№ ________
Варна, ______________
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен съд, І-ви тричленен състав, в публичното заседание на десети февруари две хиляди двадесет и втора година
в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА |
|
||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИВЕТА ПЕКОВА |
|
||
|
при секретаря |
Eлена Воденичарова |
и с
участието |
||
|
на прокурора |
Силвиян Иванов |
изслуша докладваното |
||
|
от съдията |
Искрена Димитрова |
|
||
|
адм. дело № 77/2022г. |
||||
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр.
чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на В.Д.Т. - Р., чрез адв.А.Д., против Решение №
1007/06.12.2021г. на ВРС, 23-ти състав, постановено по НАХД № 3351/2021г. по
описа на същия съд, с което е потвърдено
НП № 307/16.07.2021г. на зам.кмета на Община-Варна, с което за нарушение на
чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП, ѝ е
наложена глоба, в размер на 20,00лв.
Касаторката твърди, че
обжалваното решение е неправилно, поради допуснати процесуални нарушения и
неправилно приложение на материалния закон. Конкретно сочи, че неправилно ВРС е
преценил, че деянието е извършено от нея, като обвинението е непълно, неясно, и
в същото липсват конкретни факти и обстоятелства, от които да се обоснове
извод, че товарният автомобил е бил паркиран по начин, по който е създавал
пречки за движението. Счита, че при описаното в АУАН и НП - без данни за
маркировката, за оставащото свободно място в лентата, за наличието на други
МПС, паркинги и пешеходна пътека, пътни знаци, както и за наличие на други
участници в движението, които да не могат да преминат, се обосновава извод, че
автомобилът е бил паркиран съобразно [правилото] на чл.94, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Твърди
и че автомобилът се ползва за служебна цел, за посочения адрес има сключен
договор за наем от 2017г., като входът за офиса е на самата улица и там се
извършват товаро-разтоварните дейности. Твърди, и излага подробни доводи за
това, че липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението, ограничава
възможността на нарушителя да разбере в какво е обвинен и това рефлектира пряко
върху правото му на защита. Навежда и доводи, че ВРС неправилно не е уважил доказателствените
ѝ искания, с което не е изпълнил императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на законосъобразността на наказателното постановление,
неговата обоснованост, както и за справедливостта на наложеното наказание. Моли
за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на друг състав, за
попълването му с доказателства от значение за правилното решаване на спора и
отстраняване на ограниченията, свързани с правото на защита на
жалбоподателката.
Ответната страна - Община-Варна,
оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор вх.№
2016/13.01.2022г. В съдебно заседание се представлява от юрк.С., която поддържа
отговора и моли касационната жалба да се отхвърли като неоснователна. Счита, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно и моли да се остави в сила
като валидно, допустимо и правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Счита, че решението е правилно, съобразено с процесуалните правила и закона, и
няма основания за неговата отмяна.
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество,
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на събраните
писмени и гласни доказателства ВРС е установил от фактическа страна, че на
10.06.2021г. около 9,30 часа, В.Т.-Р., паркирала автомобил „Шкода“ с рег.№ В****ВН,
в гр.Варна, ул.****№ 20, в близост до офис на фирма, с която осъществявала
търговска дейност. Улицата била двупосочна и колата, въпреки че се намирала вдясно
по посоката на движение, създавала пречки за останалите участници в движението,
поради което и бил подаден сигнал до „Общинска полиция“ - Варна. На място
пристигнали полицейски служители, сред които и св.З , който установил, че на
улицата са спрени два автомобила, единният от които бил на Т.. Тъй като тя не
се намирала на мястото, ѝ бил съставен фиш за налагане на глоба на
основание чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП.
На 11.06.2021г. Т. подала възражение срещу фиша, поради което ѝ бил
съставен АУАН № 0001497/28.06.2021г., а въз основа на него било издадено
процесното
НП № 307/16.07.2021г., с което била наложена глоба, в размер на 20,00лв.
За да потвърди
наказателното постановление, ВРС е приел, че същото е издадено от компетентен
орган - зам.кмета на Община-Варна съгласно Заповед № 0506/07.02.2020г. на кмета
на Община-Варна и без допуснати в производството съществени процесуални
нарушения. Спазен е шестмесечния срок, съобразена е и разпоредбата на чл.57 от ЗАНН, като вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща ѝ да разбере в какво е обвинен нарушителя и срещу какво да се
защитава. По същество ВРС е приел, че правилно АНО е констатирал извършено
нарушение по чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, като събраните по делото писмени и
гласни доказателства, се установява, че В.Т.-Р. е паркирала автомобила на
пътното платно на ул.****№ 20, като това обстоятелство не се оспорва от нея.
Посочената като нарушена разпоредба на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП забранява
престоя и паркирането на място, където превозното средство създава опасност или
е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак
или сигнал. От показанията на св.З и св.М е прието за установено, че в
конкретния пътен участък е имало едно платно с две ленти за движение, както и
че автомобилът е бил паркиран вдясно, в съответната пътна лента, като е заемал
част от нея и се е намирал срещу намиращото се там училище. При така
установените факти ВРС е приел за безспорно установено обстоятелството, че
автомобилът е създавал пречки за движението на останалите превозни средства.
Прието е и че дори автомобилът да е бил паркиран съобразно изискванията на
чл.94, ал.3 от ЗДвП, и да не е имало пътни знаци, забраняващи това, то
местоположението на автомобила на част от пътното платно при двупосочно
движение, организирано в две ленти, безспорно е създавало пречка за останалите
участници, свързана с изчакване, заобикаляне, навлизане в срещуположната пътна лента. В заключение е
прието и че правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.183, ал.2, т.1
от ЗДвП като размерът на глобата е императивно посочен.
Така постановеното
решение е неправилно, поради
неправилно приложение на материалния закон.
Съгласно чл.94, ал.3,
пр.1 от ЗДвП, за престой и паркиране в населените места пътните превозни
средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на
движението и успоредно на оста на пътя. Съгласно чл. 94, ал. 4 от ЗДвП на път с
еднопосочно движение се допуска престой и от лявата страна по посока на
движението, ако това не пречи на движението на пътните превозни средства.
Така регламентираната
принципна възможност за паркиране в населено място на платното за движение е
ограничена от забраната в чл.98, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като в конкретния случай
в АУАН и НП е посочено, че автомобилът е бил паркиран в гр.Варна, на ул.****№
20, в нарушение на чл.98, ал.1, т.1 отЗДвП - а именно на място, където създава
пречка на останалите ППС.
В контекста на така
приложената от АНО хипотеза, основателно касаторката твърди, че в АУАН и НП
липсва пълно описание на конкретни факти и обстоятелства от конкретния случай,
които да покриват състава на нарушението по чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, който
недвусмислено изисква в АУАН и НП да се посочат конкретните факти и
обстоятелства, от които е извършена преценката, че паркираният автомобил е
създавал пречка за движението на останалите ППС.
Такива факти и
обстоятелства не са посочени в АУАН и НП, както и в приложената по преписката
докладна записка, изготвена от св.З (в която само е уточнено, че улица ****е двупосочна).
Едва при разпита си в с.з. на 22.11.2021г. св.З е посочил, че е преценил, че
автомобилът е пречка за движението, защото улицата е двупосочна, автомобилите в
лентата, в която са били спрени автомобилите (в т.ч. процесния) е трябвало да
изчакват насрещните, отделно [в близост] се намирало училище. Тези конкретни факти не са посочени в
АУАН и НП, но са възприети от ВРС като обосноваващи хипотезата на чл.98, ал.1,
пр.1 от ЗДвП, с което съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, ограничаващо
правото на защита на наказаното лице.
Приетите за установени от
ВРС обстоятелства не се съдържат в описанието на нарушението нито в АУАН, нито
в НП, като основателно в касационната жалба се твърди, че към момента на
постановяване на обжалваното решение (преди изменението с ДВ, бр.109 от 2020г.,
в сила от 23.12.2021г.) не е в правомощието на съда да допълва и изменя установената
от АНО фактическа обстановка, както и съставомерните признаци на нарушението,
които не се съдържат в АУАН и НП, какъвто е настоящият случай - вж. в този смисъл Решение № 1057 от 22.07.2021г. на АдмС -
Варна по КНАХД № 815/2021г; Решение №
1607 от 3.12.2021г. на АдмС - Варна по КНАХД № 28/2021г.
Като е стигнал до извод
за законосъобразност на наказателното постановление ВРС е постановил неправилно
решение, което следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което да
се отмени наказателното постановление.
При този изход на спора в
полза на касаторката следва да се присъдят сторените в производството разноски,
а именно 300,00лв. за адвокатско възнаграждение за производството пред ВРС,
които видно от приложения договор за правна защита и съдействие от 29.09.2021г.
са изплатени изцяло в брой.
Водим от горното и на
основание чл.222, ал.1 от АПК, Варненският административен съд, І-ви тричленен
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1007/06.12.2021г. на ВРС,
ХХІІІ-ти състав, постановено по НАХД № 3351/2021г. по описа на същия съд И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
307/16.07.2021г. на зам.кмета на Община-Варна, с което за нарушение на чл.98,
ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП, на В.Д.Т. - Р., с
ЕГН: **********, е наложена глоба, в размер на 20,00лв.
ОСЪЖДА Община-Варна да заплати на В.Д.Т. - Р.,
с ЕГН: **********,***, *****, разноски за производството в размер на 300
(триста) лева.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.