Решение по дело №84/2020 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.208 от АПК, подадена от С.Б.К. ***, действащ чрез пълномощника адв. Г.Г. ***, против решение № 36/28.02.2020 г., постановено по АНД № 688/2019 г. по описа на Районен съд Видин (ВРС), с което е потвърдено наказателно постановление № 25-0000127/08.05.2019 г. на началник областен отдел „Автомобилна администрация”-Видин, с коeто на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 2000.00 лева, на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтПр, за нарушение по чл.31, ал.1, т.1 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е неправилно. Иска се да бъде отменено касираното съдебно решение, както и потвърденото с него НП.

Ответникът, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин заявява, че жалбата е неоснователна. Прави искане за потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно и обосновано.

Касационната жалба е подадена в установения в чл.211, ал.1 от АПК срок и от субект, който има интерес от обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Установено е, че на 12.04.2019 г. около 07:20 ч. касаторът е престоявал на стоянка за таксита, находяща се в гр. Видин, бул.”Панония”, пред блок „Баба Тонка” № 1, с таксиметров автомобил марка „Дачия Сандеро”, рег.№ ВН1261ВХ, собственост на Людмил Николов Тодоров. Установено било, че автомобилът е оборудван и предназначен за осъществяване на таксиметрова дейност, включен в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници на фирма ЕТ „Мит-Людмил Тодоров”, като в момента на проверката издаденото разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници № 05-15/22.03.2016 г. било с изтекъл срок на валидност до 22.03.2019 г.

В резултат на горното актосъставителят Добрилов приел, че е налице нарушение по чл.31, ал.1, т.1 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ. Водачът не направил възражения както при съставяне на АУАН, така и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на установеното с акта, началник областен отдел „Автомобилна администрация”-Видин издал атакуваното пред ВРС НП.

Административен съд Видин намира, че събраните по делото доказателства са обсъдени от първоинстанционния съд. ВРС е положил необходимите усилия да събере всички възможни доказателства, правилно ги е преценил и установената фактическа обстановка се базира на тях. Направените правни изводи са обосновани и почиват на задълбочен анализ на установените по делото факти. АС-Видин споделя разбирането на въззивния съд, че жалбоподателят е осъществил състава на описаното в НП административно нарушение както от обективна, така и от субективна страна. Правилно съдебният състав е кредитирал показанията на свидетелите на ответника, за които липсват данни за заинтересованост от изхода на делото, както и поради факта, че същите свидетелстват в качеството си на длъжностни лица, за обстоятелства, установени от тях в кръга на служебните им правомощия и напълно се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства.

Постановеното съдебно решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Изложените в жалбата касационни основания не се потвърждават от събраните в хода на административно наказателното производство доказателства. Установено е по категоричен и безспорен начин извършеното деяние, неговия автор и наличието на вина. Необосновано е твърдението на касатора за допуснати съществени нарушения на закона при издаване на НП и постановяване на първоинстанционното решение.

Неоснователен е довода, че в хода на административно наказателното производство е извършено нарушение на процесуалните правила (чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН), изразяващо се в необоснованост на НП. Съгласно чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН, въззивното решение подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХII от АПК. Последната регламентира касационното производство по административни дела. Следователно при разглеждане на първоинстанционните дела административният съд следва да се ръководи от нормите по глава ХII от АПК, с изключение на касационните основания, съдържащи се в чл.209 от АПК, вместо които следва да съобразява касационните основания, регламентирани в чл.348 от НПК (Глава ХХIII “Касационно производство“). Чл.348, ал.1, т.2 от НПК предвижда като отменително основание единствено същественото нарушение на процесуалните правила, допуснато от въззивния съд. Ал.3 на посочения член дава изчерпателно описание на тези процесуални нарушения в т.1-4, които се приемат за съществени, а ал.4 изрично повелява, че процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата (решението). Според ал.3 съществени са единствено следните нарушения на процесуалните правила: когато са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на другите страни, ако не е отстранено; когато няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; когато присъдата или решението са постановени от незаконен състав и когато тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението.

Очевидно в хода на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения, които биха довели до ограничаване процесуалните права на уличеното като нарушител лице.

Даденото описание на процесното деяние е достатъчно точно и конкретно, съдържа всички съществени белези на нарушението от обективна и субективна страна, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, относим към настоящия случай. Доказано е извършването на описаното нарушение и авторството на деянието.

В хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По никакъв начин не е накърнено правото на защита на нарушителя, да разбере в осъществяването на кое конкретно деяние е обвинен и въз основа на какви доказателства.

Не са налице основания за приложение на чл.28 от АНН. От събраните по делото данни може да се направи обоснован извод за достатъчно висока степен на обществена опасност на деянията и дееца. Касае се за таксиметров превоз, който съдържа потенциална опасност за накърняването на широк кръг обществени отношения при неспазване на императивните правила за извършването на превоза, което изключва приложението на института на маловажния случай при административното наказване.

Решението на ВРС е правилно и обосновано. Правилно първоинстанционният съд е приел, че събраните в административно наказателното производство и на съдебния етап писмени и гласни доказателства, по безспорен и категоричен начин доказват осъществяването на описаното в акта и постановлението нарушение, както от обективна, така и от субективна страна, като е посочен и неговия автор. Наложеното наказание е справедливо, наложено е в абсолютния законоустановен размер и при спазване изискванията на чл.27 от ЗАНН.

С оглед посочените съображения, решението на ВРС следва да бъде оставено в сила.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд Видин

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 36/28.02.2020 г., постановено по АНД № 688/2019 г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено наказателно постановление № 25-0000127/08.05.2019 г. на началник областен отдел „Автомобилна администрация”-Видин.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                         2.