Решение по дело №922/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.215, ал.1 ЗУТ.

Образувано е по жалба на „Фон Голденбург“ ЕООД срещу заповед № 153 от 25.01.2023 г. на кмета на община Родопи, поправена със заповед № 763 от 02.05.2023 г. на кмета на община Родопи (л.541), с която на основание чл.225а, ал.1, във връзка с чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Пристройка към предприятие за производство на биологичен сайдер и други ферментирали напитки от биологични плодове с прилежащи дегустационна зала, складови помещения и административни офиси“, изграден в УПИ ****-производствена, обществено-обслужваща и търговска дейност, масив 18, местност „Живака“, землище на с. Белащица, от собственика „Фон Голденбург“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Н.Й.Е.Ф.Г..

Според дружеството-жалбоподател оспорената заповед е незаконосъобразна поради противоречие с материалноправните норми, несъответствие с целта на закона, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се обявяване на нейната нищожност или отмяна на заповедта и присъждане на направените разноски. Допълнителни съображения по съществото на спора са изложени в депозираната на 22.02.2024 г. писмена защита.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя се отхвърли като неоснователна. Претендира адвокатско възнаграждение. Съображения по съществото на спора са изложени в депозираните на 22.02.2024 г. писмени бележки.

Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, собственик и извършител на наредения за премахване строеж, чиито права неблагоприятно са засегнати от заповедта, и в 14-дневния преклузивен срок от нейното съобщаване (л.442). Жалбата е срещу заповед, която съгласно чл.215, ал.1 ЗУТ може да се обжалва по реда на АПК пред административния съд по местонахождение на имота. Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните съображения:

От събраните по делото доказателства се установява, че във връзка със сигнали на съседи и писма на РДНСК Пловдив са извършени няколко проверки в собствения на дружеството-жалбоподател УПИ **** и са съставени констативни протоколи и актове, както и констативен акт № 28 от 03.10.2022 г. (л.371-374) във връзка с проверката на процесния строеж: „Пристройка към предприятие за производство на биологичен сайдер и други ферментирали напитки от биологични плодове с прилежащи дегустационна зала, складови помещения и административни офиси“. При проверката контролните органи са установили, че за този строеж няма издадени строителни книжа – одобрен проект, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка, протокол за определяне на строителна линия и ниво, заповедна книга. В констативният акт е описан строежът – пристройка, изпълнена в югоизточната част на предприятието, с размери в план 9,40 м/ 57,87 м/ 36,2 м/ 51,4 м, един етаж на кота -3,00 м и 5 етажа над кота 0,00 м с обща височина 15 м, със завършен стоманобетонен скелет – колони, греди, шайби и типови стоманобетонни плочи, последната типова стоманобетонна плоча е излята на кота +15,00 м, частично е изпълнена тухлена зидария. Констативният акт съдържа и окомерна скица. Контролните органи са установили, че извършеното строителство е в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП и е без съгласуван и одобрен инвестиционен проект, с което са нарушени чл.137, ал.3 и чл147, ал.1 ЗУТ, поради което констативният акт е основание за започване на административно производство по реда на чл.225а, ал.1, във връзка с чл.225, ал.2 ЗУТ за премахване на строителството.

Констативен акт № 28 от 03.10.2022 г. е съобщен на представляващия дружеството-жалбоподател и на 24.11.2022 г. е подадено възражение-обяснение, към което не са представени нови доказателства и не са направени доказателствени искания.

На 09.12.2022 г. от главния архитект на община Родопи е депозирано становище (л.418) относно законността и търпимостта на процесния строеж. Според главния архитект на общината строежът не може да се квалифицира като търпим, защото е изграден след 2021 г. и не попада в приложното поле на търпимостта, уредена в § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ; строежът не е допустим по сега действащите разпоредби, защото съгласно чл.137, ал.3 ЗУТ строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон, а в действащия ПУП – ПРЗ за УПИ ****, одобрен със заповед № 447 от 30.04.2018 г., е предвидено застрояване на сгради с Н до 12 м, докато процесната пристройка е с Н = 15 м; за строежа няма одобрени проекти и не е издадено разрешение за строеж. Съответно направен е извод, че извършеното строителство е в нарушение на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 ЗУТ и е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и 2 ЗУТ и съгласно чл.225а ЗУТ подлежи на премахване, поради което е предложено на кмета на общината да приложи мерките по чл.225а, ал.1 ЗУТ.

Въз основа на констативен акт № 28 от 03.10.2022 г. (л.371-374) и становището на главния архитект от 09.12.2022 г. (л.418) е издадена оспорената заповед № 153 от 25.01.2023 г. – предмет на настоящото съдебно производство. Възприемайки констатациите на контролните органи и становището на главния архитект, кметът на общината е разпоредил премахване на процесния строеж: „Пристройка към предприятие за производство на биологичен сайдер и други ферментирали напитки от биологични плодове с прилежащи дегустационна зала, складови помещения и административни офиси“, който е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и 2 ЗУТ и не е търпим.

Представената в хода на съдебното производство скица-виза (л.537) не е ново писмено доказателство. Въз основа на нея на дружеството-жалбоподател е разрешено проучване и проектиране на обект: „Предприятие за производство на биологичен сайдер и други ферментирали напитки от биологични плодове с прилежащи дегустационна зала, складови помещения и административни офиси“, към който обект е изградена процесната пристройка – предмет на оспорената заповед.

В хода на съдебното производство е допуснато извършването на съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства.

Вещите лица посочват, че съгласно действащия ПУП – ПРЗ, одобрен със заповед № 447 от 30.04.2018 г., процесният УПИ ****-производствена, обществено-обслужваща и търговска дейност, масив 18, местност „Живака“, землище на с. Белащица, попада в устройствена зона Смф (смесена многофункционална) с устройствени показатели: височина по-малка или равна на 12 м, Пзастр. 60%, Кинт 2,5, Позел. 40%, свободно застрояване по ограничителна линия на 3 м от северна, североизточна и западна регулационна линия и на 5 м от южна регулационна линия, а издадената скица-виза № 119 от 15.05.2018 г. е копие от действащия ПУП – ПРЗ и допустимите параметри на застрояване за процесния УПИ са същите, както в действащия ПУП.

Посочват също, че разрешение за строеж № 25 от 17.01.2019 г. и заповед № 42 от 20.04.2021 г. се отнасят за обект: „Предприятие за производство на биологичен сайдер и други ферментирали напитки от биологични плодове с прилежащи дегустационна зала, складови помещения и административни офиси“, т. нар. корпус 1, който е със застроена площ 817,95 кв.м и разгърната застроена площ 3398,29 кв.м със сутерен, а с промяна по време на строителство (заповед № 42 от 20.04.2021 г. и одобрени проекти от 20.04.2021 г.) със застроена площ 817,95 кв.м и разгърната застроена площ 3311,07 кв.м със сутерен.

Посочват още, че разрешение за строеж № 318 от 19.07.2021 г. се отнася за обект: : „Нов корпус 2 за разширение на „Предприятие за производство на биологичен сайдер и други ферментирали напитки от биологични плодове с прилежащи дегустационна зала, складови помещения и административни офиси“, т.нар. корпус 2, който съгласно одобрените на 30.03.2021 г. идейни инвестиционни проекти и издаденото разрешение за строеж № 318 от 19.07.2021 г. е със застроена площ 1058,85 кв.м и разгърната застроена площ 3174,98 кв.м със сутерен и съгласно част Архитектура от одобрените проекти е с коти -3,75 м и частично -3,30 м и -6,40 м, 0,00 м, +3,00 м, +6,15 м, +6,95 м (корниз), но на място са изпълнени пет надземни етажа на кота 0,00 м, +3,00 м, +6,00 м, +9,00 м, +12,00 м, над ниво +12,00 м до ниво +15,00 м са изпълнени колони и шайби и се вижда чакаща армировка.

Вещите лица са констатирали (а това е известно и служебно на съда), че за корпус 1 и съставен констативен акт № 2 от 18.01.2023 г. и е издадена заповед № 942 от 08.06.2023 г. за премахване на незаконен строеж над допуснатия с разрешение за строеж № 25 от 17.01.2019 г. и заповед № 42 от 20.04.2021 г., а за нов корпус 2 е съставен констативен акт № 14 от 28.06.2023 г. и е издадена заповед № 1025 от 31.08.2023 г. за премахване на незаконен строеж над допуснатия с разрешение за строеж № 318 от 19.07.2021 г.

Според вещите лица не следва да се коментира зададения им въпрос, дали описаното и онагледено в констативен акт № 28 от 03.10.2022 г. на устройствените показатели за устройствена зона Смф и дали нарушава параметрите за плътност и интензивност на застрояване, защото извършеното строителство е без строителни книжа, а височината е недопустима по действащия ПУП.

Вещите лица също не са установили за пристройката към корпус 1 да има одобрени проекти, а на място са констатирали изпълнение на едно подземно и пет надземни нива: коти 0,00 м, +3,00 м, +6,00 м, +9,00 м, +12,00 м и плоча на +15,00 м, в груб строеж, само колони и плочи без тухлена зидария.

Вещите лица са изследвали издадените актове и подадените от дружеството-жалбоподател заявления за изработване на ПУП – ПРЗ за УПИ ****-производствена, обществено-обслужваща и търговска дейност за обект: „Здравеопазване и обществено обслужване – МБАЛ“, която процедура не е приключила заради установеното строителство в несъответствие с действащия ПУП, в отклонение от строителните книжа за корпус 1 и нов корпус 2 или без строителни книжа за пристройката към корпус 1, поради което вещите лица дават заключение, че строежът трябва да се приведе в съответствие с одобрените проекти и издадените разрешения за строеж, след което може да се инициира изменение на действащия ПУП.

Според вещите лица в конкретния случай е без значение, дали строежът е извършен съгласно правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, дали да вложени качествени строителни материали и изделия и дали да спазени технологичните процеси, защото строежът не съответства на предвижданията на действащия ПУП и без строителни книжа. Освен това, според вещите лица конструктивната годност, съответствието с нормативните изисквания за носимоспособност и устойчивост на строителната конструкция, съответствието с нормите за проектиране, действащи в момента в страната, не може да се установява с външен оглед при вече построена сграда, експертизата не може да извърши проверка на цялата сграда с провеждане на нови статически изчисления, за годността на конструкцията може да се съди само от наличните писмени доказателства. Тъй като сградата е незаконен строеж, който трябва да се премахне изцяло, е без значение, дали е осигурена необходимата здравина, стабилност и устойчивост.

При огледа на място вещите лица са установили, че вертикалните елементи между коти +12,00 м и +15,00 м са основни носещи елементи за конструкцията на сградата, продължаващи от основите до кота +15,00 м, и не са констатирали вертикални елементи (колони и шайби) за закрепване на архитектурни елементи (куполи, кули или фотоволтаици). Съответно за пристройката няма одобрен проект, такива елементи са недопустими и за корпус 1 и нов корпус 2, защото не са предвидени в одобрените проекти и другите строителни книжа. Според вещите лица, когато административният орган установи, че строителството по констативен акт № 14 от 26.08.2023 г. за нов корпус 2 и по констативен акт № 2 от 18.01.2023 г. за корпус 1 и издадените заповед № 1025 от 31.08.2023 г. (за нов корпус 2) и заповед № 42 от 20.04.2021 г. (за корпус 1) е премахнато, възложителят може да внесе проект, отразяващ новите му инвестиционни намерения за архитектурни елементи или фотоволтаици.

Самото разрушаване на строежа според вещите лица е технически възможно и следва да става в съответствие с предварително изготвен и одобрен проект.

В особеното си мнение арх. К. посочва, че графичното приложение към заключението служи само за онагледяване на разположението на процесната пристройка спрямо корпус 1 и в имота, както и размерите й, съответно за да не се въведе в заблуждение съда, изрично посочва, че цялата пристройка е без строителни книжа, за нея не може да се коментират допустима височина и надвишаване на допустимата височина, както и че цялата пристройка до 12 м и над 12 м не попада в хипотезата на § 16 ПР ЗУТ за търпим строеж.

В особеното си мнение инж. Р. е отговорила на подробно на въпроси 2 и 3. Отчитайки допустимите параметри на застрояване и устройствената зона съгласно действащия ПУП – ПРЗ, изпълненото към момента строителство (корпус 1, корпус 2 и процесната пристройка със застроена площ 76 кв.м и разгърната застроена площ 380 кв.м), вещото лице дава заключение, че с процесната пристройка не се надвишава допустимата по действащия ПУП плътност на застрояване, но се надвишават допустимите интензивност на застрояване и височина на застрояване. Инж. Р. се е запознала и с внесения за разглеждане на 04.11.2022 г. технически инвестиционен проект за: „Промяна по време на строителство – „Изграждане на пристройка със складови и обслужващи функции“ на „Предприятие за производство на биологичен сайдер и други ферментирали напитки от биологични плодове с прилежащи дегустационна зала, складови помещения и административни офиси“ и тези проекти според нея не отговарят на предвижданията на действащия ПУП – ПРЗ.

Съдът намира, че особените мнения на вещите лица не внасят противоречие в общото заключение, а представляват допълнителни мнения по конкретни въпроси, на които всяко от вещите лица е обосновало собствени аргументи, в повече от изразените като общо мнение. Особените мнения не внасят съмнение относно правилността на общото заключение.

Съдът кредитира заключението и особените мнения на вещите лица и намира, че с тях не се установяват нови факти от значение за законосъобразността на оспорената заповед, доколкото почти всички въпроси са ирелевантни за разрешаването на този въпрос. В този смисъл беше безпредметно допускането на повторна или допълнителна съдебно-техническа експертиза, която също трябва да се занимава със въпроси извън предмета на настоящото дело. От друга страна, вещите лица също са констатирали, че за процесната пристройка няма издадени строителни книжа – разрешение за строеж, издадено въз основа на одобрени инвестиционни проекти. Т.е., потвърждава се правилността на извода на кмета на общината, че процесният строеж е незаконен и като такъв подлежи на премахване.

При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и липсват основания за нейната отмяна.

Съгласно чл.225а, ал.1 ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Следователно, оспорената заповед е издадена от компетентен орган – кмета на общината, тъй като се касае за строеж ІV категория, посочена в становището на главния архитект от 09.12.2022 г. (л.418) и констативен акт № 28 от 03.10.2022 г. (л.371-374), въз основа на който е издадена оспорената заповед. Не се доказа твърдението на дружеството-жалбоподател, че строежът е от ІІІ категория, защото освен голословното твърдение на процесуалния представител на жалбоподателя други доказателства в тази насока не бяха ангажирани при доказателствена тежест за дружеството да обори доказателствената сила на официалните документи, в които изрично е посочена категорията на незаконния строеж, разпореден за премахване.

Съгласно чл.225а, ал.2 ЗУТ заповедта по ал.1 се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл.223, ал.2, връчва се на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. В настоящия случай тази процедура е спазена. Съставен е задължителният констативен акт, който е съобщен на дружеството-жалбоподател, т.е., не е нарушено правото му на участие и защита в административното производство по издаване на оспорената заповед. Напълно неоснователно е възражението за нарушаване на чл.35 АПК, тъй като всички относими доказателства са събрани в производството по издаване на оспорената заповед и за изяснени всички правнорелевантни факти, тъй като нови факти от значение за правилното решаване на въпроса за законността на процесния строеж не се посочиха от дружеството и не се събраха нови доказателства в настоящото съдебно производство.

По безспорен начин е доказано, че в случая се касае за незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, съгласно който строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. В настоящия случай са налице и двете предпоставки на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, тъй като за процесния строеж няма никакви строителни книжа – нито са одобрявани инвестиционни проекти, нито е издадено разрешение за строеж. Това е констатацията на служителите от общинската администрация (членовете на работната група, извършила проверката, и главния архитект на общината), а също и на вещите лица от съдебно-техническата експертиза. При доказателствена тежест за дружеството-жалбоподател да представи инвестиционни проекти и разрешение за строеж за разпоредения за премахване строеж такива не бяха представени. Всъщност дружеството-жалбоподател и не твърди, че за процесната пристройка е издадено разрешение за строеж.

Без правно значение за законосъобразността на оспорената заповед е обстоятелството, че за процесния имот има издадени други разрешения за строеж, защото те касаят други строежи – т.нар. корпус 1 и корпус 2 на предприятието за биологичен сайдер – и процесната пристройка не е предвидена в инвестиционните проекти, въз основа на които са издадени разрешение за строеж № 25 от 17.01.2019 г., изменящата го заповед № 42 от 20.04.2021 г. и разрешение за строеж № 318 от 19.07.2021 г.

Категорично не се възприема защитната теза на дружеството-жалбоподател, че процесната пристройка представлява временен строеж. Съгласно чл.50 ЗУТ временните строежи са: 1. в застроени поземлени имоти: а) едноетажна пристройка към законно изградена сграда със застроена площ до 40 кв. м; ако пристройката е двуетажна, тя може да бъде до 30 кв. м на всеки етаж; б) преустройство на таванско помещение, вместо пристрояване по буква "а", като се изгради надзид до 1,5 м и се направят капандури, независимо от етажността на сградата; в) ателие или обект с обслужващо предназначение при спазване на ограниченията по буква "а", за застроена площ и височина; г) постройки на допълващо застрояване при условията на чл.46; д) гараж; е) ограда, съобразена с изискванията по чл.48, ал.2; 2. в незастроени поземлени имоти: а) жилищна сграда със застроена площ до 60 кв. м на два етажа или жилищна сграда на един етаж до 80 кв. м; б) (отм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.); в) строежи по т. 1, букви "в", "г", "д" и "е". Изброяването е изчерпателно и процесната пристройка, която е със застроена площ 76 кв.м и разгърната застроена площ 380 кв.м, с един подземен и пет надземни етажа, категорично не попада в нито една от тези изчерпателно изброени хипотези на чл.50 ЗУТ. Следователно процесната пристройка не може да бъде квалифицирана като временен строеж.

Без правно значение за законосъобразността на оспорената заповед е също обстоятелството, че със заявление от 04.11.2022 г. е започнато производство по одобряване на проект за „Промяна по време на строителство – „Изграждане на пристройка със складови и обслужващи функции“ на „Предприятие за производство на биологичен сайдер и други ферментирали напитки от биологични плодове с прилежащи дегустационна зала, складови помещения и административни офиси“, защото тези проекти не са одобрени и това е безспорен факт за страните по делото. Внесеният за одобрение проект отразява само променените инвестиционни намерения на собственика, но не представлява одобрен от компетентни органи проект, въз основа на който е издадено разрешение за строеж, т.е., при липсата на тези задължителни документи процесната пристройка представлява незаконен строеж.

Неоснователно е възражението на дружеството-жалбоподател за липса на конкретизация относно разпоредения за премахване строеж, защото цялата пристройка с всичките си етажи представлява незаконен строеж и следва да се премахне изцяло, в какъвто смисъл е и оспорената заповед.

Процесният строеж не е търпим и в този смисъл съдът споделя изцяло съображенията на главния архитект и на кмета на общината, че строежът е изграден след 2021 г. и не попада в приложното поле на § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ (не попада във времевия обхват за започване или завършване на строежите – 07.04.1998 г. до влизане в сила на ЗИД ЗУТ от 2003 г.), не е допустим по сега действащите разпоредби, защото съгласно чл.137, ал.3 ЗУТ строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон, а в случая, от една страна, действащият ПУП – ПРЗ, одобрен със заповед № 447 от 30.04.2018 г., предвижда застрояване с височина до 12 м, докато процесната пристройка е с височина 15 м, от друга страна, за строежа няма одобрени проекти и не е издадено разрешение за строеж. Т.е., категорично процесният строеж не е търпим и доказателства, опровергаващи този извод на административния орган, не се събраха в хода на съдебното производство.

Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли. При този изход на делото и предвид своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски същото като основателно и доказано в размера на платеното възнаграждение за един адвокат (л.488) следва да се уважи и да бъде осъдено дружеството-жалбоподател да заплати на общината 1200 лева на основание чл.143, ал.3 АПК. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, IV състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Фон Голденбург“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: село Белащица, община Родопи, област Пловдив, местност „Живака“ № 18б, представлявано от управителя Н.Й.Е.Ф.Г., срещу заповед № 153 от 25.01.2023 г. на кмета на община Родопи, поправена със заповед № 763 от 02.05.2023 г. на кмета на община Родопи.

ОСЪЖДА „Фон Голденбург“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: село Белащица, община Родопи, област Пловдив, местност „Живака“ № 18б, представлявано от управителя Н.Й.Е.Ф.Г., да заплати на община Родопи сумата 1200 (хиляда и двеста) лева, адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.

Съдия: