РЕШЕНИЕ
№ 20407
гр. София, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело №
20231110170740 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по подадена от
„Е“ ЕООД искова молба против Д. Г. Д., с която са предявени искови претенции с
правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: 1 616.91 лв. – главница по Договор за
стоков кредит № ... от 10.10.2022 г., 244.40 лв. договорна лихва за периода от
10.11.2022 г. до 09.08.2023 г. и 80.33 лв., представляваща лихва за забава за периода от
10.11.2022 г. до 09.08.2023 г. , ведно със законната лихва считано от дата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК 03.10.2023 г. до окончателно изплащане на вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
54458/2023 г. по описа на СРС, 180-ти състав.
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че между Д. Г. Д.
и „Б..“ АД е сключен договор за стоков кредит № ... от 10.10.2022 г., по силата на който
кредиторът предоставил сумата от 1 616,91 лева, а кредитополучателят се задължил да
погаси кредита на 24 месечни вноски, с краен срок на погасяване 10.10.2024 г. Твърди
се, че поради неплащане от страна на ответника, задължението е обявено за
предсрочно изискуемо, за което същият бил уведомен на 09.08.2023 г. В условията на
евентуалност, ищецът прави изрично волеизявление за обявяване на предсрочна
изискуемост с исковата молба. Твърди, че на 23.06.2023 г. е сключен договор за
продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който банката прехвърлила
вземанията си произтичащи от процесния договор за кредит, на ищеца. Сочи се, че до
ответника е изпратено уведомление за извършеното прехвърляне на вземанията от
ищцовото дружество в качеството му на пълномощник на банката, но писмото било
върнато в цялост с отбелязване „непотърсено“. С оглед изложеното, са развити
съображения в насока, че длъжникът следва да се счита за уведомен с получаване на
препис от исковата молба, в който смисъл също е направено изрично волеизявление.
При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът оспорва да е
сключвал процесния договор и сочи, че в случая се касае до злоупотреба с лични
данни. Твърди, че голяма част от посочените данни в договора за кредит, са грешни.
Сочи, че никога не е притежавал мобилен номер **********. Оспорва да е получавал
стоката, за която е отпуснат заем. Оспорва надлежното обявяване на предсрочната
изискуемост. Сочи, че договорът за кредит съдържа неравноправни клаузи. Развива
подробни съображения в насока, че от представените от страна на ищеца
доказателства не се установява договорът за заем да е сключен от разстояние при
спазване на законовите изисквания. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, като са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 240,
ал. 1 и 2, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 от ЗЗД.
По исковите претенции с правно основание чл. 240, ал. 1 и 2, вр. чл. 99 ЗЗД,
вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че
между цедента и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (стоков кредит), по което
заемодателят е предоставил на ответника стоков кредит в посочения размер, а
последният се е задължил да върне сумата в посочения срок, че ответникът е изпаднал
в забава и размер на обезщетението за забава, както и че вземането е прехвърлено на
ищеца въз основа на валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът е бил
надлежно уведомен.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение.
Претендираните от ищеца вземания произтичат от твърдения за сключен между
цедента и ответника договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
какъвто, съобразно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР, е всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението
до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на
§ 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, "средство за комуникация от разстояние" е всяко средство,
което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице
едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя, като
несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на
разговори по телефон, изпращането на писма по имейл, натискане на бутон на
интернет страницата на дружеството – цедент, представляват средства за комуникация
от разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения за методите на сключване на
процесния договор, правоотношението между страните попада в приложното поле на
посочения нормативен акт.
В настоящия случай за доказване наличието на облигационна връзка между
цедента и ответника са представени неподписани документи – декларация съгласие,
искане за стоков кредит, общи условия, погасителен план и Договор за стоков кредит
Договор за стоков кредит № ... от 10.10.2022 г.
Съгласно разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 ЗЕДЕУУ и на чл. 3, т. 35 от
Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г.
относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от
2
28 август 2014 г.), електронен документ означава всяко съдържание, съхранявано в
електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален
запис, като писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ,
съдържащ електронно изявление. Електронно изявление е словесно изявление,
представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и
визуално представяне на информацията (чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУУ). Електронното
изявление се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ и на чл. 3, т.
10-12 от Регламент (ЕС) № 910/2014 – за електронен подпис се считат данни в
електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са
логически свързани с тях, и които титулярът на електронния подпис използва, за да се
подписва, като законът въвежда три форми на електронния подпис – обикновен,
усъвършенстван и квалифициран.
Същевременно, законът придава значение на подписан саморъчно документ
само на този електронен документ, към който е добавен усъвършенстван или
квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 2 и ал. 3 ЗЕДЕУУ, вр. с чл.
3, т. 11 и 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014, но допуска страните да се съгласят в
отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността
на саморъчен. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на
подписания писмен документ, като ако се касае за частен документ, той се ползва с
такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 ГПК), а в случай че това
авторство бъде оспорено, тежестта за доказване истинността на документа се
разпределя съобразно специалното правило на чл. 193 ГПК. В този смисъл - Решение
№ 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., Определение № 169 от
6.04.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 672/2017 г., I т. о.
Следователно, при липсата на предпоставките на чл. 13, ал. 2 и ал. 3 ЗЕДЕУУ,
вр. с чл. 3, т. 11 и 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014, следва да се приеме, че
представеният по делото електронен документ (възпроизведеният на хартиен носител
договор за кредит) не е саморъчно подписан документ и не се ползва с формална
доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК. Въпреки това, той не е "правно
нищо" – налице е волеизявление, но при оспорване на неговото авторство това
обстоятелство следва да бъде установено с други доказателствени средства, като
доказателствената тежест е за страната, която представя документа и се ползва от него
(както при неподписан писмен документ).
В настоящия случай ответникът изрично оспорва наличието на облигационна
връзка между него и Б.., като се сочи, че не е подписвал процесния договор по
електронен път при твърдения, че се касае за злоупотреба с лични данни.
Ищецът не доказа по безспорен и категоричен начин, че представеният към
исковата молба Договор за стоков кредит № .../10.10.2022г., е подписан от ответника Д.
Д..
С оглед формулирано от ищцовото дружество доказателствено искане, по реда
на чл. 192 ГПК, е изискана информация от „Е“ АД за дата, месец, година и час когато
ответникът Д. Д., ЕГН ********** е направил регистрацията си за ползване на IP
адрес, като се посочи потребителско име, телефонен номер и имейл адрес, от който е
направена регистрацията.
От представения на л. 117 по делото отговор се установява, че първият профил е
открит на 24.08.2022г. и закрит на 25.08.2022г., тоест преди датата на подписване на
процесния договор за стоков кредит № .../10.10.2022г.
Видно от отговора вторият профил е регистриран на 25.08.2022г. , като
потребителят е преминал успешно процедурата по отдалечена автоматична видео
идентификация на същата дата, с което профилът е създаден. Сочи се, че по време на
регистрацията са добавени телефонен номер +********** и електронен адрес: ......
Така представената информация установява единствено, че към датата на
3
подписване на договора Д. Д. е имал регистрация в приложението „Е“. Ищецът не
доказа по категоричен начин, доколкото не бяха ангажирани доказателства в тази
насока / не са представени извлечения от електронна поща или записи на изявления,
направени чрез телефон или друго средство за гласова комуникация от разстояние
(съобразно разпоредбата на чл. 18, ал. 3 ЗПФУР)/, от които да се установява волята на
ответника да получи стоков кредит за процесната сума или които да удостоверяват, че
именно той е получил в цифров вид договора за стоков кредит и се е съгласил с него,
нито бяха формулирани други доказателствени искания.
Приложените на хартиен носител декларация съгласие, искане за стоков кредит,
общи условия, погасителен план и Договор за стоков кредит № ... от 10.10.2022 г., не
са достатъчни да обусловят извода за постигнато съгласие между „Б..“ и ответника за
сключване на процесния договор за стоков кредит, доколкото не се установи да са
подписани.
С оглед изложеното и при съвкупна преценка на събрания по делото
доказателствен материал съдът намира, че ищецът не доказа, при условията на пълно и
главно доказване, наличие на твърдяната облигационна връзка между цедента и
ответника посредством средствата за комуникация от разстояние при описаните
условия, поради което в тежест на ответника не е възникнало задължение за връщане
на претендираната сума за плащане на главница, договорна лихва и мораторна такава.
По изложените съображения исковите претенции следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи и следното:
Настоящият съдебен състав намира, че ищцовото дружество не доказа по
категоричен начин, че е носител на вземанията предмет на настоящото производство, в
частност, че претендираните вземания действително са му били цедирани
респективно, че се касае за едни и същи вземания, произтичащи от твърдения договор
за стоков кредит. Съдът намира, че представените Рамков договор за покупко-
продажба на вземания /цесия/ от 21.03.2023г. /л. 34 /, допълнително споразумение /л.
44/ и копие на приложение № 1 към допълнително споразумение от 23.06.2023г., нямат
необходимата доказателствена стойност да установят идентичността на
претендираните вземания, доколкото очевидно не съвпадат с претенцията на ищеца –
по размер /доколкото в Приложение № 1 фигурират и други суми, в частност под №
66 фигурира процесния договор за стоков кредит, като освен размера на главницата,
фигурират още седем различни суми, които не съвпадат с вземанията на ищеца,
предмет на настоящото производство/, като в случая е приложимо и правилото на
чл. 178, ал. 2, изр. 1 ГПК, че съдът оценява доказателствената сила на документа, в
който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни
недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото. В случая се касае за частен
свидетелстващ документ, който се ползва с формална доказателствена сила.
Формалната доказателствена сила както на официалните, така и на частните
документи, се отнася до факта на писменото изявление и неговото авторство – чл. 180
ГПК. За разлика от официалния свидетелстващ документ, частният свидетелстващ
документ няма материална доказателствена сила, освен ако съдържа неизгодни за
издателя му факти, в който случай има силата на извънсъдебно признание. Това обаче
не означава, че частният свидетелстващ документ няма никаква доказателствена
стойност. Доказателствената стойност на частните свидетелстващи документи се
преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото
– така Решение № 136 от 14.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6554/2014 г., IV г. о., ГК;
Решение № 88 от 23.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4766/2013 г., III г. о., ГК. Когато по
делото не са сочени, респ. не са събрани други доказателствени средства и вземанията
са оспорени, то това е достатъчно, за да съдът да направи извод, че твърденият факт
не се е осъществил пълно и главно в обективната действителност.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че ищецът не
4
доказа и твърдението си, че вземанията по процесния договор за стоков кредит №
.../10.10.2022г., са му прехвърлени от „Б..“.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право
на разноски, но същият не претендира и не доказа извършването на такива.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявените по реда на чл. 422 и сл. ГПК, от „Е“ ЕООД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „В“, ул. „Р“ № ...,
срещу Д. Г. Д., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да се постанови
решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: 1 616.91 лв. – главница по Договор за стоков кредит № ... от
10.10.2022 г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК - 03.10.2023 г. до окончателно изплащане на вземането, 244.40 лв.
договорна лихва за периода от 10.11.2022 г. до 09.08.2023 г. и 80.33 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 10.11.2022 г. до 09.08.2023 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 54458/2023 г.
по описа на СРС, 180-ти състав, като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5