№ 2673
гр. София, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20211100512372 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20033211 от 04.02.2021г., поправено с решение №20162204 от
23,07,2021г., постановени по гр.д.№27088/2018г. по описа на СРС, ГО, 71 с-в е признато за
установено по реда на чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че „Д.М.“ООД с ЕИК****
дължи на „Т.С.”ЕАД сумата от 1317,49лв.- стойност на потребена топлинна енергия през
периода 01.11.2014г.- 30.04.2015г. в имот с абонатен №114357, представляващ апартамент
№15 в гр.София, ул.„****, с която ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-
11.01.2018г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за горницата до пълния
предявен размер от 3362,61лв. и за периода след 30.04.2015г. до 30.04.2017г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№2501/2018г. по описа на СРС, 71
състав. Отхвърлен е предявения по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД „Т.С.”ЕАД иск за
признаване за установено, че ,Д.М.“ООД дължи на ищеца сумата от 640,42лв.- обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 31.12.2014г. до
08.01.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№
2501/2018 г. по описа на СРС, 71 състав. Ответникът е осъден да заплати на ищеца 634,50лв.
разноски за исковото производство и 42,81лв. разноски за заповедното производство, а
ищецът- да заплати на ответника 536,70лв. разноски за исковото производство и 335,44лв.
разноски за заповедното производство, съразмерно на уважената, респективно-
отхвърлената част от исковете. Решението е постановено при участието на „Б.Б.”ООД като
трето лице помагач на страната на ищеца.
Срещу решението в отхвърлителните му части е подадена в законоустановения срок
по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.”ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че
ответникът е потребител на топлинна енергия в процесния имот в качеството си на
1
собственик на същия и не е сключил писмен договор за доставка на топлинна енергия,
поради което се е обогатил неоснователно за негова сметка. Ето защо моли решението на
СРС да бъде отменено в обжалваната от него част, а исковете за главница и лихви- уважени
изцяло. Претендира разноски и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът в подадения в срок отговор на въззивната жалба на ищеца оспорва същата
като неоснователна. Излага съображения относно правилността на решението в обжалваната
от ищеца част. Претендира отхвърляне на жалбата на ищеца, както и разноски за въззивната
инстанция.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена и въззивна жалба от
ответника „Д.М.“ООД срещу решението на СРС в частта с която исковете са уважени.
Жалбоподателят поддържа, че не е ползвал топлинна енергия през процесния период,
отоплителните тела били демонтирани през 2009 и в началото на 2015г., а имотът се
отоплявал с климатици. Моли решението в частта са която исковете са уважени да бъде
отменено, а исковете- отхвърлени изцяло. Претендира разноски.
Третото лице- помагач не е взел становище по подадените от страните въззивни жалби.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо в обжалваните му части. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и правилно в обжалваните от страните части, като на основание чл. 272
ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във
връзка с доводите във въззивните жалби е необходимо да се добави и следното:
По въззивната жалба на ищеца:
При доказателствена тежест на ищеца, по делото не са представени доказателства
(представените са нечетливи) за неосигурен достъп за отчет на потребителя за периода
01.10.2015г. - 30.04.2017г., за който на ответника е начислен максимален разход на
топлоенергия съобразно ЗЕ и Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването. Липсват
доказателства и за спазване разпоредбите на чл.70 от Наредба №16-334/2007г. за
топлоснабдяването във връзка с отчитане на показанията на уредите и водомерите за гореща
вода и/или осъществяване на визуален оглед на контролните приспособления към тях, и
съответно- възможността на неосигурилите достъп потребители да поискат допълнителен
отчет и преработване на изравнителната сметка в тримесечен срок от получаване на
изравнителната сметка от упълномощения за сградата представител. Ето защо въззивната
жалба на ищеца следва да се отхвърли като неоснователна, а решението в обжалваната от
него част- да се потвърди като правилно.
2
По въззивната жалба на ответника:
Фактическият състав на неоснователното обогатяване включва в кумулативна даденост
следните елементи: обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от
един общ факт или обща група факти и това разместване на блага да е настъпило без
основание, както и липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.
Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е
следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му. При
хипотезата на чл. 59 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му
върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването, тоест дължи се по-
малката от двете суми между обедняването и обогатяването. Връзката между обедняването
и обогатяването не е причинно-следствена, но двете трябва да са последица от други общи
за двете предпоставки факти. Размерът на обедняването и обогатяването се решава с оглед
на конкретната фактическа обстановка, като всъщност това е пазарната стойност на благото,
с което ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил. Тази сума ответникът би дължал, а
ищецът би получил и в този смисъл е налице обогатяване на ползващия за сметка на
обедняването на ищеца.
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 59 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че
през процесния период ответникът е бил собственик на процесния имот, че е потребявал
топлинна енергия в имота за стопански нужди, както и е ползвал услугата дялово
разпределение, че не е имало годно правно основание ответникът да потребява тази енергия
/липса на валидно основание за имуществено разместване в отношенията между двете
страни/, стойността и количеството на потребената топлинна енергия и на възнаграждението
за дялово разпределение на същата, както и че е поканил ответника да плати сумите.
Следователно, в конкретния случай основателността на предявения иск се предпоставя от
установяването на следните факти: 1/. реално доставена топлоенергия за небитови нужди за
процесния имот; 2/. реално ползване, в смисъл на обитаване на имота от ответника, за който
се твърди да е доставяна топлинна енергия. По делото не е спорно обстоятелството, че
ответниците притежават правото на собственост върху топлоснабдения имот за исковия
период.
Според § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция до 17.07.2012 г.) "потребител на
енергия или природен газ за стопански нужди" е физическо или юридическо лице, което
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ
за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) и приложима за
процесния период, "небитов клиент" е физическо или юридическо лице, което купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови
нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на
писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и клиент
3
на топлинна енергия за небитови нужди - арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012
г., в сила от 17.07.2012 г.). В случая ищцовата претенция се основава на твърденията за
липса на сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно
обогатяване от ответниците. Безспорно е по делото, че процесният топлоснабден имот е
предназначен за задоволяване на стопански нужди, съответно небитови нужди. С оглед на
това топлоснабдяването на имота следва да се извършва при условията на чл. 149, ал. 1, т. 3
ЗЕ - въз основа на писмен договор при Общи условия, сключен между топлопреносно
предприятие и клиент а на топлинна енергия за небитови нужди. В случаите, в които страна
е клиент на топлинна енергия за битови нужди, договорът между него и доставчика на
топлинна енергия се счита за сключен при публично оповестените общи условия с
конклудентни действия - по арг. от чл. 150 ЗЕ. Когато обаче топлинната енергия се продава
на клиент за небитови нужди, законът предвижда това да се осъществява въз основа на
писмени договори при общи условия. Регламентираната в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ специална
форма за сключване на договора за продажба на топлинна енергия между топлопреносното
предприятие и клиентите за небитови нужди води до извода, че тя е форма за
действителност на сделката. В настоящото производство не се спори, че между страните не е
бил сключен договор за продажба на топлинна енергия за процесния период в предвидената
в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ писмена форма, поради което помежду им не е възникнало валидно
облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за небитови (стопански )
нужди. При невъзможност на топлопреносното предприятие да търси стойността на
доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага с правата по чл.
59, ал. 1 ЗЗД. Релевантно за делото с оглед правния характер на предявения иск е дали
ответникът е ползвали имота през процесния период, тъй като само ползвайки го би могъл
да се обогати със стойността на топлинната енeргия, потребена в него. По този въпрос
страните не спорят, че имотът се е ползвал от ответника.
При така установеното се налага извод, че са налице всички елементи от фактическия
състав на чл.59, ал.1 от ЗЗД, поради което предявеният иск е основателен до посочения в
обжалваното решение размер, съобразен с реално установеното доставено в имота
количество топлинна енергия. Ето защо и въззивната жалба на ответника следва да се
отхвърли като неоснователна, а обжалваното решение- да се потвърди и в тази част като
правилно.
При този изход на спора никоя от страните няма право на разноски.
На основание чл.280, ал.3 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
По така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20033211 от 04.02.2021г., поправено с решение
№20162204 от 23,07,2021г., постановени по гр.д.№27088/2018г. по описа на СРС, ГО, 71 с-в.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
4
„Б.Б.”ООД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5