния
иск, поради изтичане на 3-годишна давност бил неоснователен за периода от
17.04.2014 г. до 04.04.2016 г, като погасен по давност.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
С Протокол за претърсване и изземване от 21.07.2010 г. по ДП №108/2010 г. на
СГП, от жилището на ищцата били иззети множество вещи.
Съгласно Постановление от
22.07.2010 г. по ДП №108/2010 г. на СГП ищцата била задържана за срок от 72
часа в ОЗ Следствен арест от 22.07.2010 г. до 25.08.2010 г. Видно от приетото
по делото Постановление за привличане на обвиняем от 29.07.2010 г. по
ДП№108/2010 г. на СО при СГП на основание чл.219 от НПК ищцата била привлечена като
обвиняем, за това че в периода от началото на 2008 г. до 21.07.2010 г. в гр.
Варна, гр.Русе, гр. Пловдив , гр. София, като длъжностно лице – служител на
ТД-НАП-Русе, като помагач в съучастие с други лица, умишлено улеснила
извършителите да избегнат установяване на данъчни задължения в големи размери,
като са потвърдили неистина в подадени справки декларации по ДДС- престъпление
по чл. 321, ал. 3 пр. 1 и 3 т. 2 от НК и престъпление по чл. чл. 255, ал. 2 пр.
3 вр. ал. 1 т.
2 пр. 1 вр. чл. 20, ал. 4 от НК.
Съгласно протокол от 25.07.2010 г.по НЧД 3473/2010 г. на СГС, спрямо нея
била взета марка за неотклонение задържане под стража по ДП №108/2010 г. по
описа на СГП. По ВНЧД №290/2010 г. на
САС на 03.08.2010 г. било отменено Определението на СГС, с което на ищцата била
взета мярка за неотклонение задържане под стража, като спрямо нея била взета
мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 5000 лв.
С Определение от 30.07.20103 г. по посоченото ДП била отменена и
наложената мярка за неотклонение парична гаранция.
С Определение по НЧД № 1499/2013 г. на СГС на основание чл.369, вр. чл.368 от НПК било прекратено изцяло наказателното производство
по ДП №108/2010 г. по описа на СО при СГП
срещу ищцата за престъпление по чл. 321, ал. 3 пр. 1 и 3 т. 2 от НК и
престъпление по чл. чл. 255, ал. 2 пр. 3
вр. ал. 1, т. 2 пр. 1 вр.
чл. 20, ал. 4 от НК.
Видно от писмо на Дирекция БДС-МВР от 03.08.2010 г. до 28.10.2014 г. на
ищцата била наложена мярка наложената забрана на ищцата да напуска пределите на
Република България.
С Постановения от 28.10.2014 г. по ДП №108/2010 г. по описа на СО при
СГП била отменена наложената забрана на
ищцата да напуска пределите на Република България и и били върнати иззетите
вещи от нея от Китов ООД по посоченото
ДП.
Със Заповед № 231/21.07.2010 г. на Изпълнителния директор на НАП, ищцата
била временно отстранена от служба на
длъжност инспектор по приходите при ТД на НАП-Варна.
Със Заповед №15.33/27.09.2010 г. на основание чл.105, ал.1, вр. ал. от ЗДСл и подадено заявление и било прекратено
служебното правоотношение в ТД на НАП-Варна , като инспектор по приходите.
От приетите по делото медицински документи и от заключение на назначената съдебномдицинска
експетиза се установява, че на ищцата били извършвани
оперативни интервенции в областта на вътрешните полови органи по повод болестни
промени една от които е във връзка със спадане на пикочния мехур и уретрата към входа на вагината. При приемането в здравното
заведение и били направени и параклинични
изследвания, при които било установено ниво на кръвната захар 7,22 ммол/л. Спадането на пикочния мехур и уретрата
към входа на вагината се дължало на вродена слабост на съединителната тъкан,
вродено скъсено влагалище или на индивидуални анатомични особености, родов травматизъм, промени в тъканите след менопаузата поради
намалената продукция на естрогени, тежък физически
труд, продължителна констипация (запек), след оперативни интервенции в малкия
таз, затлъстяване и други. При цистоцеле можело да
настъпи и задръжка на урината при големи размери на пролапса.
Цистоцелето притискало уретрата,
затруднявало уринирането, можело дълго време да липсва позив за уриниране, а
следвало неволево изтичане на урина. От горепосочените фактори било видно, че
посоченото болестно състояние не можело да бъде причинено от изживян стрес за
периода от юли 2010 г. до април 2014 г. Установеното ниво на кръвната захар
7,22 ммол/л. на ищцата по време на престоя и в МБАЛ „
Света Анна- Варна" АД гр. Варна от 22.02.2018 до 27.02.2018 било в
границите на физиологичния толеранс
Според заключението на назначената по делото съдебно-психологическа
експертиза образуваното досъдебно производство повдигнатото обвинение, и
мярката за неотклонение „задържане под стража" било възприето от К. като стресогенно събитие, което довело до дистрес
и дисбаланс в психичното й състояние и по-конкретно в емоционалното й
състояние. Налице били достатъчно клинични маркери, които покривали клиничните
критерии за остра стресова реакция
/остра стресова реакция- състоянието включва остра кризисна реакция,
психичен шок и бойна умора. Стресорният фактор бил
силен. Реакцията била тежка, но сравнително краткотрайно. Клиничната картина
била разнообразна и динамична. Това се отразявало на вниманието и възможността
за възприемане на постъпващите стимули. Можело да се наблюдава дезориентация,
отчаяние, депресия, отдръпване от ситуацията до степен на дисоциативен
ступор или свръхактивност-
реакция на бягство или фуга- по МКБ-10/, при К., предизвикана от образуваното
досъдебно производство повдигнатото обвинение, и мярката за неотклонение
„задържане под стража". В психичното състояние на К. все още се регистрирало
умерено изразен депресивен фов с малоценностни
преживявания, безпокойство и вегетативни смущения, което било нормалпсихологично предвид ситуацията, в която се намирала.
Според свидетеля В.И.К., близка на ищцата, тя била инспектор в НАП, а
нейния мъж имал бизнес свързан със счетоводство. М. била добър специалист,
колегите и я уважавали. Предната вечер, преди да се извърши ареста на ищцата, били
гости в тях и се уговорили с нея, да се видят вечерта след работа. На следващия
ден, след 9.00 часа свидетелката и звъняла няколко пъти по телефона, но никой
не отговарял. Към 11.00 часа в нейния офис дошли много притеснени дъщерята на
ищцата, която тогава била на 12 години и нейната майка. Дъщеря й казала, че М.
била арестувана и била помолила да се обадят
на адвокат. Детето било в шок. Същия ден свидетелката цял ден била с тях и
детето било силно разтревожено и плачело. М. била задържана първо в Русенския
арест, а след това във Софийския. Докато била в ареста в София, М. и се обадила
по телефона, казала и, че била зле и я попитала за дъщеря си. След като я
освободили още първия ден, ищцата се видяла само със свидетелката, защото
всичките им приятели се били отдръпнали от тях. Била драстично отслабнала,
споделила и, че в ареста било много страшно, с много лоши
условия и това, което я притеснявало било от стреса да не и окапят зъбите и косата.
През цялото време плачела. Споделила, че нямала връзка със семейството си, че
получила нервна криза от това, което и се случило и от неизвестността, какво
щяло стане. По отношение на нейния арест, свидетелката и съпругът следели и
всичко свързано с ищцата и то било отразено в медиите – по телевизията и в пресата.
В Русенските медии било писано, че тя и семейството й, били избягали в Америка.
Това допълнително натоварило М., защото всичките неща, които били изписани не
отговаряли на истината. Тя страняла от хората и казала, че не иска никого да
вижда, да излиза на улицата, чувствала се зле. След като се прибрала от ареста,
тя била коренно променена и като характер, тя и сега била променена, не била
същата, както я помнела от началото на тяхното познанство. Преди това била
решителна, бързо вземала решения, била отворена към компании, а след това тя се
затворила, нямала желание да излиза и да се среща с хора, притеснявала се много
за детето, за бизнеса на съпруга си, защото тя била временно отстранена от
работа и той останал без клиенти. Семейството останало без доходи, продали
апартамента си и леката кола, понеже имали ипотечен кредит, който не можели да
плащат, останали на нулата. Появили и се болести – вдигнала кръвно, имала
висока захар и отишли да живеят при нейната майка. Баба й си продала нивите, за
да им помогне. Основното и притеснение
било за детето, защото когато то тръгнало на училище, М. и разказвала, че
децата не искали да общуват с него и то се е връщало плачещо в къщи. М.,
незнаела как да му обясни ситуацията, защото дъщеря и била малка и не разбирала,
какво се случвало.
Свидетелят З.И.К., съпруг на ищцата, заявява, че
през 2010 г. М. *** от 1994 г., т.е. 16 години и
била уважаван инспектор. Преди ареста получила повишение, нямало оплаквания от
фирми, на които била правила ревизии, имала много добро име в града, като
данъчен инспектор. През м. юли 2010 г., когато свидетелят отишъл в кантората си
за счетоводни услуги „Китов“ и при него в 9.00 часа дошъл полицай и един
разследващ от НАП, като такива отишли и в домът им. Съпругата му и детето били
там, иззели всички компютри и телефони, и арестували М., без да се интересували
за детето. Вечерта разбрал, че тя била арестувана. Видял я след 15 дена, на
делото, по което била пусната под гаранция. Преди това ходил два-три пъти в
ареста, за да и занесе дрехи, но не го пуснали. Там тя нямала дрехи и бельо,
както я взели от сутринта, така си била. След, като я освободили видял, че била
много отслабнала, бледа, в състояние, в което не знаела къде се намира. Видял
друг човек пред себе си, точно за две седмици- в много тежко психическото й състояние.
Тя две седмици не била виждала детето, незнаела какво било станало, дали и свидетелят не бил арестуван, питала,
къде е детето, кой го гледа, била много притеснена. Поне една седмица след като
я освободили не искала да говори. После му споделила, че било ужасно в ареста-
килията била с тоалетна вътре, тъмно, на прозореца имало ламарина, постоянно
била на светната лампа, каза че леглото й било само на пружина и най-страшното,
което било, че хигиената била лоша, нямало с какво да се преоблече, било я
много страх да не и окапят косата и зъбите от стреса. Освен това, тя декември
месец претърпяла операция от рак и основно я било страх той да не рецидивира.
Разказала му, как я водили на покрива заедно с други затворници, в килията била
с проститутки и циганки, изпаднала в депресия, защото по цял ден мълчала,
понеже нямало какво да си говори с тях. Когато излязла от ареста не искала да
говори, само лежала в леглото около седмица. След това отказвала да излиза, защото
по време на ареста я давали няколко пъти по телевизията пред съда, колко били
откраднали, едва ли не били най-големите престъпници
на света. Във вестник „24 часа“ излязло интервю на Ц., тогава вътрешен министър
и той казал, че данъчните са я заловили с 40 хиляди лева в джоба, а тя казала,
че това и били джобни пари и други, такива твърдения, които всъщност не били истина.
Други вестници пък писали, че щели да избягат в Америка, че имали огромен джип,
едва ли не, че били най-големите богаташи в града, което обърнало хората срещу тях.
Преди това били уважавани сред приятели, колеги, а сега тя не искала да излиза,
изпадала в депресия, защото когато били на улицата, колегите от НАП минавали на
другия тротоар, не искали да говорят с нея. През това време започнали проверки
на доходите им, налагало се да се ходи в
НАП, а тя не искала да ходи там, защото колегите и се отдръпнали от нея. Много
от приятелите им също се отдръпнали, защото ги било страх, останали приятели
само с едно-две семейства. От кантора му си заминали клиенти, които му казали в
прав текст, че трябва да работят с държавата, а с такива, като тях не можели.
Съпругата му била отстранена от работа, но не и плащали заплата, осигуровки и
това в продължение на 9 месеца, най-платежноспособните
му клиенти избягали и останали с минимални доходи. Първо не искали да я
освободят от работа, после тя напуснала след 9 месеца и била на Бюрото по
труда, за да си търси работа, ходела на интервюта, но всички когато разбирали
коя е и отказвали работа, и това продължило 5-6 месеца. През този период се
издържали благодарение на родините, баба й си продала нивите, за да има с какво
да живеят. Продали едната кола, продали апартамента, т. к. имали ипотечен заем.
Принудили се да отидат да живеят при майката на ищцата- 4 човека на 60 кв.м., а
малко по-късно отишли на квартира. Това се отразило на нейното здраве. Детето
тръгнало на училище, там имало подмятания, подхвърляния, децата били жестоки, то
се връщало разплакано, жена му също започвала
да плаче, заради отношението към детето, притеснявала се, че нямали доходи. Тя
много се притеснявала, че пак можело да я арестуват и да отиде в затвора,
притеснявала се за тях, изпадала в странни състояния, страдала от главоболието
и безсънието, започнала да приема медикаменти, за да може да спи. През нощта не
можела да спи от страх от тъмното и повече от година, спели на светната лампа и
на отворена врата, защото като се затворела вратата на спалнята тя започвала да
трепери, имала страх от затворени пространства и до сега. Три дни плакали и
двамата, защото си продали венчалните халки, за да имали, какво да ядът, Ишцата отказвала да гледа новини, когато давали арестувани, как ги водели на съд. Преди
обвинението тя била уверена, решителна, човек който знаел какво иска, а сега не
можела да взема решения, била неуверена, вече не била същия човек, което с
годините се усилвало. Съпругата му в настоящия момент работила в неговата
кантора. За първи път след ареста започнала работа в една шивашка фирма като
счетоводител, която и до сега обслужва.
При така установената фактическа обстановка , съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано.
Когато прекратяването на
наказателното производство от съда, в случаите, когато обвиняемият е поискал
разглеждането на делото в съда, и когато прокуратурата е внесла обвинителен
акт, но на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, и делото е върнато за отстраняването им, и когато то не
е внесено в съда в едномесечен срок /чл. 369 НПК/отм.//, по своето същество е
санкция срещу прокуратурата, която не е реализирала в разумен срок /чл. 6 от
Конвенцията за защита на правата и основните свободи/ наказателната репресия
срещу обвиненото лице. Случаите, при които бездействието на прокуратурата да
отстрани допуснати процесуални нарушения и да внесе делото в съда в едномесечен
срок, имат за последица прекратяването на наказателното производство от съда на
основание чл. 369, ал. 4 НПК/отм./, следва да бъдат подведени под хипотезата на
недоказаност на обвинението, недоказаност на участието на обвиняемия в
престъплението /чл. 243, т. НПК/, което съответства на основанието за търсене
на отговорност за вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ - деянието не е извършено
от лицето. В този смисъл Решение № 248/16.10.2014 г. по гр.д. № 440/2014 г. на
ІV г.о. на ВКС, Решение № 291/16.11.2011 г. по гр.д. № 109/2011 г. на ІІІ г.о.
на ВКС
Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото
обезщетение обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно
от съответното длъжностно лице - т.е отговорността на държавата е обективна.
Фактическият състав по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ не включва в себе си като
предпоставка за възникването на задължение по чл. 4 ЗОДОВ отделните действия,
довели до повдигането на незаконно обвинение, сами по себе си също да са били
незаконосъобразни като или изобщо не са били регламентирани в закона или са
противоречали на материално- и/или процесуално-правни норми. Предвид това,
достатъчно е да се установи съществуването на влязла в сила присъда по
отношение на ищеца, за да се проведе успешно главно и пълно доказване на
основанието по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Държавата
за вредите от незаконно обвинение, което в случая е налице. Основанията за
прекратяване на наказателното преследване от съда по реда на чл. 369 НПК/отм./
следва да се приравни на коментираното в т. 7 от ТР № 3/22.04.2006 г. по т.д.№
3/2004 г. на ОСГК на ВКС основание за прекратяване на наказателното
производство от Прокуратурата, тъй като и в този случай прекратяването се дължи
на недоказаност на обвинението - така изрично в Решение № 291/16.11.2011 г. по
гр.д. № 109/2011 г. на ІІІ г.о. на ВКС.
Съгласно т.11 от Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005 г. по т.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС обезщетението
за неимуществени вреди се определя глобално. Този принцип се прилага както в
случаите, когато обезщетение се претендира във връзка с повдигнати обвинения за
няколко отделни деяния, така и при съобразяването на отделните конкретни
обстоятелства, характеризиращи разглеждания случай.
В настоящия казус следва се отчетат
следните фактори в казуса:
На първо място съвкупното време на
наказателното преследване действително е траело 3 години и 9 месеца - от
първоначалното привличане на ищцата като обвиняема /30.07.2010 г./ до
окончателното прекратяване на наказателното преследване с акт на съда по чл.
369 НПК /17.04.2014 г./. На второ място възрастта на ищцата в периода на
неоснователното й наказателно преследване - на 39 години към момента на
първоначалното й привличане за обвиняема и 42 години и 7 месеца към момента на окончателното
приключване на репресията. На трето място вида на взетата мярка за неотклонение
- "задържане под стража" което е траело от 22.07.20019 г. до 03.08.2010
г., 14 дни, изменена на парична гаранция в размер на 5000 лв., в последствие
отменена на 30.07.2013 г, като е заменен с подписка. На ищцата била наложената мярка
забрана от 03.08.2010 г. до 28.10.2014 да напуска пределите на Република
България- повече от 4 години. На следващо място характера и интензитета на
причинените увреждания, установени с показанията на разпитаните пред първата
инстанция свидетели Китов и Калева, които, съдът кредитира, изцяло като
съответни на събраните по делото писмени доказателства.
Съдът съобразява, на следващо място, вида и
тежестта на инкриминираните деяния, които съставляват тежки престъпления по
смисъла на чл. 93, т.7 НК - чл. 321, ал. 3 пр. 1 и 3 т. 2 от НК и престъпление
по чл. чл. 255, ал. 2 пр. 3 вр. ал. 1, т. 2 пр. 1 вр. чл. 20,
ал. 4 от НК, както и обстоятелството, че заради прекомерно продължилата наказателна
репресия, упражнявана от Прокуратурата, ищцата е била в постоянна несигурност
за бъдещето и развоя на процеса срещу нея;
Но от друга страна следва да се вземе
предвид и това, че ищцата не е доказала наличието на сериозни и трайни
поражения върху нейното здравословно състояние, нито пък е приложила писмени
доказателства за твърдяното в исковата молба отразяване на случая през годините
в пресата, което допълнително й причинило негативни емоционални преживявания и
унижения.
Не могат да бъдат възприети доводите на
ищцата, че наказателното производство е довело до загуба на клиенти на съпругът
и, тъй като тези твърдения не са доказани, още повече, че те биха били имуществени,
а не неимуществени.
Съгласно нормата на чл.52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. При
съобразяването му съдът взе предвид : емоционалния стрес, притеснение за
бъдещето, за детето, за доходите на семейството, депресия, затваряне в себе си,
нежелание за излизане от дома, обществено достояние на започналото наказателно
производство, унижение, дисбаланс в семейството. Съдът отчита и конкретната икономическа
обстановка в страната като цяло към момента на приключване на наказателното
преследване- като отправна точка при определянето на обществено приемливите
като справедливи размери на обезщетения от обсъждания вид. Съобразявайки всички
тези обстоятелства, взети заедно, настоящият състав на съдът намира, че
справедливият размер за неимуществените вреди, възлиза на сумата 10 000 лева, поради
което предявения иск следва да се уважи
до посочения размер, а над него да се отхвърли.
Предявеният иск за заплащане на законна лихва има акцесорен
характер и следва основателността на главния иск. Законната лихва върху
обезщетенията за вреди, присъдени по ЗОДОВ, е компенсаторна, а не мораторна, поради което е неоснователен доводът на ответника
, че същата е погасена по давност на основание чл.111, б. „в“ от ЗЗД. Тя се
дължи от датата на настъпване на изискуемостта на вземанията за обезщетения.С
оглед изложените съображения, законна лихва следва да се присъди върху
обезщетението за претърпени неимуществени вреди, считано от 17.04.2014 г.,
Ответникът следва да заплати по сметка на РРС сумата
от 300 лв. за назначените по делото експертизи.
В тежест на ответника са направените от ищеца разноски
в размер на 4 лв. съобразно уважената част от иска.
Ответникът дължи на процесуалният представител на
ищеца сумата от 830 лв. на основание
чл.38, ал.2 от ЗА вр. чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от
изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. Витоша №2, да
заплати по иск по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ на М.Р.К., ЕГН********** ***, сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от
нея неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършено престъпление по ДП
№ 108/2010 г. по описа на СО при СГП , по което и била взета мярка за неотклонение
задържане под стража за период от 14 дни, ведно със законната лихва върху
сумата от 17.04.2014 г. до окончателното и изплащане, както и сумата от 4 лв.- разноски за производството.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за обезщетение за претърпените неимуществени вреди за
горницата над 10 000 лв. до 25 000 лв., ведно със законната лихва от 17.04.2014
г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България гр. София, бул. Витоша №2 да заплати по сметка
на РРС сумата от 300 лв. за назначените по делото експертизи.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. Витоша №2 да заплати адв. Б.С. от РАК сумата от 830 лв.-
адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от решението до страните.
Районен съдия: